Определение по дело №210/2025 на Административен съд - Плевен

Производство по чл. 145 и сл. от АПК вр. чл. 118, ал. 3 и ал. 1 вр. чл. 117, ал. 1, т. 2, б. "а" от Кодекса за социално подпомагане (КСО).

Образувано е по жалба от Н. Г. М. с [ЕГН], съдебен адрес: [населено място], [улица], офис 304, чрез адв. А. Д.. В жалбата се посочва, че с Разпореждане № 14/07.02.2024 г. на оспорващата е отпусната пенсия за осигурителен стаж и възраст, пожизнено, считано от 29.01.2024 г. Същото е изменено с разпореждане от 25.03.2024 г., досежно размера на отпуснатата пенсия. Сочи се в жалбата, че с Разпореждане № 2175-14-87#2/13.12.2024 г. на ръководител ПО в ТП на НОИ – Плевен на жалбоподателката е отменено Разпореждане №14/07.02.2024 г. и всички последващи, като е отказано отпускането на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. Срещу разпореждането е депозирана жалба с вх. № 1012-14-5/08.01.2025 г. Постановено е Решение № 2153-14-4/07.02.2025 г. на Директора на ТП на НОИ – Плевен, с което е оставена без уважение жалбата и е потвърдено Разпореждане № 2175-14-87#2/13.12.2024 г. на ръководител ПО в ТП на НОИ – Плевен. Сочи се в жалбата, че постановеното решение и разпореждането, потвърдено с него са неправилни и незаконосъобразни, постановени в явно нарушение на материалния закон и несъответстващи на целта на закона. Твърди се, че липсват мотиви както в решението, така и в потвърденото с него разпореждане. Излагат се подробни аргументи за наличие на предпоставките по чл. 69б, ал. 1, т. 2 от КСО и право оспорващата да получава пенсия по този ред. Сочи се, че към датата на подаване на заявлението за отпускане на пенсия (29.01.2024г. ) жалбоподателката има навършени 51 години 6 месеца и 7 дни и осигурителен стаж от 18 години 3 месеца като служител на ЗМВР ( който е приравнен на първа категория труд), както и трета категория труд – 13 години 10 месеца и 14 дни. Твърди се, че целият стаж превърнат към трета категория труд е 44 години 3 месеца и 14 дни. Към датата на подаване на заявлението за пенсиониране сборът от осигурителен стаж и възраст на М. е 95 точки, при необходим минимум от 94 точки. Сочи се в жалбата, че Н. Г. М. е подала заявление за пенсиониране на основание чл.69б от КСО. Твърди се, че изводът на административния орган за липса на предпоставките на чл.69б, ал.1 от КСО, както и че осигурителният стаж, положен като държавен служител в системата на МВР не е извършван труд от първа категория, а е приравнен на такъв, е направилен и противоречи на материалния закон. Сочи се, че чл. 18, ал.4 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж (НПОС) създава привилегия за лицата по чл.69 от КСО, които нямат необходимия осигурителен стаж, да се пенсионират по –рано при условията на чл.69б, но не създава пречки за лицата, които изначално отговарят на условията за възраст и стаж по чл.69б, ал.1 от КСО, както в настоящия случай. Излага се становище, че норми като чл.18, ал.4 и чл.17, ал.2 от НПОС не могат да преустановят действието на норми от по-висок ранг, каквито са чл.69 и чл.69б от КСО, като те имат само указателен характер, а при противоречие с норми от КСО на основание чл.5, ал.1 от АПК приложение намират именно последните. Цитира се подробно съдебна практика в подкрепа на твърденията на оспорващата. Твърди се, че към датата на подаване на заявлението Н. Г. М. е отговаряла на изискванията на чл.69б, ал.1 от КСО и жалбоподателката изрично е избрала тази възможност, като я посочила в заявлението си. Иска се от съда да отмени Решението на директора на ТП на НОИ № 2153-14-4/07.02.2025 г. и потвърденото с него Разпореждане № 2175-14-87#2/13.12.2024 г. като незаконосъобразни, както и да се върне преписката на Ръководителя на ПО при ТП на НОИ за ново произнасяне.

