№ 1236
гр. Пазарджик, 17.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесети октомври през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Димитър Чардаков
при участието на секретаря Десислава Буюклиева
като разгледа докладваното от Димитър Чардаков Гражданско дело №
20225220101460 по описа за 2022 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са осъдителни искове по чл.31, ал.2 ЗС и чл.86 ЗЗД за
заплащане на сумата от 1283.80лв. /след частично оттегляне на иска/,
представляваща обезщетение за ползването на реална част от съсобствен имот
за периода 21.11.2018г. – 09.08.2021г., която ответниците са ползвали лично
по начин, който надхвърля техния дял в съсобствеността, ведно със законната
лихва за забава от подаването на исковата молба в съда на 13.05.2022г. до
плащането, както и на сумата от 354лв. /след частично оттегляне на иска/,
представляваща обезщетение за забава за периода 21.11.2018г. – 12.05.2022г.
Ищците И. С. Б. с ЕГН ********** и В. М. Б. с ЕГН ********** и
двамата от гр.Пазарджик, ул. „Д“ №* твърдят, че притежават в съсобственост
при условията на съпружеска имуществена общност 2/3 ид. части от избен
етаж под триетажна жилищна сграда с идентификатор ** по КК на
гр.Пазарджик. Твърдят, че до 09.08.2021г., когато са прехвърлили правата си
на трето лице, ответниците А. С. Б. с ЕГН ********** и А. Л. Б. с ЕГН ** и
двамата от гр.Пазарджик, ул. П №** са притежавали в режим на съпружеска
имуществена общност останалата 1/3 ид. част от избения етаж на сградата.
Ищците твърдят още, че по силата на съдебно решение по гр.д. №3926/2016г.
1
по описа на РС – Пазарджик, на основание чл.32, ал.2 ЗС е определен начин за
реално ползване на съсобствения етаж, според който на ищците е
предоставена южната половина с площ 39.51кв.м., а на ответниците –
северната половина с площ 42.82кв.м. Твърдят, че на 15.03.2018г.
ответниците са въведени от съдебен изпълнител в ползването на отредената
им реална част. Поддържат, че от датата на въвода до 09.08.2021г.
ответниците са ползвали тази част от етажа, която е с 15.38кв.м. в повече от
техните права в съсобствеността, а ищците съответно са ползвали с толкова
по-малко от своята част. Поддържат, че макар това тяхно поведение да е
правомерно, тъй като съответства на решението на съда, те са извлекли за
сметка на ищците полза от общата вещ, каквато не им се следва. Затова
дължат на ищците обезщетение в размер на евентуалния наем, който те биха
получили от тяхната част от общата вещ, която ответниците са ползвали в
изпълнение на решението. Твърдят, че на 21.11.2018г. с нотариална покана са
поискали от ответниците да заплащат такова обезщетение, както и че за
целия период от 21.11.2018г. до 09.08.2021г. същото е в размер на 1580лв. /в
съдебно заседание претенцията се поддържа до размера на 1283.80/. Тъй като
обезщетението не е заплатено, претендират неговото присъждане в посочения
размер, ведно с обезщетение за забава за периода от връчването на поканата
до подаването на исковата молба в съда, както и законната лихва за забава
върху цялата главница от предявяването на иска до плащането. Претендират и
съдебни разноски.
Ответниците не са подали писмен отговор на исковата молба.
Районният съд като прецени събраните по делото доказателства прие от
фактическа и от правна страна следното:
Относно иска по чл.31, ал.2 ЗС:
За основателността на главния иск ищците следва да установят
наличието на съсобственост между страните върху вещ, която ответниците са
ползвали лично по начин, който надхвърля техния дял, както и размера на
обезщетението от момента на връчване на поканата.
Обстоятелствата в исковата молба не се оспорват от ответниците и се
установяват от писмените доказателства по делото. От представеното
решение №826 от 05.10.2017г., по гр.д. №3926/2016г. на РС – Пазарджик,
потвърдено с решение по в.гр.д. №756/2017г. на ОС – Пазарджик е видно, че
2
съдът на основание чл.32, ал.2 ЗС е разпределил ползването на избените
помещенията в съсобствен избен етаж под триетажна жилищна сграда с
идентификатор ** по КК на гр.Пазарджик, чиято полезна площ е 82.33 кв.м.
Съгласно избраният вариант на разпределение ответниците А. С. Б. и А. Л. Б.,
чиито дял е 1/3 ид. част, следва да ползват реално определена част с площ
42.82 кв.м., а ищците И. С. Б. и В. М. Б., чиито дял е 2/3 ид. части, следва да
ползват реално определена част с площ 39.51 кв.м. Предмет на
разпределението е избена площ от 82.33 кв.м. От нея 27.44 кв.м. съответстват
на правата на ответниците, а 54.89 кв.м. съответстват на правата на ищците.
Изводът е, че на ответниците е предоставена за ползване реална част от
избените помещения, чиято площ превишава дела им с 15.38 кв.м.
Видно от представения протокол за въвод, ответниците са започнали да
ползват отредената им реална част на 15.03.2018г. Това фактическо
положение е продължило до 09.08.2021г., когато същите са продали своя дял
от имота и са отстъпили владението на трето лице, съгласно представения по
делото договор за продажба, обективиран в нот. акт №102, том І, рег. №2162,
дело №95/2021г. на С И.ова-С – нотариус с рег. №720 в НК.
Следователно в периода от 15.03.2018г. до 09.08.2021г. ответниците са
ползвали с 15.38 кв.м. по-голяма площ от съсобствения избен етаж, от тази,
която съответства на правата им и това е станало за сметка на ищците.
Разпределението на ползването на съсобствената вещ по принцип
следва да се извърши като всеки съсобственик получи за ползване реална
част, съответстваща на квотата му в съсобствеността. Когато обектът на
съсобственост не позволява такова разпределение, то няма пречка
определените за ползване части да не отговарят напълно на притежаваните
дялове от имота /в т. см. Решение № 41 от 20.06.2011г. по гр.д. № 415/2010г.
на І г.о./. Когато на един съсобственик бъде определена за ползване площ, по-
голяма от неговия дял в съсобствеността, а на друг съсобственик - по-малка
площ, то ползващият по-голяма площ дължи парично обезщетение,
съответстващо на гражданските плодове за частта, надвишаваща неговия дял
в съсобствеността. Според съдебната практика, възприета в Решение №
139/16.11.2015 г. по гр.д. № 27.15/2015 г., II г.о., за да не бъде разрешаването
на един спор източник на бъдещ такъв /както се случва в момента/, то
изравняването на несъответствието между правата в съсобствеността и
3
определените за ползване дялове, следва да се извърши в същото
производство. В такава хипотеза следва да се приеме, че искането за реално
ползване обхваща и искането за парично компенсиране при предоставяне за
ползване на част от имота, неотговаряща на правата в съсобствеността.
Затова, в рамките на производството по чл.32, ал.2 ЗС съдът следва да
определи и дължимото парично обезщетение, равняващо се на гражданските
плодове за частта от имота, която съсобственикът не може да ползва
съразмерно на дела си.
Няма пречка, когато обезщетението не е определено в производството
по чл.32, ал.2 ЗС, ощетеният съсобственик да поиска това да бъде направено
чрез отделен иск по чл.31, ал.2 ЗС, какъвто е настоящият случай.
От горното може да се направи извод, че когато съсобственик ползва
по-голяма площ от неговия дял по силата на съдебно решение по чл.32, ал.2
ЗС или по решение на съсобствениците, задължението на ползващия
съсобственик да обезщети останалите съсобственици възниква и без покана
/вж. Решение № 154/10.06.2014 г. по гр.д. № 428/2014 г. на І г.о./.
Въпреки това, в случая ищците са отправили покана до ответниците за
заплащане на обезщетение, която е получена на 21.11.2018г., от когато се
претендира обезщетението.
От заключението на съдебната оценъчна експертиза е видно, че
дължимият пазарен наем за ползваната в повече площ за процесния период от
21.11.2018г. до 09.08.2021г., т.е. за 32 месеца и 18 дни, е по 39.37лв. на месец
или общо 1283.50лв. /в заключението ВЛ неправилно е изчислило броя на
месеците в периода, за който се претендира обезщетението, което съдът
следва да коригира с решението, тъй като не се изискват вещи знания/.
Установи се наличието на принадлежащо на ищците вземане в размер
на 1283.50лв., за чието изпълнение ответниците не са представили
доказателства. Затова главният иск е основателен и следва да се уважи в
предявения размер.
Относно иска по чл.86 ЗЗД:
За основателността на акцесорния иск ищците следва да установят
наличието на главен дълг и изпадането на ответниците в забава.
Съдът формира извод за възникнало в тежест на ответниците и
непогасено вземане за обезщетение по чл.31, ал.2 ЗС в размер на 1283.50лв.
4
Задължението за заплащане на обезщетение по чл.31, ал.2 ЗС е без срок.
Безсрочните задължения са изискуеми от момента на тяхното възникване –
чл.69, ал.1 ЗЗД, но длъжникът изпада в забава след покана – чл.84, ал.2 ЗЗД.
Тази покана е различна от поканата по чл.31, ал.2 ЗС. Първата е елемент от
фактическия състав на главното вземане, а втората е елемент от фактическия
състав на акцесорното вземане за мораторно обезщетение. За да се дължи
обезщетение за забава по чл.86 ЗЗД при неизпълнено задължение за
заплащане на обезщетение по чл.31, ал.2 ЗС е необходимо неползващият
съсобственик да поиска такова обезщетение с поканата по чл.31, ал.2 ЗС и
след като вземането възникне /с изтичане на конкретен период след поканата,
през който ползващият съсобственик е продължил да ползва в повече от
правата си/ да изпрати до същия покана за изпълнение по чл.84, ал.2 ЗЗД.
Обезщетението по чл.86 ЗЗД се дължи от връчването на втората покана.
В случая ищците не твърдят и не сочат доказателства, че са изпратили
до ответниците покана за изпълнение на задължението преди подаването на
исковата молба в съда. Затова на същите се дължи законна лихва по чл.86 ЗЗД
от момента на подаването на исковата молба в съда, но не и за предходен
период. Ето защо искът по чл.86 ЗЗД следва да се отхвърли.
При този изход на делото ищците имат право на съдебни разноски,
съразмерно с уважената част от иска – чл.87, ал.1 ГПК. Същите са
представили доказателства за направени разноски в размер на 116.30лв. –
внесена държавна такса /66.30 лв. по главния иск и 50лв. по акцесорния/, 400
лв. – заплатено адвокатско възнаграждение за иска по чл.31, ал.2 ЗС, 300лв. –
заплатено адвокатско възнаграждение за иска по чл.86 ЗЗД и 180лв. – внесен
депозит за вещо лице. Акцесорният иск е отхвърлен изцяло, поради което
свързаните с него разноски в размер на 350лв. са за сметка на ищците.
Останалите разноски в размер на 646.30лв. следва да се възложат на
ответниците.
По изложените съображения съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ответниците А. С. Б. с ЕГН ********** и А. Л. Б. с ЕГН ** и
двамата от гр.Пазарджик, ул. П №** да заплатят на ищците И. С. Б. с ЕГН
5
********** и В. М. Б. с ЕГН ********** и двамата от гр.Пазарджик, ул. „Д“
№*, на основание чл.31, ал.2 ЗС сумата от 1283.50лв., представляваща
обезщетение за ползването на реална част от съсобствен между страните имот
/помещения в избен етаж под триетажна жилищна сграда с идентификатор **
по КК на гр.Пазарджик/, която ответниците са ползвали лично в периода от
21.11.2018г. до 09.08.2021г. по начин, който надхвърля техния дял в
съсобствеността, ведно със законната лихва за забава от подаването на
исковата молба в съда на 13.05.2022г. до плащането, като ОТХВЪРЛЯ иска по
чл.86 ЗЗД за заплащане на обезщетение за забава за периода 21.11.2018г. –
12.05.2022г. в размер на 354лв.
ОСЪЖДА ответниците А. С. Б. с ЕГН ********** и А. Л. Б. с ЕГН **
да заплатят на ищците И. С. Б. с ЕГН ********** и В. М. Б. с ЕГН
********** съдебни разноски в размер на 646.30лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Пазарджик в
2-седмичен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
6