Р Е
Ш Е Н
И Е № 96
гр. Пловдив, 14 юни 2019 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД,
гражданска колегия,
в открито заседание на трети юни две хиляди и деветнадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ГАЛИНА АРНАУДОВА
ЧЛЕНОВЕ : МАРИЯ ПЕТРОВА
РУМЯНА ПАНАЙОТОВА
с участието на секретаря Стефка Тошева като разгледа
докладваното от съдията Панайотова в.гр.д. № 170/2019 г. по описа на ПАС, за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Постъпила е въззивна жалба вх. № 38077/31.12.2018
г. от К.В.В. и А.Д.В. против решение № 1484/03.12.2018
г. ,постановено по гр.д.239/2017 г. по описа на ОС – П., с което е отхвърлен иска ,предявен от жалбоподателите
против В.А.В. и Р./. ЕАД с правна
квалификация чл.26, ал.1, предложение 1 във вр. с чл.167, ал.3 ЗЗД за
прогласяване нищожността на договорна ипотека, учредена с нотариален акт №............,
с която В.А.В. е ипотекирал за обезпечаване на задължението си към Р./. ЕАД
следния недвижим имот: самостоятелен обект – жилище, представляващ пристройка към
съществуваща жилищна сграда, която пристройка е на два етажа, разположена на
първи и втори жилищни етажи, над партер, като първото ниво е със застроена площ
от 57.57 кв.м., а второто ниво е със застроена площ от 61.57 кв.м. или с обща
площ на двете нива от 119.14 кв.м., който самостоятелен обект по кадастралната
карта и кадастралните регистри на гр. П. представлява сграда с идентификатор №...........и
е построен в дворно място, находящо се в гр............, съставляващо ПИ с
идентификатор №............По съображения ,подробно изложени в жалбата
жалбоподателите считат решението за необосновано и неправилно и заявяват искане същото да бъде отменено и
постановено друго в обратния смисъл.Претендират и присъждане на разноски.
Въззиваемата страна В.А.В. не е депозирал отговор.
Въззиваемата страна „Р./. ЕАД е депозирала молба становище ,с която поддържа ,че решението е правилно като е заявено искане да бъде потвърдено ведно с присъждане на юрискносултско възнаграждение.
Съдът,
след като взе предвид събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, приема за установено следното:
Първоинстанционният съд е сезиран с иск от К.В.В. и А.Д.В. за прогласяване нищожността на ипотечния договор ,сключен
между ответниците В.А.В. и „РБ Б/ ЕАД поради противоречието му с чл.167, ал.3 ЗЗД, тъй като ипотеката е учредена върху имот, който към момента на учредяването й не е принадлежал на
длъжника В.А.В.. За да аргументират тезата си ,същите са заявили ,че прехвърленото
от А.В. в полза на В.В. право на строеж на пристройка от 45 кв.м. към
съществуваща жилищна сграда е придобито по давност от ищците, тъй като още от
учредяването му през 1991 г. същите са
започнали да упражняват фактически обема на това право и да афишират, че те ще изградят пристройката и ще придобият правото на собственост върху
изграденото за себе си.Заявили са също така ,че те единствено ,със свои
средства и труд са изготвили и са се снабдили със строителна документация и
книжа като са и изградили фактически пристройката като владението на правото на пристрояване е
започнало с получаване на разрешението за строеж 24.08.1992г.
и е придобито по давност на
24.08.2002 г. ,към който момент
пристройката е била завършена в груб вид.
На следващо място са заявили
,че ипотекираната в полза на банката
пристройка ,която е самостоятелен обект с конкретен идентификатор ,представлява
жилище на два етажа с обща застроена площ от 119 кв.м. ,поради което построеното в повече над учредените 45
кв.м. е собственост на собствениците на
земята ,които се ищците,по силата на приращението .
