ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№
гр.
София, 26.11.2018г.
Софийски
градски съд, ГО, ІV-В въззивен състав, в
закрито заседание на двадесет и шесто
ноември през две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА ЧОЛЕВА
мл.с-я БОРЯНА
ПЕТРОВА
като разгледа докладваното от мл. съдия Петрова в.гр.д. № 6233 по описа за 2018г., за да се произнесе взе предвид следното:
Образувано по въззивна жалба с вх. №
5008993/19.01.2018г. на ищеца Т.Т.Т. срещу Решение № 304932 от 03.01.2018г. по гр.д.
№
39869/2017г. на
СРС, 159 състав, в частта му, с която е отхвърлен искът на ищеца за присъждане
на законна лихва от датата на ПТП – 18.07.2016г. до 20.06.2017г.
Въззивната жалба е подадена от легитимирана
страна в срока по чл.259, ал.1 от ГПК, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
В жалбата се твърди неправилност и незаконосъобразност на решението в
обжалваната част, поради което се иска неговата отмяна. Не са релевирани
доказателствени искания.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор от въззиваемата страна – ЗАД
ОЗК - З.АД, с който се твърди въззивната жалба да е неоснователна.
Подадена е въззивна жалба с вх. № 5019010/06.02.2018г.
на ответника ЗАД ОЗК - З.АД срещу
Решение № 304932 от 03.01.2018г. по гр.д. № 39869/2017г. на СРС, 159 състав, в частта му, с която е
уважен искът на ищеца за присъждане на сумата от 4000 лева – обезщетение за
неимуществени вреди.
Въззивната жалба е подадена от легитимирана
страна в срока по чл.259, ал.1 от ГПК, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
В жалбата се твърди неправилност и незаконосъобразност на решението в
обжалваната част, поради което се иска неговата отмяна. Не са релевирани
доказателствени искания.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор от въззиваемата страна – Т.Т.,
с който се твърди въззивната жалба да е неоснователна.
Постъпила е по делото насрещна въззивна
жалба с вх.№ 5046924/20.03.2018г. от ищеца Т.Т. срещу Решение № 304932 от 03.01.2018г.
по гр.д. №
39869/2017г. на
СРС, 159 състав, в частта му, с която предявеният от него иска е бил отхвърлен
над сумата от 4000 лева до пълния предявен размер от 10 000 лева.
Насрещната въззивната жалба е подадена от
легитимирана страна в срока по чл.259, ал.1 от ГПК, срещу подлежащ на обжалване
съдебен акт. В жалбата се твърди неправилност и незаконосъобразност на
решението в обжалваната част, поради което се иска неговата отмяна. Не са
релевирани доказателствени искания.
В
срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор от въззиваемата страна по
насрещната въззвивна жалба – ОЗК - З.АД,
с който се твърди въззивната жалба да е неоснователна.
На л. 116 от първоинстанционното дело се
намира молба с вх.№ 5008990 от 19.01.2018г. , депозирана от адв. К.,
пълномощник на ищеца, която прави искане за изменение на решението, постановено
от СРС в частта за разноските му, т.к. вместо да бъде присъдено в нейна полза
адвокатското възнаграждение за
инстанцията, същото е било присъдено в полза на адв. В.Н.. По молбата
липсва произнасяне от първоинстанционния съд.
С разпореждане № 19828 от 11.06.2018г. на докладчик по настоящото дело са били
дадени указания на въззивника – ищец Т.Т. да уточни с нарочна молба, депозирана
в срок по делото, дали поддържа искането за изменение на решението в частта за
разноските, направено с посочената по – горе молба , както и да заяви какъв е
правният му интерес от подаване на въззивна жалба с вх. № 5008993/19.01.2018г. срещу
първоинстанционното решение, доколкото липсва отхвърлителен диспозитив в него
за законната лихва, която въззивникът прететндира.
С молба с вх.№ 8631/21.06.2018г., приложена на л.33 от
настоящото дело Т.Т. изрично е заявил,
че поддържа молбата си от 19.01.2018г.,
за изменение на решението в частта на разноските, а по отношение на липсата на
отхвърлителен диспозитив в обжалваното решение по отношение претенцията за
лихви от датата на деликта – 18.07.2016г. до подаване на исковата молба –
20.07.2017г., заявява че моли да бъде открито производство по реда на чл.247,
ал.1 от ГПК за поправка на ОФГ.
По смисъла на чл.248 от ГПК произнасяне по искане за
изменение на решението в частта за разноските следва да бъде извършено от постановилия
решението съд. Такава изрична молба е била депозирана от ищеца – л.116 от
първоинстанционното дело, но по нея СРС не се е произнесъл. Искането се
поддържа от ищеца и т.к. изменението на решението в частта за разноските в
обжалвания пред въззивния съд акт се явява дейност, предхождаща развитието на
въззивното производство, настоящото се явява предсрочно образувано и следва да
бъде прекратено. Делото следва да бъде върнато на СРС за произнасяне по реда на
чл.248 от ГПК, а също и по реда на ч.247,
ал.1 от ГПК при условие че надлежният първоинстанционен съд намери за налични
законовите предпоставки за това.
Така мотивиран Софийският градски съд ,
О П Р Е Д Е Л И :
ПРЕКРАТЯВА въззивното
производство по в.гр.д. № 6233/2018г. по описа на СГС, IV
В въззивен състав.
ВРЪЩА делото на Софийския районен съд, ГО, 159 състав, за предприемане на действията, изложени в мотивната
част на настоящото определение.
СЛЕД приключване на процедурата пред
първоинстанционния съд, делото да се изпрати на СГС за произнасяне по депозираните
въззивни жалби.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: