Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е  

 

                                     №

 

град Свиленград, 23.11.2015 година

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СВИЛЕНГРАДСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданска колегия, ІІ състав, в публичното си съдебно заседание на шестнадесети ноември две хиляди и петнадесета година, в състав:

                                                    

           Председател: КРЕМЕНА СТАМБОЛИЕВА

 

при секретаря А.Д., като разгледа докладваното от Председателя Гражданско дело №344 по описа на Съда за 2015 година, за да се произнесе взе предвид следното:

 

Предявени са обективно и субективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.242, вр.чл.128, т.2 от КТ за заплащане на трудово възнаграждение, чл.224, ал.1 от КТ за заплащане на обезщетение за неползван платен годишен отпуск и чл.245, ал.2, чл.270 от КТ за заплащане на мораторна лихва.

       Производството е образувано по Искова молба на П.И.П. с ЕГН ********** ***, със съдебен адрес:***, чрез адвокат Т.К., против ЕТ „Авангард-Светлана Генчева” с ЕИК 126653162, със седалище и адрес на управление:***, представляван от С.Д.Г..

        В Исковата молба ищецът П.И.П. твърди, че е работела в ответния ЕТ по Трудов договор с №6 от 01.06.2010 година за времето от 01.06.2010 година до 29.06.2015 година, на длъжност „Компютърен оператор” с основно месечно възнаграждение в размер на 800 лв. Трудовото й правоотношение било прекратено със Заповед №1 от дата 29.06.2015 година на основание чл.327, ал.1, т.2 от КТ поради неплащане на дължимото трудово възнаграждение, като до датата на завеждане на настоящото дело (13.07.2015 година) ответникът не й бил изплатил изцяло дължимото трудово възнаграждение за периода 19.01.2013 година – 29.06.2015 година като изплащал по-малко от половината от полагащото й се трудово възнаграждение, а за месеците март, април, май и юни 2015 година не й бил изплатил нищо от полагащото се трудово възнаграждение. Сочи че не й било изплатено и обезщетение за неползван платен годишен отпуск за 2015 година в размер на 10 работни дни и мораторната лихва за забава върху неизплатените трудови възнаграждения.  

        От Съда се иска да осъди ЕТ-ответник да заплати на ищеца:

1/ неизплатените работни заплати за периода от 19.01.2013 година до 29.06.2015 година, в общ размер на  9 500 лв., ведно със законната лихва от датата на завеждане на Исковата молба в Регистратурата на Районен съд – Свиленград (13.07.2015 година) до изплащане на сумата;

2/ мораторната лихва върху сумата от 9 500 лв., представляваща сбор от неизплатени работни заплати за периода от 19.01.2013 година до 29.06.2015 година, в общ размер на 1 726.25 лв., върху всяко неизплатено месечно трудово възнаграждение, считано от първото число на месеца, следващ месеца на дължимото плащане до 12.07.2015 година, включително  (деня, предхождащ предявяване на иска) и

3/ обезщетението за неползван платен отпуск за 2015 година за 10 работни дни в размер на 280 лв., ведно със законната лихва от датата на завеждане на Исковата молба в Регистратурата на Районен съд – Свиленград (13.07.2015 година) до изплащане на сумата.

     Претендират се и разноски по делото. Представен е Списък на разноските.

       В едномесечния срок по чл.131 от ГПК е постъпил Отговор на исковата молба от ответника чрез представляващия го С.Д.Г., в който се сочи че оспорва изцяло предявените искове, тъй като по време на действието на Трудовия договор ищецът П. поради раждане на дете ползвала отпуск за бременност, раждане и отглеждане на дете и получавала съответните обезщетение от НОИ. След завръщането от отпуск по майчинство с Допълнително споразумение от 18.01.2013 година на ищеца е определено възнаграждение в размер на 321 лв., което получавала редовно за процесния период от 19.01.2013 година до 01.03.2015 година, а за периода 01.03.2015 година до 29.06.2015 година било изплатено трудовото й възнаграждение в пълния дължим размер с Платежно нареждане от 15.07.2015 година, заедно с обезщетението за неползван платен годишен отпуск за 2015 година. Сочи се че не се дължи и претендираната мораторна лихва, тъй като не се дължала претендирата главница предвид изложеното по-горе, тъй като не била отправена покана за това до работодателя, тъй като приготвили неизплатените възнаграждения, но ищецът не се явила да ги получи въпреки отправените й покани за това, поради което парите били внесени по банковата й сметка в ЦКБ на 15.07.2015 година след извършване на съответните удръжки.   

      Претендира разноски по делото. Представен е Списък на разноските.

        В съдебно заседание ищецът П.И.П., редовно призована, респ.уведомена, се явява. Чрез процесуалния си представител – адвокат Т.К., поддържа предявените искове.

      В съдебно заседание ответния ЕТ, редовно призован, респ.уведомен, не изпраща представител. Чрез процесуалния си представител – адвокат В.П. пледира за отхвърляне на исковете. Представено е Писмено становище от процесуалния представител на ответника-работодател, в което подробно се обоснова неоснователността на исковете.

След преценка, поотделно и в съвкупност на събрания доказателствен материал, Съдът намира за установено следното от фактическа страна:

Не е спорно по делото и се установява от приложеното в кориците на делото заверено копие на Трудов договор №6 от 01.06.2010 година, че страните са били обвързани в трудово правоотношение (като изрично е посочено, че се сключва за определено време без да е посочен периода), като ищецът П. е била назначена в ответния ЕТ на длъжност „Компютърен оператор”. Брутното трудово възнаграждение (БТВ) на ищеца съгласно посочения Трудов договор е било в размер на 800 лв. Ищецът П. е работила в ответния ЕТ до 29.06.2015 година, когато със Заповед №1 от същата дата е било прекратено трудовото й правоотношение на основание чл.327, ал.1, т.2 от КТ по нейна Молба (приложена по делото). Заповедта й е била връчена на 29.06.2015 година, от която дата е прекратено и трудовото правоотношение в съответствие с разпоредбата на чл.335, ал.2, т.3 от КТ. Изпратено е Уведомление по чл.65, ал.5 от КТ от работодателя до НАП (, което видно от Справка с вх.№26388153022133 от 06.07.2015 година е прието), в което фигурират посочените по-горе данни като за основно трудово възнаграждение е посочена сумата в размер на 360 лв.

              На 18.01.2011 година ищецът П.П. е родила дете, видно от представеното Удостоверение за раждане.

              В кориците на делото е налично Допълнително споразумение към Трудов договор №6/01.06.2010 година от дата 18.01.2013 година, с което трудовото възнаграждение на П. е предоговорено на 321 лв., в което фигурира подписа на последната само в графата „Работник”, но не и в графата „Получил екземпляр”.

              С Платежно нареждане от 15.07.2015 година (два дни след завеждане на делото) работодателят е изплатил на ищеца сумата в размер на 1 013.42 лв., представляваща заплати за месеците април, май и юни 2015 година и обезщетение по чл.224 от КТ. 

     Видно от допуснатата и изслушана в съдебно заседание Съдебносчетоводна експертиза, става ясно че след запознаване с приложените по делото документи и извършени проверки в счетоводствата на ответника и в НОИ- Хасково, вещото лице е констатирало че за 2013 година П. е получила (, за което се е подписала във Ведомостите за заплатите) трудово възнаграждение в размер на 131.32 лв. за месец януари 2013 година, а за останалите месеци – по 321 лв.; а за 2014 година й е начислено по 340 лв. месечно, но няма данни да ги е получила (предвид липсата на подпис в тази насока), за месеците януари, февруари и март 2015 година й е начислено 364.32 лв., но няма данни да ги е получила (предвид липсата на подпис), за месец април 2015 година, месеца май 2015 година и месец юни 2015 година й е начислено съответно 364.32 лв., 368.64 лв. и 337.09 лв., които са получени след завеждане на делото (преведени са с Платежно нареждане). През процесния период П. не е ползвала отпуск за временна неработоспособност за себе си и за гледане на дете. Не е ползвала годишния си платен годишен отпуск за 2015 година, който е в размер на 10 дни и с левова равностойност 194.02 лв., които са й изплатени след завеждане на делото с Платежно нареждане от 15.07.2015 година. Изчислени са дължимите мораторни лихви върху неизплатените трудови възнаграждения съобразно посочените по-горе данни. В съдебно заседание вещото лице И.Г.П. поддържа заключението си като в устния си доклад пред настоящия съдебен състав допълва, че изчисленията, които е направил са в съответствие с Допълнителното споразумение от 18.01.2013 година, с което е уговорено трудово възнаграждение в размер на 321 лв.

      По делото бе допусната и изслушана и Съдебно-почерскова експретиза, от заключението на която става ясно, че подписът срещу графа „Работник” в Допълнително споразумение от 18.01.2013 година е пренесено изображение на подпис, изпълнен от ищеца П.П. срещу най-долната от трите графи „Работник/служител” на Трудов договор №5 от 08.10.2008 година. До този извод вещото лице е стигнало след като е увеличило оспорвания подпис 4.5 пъти, където се забелязват нехарактерни прекъсвания на щрихите му, на разделителната линия и къс дъговиден щрих, свързващ го с цифра, част от година. В съдебно заседание вещото лице А.Я. Анасов поддържа заключението си.

               Приложена е Справка от Търговския регистър относно актуалното състояние на ответния ЕТ.

При така установената фактическа обстановка и при условията на чл.235, ал.2 от ГПК, Съдът достигна до следните правни изводи:

 Между страните са съществували валидни трудови правоотношения. Ищецът П.И.П. е работела първоначално в ответния ЕТ по срочен Трудов договор на длъжност „Компютърен оператор”, с което ответникът е придобил качеството на работодател – страна в индивидуалните трудови правоотношения. Последното води до извод, че ЕТ „Авангард – Светлана Генчева” е надлежна страна по делото. Съдът приема, че страните към момента на прекратяване на трудовите правоотношения със Заповед №1 от 29.06.2015 година на основание чл.327, ал.1, т.2 от КТ са били обвързани в безсрочно трудово правоотношение с оглед приложението на разпоредбата на чл.69, ал.1 от КТ и факта, че след като не е посочен конкретен период следва да се приеме, че това е срока по чл.68, ал.1, т.1 от КТ, а именно 3 години. Съгласно Трудов договор №6 от дата 01.06.2010 година месечното БТВ на ищеца П. е било в размер на 800 лв.

Едно от основните задължения на работодателя като страна по Трудовия договор е да заплаща уговореното възнаграждение за извършената работа по трудовото правоотношение. За да бъде уважен искът за неговото присъждане, в тежест на работника е да докаже по основание (полагането на труд) и размер своето вземане към работодателя си. В тежест на ищеца е да докаже по размер мораторната лихва.

В тежест на ищеца по иска с правно основание чл.224, ал.1 от КТ е да докаже прекратяването на трудовото правоотношение и размера на полученото БТВ.  

Като отрицателен факт не подлежат на доказване от работника обстоятелствата, че възнаграждението за положения труд и обезщетението по чл.224 от КТ не са му изплатени от работодателя.

В тежест на ответника е да проведе насрещно доказване като опровергае твърденията на ищеца и докаже, че е платил дължимите суми, касаещи трудово възнаграждение и обезщетението по чл.224, ал.1 от КТ.

В този смисъл е и изнесения по делото Доклад, приет без възражения от страните.

  Посочените обстоятелства не са спорни между страните. Спорен между страните е въпросът дали с Допълнително споразумение от дата 18.01.2013 година БТВ на работника е било предоговорено чрез намалянето му от 800 лв. на 321 лв.

Съдът счита, че първо следва да се произнесе относно истиността (автентичността) на оспорения документ – Допълнително споразумение от дата 18.01.2013 година:

Оспорването на документ е особено производство, развиващо се в рамките на процеса, което приключва с нарочено Определение, респ.с произнасяне за истинността на оспорения документ в мотивите на Решението.

Доказателствена тежест в производството оспорване истинността (автентичността) на частен документ (чл.193, ал.3 от ГПК) в конкретния случай лежи върху страната, която го е оспорила предвид факта, че оспорения документ носи подписа на оспорилата го страна (на ищеца П.) и в нейна тежест е да обори презумпцията за истинност.

Видно от приетата Съдебно–почеркова екпертиза, която Съдът възприема като добросъвестно изготвена и кредитира изцяло, приета без възражение от страните, става ясно, че подписът в графа „Работник” не е на ищеца П., от което следват логичните изводи, че този документ се явява неавтентичен, тъй като не носи подписа на издателя му и че посоченото в него договорено възнаграждение не съответства на волята на ищеца. С оглед на изложеното Съдът признава оспорения документ за неистински, поради което го изключва от доказателствения  материал.

На основание чл.194, ал.3, изречение второ от ГПК след влизане в сила на Решението препис от него и черно-бялото елекрофотографско копие на Допълнителното споразумение от дата 18.01.2013 година следва да се изпратят на Районна прокуратура – Свиленград.

                 Извън посоченото Допълнителното споразумение от дата 18.01.2013 година следва да се изключи от доказателствата по делото и на основание чл.183 от ГПК, тъй като след поискване от страна на ищеца, ответникът не представи оригинала на документа или официално заверен препис от документа.

Първият предявен иск с правно основание чл.242, вр.чл.128, т.2 от КТ за заплащане на трудови възнаграждения, Районен съд - Свиленград намира за основателен и доказан в пълния му предявен размер от 9 500 лв.

Както вече бе посочено между страните са съществували валидни трудови правоотношения, които от 29.06.2015 година са прекратени на основание чл.327, ал.1, т.2 от КТ.

     Съгласно разпоредбата на чл.242 от КТ, положеният труд по трудово правоотношение е възмезден. Предвид на това, Съдът намира, че ответния ЕТ не е изпълнил едно от основните си задължения като работодател, предвидено в Глава шеста „Основни задължения на страните по трудовото правоотношение” от КТ, а именно да изплати своевременно на ищеца П. полагащите й се трудови възнаграждения за положения от нея труд (, по което обстоятелство не се спори) по процесното трудово правоотношение.

     Видно от заключението на вещото лице П., което Съдът в настоящия си състав изцяло кредитира като добросъвестно и компетентно изготвено, прието без възражения от страните, става ясно че за 2013 година П. е получила (за което се е подписала) трудово възнаграждение в размер на 131.32 лв. за месец януари 2013 година, а за останалите месеци – по 321 лв.; за 2014 година й е начислено по 340 лв. месечно, но няма данни да ги е получила; за месеците януари, февруари и март 2015 година й е начислено 364.32 лв., но няма данни да ги е получила; за месеците април, май и юни 2015 година й е начислено съответно 364.32 лв., 368.64 лв. и 337.09 лв., които са получени след завеждане на делото. На базата на тези данни, факта, че Допълнителното споразумение от дата 18.01.2013 година бе изключено от доказателствата по делото и че БТВ на П. е в размер на 800 лв. съгласно Трудов договор №6 от 01.06.2010 година, Съдът изчисли, че дължимото неплатено на ищеца П. възнаграждение за процесния период (19.01.2013 година – 29.06.2015 година) е в общ размер на 18 821.87 лв.; а съобразявайки се и с направеното изявление в Исковата молба, че за периода от 19.01.2013 година до 01.03.2015 година е получавала по 350 лв. месечно и че не й са заплатени по 450 лв. месечно и че за месеците март, април, май и юни 2015 година не й е изплащано възнаграждението в размер на по 800 лв., Съдът изчисли, че дължимото неплатено на ищеца П. възнаграждение за процесния период (19.01.2013 година – 29.06.2015 година) е в общ размер на 13 716.32 лв.; но предвид диспозитивното начало в процеса на П. следва да се присъди претендираната сума в размер на 9 500 лв.

Ответната страна не ангажира доказателства, установяващи заплащането в цялост на трудово възнаграждение, върху която пада и доказателствената тежест за установяване на тези факти съгласно чл.154, ал.1 от ГПК, тъй като в тежест на всяка страна е да докаже изгодните за себе си факти и обстоятелства по делото. Предвид факта, че ответникът не доказа изпълнението на това свое задължение за заплащане на дължимите се трудови възнаграждения на ищеца в общ размер на 9 500 лв. следва да бъде осъден да заплати дължимата сума, ведно със законната лихва, на която има право ищецът съгласно чл.86 от ЗЗД и предвид направеното искане в тази насока, считано от предявяване на иска на 13.07.2015 година до окончателното плащане на сумата.

Следва да се отбележи, че фактът, че работникът до един момент винаги е получавал минималната работна заплата за страната, не води до извода, че и при последващо договаряне страните отново ще се уговорят именно за такъв размер на БТВ, тъй като то се уговаря между тях по взаимно съгласие; както и че подписването на Ведомостите за заплатите от работника не води до извода, че е съгласен с този размер на заплатата, тъй като подписът на работника само удостоверява получаването именно на посочената във Ведомостта сума.

Вторият предявен иск с правно основание  чл.245, ал.2 и чл.270 от КТ за заплащане на мораторна лихва, Районен съд - Свиленград намира за основателен и доказан в размер от 1 703.54 лв.

      В случай на ненавременно изплащане на трудовите възнаграждения от страна на работодателя, същият изпада в забава. Този факт обуславя основателността на предявения иск за мораторна лихва. Видно от събрания по делото доказателствен материал, ответният ЕТ не е изплатил в законния срок, респ. е изплатил несвоевременно полагащото се на ищеца трудово възнаграждение за процесния период 19.01.2013-29.06.2015 година, поради което и работодателят дължи на работника следващата се мораторна лихва върху главницата. Предвид гореизложеното, Съдът уважава исковата претенция за мораторната лихва за забава върху неизплатеното на ищеца трудово възнаграждение в размер на 1 703.54 лв., съгласно данните от заключението по приетата Съдебносчетоводна експертиза, изявлението на ищеца (признанието) в Исковата молба относно дължимите месечни възнаграждения и с помощта на вг.калкулатора, публикуван в интернет-пространството, като отхвърля иска за разликата от 1 703.54 лв. до 1 726.25 лв. - в кориците на делото липсват данни относно това кога се заплаща в ответния ЕТ работната заплата, поради което Съдът приема, че тя се плаща на първо число на месеца, следващ този, за който се отнася и съобразявайки се с този факт, моратората лихва се дължи от следващото число, а именно от второто число на съответния месец, а не от първото число на месеца, следващ този, за който се отнася.

Следва да се отбележи, че е неоснователно възражението на ответника в смисъл, ч не се дължи мораторна лихва, тъй като липсвала покана за заплащане на дължимите трудови възнаграждения, тъй като в КТ съществува изрична уредба, че при неизплащане на трудови възнаграждения се дължат лихви - чл.245, ал.2 от КТ. Цитираното в Писменото становище от адвокат П. Тълкувателно решение №3 от 19.03.1996 година по гр.д.№3/1996 година на ОСГК на ВС на Република България, докладчик Съдията Кръстю Яначков, е неотносимо към настоящия спор, тъй като касае мораторна лихва върху обезщетението по чл.225, ал.1 от КТ.

Третият предявен иск с правно основание чл.224, ал.1 от КТ за заплащане обезщетение за неползван платен годишен отпуск, Районен съд - Свиленград намира за основателен в размер на 227.08 лв.

     Видно от представената по делото Заповед за прекратяване на Трудовия договор на ищеца е следвало да се изплати и обезщетение за неизползван платен годишен отпуск по чл.224, ал.1 от КТ. Дължимостта на същото се доказва и от представеното по делото Заключение на вещото лице, което както вече бе посочено Съдът кредитира изцяло. Във всеки случай на прекратяване на трудовото правоотношение работникът или служителят имат право на парично обезщетение за неизползван платен годишен отпуск. По делото не се представиха доказателства ищеца П. да е използвала полагащия й се годишен отпуск или на същата да е изплатено дължимо обезщетение за 10 дни неползван платен годишен отпуск за 2015 година. Видно от горецитираната Заповед №1/29.06.2015 година на ищеца П. е следвало да се изплати и обезщетение за неизползвания от неяя платен годишен отпуск.

     Съобразявайки се с начина, посочен от вещото лице Съдът определи размера на дължимото обезщетение на базата на БТВ на ищеца в размер на 800 лв. съгласно разпоредбата на чл.177 от КТ за предходен месец на прекратяване на трудовото правоотношение, през който са отработени най–малко 10 работни дни, поради което общия размер на дължимото обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за 10 дни е в размер на 421.10 лв. (800 лв. / 19 работни дни = 42.11 лв. дневно трудово възнаграждение х 10 дни неползван отпуск = 421.10 лв.), от която сума следва да се извади платената такава в размер на 194.02 лв. и дължима остава сумата от 227.08 лв., като искът в останалата част до 280 лв. следва да се отхвърли.

Предвид факта, че ответникът не доказа изпълнението на това свое задължение за заплащане на дължимото се обезщетение на ищеца за неползван платен годишен отпуск в размер на 227.08 лв. следва да бъде осъден да заплати дължимата сума, ведно със законната лихва, на която има право ищецът съгласно чл.86 от ЗЗД и предвид направеното искане в тази насока, считано от предявяване на иска на 13.07.2015 година до окончателното плащане на сумата.

     По разноските и държавните такси:

По делото се констатираха да са направени действително от ищеца разноски в размер на 900 лв. за адвокатско възнаграждение видно от представените Договор за правна защита и съдействие и Списък на разноските; а от ответника – в общ размер на 1 337 лв. за адвокатско възнаграждение, възнаграждения на вещите лица и препис от Протокол (адвокатското възнаграждение съгласно представения Договор за правно помощ и съдействие е в размер на 1 028 лв., а съгласно Списъка - 1 038 лв.). В представения Списък от страна на ответника се претендират само 1 328 лв. – адвокатско възнаграждение и възнаграждения на вещите лица, а смисъла на Списъка е да посочи на Съда точно кои разноски и в какъв размер се претендират и съответно да са действителни, т.е. да има в кориците на делото доказателства са реалната им направа.

 С оглед изхода на спора, на основание чл.78, ал.1 от ГПК и съобразявайки факта, че част от дължимото обезщетение по чл.224 от КТ е изплатено на 15.07.2015 година, т.е. след завеждане на делото на 13.07.2015 година, следва в полза на ищеца П.П. да се присъдят част от направените по делото разноски в размер на 898.22 лв.; а на основание чл.78, ал.3 от ГПК в полза на ответния ЕТ - в размер на 2.03 лв. за адвокатското възнаграждение (ищецът е освободен от заплащане на държавни такси и разноски съгласно чл.83, ал.1, т.1 от ГПК, но не и от заплащане на юрисконсулстко възнаграждените), или по компенсация следва ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца разноски в размер на 896.19 лв.

На основание чл.78, ал.6 от ГПК и чл.1 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК ответниятн ЕТ следва да заплати в полза на Районен съд – Свиленград държавни такси в общ размер на 498.14 лв. (4% от уважения размер на всеки иск, но не по–малко от 50 лв.); както и сумата от 145 лв. – изплатено на вещото лице възнаграждение от бюджетните средства на Районен съд–Свиленград, а остатъкът от 5 лв. остават за сметка на Районен съд–Свиленград предвид отхвърлянето на част от исковете (от бюджетните средства на Съда е изплатено на вещото лице част от възнаграждението му в размер на 150 лв.). 

Ответникът дължи и 5 лв. държавни такси в случай на служебно издаване на Изпълнителни листи.

Водим от гореизложеното и на основание чл.235 от ГПК, Съдът 

 

                                                           Р Е Ш И:

 

ОСЪЖДА ЕТ „Авангард-Светлана Генчева” с ЕИК 126653162, със седалище и адрес на управление:***, представляван от С.Д.Г., на основание чл.242, вр.чл.128, т.2 от КТ, ДА ЗАПЛАТИ на П.И.П. с ЕГН ********** ***, сумата от общо 9 500 лв. (девет хиляди и петстотин лева), представляваща дължими и неизплатени трудови възнаграждения за периода от 19.01.2013 година до 29.06.2015 година, ведно със законната лихва, считано от 13.07.2015 година до окончателното изплащане на вземането. 

                ОСЪЖДА ЕТ „Авангард-Светлана Генчева” с ЕИК 126653162, със седалище и адрес на управление:***, представляван от С.Д.Г., на основание чл.245, ал.2 и чл.270 от КТ, ДА ЗАПЛАТИ на П.И.П. с ЕГН ********** ***, сумата от общо 1 703.54 лв. (хиляда седемстотин и три лева и петдесет и четири стотинки), представляваща сбор от мораторните лихви върху всяка неизплатена/ несвоевременно изплатена месечна работна заплата за периода от 19.01.2013 година до 29.06.2015 година, считано за всяка месечна работна заплата от второто число на месеца, следващ този, за които се дължи до 12.07.2015 година, включително, като ОТХВЪРЛЯ иска за първото число на месеца, следващ този, за които се дължи и за разликата от 1 703.54 лв. до пълния предявен размер от 1 726.25 лв.                

ОСЪЖДА ЕТ „Авангард-Светлана Генчева” с ЕИК 126653162, със седалище и адрес на управление:***, представляван от С.Д.Г., на основание чл.224. ал.1 от КТ, ДА ЗАПЛАТИ на П.И.П. с ЕГН ********** ***, сумата от 227.08 лв. (двеста двадесет и седем лева и осем стотинки), представляваща обезщетение за неползван платен годишен отпуск в размер на 10 дни за 2015 година, ведно със законната лихва, считано от 13.07.2015 година до окончателното изплащане на вземането, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата от 227.08 лв. до пълния предявен размер от 280 лв.                

    ОСЪЖДА ЕТ „Авангард-Светлана Генчева” с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***, представляван от С.Д.Г., на основание чл.78, ал.6 от ГПК, ДА ЗАПЛАТИ в полза на ВСС, по сметката на Районен съд – Свиленград, държавни такси в общ размер на 498.14 лв. (четиристотин деветдесет и осем лева и четиринадесет стотинки), ведно с 5 лв. (пет лева) в случай на служебно издаване на Изпълнителен лист.

   ОСЪЖДА ЕТ „Авангард-Светлана Генчева” с ЕИК 126653162, със седалище и адрес на управление:***, представляван от С.Д.Г., на основание чл.78, ал.6 от ГПК, ДА ЗАПЛАТИ в полза на ВСС, по сметката на Районен съд – Свиленград,  сумата от 145 лв. (сто четиридесет и пет лева), представляваща част от изплатеното на вещото лице възнаграждение от бюджетните средства на Районен съд – Свиленград, ведно с 5 лв. (пет лева) в случай на служебно издаване на Изпълнителен лист.

ОСЪЖДА ЕТ „Авангард-Светлана Генчева” с ЕИК 126653162, със седалище и адрес на управление:***, представляван от С.Д.Г., ДА ЗАПЛАТИ на П.И.П. с ЕГН ********** ***, сумата от 896.19 лв. (осемстотин деветдесет и шест лева и деветнадесет стотинки), представляваща част от направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение пред първата инстанция.

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл.194, ал.3, вр.ал.2, вр.чл.193, ал.2 от ГПК, по заявеното от ищеца П.И.П. с ЕГН ********** ***, оспорване на истинността на представеното от ответника ЕТ „Авангард-Светлана Генчева” с ЕИК 126653162, със седалище и адрес на управление:***, представляван от С.Д.Г., Допълнително споразумение от дата 18.01.2013 година към Трудов договор №6/01.06.2010 година, приложен в черно-бяло елекрофотографско копие по гр.д.№344/2015 година по описа на Районен съд - Свиленград, че документът е неистински, като на основание чл.194, ал.2 от ГПК го изключва от доказателствата по делото.

 След влизане в сила на настоящото Решение на основание чл.194, ал.3 от ГПК неистинският документ - Допълнително споразумение от дата 18.01.2013 година към Трудов договор №6/01.06.2010 година, ведно с препис от Решението да се изпрати на Районна прокуратура – град Свиленград.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд - Хасково в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Препис от настоящото Решение да се връчи на страните по делото, заедно със съобщението за постановяването му на основание чл.7, ал.2 от ГПК.

 

 

 

                                 РАЙОНЕН СЪДИЯ:

 

                                                                       (Кремена Стамболиева)