Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 18.01.2021 г.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,
ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно заседание на осемнадесети януари през
две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛИЦА
ЙОРДАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕЛЕНА
АНДРЕЕВА
РАДОСТ БОШНАКОВА
като разгледа докладваното от съдия Р.
Бошнакова в.ч.гр.д. № 10322 по описа
на съда за 2020 година и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл. 435 – 438 от ГПК.
Образувано е по жалба
на длъжника Г.Х.Х. срещу отказ да бъдат вдигнати запорите върху трудовите му
възнаграждения и вземания от банкови сметки в търговски банки и отказ да се прекрати
принудителното изпълнение по изп. дело № 3994/2019 г. по описа на ЧСИ М.Б.с
рег. № 838 и район на действие СГС.
В жалбата се излагат
съображения за незаконосъобразност на постановените от съдебния изпълнител откази
поради несъразмерност на наложените обезпечителни мерки с размера на задължението
по изпълнителен лист от 03.01.2012 г. и изминали повече от две години от
последното извършено действие по принудителното изпълнение по предходното
изпълнително производство, което е прекратено и препятствало образуваното на
ново изпълнително производство, вземането по което е и вече погасено. Иска
отмяна на обжалваните откази и спиране на изпълнителното производство.
Взискателят М.Ф.М. АД е
подал възражения по жалбата, навеждайки че последната е неоснователна, а в мотивите
по чл. 436, ал. 3 от ГПК съдебният изпълнител заявява допустимост на същата
относно обжалването на отказа за прекратяване на изпълнителното производство и
неоснователност в тази й част поради липса на предвидените в закона
предпоставки за неговото прекратяване.
Съдът, като прецени
събраните доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 от ГПК във връзка
с наведените в жалбата пороци на обжалваното действие, възраженията по жалбата и
мотивите на съдебния изпълнител, намира за установено следното:
Изпълнителното
производство е образувано по молба от 21.08.2019 г., подадена до ЧСИ М.Б.с рег.
№ 838 и район на действие СГС от взискателя (цесионер) М.Ф.М. АД, въз основа на
изпълнителен лист от 03.01.2012 г., издаден по заповед за изпълнение по гр.
дело № 791/2011 г. на РС - Б.ца, за заплащане от длъжника Г.Х. на сумата 603.94
лева – непогасена заета парична сума по договор за потребителски заем от
11.01.2010 г., заедно със законната лихва от 23.11.2011 г., сумата 450.06 лева -
надбавка, сумата 102.49 лева - лихва за забава за периода 05.03.2010 г. –
23.11.2011 г., и сумата 125 лева – разноски по заповедното производство.
С молбата на
взискателя М.Ф.М. АД е направено искане да се пристъпи към принудително изпълнение
за сумите по изпълнителния лист чрез запор върху вземания на длъжника за
трудово възнаграждение от Никсметал и синове ЕООД и от банкови сметки.
Въз основа на така
подадената молба на 22.08.2019 г. съдебният изпълнител е изпратил покана за
доброволно изпълнение до длъжника, която е останала невръчена на последния.
Електронно подадената по предходното изпълнително производство по изп. дело № 10625/2016
г. молба от същия длъжник за вдигане от съдебния изпълнител на наложения запор
върху вземането му по банкова сметка ***казателство за връчването на поканата
за доброволно изпълнение по новообразуваното изпълнително производство.
Наложеният по процесното изпълнително производство запор върху вземанията на
длъжника по сметки в ЦКБ АД, видно от запорно съобщение от 22.08.2019 г. и
съобщение за вдигане на запори от 23.08.2019 г., е за сумите над размера на
постъпващите от трудово възнаграждение, обезщетения и други несеквестируеми доходи.
Наложени са през м.
август 2019 г. и запори върху вземания на длъжника Г.Х. за трудово възнаграждение
при съобразяване на правилата на чл. 446 от ГПК и върху вземания от сметки в
Търговска банка Д АД, въз основа които няма данни да са постъпвали суми за
погасяване на задълженията по изпълнителния лист.
