Р Е
Ш Е Н И Е
Номер 260018
15.07.2022 година град Раднево
РАДНЕВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД граждански
състав
На
единадесети юли
2022 година
В
публично
заседание в следния състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: Христина Вълчанова
при участието на секретаря
Живка Манолова, като разгледа докладваното от съдията гражданско
дело номер 754 по описа на съда за 2019 година, за
да се произнесе взе предвид следното:
Предявен е иск с правно
основание чл. 176
ЗМВР във вр. чл.
178, ал. 1, т. 3 ЗМВР и чл. 187,
ал. 3, ал. 5 и ал. 6 ЗМВР и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Производството
е образувано по искова молба на Д.П.К., действащ
чрез адв. Х., срещу ГД
„Пожарна безопасност и защита на населението” - МВР. Ищецът твърди, че
от 2011 г. е държавен служител към ГД
ПБЗН,
конкретно в РДПБЗН – Стара Загора, на длъжност „водач
специален автомобил“. Твърди, че последните три години,
преди завеждане на исковата претенция е изпълнявал длъжността на сменен режим
на работа, като е полагал труд на смени по график с продължителност от 24 часа.
Твърди, че положеният от него труд на смени е както
през деня, така и през нощта в диапазона от 08:00 часа на
единия ден до
08:00
часа на следващия ден, поради което било
налице полагане на нощен труд. Твърди, че служебното му
правоотношение се урежда от ЗМВР, който е специален закон спрямо ЗДСл, по
аргумент от чл. 142, ал. 2 ЗМВР. Твърди, че чл. 187, ал. 3 ЗМВР урежда, че
работното време се изчислява в работни дни – подневно, а за работещите на 8, 12
или 24 часови смени – сумирано за тримесечен период. Твърди, че съгласно чл.
187, ал. 5 ЗМВР работата извън редовното работно време се компенсира чрез
допълнителен платен годишен отпуск за работа в работни дни и с възнаграждение
за извънреден труд за работа в почивни и празнични дни – за служителите на
ненормиран работен ден, както и с възнаграждение за извънреден труд за
отработени до 70 часа на тримесечен период – за служителите, работещи на смени.
Твърди, че през последните три години е полагала нощен труд
от 22:00 часа до 06:00 часа, като
отработеното време се е изчислявало сумарно. Развива правни съображения за
приложение на различни законови и подзаконови нормативни актове към случая,
като счита, че от страна на работодателя не е изплатено трудово възнаграждение
за положения от него извънреден труд, който с оглед основното му трудово
възнаграждение от 890 лв., което следвало да се преизчисли с коефициент 1,143
за положен нощен труд и съответното увеличение с 50 %. Твърди, че в периода от
месец ноември 2016 г. до месец октомври 2019 г. е работил
всеки месец по 56 часа нощен труд, което преизчислено с коефициент 1,143 се
равнявало на 8 часа извънреден труд, възлизащ на 64 лв. за всеки месец. Твърди,
че работодателят дължи и мораторно обезщетение за периода 01.11.2016 г. до 14.11.2019 г.,
като общия размер на обезщетението било 351,86 лв. Претендира възнаграждение за
нощен труд от 01.11.2016 г. до 14.11.2019 г. в размер на 2288 лв. Поради това
иска от съда да постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати
сумата от 2288 лв. за положен извънреден труд под формата на
нощен труд за периода от 01.11.2016 г. до 14.11.2019
г., ведно със законната лихва от датата на исковата молба, както и сумата от 351,86 лв.
обезщетение за забава върху главницата за периода на забава от 01.11.2016 г. до
14.11.2019 г. Претендира разноски.
