№ 102
гр. Варна , 28.04.2021 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ в закрито заседание на двадесет
и осми април, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Милен П. Славов
Членове:Петя И. Петрова
Мария К. Маринова
като разгледа докладваното от Милен П. Славов Въззивно частно
гражданско дело № 20213000500201 по описа за 2021 година
намира следното:
Производството е образувано по подадена частна жалба от К. С. А. от гр. Добрич
чрез процесуалния му представител адв. А.А. от АК-Добрич, насочена против определение
№ 40/29.03.21г. по ч.гр.д. № 192/21г. на ОС-Добрич, с което e отхвърлена молбата му за
допускане на обезпечение на бъдещ иск срещу С.Л.И. с ЕГН ********** от с. Божурово,
обл. Добрич, за установяване, че към датата 29.11.2019г. на осн. чл. 23, ал. 1 от СК ищецът е
бил собственик на придобития по време на брака му с ответницата, но изцяло с негови
лични средства, недвижим имот в с. Безводица, общ. Балчик, съставляващ поземлен имот с
идентификатор 03174.501.193, ведно с построената в него жилищна сграда с идентификатор
03174.501.193.3, чрез налагане на обезпечителна мярка „спиране на изпълнението“ върху
спорния имот по изп. д. № 185/2020г. на ДСИ при РС-Балчик. Оспорва се извода на съда, че
за молителя липсва правен интерес да установи, че имотът преди продажбата е бил негова
лична собственост, тъй като от това ще следва, че именно А. е продал имота на третото лице
като едноличен собственик. Тъй като при продажбата на имота на третото лице двамата
пълномощници на страните по договора не са знаели за вписаната върху имота възбрана, но
са били упълномощени да сключат договора, те са били принудени да изповядат сделката
пред нотариуса. Твърди се, че е бил предявен пред РС-Балчик иск по чл. 439 от ГПК от
третото лице, придобило имота, против взискателите и длъжниците по изпълнителното
дело, но производството е било прекратено като недопустимо. Определението поради
обжалването му не е било влязло в сила. Тъй като има вероятност имотът да бъде продаден
от ДСИ, то жалбоподателят А. има правен интерес от така предявения иск, за да установи, че
имотът, който е продал, не е бил на бившата му съпруга С.И.. От представените
доказателства следва да се направи извода, че бъдещият иск е основателен и доказан, а без
налагане на обезпечението ще бъдат нанесени изключително големи вреди. Претендира се
отмяна на обжалваното определение и допускане на поисканото обезпечение на бъдещ иск
1
чрез налагане на посочената обезпечителна мярка.
Предвид наличието на хипотезата на чл. 396, ал. 2, изр. 2 от ГПК, препис от частната
жалба не е връчван на насрещната страна.
Частната жалба е редовна и допустима, подадена е в срока по чл. 396, ал. 1 от ГПК от
страна с правен интерес от обжалването на обжалваем съдебен акт и при наличието на
доказателства за надлежна представителна власт. Разгледана по същество частната жалба се
явява неоснователна по следните съображения:
В молбата от 03.02.21г. за обезпечение на бъдещ иск, подадена от К. С. А. пред РС-
Балчик, същият е твърдял, че всички имоти, придобити по време на брака му със С.Л.И., са
били придобити с негови лични средства и със средства на неговите родители. За част от
имотите е налице влязло в сила решение, с което са били уважени исковете му по чл. 23 от
СК против С.Л.И., поради което и за описаните по-горе имоти в с. Безводица следва да се
приеме, че именно ищецът ги е продал като едноличен собственик на купувача А.С.А.. В
момента било висящо изпълнително дело № 185/20г. на ДСИ при РС-Балчик, по което е
било насочено изпълнението върху описаните по-горе имоти в с. Безводица, общ. Балчик за
задължения на С.Л.И. за дължима издръжка на малолетното дете, родено от друг мъж.
Отправеното искане било да се допусне обезпечение на бъдещия иск на молителя, насочен
против С.Л.И., че той като едноличен собственик е продал на А.С.А. описаните имоти в с.
Безводица, поради липсата на принос на съпругата И.
В изпълнение на указания, дадени от съдия при РС-Добрич, комуто делото е било
изпратено по подсъдност, молителят с молба от 10.03.21г. е уточнил, че описаните имоти в
с. Безводица е придобил изцяло с лични средства, а освен това същият отглежда детето си
А. А.а сам в гр. Берлин, Германия. С.И. не е участвала в отглеждането на детето им А. и не е
помогнала с нищо в придобиването на имотите в с. Безводица. Бъдещият иск е за приемане
за установено по отношение на С.И., че К.А. е бил едноличен собственик на описаните
имоти в с. Безводица, общ. Балчик към дата 29.11.19г. при извършената от него покупко-
продажба на тези имоти. Правният интерес от такъв иск молителят извлича от факта на
насочване на изпълнението по цитираното изпълнително дело към тези имоти за задължения
на бъдещата ответница, тъй като върху имота е била вписана възбрана преди сключване на
разпоредителната сделка на 29.11.19г. по изпълнителното дело. Налице е възможност
купувачът на имотите Алексиева да се снабди с изпълнителен лист срещу молителя А. за
връщане на суми по договора за покупко-продажба. По изпълнителното дело е насрочен
опис на имотите.
Видно от представеното с подадената молба за обезпечение копие на решение №
260021/17.08.20г. по гр.д. № 514/20г. на РС-Добрич, че са били уважени предявените от К.А.
против С.И. искове по чл. 23, ал. 1 от СК за приемане за установено, че ищецът е едноличен
собственик на подробно описани недвижими имоти, находящи се в с. Камен, общ. Добрич, с.
Стожер, общ. Добрич и с. Божурово, общ. Добрич. Производството по предявения иск по чл.
2
23, ал. 1 от СК по отношение на недвижим имот в с. Безводица, общ. Балчик, съставляващ
поземлен имот с идентификатор 03174.501.193, ведно с построената в него жилищна сграда,
е било прекратено като недопустимо, тъй като имотът е бил продаден на трето лице.
Решението е влязло в сила на 15.09.20г.
Видно от НА № 3, т. VІ, рег. № 4527, дело № 805/29.11.19г. на нотариус Обретонов,
рег. № 109 на НК, гр. Балчик, че К. С. А. и С.Л.И., представлявани от Стефан Костадинов А.
са продали на А.С.А., представлявана от Елка А.а К. недвижимите имоти в с. Безводица,
общ. Балчик, съставляващи поземлен имот с идентификатор 03174.501.193, ведно с
построената в него жилищна сграда с идентификатор 03174.501.193.3. За удостоверяване
правото на собственост на продавачите нотариусът е посочил в нотариалния акт наличието
на НА № 58, т. І, н.д. № 40/18г. на нотариус 109-Балчик.
От разпореждане от 29.10.20г., постановено от ДСИ по изп.д. № 185/20г. по описа на
СИС при РС-Балчик се установява, че същото е било образувано за събиране на паричните
вземания на Община Карнобат и Община Варна на осн. чл. 152, ал. 7 от СК против
длъжника С.Л.И., представляващи суми, изплатени на непълнолетната тогава Г.Г. А.а, чрез
насочване на изпълнението върху имотите в с. Безводица, за които е прието, че са
придобити от двамата съпрузи К.А. и С.И., сключили граждански брак на 14.12.17г.
Отбелязано е от ДСИ, че по отношение на тези имоти е извършена прехвърлителна сделка
от 29.11.19г., но при наличието на вписана възбрана върху тях на 06.06.19г. по изп.д. №
156/2003г. по описа на СИС при РС-Карнобат за обезпечаване вземането на присъединения
взискател Община Карнобат. С разпореждането е бил насрочен опис на имотите в с.
Безводица на 02.12.20г.
От твърденията на молителя и от представените и коментирани по-горе
доказателства следва да се приеме, че предмет на бъдещия иск на А. ще бъде установяването
по отношение на Събка И./с която същият е сключил граждански брак на 14.12.17г., който
не е известно дали е прекратен/, че придобитите по време на брака им през 2018г. имоти в с.
Безводица, са били негова лична собственост към момента на тяхната продажба, извършена
на 29.11.19г. Няма твърдения или доказателства по делото договорът за покупко-продажба
от 29.11.19г. да е бил развален, да е била установена неговата нищожност или да е бил
унищожен.
Принцип в гражданския процес е спорното право да се установява към момента на
предявяване на иска, респективно - към момента на приключване на съдебното дирене в
инстанцията по същество, при условията на чл. 235, ал. 3 ГПК. Само по изключение ищецът
има правен интерес да установи правото си на собственост към минал момент. Такива
изключения са изрично уредени - например искът по чл. 32, ал. 1, т. 2 ЗТСУ (отм.), по чл. 16,
ал. 1 ЗУТ, по чл. 14, ал. 4 от ЗСПЗЗ, чл. 13, ал. 8 ЗВСГЗГФ и др. Тези искови производства
са специални, изрично предвидени с цел след приключването им да бъдат признати права
към настоящия момент и реализирани правни възможности за придобиване на такива права.
В общия случай установяването на права на собственост към минал момент или отричането
3
им към минал момент чрез установителен иск няма правни последици – законът не
предвижда възможност решение, с което е признато или отречено право на собственост към
минал момент, да има за последица придобиване или възможност за придобиване на такова
право към настоящ момент. В този смисъл е определение № 283 от 29.05.2020 г. по гр. д. №
1057/2020 г. на ВКС, 1 г. о., определение № 98 от 26.06.2020 г. по ч. гр. д. № 1460/2020 г. на
ВКС, 1 г. о., определение № 121 от 29.06.2017 г. по ч. гр. д. № 2274/2017 г., 1 г. о.,
определение № 697 от 30.12.2015 г. по ч. гр. д. № 5271/2015 г., 3 г. о. и др.
При това положение следва да се приеме, че очертаният бъдещ иск се явява
недопустим.
Само за пълнота на изложението следва да се посочи, че и предложената
обезпечителна мярка се явява несъответна на обезпечителна нужда, тъй като по никакъв
начин насочването на изпълнението върху чуждите понастоящем имоти не рефлектира
върху патримониума на бъдещия ищец.
Молбата за обезпечение на недопустим иск се явява неоснователна, поради което
обжалваното определение следва да се потвърди.
Воден от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 40/29.03.21г. по ч.гр.д. № 192/21г. на ОС-Добрич.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4