С молби от 26.02.2020
г. и 09.03.2020 г. взискателят е поискал да бъде наложен запор върху вземания
на длъжника по сметка в ЦКБ АД и за трудово възнаграждение след извършване на
справка. След извършване на последната на 24.07.2020 г. съдебният изпълнител е
изпратил запорно съобщение до Б. АД – работодател на длъжника Г.Х., на който е
връчено съобщението на 31.07.2020 г. Наложеният запор, видно от направеното удостоверяване,
на същата дата е съобщен и на длъжника Г.Х..
На 05.08.2020 г.
длъжникът Г.Х. е направил възражение пред съдебния изпълнител за несъразмерност
на наложените запори с размера на задълженията по изпълнителния лист, значително
завишен в претендираната за събиране сума по принудителното изпълнение. Изложил
е съображения за погасяване на задълженията поради бездействие на взискателя по
предходното изпълнително производство, което е перемирано.
С разпореждане,
обективирано в съобщение изх. № 44746 от 10.08.2020 г., съдебният изпълнител е
отказал да вдигне наложените запори върху вземанията на длъжника Г.Х. за
трудови възнаграждения от Б. АД и от сметка в Търговска банка Д АД и да
прекрати изпълнителното производство. Съобщението е връчено надлежно на
длъжника чрез неговия работодател.
При така установените
факти съдът намира от правна страна следното:
Жалбата от 21.08.2020
г. е подадена в срока по чл. 436, ал. 1 от ГПК, видно от датата на съобщението
от 10.08.2020 г. за обжалваните откази на съдебния изпълнител, като същата е
допустима - насочена срещу подлежащ на обжалване съгласно чл. 435, ал. 2 от ГПК
акт на съдебния изпълнител, само
относно отказа за прекратяване на принудителното изпълнение, но не и относно
отказа за вдигане на наложените запори.
В частта относно
оспорвания отказ на съдебния изпълнител да вдигне запорите поради несъразмерност
с размера на задължението жалбата е процесуално недопустима, поради което в
тази й част следва да бъде оставена без разглеждане, а образуваното въз основа
на тази част от нея производство - прекратено. С разпоредбата на чл. 435, ал. 2
от ГПК законодателят изчерпателно е посочил длъжникът кои конкретно и изрично
изброени действия на съдебния изпълнител може да обжалва. Доколкото в
разглеждания случай се обжалва и отказа от вдигане на запорите поради
несъразмерност с размера на задължението, обективиран в съобщението от
10.08.2020 г. на съдебния изпълнител, което не попада в обхвата на чл. 435, ал.
2 от ГПК на подлежащите на съдебен контрол действия, жалбата в тази й част е
процесуално недопустима, тъй като липсва признато от закона процесуално право
на жалба на длъжника срещу така атакуваното действия на съдебния изпълнител.
С новата разпоредба на
чл. 442а, ал. 1 от ГПК, приета със ЗИДГПК, обн., ДВ – бр. 86 от 27.10.2017 г.,
е въведено изрично изискване за съразмерност на наложените обезпечителни мерки
и предприетите изпълнителни способи с размера на задължението, като несъобразяването
на принудителното изпълнение с това изискване води до неговата незаконосъобразност
съгласно разпоредбата на чл. 441, ал. 2 от ГПК. Защитата на длъжника срещу процесуално
незаконосъобразното принудително изпълнение при несъразмерност се осъществява в
изпълнителното производство чрез възражение пред съдебния изпълнител, който при
установяване на такава вдига съответните обезпечителни мерки, а извън
изпълнението – чрез исково производство за ангажиране на отговорността на
съдебния изпълнител за вреди от незаконосъобразно поради явна несъразмерност
принудително изпълнение съгласно чл. 441, ал. 2 от ГПК. Защитата срещу такова
принудително изпълнение обаче при отказ на съдебния изпълнител да вдигне
обезпечителните мерки не може да се осъществи чрез обжалване на неговата процесуалната
законосъобразност пред съответния окръжен съд, тъй като такава възможност не е
предвидена нито в разпоредбата на чл. 435, ал. 2 от ГПК, нито в разпоредбата на
чл. 442а от ГПК, поради което и жалбата в тази й част се явява процесуално
недопустима.
Разгледана по същество
жалбата в частта относно оспорването на отказа за прекратяването на принудителното
изпълнение е неоснователна.
Не е налице твърдяната
от жалбоподателя Г.Х. по чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК перемпция на изпълнителното
производство, тъй като в случая обективно не е възможно да е осъществен фактическият
състав на законовата разпоредба за липсата на предприети от взискателя действия
по принудително изпълнение в продължение на две години, предвид образуването процесното
принудително изпълнение въз основа на молба от взискателя от 21.08.2019 г., т.
е. само една година преди постановения от съдебния изпълнител и оспорван в
настоящото производство отказ. Прекратяването на предходното изпълнителното
производство по изп. дело № 10652/2015 г. на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК, за което се съдържат данни в процесното такова, включително и в
съобщението от 10.08.2020 г. на съдебния изпълнител, не води до погасяване на
материалното право, предмет на изпълнението, и не обосновава недължимост на
същото, поради което и наведените от жалбоподателя възражения в тази насока се
явяват неоснователни. Изтичането на срока по чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК
препятства само възможността материалното право да бъде реализирано в рамките
на това конкретно изпълнително производство – в случая изпълнителното
производство по изп. дело № 10652/2015 г., поради което и евентуално извършените
по него действия от съдебния изпълнител след прекратяването му биха били са
незаконосъобразни. Настъпилото по право прекратяване на изпълнителното производство
по изп. дело № 10652/2015 г. няма за последица и погасяването на правото на
принудително изпълнение, поради което прекратяването му не е довело и до
недопустимост на образуването на ново изпълнително производство срещу длъжника,
каквото е процесното принудително изпълнение.
Погасяването на
правото на принудително събиране на вземането по изпълнителния лист би
настъпило само при изтичане на приложимия срок на погасителната давност. Изложеното
обаче като въпрос от материалноправен характер не може да бъде решен от
съдебния изпълнител в изпълнителното производството, нито пък да се разглежда в
производството по реда на чл. 435 и сл. от ГПК, в което окръжният съд действа
като контролна съдебна инстанция относно законосъобразността на обжалван
несъдебен акт на съдебния изпълнител – така разясненията, дадени с Тълкувателно
решение № 3/2005 г. на ОСГТК на ВКС. Този въпрос може да се разгледа и реши
само по реда на исковото производство.
Предвид тези
съображения обжалваният отказ на съдебния изпълнител за прекратяване на процесното
изпълнително производство се явява законосъобразен, а жалбата на длъжника в
тази й част - неоснователна, поради което същата следва да бъде отхвърлена.
Частичната
недопустимост, респективно неоснователността на жалбата в допустимата й част
води до неоснователност и на направеното искане по чл. 438 от ГПК за спиране на
действията по изпълнението, насочено към осигуряване на целената с жалбата
защита.
По изложените
съображения съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалба на Г.Х.Х., ЕГН **********, с адрес: ***,
срещу отказ на съдебния изпълнител за вдигане на наложени запори поради
несъразмерност, обективиран в съобщение изх. № 44746 от 10.08.2020 г. и
постановен по изп. дело № 3994/2019 г. по описа на ЧСИ М.Б.с рег. № 838 и с
район на действие СГС, и ПРЕКРАТЯВА
производството по гр. дело № 10322/2020 г. по описа на Софийски градски съд,,
Гражданско отделение, в тази му част.
ОТХВЪРЛЯ жалба на Г.Х.Х., ЕГН **********, с адрес: ***,
срещу отказ на съдебния изпълнител за прекратяване на принудителното изпълнение
на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК, обективиран в съобщение изх. № 44746
от 10.08.2020 г. и постановен по изп. дело № 3994/2019 г. по описа на ЧСИ М.Б.с
рег. № 838 и с район на действие СГС.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Г.Х.Х., ЕГН **********, с
адрес: *** от ГПК за спиране на действията по изпълнението по изп. дело №
3994/2019 г. по описа на ЧСИ М.Б.с рег. № 838 и с район на действие СГС.
РЕШЕНИЕТО в частта за прекратяване на производството може
да се обжалва с частна жалба пред Софийски апелативен съд в едноседмичен срок
от връчване на съобщението на страните, към което да се приложи препис, а в
останалата част е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.