В срока по
чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника ГД „Пожарна
безопасност и защита на населението” - МВР, чрез старши юрисконсулт Т.С., в който
оспорва предявените искове както по основание така и по размер,
като неоснователни и недоказани, като излага подробни съображения за това. Твърди, че в
периода от ноември 2016 г. до октомври 2019 г. ищецът работил на
длъжност „водач специален автомобил” към РДПБЗН-Стара Загора при
ГДПБЗН-МВР,
през което време е полагал труд на смени по график, с оглед на което бил
държавен служител съгласно чл. 142, ал. 1, т. 1 ЗМВР. Твърди,
че претенциите на ищеца са неоснователни, защото НСОРЗ се прилага за
работниците и служителите по трудово правоотношение във всички предприятия по
смисъл на § 1, т. 2 от допълнителните разпоредби на КТ, независимо от формата
на собственост и източниците на финансиране, с изключение на служителите по
трудово правоотношение в държавната администрация, за които се прилага чл. 107а
от КТ (чл.2, ал.2 НСОРЗ). Твърди, че с оглед осъществяване на служебните
си задължения в процесния период ищецът е в служебно правоотношение, уредено в
специалния ЗМВР. Развива правни съображения за приложими законови и
подзаконови нормативни актове като контра аргументи на изложените в исковата
молба правни съображения. Твърди, че съгласно Заповедта на министъра на МВР, в
която е посочен размера на възнаграждението за нощен труд през процесния период
- № 8121з-791/28.10.2014г., в т. 1 е посочено, че „за всеки отработен нощен час
или за част от него между 22:00 часа и 06:00 часа на държавните служители се
изплаща допълнително възнаграждение за нощен труд в размер на 0,25 лева.” каквото било
заплащано на ищеца за положения нощен труд. Иска от съда да
отхвърли исковете като неоснователни. Претендира
разноски.
Съдът,
като обсъди събраните по делото доказателства по свое убеждение
съобразно чл. 12 ГПК
и чл. 235, ал. 2 и ал. 3 ГПК и с оглед
направените доводи и възражения, достигна до следните фактически и
правни изводи:
По правната квалификация на иска:
Действително, с оглед посочените
правопораждащи факти в исковата молба, се касае за основно трудово
възнаграждение за положен труд през нощта, който ако надвишава нормативно
допустимия за редовно работно време, ще следва да се определя като извънреден
труд /това следва пряко от разпоредбата на чл. 187, ал. 5 ЗМВР във вр. чл. 178,
ал. 1, т. 3 ЗМВР/. Тъй като уредбата в ЗМВР за заплащане на основно месечно
възнаграждение, извънреден труд, нощен труд и други възнаграждения, не е
систематично ясно уредена, трябва да се посочи, че ищеца е посочил
правопораждащите си факти за правото, като точното цифрово посочване на
правната квалификация макар и важно за определяне на спорното право, не е от
съществено значение за принципното наличие или липса на претендираното право.
Затова и следва да се има предвид, че принципно разглежданият от съда иск е
един и е базиран на посочените в исковата молба правопораждащи факти, като
обстоятелството дали положеният труд ще се помести в рамките на редовното
работно време или ще ги прехвърли и ще следва да се именува като допълнителен
извънреден по смисъла на чл. 187, ал. 5 ЗМВР е без съществено значение, тъй
като и СПН се формира върху диспозитива на съдебното решение, в което ще се
посочи за какво вземане е исковата претенция чрез конкретизиране на периода и
неговите основни белези /заплащане на положен труд през нощта над допустимото
работно време по закон/. Затова и съдът намира, че правната квалификация
на иска е по чл. 176 ЗМВР във вр.
чл. 178, ал. 1, т. 3 ЗМВР и чл. 187, ал. 3, ал. 5 и ал. 6 ЗМВР, а какъв дължим
размер ще се установи е по същество на делото и ще се определи след преценка на
всички събрани по делото доказателства.
По фактите:
С протоколно определение от 06.06.2022 г.
е обявен за окончателен проекта на доклад, обективиран в определението по чл.
