Р Е Ш
Е Н И
Е
№
гр.Плевен, 07.06.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, ІІІ-ти граждански състав в открито
съдебно заседание на 03.06.2019 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ДИЯНА НИКОЛОВА
при секретаря Даниела Маринова, като разгледа
докладваното от съдия НИКОЛОВА гражданско дело №7480
по описа на съда за 2018г., за да се произнесе
съобрази следното :
Производството е по иск с правно основание чл.422 от ГПК.
Делото е образувано въз основа на депозирана
искова молба от „И.Ф.” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***,
***, представлявано от Б.И.Н.– ***, чрез юрк. А.С.Г., съдебен адрес: ***, ***
против В.С.Г., ЕГН **********, с адрес: *** която се твърди следното : на 04.09.2017г. ищецът, в качеството на
кредитодател, сключил с ответника, в качеството на кредитополучател, Договор за
предоставяне на кредит от разстояние №182018.
Твърди се следното: сключването на
самия договор се извършва въз основа на подробна информация, достъпна на уеб
адрес: ***. На същия електронен адрес са публикувани и общите условия за
предоставяне на кредит от разстояние. Съгласно същите, сключването на договора
става след регистрация на клиента в сайта и попълване на въпросник, както и
маркиране на полето “Съгласен съм с общите условия”, с което кандидатът
безусловно приема същите. След това кандидатът получава имейл, в който се
съдържа преддоговорна информация за условията на договора, както и име и парола
за достъп до личния му акаунт в сайта. Ако кандидатът бъде одобрен, той
получава на личния си имейл Договор и общи условия за писмено потвърждаване,
чрез електронно подписване чрез електронна платформа ***. Посоченият от клиента
електронен адрес е: ***. На посочения от клиента мобилен номер е осъществен
разговор със същия, който е записан, за което кредитополучателят е уведомен.
Целта на този разговор е да се потвърди устно волята на страните за сключване
на договорни отношения помежду им. Ответника е посочил следния телефонен номер:
***.
По този начин кредитополучателят
сключва договора за предоставяне на кредит от разстояние, а кредитодателят му
изпраща съобщение по телефон, с което го уведомява, че паричните средства са
преведени по посочения от него начин.
До входиране на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение, както и до входиране на исковата молба няма
постъпили плащания.
Гореописаната процедура е извършена
от ответника, в резултат на което на същия е отпуснат кредит с главница в
размер на в размер на 700.00 лв. /седемстотин лева/. Съгласно чл.2 ал.2 от
Договора и подаденото заявление сумата е преведена на ответника по посочен от
него начин, а именно: касово, чрез каса на „***“ ЕАД. Доказателство за превода
е представената разписка.
Видно от чл. 4 ал. 3 т. 2 от Договора
за кредит вземането на главница е разсрочено на 4 броя вноски за периода
04.10.2017г. - 02.01.2018г. Дължима е цялата сума, а именно за периода от
следните месеци: 04.10.2017г. - 02.01.2018г. в размер на 700.00лв.
При изплащане на вноските по кредита
клиента трябва да преведе освен дължимата главница, още и договорна лихва.
Претендираната лихва представлява сбор от базисна договорна лихва и вземане за
неустойка. Базисната договорна лихва е уточнена в Договора. Съгласно чл. 2, ал.
1, т.3 от него лихвеният процент е в размер на 40.15%.. Дължима е лихва за
периода 04.09.2017г. - 02.01.2018г., която е в размер на 57.76 лв. Съгласно
чл.3 от Договора, в случай, че длъжника не обезпечи вземането по кредита, той
дължи неустойка. Тя се начислява след изтичане на срока по чл. 3, като става
изискуема изцяло незабавно, съгласно чл.69 ал.1 от ЗЗД. С цел финансово
облекчение за длъжника вземането е разпределено на отделни вноски. Нито една от
тях не падежира на отделна дата, цялото вземане е с един падеж - датата на
начисляване. Потребителя е запознат с обстоятелството, че може да се породи
задължение за неустойка, както и за евентуалния й размер. Подписвайки той се
съгласява с това обстоятелство. Неустойката е в размер на 53.95 лв. за вноска.
Претендираните вноски са за периода 04.10.2017г. - 02.01.2018г. и са в размер
на 215.90лв. Софтуерно вземането е обединено в едно, макар да почива на
различни основания, затова и в заявлението е претендирано като обща сума.
Поради необходимостта от идентитет, между претендираното и заповедното
производства претендираме сумата по заявлението, за договорна лихва с горните
уточнения, а именно: 273,56 лв. /двеста седемдесет и три лева и петдесет и шест
стотинки/.
Ищецът правил опити за уреждане на
отношенията между страните по извънсъдебен ред, но без успех, поради което
депозирал пред Районен съд - Плевен заявление по реда на чл.410 от ГПК.
