№ 185
гр. Велико Търново , 30.11.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ И
ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ в публично заседание на двадесет и осми октомври,
през две хиляди и двадесета година в следния състав:
Председател:ЯНКО ЯНЕВ
Членове:ДАНИЕЛА ДЕЛИСЪБЕВА
ДИМИТРИНКА ГАЙНОВА
Секретар:ГАЛЯ М. РОМАНОВА
като разгледа докладваното от ДИМИТРИНКА ГАЙНОВА Въззивно
гражданско дело № 20204000500201 по описа за 2020 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
С решение № 46 от 25.01.2020г. по гр.д. № 220/ 2019г. по описа на
Великотърновски окръжен съд, е осъден на основание чл.55, ал.1, пр.1-во ЗЗД
„ЛАНДИНВЕСТ“ ЕООД-гр.В.Търново да върне на „ВОДОСНАБДЯВАНЕ и
КАНАЛИЗАЦИЯ ЙОВКОВЦИ“ ООД-гр.В.Търново стойността на
постъпилата /получената/ погрешно /без правно основание/ по
разплащателната сметка на първото дружество на 28.12.2018 г., находяща се в
„ПИБ“ АД – клон В.Търново с IBAN BG 44FINV9150********, парична сума
в размер на 67 104 лева, заедно с обезщетение за забава в размер на законната
лихва върху тази сума, считано от 02.05.2019 г. до окончателното й
изплащане. С решението е прието за установено по реда на чл.124, ал.1 ГПК,
вр. с чл.269, ал.1 ДОПК по отношение на НАЦИОНАЛНАТА АГЕНЦИЯ по
ПРИХОДИТЕ-гр.София, че същата няма право на принудително изпълнение
върху стойност от наличността по разплащателната сметка, находяща се в
„ПИБ“ АД – клон В.Търново с IBAN BG 44FINV9150******** с титуляр„
1
ЛАНДИНВЕСТ“ ЕООД-гр.В.Търново, с ЕИК *********, в размер на
постъпилата по нея без правно основание на 28.12.2018 г. сума от 67 104
лева в резултат на погрешно извършен кредитен превод с платежно
нареждане, тъй като това постъпление не е последица на удовлетворяване на
негово вземане към наредителя на превода /при начална липса на правно
основание/ и предявилият иска „ВОДОСНАБДЯВАНЕ и КАНАЛИЗАЦИЯ
ЙОВКОВЦИ“ ООД-гр.В.Търново, и по същество не е елемент от актива на
имуществото на първото дружество. Осъден е на основание чл. 78, ал.1 ГПК
НАП-гр.София да заплати на „ВиК ЙОВКОВЦИ“ ООД-гр.В.Търново сумата
2684,16 лева, представляваща направени по производството разноски.
Против това решение в частта, с която е прието за установено по
отношение на НАП, че същата няма право на принудително изпълнение
върху сумата от 67104 лв., е постъпила въззивна жалба от НАП-гр.София
чрез юрисконсулт Д.Б., в която сочи, че решението е неправилно и
незаконосъобразно по изложени за това доводи. Счита, че по така заведеният
иск с правно основание чл.55 ал.1 предл.първо от ЗЗД НАП не е страна, като
без значение е, че впоследствие в изпълнение на законосъобразно наложен
запор процесната сума е преведена на взискателя на „Ландинвест“ ЕООД-
НАП. Счита, че последиците на запора-осигуряване на възможността на
взискателя да се удовлетвори от запорираната сума, като забранява на
третото задължено лице да плаща на длъжника, не означават, че взискателят
с налагането на запора фактически получава имуществената облага, а за него
само възниквало правото да се удовлетвори предпочитателно от запорираната
сума. Дори да било налице усвояване от взискателя по принудителното
изпълнение на сума в идентичен размер с неправомерно получената по
сметката на длъжника, това не легитимирало взискателя материално правно
да отговаря по предявения иск по чл.55 ал.1 предл.първо от ЗЗД. Счита, че е
без значение кой е наредителят и какво е основанието на постъпилата по
запорираната сметка на длъжника сума, единствено релевантно било
наличието на запор върху сметката, за да може да се удовлетвори взискателят
НАП. Счита, че в случая не се касаело за техническа грешка при
превеждането на сумата от страна на „ВиК Йовковци“ ООД, тъй като в
платежното нареждане били изписани пълното наименование на титуляра на
сметката „Ландинвест“ ЕООД и номера на банковата сметка, а приложеният
2
договор касаел различна сметка и титуляр. Не било доказано от ищеца „ВиК
Йовковци“ ООД какви били отношенията между него и „Ландинвест“ ЕООД.
Моли въззивният съд да отмени решението на ВТОС в обжалваната част и да
отхвърли предявения иск. Претендира разноски.
В законоустановения срок е постъпил отговор на въззивната жалба
от ответника по жалба „В и К Йовковци“ ООД-гр.В.Търново чрез
пълномощника адв.Т.Тодоров. Счита жалбата за неоснователна по изложени
за това доводи и моли същата да бъде оставена без уважение, а решението на
ВТОС-да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Претендира
разноски.
Великотърновският апелативен съд, в качеството си на въззивна
инстанция, като взе предвид наведените в жалбата оплаквания, отговора на
ответника по жалба и като прецени събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното :
След извършена служебна проверка по реда на чл. 269 пр. 1 от ГПК
въззивният съд счита, че обжалваното решение е валидно изцяло и е
допустимо.
По същество решението в обжалваната част е правилно и
законосъобразно.
Фактическата обстановка по делото е правилно и всестранно изяснена
от първоинстанционния съд, като същият е съобразил всички събрани по
делото доказателства и е достигнал до правилни изводи относно това какви
факти се установяват с тях. По тези причини настоящата инстанция
възприема изцяло така изяснената фактическа обстановка по делото, поради
което не я възпроизвежда отново.
Правните изводи на първоинстанционния съд, формирани въз основа
на установената от този съд фактическа обстановка, са правилни. Въззивната
инстанция с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК възприема мотивите на
първоинстанционния съд, които са в съответствие със закона и константната
практика. На основание горепосочения текст въззивният съд препраща към
мотивите на първоинстанционния съд относно основателността и
доказаността на предявения установителен иск.
По направените оплаквания от страна на жалбоподателя, съдът
намира същите за неоснователни.
Оплакването, че по така заведеният иск с правно основание чл.55 ал.1
3
предл.първо от ЗЗД НАП не е страна, като без значение е, че впоследствие в
изпълнение на законосъобразно наложен запор процесната сума е преведена
на взискателя на „Ландинвест“ ЕООД-НАП, е неоснователно. НАП е ответна
страна по предявения установителен иск, а не по предявения осъдителен иск с
правно основание чл.55 ал.1 предл.първо от ЗЗД. В тази връзка е
неоснователно и становището, че дори да било налице усвояване от
взискателя по принудителното изпълнение на сума в идентичен размер с
неправомерно получената по сметката на длъжника, това не легитимирало
взискателя материално правно да отговаря по предявения иск по чл.55 ал.1
предл.първо от ЗЗД.
Оплакването, че последиците на запора-осигуряване на възможността
на взискателя да се удовлетвори от запорираната сума, като забранява на
третото задължено лице да плаща на длъжника, не означават, че взискателят
с налагането на запора фактически получава имуществената облага, а за него
само възниквало правото да се удовлетвори предпочитателно от запорираната
сума, е несъстоятелно. С атакуваното решение по предявения срещу НАП
установителен иск е отречена именно възможността на взискателя за
принудително изпълнение върху процесната сума с оглед погасяване на
вземанията му.Без значение за спора е дали фактически същият е получил
имуществената облага.
Оплакването, че в случая не се касаело за техническа грешка при
превеждането на сумата от страна на „ВиК Йовковци“ ООД, тъй като в
платежното нареждане били изписани пълното наименование на титуляра на
сметката „Ландинвест“ ЕООД и номера на банковата сметка, а приложеният
договор касаел различна сметка и титуляр, е неоснователно. Видно от
приложения по делото договор за възлагане на обществена поръчка за услуги
от 27.12.2018г. е, че страни по него са „ВиК Йовковци“ ООД-възложител и
„Ландинвест ВТ“ ЕООД-изпълнител, като уговорената цена по договора е
83880 лв. с ДДС и е уговорено авансово плащане в размер на 80 % от цената,
платимо в срок до 30 дни, считано от датата на влизане в сила на договора.
