Р
Е Ш Е
Н И Е
В ИМЕТО НА НАРОДА
№ 72 21.11.2019г. гр.Търговище
Търговищкият окръжен съд Наказателно отделение
На двадесет и
октомври ноември две хиляди и деветнадесета
година,
В открито съдебно заседание в следният състав :
Председател:
АНГЕЛ ПАВЛОВ
Членове: МИРОСЛАВ МИТЕВ
ЙОРДАН ИВАНОВ
Секретар: Жоржета Христова
Прокурор: Казаков
като разгледа докладваното от съдия ПАВЛОВ, в.о.х.д. № 156 по описа за 2019г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 313 и сл. от НПК.
Постъпила е жалба от адв.С.Х. *** действащ в
качеството си на защитник на А.М.С. ***
против Присъда №35/09.07.2019година постановена по НОХД № 414/2019г. на
Търговищкия районен съд с което съдът
е признал подсъдимия за невинен в това, че на 24.09.2018 г.
в гр.Търговище, кв.“Въбел“, пред дом № 5 на ул.“П. Берон“ с цел да принуди
П.П.К. *** да се разпореди със свои вещи-с парична сума в размер на 400 лв. го
заплашил с противозаконно действие с тежки последици за него, а именно с
насилие и увреждане на имуществото-казал му, че ще запали къщата, в която
живее, находяща се на ***, като деянието е било придружено с причиняване на
лека телесна повреда, изразяваща се във временно разстройство на здравето,
неопасно за живота, поради което го е
оправдал по обвинението му по чл.213а, ал.2, т.2 във вр. с ал.1 от НК, и го е признал
за виновен в това, че на 24.09.2018 г. в гр.Търговище,
кв.“Въбел“, пред дом № 5 на ул.“П. Берон“ е причинил на П.П.К. ***,
разстройство на здравето извън случаите на чл.128 и чл. 129 от НК като на
основание чл. 78а, ал.1 от НК, освободил го е от наказателна отговорност за
извършеното престъпление по чл.130,
ал.1 от НК и му е наложил административно
наказание глоба в размер на 1000 /хиляда/ лева. Съдът е осъдил подсъдимия С. да заплати на П.П.К. сумата от 1000
лева, представляваща обезщетение за причинените от престъплението чл.130,
ал.1 от НК неимуществени вреди,
като е отхвърлил предявеният иск в останалата му част и до пълния му размер от
5000 лева като неоснователен.
В жалбата се твърди,че присъдата е неправилна
,незаконосъобразна, постановена при нарушение на материалния и процесуален
закон, а наложеното наказание несправедливо. Моли се за отмяна на постановената
присъда и оправдаване на подсъдимия С.. Липсват конкретни възражения по
обжалваната присъда.
В съдебно заседание жалбоподателя
редовно призован се явява лично и с
адв.Х., като подържат жалбата..
Представителя на окръжна прокуратура
изразява становище, че жалбата е неоснователна.
Конституирания в качеството на граждански
ищец- П.К.- счита жалбата за неоснователна.
Съдът, като
провери жалбата и изцяло правилността на
присъдата прие
за установено следното:
Жалбата е неоснователна.
С обвинителен акт пред ТРС подсъдимия
А.С. е бил обвинен в това, че на
24.09.2018г. в гр.Търговище, кв.Въбел пред дом №5 на ул.“П.Берон“ с цел да
принуди П.П.К. ***, да се разпореди със свои вещи - с парична сума в размер на 400.00
лева, го заплашил с противозаконно действие с тежки последици за него, а именно
с насилие и увреждане на имущество - казал му, че ще запали къщата, в която
живее, находяща се ***, като деянието е било придружено с
причиняване на лека телесна повреда, изразяваща се във временно разстройство на
здравето неопасно за живота - престъпление по чл. 213а, ал. 2, т. 2 във вр. с
ал. 1 от НК. В открито съдебно заседание на 09.07.2019г. представителя на
Районна прокуратура – Търговище,е заявил, че
не поддържа първоначалното обвинение спрямо подсъдимия,като е мотивирал
искане, производството да продължи по обвинение
за извършено престъпление по чл.130, ал.1 от НК.
С
обжалваната присъда, ТРС е съдът е признал подсъдимия за невинен в това, че на 24.09.2018 г.
в гр.Търговище, кв.“Въбел“, пред дом № 5 на ул.“П. Берон“ с цел да принуди
П.П.К. *** да се разпореди със свои вещи-с парична сума в размер на 400 лв. го
заплашил с противозаконно действие с тежки последици за него, а именно с
насилие и увреждане на имуществото-казал му, че ще запали къщата, в която
живее, находяща ***, като деянието е било придружено с причиняване на
лека телесна повреда, изразяваща се във временно разстройство на здравето,
неопасно за живота, поради което го е
оправдал по обвинението му по чл.213а, ал.2, т.2 във вр. с ал.1 от НК, и го е признал
за виновен в това, че на 24.09.2018 г. в гр.Търговище,
кв.“Въбел“, пред дом № 5 на ул.“П. Берон“ е причинил на П.П.К. ***,
разстройство на здравето извън случаите на чл.128 и чл. 129 от НК като на
основание чл. 78а, ал.1 от НК, освободил го е от наказателна отговорност за
извършеното престъпление по чл.130,
ал.1 от НК и му е наложил административно
наказание глоба в размер на 1000 /хиляда/ лева. Съдът е осъдил подсъдимия С. да заплати на П.П.К. сумата от 1000
лева, представляваща обезщетение за причинените от престъплението чл.130,
ал.1 от НК неимуществени вреди,
като е отхвърлил предявеният иск в останалата му част и до пълния му размер от
5000 лева като неоснователен. След извършена проверка на присъдата от въззивния съд, се
налага извода ,че фактическата обстановка е установена правилно от ОРС и изводите му в тази насока не се опровергават..
Възприетата фактическа обстановка е
безспорна, тъй като изцяло се подкрепя от събраните по делото доказателства..
По делото е безспорно доказано, че на
20.09.2018г. подсъдимия С. е бил санкциониран, като му е било
връчено НП №16-1292-001477/ 30.01.2017г., издадено от Началник Сектор „Пътна
полиция” МВР гр. Търговище, с което за нарушение на чл. 638, ал. 3 от Кодекса за
застраховането, извършено на от 25.10.2016г. - управление на лек автомобил
„Опел Астра“ с per. № ***,
собственост на св.П.П.К., без валидна застраховка „Гражданска отговорност“ му е
било наложено административно наказание глоба в размер на 400.00 лева. Подсъдимия
не е обжалвал връченото му НП, и същото е влязло в законна сила.
Тъй като С. смятал, че вина за наложеното му
наказание имал П.К., който бил собственик на автомобила без валидна застраховка
„Гражданска отговорност“. Подсъдимия смятал, че след като П.К. му е предоставил
за управление МПС без сключена гражданска отговорност, то самия К. трябва да
плати и глобата в размер на 400.00 лева. Поради това на 24.09.2018г. преди обяд
той отишъл до къщата, в която пострадалият живеел на квартира от години, находяща
се ***. Къщата била
собственост на св. Л.Х. Подсъдимият С. паркирал автомобила, с който се
придвижил дотам марка „Опел“, модел „Зафира“ пред къщата и позвънил на звънеца.
С него били и съпругата му св. М.П., снаха му св. Н.А. и петгодишната му внучка.
М. П., Н. . и детето останали в автомобила. Когато св. К. излязъл подсъдимият
му обяснил, че е получил наказателно постановление, с което му е било наложено
наказание глоба в размер на 400.00 лева. Той настоял, тъй като автомобилът без
„Гражданска отговорност“ е собственост на К., той да плати тази глоба.
Последният му заявил, че в момента не разполага с парични средства, но очаква
скоро да му бъдат заплатени откраднати от племенника на подс. С. зайци /по
повод кражбата е било проведено НОХД № 1067/2018г. по описа на РС - Търговище/.
Подсъдимият С. заявил, че не го интересуват зайците и вземанията на
пострадалия, а иска до две седмици да плати глобата. В този момент подсъдимия
бил изнервен,и размахвал връченото му НП пред лицето на пострадалия,и заявил на
пострадалия- „Ако не ми платиш акта, ще ти запаля къщата“. След проведения
разговор подсъдимият тръгнал към автомобила, но пострадалият го последвал.
Тогава С. извадил някакъв метален предмет от автомобила. Обърнал се към
пострадалия и стискайки този предмет /неустановен по делото/ го ударил с юмрук
по лицето в областта на носа. Пострадалият изпитал силна болка и от носа му
започнала да тече кръв. За да предотврати следващ удар пострадалият хванал с
ръце подсъдимият през тялото и се опитал да го събори. Всичко това станало пред
очите на св. Н.М.К. - съседка на св. К., която тогава стояла пред квартирата
му. Тя била чула и видяла всичко, което се случило от самото начало на
разговора между него и подсъдимият. Св. Хр., чиято собственост била къщата,
находяща се на *** по това време била в дома си и само чула през отворения
прозорец на стаята си, която нямала изглед към пътя, че мъжки глас вика, че ще
запали къщата. Между двамата мъже настъпило боричкане, което изплашило
петгодишната внучка на подс.С.. Вследствие голямата уплаха,п детето се
разплакало и избягало от автомобила, веднага след нея, викайки тръгнала и св. Н.А. Тогава с КР.Г., който
работел като общ работник в цех на ЗХД „Пчелен свят“, намиращ се срещу квартирата
на пострадалия, чул детския плач и писъците на св. А. и разбрал, че се случва
нещо нередно, като отишъл при подсъдимия
и П.К., които в този момент се били хванали за дрехите и се дърпали, и
ги разтървал. След случилото се, подсъдимия се качил в автомобила и си тръгнал,
а пострадалия се прибрал в дома си.
Правилно ТРС е приел за безспорно установено,
че с нанесения от подсъдимия на св.П.К. удар са му били причинени
разкъсно-контузна рана по гърба на носа към корена му с оток по гърба на носа
по цялата му дължина и счупване на носните кости, които са причинили на
пострадалия временно разстройство на здравето, неопасно за живота. Същото се
установява и доказва от заключението на изготвената по делото съдебно -
медицинска експертиза. Обоснован е и извода, че по своя характер и степен
полученото увреждане представлява лека телесна повреда.
За да възприеме изложенаата фактическа обстановка съдът е дал
вяра на първа група гласни доказателства : показанията на свидетеля К., св.М.,
св.Кр.Г. и на св.Л. Хр. Правилно ТРС е приел, че тези доказателства са
последователни, логични, кореспондиращи помежду си и ги е кредитирал изцяло
като достоверни. Същите се подкрепят и от констатациите и заключението на
изслушаната СМЕ.
Правилно
съдът не е дал вяра на показанията на св.М.П. и на св.Н.А./близки
роднини на подсъдимия/, относно механизма и начина на причиненото на
пострадалия телесно увреждане, тъй като техните показания са противоречиви и
непоследователни. Правилно ТРС не е дал вяра и на обясненията на подсъдимия,
тъй като същите противоречат на останалите доказателства по делото. В тази
насока ТРС е анализирал всички
доказателства по делото и е изложил детайлен анализ на същите – „ Според
обясненията на същия- последният блъснал с вратата на колата пострадалия К..
Според показанията на св.М.П. пострадалият сам дръпнал вратата на колата и по
този начин сам се ударил. Според показания на св. Н.А. пострадалият започнал да
дърпа подсъдимият, който бил седнал в колата и тогава се ударил във врата на
автомобила. Отделно от това всички горепосочени твърдения противоречат на
показанията на свидетелите М. и Г. - преки очевидци на инцидента и абсолютно
безпристрастни спрямо изхода на делото, и на становището на вещото лице за
най-вероятния механизъм на причиняване на процесното телесно увреждане.“. Не на
последно място правилно съдът е коментирал и заявеното от вещо лице-
„най-вероятният механизъм е директен удар с юмрук в лицето респ. с ръка свита в
юмрук държаща нещо подобно на ключове“.
След пълен и детайлен анализ на всички относими доказателства, ТРС обосновано е
приел, че в случая не се установява по категоричен начин процесното телесно
увреждане на пострадалия да е причинено с цел същия да поеме имуществено
задължение спрямо подсъдимия, и телесната повреда е причинена след като
словесният спор е приключил, с ясният отказ на пострадалият да плати процесната
глоба. Правилно съда е установил и стигнал до обоснован извод, че мотива за
телесната повреда са влошените отношения между пострадалият и подсъдимият,
поради което в случая няма и
престъпление по чл.144, ал.1 от НК. С горните мотиви ТРС е оправдал подсъдимия
по първоначалното му обвинение, и го е признал за виновен ,че е причинил на
пострадалият разстройство на здравето извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК –
престъпление по чл.130, ал.1 от НК. Тъй като към този момент С. е бил
неосъждан, и не е ползвал привилегията по чл.78а от НК, а от деянието няма
причинени съставомерни имуществени вреди, които да подлежат на възстановяване,
правилно на основание чл.78а от НК съдът го е освободил от наказателна
отговорност за извършеното престъпление по чл.130, ал.1 от НК и му е наложил
административно наказание „глоба“ в размер на 1000 лева. По отношение на
размера на наложеното наказание ТРС е отчел като смекчаващи вината
обстоятелства – чисто съдебно минало, вида и характера на телесното
увреждането, мотива за деянието – влошените отношения между подсъдимият и
пострадалият, ескалирали след категоричният отказ на пострадалия да заплати
търсената от подсъдимия сума. Тъй като с противоправното си поведение подсъдимият е причинил на
пострадалият неимуществени вреди,съобразявайки
вида и характера на увреждането, периода на възстановяване, съдебната
практика и принципа на справедливост при обезщетението за причинени
неимуществени вреди, съдът правилно и обосновано определил сумата от 1000 лева
като справедлив размер на обезщетение, и отхвърлил в останалата му част гражданският иск като
неоснователен.
В жалбата се възразява , че
присъдата е неправилна, незаконосъобразна и несправедлива, постановена при
нарушение на материалния и процесуален закон. Моли се за отмяна на
постановената присъда и оправдаване на подсъдимия С..
В съдебно заседание са
наведени доводи, че неправилно съдът е
кредитирал показанията на едната група свидетели, и не е направен пълен анализ
на всички доказателства по делото. Твърди се,че подсъдимия е действал при
условията на неизбежна отбрана.
Въззивният съд счита възраженията за неоснователни. Постановената
присъда е правилна и законосъобразна, а наложеното наказание е определено в справедлив и отговарящ на извършеното деяние размер. За
да постанови наказанието си, съдът е възприел за доказана описаната по-горе
обстановка, като в тази връзка е извършил пълен анализ на събраните по делото
доказателства. Съдът правилно е кредитирал свидетелските показания на св.К.,
св.Л.Х., св.М. и св.К.Г. /последните двама преки очевидци на случилото се/.
Свидетелските показания на последните трима свидетели са последователни и непротиворечиви, а и са дадени от изключително незаинтерисовани и безпристрастни лица .
Обосновано съдът не е дал вяра и е
подложил под съмнение показанията на св. М.П. /съпруга на подсъдимия/, на
св.Н.А. /снаха на подсъдимия/- тъй като и двете свидетелки са близки на
подсъдимия , като се предполага, че са и заинтерисовани от изхода на делото.
Този извод се подкрепя и от противоречията в показанията на тези две
свидетелки, и обясненията на самия подсъдим. И тримата описват различна
фактическа обстановка за механизма на увреждане на пострадалия. Твърденията им
в тази насока противоречат и на заключението на вещото лице- механизма е
директен удар с юмрук в лицето, с ръка свита в юмрук, държаща на нещо подобно
на ключове….. Възражението,че подсъдимия
е действал при условията на неизбежна отбрана също е неоснователно имайки
предвид,че по делото липсват
доказателства /освен обясненията на подсъдимия/, които да съдържат
данни,че пострадалия го е нападнал и ли
посегнал срещу него-„изведнъж се завъртя, тръгна към мен и ми посегна“
/л.36/. Тези обяснения на подсъдимия
остават изолирани от останалата доказателствена съвкупост по делото. За да бъде
приложена разпоредбата на чл.12 ал.1 от НК-и едно деяние да се обяви за
необществено опасно, следва същото
деяние да е извършено „за да се защитят от непосредствено противоправно
нападение държавни или обществени интереси, личността или правата на
отбраняващия се или на другиго чрез причиняване вреди на нападателя в рамките
на необходимите предели”. По делото липсват доказателства които да установяват
каквото и да е непосредствено противоправно нападение от пострадалия срещу
подсъдимия.
След извършена цялостна проверка
на обжалваната присъда, съдът не констатира и допуснати от първоинстанционния
съд нарушения на материалния или
процесуалния закон, поради което и не намира основания за нейното изменение или
отмяна. Присъдата следва да бъде
потвърдена.
Водим от горното и на основание с
чл.338 от НПК, съдът
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Присъда
№35/09.07.2019г., постановена по НОХД №414 по описа за 2018г. на Търговищкия районен съд, като правилна и
законосъобразна.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.