Р Е Ш Е Н И Е
№…………
Гр.
Варна, ……………………… 2021 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – гр. Варна, III касационен
състав, в публично съдебно заседание на единадесети февруари две хиляди
двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Янка
ГАНЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: Даниела
НЕДЕВА
Дарина
Рачева
при секретаря Галина
Георгиева и в присъствието на прокурора от ВОП Александър Атанасов, като
разгледа докладваното от съдия Д. Рачева к.н.а.х.д. № 63 по описа на съда за
2021 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 208 от АПК, вр.
чл. 63, ал. 1 от ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба от Т.С.М. ***, ЕГН **********, срещу
Решение № 260498/02.12.2020 г. на Варненски районен съд, ХХІІІ състав,
постановено по н.а.х.д. № 3967 по описа на съда за 2020 г., с което е
потвърдено Наказателно постановление № 20-0460-000690/09.09.2020 г. на Началник
група в V РУ при Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи –
Варна.
В
касационната жалба се твърди, че решението е неправилно, постановено в
нарушение на приложимия закон и при неизяснени факти и обстоятелства.
По-конкретно касаторът счита, че районният съд е направил неправилен извод за
липса на допуснати в административнонаказателното производство съществени
процесуални нарушения. Счита, че липсата на реквизити в акта за установяване на
административно нарушение, на втори свидетел при съставянето му и
алтернативното изписване на знаци 27 или 28 засяга правото му на защита.
Посочва и нарушение на срока по чл. 34, ал. 1 от ЗАНН. Твърди още, че мястото
на нарушението е различно от описаното. Освен това намира, че доколкото
автомобилът е инвалиден и на него е имало поставен знак, изводът за действаща
спрямо него забрана е неправилен. Моли за отмяна на решението на районния съд и
на потвърденото с него наказателно постановление.
Ответникът
в производството, Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи –
Варна изразява становище за неоснователност на жалбата. Счита решението на
районния съд за правилно и законосъобразно и моли касационната жалба да бъде
отхвърлена като неоснователна, както и да бъде присъдено юрисконсултско
възнаграждение за дирекцията.
Представителят на Варненска окръжна прокуратура дава заключение за
основателност на жалбата, счита, че с оглед представените доказателства за
здравословното състояние на касатора и останалите обстоятелства, приложение
следва да намери чл. 28 от ЗАНН.
Административен съд - Варна намира, че
касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211 от АПК от надлежна страна, която има правен интерес от обжалване на
първоинстанционното решение. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Предмет на обжалване
пред Районен съд — Варна е било Наказателно
постановление № 20-0460-000690/09.09.2020 г. на Началник група в V РУ при
Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи – Варна, с което на Т.С.М.
за нарушение на чл. 6, т. 1 от Закона за движението по пътищата и на основание
чл. 183, ал. 2, т. 1 от същия закон е наложено административно наказание
„глоба“ в размер на 20 лева.
От събраните в
производството доказателства, районният съд е приел за установено от фактическа
страна, че на 20.05.2020 г. около 11,05 ч М., който притежавал карта за
паркиране на хора с трайни увреждания, паркирал собствения си лек автомобил в
к.к. „Св. Св. Константин и Елена“ срещу хотел „Адмирал“ в зоната на действие на
пътен знак В-27. За нарушението бил съставен фиш, с който било наложено
наказание „глоба“ в размер на 20 лева. Същия ден М. депозирал възражения срещу
фиша. Възраженията били разгледани и в становище от 24.06.2020 г. било прието,
че няма основания за анулиране на фиша. На 20.08.2020 г. бил съставен акт за
установяване на административно нарушение, в който били описани същите факти и
нарушението било квалифицирано по чл. 6, ал. 1 от ЗДвП. При предявяване на акта
М. отразил, че има възражения, но писмени такива не постъпили в срока по чл.
44, ал. 1 от ЗАНН. След съставяне на акта, на 24.08.2020 г. била извършена
проверка по възражението срещу фиша и същият бил анулиран заради издадения акт
за установяване на административно нарушение. Въз основа на съставения акт било
издадено наказателното постановление, в което били възприети фактите и правната
квалификация на деянието и на основание чл. 183, ал. 2, т. 1 от ЗДвП била
наложена глоба в размер на 20 лева. В хода на съдебното производство е
безспорно установено, че М. има карта за паркиране на хора с трайни увреждания,
издадена от Община Варна, валидна до 31.12.2022 г.
При така установените
факти, от правна страна първоинстанционният съд приема, че актът за
установяване на административно нарушение и наказателното постановление са
съставени и издадени от компетентни органи, административнонаказателното
производство е проведено в сроковете, предвидени в ЗАНН и при спазване на
процесуалните правила. Посочва, че са спазени изискванията за реквизити на акта
и постановлението, вмененото на М. нарушение е конкретизирано в степен,
позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава. Във
връзка с издадения фиш, съдът приема, че макар и анулирането да е настъпило
след издаване на акта за установяване на административно нарушение, това не е
съществено процесуално нарушение и след анулирането отговорността на дееца не е
ангажирана двукратно за едно и също нарушение.
От материалноправна
страна районният съд приема за безспорно, че автомобилът на М. е бил паркиран в
зоната на действие на пътен знак В-27, който въвежда забрана за престой и
паркиране. От описаните в акта, постановлението и жалбата обстоятелства
районният съд прави извод, че автомобилът на М. не е престоявал, а е бил
паркиран, тъй като М. не е бил във или до автомобила, когато на мястото са
пристигнали полицейските служители. Предвид това, правилно деянието е било
квалифицирано като нарушение по чл. 6, т. 1 от ЗДвП. По отношение на картата за
паркиране на лица с трайни увреждания, каквото М. безспорно е, съдът посочва,
че от забраните, въведени с пътен знак В-27, по отношение на превозните средства,
обслужващи лица с инвалидност, не се прилага само забраната за престой, но не и
забраната за паркиране, поради което М. е осъществил от обективна и субективна
страна нарушението по чл. 6, т. 1 от ЗДвП. По приложението на чл.
28 от ЗАНН, районният съд приема, че обществената опасност на нарушението не се
отличава от тази на останалите нарушения от същия вид. По размера на санкцията,
посочва, че същият е определен императивно в закона и е правилно посочен. По
тези съображения районният съд потвърждава наказателното постановление.
Настоящата инстанция възприема изцяло
изводите на районния съд от фактическа и правна страна. При постановяване
на съдебния акт решаващият съд е
извършил цялостна проверка на обжалваното наказателно постановление, като подробно
и задълбочено е обсъдил в мотивите си всички събрани в хода на производството
доказателства поотделно и в съвкупност, в тяхната хронология и логическа
последователност.
Настоящият състав не споделя
доводите на касатора за неизяснени факти и обстоятелства и за допуснати в
административнонаказателното производство съществени процесуални нарушения,
които не са установени от районния съд.
Не се констатира нарушение на чл.
34, ал. 1 от ЗАНН, тъй като актът за установяване на административно нарушение
е издаден на 20.08.2020 г. и връчен на М. на същата дата, тоест в последния ден
на тримесечния срок по чл. 34 от ЗАНН, а не на 24.08.2020 г., както се твърди в
касационната жалба. В акта за установяване и в наказателното постановление няма
неяснота относно знака, в чиято зона на действие е бил паркирал М., като
еднозначно и в двата документа е изписано В-27. Твърденията на М. дали
автомобилът е бил под контрола му в момента на констатиране на нарушението са
противоречиви. От една страна във въззивната жалба той твърди, че е слязъл пред
снек-бара, за да разтовари строителни материали, от друга, в съдебното
заседание посочва, че не е бил до колата, оставил работника до единия обект и
отишъл до другия да види касовия апарат. От съставения в отсъствие на
нарушителя фиш, впоследствие анулиран, се установява обаче, че водачът не се
намира в или до автомобила, което е наложило и съставянето му по този ред. Не
са ангажирани доказателства от страна на въззивника в производството пред
районния съд, от които да се установяват факти, различни от описаните,
включително относно мястото на автомобила към момента на установяване на нарушението
и относно местонахождението на водача към същия момент. Предвид това, изводът
на районния съд, че автомобилът е бил паркиран, а не е престоявал в обхвата на
действие на пътен знак В-27, съответства на събраните доказателства. Чл. 50,
ал. 2, т. 3 от Правилника за прилагане на ЗДвП гласи, че знак В-27 по отношение на престоя не се отнася за
пътни превозни средства, обслужващи лица, притежаващи документ за инвалидност.
Доколкото от установените обстоятелства е направен извод, че автомобилът на М.
не е престоявал, а е бил паркиран, забраната за което се отнася и до тези пътни
превозни средства, правилно е и крайното заключение на съда, че М. е нарушил
предписанията на пътен знак В-27, забраняващ паркирането и престоя.
Касационната инстанция споделя и
изводите на районния съд за липса на основание за прилагане на чл. 28 от ЗАНН,
доколкото извършеното нарушение не се отличава по обществената си опасност от
останалите нарушения от същия вид.
При извършена
служебна проверка на обжалваното решение извън наведените в касационната жалба
оплаквания съобразно изискванията на чл. 218, ал. 2 от АПК не се установяват
пороци във връзка с неговите валидност, допустимост и съответствие с
материалния закон, поради което същото следва да бъде оставено в сила.
По тези съображения, касационният
състав намира, че не са налице твърдяните касационни основания, и жалбата като
неоснователна следва да бъде отхвърлена.
При този изход от
производството следва да бъде уважено искането за присъждане на разноски на
ответника по касация на основание чл. 63, ал. 5 от ЗАНН в минималния размер по
чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, вр. чл. 37 от Закона за
правната помощ, или 80 лева.
Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, вр. чл. 63, ал. 1
от ЗАНН, Административен съд – гр. Варна, ІІІ касационен състав
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ
В СИЛА Решение № 260498/02.12.2020 г. на Варненски районен съд, ХХІІІ състав,
постановено по н.а.х.д. № 3967 по описа на съда за 2020 година.
ОСЪЖДА Т.С.М. ***, ЕГН **********, да заплати на Областна дирекция на
Министерството на вътрешните работи – Варна сумата от 80 (осемдесет) лева за юрисконсултско
възнаграждение.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: Членове: 1.
2.