Образувано е ч.гр.д. №3345/2018 г. на 12
с-в, по което е издадена заповед за изпълнение. Длъжникът не е открит на
постоянен и настоящ адрес, нито е установен работодател, чрез който да му се
връчат книжата. Поради това, връчване е осъществено по правилата на чл.47 ал.5
от ГПК - чрез залепване на уведомление, инициирало настоящото исково
производство.
Твърди се, че към датата на
депозиране на настоящата искова молба кредитополучателят дължи на кредитодателя
сумата от 973.56лв., от които: 700.00лв. - главница по предоставения кредит,
273.53лв. - претендирана със заявление по заповедно производство
възнаградителна лихва за периода 27.10.2017г. - 22.07.2018г. /представляваща
сбор от договорна лихва в размер на 57.76лв. и неустойка в размер на 215.90
лв./, ведно със законната лихва върху претендираната сума от датата на
завеждането на заповедното производство до пълното погасяване на дължимата
сума.
Претендират се разноски в
заповедното производство в размер на 150.00лв. - юрисконсултско възнаграждение
и платената държавна такса за образуване на заповедно производство; разноски в
настоящето производство, включително юрисконсултско възнаграждение в размер на
300.00 лв.
Съдът е сезиран с искане да постанови
решение, с което да признае за установено по отношение на ответника В.С.Г., ЕГН
**********, че същият дължи на “И.Ф.” ЕООД с ЕИК *********, представлявано от Б.Н.,
чрез юрк. А. Г. по заповед за незабавно изпълнение, издадена по ч.гр.д. №
3345/2018г. на РС - Плевен, сумата от 973,56 лв., от които: 700.00 лв. -
главница по предоставения кредит, 273.53 лв., претендирана със заявление по
заповедно производство възнаградителна лихва за периода 27.10.2017г. -
22.07.2018г., ведно със законната лихва върху претендираната главница от датата
на завеждането на заповедното производство до пълното погасяване на дължимата
сума.
В срока за писмен отговор по чл.131 от ГПК
такъв не е постъпил.
В о.с.з. ищцовото дружество не се представлява.
С писмена молба, приложена по делото е направено
искане за постановяване на неприсъствено решение.
В о.с.з. ответникът, редовно призован, не
се явява и не се представлява. Не е ангажирала искания по доказателствата.
Съдът, след като взе предвид представените
доказателства по делото и становището на ищцовото дружество, намира иска за
изцяло основателен и доказан и като такъв следва да бъде уважен, като се
постанови неприсъствено решение. Приложено е ч.гр.д. №3345/2018год. по описа на ПлРС, от което се установява, че
срещу ответника е издадена заповед за изпълнение за
процесната сума,
връчена по реда на чл.47 ал.5 от ГПК.
Налице
са предпоставките за постановяване на неприсъствено решение срещу ответната
страна по делото, визирани в чл.238 ал.1 от ГПК, чл.239 ал.1 т.1 и т.2 – на
ответната страна са указани последиците от неспазването на сроковете за размяна
на книжа и от неявяването в съдебно заседание; искът е вероятно основателен с
оглед представените с исковата молба доказателства и доводите, наведени в
същата.
Искът се явява основателен и доказан, следва да се уважи изцяло, като се
постанови съдебно решение съгласно чл.239 ал.2 от ГПК без да се мотивира по
същество поради наличие на предпоставките, визирани в ГПК за постановяване на
неприсъствено решение.
С оглед изхода на производството и на основание чл.78 ал.1 от ГПК
ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на ищцовата страна
направените по делото разноски : в настоящето производство
в размер 25лв. – за внесена държавна такса и юрисконсултско възнаграждение
в размер 100лв., определено в минимален
размер предвид фактическата и правна
сложност на делото; разноски в
заповедното производство в общ размер 75лв. - за внесена държавна такса и
възнаграждение за един юрисконсулт.
Воден от горното, съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422 от ГПК, че В.С.Г., ЕГН **********,
с адрес: *** ДЪЛЖИ
на „И.Ф.” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***, ***,
представлявано от Б.И.Н.– ***, юрк. А.С.Г.,
съдебен адрес: ***, *** сумите, както следва : 700.00 лв.
- главница по предоставен кредит, 273.53 лв., възнаградителна лихва за периода
27.10.2017г. - 22.07.2018г., ведно със законната лихва върху претендираната
главница от датата на образуване на заповедното производство – 11.05.2018год.,
за които суми е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. №3345/2018год. по
описа на Плевенски районен съд.
ОСЪЖДА на основание чл.78 ал.3 от ГПК В.С.Г., ЕГН **********, с адрес: ***
ДА ЗАПЛАТИ на „И.Ф.” ЕООД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление:***, ***, представлявано от Б.И.Н.– ***, юрк. А.С.Г., съдебен адрес: ***, *** направените разноски по делото в исковото
производство по чл.422 от ГПК в общ размер
125лв., както и разноски в заповедното производство по
ч.гр.д. №3345/2018год. по
описа на Плевенски районен съд в общ размер
75лв.
Решението не подлежи на обжалване съгласно чл.239 ал.4 от ГПК.
Решението да се връчи на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: