Решение по дело №827/2022 на Районен съд - Харманли

Номер на акта: 15
Дата: 24 януари 2023 г.
Съдия: Минка Иванова Китова
Дело: 20225630100827
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 27 септември 2022 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 15
гр. Харманли, 24.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ХАРМАНЛИ, ЧЕТВЪРТИ ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети януари през две хиляди
двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Минка Ив. Китова
при участието на секретаря Т.Г.Ч.
като разгледа докладваното от Минка Ив. Китова Гражданско дело №
20225630100827 по описа за 2022 година

Предявен е положителен установителен иск по чл.124, ал.1 от ГПК,
вр. чл.79, ал.1 от ЗС.

Производството е образувано по депозирана искова молба от М. Л.
А. от гр. Харманли, ул. ***, чрез адвокат С. М. от АК – Хасково
противОбщина Харманли ЕИК**** гр.Харманли, пл.*** с правно основание
чл.124, ал.1 ГПК, вр. чл.79,ал.1 ЗС.
В исковата молба се твърди,че ищеца е собственик по наследство от
А.Л.Д. с ЕГН ********** б.ж. нагр.Харманли починал на 26.05.2001г. който е
закупил, съгласно Нотариален акт за собственост на придобит имот по реда
на Указа за регулиране на правни сделки с някои недвижими имоти N 18, т.1,
дело N 62 от 09.03.1963г. на PC - Харманли, следният недвижим имот - лозе
от един декар и нива от три ара, представляващи един общ имот находящ се в
землището на гр.Харманли местност „Старите лозя", при граници: Д.Н.,
наследници на А. Н., Ат. Х. и Д. Б.. В момента този имот се индивидуализира
като ПИ с идентификатор N 77181.23.160 по Кадастралната карта и
кадастралните регистри на гр.Харманли, общ.Харманли, обл. Хасково,
одобрени със Заповед №РД-18-9 от 23.03.2006г. на Изпълнителния директор
на АК град София, с адрес на поземления имот: гр.Харманли, п.к.6450,
местност „Старите лозя", незастроен с площ от 1523 кв.м. с предназначение
1
на територията: "земеделска", НТП: „за земеделски труд и отдих/съгласно
пар.4 от ПЗРЗСПЗЗ/", категория на земята: 8, предишен идентификатор: няма,
номер по предходен план 743.308, при граници на поземления имот:
77181.23.163,77181.23.164,77181.23.165,77181.23.159,77181.23.60,77181.23.5,
77181.23.161.
През тази година, като се е опитал ищеца да си извади скица,
легитимирайки се като собственик и наследник на А.Л.Д. установил, че по
силата на закона, а именно, по реда на чл. 19 от ЗСПЗЗ, към настоящия
момент поземления имот е записан като собственост
на общината по силата на чл. 19 от ЗСПЗЗ в плана на новообразуваните имоти
по пар.4 от ПЗР на ЗСПЗЗ за местност "Старите лозя" одобрен със заповед
№РД-11-221/10.08.2004г. на Областен управител - гр.Хасково. Този факт е
породил в него правния интерес от образуване на настоящото дело. От
момента на придобиване 1963г., до настоящия момент, наследодателя и
неговите наследници са владели явно, спокойно, несъмнително и
непрекъснато имота. Никога не са го заявявали за възстановяване, тъй като не
им е била отнемана нито юридическата, нито фактическата власт върху
имота, като пълноправни собственици.
Считат, че имота никога не е бил отчуждаван, одържавяван или
отнеман на друго основание и за него не важи забраната по чл. 86,ал.1 от ЗС,
нито по чл.5,ал.2 от ЗВСОНИ/заличаващ изтеклия до 22.11.1997г. давностен
срок за имоти, подлежащи на реституция по ЗСПЗЗ/, нито забраната по чл.
10,ал.13 от ЗСПЗЗ. А и не следва спрямо него, да се прилага
разпоредбата на чл.19 от ЗСПЗЗ, тъй като в приложното му поле попадат само
земеделски земи, които подлежат на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ, но не
са заявени за възстановяване в предвидения в закона срок и в този смисъл са
останали след възстановяване правото на собственост, т.е. земеделски земи,
които са били включени в ТКЗС, ДСЗ или образувани въз основа на тях
земеделски организации, отнети или одържавени в хипотезите, изброени в
чл.10 ЗСПЗЗ. Ако имотът, не е бил включен в ТКЗС и не подлежи на
възстановяване по реда на ЗСПЗЗ, общината не може да придобие правото на
собственост по реда на чл.19 ЗСПЗЗ. В този смисъл е и задължителната
практика на ВКС- Решение№197/10.05.2011г по гр.д№430/2010г. на ВКС,
Решение №883/14.12.2010г по гр.д №1432/2009г на ВКС, Решение №380/
04.08.2010г. по гр.д110/2009г., Решение №249/04.07.2011г. по гр.д 621/2010г.
на ВКС, Решение № 427/21.07.2009г. по гр.д.№ 3255/2008г. на ВКС, II г.о.;
Решение № 298/29.03.2010г. по гр.д 4306/2008г на ВКС, V г.о.; Решение N2
966/01.04.2010г. по гр.д.№ 3002/2008г. на ВКС, I г.о./Решение №124/
08.04.2013г. по гр.д 123/2013г на ОС-Хасково.
Моли съдът да постанови решение, с което да признаете за
установено по отношение на Община Харманли, че ищеца М. Л. А. с ЕГН
********** от гр.Харманли, ул.*** е собственик по наследство и давностно
владение на следния недвижим имот, а именно: Поземлен имот с
идентификатор № 77181.23.160 по Кадастралната карта и кадастралните
2
регистри на гр. Харманли, общ. Харманли, обл. Хасково, одобрени със
Заповед №РД-18-9 от 23.03.2006г. на Изпълнителния
директор на АК град София, с адрес на поземления имот: гр.Харманли,
п.к.6450, местност „Старите лозя“, незастроен с площ от 1523 кв.м. с
предназначение на територията: "земеделска", НТП: „за земеделски труд и
отдих/съгласно лар.4 от ПЗРЗСПЗЗ/", категория на земята: 8,
предишен идентификатор: няма, номер по предходен план 743.308, при
граници на поземления имот: 77181.23.163, 77181.23.164, 77181.23.165,
77181.23.159, 77181.23.60, 77181.23.59, 77181.23.161. Претендират се
разноските по делото.
В законоустановения срок по чл.131 от ГПК не е постъпил писмен
отговор от ответника по делото Община Харманли.124, ал.1 ГПК.
В съдебно заседание, ищецът редовно призован, не се явява,
представлява се от адвокат С. М. от АК - Хасково. Поддържа исковата
претенция, излагайки подробни съображения за това при анализ на събраните
в хода на съдебното дирене доказателства. Моли съдът да постанови решение,
с което да уважи предявената искова претенция изцяло, тъй като счита
същата за основателна и доказана. Претендира разноски по делото съобразно
представен списък.
В съдебно заседание ответникът не се явява и не изпраща
представител.
Съдът, като взе предвид разпоредбите на закона, събраните по
делото доказателства и становищата на страните, приема за установено от
фактическа страна следното:
Видно от представената скица на поземлен имот №15-712004-
27.06.2022 г на поземлен имот с идентификатор 77181.23.160, издадена от
АГКК Хасково записан като собственост на ответника Община Харманли.
От нотариален акт за собственост на придобит имот по реда на Указа
за регулиране на правни сделки с някои недвижими имоти №18 том 1 дело
62/1963 от 09.03.1963 г. се установява, че А.Л.Д. е закупил лозе от един декар
и и нива от три ара на 09.03.1963 година.
От Удостоверение за наследници с изх.№486/16.06.2022 г. се
установява, че А.Л.Д. с ЕГН **********,вдовец е починал на ****.,като е
оставил за наследници Л.А.Л., син, починал на ****.Наследник на последния
е М. Л. А., ищец по делото.
От заключението по назначената съдебно-техническа експертиза се
установява, че в Община Харманли няма данни процесните имоти да са били
обект на реституционни процедури, няма данни да са били отнемани,
одържавявани, отчуждавани и възстановявани. Вещото лице е отразило също,
че в регистъра на новообразуваните имоти за процесният имот като
собственик е записана Община Харманли.
