РЕШЕНИЕ
№ 218
гр. С., 24.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – САНДАНСКИ, II НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на тридесет и първи октомври през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Рая Д. Манолева
при участието на секретаря Спаска Г. Трушева
като разгледа докладваното от Рая Д. Манолева Административно
наказателно дело № 20221250200382 по описа за 2022 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на С. М. Г. от с. М********, общ. С**********,
ул.“Е.А. “ № *, ЕГН – **********, против Наказателно постановление №
21-0339-000476/26.04.2021г. на Началник РУ към ОДМВР - Б., РУ – С., с
което на жалбоподателя за извършени от него нарушения по чл.40, ал.1 и по
чл.123, ал.1, т.2, б.“а“ ЗДвП, на основание чл.183, ал.2, т.11 и чл.175, ал.1, т.5
от ЗДвП е наложено административно наказание “Глоба”, съответно: в
размер на 20/двадесет/ лева – за първото нарушение и 200/двеста/ лева и
лишаване от право да управлява МПС за 1 месец – за второто.
С жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност и неправилност
на атакуваното наказателно постановление. Твърди се, че описаната
фактическа обстановка не отговаря на действителната. Излагат се твърдения
за нарушена процедура по издаването на АУЕНА и НП. Иска се от съда да
отмени атакуваното НП.
В съдебно заседание - жалбоподателя, редовно призован - се явява
лично и с надлежно упълномощен защитник, който поддържа жалбата по
1
изложените в същата съображения. Дава обяснения по случая. В хода на
делото по същество, процесуалният представител на жалбоподателя моли
съда да отмени атакуваното НП, като излага подробни съображения в
подкрепа на становището си.
Административно-наказващият орган и Районна прокуратура – Б., ТО -
С., редовно и своевременно призовани, не ангажират представители по делото
и не изразяват становище по жалбата.
По делото са събрани писмени доказателства подробно описани в
протоколите от съдебни заседания, както и гласни такива.
Районният съд, след като съобрази доводите на страните, събрания по
делото доказателствен материал и закона, постанови следното:
Жалбата е процесуално допустима, а разгледана по същество -
основателна. Аргументи:
Съдът, след преценка на събраните доказателства по делото, поотделно
и в тяхната съвкупност, намира за установена следната фактическа
обстановка:
На 03.02.2021 година длъжностно лице при РУ – С. около 14.15 часа
жалб.Г. се движел с лек автомобил марка „О.А.“ с рег. № Е ******ВР в с.
М********, общ. С**********, на ул.“П.В.“, като при управлението на
посочения автомобил и при придвижване на заден ход, е блъснал пешеходеца
А. А. от с. М********, като и причинил средна телесна повреда, изразяваща
се в счупване на дясна лъчева кост на типично място, което и е причинило
трайно затруднение движенията на десен крайник /ръка/. За посоченото
деяние е било образувано досъдебно производство, което е внесено с
постановление на РП – Б. по реда на чл.78а НК – за освобождаване от
административна отговорност в РС – С., и с Определение №
900908/01.04.2021г. по АНД № 62/21г. производството по делото е било
прекратено на осн. чл.289, ал.1, вр. чл.24, ал.1, т.9 НПК, вр. чл.343, ал.2, т.2
НК. Препис от това определение на съда е изпратен на РПУ – С. – за преценка
за санкциониране на жалб.Г. по административен ред. Въз основа на това
определение на съда, на жалбоподателя е издадено НП № 21-0339-
000476/26.04.2021г. – за извършени от него нарушения по чл.40, ал.1 и по
чл.123, ал.1, т.2, б.“а“ ЗДвП, на основание чл.183, ал.2, т.11 и чл.175, ал.1, т.5
от ЗДвП е наложено административно наказание “Глоба”, съответно: в
2
размер на 20/двадесет/ лева – за първото нарушение и 200/двеста/ лева и
лишаване от право да управлява МПС за 1 месец – за второто.
НП е връчено лично на жалбоподателя 25.07.2022г., видно от
отбелязването в разписката върху самото НП, приложено по делото.
В законовия срок е депозирана разглежданата в настоящото
производство жалба.
Посочените в акта обстоятелства се потвърждават от показанията на
разпитаната по делото свидетелка А. – пострадала от ПТП и от обясненията
на самия жалбоподател, както и от приетите по делото писмени
доказателства, които са безпротиворечиви относно подлежащите на доказване
факти. Свид.А. в своите показания пред съда сочи, че към момента на
инцидента същата не е имала никакви наранявания, като жалб.Г. е бил на
мястото на произшествието, съответно е попитал пострадвалата дали има
нужда от помощ, предложил и да я заведе на лекар, но същата отказала, като
споделила, че се чувства добре. Тези нейни показания се подкрепят и
кореспондират изцяло и с обясненията на самия жалбоподател, който не
отрича, че е блъснал с управлявания от него автомобил пострадалата, но с
категоричност сочи, че е слязъл от автомобила, за да и окаже помощ, като и
предложил да я заведе на лекар, но същата отказала, като заявила, че нищо и
няма и се чувства добре . Тези обяснения на жалбоподателя се подкрепят от
показанията на свид.А. – единствен свидетел-очевидец, а и пострадал от
деянието, поради което съдът прие същите за достоверни и ги кредитира
изцяло.
Независимо от горното, НП се явява незаконосъобразно, поради
следните съображения:
В конкретния случай, с АУАН на жалбоподателя е вменено извършено
нарушение по чл.40, ал.1 и чл.123, ал.1, т.2, б.”а” от ЗДвП. Разпоредбата на
чл.40, ал.1 ЗДВП сочи: „Преди да започне движение назад, водачът е длъжен
да се убеди, че пътят зад превозното средство е свободен и че няма да
създаде опасност или затруднения за останалите участници в
движението“. А ал.2 на същата правна норма гласи: „ По време на
движението си назад водачът е длъжен непрекъснато да наблюдава пътя
зад превозното средство, а когато това е невъзможно, той е длъжен да
осигури лице, което да му сигнализира за опасности“. От прочита на тази
3
правна норма става ясно, че в настоящия казус безспорно е налице
несъответствие между фактическото описание на нарушението по чл.40, ал.1
ЗДвП и правната норма, под чиято отговорност е подведен нарушителя, тъй
като както в АУАН, така и в НП е посочено: „ движи се на заден ход, без да се
е убедил, че няма да създаде опасност за другите участници в движението.
ПТП“. Това обаче е нарушение на ал.2 на чл.40 ЗДвП, а не на ал.1, както е
отразено в процесните АУАН и НП.
Безспорно, в настоящият случай е налице неяснота между твърдяното
нарушение, описано словесно от административнонаказващия орган и
посочената като съответстваща му нарушена разпоредба, което препятства
възможността да се разбере кой текст на ЗДвП е нарушен. Такава непълнота и
неяснота ограничава процесуалните права на привлеченото като нарушител
лице и не осигурява възможност да организира адекватно своята защита. Това
води до ограничаване правото на защита на жалбоподателя, а също така прави
невъзможно упражняването на съдебен контрол за законосъобразност на
обжалваното НП, доколкото Районен съд в производството по обжалване на
НП по реда на чл.59 – 63 от ЗАНН следва да установява съществуването или
несъшествуването на описаното в НП административно нарушение.
На следващо място – по отношение на нарушението по чл.123, ал.1, т.2,
б.“а“ ЗДвП. Посочената правна норма гласи: ”Водачът на пътно превозно
средство, който е участник в пътнотранспортно произшествие, е длъжен:
когато при произшествието са пострадали хора - да уведоми
компетентната служба на Министерството на вътрешните работи“.
Както съдът посочи по-горе, безспорно в настоящия случай, от
показанията на свид.А., и от обясненията на самия жалбоподател, се
установи, че към момента на инцидента пострадалата не е имала никакви
наранявания, като жалб.Г. е бил на мястото на произшествието, съответно я е
попитал дали има нужда от помощ, предложил и да я заведе на лекар, но
същата отказала, като споделила, че се чувства добре. Тези нейни показания
се подкрепят и кореспондират изцяло и с обясненията на самия
жалбоподател, който не отрича факта, че е блъснал с управлявания от него
автомобил пострадалата, но с категоричност сочи, че е слязъл от автомобила,
за да и окаже помощ, като и предложил да я заведе на лекар, но същата
отказала, като заявила, че нищо и няма и се чувства добре. Т.е., по
4
категоричен начин се установява, че жалбоподателя е останал на мястото на
произшествието, както и, че е предложил помощ на пострадалата,
включително и да я заведе на лекар, но тъй като същата отказала – той си
тръгнал. А самата пострадала на по-късен етап, когато видяла, че ръката и се е
подула, отишла на лекар, и впоследствие били уведомени и органите на
полицията за случая.
В настоящият случай, на жалбоподателя е вменено нарушение, затова
че управлявайки процесното МПС, като участник в ПТП с лек автомобил
„О.А.“ с рег. № Е ****** ВР в с. М********, общ. С**********, на ул.“П.В.“,
като при управлението на посочения автомобил и при придвижване на заден
ход, е блъснал пешеходеца А. А. от с. М********, като и причинил средна
телесна повреда, изразяваща се в счупване на дясна лъчева кост на типично
място, което и е причинило трайно затруднение движенията на десен крайник
/ръка/, както и затова, че не е изпълнил задължението си, ката участник в
ПТП, при което има пострадали хора да уведоми компетентната служба на
Министерството на вътрешните работи, и да остане на мястото на
произшествието и за изчака пристигането на компетентните органи на МВР.
В настоящият случай, съдът счита, че извършването на вмененото на
нарушителя административно нарушение по ЗДвП не бе доказано по
безспорен и несъмнен начин от административно наказващия орган, върху
който лежи това задължение. За да се ангажира отговорността на лице,
привлечено да отговаря за определен вид деяние или постъпка, е необходимо
по безспорен и категоричен начин да се установи, както неговото
противоправно поведение от обективна страна, така и наличието на
субективната страна на деянието. При липсата на който и да е от елементите
от състава на нарушението, то не е налице нарушение. В конкретния казус не
бе доказано по безспорен начин извършеното административно нарушение,
както от обективна, така и от субективна страна. По делото липсват
доказателства, от които да се направи категоричен извод, че действително на
процесната дата жалбоподателя, като участник в ПТП, не уведомява органите
на МВР, а също така - напуска местопроизшествието и не изчаква
пристигането на контролните органи. Т.е, не се установи в хода на съдебното
производство съществуването на описаното в АУАН и НП административно
нарушение, вменено във вина на жалбоподателя Г.. От друга страна,
безспорно в настоящия случай е налице неяснота и по отношение на
5
нарушението по чл.123, ал.1, т.2, б.“а“ ЗДВП, описано словесно от
административнонаказващия орган и посочената като съответстваща му
нарушена разпоредба, което препятства възможността да се разбере кой текст
на ЗДвП е нарушен. В случая отново в текстовата част на НП е посочено, че
жалб.Г. „не е изпълнил задължението си, ката участник в ПТП, при което
има пострадали хора да уведоми компетентната служба на
Министерството на вътрешните работи, и да остане на мястото на
произшествието и за изчака пристигането на компетентните органи на
МВР“. Същевременно е санкциониран за нарушение по чл.123, ал.1, т.2, б.“а“
ЗДвП, която правна норма гласи:“ Водачът на пътно превозно средство,
който е участник в пътнотранспортно произшествие, е длъжен: когато при
произшествието са пострадали хора - да уведоми компетентната служба
на Министерството на вътрешните работи“. Т.е., безспорно е налице
смесване между двата състава, съответно по б.“а“ и б.“б“ на чл.123, ал.1, т.2
ЗДвП. Тази неяснота между твърдяното нарушение, описано словесно от
административнонаказващия орган и посочената като съответстваща му
нарушена разпоредба, препятства възможността да се разбере кой текст на
ЗДвП е нарушен.
По изложените съображения, съдът намира, че обжалваното НП следва
да бъде отменено изцяло
Водим от горното, и на основание чл.63 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ като неправилно и незаконосъобразно Наказателно
постановление № 21-0339-000476/26.04.2021г. на Началник РУ към ОДМВР
- Б., РУ – С., с което на жалбоподателя С. М. Г. от с. М********, общ.
С**********, ул.“Е.А. “ № *, ЕГН – **********, за извършени от него
нарушения по чл.40, ал.1 и по чл.123, ал.1, т.2, б.“а“ ЗДвП, на основание
чл.183, ал.2, т.11 и чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП е наложено административно
наказание “Глоба”, съответно: в размер на 20/двадесет/ лева – за първото
нарушение и 200/двеста/ лева и лишаване от право да управлява МПС за 1
месец – за второто.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване 14-дневен срок от съобщаването
на страните пред Административен съд - Б..
6
Съдия при Районен съд – Сандански:_______________________
7