Решение по дело №105/2023 на Апелативен съд - Варна

Номер на акта: 68
Дата: 4 май 2023 г. (в сила от 4 май 2023 г.)
Съдия: Ангелина Йоргакиева Лазарова
Дело: 20233000600105
Тип на делото: Въззивно частно наказателно дело
Дата на образуване: 28 март 2023 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 68
гр. Варна, 04.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти април през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Павлина Г. Димитрова
Членове:Ангелина Й. Лазарова

Георги Н. Грънчев
при участието на секретаря Соня Н. Дичева
в присъствието на прокурора В. Ч. С.
като разгледа докладваното от Ангелина Й. Лазарова Въззивно частно
наказателно дело № 20233000600105 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 34 ал. 1, вр. чл. 20 от Закона за
признаване, изпълнение и изпращане на актове за конфискация или отнемане
и решения за налагане на финансови санкции (ЗПИИАКОРНФС).
Образувано е пред настоящата инстанция по жалба на Д. С. М., чрез адв.
Р. Н., срещу решение на ОС-Силистра № 66/15.03.2023г. постановено по ЧНД
№ 100/2023г. С последното е признато и изпратено за изпълнение Решение за
плащане на финансова санкция № BH-ND/03/191000101570/19 от
05.05.2020г., в сила от 21.07.2020 г, издадено от несъдебен орган в Република
Австрия - Bezirkshauptmannschaft Neusiedl am See, срещу жалбоподателя, за
сумата от 980 евро, с равностойност в български лева - 1916.71лв, за
извършени на 07.12.2019г. нарушения по § 134 ал. 1 на Закона за моторните
превозни средства във връзка с Регламент (ЕО) № 561/2006 и с Регламент
(ЕО) 165/2014. Прави се искане същото да бъде отменено, тъй като обективни
причини изключват вината му. Твърди, че по време на транспортиране на
товара не е почивал, тъй като е превозвал опасни товари (боеприпаси),
възложено от работодателя му от Кралство Нидерландия, контролирано от
специален екскорт и не е имал правомощие да спира товарния автомобил по
свое усмотрение. Заявява, че никой не го е уведомявал за решението на
австрийската юрисдикция, не му е предоставена възможност да се запознае с
решението и да го обжалва, като му е отнето правото на защита. Представя
копия от картата си на водач на опасни товари, описание на класификацията
1
за опасни товари и информация за работодателя си към момента на превоза.
Пред въззивната инстанция санкционираното лице, не се явява, не се
представлява. В писмена молба адв. Н. поддържа жалбата по изложените в
нея аргументи и моли решението да бъде отменено като неправилно и
незаконосъобразно, като се постанови друго, с което да не бъде признато
решението на австрийските власти.
Представителят на Апелативна прокуратура - Варна изразява становище
за неоснователност на жалбата.
Съставът на Апелативен съд - Варна, след като взе предвид доводите на
страните, както и материалите по делото, ревизирайки първоинстанционния
съдебен акт, прие за установено следното: жалбата е подадена в срок и е
допустима, по същество се явява неоснователна по следните съображения:
От приложеното по делото Удостоверение по чл. 4 от Рамково решение
2005/214/ПВР на Съвета относно прилагане на принципа за взаимно
признаване на финансови санкции, се установява, че с Решение на несъдебен
орган в Австрия - Bezirkshauptmannschaft Neusiedl am See, рег. № BH-
ND/03/191000101570/19 от 05.05.2020г., връчено на 06.07.2020г. и в сила от
21. 07.2020 г. на жалбоподателя е наложена финансова санкция - в размер на
980 евро, за четири отделни нарушения на Закона за МПС във връзка с
правилата на чл. 7 и чл. 8 ал. 1 и ал. 2 от Регламент 561/2006 и по чл. 36 ал. 2
и чл. 34 ал. 7 от Регламент на ЕО 165/2014. От описанието в удостоверението
е видно, че нарушенията са били установени На 07.12.2019г., в 09:34 часа в
Никелсдорф, А4, отсечка на пътя 65 км, посока Унгария, като
жалбоподателят управлявал превозно средство-водач на ремарке, служебна
регистрация:OL-04-TT (NL) товарен автомобил, служебна регистрация:
DST07279 (PL), използвано за превоз на товари в пътното движение с
допустима обща маса заедно с ремаркето или влекача по-голяма от 3,5 тона.
Отделните нарушения са извършени на 27.11.2019г., 21.11.2019г.,
07.12.2019г. за записки от 09.11-18.11.2019г.; и в периода 18.11.2019 –
06.12.2019г.
Съставът на първоинстанционния съд е проявил задълбоченост и
прецизност при изследване на обстоятелствата по делото, провел е и писмена
консултация с издаващата държава. Обсъдил е възраженията на наказаното