В съдебно заседание оспорващата, редовно призована, не се явява. Представлява се от адв. А. Д. – АК-Плевен, която поддържа жалбата и моли съда да отмени Решение № 2153-14-4/07.02.2025 г. на директора на ТП на НОИ –Плевен и Разпореждане № 2175-14-87#2/13.12.2024 г. и върне преписката за ново произнасяне.

Ответникът – Директорът на ТП на НОИ-[населено място], редовно призован, не се явява и не се представлява.

Административен съд - Плевен, девети състав, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства в тяхната цялост съгласно разпоредбата на чл. 168 от АПК, приема за установено от фактическа страна следното:

С оспореното Решение № 2153-14-4/07.02.2025 г., директорът на ТП на НОИ –Плевен е отхвърлил жалба с вх.№ 1012-14-5/08.01.2025г. на Н. Г. М. и е потвърдил Разпореждане № 2175-14-87/2/13.12.2024 г. на ръководител ПО в ТП на НОИ – Плевен, с което на основание чл.69, чл.69б, чл. 99, ал.1 т.2 б.“г“ , чл.99, ал.2 от КСО, чл.10, чл.12 и чл.18, ал.4 от НПОС е отменено разпореждане № 14/07.02.2024г. и е отказано отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст.

Установява се от административната преписка по делото, че със заявление вх.№ 2113-14-104/29.01.2024г. Н. Г. М. е поискала отпускане на пенсия на основание чл. 69 б от КСО.

Не се спори между страните, че към датата на подаване на заявлението – 29.01.2024г. Н. Г. М. има навършена възраст 51 години 6 месеца и 7 дни, както и осигурителен стаж както следва: 18 години 03 месеца приравнена на първа категория, като служител по ЗМВР, както и 13 години 10 месеца 14 дни – трета категория. В тази насока са и приобщените заверени копия на трудова книжка № 84/91, издадена от Работническа болница [населено място], трудова книжка продължение №84П/99г., осигурителна книжка № 15225/10.02.21998г., удостоверение УП -3 №148/08.01.2024г., издадено от ГД „Охрана“ [населено място], удостоверение № 1151/12.02.2024г. и удостоверение рег.№ 1064/07.02.2024г.

Безспорно е по делото, че с разпореждане № 14/07.02.2024г. - л. 45 от делото, на оспорващата е отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на основание чл.69б, ал.1 от КСО в размер на 523,04 лв,. считано от 29.01.2024г., пожизнено.

Не се спори и относно обстоятелството, че с Разпореждане № 2175-14-87/2/13.12.2024 г. на ръководител ПО в ТП на НОИ – Плевен, е отменено разпореждане № 14/07.02.2024г. и е отказано да бъде отпусната пенсия за осигурителен стаж и възраст на Н. Г. М..

Спори се между страните по делото към датата на издаване на Разпореждане № 2175-14-87/2/13.12.2024 г. на ръководител ПО в ТП на НОИ – Плевен и Решение № 2153-14-4/07.02.2025 г. на директора на ТП на НОИ –Плевен налице ли са предпоставките на чл.69б, ал.1 от КСО за отпускане на пенсия на Н. Г. М..

Жалбата, предмет на това производство, е подадена в срока по 149, ал. 3 вр. ал.1 от АПК, доколкото Решение № 2153-14-4/07.02.2025 г. на директора на ТП на НОИ – Плевен е връчен на Н. Г. М. на 11.02.2025г. Жалбата е подадена на 17.02.2025г. чрез адм.орган в законния 14-дневен срок за съдебно обжалване от активно легитимирана страна срещу подлежащ на оспорване индивидуален административен акт.

В хода на съдебното производство е представено Разпореждане №41 от 19.03.24г. за отпускане (изменение) на пенсия (и) по протокол № 01110, с което по инициатива на административния орган на основание чл. 99, ал.1 т.2 б.“д“ от КСО вр. чл.10, ал.2 от НПОС във връзка с чл. 70, ал.1 от КСО вр. пар.7ж, ал.18 от ПЗР на КСО на жалбоподателката е определена лична пенсия за осигурителен стаж и възраст в размер от 1170,02 лв., считано от 29.01.2024г.

С оглед на горното, съдът намира касационната жалба за процесуално недопустима, тъй като правният интерес от търсената правна защита в настоящото съдебно производство е отпаднал.

След образуване на настоящето производство, административният орган е издал друго разпореждане, въз основа на които е отпусната исканата от М. лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. Макар и след постановяването на оспореното решение на директора на ТП на НОИ-Плевен и след подаване на касационната жалба, разпореждането фактически удовлетворява претенциите на оспорващата т.е. не е налице правен интерес от оспорване на предходното разпореждане и решението на директора на ТП на НОИ по него.

Правен интерес от обжалване на един административен акт е налице за лицата, чиито права свободи или законни интереси са нарушени или застрашени от него, или за които той поражда задължения. Нарушение е налице, когато с акта се прекратяват или ограничават субективни права или свободи, или се създават нови или се разширяват съществуващи правни задължения. Застрашаване има, когато правата, свободите и интересите все още не са нарушени, но нарушаването им е предстоящо. Предвид факта, че с разпореждането издадено впоследствие от пенсионния орган всъщност се отстраняват негативните за жалбоподателката последици, мотивирали го да предяви жалба пред АС-Плевен, по повод която е образувано настоящото съдебно производство, съдът намира, че към датата на настоящия съдебен акт е отпаднал правният интерес от обжалване на решението на директора на ТП на НОИ-Плевен и Разпореждане № 2175-14-87/2/13.12.2024 г. на ръководител ПО в ТП на НОИ – Плевен от страна на М.. Отпадналият в хода на производството правен интерес от обжалване се приравнява по правни последици на началната липса на правен интерес, поради което подадената жалба е недопустима. За страната е възникнал правен интерес от обжалване на Разпореждане №41 от 19.03.24г. за отпускане (изменение) на пенсия (и) по протокол № 01110, в случай, че с него са накърнени законни права и интереси.

Наличието на правен интерес от оспорването е абсолютна процесуална предпоставка за допустимост на производството, затова за нея съдът следи служебно в хода на цялото съдебно производство. Поради отпадането на правния интерес от оспорването в случая е налице хипотезата на чл. 159, т. 4 АПК и подадената жалба следва да бъде оставена без разглеждане, а образуваното по нея производство - прекратено.

Доколкото в открито съдебно заседание на 26.03.2025г. е бил даден ход на делото по същество, определението ще трябва да бъде отменено на основание чл.253 от ГПК, който намира приложение по силата на препращащата разпоредба на чл. 144 от АПК.

С оглед изхода по делото и предвид липсата на искане от страна на административния орган, съдът не дължи произнасяне по разноските.

Предвид горното, съдът:

ОТМЕНЯ на основание чл. 253 от ГПК вр. чл.144 от АПК протоколно определение от 26.03.2025г., с което е даден ход на делото по същество.

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ на основание чл.159 т.4 от АПК жалба на Н. Г. М. с [ЕГН], съдебен адрес: [населено място], [улица], офис 304, против Решение № 2153-14-4/07.02.2025 г. на директора на ТП на НОИ –Плевен, с което е отхвърлил жалба с вх.№ 1012-14-5/08.01.2025г. на Н. Г. М. и е потвърдил Разпореждане № 2175-14-87/2/13.12.2024 г. на ръководител ПО в ТП на НОИ – Плевен, с което е отказано отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, въз основа на която е образувано адм. д. № 210/2025г. по описа на Административен съд -Плевен.

ПРЕКРАТЯВА производството по адм. д. №210/2025г. по описа на АС-Плевен.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба в 7-дневен срок от съобщаването му на страните пред Върховния административен съд.