140 ГПК от 03.01.2020 г., с който на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 от ГПК съдът е обявил за признати и ненуждаещи се от доказване обстоятелства, че в
процесния период от ноември 2016 г. до ноември 2019 г. ищецът работил на
длъжност „водач специален автомобил” към РДПБЗН-Стара Загора при ГДПБЗН-МВР,
през което време е полагал труд на смени по график с продължителност 24 часа - от
08:00 часа на единия ден до 08:00 часа на следващия ден, а с оглед осъществяване
на служебните си задължения в процесния период ищецът е полагал нощен труд в
периода от 22:00 часа до 06:00 часа.
Приета като доказателство по делото е служебна
бележка № 123900.40/10.01.2020 г. на РД „ПБЗН” - Стара Загора, с която се
удостоверява вече отделен като безспорен факт, че за процесния период ищецът е
заемал длъжност „ВСА I
степен” в „Пожарогасителна и спасителна дейност” на районна служба „ПБЗН” – ТЕЦ
„Марица изток – 2” с. Ковачево (по чл. 128 от ЗМВР към щата на РД „ПБЗН” –
Стара Загора, при ГД „ПБЗН” – МВР, поради което доказателствената й стойност не
е съществена за спорните по делото факти.
По делото са приети като писмени
доказателства платежни бележки /реално фишове за възнаграждение, л. 60-96/,
касаещи периода от 01.11.2016 г. до 30.11.2019 г., в които са посочени
основната заплата на ищеца и положените часове нощен труд.
Представени са и заповеди на Министъра на
вътрешните работи и правни становища и указания от трети лица, които нямат
доказателствено значение за спорните факти по настоящото дело.
Прието по делото е и заключение по
изготвена съдебно-икономическа експертиза. От същото се установява, че ищецът е
работил на сменен режим на работа, като е работил по график с продължителност
от 24 часа - от 08:00 часа на единия ден до 08:00 часа на следващия ден, които
са били както през деня, така и през нощта, в който смисъл е налице полагане на
труд от ищеца през нощта в диапазона от 22:00 часа до 06:00 часа сутринта. Същите
са отчетени чрез изготвени протоколи за отчитане на отработеното време между 22:00
часа и 06:00 часа, времето на разположение и положения труд по време на
официални празници, представляващи приложение № 6 към чл. 31, ал. 1 от Наредба
№ 8121з-29.07.2016 г. От заключението на експерта е видно, че в периода от 01.11.2016
г. до 14.11.2019 г. общият брой часове, положени като нощен труд от ищеца е 1 642 часа, които са начислени във фишовете за работна
заплата под код 2214 – нощен труд. Тези часове нощен труд са начислени във
фишовете за работна заплата и са заплатени на ищеца чрез определяне на
допълнително възнаграждение по 25 ст. на час съобразно различни заповеди на
Министъра на вътрешните работи. Посочено е от вещото лице, че в процесния
период няма преобразуване на нощен към дневен труд при отчитане от работодателя
на сумарното работно време и не е бил преизчисляван с коефициент 1,143 за
превръщането му в дневен. Експертът е изчислил, че общо за периода от
01.11.2016г. до 14.11.2019г след преизчисление на нощния труд в дневен с
коефициент 1,143 се получава 248,53 часа извънреден труд. Експертът е изчислил
и че паричната равностойност на часовете положен извънреден труд, след
преобразуването на нощния към дневен такъв, представлява сума в размер в брутен
размер на 1 826,89 лв. Посочено е, че установената сума не е начислена към
заплатата на ищеца и не е заплатена от ответника. Изчисленият размер на дължима
мораторна лихва върху възнагражденията за извънреден труд, след преобразуването
му от нощен към дневен, положен за процесния период, е в размер на 222,34 лв.
Съдът кредитира представеното експертно заключение като пълно, обективно и
компетентно изготвено.
По правото:
За основателността на иска по чл. 176 ЗМВР във вр. чл. 178, ал. 1, т. 3 ЗМВР и чл. 187, ал. 3, ал. 5 и ал. 6 ЗМВР в
тежест на ищеца е да докаже, че: 1. се е намирал в служебно правоотношение с
ответника през процесния период /отделен като безспорен и ненуждаещ се от
доказване факт/; 2. е полагал труд на смени, при което работното му време е
отчитано сумарно; 3. е положил твърдените часове извънреден труд извън
редовното работно време.
При доказване на горното, в тежест на
ответника е да докаже, че е заплатил положения извънреден труд.
По иска по чл. 86 ЗЗД в тежест на ищеца е
да докаже наличието на главен дълг и изпадането на ответника в забава -
уговорен срок за плащане /падеж/ или покана за плащане.
Съгласно разпоредбата на чл. 176 ЗМВР
брутното месечно възнаграждение на държавните служители на МВР се състои от
основно месечно възнаграждение и допълнителни възнаграждения. Сред предвидените
в същия закон допълнителни възнаграждения е и допълнително месечно
възнаграждение за извънреден труд – чл. 178, ал. 1, т. 3. Според нормата на чл.
187, ал. 9 ЗМВР, редът за организацията и разпределянето на работното време, за
неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън
редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за
държавните служители се определят с наредба на министъра на вътрешните работи.
В процесния период от 01.11.2016 г. до 14.11.2019
г. е действала Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г., издадена от Министъра на
вътрешните работи.
Следва обаче да се направи анализ на
подзаконовата правна уредба, включваща последователно издаваните Наредба №
8121з-407/11.08.2014 г., Наредба № 8121з-592 от 25.05.2015г. и Наредба №
8121з-776/29.07.2016 г., издавани от министъра на вътрешните работи, уреждащи
реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото
отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима
на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в
Министерството на вътрешните работи. С Решение № 8585 от 11.07.2016 г. на
5-членен състав на ВАС по адм. дело № 5450/2016 г. е отменена Наредба №
8121з-592 от 25.05.2015г., поради което до приемането на Наредба №
8121з-776/29.07.2016 г. е действала Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г.
Текстовете на чл. 3, ал. 3 и в трите наредби са идентични, че при работа на
смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22:00 и 6:00 ч., като
работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов
период.
В Наредба № 8121з-407 от 11.08.2014 г.
изрично е предвидено, че при сумирано отчитане на отработеното време общият
брой часове положен труд между 22:00 и 6:00 ч. за отчетния период се умножава
по 0,143 (чл. 31, ал. 2 от Наредбата). Същата е отменена с приемане на Наредба
№ 8121з-592/25.05.2015г. на министъра на вътрешните работи, но тя от своя
страна, както се посочи по-горе, е отменена с Решение № 8585 от 11.07.2016г. на
ВАС по адм.д. № 5450/2016г. Едва на 02.08.2016 г. е обнародвана Наредба №
8121з-776/29.07.2016г., поради което до този момент е била действаща Наредба №
8121з-407/11.08.2014 г.
Следва да се посочи, че в Наредба №
8121з-592/25.05.2015 г. и Наредба № 8121з-776/29.07.2016г. липсва изрична
разпоредба, съответстваща на разпоредбата на чл. 31, ал. 2 от Наредба №
8121з-407 от 11.08.2014 г. за преобразуване на часовете положен нощен труд с
коефициент 1.143.
В тази връзка следва да се посочи, че в
нормативната уредба държавните служители в МВР са изключени от обхвата на общия
правен режим, който предвижда ограничение от 7 часа на нормалната
продължителност на нощния труд, и на тези служители не е предоставена
възможност за преобразуване на нощния труд в дневен. Така съгласно чл. 187, ал.
9 ЗМВР редът за организацията и разпределянето на работното време, за неговото
отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън редовното
работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните
служители се определят с наредба на министъра на вътрешните работи. В
изпълнение на тази законова делегация, както се посочи по-горе е приета Наредба
№ 8121з-776 от 29.07.2016 г., приложима за процесния период, за който е
предявен искът. В тази наредба не е предвидено правило, съобразно което
отработените часове нощен труд да се превръщат в дневни при сумарното
изчисляване на работното време. Вярно е принципното положение, установено в
нормата на чл. 46, ал. 2 ЗНА, че когато нормативният акт е непълен, за
неуредените от него случаи се прилагат разпоредбите, които се отнасят до
подобни случаи, ако това отговаря на целта на акта, а ако такива разпоредби
липсват, отношенията се уреждат съобразно основните начала на правото на
Република България. Но в случая Наредбата за структурата и организацията на
работната заплата не може да намери субсидиарно приложение, тъй като няма
празнина в правото, доколкото правоотношенията, свързани с редът за
организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за
компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно
време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните
служители, работещи в МВР, са уредени с посочената по-горе наредба на министъра
на вътрешните работи. Вярно е, че в тази наредба не е предвидено преизчисляване
на нощния труд, но това очевидно не поради пропуск, защото действалата преди
това Наредба № 8121з-407 от 11.08.2014 г., сега отменена, е допускала това, а
поради различен начин на уреждане на тези отношения. Празнина в
законодателството има, когато липсва изрична норма, която да урежда
съдържанието на възникналите граждански правоотношения. Въобще, както
разпоредбите на КТ, така и на ЗДСл, са неприложими по аналогия, вкл. и по
отношение на конвертиране на часовете труд, положени през нощта, в дневни
часове (Р-55-2015, ІІІ г.о.; Р-197-2019 г., ІV г.о.; Р-311-2019 , ІV г.о.).
Следва да се отчете, че съгласно чл. 8 и
чл. 12 от Директива 2003/88/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от
04.11.2003 г. относно някои аспекти на организацията на работното време също не
налага да се приема национална правна уредба, която да предвижда, че нормалната
продължителност на нощния труд за работниците от публичния сектор като
полицаите и пожарникарите е по-кратка от предвидената за тях нормална
продължителност на труда пред деня – Решение от 24.02.2022 г. по дело С-262/20
на СЕС. В цитираното решение на СЕС е ясно посочено, че чл. 20 и чл. 31 от
Хартата на основните права на ЕС допускат определената в законодателството на
държавата членка нормална продължителност на нощния труд от 7 часа за
работниците от частния сектор да не се прилага за работниците от публичния
сектор, вкл. полицаите и пожарникарите, ако такава разлика в третирането се
основава на обективен и разумен критерий, т.е. е свързана с допустима от закона
цел на посоченото законодателство и е съразмерна с тази цел. В случая е налице
именно такава допустима от закона цел, свързана с разликата в третирането, и тя
изхожда от спецификата на дейността на органите на МВР, насочена към защита на
правата и свободите на гражданите, противодействие на престъпността, защита на
националната сигурност, опазване на обществения ред и пожарна безопасност и
защита на населението – чл. 2 ЗМВР, както конкретно от спецификата на някои от
основните дейности, извършвани в МВР - оперативно-издирвателна; охранителна;
разследване на престъпления и осигуряване на пожарна безопасност и защита при
пожари, бедствия и извънредни ситуации. Именно затова няма как да не се приеме,
че различното третиране на полицаите и пожарникарите е основано на обективен и
разумен критерий, т.е. напълно съразмерен, съответстващ на обществено значимата
цел, към която е насочена дейността на органите на МВР.
Неоснователно ищецът се позовава на т. 23
на ТР № 6/2013 г. на ОСГТК на ВКС, излагайки съображения, че с Наредба №
8121з-776 от 29.07.2016 г. е поставен в неравностойно положение спрямо другите
държавни служители и работници и служители, работещи по трудово правоотношение,
ако не се приложи общия закон. Посоченото тълкувателно решение касае
освобождаването на държавните служители в МВР от заплащане на държавни такси по
граждански дела, свързани с тяхното служебно правоотношение, доколкото в
специалния закон, действал към онзи момент, е липсвала изрична разпоредба в
този смисъл, поради което и въпреки че съдебните спорове са били свързани с
права във връзка с полагания от тях труд, законодателят не ги е освободил
изрично от задължението да заплащат държавна такса, с което ги поставя в
неравностойно положение с другите работници и служители, в т.ч. и със
служителите, работещи в МВР по трудови договори. С оглед на тези съображения
съдът намира, че съдържанието на правоотношението досежно полагания от
служителите на МВР нощен труд е напълно правно уредено – аргумент и от чл. 26,
ал. 1, поради което нито има празнина, която да налага бъде преодолявана, нито
има неравноправност в третирането.
Изцяло в унисон с горните съображения е и
съдебната практика на ОС-Стара Загора, обективирана в решение № 165/03.07.2020
г. по в.гр.д. № 1299/2020 г., решение № 158/01.07.2020 г. по в.гр.д. №
1180/2020 г., решение № 157/30.06.2020 г. по в.гр.д. № 1217/2020 г., решение №
136/10.06.2020 г. по в.гр.д. № 1144/2020 г., решение № 148/19.06.2020 г. по
в.гр.д. № 1182/2020 г., решение № 141 от 11.05.2022 г. по в.гр.д. № 3073/2020
г., решение № 140 от 11.05.2022 г. по в.гр.д. № 3054/2020 г., решение № 156 от 19.05.2022 г. по в.гр.д.
№ 3072/2020 г., решение № 155
от 19.05.2022 г. по в.гр.д. № 3024/2020 г., и други.
Поради изложените съображения съдът
намира, че следва да отхвърли предявените искове като неоснователни, в това
число и акцесорния иск по чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
По разноските:
С оглед изхода на спора на ответника на
основание чл. 78, ал. 3 във вр. ал. 8 ГПК следва да бъде определено от съда
юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв. съгласно чл. 25, ал. 1 НЗПП.
По аргумент от чл. 5, б. „в“ от ЗДТ и чл.
126 ЗДСЛ и съобразно постановките на т. 23 от Тълкувателно решение по т.д. №
6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, дължимата държавна такса за производството следва да
остане за сметка на бюджета на съда, но ищецът следва да бъде осъден да заплати
по сметка на съда направените разноски за вещо лице в размер на 200 лева.
Водим
от горното съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявените от Д.П.К.,
ЕГН **********, с адрес гр. Стара Загора, действащ чрез адв. Х., срещу Главна Дирекция „Пожарна безопасност и
защита на населението” - МВР, БУЛСТАТ *********, с административен адрес гр. София,
ж.к. „Илинден”, ул. „Пиротска“ № 171, искове по чл. 178, ал. 1, т. 3 във връзка
с чл. 179, ал. 1 и ал. 2 ЗМВР и чл. 86 ЗЗД за присъждане на сумата от 2 248 лв.
за неизплатено допълнително възнаграждение за положен извънреден труд под
формата на нощен труд за периода от 01.11.2016 г. до 14.11.2019 г., както и сумата
от 351,86 лв. за обезщетение за забава върху главницата за периода на забава от
01.11.2016г. до 14.11.2019 г., като неоснователни.
ОСЪЖДА Д.П.К., ЕГН **********,
с адрес гр. Стара Загора, действащ чрез адв. Х., да заплати по сметка на Районен съд – Раднево сумата
от 200 лева /двеста лева/, представляваща разноски за заплатено възнаграждение
за вещо лице.
ОСЪЖДА Д.П.К., ЕГН **********, с адрес гр. Стара Загора действащ чрез
адв. Х., да заплати по
сметка на ОД на МВР гр. Стара Загора сумата от 100 лева /сто лева/,
представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Решението
може да бъде обжалвано пред Окръжен съд – Стара Загора в двуседмичен срок от
25.07.2022 г. съгласно чл. 315, ал. 2 ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: