№ 133
гр. Стара Загора, 13.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на шестнадесети април през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:Пламен Ст. Златев
Членове:Мариана М. Мавродиева
Веселина К. Мишова
при участието на секретаря Катерина Ив. Маджова
като разгледа докладваното от Мариана М. Мавродиева Въззивно
гражданско дело № 20245500500166 по описа за 2024 година
Производството е образувано по въззивна жалба от К. М. Т., Т. Н. К., Т.
Р. Т., М. Р. Т., А. А. К., Р. И. К., С. А. З., А. И. Б., Т. И. Б., П. Б. Б. и С. Б. Ч.,
чрез адв.Ц. М. от АК – Стара Загора, против Решение № 1114/26.12.2023г.,
постановено по гр.д. № 2261/2023г. по описа на Районен съд – Стара Загора, с
което се признава за установено по отношение на ответниците - Х. Д. П. и Б.
Н. П., че ищците - К. М. Т., Т. Р. Т., М. Р. Т., Т. Н. К., А. А. К., Р. И. К., С. А.
З.- Б., А. И. Б., Т. И. Б., П. Б. Б., С. Б. Ч., са собственици на следния недвижим
имот: Поземлен имот с идентификатор № 55021.501.1230 по кадастралната
карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед №РД-18-
61/31.08.2009г. на изпълнителния директор на АГКК, последно изменение на
кадастралната карта и кадастралните регистри е от 05.01.2023г. с адрес на
имота гр.П.б., с площ 764 кв.м., трайно предназначение на територията:
Урбанизирана, начин на трайно ползване: нива, номер по предходен план:
269, със съседи: №55021.501.1226, №55021.501.3422, №55021.501.3330,
№55021.501.1236, №55021.501.1235, №55021.501.1234, №55021.501.1229,
№55021.501.1227, по силата на наследство и настъпила придобивна давност
чрез осъществено владение в период по-дълъг от пет години - от 22.05.1998г.
до 22.05.2003г; отменя се на основание чл.537, ал.2, изр.последно ГПК
Нотариален акт за констатиране на право на собственост върху недвижим
имот, въз основа на извършена обстоятелствена проверка №157, том VI, рег.
1
№10484, дело №1035 от 30.11.2022г. на нотариус Н.К., вписан под №700 на
НК, с район на действие РС-Казанлък, вписан в Служба по вписвания
гр.Казанлък с вх.рег.№7697 от 01.12.2022г., акт №105, том 26, дело №5456, в
частта за имот с идентификатор №55021.501.1230.
Въззивниците обжалват първоинстанционното решение в частта, в
която са признати за собственици на процесния имот на основание наследство
и настъпила кратка придобивна давност. Считат същото за неправилно и
незаконосъобразно. Твърдят, че те са собственици на имота на основание
наследство от Р. Т. и Решение № 01/22.05.1998 г. за възстановяване на имота
от ПК – П.б. на името на наследодателя им, че решението е произвело
конститутивното си действие и че съдът направил неправилни и
незаконосъобразни изводи по повод липсата на конститутивно действие на
решението на ПК. Излагат подробни съображения в тази насока. Неправилни
били и изводите на съда, че на решението бил отбелязан неправилно номерът
на имота по стария кадастрален план - 269, а не по регулационния към датата
на решението 1230. Твърдят, че с Решение № 01/22.05.1998 г. на ПК - П.б. е
възстановено правото на собственост в стари реални граници върху имот 269
местност „Зад Баните“ в землището на гр.П.б. на наследниците на Р. П. Т.,
като в решението изрично бил посочен и актуалния кадастрален номер на
имота. Номер 1230 по регулационния план на ПК, който съдът смятал, че
следвало да бъде посочен в решението за възстановяване на ПК, в
действителност не съществувал към 1998 г., тъй като видно от заключението
на вещото лице този план бил приет през 2001 г. и било невъзможно имотът
да бъде записан с него. Считат, че до изменението на чл.14 ал.1 ЗСПЗЗ в ДВ
45/1995 г. наличието на скица към решението не било елемент от фактическия
състав на реституцията на имотите в съществуващи /възстановими/ реални
граници. Съдът не бил взел предвид и задължителната практика на ВКС.
Твърдят, че въззиваемите не били ангажирали и никакви доказателства по
делото, с които да опровергаят легитимацията им като собственици на
процесния имот. Считат, че съдът не постановил в решението си изрично, че
титулът им за собственост - Решение № 01/1998 г. на ПК е нищожно, за да
уважи възражението им за придобивна давност, което било заявено под
условие, че се уважи възражението за нищожност на въззиваемите и се
отмени решението. Твърдят, че решението на ПК не било отменено, нямало
произнасяне изрично по чл.17 ал.2 изр.1 и 2 ГПК, а възражението им за
давност било уважено.
Молят да бъде постановено ново решение, с което да бъдат признати за
собственици по наследство и решение № 01/1998 г. на ПК – П.б., а в случай,
че изрично бъде отменено същото по реда на чл.17 ал.1 изр.1 и 2 ГПК, на
основание кратката придобивна давност. Претендират направените по делото
разноски.
2
Въззиваемите страни Х. Д. П. и Б. Н. П., чрез съпругата си Х. П.
оспорват подадената въззивна жалба и излагат подробни съображения по
оплакванията в нея.
Молят съда да отмени постановеното решение и реши спора по
същество като отхвърли исковете за собственост на наследниците на Р. Т.,
като неоснователни и недоказани.
Постъпила е въззивна жалба и от Х. Д. П. – лично и като пълномощник
на Б. Н. П., против Решение № 1114/26.12.2023г., постановено по гр.д. №
2261/2023г. по описа на Районен съд – Стара Загора.
Въззивниците по тази жалба обжалват постановеното решение, като
неправилно, постановено в нарушение на материалния закон и в
противоречие с трайната и задължителната съдебна практика. Намират, че
неправилно съдът уважил иска като признал въззиваемите за собственици на
основание наследство и кратка придобивна давност. Считат, че наличието на
позитивно решение на ПК било положителна процесуална предпоставка за
предявяване на положителен установителен иск за собственост върху
земеделска земя, каквато в настоящия случай липсвала. В производството
липсвали доказателства по отношение на заявеното под условие изменение на
придобивното основание -кратка придобивна давност. Въззиваемите не
доказали при условията на пълно и главно доказване наличието на елементите
от фактическия състав на придобивната давност, а именно въззиваемите да
упражняват фактическа власт през периода от 22.05.1998г. до 22.05.2003г.
върху процесния недвижим имот с намерението да го държат като свой. Не се
установили и допълнителните елементи, характерни за давностното владение,
сред които владението да е явно, трайно, спокойно, системно и непрекъсвано.
Ищците не декларирали и заплащали данък върху процесния имот в годините
назад, а ответниците го декларирали и заплащали определените от общината
данъци и такси. Твърдят, че със Заповед № 163 от 10.08.2001г. на Кмет на
Община П.б. било извършено индивидуализирането на имотите, подлежащи
на възстановяване в квартали 26 по кадастралния план на гр. П.б., изготвен в
процедура по реда на чл. 13а ППЗСПЗЗ. Считат, че при липса на
индивидуализация на недвижимия имот било невъзможно осъществяването
на фактическа власт по отношение на конкретно обособена вещ, както и
демонстрирането на намерение за своене.
Молят съда да отмени постановеното решение и реши спора по
същество като отхвърли исковете, предявени от К. М. Т., Т. Р. Т., М. Р. Т., Т.
Н. К., А. А. К., ,Р. И. К., С. А. З., А. И. Б., Т. И. Б., П. Б. Б. и С. Б. Ч..
Претендират съдебни разноски.
3
Въззиваемите страни по втората въззивна жалба К. М. Т., Т. Н. К., Т. Р.
Т., М. Р. Т., А. А. К., Р. И. К., С. А. З., А. И. Б., Т. И. Б., П. Б. Б. и С. Б. Ч., чрез
пълномощника си адв.Ц. М. оспорват въззивната жалба на другата страна.
Намират всички наведени в жалбата съображения за неправилност на
съдебното решение за неоснователни и излагат подробни съображения по
оплакванията в нея.
Молят съда да остави първоинстанционното решение в сила.
Претендират разноски.
В съдебно заседание адв. Ц. М. заяви, че в подадената от нея въззивна
жалба и в отговора на въззивната жалба на другата страна поради технически
пропуск е пропуснала Т. Р. Т., който също е въззивник, заедно с останалите
въззивници и въззиваем по жалбата на другата страна. Заяви, че Т. Р. Т. е
редовно призован за съдебно заседание чрез нея.
Въззивницата К. М. Т. е починала в хода на производството на
03.04.2024г., поради което е заличена от списъка на призоваване и на нейно
място са конституирани наследниците и М. Р. Т. и Т. Р. Т..
Съдът, като обсъди направените в жалбите оплаквания и становищата
на страните, предвид събраните по делото доказателства, намери за
установено следното:
Въззивната жалба на ищците, подадена чрез адв.Цв. М. е допустима, тъй
като макар, че решението като краен резултат е благоприятно за тях, страните
не са доволни от мотивите, с които съдът е обосновал правните си изводи.
Това е така, защото съдът е уважил иска им за собственост въз основа на
евентуално заявеното от ищците основание за придобивна давност, вместо
въз основа на първоначалното основание за собственост – възстановяване с
решение на ПК- П.б.. В този случай районният съд не е уважил главното
процесуално действие на страната, а е постановил изгодно за нея решение въз
основа на евентуално предприетото процесуално действие за защита,
наведено във връзка с оспорването от ответника на валидността на решението
на ПК за възстановяване на собствеността на процесния имот. В тази
хипотеза предмет на обжалване е самото решение, независимо, че
основанията за неправилност се съдържат в мотивите към него.
Предявеният иск е с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК, във връзка с
чл.14, ал.1, т.1 ЗСПЗЗ, във връзка с чл.79, ал.1 ЗС.
Ищците К. М. Т., Т. Р. Т., М. Р. Т., Т. Н. К., А. А. К., Р. И. К., С. А. З., А.
И. Б., Т. И. Б., П. Б. Б., С. Б. Ч. твърдят, че са собственици на недвижим имот с
идентификатор №55021.501.1230, с площ от 764 кв.м. в гр.П.б..
Собствеността им била възстановена с решение на ПК-П.б. и впоследствие
включен в урбанизираната територия на гр.П.б.. Твърдят, че постоянно са
4
владели и ползвали имота и никой не е смущавал владението им. В началото
на годината разбрали, че ответниците Х. Д. П. и Б. Н. П. от гр.П.б. са се
снабдили с констативен нотариален акт за собствеността на същия имот на
основание давностно владение. Ищците твърдят, че ответниците Х. Д. П. и Б.
Н. П. никога не са владели имота, дори и след издаването на нотариалния акт
ответниците не са смущавали владението на ищците. Въпреки това самото
наличие на документ за собственост върху имота на името на ответниците
пораждало правен интерес за ищците да предявят настоящия установителен
иск.
Предвид изложеното ищците молят съда да признае за установено по
отношение на ответниците, че ищците са собственици на недвижим имот:
Поземлен имот с идентификатор №55021.501.1230 по кадастралната карта и
кадастралните регистри, одобрени със Заповед №РД-18-61/31.08.2009г. на
изпълнителния директор на АГКК, последно изменение на кадастралната
карта и кадастралните регистри е от 05.01.2023г. с адрес на имота гр.П.б., с
площ 764 кв.м., трайно предназначение на територията: Урбанизирана, начин
на трайно ползване: нива, номер по предходен план: 269, със съседи:
№55021.501.1226, №55021.501.3422, №55021.501.3330, №55021.501.1236,
№55021.501.1235, №55021.501.1234, №55021.501.1229, №55021.501.1227.
Молят съда да отмени нотариалния акт, легитимиращ ответниците като
собственици в частта за процесния имот.
Ответниците Х. Д. П. и Б. Н. П. оспорват предявеният иск като
недопустим и неоснователен. Твърдят, че процесният имот не е бил
възстановен на ищците по реда на ЗСПЗЗ, тъй като в тяхна полза не е
постановено решение по чл.14 ЗСПЗЗ и чл.18ж ППЗСПЗЗ. Оспорват
представеното от ищците решение на ОСЗ П.б., като твърдят, че същото е
нищожно поради нарушаване на изискуемата от закона форма. Твърдят, че
имотът, за който се твърди, че е възстановен на ищците по реда на ЗСПЗЗ не е
идентичен с процесния. Оспорват представената от ищците Заповед
№6/05.04.2007г. на кмета на Община П.б., като твърдят, че същата е
нищожна, поради нарушаване на административно- процесуалните правила за
издаването й и липса на основание за издаването й.
В съдебно заседание, предвид оспорването на ответниците, ищците
навеждат допълнително основание за признаване на правото им на
собственост, ако съдът приеме, че решението на ПК П.б. е нищожно, да
признае, че ищците са собственици на поземления имот въз основа на изтекла
в тяхна полза придобивна давност за периода от 22.05.1998г. до 22.05.2003г.
За да постанови решението си в този смисъл СтРС е намерил за
установено следното: Ищците са наследници на Р. П. Т., б.ж. на гр.П.б.,
починал на ***г. От преписка по заявление, вх.№А175/07.10.1991г. по описа
на Общинска служба по земеделие гр.П.б. съдът е установил, че
5
наследодателят на ищците е бил собственик на земеделски земи в землището
на гр.П.б., част от които са възстановени с план за земеразделяне, а други са
възстановени в стари реални граници. По отношение на процесния имот е
поставено Решение №01/22.05.1998г., в което в т.3 е записано, че се
възстановява правото на собственост на наследниците на Р. П. Т. в
съществуващи /възстановими/ стари реални граници на „Нива от 2,000 дка,
четвърта категория, находяща се в землището на гр.П.б., в местността „Зад
баните”, имот №268 и парцел № 269 от кадастрален план, изработен 1949г.,
при граници и съседи, заявен с пореден №9 от заявлението и установен с
Данъчен регистър препис 1930г., стр.677.
За установяване на идентичността и регулационния статут на процесния
имот, съдът е назначил съдебно-техническа експертиза и е приел заключение.
Съгласно заключението на вещото лице, процесният имот е възстановен на
наследниците на Р. П. Т. с Решение №01/22.05.1998г. на Общинска служба по
земеделие гр.П.б. във възстановими стари реални граници, в местността „Зад
баните” по кадастралния план на с.П.б., утвърден със Заповед 2308, 2309 от
01.07.1949г. Върху същата кадастрална основа /имот 269 е нанесен със
същите граници, форма и площ/ е одобрен със Заповед №1404 от 28.12.1961г.
кадастрален и регулационен план на с.П.б. - курортна част. Със Заповед
№53/16.03.1992г. е одобрен застроителен и регулационен план на гр.П.б.. В
кадастралната основа на този план процесният имот и съседните на него не са
нанесени, тъй като при изработването му не са били възстановени. Със
Заповед №163 от 10.08.2001г. са попълнени възстановените по реда на ЗСПЗЗ
имоти в квартали 1, 2, 5, 6, 26 на плана от 1992г. Възстановеният на ищците
имот с планоснимачен номер 269 по плана от 1949г. е попълнен с имот №1230
в кв.26 със същата форма и размери. За възстановените имоти в кв.26 е
изработен Подробен устройствен план - план за регулация и застрояване,
одобрен с Решение №27/18.12.2003г. на Общински съвет П.б.. По този план за
процесния имот с планоснимачен №1230 е отреден УПИ І-1230 в кв.26е, като
при урегулирането му част от него попада в улица с о.т.355 - о.т.356 - о.т.357.
Попълненият със Заповед №163 от 10.08.2001г. кадастрален план, основа на
одобрения със Заповед №53/16.03.1992г. застроителен и регулационен план
отпада с влизане в сила на кадастралната карта и кадастралните регистри на
гр.П.б., одобрени със Заповед №РД- 18-61/31.08.2009г. на Изпълнителния
директор на АГКК, където процесния имот е с идентификатор
55021.501.1230. Конфигурацията и размерът на поземлен имот с
идентификатор 55021.501.1230 отговарят на конфигурацията и размера на
възстановения имот с планоснимачен №269 по плана на с.П.б. от 1949г.
В разписния списък към плана от 1949г. процесният имот с
планоснимачен №269 е записан като нива на Р. П. Т.. В Заповед №163 от
10.08.2001г. този имот е попълнен в плана на гр.П.б. от 1992г. с
6
планоснимачен №1230 с неидентифициран собственик. Със Заповед
№6/05.01.2007г. е поправен имотния регистър на плана от 1992г., като
имотът е записан на наследници на Р. П. Т., на основание представено
Решение на ОС „Земеделие” №01 от 22.05.1998г., с което се възстановява
правото на собственост на наследниците на Р. П. Т.. Към момента в
кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.П.б. поземлен имот с
идентификатор 55021.501.1230, номер по предходен план 269 е записан на Х.
Д. П. и Б. Н. П. с Нотариален акт №105, том 26, рег.№7696, дело №5456 от
01.12.2022г.
Имот 269 в местността „Зад баните” по плана на с.П.б. от 1949г. е
идентичен с имот с планоснимачен №1230, попълнен със Заповед
№163/10.08.2001г. в плана на гр.П.б. от 1992г., за който имот е отреден УПИ
1-1230 в кв.26е по ПУП, одобрен с Решение №27/18.12.2003г. на Общински
съвет П.б..
Ответниците са направили възражение за нищожност на Решение
№01/22.05.1998г., издадено по преписка по заявление с вх.
№А175/07.10.1991г. по описа на Общинска служба по земеделие гр.П.б. и на
Заповед №6/05.01.2007г. на кмета на община П.б., във връзка с което съдът е
извършил косвен съдебен контрол по реда на чл.17, ал.2 ГПК. Според СтРС
от представената от ОСЗ гр.П.б. преписка по заявление с вх.
№А175/07.10.1991г. е видно, че има постановено Решение №01/22.05.1998г.,
в т.3 на което записано, че се възстановява правото на собственост на
наследниците на Р. П. Т. в съществуващи /възстановими/ стари реални
граници на Нива от 2,000 дка, четвърта категория, находяща се в землището
на гр.П.б., в местността „Зад баните”, имот №268 парцел № И 269 от
кадастрален план, изработен 1949г., при граници и съседи:, заявен с пореден
№9 от заявлението и установен с Данъчен регистър препис 1930г., стр.677,
както и решение на ПК със същия номер, с различно съдържание. Приел е, че
постановяването на две решения с един и същ номер и една и съща дата, а с
различно съдържание е нарушение на административните правила. Приел е
също, че процедурата не е завършена, тъй като не е била издадена скица и
удостоверение по чл.13, ал.4-6 от ППЗСПЗЗ от техническата служба на
общината. Ако процедурата е била проведена и завършена според правилата
на ППЗСПЗЗ е следвало община П.б. да издаде скица и удостоверение на
процесния имот по актуален план и въз основа на тази скица ОСЗ да
постанови ново решение, в което имотът да бъде описан съобразно актуалния
план на гр.П.б. и да бъде придружено със скица. Това решение би имало
конститутивно действие според СтРС, а оспореното от ответниците Решение
№01/22.05.1998г. не е произвело конститутивното действие да възстанови
правото на собственост на наследниците на Р. П. Т. върху процесния
недвижим имот.
7
По отношение на оспорената Заповед №6/05.01.2007г. на кмета на
община П.б., с която е допусната поправка на имотния регистър към
кадастралния план на гр.П.б., одобрен със Заповед №163/10.08.2001г., като за
поземлени имоти №1229 и №1230 в кв.26е по регулационния план на гр.П.б.,
одобрен с Решение №27/18.12.2003г. на Общински съвет П.б. се записва
собственост на наследниците на Р. П. Т., съдът е намерил, че не са допуснати
нарушения на процедурните правила по издаването й. С тази заповед според
съда е направен опит за саниране на недовършената процедура по ЗСПЗЗ за
възстановяването на правото на собственост върху процесния имот на
наследниците на Р. П. Т..
Макар, с Решение №01/22.05.1998г. на ОСЗ гр.П.б. да не е възстановено
правото на собственост върху процесния недвижим имот на наследодателя на
ищците, според районния съд, тъй като последните не са знаели за пороците
на възстановителната процедура, това решение е било основание за ищците
да установят трайно добросъвестно владение върху имота.
От показанията на свидетелката Й.И.Ш. – съсед на мястото, съдът е
установил, че семейството на свидетелката са имали място в местността „Зад
баните”, което са ходили да обработват и техни съседи са били родът на Р. Т..
Наследниците на Р. Т. са имали две места там „като правоъгълници”, като
свидетелката описва подробно съседите на местата. Тези места не са били
оградени, но хората са ги обработвали, като са садили зеленчуци, предимно
картофи. Местата на Р. Т. са се обработвали непрекъснато от неговите
наследници в периода от 1979г. до 2000г. След това хората са се отдръпнали,
но наследниците на Р. Т. са продължили да се интересуват от местата си.
Макар да не се обработвали, както преди, на местата е растяла коприва,
билки, хората са ходели там да ги берат. Наследникът на Р. Т. - Т. К. се е
интересувал от мястото, идвал е при свидетелката в общината, където тя е
работила, искал е мястото да се трасира и да знае точно границите му. В
последната година свидетелката разбрала за спорове по отношение на това
място. Свидетелката не е виждала Х. П. и съпруга й на процесното място. Към
момента там местата не се обработват, с изключение на едно. Не са оградени,
само Т. К. е трасирал мястото си и има колчета. Сега на мястото имало
изсипана пръст от съседен новостроящ се хотел.
От показанията на свидетелката П.Ц.Д. – също съсед на процесния имот
съдът е установил, че съпругът на свидетелката е имал място в местността
„Зад баните” около 400 квадрата, съседно на мястото на наследниците на Р.
Т.. Те са имали две места там - по около 800 квадрата. Южното място има
някакви железни колчета. Там местата са се работели, като се садили
картофи. До към 2000г. са се работели местата. След това доста хора са
заминали за чужбина. Независимо от това, наследниците на Р. Т. са
продължили да се интересуват и да ходят на мястото си. Ответницата Х. Д.,
8
свидетелката заявява, че никога не я е виждала там да ходи на тези места.
Свидетелката познава другата свидетелка - Й.Ш., с която са роднини по
сватовство. Заедно са работили едно и също място в посочената местност. В
момента местата не се обработват, само на мястото на Р. Т. има колчета. Нито
ответницата Х. П., нито родителите й са идвали там да обработват местата.
Съдът е кредитирал с доверие показанията на свидетелите, тъй като са
логични, непротиворечиви и отразяват непосредствените впечатления на
свидетелите, а и не са налице данни за евентуалната заинтересованост на
свидетелите от изхода на делото. От техните показания съдът е приел за
установено, че наследниците на Р. П. Т. са владели и ползвали процесния
имот за периода отпреди възстановителната процедура по ЗСПЗЗ, и след това,
като го владеят и към настоящия момент, за което свидетелства фактът на
трасирането на имота от страна на Т. К., видно и от Протокол за трасиране,
означаване и координиране границите на поземлен имот 55021.501.1230 по
кадастралната карта на гр.П.б. от 30.10.2019г. на инж.А.Д..
От събраните доказателства съдът е установил, че наследниците на Р. П.
Т. са владели процесния недвижим имот още преди да започне процедурата
по възстановяване на правото на собственост върху земеделските земи. На
практика те не са загубвали владението върху имота. След постановяването
на Решение №01/22.05.1998г. на ОСЗ гр.П.б. наследниците на Р. П. Т. са били
с убеждението, че владеят имота като собственици с валиден титул за
собственост. Това обстоятелство квалифицира владението им като
добросъвестно по чл.70, ал.1 ЗС. Макар ищците да се престанали да
обработват имота след 2000г., то те са продължили да се интересуват от него,
да ходят там, да берат билки, т.е. те са продължили да манифестират факта, че
са собственици, намерението си, че владеят имота само за себе си. Никой
друг, по показанията на свидетелите, не е демонстрирал намерение да свои
имота, нито е отблъсквал владението на ищците.
Тези факти не се опровергават според районния съд от приложеното
копие на нотариално дело №1035/2022г. на нотариус Н.К., по което е издаден
нотариалният акт, признаващ ответниците за собственици. По нотариалното
дело е извършена обстоятелствена проверка и са разпитани свидетели, които
са свидетелствали за три имота. За два от имотите №269 и №270 в местността
„Зад баните“ свидетелите по нотариалното дело са посочили, че ответниците
са ги придобили от Д.В.. Към нотариалното дело е приложено копие на
договор от 11.07.1996г. между Д.С.В. и ответницата Х. Д. П., който договор
може да се квалифицира като предварителен договор за продажба на имотите.
От една страна следва да се отбележи, че договорът не може да прехвърли
собственост, ако прехвърлителят не притежава такава, а в случая е
установено, че Д.В. не е била собственик на процесния имот, а от друга
страна съдът е изключил копието на договора от доказателствата по делото по
9
реда на чл.183 ГПК. Владението на наследниците на Р. П. Т. според съда не е
било смущавано по никакъв начин не само за петгодишен период, но и до
издаването на нотариалния акт в полза на ответниците през 2022г.
Предвид гореизложеното съдът е намерил, че в полза на ищците е
изтекла придобивна давност чрез непрекъснато владение на процесния имот
за период от повече от 5 години - от 22.05.1998г. до 22.05.2003г. Приел е
предявения иск за основателен и го е уважил.
На основание чл.537, ал.2, изр.последно от ГПК като законна последица
от уважаването на иска за собственост съдът е отменил Нотариален акт за
констатиране на право на собственост върху недвижим имот, въз основа на
извършена обстоятелствена проверка с вх.рег.№7697 от 01.12.2022г., акт
№105, том 26, дело №5456 по описа на Служба по вписвания гр.Казанлък, тъй
като същият не удостоверява притежавано от ответниците право на
собственост върху описания в акта недвижим имот, само в частта за
процесния недвижим имот.
Въззивният съд изцяло споделя съображенията на районния съд, към
които препраща на основание чл. 272 ГПК. Фактическата обстановка е
установена правилно от районния съд.
Ищците са наследници на Р. П. Т., б.ж. на гр.П.б., починал на ***г.
Наследодателят на ищците е бил собственик на земеделски земи в землището
на гр.П.б., някой от които са възстановени с план за земеразделяне, а други - в
стари реални граници. С Решение №01/22.05.1998г., т.3 е възстановено
правото на собственост на наследниците на Р. П. Т. в съществуващи
/възстановими/ стари реални граници на „Нива от 2,000 дка, четвърта
категория, находяща се в землището на гр.П.б., в местността „Зад баните”,
имот №268 парцел № И 269 от кадастрален план, изработен 1949г., заявен с
пореден №9 от заявлението и установен с Данъчен регистър препис 1930г.,
стр.677.”
От заключението на вещото лице, по назначената съдебно – техническа
експертиза в първата инстанция се установява, че процесният имот е
възстановен на наследниците на Р. П. Т. с Решение №01/22.05.1998г. на
Общинска служба по земеделие гр.П.б. във възстановими стари реални
граници, в местността „Зад баните” по кадастралния план на с.П.б., утвърден
със Заповед 2308, 2309 от 01.07.1949г. Върху същата кадастрална основа
/имот 269 е нанесен със същите граници, форма и площ/ е одобрен със
Заповед №1404 от 28.12.1961г. кадастрален и регулационен план на с.П.б. -
курортна част. Със Заповед №163 от 10.08.2001г. са попълнени
възстановените по реда на ЗСПЗЗ имоти в квартали 1, 2, 5, 6, 26 на плана от
1992г. Възстановеният на ищците имот с планоснимачен номер 269 по плана
от 1949г. е попълнен с имот №1230 в кв.26 със същата форма и размери. За
10
възстановените имоти в кв.26 е изработен Подробен устройствен план - план
за регулация и застрояване, одобрен с Решение №27/18.12.2003г. на
Общински съвет П.б.. По този план за процесния имот с планоснимачен
№1230 е отреден УПИ І-1230 в кв.26е, като при урегулирането му част от
него попада в улица с о.т.355 - о.т.356 - о.т.357. Попълненият със Заповед
№163 от 10.08.2001г. кадастрален план, основа на одобрения със Заповед
№53/16.03.1992г. застроителен и регулационен план отпада с влизане в сила
на кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.П.б., одобрени със
Заповед №РД- 18-61/31.08.2009г. на Изпълнителния директор на АГКК,
където процесния имот е с идентификатор 55021.501.1230. Конфигурацията и
размерът на поземлен имот с идентификатор 55021.501.1230 отговарят на
конфигурацията и размера на възстановения имот с планоснимачен №269 по
плана на с.П.б. от 1949г.
Вещото лице е установило, че в разписния списък към плана от 1949г.
процесният имот с планоснимачен №269 е записан като нива на Р. П. Т.. В
Заповед №163 от 10.08.2001г. имотът е попълнен в плана на гр.П.б. от 1992г.
с планоснимачен №1230 с неидентифициран собственик. Със Заповед
№6/05.01.2007г. е поправен имотния регистър на плана от 1992г., като от
неидентифициран собственик имотът е записан на наследници на Р. П. Т. на
основание представено Решение на ОС „Земеделие” №01 от 22.05.1998г. Към
момента в кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.П.б. поземлен
имот с идентификатор 55021.501.1230, номер по предходен план 269 е
записан на Х. Д. П. и Б. Н. П., с Нотариален акт №105, том 26, рег.№7696,
дело №5456 от 01.12.2022г.
Според вещото лице имот № 269 в местността „Зад баните” по плана на
с.П.б. от 1949г. е идентичен с имот с планоснимачен №1230, попълнен със
Заповед №163/10.08.2001г. в плана на гр.П.б. от 1992г., за който имот е
отреден УПИ І-1230 в кв.26е по ПУП, одобрен с Решение №27/18.12.2003г. на
Общински съвет П.б..
Видно от представената от Община П.б. преписка по издаването на
Заповед №6/05.01.2007г. на кмета на община П.б., с нея е допусната поправка
на имотния регистър към кадастралния план на гр.П.б., одобрен със Заповед
№163/10.08.2001г., като за поземлени имоти №1229 и №1230 в кв.26е по
регулационния план на гр.П.б., одобрен с Решение №27/18.12.2003г. на
Общински съвет П.б., вместо неидентифициран собственик се посочва, че са
собственост на наследниците на Р. П. Т..
По направеното от ответниците възражение за нищожност на Решение
№01/22.05.1998г., издадено по преписка по заявление с вх.
№А175/07.10.1991г. по описа на Общинска служба по земеделие гр.П.б. и на
Заповед №6/05.01.2007г. на кмета на община П.б., съдът намира за установено
следното:
11
Установи се по делото, че процесния имот е бил в регулационните
граници на населеното място. Съгласно чл.14, ал.1 ЗСПЗЗ, общинската
служба по земеделие се произнася с решение относно възстановяване правото
на собственост, включително и в хипотезата на чл.10, ал.7 ЗСПЗЗ. За да
настъпи конститутивното действие на това решение обаче, имотът, който се
възстановява трябва да е индивидуализиран като обект на правото на
собственост по действащият план на населеното място или по картата на
възстановената собственост. След измененията на ЗСПЗЗ, ДВ бр.45/1995г.,
решението следва да е придружено със скица, която графично
индивидуализира имота по решението. За имотите в границите на
урбанизираните територии, възстановените имоти се индивидуализират с
удостоверението и скицата, издадени на основание чл.13, ал. 4, 5 и 6
ППЗСПЗЗ, въз основа на одобрения помощен план по чл.13а ППЗСПЗЗ. И в
този случай обаче ОСЗ издава решение, съгласно чл.18ж ППЗСПЗЗ и чл.18з,
ал.1 ЗСПЗЗ.
Видно от представената от ОСЗ гр.П.б. преписка по заявление с вх.
№А175/07.10.1991г., постановено е Решение №01/22.05.1998г.,/л. 177 – 179 от
делото на РС – Стара Загора/, в т.3 на което е посочено, че се възстановява
правото на собственост на наследниците на Р. П. Т. в съществуващи
/възстановими/ стари реални граници на Нива от 2,000 дка, четвърта
категория, находяща се в землището на гр.П.б., в местността „Зад баните”,
имот №268 парцел № 269 от кадастрален план, изработен 1949г., заявен с
пореден №9 от заявлението и установен с Данъчен регистър препис 1930г.,
стр.677. Към това решение не е приложена скица на възстановения имот,
която да го индивидуализира.
Поради изложеното, въззивният съд намира, че процедурата по
възстановяване собствеността върху процесния имот не е завършена в
съответствие с изискванията на ЗСПЗЗ. Процедурата не е завършена, защото
не е издадена скица и удостоверение по чл.13, ал.4-6 от ППЗСПЗЗ от
техническата служба на общината. Решението, придружено със скица би
имало конститутивно действие. Оспореното от ответниците Решение
№01/22.05.1998г. не е произвело своето конститутивното действие да
възстанови правото на собственост на наследниците на Р. П. Т. върху
процесния недвижим имот, поради недовършване на процедурата по
издаването му съгласно ЗСПЗЗ.
Оспорването на Заповед №6/05.01.2007г. на кмета на община П.б., с
която е допусната поправка на имотния регистър към кадастралния план на
гр.П.б., одобрен със Заповед №163/10.08.2001г., като за поземлени имоти
№1229 и №1230 в кв.26е по регулационния план на гр.П.б., одобрен с
Решение №27/18.12.2003г. на Общински съвет П.б., е записано, че са
собственост на наследниците на Р. П. Т., съдът намира, че не е успешно
12
проведено. При издаването на оспорваната заповед не са установени
допуснати нарушения на процедурните правила, поради което същата има
своето правно действие и съдът следва да го зачете.
Въпреки, че Решение №01/22.05.1998г. на ОСЗ гр.П.б. не е могло да
възстанови правото на собственост върху процесния недвижим имот на
наследодателя им и на ищците, тъй като те не са знаели за пороците на
възстановителната процедура, това решение представлява годно правно
основание за тях да установят трайно добросъвестно владение върху имота.
За установяване на факта на владението по делото пред първата
инстанция са допуснати гласни доказателства. От показанията на двете
разпитани пред районния съд свидетелки Й.И.Ш. и П.Ц.Д. – съседи на
процесното място, които съдът кредитира се установява, че Р. Т., а след това
наследниците му са имали две места в м. Зад Баните“, които не са били
оградени. Установяват също, че Р. Т., а след това и наследниците му си ги
обработвали, садили са зеленчуци - картофи. Местата на Р. Т. са се били
обработвани непрекъснато от неговите наследници в периода от 1979г. до
2000г. След това наследниците на Р. Т. са продължили да се интересуват от
местата си. Макар да не се обработвали, както преди, са ги посещавали и са
брали коприва, билки. Наследникът на Р. Т. - Т. К. се е интересувал от
мястото, идвал е при първата свидетелката в общината, за да иска мястото да
се трасира и да знае точно границите му. В момента мястото е трасирано.
Двете свидетелки заявяват, че не знаят Х. и съпругът и да имат място там и не
са виждали Х. П. и съпруга й в процесния имот.
Съдът кредитира показанията на двете свидетелки, тъй като същите са
логични, непротиворечиви, отразяват техни непосредствените впечатления и
не са налице данни за евентуалната им заинтересованост от изхода на делото.
При така установените обстоятелства, съдът намира, че наследниците на Р. П.
Т. са владеели и ползвали процесния имот за период отпреди
възстановителната процедура по ЗСПЗЗ и след това, владеят го и към
настоящия момент.
Съгласно разпоредбата на чл.79 ЗС правото на собственост по давност
върху недвижим имот се придобива с непрекъснато владение в продължение
на 10 години, а ако владението е добросъвестно, правото на собственост се
придобива с непрекъснато владение в продължение на 5 години.
Съществените признаци на владението са упражняване на фактическа власт и
намерение да се владее за себе си - чл.68 ЗС. Необходимо е също, владението
да е постоянно, непрекъснато, несъмнено, спокойно и явно. Владението на
невладеещия собственик се счита отблъснато, когато с действията си
владеещият несобственик го отблъсква и препятства да упражнява правото си
на собственост. Такива действия могат да бъдат недопускане до имота,
заявяване пред самия него и пред трети лица, че владее за себе си, както и
13
други, които изключват недвусмислено властта върху вещта.
В случая се установи, че наследниците на Р. П. Т. са владели процесния
недвижим имот от преди започване процедурата по възстановяване на
правото на собственост върху земеделските земи. На практика те не са
загубвали владението върху имота. След постановяването на Решение
№01/22.05.1998г. на ОСЗ гр.П.б. наследниците на Р. П. Т. са били с
убеждението, че владеят имота като собственици с валиден титул за
собственост. Това обстоятелство квалифицира владението им като
добросъвестно по чл.70, ал.1 ЗС. Макар ищците да се престанали да
обработват имота след 2000г., то те са продължили да се интересуват от него,
да ходят там, да берат билки. Продължили са да манифестират факта, че са
собственици, намерението си, че владеят имота само за себе си. Никой друг,
по показанията на свидетелите, не е демонстрирал намерение да свои имота,
нито е отблъсквал владението на ищците.
Тези факти не се опровергават от приложеното към настоящото дело
копие на нотариално дело №1035/2022г. на нотариус Н.К., по което е издаден
нотариалният акт, признаващ ответниците за собственици. По нотариалното
дело е била извършена обстоятелствена проверка и са разпитани свидетели,
които са свидетелствали за три имота. За два от имотите №269 и №270 в
местността „Зад баните“ свидетелите по нотариалното дело са посочили, че
ответниците са ги придобили от Д.В.. Към нотариалното дело е приложено
копие на договор от 11.07.1996г. между Д.С.В. и ответницата Х. Д. П., който
договор би могъл да се счита за предварителен договор за продажба на
имотите. От една страна, договорът не може да прехвърли собственост, ако
прехвърлителят не притежава такава, а в случая е установено, че Д.В. не е
била собственик на процесния имот, а от друга страна съдът е изключил
копието на договора от доказателствата по делото по реда на чл.183 ГПК.
Затова този писмен документ – договор от 11.07.1996г. не следва да бъде
обсъждан в мотивите на съдебното решение. Ето защо съдът намира за
установено, че владението на наследниците на Р. П. Т. не е било смущавано
от никого, от възстановяването на имота с Решение на ПК – през 1998г. до
издаването на нотариалния акт в полза на ответниците през 2022г.
По изложените съображения въззивния съд намира, че ищците са
придобили правото на собственост върху процесния недвижим имот по
наследство и изтекла в тяхна полза придобивна давност чрез непрекъснато
владение на процесния имот за период от повече от 5 години. Предявеният
иск е основателен и правилно е уважен на това основание.
На основание чл.537, ал.2, изр.последно от ГПК следва да се отмени
Нотариален акт за констатиране на право на собственост върху недвижим
имот, въз основа на извършена обстоятелствена проверка с вх.рег.№7697 от
01.12.2022г., акт №105, том 26, дело №5456 по описа на Служба по вписвания
14
гр.Казанлък, по отношение на процесния недвижим имот, тъй като не
удостоверява притежавано от ответниците право на собственост върху този
имот.
Съдът намира за неоснователно оплакването на въззивниците по
първата въззивна жалба, че ищците са станали собственици на процесния
недвижим имот на основание наследство и Решение на ПК П.б., № 1 от
22.05.1998г. Съгласно действащата към момента на издаване на Решението на
ПК – П.б. редакция на чл. 14, ал.1 ЗСПЗЗ /ДВ, бр. 45 от 1995г. ) Общинската
поземлена комисия се произнася с решение за възстановяване правото на
собственост върху земи в съществуващи или възстановими стари реални
граници, като в решението описва размерът и категорията на имота,
местоположението му, ограниченията на собствеността с основанията за това.
Към решението се прилага скица на имота. В същия смисъл е и действащата
към май 1998г. разпоредба на чл. 18ж. ППЗСПЗЗ /ДВ, бр. 122 от 1997 г.),
съгласно която поземлената комисия постановява решение за възстановяване
правото на собственост в съществуващи или възстановими стари реални
граници, в което се описват размерът и категорията на имота, неговото
местоположение, границите, съседите, както и ограниченията на
собствеността и основанията за тях. Към решението се прилага скица на
имота, заверена от поземлената комисия, а за имоти в строителните граници
на населените места, определени със застроителен и регулационен план или с
околовръстен полигон - и от техническата служба на общината.
Липсата на издадена скица от ПК или от Общината, към решението от
22.05.1998г., която да индивидуализира местоположението на процесния
недвижим имот означава, че процедурата по възстановяването на имота не е
завършена в цялост, поради което въззивната инстанция изцяло споделя
съображенията на първоинстанционния съд, че решението на ПК не е
произвело своето конститутивно действие по отношение на наследодателя и
наследниците му. Доколкото обаче Р. Т. не е загубвал владението на
процесния недвижим имот от преди възстановяването му от ПК, то неговите
наследници - ищците са придобили правото на собственост върху процесния
недвижим имот по наследство и давностно владение.
Решението на ПК не е нищожно, тъй като е издадено в рамките на
компетенциите от съответния държавен орган и е в необходимата писмена
форма. Същото обаче не е произвело своето конститутивно действие поради
недовършване на предвидената в ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ процедура за
възстановяване на земеделски земи в реални граници в строителните граници
на населените места.
Неоснователно е оплакването на въззивниците по втората въззивна
жалба Х. П. и Б. П., че ищците не са доказали пълно и главно наличието на
елементите от фактическия състав на придобивната давност. По делото са
15
налице достатъчно писмени и гласни доказателства които установяват
владението на ищците – наследници на Р. Т. от момента на възстановяването
на недвижимия имот през 1998г. до настоящия момент. Не са налице
доказателства в обратния смисъл, които да ги опровергават, поради което
съдът намира, че правото на собственост на ищците на това основание –
изтекла в тяхна полза придобивна давност е установено по безспорен начин.
Неоснователно е възражението, че ищците са се позовали на придобивна
давност едва в съдебно заседание на 15.11.2023г. , а до момента , в който
предполагаемото намерение за своене не било потвърдено чрез волево
изявление, не можело да ес придобие правото на собственост.
Осъществяването на владение е фактическо състояние, което е необходимо и
достатъчно да е осъществено за определен период от време, а позоваването на
това владение може да стане във всеки един момент, когато правото на
собственост на собственика е оспорено от друго лице. За позоваването на
изтекла давност не е необходимо снабдяването с констативен нотариален акт
по обстоятелствена проверка, както се твърди във втората въззивна жалба.
Наистина в производството по издаване на нотариален акт по обстоятелствена
проверка се установява факта на давностно владение, но в производството
пред съда по предявения иск за собственост, ответниците, които твърдят, че
са придобили недвижимия имот на основание давностно владение, на общо
основание, с допустимите от ГПК доказателства следва да докажат своето
владение върху процесния недвижим имот, за период от 10 години, съгласно
чл. 79 ЗС. Такова насрещно доказване от ответниците по делото не проведено
в първата инстанция, нещо повече не са налице и твърдения за това в
отговора на исковата молба.
Представените пред въззивната инстанция нови писмени доказателства,
установяващи, че през 2022г. ответниците Х. и Б. П.и са декларирали по чл.
14 от ЗМДТ процесния недвижим имот и са заплатили дължимите местни
данъци не променя изводите на съда от събраните по делото други
доказателства.
Предвид изложените съображения, въззивната инстанция намира, че
въззивната жалба е неоснователна. Решението на районния съд като правилно
следва да бъде потвърдено.
Тъй като съдът не уважава жалбите на двете страни, разноски не следва
да се присъждат.
Водим от горните мотиви, Окръжният съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 1114/26.12.2023г., постановено по гр.д.
№ 2261/2023г. по описа на Районен съд – Стара Загора.
16
Решението може да бъде обжалвано пред ВКС с касационна жалба при
условията на чл. 280, ал.1 ГПК, в едномесечен срок от връчването му на
страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
17