Видно от приложената фактура № 128 от 27.12.2018г. е, че същата е издадена
от „Лландинвест ВТ“ ЕООД за сумата 67104 лв. с ДДС, представляваща аванс
по договор от 27.12.2018г., с получател на фактурата-„ВиК Йовковци“ ООД,
като фактурата е подписана от представители на двете дружества. Видно от
преводното нареждане от същата дата-28.12.2018г. е, че преводът, извършен
4
от „ВиК Йовковци“ ООД, е за същата сума-67104 лв., която представлява
80% от уговорената цена на услугата по договора от 27.12.2018г., и като
основание за извършване на превода е посочено именно фактура № 128 от
м.12.2018г. Предвид на това, макар и като получател на превода да е посочен
„Ландинвест“ ЕООД, който не е страна по договора, а не „Ландинвест“
ЕООД, който именно е страна по договора, в изпълнение на който е издадена
фактурата, е повече от очевидно и ясно, че се касае за плащане в изпълнение
на този договор, и че посоченият получател на сумата е погрешно посочен
/разликата в наименованието е само абревиатурата „ВТ“/, както и погрешно е
посочена банковата сметка в друга банка, различна от тази на изпълнителя по
договора от 27.12.2018г., който е различен правен субект от този, посочен в
преводното нареждане, и който, предвид на това, няма основание за
получаване на тази сума. Респективно-такова основание за принудително
изпълнение върху тази сума не е налице и по отношение на НАП, тъй като
макар и сметката, която е запорирана и по която погрешно е преведена и
постъпила посочената сума, да е с титуляр „Ландинвест“ ЕООД, то
полученото по тази сметка не е в патримониума на това дружество, тъй като е
получено при начална липса на основание. В тази връзка е неоснователно и
оплакването, че е без значение кой е наредителят и какво е основанието на
постъпилата по запорираната сметка на длъжника сума, единствено
релевантно било наличието на запор върху сметката, за да може да се
удовлетвори взискателят НАП.
Оплакването, че не било доказано от ищеца „ВиК Йовковци“ ООД
какви били отношенията между него и „Ландинвест“ ЕООД, е несъстоятелно.
Ищецът не е твърдял наличието на правоотношение между него и
„Ландинвест“ ЕООД, напротив, твърдял е именно, че няма отношения с това
дружество, а с друг правен субект-„Ландинвест ВТ“ ЕООД. Ако ответникът
НАП възразява срещу иска като твърди наличието на правоотношения между
ищеца и „Ландинвест“ ЕООД, то нему принадлежи доказателствената тежест
за това, а същият не е ангажирал доказателства в тази насока.
Горните съображения мотивират съда да приеме, че предявеният
установителен иск е основателен и доказан.
С оглед изложеното и предвид на това че обжалваното решение не
страда от посочените в жалбата пороци, същото следва да бъде потвърдено от
въззивния съд. Ответникът по жалба е претендирал разноски, като предвид на
5
това, че същият е бил представляван от юрисконсулт, следва да му бъде
присъдено юрисконсултско възнаграждение на осн.чл.78 ал.8 ГПК, което
съдът определя на 200 лв.
Водим от горното, ВТАС
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 46 от 25.01.2020г. по гр.д. № 220/ 2019г. по
описа на Великотърновски окръжен съд в обжалваната част.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал.8 ГПК НАЦИОНАЛНА АГЕНЦИЯ
по ПРИХОДИТЕ-гр.София, бул.Княз Дондуков № 52 да заплати на
„ВОДОСНАБДЯВАНЕ и КАНАЛИЗАЦИЯ ЙОВКОВЦИ“ ООД, със
седалище и адрес на управление: гр.В.Търново, улица Пейо Яворов № 30, с
ЕИК *********, сумата 200 лева, представляваща направени пред
въззивното производство разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния
касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6