Съгласно заключението на вещото лице местността "Старите лозя" се
3
намира в землището на гр. Харманли извън строителните граници на
населеното място, като до месец август 2004 г. за тази местност не е имало
изработени планове, карти, схеми или друга графична информация. След
изготвянето на картата на възстановената собственост на землище гр.
Харманли не са били нанесени отделните имоти в местност "Старите лозя", а
със заповед № РД-11-222от 10.08.2004 г. са били одобрени план на
новообразуваните имоти и регистър на новообразуваните имоти (разписен
лист) на местност "Старите лозя". Видно от заключението на вещото лице
процесният имот е бил нанесен в плана на новообразуваните имоти с номер
7601315, 7601307 и 7601306, като е било вписано, че са стопанисвани от
Община Харманли.
От събраните по делото гласни доказателства чрез разпита на
свидетелите А.Т.Т. и И.Д.И. се установява, че процесният недвижим имот се
ползвал единствено от дядо Ангел, а баба му Маринка,след това от
родителите на ищеца.
Съгласно показанията на свидетеля А.Т.Т., който притежава имот,
съседен на процесният сочи, че от закупуването му през 1963 г. са владеели
имота дядото и бабата на ищеца,след това неговата майка и баща, след което
ищеца. Свидетелят сочи, че е ходил да помага при прибиране на реколтата от
грозде, като това лозе не е отнемано и отчуждавано. Когато М. Л. А. заминал
в Испания през 2005г. – 2006 г., спрял да се грижи за лозето. До
заминаването му в Испания майка полагала грижи за лозето, но след като тя
починала, свид. Т. ходил да помага за прибиране на реколтата от лозето.
Свидетелят сочи, че в имота имало лозе, редове с грозде,което било с площ
около декар. Същият имал наблизо нива с вила, която била по-малка от
декар,като процесният имот бил по- голям от неговия.Знае, че това място е
тяхно, откакто се помни.
Показанията на свидетеля И.Д.И. са сходни. От тях също се
установява, че в имотът е насаден с лози, за които през годините се грижели
бабата и дядото, а след тяхната смърт майката и бащата на ищеца. Свидетелят
уточнява, че никога за тези имоти не е имало спор за границите или за
собствеността им. Те винаги са били наследодателя и на ищеца и само те ги
владеели.
Съдът дава вяра на свидетелските показания, тъй като същите са
обективни, житейски логични и правдиви, последователни и кореспондиращи
с останалите доказателства от доказателствената съвкупност. Едновременно с
това свидетелите пресъздават личните си и преки впечатления.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до
следните правни изводи:
Съдът е сезиран с положителен установителен иск с правно
основание чл. 124, ал. 1 от ГПК. За да бъде исковата претенция основателна е
необходимо при условията на пълно и главно доказване да бъда установени
следните материални предпоставки /юридически факти/: правен интерес от
4
предявяването на установителния иск, тоест оспорването на твърдяното право
на собственост на ищеца от ответника и правото на собственост върху
процесния поземлен имот на твърдените придобивни основания.
В случая правният интерес от предявяването на процесния
положителен установителен иск се извежда от обстоятелството, че ищецът
твърди, че е собственик на имот с идентификатор № 77181.23.160 по
Кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.Харманли,
общ.Харманли, обл.Хасково, одобрени със Заповед №РД-18-9 от 23.03.2006г.
на Изпълнителния директор на АК град София, с адрес на поземления имот:
гр.Харманли, п.к.6450, местност „Старите лозя“, а в кадастралния регистър
като собственик на тези имоти е вписана Община Харманли.
По делото е безспорно установено, че наследодателя на ищецът
А.Л.Д. с ЕГН **********, починал на ****.,след неговата смърт бащата на
ищеца Л.А.Л., син, починал на ****. и ищеца М. Л. А. са упражнява
фактическа власт върху имота към датата на исковата молба, поради което
няма правен интерес от използването на друг способ за защита на
посесорните му права /ревандикационен иск/.
От изложеното може да се направи обоснован извод, че ищецът има
правен интерес от предявяването на настоящия иск, следователно искът е
допустим.
Разгледан по същество, същият се преценя от съда и като
основателен.
Ищецът се легитимира като собственик на процесния поземлен имот
въз основа на наследство и изтекла в негова полза придобивна давност, като
твърди, че от 1963 година до настоящия момент имотът се са владеел от
наследодателя и неговите наследници явно, спокойно, несъмнително и
непрекъснато имота.
От нотариален акт за собственост на придобит имот по реда на Указа
за регулиране на правни сделки с някои недвижими имоти №18 том 1 дело
62/1963 от 09.03.1963 г. се установява, че А.Л.Д. е закупил лозе от един декар
и и нива от три ара на 09.03.1963 година.
От Удостоверение за наследници с изх.№486/16.06.2022г. се
установява, че А.Л.Д. с ЕГН **********,вдовец е починал на ****. е оставил
за наследник Л.А.Л., син, починал на ****.,като негов наследник е М. Л. А.,
ищец по делото.
Придобивната давност е способ за придобиване на право на
собственост и други вещни права върху чужда вещ, чрез фактическото
упражняване на тези права в продължение на определен от закона срок от
време. Нормата на чл. 79 от ЗС регламентира фактическия състав на
придобивната давност при недобросъвестно и добросъвестно владение,
включващ като елементи изтичането на определен в закона период от време и
владение по смисъла на чл. 68, ал. 1 от ЗС в хипотезата на чл. 79, ал. 1 от ЗС.
5
Правната последица придобиване на вещното право е нормативно свързана с
тези юридически факти.
Фактическият състав на владението съгласно чл. 68, ал. 1 ЗС включва
както обективния елемент на упражнявана фактическа власт, така и
субективния елемент вещта да се държи като своя. За да е налице обаче
фактът на владение е необходимо в обективната действителност да са се
породили и неговите допълнителни елементи (чл. 302 от Закон за
имуществата, за собствеността и сервитутите (отм.)), а именно: да е
постоянно – фактическата власт върху вещта и държането й като своя да
нямат случаен характер, а да са израз на воля, трайно да се държи вещта по
начин препятстващ евентуалното владение на други лица; да е непрекъснато –
в смисъл да не е било прекъсвано за период по-дълъг от шест месеца – чл. 81
ЗС; да е несъмнено – да няма съмнение, че владелецът държи вещта, както и
за това, че я държи за себе си; да е спокойно – такова е, когато не е
установено с насилие; да е явно – владението е явно, когато фактическата
власт се упражнява така, че всеки заинтересован да може да научи за това, да
не е установено по скрит начин, тайно от предишния владелец.
Владението е упражняване на фактическа власт върху вещ, която
владелецът държи,лично или чрез другиго, като своя. Държането е
упражняване на фактическа власт върху вещ, която лицето не държи като
своя. Владението по чл. 68 ЗС се характеризира с два основни признака:
обективен – упражняване на фактическа власт върху вещта (corpus
possessionis) и субективен - намерението да се държи вещта като своя (animus
domini rem sibi habendi). При държането фактическата власт се упражнява за
друг държателят няма намерение да свои вещта.
Законодателят е установил оборима презумпция в полза на
владелеца, според която владелецът държи вещта като своя, докато не се
докаже, че я държи за другиго – чл. 69 ЗС. Тази презумпция има действие
спрямо всички гражданскоправни субекти, без оглед на това дали притежават
или не права на собственост върху една и съща вещ. Съдът е длъжен да я
приложи точно и еднакво спрямо всички лица и случаи, за които се отнася. Тя
го задължава да приеме, че щом като е доказан фактът от хипотезата, то
съществува и не се нуждае от доказване и предполагаемият факт. При нея,
както и при всички оборими законни презумпции, доказателствената тежест
се размества и страната, която я оспорва, трябва да я обори.
От събраните по делото гласни доказателства се установява по
несъмнен начин, че към настоящия момент наследодателя и
неговите наследници явно, спокойно, несъмнително и непрекъснато имота.
Наследодателят А.Л.Д. с ЕГН **********, починал на ****. и наследниците
му Л.А.Л., син, починал на ****. и неговия наследник М. Л. А. са
манифестирали владението си като е обработвал поземлените имоти, грижил
се е за засадените лози, тоест владението е било явно. Владението им е било
постоянно и не е било прекъсвано – имотът е обработван, като свидетелите
6
посочват, че не е имало период от време, в който да не е стопанисвал тази
земя, както и че никога не са виждали друг да ги използва. Няма данни и не се
установява владението да е било прекъснато и друг да е демонстрирал такова.
Едновременно с това владението на наследодателя и
неговите наследници е било установено спокойно – чрез покупко-продажба,
за която бил съставен нотариален акт за собственост на придобит имот по
реда на Указа за регулиране на правни сделки с някои недвижими имоти
№18 том 1 дело 62/1963 от 09.03.1963 г.
След като се установява упражняването на фактическата власт върху
вещта от ищеца и предвид липсата на осъществено от ответника обратно
доказване по силата на оборимата презумпция на чл. 69 от ЗС следва, че е
налице и намерението за своене, тоест доказано е наличието на двата
елемента на владението – обективния и субективния.
За да се приеме, че в полза на наследодателя и наследниците му е
възникнало правото на собственост въз основа на наследство и изтекла
придобивна давност, е необходимо владението да е осъществявано през
определен период от време и същото да не е спирано или прекъсвано. В
настоящия случай приложима е била 5 годишна давност, тъй като дядото на
ищеца е владял вещта на правно основание нотариален акт за собственост на
придобит имот по реда на Указа за регулиране на правни сделки с някои
недвижими имоти №18 том 1 дело 62/1963 от 09.03.1963 г.
От събраните по делото гласни доказателства се установява, че от
1963г., когато А.Л.Д. с ЕГН **********, починал на ****. е закупил
имота,той и след неговата смърт наследниците му Л.А.Л., син, починал на
****. и М. Л. А. фактическата власт върху процесният поземлен имот е
упражнявана единствено от тях.
В периода на владение на имотите не се установява наличието на
законова забрана за придобиването им по давност. Съгласно чл. 86 от ЗС не
може да се придобие по давност вещ, която е публична държавна или
общинска собственост. Такива забрани се съдържат още в чл. 29, т. 4 от
ЗСГ (отм.), както и в чл. 5, ал. 2 от ЗВСВОНИ, касаещ само имоти, които се
възстановяват по реда на този закон или по реда на ЗСПЗЗ.
По отношение на горепосочените законови забрани за придобиване
по давност съдът счита, че по делото не са налице данни процесните имоти
някога да са били държавна или общинска собственост, или земя със статут
на кооперативно земеползване, поради което не са съществували законови
пречки за придобиването им по давностно владение. Няма никакви
доказателства по делото процесните имоти да са били одържавени по реда
на чл. 12 ЗСГ. Освен това липсват и каквито и да е доказателства по делото,
че имотите са били земеделска земя, включена в ТКЗС или друго подобно
образование. Страните не твърдят такива факти, а и ответникът не представя
такива доказателства, които да изключат правата на ищеца, което е в негова
доказателствена тежест. Съгласно решение № 21 от 04.02.2011 г.,
7
постановено по гр. д. № 1327 по описа за 2009 г. на ВКС, I I г. о. при предявен
иск за установяване принадлежността на правото на собственост върху
недвижим имот страната, която оспорва правата на предявилото иска лице,
позовавайки се на свои собствени права или навеждайки доводи за наличие на
пречка за осъществяване на твърдяното от ищеца придобивно основание,
носи тежестта да докаже осъществяването на основанието, на което твърди,
че е придобила спорното право, съответно наличието на пречки за
осъществяване придобивното основание на ищеца. В аналогичен смисъл е и
постановеното решение № 798 от 16.11.2020 г., постановено по гр. д. № 3303
по описа за 2008 г. на ВСК, I г. о.
По делото липсват доказателства имотите да са били кооперирани по
силата на членствено правоотношение, напротив свидетелските показания са
точно в обратния смисъл, да са били одържавявани - например съгласно чл.
12, ал. 2 от ЗСГ (отм.), да са били отнемани фактически, предвид което
същите са запазили статута си на частна собственост и са владени в реални
граници, поради което следва да се приеме, че такива имоти не подлежат на
възстановяване по реда на ЗСПЗЗ и следователно липсва и основание да бъдат
включени във фонда на земите по чл. 19 от ЗСПЗЗ и да се считат за общинска
собственост. В този смисъл е и заключението по приетата по делото съдебно-
техническа експертиза.
Следва да се отбележи също, че разпоредбата на § 4 от ПЗР на
ЗСПЗЗ, разглеждана във връзка с § 4к от ПЗР към ЗСПЗЗ, регламентира
прекратяване правото на ползване върху земеделските земи, предоставени на
граждани по силата на актове на Президиума на Народното събрание, на
Държавния съвет и на Министерския съвет. А съгласно § 4к, ал. 1, вр. ал. 6 от
ПЗР към ЗСПЗЗ за тези земи се изработват помощен план и план на
новообразуваните имоти, който се одобрява от Областния управител. В хода
на настоящото производство от страна на ответника не се ангажираха
никакви доказателства обосноваващи извода, че процесните имоти са били
предоставени за ползване и че същите попадат в приложното поле на § 4 от
ПЗР на ЗСПЗЗ. След като не е доказано, че имотите попадат в приложното
поле на § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, О. не може да придобие правото на собственост
върху тях на това основание.
Ето защо следва да се приеме, че няма пречка за процесния период в
полза на наследодателя и наследниците му, в това число и на ищеца да е
текла придобивна давност, доколкото нито една от законовите забрани не е
приложима за процесните имоти.
Предвид доказаното давностно владение върху имотите от страна на
ищеца, изразяващо се в продължило повече от десет години явно,
непрекъснато и необезпокоявано упражняване на фактическата власт върху
тях, при това с намерение за държане на имота като свой собствен
съгласно чл. 79 от ЗС и чл. 68, ал. 1 от ЗС, съдът следва да приеме за доказано
придобиването правото на собственост върху имотите на основание
8
давностно владение от страна на ищеца.
Предвид крайния изход от правния спор право на разноски има
ищцата. Такива са били поискани, като се представя списък по чл. 80 от ГПК.
Съдът счита, че в полза на ищцата следва да се присъди сума в размер на
850,00 лева, представляващи сбор от 50, 00 лева държавна такса, 450 лева
адвокатско възнаграждение и 350 лева възнаграждение на вещо лице.
Така мотивиран и на основание чл.235 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Община
Харманли, ЕИК:**** с адрес гр.Харманли, пл. ****, че М. Л. А. с ЕГН
********** от гр.Харманли, ул.*** е собственик по наследство и давностно
владение на Поземлен имот с идентификатор № 77181.23.160 по
Кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.Харманли,
общ.Харманли, обл.Хасково, одобрени със Заповед №РД-18-9 от 23.03.2006г.
на Изпълнителния директор на АК град София, с адрес на поземления имот:
гр.Харманли, п.к.6450, местност „Старите лозя“, незастроен с площ от 1523
кв.м. с трайно предназначение: земеделска, с начин на трайно ползване: за
земеделски труд и отдих /съгласно § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ/, категория на земята:
8, с номер по предходен план 743.308, при граници на поземления имот:
77181.23.163, 77181.23.164, 77181.23.165, 77181.23.159, 77181.23.60,
77181.23.59, 77181.23.161.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК Община Харманли,
ЕИК:**** с адрес гр.Харманли, пл. **** ДА ЗАПЛАТИ на М. Л. А. с ЕГН
********** от гр.Харманли, ул.*** сума в размер на 850,00 лева,
представляваща направените по делото разноски.
УКАЗВА на М. Л. А. с ЕГН ********** от гр.Харманли, ул.*** да
отбележи съдебното решение в шестмесечен срок от постановяването му, в
противен случай вписването на исковата молба губи действието си.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването
на препис на страните пред Окръжен съд – Хасково.
Съдия при Районен съд – Харманли: _______________________
9