№ 38350
гр. София, 24.09.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 50 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и четвърти септември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА ИВ. ТОДОРОВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА ИВ. ТОДОРОВА Гражданско
дело № 20241110124039 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 140 от ГПК.
Предявени са установителни искове по чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, във вр. чл. 22 от ЗПК,
от Д. Х. К. за прогласяване на нищожност на Договор за паричен заем
№******/05.10.2023 г. срещу „И“ АД, и за прогласяване на нищожност на
Договор за предоставяне на гаранция №******/05.10.2023 г. срещу „Ф“ ЕООД.
Предявен е осъдителен иск по чл. 55, ал. 1, пр. I от ЗЗД от Д. Х. К. срещу „И“ АД
за заплащане на сумата 49,55 лв., представляваща недължимо платена
възнаградителна лихва по нищожен Договор за паричен заем
№******/05.10.2023 г., ведно със законна лихва от датата на подаване на искова
молба до окончателното й изплащане; както и сумата 252,45 лв., представляваща
недължимо платено възнаграждение за предоставена гаранция по нищожен
Договор за предоставяне на гаранция №******/05.10.2023 г., ведно със законна
лихва от датата на подаване на искова молба до окончателното й изплащане.
Под евентуалност е предявен осъдителен иск по чл. 55, ал. 1, пр. I от ЗЗД от Д. Х.
К. срещу „Ф“ ЕООД за заплащане на сумата 252,45 лв., представляваща
недължимо платено възнаграждение за предоставена гаранция по нищожен
Договор за предоставяне на гаранция №******/05.10.2023 г., ведно със законна
лихва от датата на подаване на искова молба до окончателното й изплащане.
В искова молба, с молба-уточнение от 23.08.2024г., са изложени твърдения, че
между Д. Х. К. и „И“ АД е сключен Договор за паричен заем
№******/05.10.2023 г. В изпълнение на клаузата на чл. 4 от договора е сключен
Договор за предоставяне на гаранция №******/05.10.2023 г. между Д. Х. К. и
„Ф“ ЕООД (гарант). Заемните средства от 600,00 лева са усвоени и всички
задължения по договорите са заплатени от ищеца-кредитополучател. Посочва се,
че в договора за заем е обявен ГПР от 41,72 %, с фиксиран лихвен процент.
Уговорено е възнаграждение по договора за предоставяне на гаранция – 252,45
лв., а според чл. 3, ал. 3 – заемодателят е овластен да приема вместо гаранта
изпълнение на задължението на потребителя за неговото плащане. Ищецът
твърди, че договорът за паричен заем е нищожен като сключен в противоречие
със закона, а именно чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК. Намира, че обявения ГПР не
съответства на действителните разходи по кредита, каквото е възнаграждението
на гаранта, по съображения, че двете ответни дружества са свързани лица, а
правата и задълженията по двете съглашения се намират във взаимна връзка и
1
следва да се разглеждат като едно общо съглашение, чиято недействителност
претендира. Поддържа, че дължи само чистата стойност на кредита, а всичко
останало, което е заплатила общо сумата 302,00 лв. се явява недължима.
Ответното „И“ АД оспорва предявените искове по допустимост и основателност.
Поддържа, че отношенията между ищеца и дружеството –гарант касаят други
лица и не са релевантни към претенциите му към „И“ АД. При това счита, че не е
материално легитимиран по осъдителния иск за заплащане на сумата 252,45 лв.,
представляваща недължимо платено възнаграждение за предоставена гаранция.
Не спори, че е овластен да получава плащанията, но действал не от свое, а от
името и за сметка на „Ф“ ЕООД. В случая не се касае за действия без
представителна власт и ищецът да не е знаел за овластяването. Не спори по
сключването на договора за заем, който настоява, че е действителен и сключен в
съоствествие с изискванията на ЗПК с подробни съображения. Счита, че с оглед
на съдържанието на отделните уговорки договорът за предоставяне на гаранция
/поръчителство/ е второ, акцесорно, облигационно правоотношение и
възнаграждението по него не би могло да се включи в ГПР по договора за заем, а
изпълнението по двата договора не е обвързано.
Ответното „Ф“ ЕООД оспорва исковете и поддържа, че договорът за
предоставяне на поръчителство е сключен по възлагане на ищеца, при условията
на договорна свобода, престациите не са явно нееквивалентни по твърдението за
накърняване на добрите нрави, а договорът е възмезден за услуга.
На основание чл. 154, ал. 1 от ГПК, всяка страна е длъжна да установи фактите,
на които основава своите искания или възражения. В доказателствена тежест на
ищеца по иска с правно основание чл. 26, ал.1 от ЗЗД, във вр. чл. 22 от ЗПК, е да
установи пълно и главно, че договора за заем и за предоставяне на гаранция са
сключени в противоречие със ЗПК, съобразно изложеното в искова молба. В
доказателствена тежест на ответника „И“ АД е да установи, че клаузата на чл. 4
от договора за заем е индивидуално уговорена, за което се указва, че не сочи
доказателства.
За да възникне правото на парично вземане по иск по чл. 55, ал. 1, пр. I от ЗЗД
необходимо е да се установи, че 1/процесната сума е излязла от патримониума на
ищеца; 2/тя е постъпила в имуществения комплекс на ответника; и 3/това
разместване на блага от имуществото на ищеца в патримониума на ответника е
без правно основание/ не е бил налице годен юридически факт/. В
доказателствена тежест на ищеца е да установи първите две предпоставки. В
случай, че бъдат доказани, ответникът следва да установи, че за него съществува
правно основание да задържи полученото; евентуално, че го е върнал, за което се
указва, че не сочи доказателства.
На основание чл. 146, ал. 1, т. 3-4 от ГПК, съдът обявява за безспорно и
ненуждаещо се от доказване, че между ищцата и отв. „И“ АД е сключен Договор
за паричен заем №******/05.10.2023 г.; между ищцата и „Ф“ ЕООД - Договор за
предоставяне на гаранция №******/05.10.2023 г.; всички суми по договора за
заем и договора за предоставяне на гаранция са заплатени от ищцата, ведно с
месечната вноска по кредита на „И“ АД, в т.ч. възнаградителна лихва и
възнаграждение по договора за гаранция.
Представените от ищеца документи са допустими и относими, а служебно и на
осн. чл. 7, ал.3 от ГПК следва да се допусне ССчЕ, във вр. с твърдението за
нарушен чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК на разноски на ищеца, чиято е
доказателствената тежест.
Мотивиран от изложеното, съдът
2
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА проект за доклад по делото, съобразно обстоятелствената част
на определението.
УКАЗВА на страните да изложат становището си по дадените указания и
проект за доклад по делото, както и да предприемат съответните процесуални
действия в срок най-късно в насроченото открито съдебно заседание. Ако в
изпълнение на предоставената им възможност страните не направят
доказателствени искания, те губят възможността да сторят това по-късно, освен
в случаите по чл. 147 от ГПК.
ДОПУСКА за приемане представените от ищеца документи като
писмени доказателства.
ДОПУСКА съдебна счетоводна експертиза, по която вещото лице да
отговори на въпроса в какъв размер възлиза годишният процент на разходите по
Договор за паричен заем №******/05.10.2023 г. вземайки предвид размера и
срока на отпуснатия кредит, и използвайки нормативно установената формула в
Приложение №1 към чл.19, ал. 2 от ЗПК, ако в разходите по кредита се включи
стойността на възнаграждение по Договор за предоставяне на гаранция
№******/05.10.2023 г.
ОПРЕДЕЛЯ възнаграждение на вещо лице от 200,00 лв., вносимо от
ищеца по сметка на Софийски районен съд, в едноседмичен срок от получаване
на съобщението. При неизпълнение доказателството не се събира и съдът ще
приложи спрямо страната чл. 161-162 от ГПК като приеме за недоказани
обстоятелствата в полза на ищеца, предмет на експертизата.
ВЪЗЛАГА изготвяне на ССчЕ на ВЕЩО ЛИЦЕ М М.
УКАЗВА на страните, че съгласно чл. 237 ГПК, когато ответникът признае
иска, по искане на ищеца съдът прекратява съдебното дирене и се произнася с
решение съобразно признанието, както и че признанието на иска не може да
бъде оттеглено. Съгласно чл. 238 ГПК, ако ответникът не е представил в срок
отговор на исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е
направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да
поиска постановяване на неприсъствено решение срещу ответника или да
оттегли иска. Ответникът може да поиска прекратяване на делото и присъждане
на разноски или постановяване на неприсъствено решение срещу ищеца, ако той
не се яви в първото заседание по делото, не е взел становище по отговора на
исковата молба и не е поискал разглеждане на делото в негово отсъствие.
Неприсъственото решение не подлежи на обжалване.
НАПЪТВА страните за извънсъдебно разрешаване на спора при
условията на бързина и ефективност, а именно: медиация и други способи за
доброволно уреждане на спора, като им УКАЗВА, че: 1. При приключване на
делото със спогодба на основание чл. 78, ал. 9 ГПК половината от внесената
държавна такса се връща на ищеца и че съгласно чл. 234, ал. 3 от с.з. съдебната
спогодба има значението на влязло в сила решение и не подлежи на обжалване
пред по-горен съд; 2. Медиацията е доброволна и поверителна процедура за
извънсъдебно разрешаване на спорове, при която трето лице – медиатор помага
на страните сами да постигнат споразумение. Съгласно чл. 18, ал. 1 Закона за
медиацията споразумението има силата на съдебна спогодба и подлежи на
одобрение от районните съдилища в страната. Списък на медиаторите по
Единния регистър е общодостъпен на интернет-сайта на Министерство на
правосъдието. Към Софийски районен съд действа Програма „Спогодби”, която
предлага безплатно провеждането на медиация и е отворена за всички страни по
3
висящи граждански дела в СРС. Информация за Програма „Спогодби” можете да
получите в Центъра за спогодби и медиация в гр. София, бул. „Цар Борис ІІІ” №
54, ет. 2, ст. 204, тел.02/ 8955423; ел. адрес: ********@***.*******.
УКАЗВА на страните, че ако неоснователно причинят отлагане на делото,
понасят независимо от изхода му разноските за новото заседание и заплащат
глоба на основание чл. 92а ГПК в размерите по чл. 91 от ГПК.
ДАВА ПОСЛЕДНА ВЪЗМОЖНОСТ на „Ф“ ЕООД , в тридневен срок от
получаване на съобщението, да внесе сумата 0,80 лв. по сметка на Софийския
районен съд за служебно изготвяне на препис на Отговор на искова молба вх.
№227722/11.07.2024 г. по описа на СРС и представи платежния документ в този
срок, с вписано основание на плащане-номера на делото. УКАЗВА на„Ф“ ЕООД,
че при неизпълнение на указанията в цялост и в срок, в т.ч. при повторна
констатация на отдел "Счетоводство", че по представения платежен документ
няма плащане, ще бъде осъдено по реда на чл. 77 от ГПК да заплати сумата в
полза на бюджета на съдебната власт и по сметка на СРС.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на
04.11.2024 година от 09,20 часа, за които дата и час да се призоват страните чрез
пълномощник.
ДА СЕ ВРЪЧИ препис от определението на страните, като на ищеца и
препис от отговори на искова молба.
ДА СЕ ПРИЗОВЕ вещото лице СЛЕД внасяне на възнаграждението му.
Определението не подлежи на обжалване
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4