РЕШЕНИЕ
№ 202
гр. Перник, 04.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети юни през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ПЕТЪР В. БОСНЕШКИ
Членове:МАРИЯ В. МИЛУШЕВА
Диана Мл. Матеева
при участието на секретаря ЕМИЛИЯ Г. ПАВЛОВА
като разгледа докладваното от ПЕТЪР В. БОСНЕШКИ Въззивно гражданско
дело № 20221700500283 по описа за 2022 година
С Решение №260105/24.03.2022г., постановено по гр. д. №1533/2021 г. по описа на РС
– Перник е признато за установено, че ответникът М. И. Е., с адрес: ***, дължи на ищеца
„БНП Париба пърсънъл файненс“ С.А. Париж, чрез „БНП Париба пърсънъл файненс “ С.А,
клон България, с ЕИК:*********, сумата от 385,97 лева - главница по Договор за
револвиращ паричен заем, издаване и ползване на кредитна карта ***, ведно със законна
лихва за забава от датата на входиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение
до окончателното изплащане на задължението, за които суми е издадена заповед за
изпълнение по ч.гр.д. № 6313/2020г. по описа на Районен съд Перник, като са отхвърлени
като неоснователни иска за главница за разликата над 385,97 лева до пълния предявен
размер от 395,47 лева и този за лихва за забава в размер на 84,92 лева за периода 13.11.2017
г. до 17.11.2020г. поради погасяването им чрез плащане.
Със същото решение М. И. Е. е осъдена да заплати на ищеца сумата от 424,81 лева –
разноски в исковото производство и 60,26 лева – разноски в заповедното производство,
съразмерно на уважената част от исковата претенция.
Срещу така постановеното решение в неговата установителна част е постъпила
въззивна жалба от М. И. Е., чрез нейния особен представител адв. М. С., с която се иска
отмяна на решението в обжалваната му част. Оспорва се изводът на първоинстанционния
съд, че между страните е налице валиден договор за револвиращ потребителски кредит ***.
Посоченият договор за потребителски кредит ***, предмет на делото, е подписан само от
представител на кредитодателя, но не и от кредитополучателя. Следователно, формата и
съдържанието на същия не отговорят на изискванията, предвидени в чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал.
1, т. 7 -12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9 ЗПК, поради което и на основание чл. 22 ЗПК
договорът за потребителски кредит *** се явява недействителен. Съгласието за сключването
му на двете страни не е обективирано в писмена форма, а оттук следва, че и
1
кредитополучателят не се е съгласил писмено с условията, при които му е предоставен заем.
Поради това и на основание чл. 23 ЗПК се твърди, че ответникът дължи връщане
единствено на главницата по договора, като с извършените от него плащания за сумата в
размер на 1080 лв., което обстоятелство изрично се признава от страна на ищеца в исковата
молба, същата е погасена. Заплатената от кредитополучателя сума в изпълнение на договора
надвишава усвоената от него сума. Оспорва като недоказано твърдението на ищеца, че е
настъпила предсрочна изискуемост на вземанията му. Освен това районният съд изобщо не
е изложил мотиви във връзка с наведеното своевременно възражение за давност.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемият – ответник „БНП Париба пърсънъл
файненс“ С.А. Париж не е подал отговор на въззивната жалба.
В съдебно заседание въззиваемата страна „БНП Париба пърсънъл файненс“ С.А.
Париж иска да бъде постановено решение, с което първоинстанционното решение да бъде
потвърдено като правилно и законосъобразно, като иска и присъждане на направените
разноски пред въззивна инстанция.
При извършената служебна проверка по реда на чл.269 от ГПК съдът установи, че
атакуваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо. Не са налице основания за
обезсилването му, поради което следва да бъде извършена проверка относно правилността
на същото в обжалваната му част въз основа на наведените в жалбата доводи:
Първоинстанционният съд е сезиран с обективно, кумулативно съединени искове с
правно основание чл.422 ГПК, вр. чл. 9 от ЗПК,вр. чл. 86 ЗЗД, с искане да бъде признато за
установено по отношение на ищеца, че ответникът М. И. Е. дължи на ищеца процесните
суми, за които е издадена Заповед № 260830/02.12.2020г. за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. № 06313 по описа за 2020г. на РС-Перник.
Първоинстанционният съд е уважил частично исковете, като в частта относно отхвърлените
като неоснователни искове решението е влязло в сила и не подлежи на съдебен контрол.
Ищецът твърди, че при сключване на договор за потребителски паричен кредит ***
ответникът дал съгласие освен получения кредит, да му бъде отпуснат револвиращ кредит
под формата на кредитна карта. На *** ответникът активирал кредитна карта №*** с
максимален кредитен лимит от 1000 лева. Твърди се, че ответникът преустановил редовното
обслужване на кредитната карта на ***.
От представените по делото писмени доказателства се установява, че по силата на
Договор за потребителски кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване
и ползване на кредитна карта *** БНП Пърсънъл Файненс ЕАД е предоставило паричен
кредит на ответника в размер на 6500 лева. В чл.14 от договора е предвидена възможност
кредиторът да предостави за ползване на кредитополучателя кредитна карта с максимален
кредитен лимит до 10000 лева при определени условия. Уговорено е, че задължения,
произтичащи от договора и свързани с ползването на кредитна карта ще възникнат само след
активиране от страна на кредитополучателя на издадена кредитна карта.
По делото е представено Приложение към Договор за потребителски кредит, отпускане
на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта ***, в което е
посочен и №***. В същото приложение са посочени страни: БНП Пърсънъл Файненс ЕАД –
кредитор и М. И. Е.– кредитополучател, размер на револвиращ кредит – 1000 лева, условия
за ползване и погасяване на кредита. Приложението е подписано само за кредитора.
Ответникът М. И. Е. не е подписвала приложението.
По делото е прието заключението по съдебно- счетоводна експертиза /ССЕ/,
неоспорено от страните, с която е констатирано, че на ответника е предоставена кредитна
карта на ***, а в периода от 16.07.2016 г. до 13.10.2017г са изготвени 14 броя месечни
извлечения. Първата транзакция е била на ***, като са извършвани плащания в размер на
минимална месечна вноска в периода до 13.01.2017. Последното плащане по договора е на
01.02.2017г., след което ответникът е изпаднал в забава.
Видно от експертизата общият размер на усвоената главница по процесния договор за
2
револвиращ кредит от ответника е в размер на 1116,84лв.
Видно от експертизата общият размер на извършените плащания от ответника е в
размер на 1380,32лв., от които погашения в размер на 300,32 лева в периода от 20.07.2016г.
до 01.02.2017 г. и последващо такова в размер на 1080,00 лева на 28.08.2018г.
При гореизложената фактическа обстановка, въззивният съд намира за основателни
оплакванията във въззивната жалба за липса на валиден договор за потребителски кредит.
Съдът намира за основателно възражението на особения представител на ответника,
направени както с отговора на исковата молба, така и с въззивната жалба, за липса на
сключен в писмена форма договор за кредит.
Съгласно чл. 10, ал. 1 от ЗПК договорът за потребителски кредит се сключва в писмена
форма, на хартиен или друг траен носител, по ясен и разбираем начин, като всички
елементи на договора се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт – не по-малък
от 12, в два екземпляра – по един за всяка от страните по договора. По делото не са
ангажирани доказателства за наличие на подписан между страните договор за револвиращ
кредит, отговарящ на посочените изисквания.
Съгласно чл. 22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1,
т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е
недействителен. При това положение ищецът не е доказал твърдения в исковата молба
правопораждащ спорното право юридически факт, а именно възникването на валидно
договорно правоотношение между него и ответника, по силата на което последният е
получил в заем претендираната сума със задължение да я върне ведно с уговорените лихви,
такси и разноски. В случая не се касае за договор, сключен под отлагателно условие –
активиране на издадената кредитна карта, тъй като изобщо липсва валидно сключен договор
за револвиращ кредит. Клаузите на чл. 13 до чл. 21 вкл. от Договор за потребителски кредит,
отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта ***,
който е подписан от ответника, имат характер на преддоговорни отношения насочени към
сключване на договор за револвиращ кредит, тъй като не съдържат конкретните условия на
револвиращия кредит, като изрично е предвидено, че условията по ползването на кредитния
лимит и кредитната карта ще бъдат предмет на отделно приложение. Такова приложение е
представено по делото, но то не носи подпис на кредитополучателя, следователно не го
обвързва. Активирането на кредитна карта е конклудентно действие, което не може да
замести изискванията на закона относно писмената форма за сключване на договор за
потребителски кредит.
Съгласно разпоредбата на чл. 23 от ЗПК когато договорът за потребителски кредит е
обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не
дължи лихва или други разходи по кредита. От гореизложената фактическа обстановка е
видно, че ответникът е погасил по процесния револвиращ кредит сумата от 1380,32лв. при
усвоена главница в размер на 1116,84лв., т.е. същият е изплатил изцяло усвоената главница.
Предвид гореизложеното въззивната жалба се явява основателна, като
първоинстанционното решение следва да бъде отменено в обжалваната му част, като вместо
него бъде постановено друго решение, с което искът бъде отхвърлен като неоснователен и в
тази му част.
С оглед изхода на делото съдът следва да отмени обжалваното решение и в частта, с
която е осъдил М. И. Е. да заплати на „БНП Париба пърсънъл файненс“ С.А. Париж, чрез
„БНП Париба пърсънъл файненс “ С.А, клон България, сумата от 424,81 лева – разноски в
исковото производство и 60,26 лева – разноски в заповедното производство, съразмерно на
уважената част от исковата претенция.
На основание чл.78, ал.6 ГПК съдът следва да осъди въззиваемото дружество да
заплати сумата от 25,00лв. по сметка на ПОС, представляваща дължимата се държавна такса
за въззивното производство доколкото същата не е събрана предварително от особения
представител.
3
Водим от гореизложеното Пернишкият окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение №260105/24.03.2022г., постановено по гр. д. №1533/2021г. по
описа на РС – Перник в частта му, с която е признато за установено, че ответникът М. И. Е.,
с адрес: ***, дължи на ищеца „БНП Париба пърсънъл файненс“ С.А. Париж, чрез „БНП
Париба пърсънъл файненс “ С.А, клон България, с ЕИК:*********, сумата от 385,97 лева -
главница по Договор за револвиращ паричен заем, издаване и ползване на кредитна карта
***, ведно със законна лихва за забава от датата на входиране на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение до окончателното изплащане на задължението, за които суми е
издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 6313/2020г. по описа на Районен съд Перник,
КАТО ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН иска на „БНП Париба пърсънъл файненс“ С.А.
Париж, чрез „БНП Париба пърсънъл файненс “ С.А, клон България, с ЕИК:*********, срещу
М. И. Е., с адрес: ***, в частта му, с която се иска признаване за установено, че ответникът
М. И. Е., с адрес: ***, дължи на ищеца „БНП Париба пърсънъл файненс“ С.А. Париж, чрез
„БНП Париба пърсънъл файненс “ С.А, клон България, с ЕИК:*********, сумата от 385,97
лева - главница по Договор за револвиращ паричен заем, издаване и ползване на кредитна
карта ***, ведно със законна лихва за забава от датата на входиране на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане на задължението, за които
суми е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 6313/2020г. по описа на Районен съд
Перник,
ОТМЕНЯ Решение №260105/24.03.2022г., постановено по гр. д. №1533/2021г. по
описа на РС – Перник в частта му, с която М. И. Е. е осъдена да заплати на „БНП Париба
пърсънъл файненс“ С.А. Париж, чрез „БНП Париба пърсънъл файненс “ С.А, клон България,
сумата от 424,81 лева – разноски в исковото производство и 60,26 лева – разноски в
заповедното производство, съразмерно на уважената част от исковата претенция.
ОСЪЖДА„БНП Париба пърсънъл файненс“ С.А. Париж, чрез „БНП Париба пърсънъл
файненс “ С.А, клон България, с ЕИК:*********, да заплати по сметка на ПОС сумата от
25,00лв., представляваща дължимата се държавна такса за въззивното производство.
Решението не подлежи на касационно обжалване, на основание чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4