При тези твърдения ищците отричат правото на
собственост по отношение на пристройката в лицето на ответника В.В. ,от което пък извеждат извода за
недействителност на ипотечения договор ,с която В. е учредил ипотека върху
посочената сграда като правният си интерес от така предявения иск извличат
от отпочнато принудително изпълнение по
отношение на същата ,с което се засягат техните собственически права.
Първоинстанционият окръжен съд е
отхвърлил иска ,тъй като не са били споделени и приети за основателни
нито един от посочените по-горе аргументи,от
които ищците черпят права за себе си и
съответно отричат правото на собственост в лицето на ипотекарния длъжник и ответник по делото В.В..
Недоволни от така постановеното решени са останали ищците
,които атакуват същото изцяло с оплаквания за неправилност и необоснованост
като постановено въз основа на
неправилни правни изводи .
От фактическа страна по делото се
установява ,че ищците са съпрузи като с нотариален акт №.......г. Д. Т.В. е продал
на сина си А.Д.В. 1 / 2 ид.част от дворно място, съставляващо парцел .......по
плана на гр.П., кв............, като изрично е посочено, че се прехвърлят права
само върху дворното място, а не върху постройките. С нотариален акт №............г.
Д. Т.В. е дарил на сина си А.Д.В. 1 / 2 ид.част от първия етаж на двуетажната
жилищна сграда, построена в парцел ......, както и правото да построи със свои
средства и труд в това дворно място пристройка към жилищната сграда върху 45
кв.м. и две гаражни клетки. С нотариален акт №.......... Д. Т.В. е продал на
сина си А.Д.В. 1 / 2 ид.част от същото дворно място, без жилищната сграда и
другите постройки.
С нотариален акт №.......... А.Д.В.
е дарил на сина си В.А.В. учреденото в негова полза право на пристрояване на
пристройка към жилищна сграда в гореописаното дворно място, което право на
пристрояване е учредено с нотариален акт №....... в размер на 45 кв.м.
С нотариален акт за учредяване на
договорна ипотека №............ В.А.В. в качеството си на кредитополучател е
ипотекирал в полза на кредитора „Р. / Б...“ЕАД следния недвижим имот:
самостоятелен обект – жилище, представляващ пристройка към съществуваща жилищна
сграда, която пристройка е на два етажа, разположена на първи и втори жилищни
етажи, над партер, като първото ниво е със застроена площ от 57.57 кв.м., а
второто ниво е със застроена площ от 61.57 кв.м. или с обща площ на двете нива
от 119.14 кв.м.
Установява се от приетото по делото
заключение на СТЕ ,че процесната пристройка представлява самостоятелен обект в
сграда с идентификатор №...........по кадастралната карта и кадастралните
регистри на гр.П. ,както и че същата е изпълнена съобразно одобрения проект, като и на двата етажа пристрояването
е извършено на по-голяма застроена площ от учреденото право на строеж за 45
кв.м.- на първото ниво пристройката е
застроена с 12.57 кв.м. в повече, а на второто – с 16.57 кв.м. в повече като
уточнява ,че разликата в застроената площ е в резултат на построените по-широки
тераси на двете нива.
Във връзка с първия спорен момент,а
именно че e построено
в повече от учреденото право на строеж на пристройка от 45 кв.м. , е
налице касационна практика ,която е в
насока ,че когато е надхвърлен обема на
правото на строеж, вещно правният режим на построеното в повече, което не
съставлява самостоятелен обект,както е в случая, поради неговия несамостоятелен характер,
следва режима на главната вещ по силата
на присъединяването. / напр.решение № 137 / 17.08.2010 г. на ВКС по гр.д.
3954/2008 г. /В случая следва да се приеме ,че надстроеното в повече следва собствеността
на пристройката в учредения й обем на
правото на строеж от 45 кв.м .
Що се отнася до тези 45 кв.м. ,в
какъвто обем е учреденото право на строеж ищците са се позовали на изтекла в тяхна полза
придобивна давност на ограниченото вещно
право на пристрояване като са поддържали
,че още от прехвърлянето му на ответника В. през 1991 г.
същите са започнали да упражняват фактически обема на това право и да афишират ,че те ще изградят пристройката и ще придобият правото на собственост върху
изграденото за себе си,както и че те единствено ,със свои средства и труд са
изготвили и са се снабдили със строителна документация и книжа като са и
изградили фактически пристройката като
владението на правото на пристрояване е започнало с получаване на разрешението
за строеж 24.08.1992г. и е придобито по давност на 24.08.2002 г. ,към който момент пристройката е била завършена в груб вид.
Така описаното,макар и подкрепено от
доказателствата по делото ,по същество съставлява упражняване на правомощията на титуляра на самото
вещно право на строеж да построи
сградата и да придобие собствеността
върху построеното и представлява
самата реализация на съществуващото вече право на строеж .Така описаните фактически и правни действия ,предприети от
ищците не могат да доведат до придобиване на ограниченото вещно право на строеж на
оригинерно основание в тяхно лице . Доколкото същите представляват действия по
реализация на самото право на строеж ,независимо дали са предприети от носителя му– в случая ответника
В. ,или трети за правото лица ,те ще
имат за последица единствено възникване на право на собственост върху построеното и то в патримониума
на титуляра на реализираното вече право на стоеж,в случая в лицето на ответника
В.В..
Видно от констативен акт образец 15 за
предаване на завършения обект пристройка и реконструкция към жилищна сграда на
ул.“Б. № ..., пристройката е била завършена и на 13.11.1995г. е предадена на инвеститора В.А.В. ,който
,предвид всичко гореизложено, се легитимира като собственик на целия обект ,включващ реализираното право
на строеж в обема ,в който му е прехвърлен ,както и построеното в повече на основание чл.97 от ЗС.
Гореизложеното сочи ,че ответникът В. към момента на сключване на
договорната ипотека с нотариален акт №............
е собственик на имота , който е ипотекирал в полза на кредитора „Р. / Б...“ЕАД
,представляващ самостоятелен обект –
жилище , пристройка към съществуваща
жилищна сграда с идентификатор №............1,поради което твърденият порок на договорната ипотека –
противоречие на чл.167 ал. 3 от ЗЗД не е налице и същата е действителна и
обвързваща страните по нея.
По делото е представено решение на П.ски
районен съд, постановено по гр.д.№14486/2016г., с което по иск на К.В.
против А.В. и В.В. е прогласена нищожността на направеното в полза на
ответника В.В. дарение на правото на пристрояване . Това решение не може да
бъде противопоставено на ипотекарния кредитор „Р. / Б...“ЕАД ,тъй като тя не е
участвала в този процес.От друга страна кредитор, чието вземане е
обезпечено с ипотека, има право да се удовлетвори предпочтително от цената на
ипотекирания имот, в чиято собственост и да се намира той,поради което и доколкото
ипотеката е вписана преди исковата молба, по която е образувано горното дело,то правата на
ипотекарния кредитор са противопоставими на действителния собственик на имота.
С оглед на горното настоящата инстанция намира предявеният иск от В.за установяване
нищожността на договорната ипотека
,сключена между ответниците за неоснователен
и като такъв следва да бъде отхвърлен.
До същите изводи е
стигнал и първоинстанционният съд ,който с обжалваното решение е отхвърлил така предявения иск ,което решение като правилно
следва да бъде потвърдено.
На въззивамета страна „РБ Б/ ЕАД следва да бъдат присъдени
разноски за настоящата инстанция в размер на 100 лв.
Предвид гореизложените мотиви ,съдът
Р Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА изцяло решение № 1484/03.12.2018 г. ,постановено по гр.д.239/2017 г. по описа на Окръжен съд – П..
ОСЪЖДА К.В.В., ЕГН ********** и А.Д.В., ЕГН ********** *** общо да заплатят на
„Р. / Б.../ ЕАД ЕИК ******* със седалище и адрес на
управление *** *******разноски за
настоящата инстанция в размер на 100лв.
Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок
от връчването му на страните с касационна жалба пред ВКС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.