лице, но ги е отхвърлил обосновано и в съответствие с правомощията си.
Изяснено е, че съгласно разпоредбата на чл. 3, ал. 1, т. 31 от
ЗПИИАКОРНФС се касае за влязъл в сила акт на несъдебен орган на
държава-членка на Европейския съюз за налагане на задължение за плащане
на глоба. От описанието на извършеното от засегнатото лице е видно, че
същият е наказан за извършени административни нарушения, свързани с
правилата за движение по пътищата, поР. което в случая не се изисква двойна
наказуемост съгласно разпоредбата на чл. 30, ал. 2, т. 1 от ЗПИИРКОРНФС. В
допълнение, издаденото наказателно разпореждане от 05.05.2020г. съдържа
информация за определените по всяко от нарушенията санкции, общо в
2
размер на 980 евро.
Удостоверението съдържа всички реквизити, предвидени както по чл. 4
от Рамково решение 2005/214/ПВР и не са налице факултативните основания
за отказ за признаване, посочени в чл. 35 от ЗПИИАКОРНФС, тъй като:
представеното удостоверение е пълно, няма данни срещу същото лице и за
същото деяние в България или друга държава, различна от издаващата или
изпълняващата, да е издадено и/или изпълнено решение за налагане на
финансова санкция; изпълнението на решението не е с изтекла давност по
българското законодателство; решението не се отнася за деяние, подсъдно на
българското законодателство; засегнатото лице не е с привилегия или
имунитет по българското законодателство, които да правят изпълнението на
решението недопустимо; решението не се отнася за деяние, извършено изцяло
или отчасти на територията на Република България; наложената финансова
санкция е не по - малко от 70 евро; решението е по отношение на лице, което
е наказателно отговорно; в удостоверението е изрично посочено, че
производството е било писмено.
Жалбоподателят излага няколко довода в своя защита. На първо място
счита, че нарушението е извършено по обективни причини, изключващи
виновното му поведение, тъй като не е могъл да спре по свое желание
управляваното превозно средство, превозващо боеприпаси под специален
екскорт. Изложеното възражение е свързано с основанията за издаване на
решението за финансова санкция, но не и процедурата за признаването му в
изпълняващата държава. Съгласно чл. 34 ал. 2 от ЗПИИАКОРНФС те могат
да бъдат оспорвани само пред съд на издаващата държава съгласно
националното й законодателство, указано на жалбоподателя с разпореждането
за насрочване и на настоящото въззивно производство. Българският съд не
разполага с правомощието да преразгледа съществото на влезлия в сила чужд
акт по силата на обвързаност от принципа на взаимно признаване на съдебни
решения в ЕС. От друга страна е видно, че наказателното разпореждане от
05.05.2020г. е свързано с 4 отделни по характер различни нарушения, а не
само с това за неспазване режима на почивки. Решението на австрийския
несъдебен орган съдържа подробни указания за възможностите и
последиците от обжалване.
Твърденията, че лицето не е било уведомено за решението на
австрийските власти не намират подкрепа в доказателствата по делото. От
приложеното на л. 15 и следв. от първоинстанционното производство
наказателно разпореждане е видно, че е било адресирано до същия адрес, на
който жалбоподателя е призован и за участие в настоящото производство. От
Удостоверението е видно, че актът му е бил връчен на 06.07.2020г.,
обстоятелство, правилно интерпретирано от ОС Силистра. Видно е, че и в
хода на образуваното пред българския съд производство по признаване на
решението за налагане на финансова санкция, след като лично е бил уведомен
за наложената му санкция и е упълномощил да го представлява адв. Н., Д. М.
не е предприел действия по обжалване на решението на австрийските власти
3
по подробно изяснения в разпореждането начин, като предяви възраженията
си по същество пред тях, като единствено компетентни да ги разгледат и
уважат.
Изложеното мотивира този състав да приеме, че не са налице основания
да бъде отказано признаване на представеното решение и изпращането му за
изпълнение.
В този смисъл, жалбата се явява неоснователна, а решението на
Окръжен съд-Силистра като правилно и законосъобразно следва да бъде
потвърдено изцяло.
Водим от горното и на основание чл. 34 ал. 1 вр. 20 ал. 3 от
ЗПИИРКОРНФС, Варненският апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 66 постановено на 15.03.2023г. по ЧНД
№ 100/2023г. на Окръжен съд Силистра.

Решението е окончателно не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4