Мотиви към Решение №5 от 10.01.2020г.,
постановено по АНД №430/2019г. по описа на РС
- Левски.
В Районен съд – гр.Левски е внесено мотивирано
постановление от Районна прокуратура – Левски за освобождаване от наказателна
отговорност с налагане на административно наказание по чл.78а от НК по
отношение на И.А.Б. ***,
за това, че през периода от 26.01.2019 г. до 02.07.2019 г., в гр. Б., системно
е следял Ш.С. И., ЕГН ********** от с. гр. и това би могло да възбуди
основателен страх за живота и здравето й, както следва:
-на 26.01.2019г. до входната врата на жилището й и в
жилището й, находящо се на адрес - гр. Б., ул. „***" № ***;
-на 17.02.2019г. пред входната врата на жилището, находящо
се на адрес - гр. Б., ул. „***" № ***;
-на 09.03.2019г. пред входната врата на жилището й,
находящо се на адрес - гр. Б., ул. „***" № ***;
-на 14.04.2019г. пред входната врата на жилището й,
находящо се на адрес - гр. Б., ул. „***" № ***;
-на 11.05.2019г. в дискотека „Бонкерс", находяща се в
центъра на гр. Б., на ул. „***";
-на 20.05.2019г. пред жилищния й блок, находящ се на адрес
-гр.Б., ул. „***" № *, до вход *;
-на 22.05.2019г., до жилищния й блок, находящ се на адрес
-гр.Б., ул. „***" №*,
под терасата на жилището й;
-на 23.05.2019г. на работното й място - ***" АД, офис
- Б., находящ се в гр.Б., ул. „***" №*;
-на 05/06.06.2019г. пред жилищния й блок, находящ се на
адрес - гр.Б., ул. „***" № *, до вход *;
-на 02.07.2019 г. на работното й място - ***" АД, офис
-Б., находящ се в гр.Б., ул. „***" №* - престъпление по чл.144а, ал.1 от НК.
В проведеното по делото съдебно заседание прокуратурата не
се представлява.
Защитникът на обвиняемия – адв.С.Х. – ПлАК моли съда да
приложи разпоредбата на чл.78а от НК, като пледира по отношение на подзащитния
й да бъде наложено наказание в минимален размер. Моли съда да вземе предвид
обстоятелствата, че обвиняемият съдейства изцяло за разкриване на обективната
истина, признава вината си, съжалява за извършеното и осъзнава грешката си,
както и че същият е с чисто съдебно минало.
Обвиняемият заявява, че съжалява за действията си,
прекратил е отношенията си с пострадалата, осъзнава какво е предизвикал с
действията си и че не е редно. При упражняване на предоставеното му от съда право
на последна дума моли да му бъде наложи минимално наказание.
Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства, както
и доводите на страните, приема за установено следното:
От
фактическа страна:
Обвиняемият
И.А.Б. е роден на ***г. в гр.С., с постоянен и
настоящ адрес ***, българин, с българско гражданство, със средно образование,
безработен, неженен, неосъждан, ЕГН:**********.
За периода от месец октомври до месец ноември 2018 година
обв.И.А.Б. и св.Ш.С. И. - двамата от гр.Б., имали кратка мимолетна интимна
връзка, без обвързване и сериозни намерения. И двамата били съгласни и наясно с
тези взаимно договорени условия. В периода на връзката обаче, обв.Б. започнал
да й държи сметка къде ходи, с кого излиза, с кого се среща, като по този начин
й налагал психически тормоз. По тези причини св.И. му обяснила, че поради това негово
поведение и държание, не желае повече да продължават тези техни близки
отношения и същите да приключат. Това свое решение тя многократно му заявявала
в разговори по телефона, когато той я търсел. Въпреки, че тя била категорична в
решението си, той не искал да разбере и да го приеме. По тази причина св.И.
започнала да избягва всякакви контакти с него. От своя страна обаче, обв.Б.
започнал да следи, наблюдава и навлиза в нежелана от св.И. вербална комуникация
помежду им.
В продължение на месеци - от 26.01.2019г. до 02.07.2019г.,
в гр.Б., обвиняемият системно следил Ш.С. И., което следене би могло да възбуди
основателен страх за живота и здравето й. Причаквал я пред входната врата на
жилището й, находящо се в град Б., ул."****" №***, пред жилищния й блок, до
жилищния й блок, на работното й място -***" АД, офис Б.. Също така се
информирал от нейни приятелки къде ще ходи с цел да я следи, като след това
действително я следял и наблюдавал с поведение със заплашителен характер.
Показвал й с поведението си, че била заплашително наблюдавана от него и
навлизал помежду им в нежелана от св.И. вербална комуникация.
На 26.01.2019г. обвиняемият разбрал, че св.И. поддържала
отношения с друг мъж, поради което вечерта отишъл до жилището й, находящо се на
горепосочения адрес да й потърси сметка. Пред входната врата й писал по
месинджър, че е пред вратата. Тя отворила и той изблъсквайки я с двете си ръце
в областта на гърдите, влязъл в апартамента, при което св.И. изпитала
основателен страх за живота и здравето си от внезапната му поява и предвид
неговото поведение. След размяна на думи между св.И. и обвиняемото лице, тя
няколкократно му заявила да напусне апартамента й, но той отказвал, поради
което излязла и почукала на вратата на съседа си - св.В. М. В., който веднага отворил вратата.
Надникнал и видял обв.Б. в коридора на нейния апартамент. Казал му да си тръгва
и той веднага излязъл, а Ш.р се прибрала и затворила вратата след себе си.
На 16.02.2019г. обв.И.Б. разговарял със свой приятел, който
му съобщил, че видял през месец октомври 2018г. Ш. с непознат мъж в МОЛ в гр.Плевен. Същият
ден вечерта обвиняемият посетил заведение в град Б., където консумирал алкохол.
Бил с приятели. В заведението била и св.И., също с приятелска компания. Цяла
вечер тя усещала заплашителния му поглед, което я притеснявало и усещала, че не
е с добри намерения към нея, отправял реплики, надвесвал се над нея. Видимо
била много напрегната, тъй като се страхувала за живота и здравето си предвид
неговото поведение, което също така направило впечатление на приятелките й.
След полунощ, вече на 17.02.2019г. вследствие на
консумирания алкохол, обвиняемият бил вече в нетрезво състояние. Опитал да
говори с Ш., но
трудно се разбирало какво казва. Въпреки това тя разбрала, че казал: „аз ще ти
го върна". Също така обв.Б. хвърлил чаша, която се счупила в близост до
нея. Нейни приятелки опитали да разговарят с него, както и самата Ш., но той бил в силно
алкохолно опиянение. Поради това св.И. си тръгнала от заведението. Малко
по-късно обв.Б. решил да посети дома на Ш. Излязъл от заведението, като
напускането му било забелязано от свидетелките П. Н. К. и И. А. П. - приятелки на Ш., които й се обадили по телефона и я
предупредили, че обвиняемият вероятно е тръгнал към дома й. Страхувайки се за
живота и здравето си от това какво може да й направи обв.Б., св.И. ги помолила
да отидат у тях и те се съгласили. Около 01.30 часа обвиняемият стигнал дома на
Ш. и почукал на вратата
на жилището й на ул."***" №*** в град Б.. Тя не отворила, тъй като се
страхувала, както за живота си, така и за здравето си. В този момент
пристигнали свидетелките К. и П. и
придружили обвиняемия да излезе навън.
На 08.03.2019г. вечерта св.И. празнувала в заведение в гр.С.с приятелки. Прибрала
се с такси, което я оставило до жилищният й блок около 03.00ч.-03.30ч. на
09.03.2019г. След като влязла във входа, извадила мобилния си телефон, за да
освети пред вратата на апартамента си, тъй като нямало стълбищно осветление, в
който момент неочаквано зад нея видяла обв.Б. да я чака, при което много се
уплашила и изпитала страх за живота и здравето си от неговото непредвидимо
поведение. Не очаквала появата му по това време. Обвиняемият искал да
разговарят и по този начин навлязъл в нежелана от св.И. вербална комуникация
помежду им.
Излезли пред входа и там разменили няколко думи, като отново
й отправил заплахи, че няма да бъде с друг. Тя за пореден път му обяснила, че
не иска да има нищо общо с него и да я остави на мира, но той продължавал със
заплахите.
На 14.04.2019г. около 01.00 часа обв.Б. бил в нетрезво
състояние. Обадил се по телефона на Ш. В хода на разговора отправил закани.
Отишъл до дома й и седнал пред входната врата на жилището й. Започнал да й пише
по месинджър, че бил пред вратата й и иска да му отвори. Тя не му отговорила
нито на телефонните обаждания, нито на съобщенията, в резултат на което той й
написал, че сутринта ще се видят тук, което означавало, че щял стои пред
вратата до сутринта, при което св.И. се притеснила и изпитала страх за живота и
здравето си, както за себе си, така и за детето си, поради което се обадила на
тел.112. На сигнала се отзовал св.Б. Б. -
полицейски служител при РУ Б. съвместно с колега. На адреса, подаден от Ш. И. -ул."***" №***, служителите на РУ - Б. установили обв.И.А.Б.,
който седял на стъпалата, непосредствено пред входната врата на апартамента,
във видимо нетрезво състояние. На въпроса им какво прави, той не дал адекватен
отговор. Тъй като не представил документ за самоличност му бил съставен АУАН по
чл.6 от ЗБЛД. Вечерта на същата дата на обв.Б. бил съставен Протокол за
предупреждение по ЗМВР, да не извършва непристойни действия на обществено
място, респ. в гр.Б., ул."***" №**.
На 10/11.05.2019г. обв.Б. бил с приятели в заведение в град
Б.. В същото заведение била и св.И. с компания. Същият отишъл при нея, като
искал да поговорят. Бил видимо много пиян и тя отказала. След полунощ, на
11.05.2019г. компанията на Ш. отишла в дискотека „Бонкерс", находяща се в центъра
на град Б., на ул."***". Обвиняемият я проследил, като не я изпускал
от поглед. Използвайки момент, в който не я наблюдава, тя си взела чантата и по
най-бързия начин напуснала заведението, като тичешком се прибрала в дома си.
На 19.05.2019г. около 22.00 часа, слизайки от апартамента
на свой приятел, обв.Б. чул през вратата св.И. да разговаря по телефона. Решил
да види с кого се срещала тя. По-късно отишъл пред входа й, разхождал се и
започнал да следи с кого ще се прибере Ш. или кой ще я изпрати. След полунощ,
около 03.00 часа на 20.05.2019г. обвиняемият седнал встрани от входа и
продължавал да я чака с цел да я следи. Около 03.30 часа видял автомобил и се
дръпнал встрани, за да не го видят. Видял силует да влиза във входа, в който
живее Ш. Влязъл и той във входа, но тя вече затваряла вратата на апартамента
си. Излизайки навън обв.Б. видял паркирания пред входа автомобил на св.И. и
ударил с ръка лявото огледало, при което стъклото се спукало. Спуканото стъкло
Ш. установила на
20.05.2019г. сутринта около 08.00 часа.
На 22.05.2019г. около 22.00 часа св.И. била на терасата на
жилището си и простирала. Синът й бил в съседната стая. Изведнъж чула шум и се
надвесила. Под терасата на жилището си видяла обвиняемия отново да я следи.
На 23.05.2019г. обв.Б. отишъл до Банка *** АД, офис Б., находящ
се на ул."***" №33, където било работното място на св.Ш. И.. Влязъл в банката и седнал срещу нея, като й казал
каквото има да казва, да му го каже в очите, като по този начин предизвикал
нежелана от пострадалата вербална комуникация помежду им. Тя се притеснила и
уплашила за живота и здравето си, тъй като не знаела вече какво да очаква от
него. Поради това го поканила да отиде при колегите й, а тя влязла в
хранилището на банката.
На 05/06.06.2019г. обвиняемият Б. следил св.И., като минал
покрай жилищния блок, където живее на ул."***" №*, до вход *. На 06.06.2019г. тя установила, че двете
странични стъкла на огледалата на личния й автомобил липсвали, за което подала
жалба в полицията.
На 02.07.2019г. обв.Б. отново я следил и посетил работното
място на св.И. в гр.Б. на ул."***" №* - офиса на ***" в града. Тъй като
той я гледал „мръсно" и заплашително тя се принудила да напусне
помещението и влязло в друго.
Въз основа на депозирани от свидетелката И. жалби/сигнали
срещу обвиняемия И.Б., било образувано процесното досъдебно производство.
По
доказателствата:
Така описаната фактическа обстановка се установява от събраните
в хода на досъдебното производство и ценени на основание чл.378, ал.2 от НПК
доказателства и доказателствени средства: гласни доказателствени средства - показанията на свидетелите Ш.С. И., К. М. В., Г. П. Т., В. М. В., Л. А. П., К. О. А., Б. П. Б., П. Н. К., Л. А. А., И. А. П., обясненията на И.А.Б.,
дадени в ДП при разпита му като обвиняем; писмени доказателства и
доказателствени средства – Протокол за предупреждение от 14.04.2019г., Протокол
за предупреждение от 14.04.2019г., сигнал/жалба, фотоалбум, справка от УМБАЛ „Д-р
Георги Странски”ЕАД, гр.Плевен, ОДНБПЗ, характеристична справка, справка за съдимост; заключение на вещото лице
по изготвената съдебно-психиатрична експертиза на пострадалата Ш. И., заключение на вещите лица по изготвената комплексна
психолого-психиатрична експертиза на обвиняемия И.Б..
Събраните по делото доказателства са еднопосочни и
безпротиворечиви по отношение на описаната в мотивираното постановление на РП –
Левски и приета за установена от съда фактическа обстановка.
Съдът даде изцяло вяра на показанията на свидетелката Ш. И., като намери, че същите са добросъвестно дадени въпреки
заинтересоваността на свидетелката от изхода на делото, в качеството й на
пострадала от престъплението. Показанията й са подробни, последователни,
логични и безпротиворечиви. От същите се изясняват съществените обстоятелства,
включени в предмета на доказване – всяко едно от отделните действия осъществени
от обвиняемия по отношение на личността на пострадалата на инкриминираните
дати. От показанията на свидетелката И. се установяват и конкретни психични
преживявания, предизвикани у нея в резултат на действията на Б..
Показанията на свидетелката И. не са изолирани от останалия
доказателствен материал, а напълно се подкрепят от показанията на останалите
разпитани по делото свидетели, както и от дадените от обвиняемия обяснения.
Съдът даде вяра на свидетелите К. В., Г. Т., В. В., Л. П., К. А., Б. Б., П.К., Л. А., И. П., като последователни,
логични и безпротиворечиви. Всяко едно от посочените лица дава показания за
непосредствените си възприятия относно определена част от действията на
обвиняемия, включени в престъплението, на които е станал свидетел. Същите са в
унисон с показанията на св.И. относно същите факти. Даде се вяра на показанията
на посочените свидетели и в частта им, с която заявяват определени факти,
съобщени им от пострадалата или обвиняемия. Макар и производни, в тази им част
свидетелските показания служат за проверка достоверността на първичните гласни
доказателства – показанията на св. И. и обясненията на обвиняемия, на които
съответстват.
Кредитирани бяха изцяло и дадените от обвиняемия Б.
обяснения, тъй като по делото не са
налице доказателства, които да ги опровергават. Напротив, същите се подкрепят
от останалия доказателствен материал, предвид на което съдът ги цени като годни
гласни доказателствени средства по делото, освен като израз на правото му на
защита. В обясненията си обвиняемият признава голяма част от действията си на
инкриминираните дати, като съобщените от него факти съответстват на показанията
на свидетелите.
В подкрепа на гласните доказателствени средства са и
приобщените по делото писмени доказателства и доказателствени средства, които се
възприеха изцяло като неоспорени от страните.
Съдът даде вяра на заключението на вещото лице по изготвената
съдебно-психиатрична експертиза на осв.Ш.С. И.. От същото се установява, че факторният
анализ на резултати от комплексното изследване на освидетелстваната не
установява психично заболяване в тесния смисъл на това понятия, както в минало
време, така и понастоящем. Осв.Ш. И. към настоящия момент
е клинично психично здрава. При осв. не се установяват данни за болестно
повишена внушаемост и склонност към фантазмени преживявания. Не е налична
тенденция към прикриване на собствени недостатъци, както и към тенденциозно
изкривяване на истината, а напротив - към искреност, откровеност.
Освидетелстваната репродуцира спомените си за инкриминираното деяние
последователно, логически свързано и хронологично правилно. Осв. Ш. И. е била в състояние да възприема, да запаметява и
понастоящем да възпроизвежда факти от значение за разкриване на обективната
истина в хода на разследването, т.е. да дава достоверни показания за тях. От
26.01.2019г. до настоящия момент освидетелстваната е в конфликтна ситуация с
въвлечено лице, с което е била в интимна връзка и патологичния характер на интеракциите
в нея. При интервюто освидетелстваната съобщава за психични преживявания,
свързани с дистрес и тревожност, които да са повлияли общото й социално
функциониране и обичаен жизнен стереотип, почувствала се е и се чувства реално
застрашена по отношение сигурността, здравето и живота си. Страхът, описван от осв.Ш. И., е нормалпсихологично разбираем и е пряко свързан с
конкретна ситуация и с представа за определена опасност.
Даде се вяра и на заключението на вещото лице по
изготвената комплексна съдебна психолого-психиатрична експертиза на обвиняемия И.А.Б..
От същото се установява, че факторният анализ на данните от делото и
резултатите от специализираното изследване дават основание на вещите лица да
приемат, че осв.И.Б. е с Личностово разстройство - емоционално нестабилна
личност. Проведеното комплексно изследване не установило данни за качествени
разстройства в базисни сфери от структурата на психичната дейност при
освидетелствания, които да нарушават основните му психични годности, както
понастоящем, така и в минало време. Личностово разстройство-емоционално
нестабилна личност при осв. И.Б. не е психична болест в тесния смисъл на това
понятие и не може да бъде приравнено към „продължително разстройство на съзнанието"
по смисъла на чл.33 от НК. Осв.И.Б. е могъл да разбира свойството и значението
на деянието и да ръководи постъпките си в периода от 26.01.2019г. до
02.07.2019г. Осв.И.Б. възпроизвежда спомените си за инкриминираното деяние
последователно, логически свързано и хронологично правилно. По време на
инкриминираното деяние през периода от 26.01.2019г. до 02.07.2019г., осв.И.Б. е
могъл правилно да възприема, запаметява и понастоящем да възпроизвежда факти и
събития от значение за воденето наказателно производство. Осв.И.Б. има
съхранена психична годност да разбира смисъла на извършваните следствени
действия спрямо него т.е. да участва пълноценно в наказателния процес. При
налагане на наказателната мярка от съдебна инстанция, осв. може да разбира
смисъла й т.е. спрямо същия да бъде реализирана наказателна отговорност.
От правна
страна:
С оглед установената по делото фактическа обстановка се
налага изводът, че обвиняемият И.А.Б. е осъществил от обективна и субективна
страна състава на престъплението по чл.144а, ал.1 от НК.
От обективна страна, през периода от 26.01.2019 г. до
02.07.2019г., в гр. Б., обвиняемият системно
е следил Ш.С. И., от с. гр., и това е могло да възбуди основателен страх за
живота и здравето й. Съгласно разпоредбата на чл.144а, ал.2 от НК „следене“ е
всяко поведение със заплашителен характер, което може да се изразява в
преследване, показване на пострадалия, че е наблюдаван, навлизане в нежелана
комуникация с него чрез всички възможни средства за комуникация. В процесния
случай осъществените от Б. действия изпълват легалната дефиниция на следене,
като част от изпълнителното деяние на престъплението. Същите се изразяват в
причакване и наблюдение на пострадалата до жилището й, на работното й място и
други места, които е посещавала, които действия в определени случи са били
придружени със заплахи към нея или агресивно поведение към личността й или
имуществото й, както и в навлизане в нежелана комуникация с нея – словесна и
чрез електронни средства.
Осъществените от обвиняемия действия са от естество да
предизвикат основателен страх у пострадалата за живота и здравето й, като от
събраните по делото доказателства се установява, че са предизвикали такъв. От
показанията на свидетелката И. се установява, че в резултат на поведението на Б.,
пострадалата била уплашена, напрегната, притеснена, предвид внезапните му появи
и това, че не знаела какво да очаква от него. В подкрепа на показанията й е
заключението на вещото лице по изготвената съдебно-психиатрична експертиза, от
която се установява, че същата е била въвлечена в конфликтна ситуация с лице, с
което е била в интимна връзка, като съобщава за психични преживявания, свързани
с дистрес и тревожност, които повлияли на общото й социално функциониране и
обичаен жизнен стереотип, почувствала се е реално застрашена по отношение
сигурността, здравето и живота си. Страхът,
описван от осв.Ш. И. е нормално психологично
разбираем и е пряко свързан с конкретна ситуация и с представа за определена
опасност.
Налице е системност в отделните действия, осъществени от
обв.Б., представляващи следене, от естество да предизвика основателен страх у
пострадалата – налице са три и повече отделни еднородни деяния, които са
извършени въз основа на отделни решения. Всяко от тях, взето само за себе си,
не осъществява престъпен състав, но многократното извършване на деянията ги
обединява в едно престъпление.
Предвид на изложеното, налице са всички елементи от
обективния състав на престъплението по чл.144а, ал.1 от НК. Деянието не
представлява по-тежко престъпление по смисъла на НК.
От субективна страна обвиняемият е извършил деянието при
форма на вината пряк умисъл. Същият е съзнавал общественоопасния му характер на
деянието, предвиждал е неговите общественоопасни последици и е искал
настъпването на тези последици. Той е съзнавал, че осъществените от него
действия, изразяващи се в преследване и нежелана комуникация са от естество да
предизвикат основателен страх у пострадалата, но е целял извършването им.
Към момента на довършване на престъплението - 02.07.2019г.,
осъщественото от обв. Б. деяние – системно следене от естество да предизвика
основателен страх за живота и здравето, е обявено за престъпно – с ДВ брой 16
от 22.02.2019г. Доколкото престъпната деятелност представлява единно
престъпление – усложнена престъпна дейност от вида престъпление на системно
извършване, приложим е законът, който е бил в сила при неговото довършване. В
този смисъл Решение №630
от 09.11.1995г. по н.д. №582/95 г., II н.о., докладчик съдията Е. К., Решение №96
от 19.07.2016 г. по н.д. №301/2016 г. на ВКС, 2-ро нак. отделение
По
наказанието:
Налице са предпоставките на чл.78а от НК за освобождаване
на обвиняемия от наказателна отговорност и налагане на административно
наказание глоба. За престъплението по чл.144а, ал.1 от НК се предвижда наказание лишаване от свобода до
една година или пробация. Обвиняемият не е освобождаван от наказателна
отговорност по реда на чл.78а от НК и не е осъждан. От процесното престъпление
няма съставомерни имуществени вреди.
Предвид на това, съдът призна И.А.Б. за виновен, като го
освободи от наказателна отговорност и му наложи административно наказание глоба
в минималния предвиден в закона размер от 1000 лв. При определяне размера на
административното наказание глоба съдът взе предвид като смекчаващи отговорността
обстоятелства доброто процесуално поведение на обвиняемия, обстоятелството, че същият
е съдействал изцяло в хода на досъдебното производство, изразява критичност и
съжаление относно извършеното, младата му възраст и добри характеристични данни
– не се установява наличието на осъществени от Б. други противообществени
прояви. По делото не се установиха отегчаващи отговорността обстоятелства.
Относно
разноските:
На основание чл.189, ал.3 от НПК обвиняемият И.А.Б. бе
осъден да заплати по сметка на ОД на МВР – Плевен направените разноски в размер
на 705,60 лева за изготвени психиатрична и комплексна психолого-психиатрична
експертиза.
Водим от горните мотиви съдът постанови решението си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: