О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№260058
гр. Пловдив, 11.01.2021 г.
ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, Гражданско отделение, VII
състав, в закрито заседание на единадесети януари две хиляди двадесет и първа
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕФКА МИХОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОРИС ИЛИЕВ
МИРЕЛА ЧИПОВА
като разгледа
докладваното от мл. съдия Чипова в. ч. гр.
д. № 3056 по описа на съда за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производство по реда на чл. 407 ГПК.
Образувано е по частна жалба на „ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА“ АД,
подадена чрез пълномощника ѝ адвокат В., против разпореждане от 19.11.2020 г., постановено по ч.
гр. д. № 8744 по описа на РС – Пловдив за 2016 г., с което е оставена без
уважение молбата на жалбоподателя за издаване на изпълнителен лист.
Жалбоподателят счита обжалвания акт за
неправилен и отправя молба за неговата отмяна и постановяване на определение,
по силата на което да бъде издаден изпълнителен лист въз основа на влязла в
сила заповед за изпълнение № 5574 от 11.07.2016 г., издадена по горепосоченото
частно гражданско дело на РС – Пловдив.
Пловдивският окръжен съд, след като се
взе предвид наведените от жалбоподателя доводи и обсъди материалите по делото,
намира за установено следното:
Частната жалба е подадена в законоустановения
срок от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което
същата е допустима.
Производството пред РС – Пловдив е образувано
по заявление на „ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА“ АД против длъжника „МИСТЪР СУИТ“ ЕООД
за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК въз основа на извлечение от
счетоводните книги на банката за посочените в заявлението суми, представляващи
главница и просрочени лихви – договорна и наказателна върху главницата, дължими
по договор за кредит № 020-484/28.12.2011 г.
Въз основа на подаденото заявление е издадена заповед № 5574 от 11.07.2016
г., постановено незабавно изпълнение и е издаден изпълнителен лист от 11.07.2016
г. за сумите по заповедта. Длъжникът „МИСТЪР СУИТ“ ЕООД е подал възражение по
чл. 414 ГПК и е атакувал с частна жалба разпореждането за незабавно изпълнение.
По частната жалба е образувано в. ч. гр. д. № 2575 по описа на ОС – Пловдив за 2016
г. С постановеното по делото Определение № 2606 от 16.11.2016 г. въззивният съд
е отменил разпореждането за незабавно изпълнение и за издаване на изпълнителен
лист, обективирано в горепосочената заповед, и вместо това е оставил без
уважение искането на заявителя за постановяване на незабавно изпълнение на
заповедта за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417,
т. 2 ГПК – извлечение от счетоводни книги, и за издаване на изпълнителен лист
против длъжника „МИСТЪР СУИТ“ ЕООД, и е обезсилил издадения изпълнителен лист.
С оглед подаденото от длъжника
възражение заявителят е предявил иск по реда на чл. 422 ГПК за установяване на
вземането си. Въз основа на подадената от него искова молба е образувано т. д.
№ 630 по описа на ОС – Пловдив за 2016 г. На основание чл. 637, ал. 1 ТЗ
производството по горепосоченото дело е спряно, а впоследствие с Определение №
1602 от 18.09.2018 г., влязло в сила на 09.10.2018 г., на основание чл. 637,
ал. 2 ТЗ същото е прекратено. В мотивите на определението е посочено, че
вземането, предмет на иска, е прието в производството по несъстоятелност на
ответното дружество по т. д. № 631 по описа на ОС – Пловдив за 2016 г. – включено
е в списъка на приети вземания по чл. 687 ТЗ, обявен в ТР на 20.12.2017 г. и одобрен
от съда по несъстоятелността с Определение № 68 от 11.01.2018 г. Съдът е приел
още, че в случая издадените заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК и изпълнителен
лист в заповедното производство не подлежат на обезсилване, тъй като
съществуването на вземането ще се ползва с установеност по силата на
включването му в одобрения от съда списък на приетите вземания, което е
процесуална пречка за обезсилване на заповедта за изпълнение и изпълнителния
лист.
С молба от 23.07.2019 г. дружеството –
жалбоподател в настоящото производство, е поискало от заповедния съд на
основание чл. 404, ал. 1 ГПК да постанови съдебен акт, с който да констатира, че
след като вземанията на банката са изцяло приети в производството по
несъстоятелност на „МИСТЪР СУИТ“ ЕООД, то издадената Заповед за изпълнение №
5574 от 11.07.2016 г. по ч. гр. д. № 8744 по описа на РС – Пловдив за 2016 г. подлежи
на изпълнение, и да разпореди издаването на нов изпълнителен лист срещу
длъжника за същите суми, за които е издаден изпълнителен лист № 6803 от 11.07.2016
г., обезсилен с Определение № 2606 от 16.11.2016 г., постановено по в. ч. гр.
д. № 2575 по описа на ОС – Пловдив за 2016 г. От приложения към молбата
нотариален акт за учредяване на ипотека върху недвижими имоти № 26, том 4, рег.
№ 4792, дело № 619 от 2011 г. се установява, че за обезпечаване на коя да е
част от всички вземания на банката по процесния договор за кредит № 020-484/28.12.2011 г. Х. П.
Т. е учредил в полза на банката
ипотека върху собствения си недвижим имот, подробно описан в нотариалния акт. С Определение № 10593 от 20.09.2019 г.,
постановено по ч. гр. д. № 8744/2016 г., РС – Пловдив е оставил без уважение
молбата, като е посочил, че с Определение № 2606 от 16.11.2016 г. по в. ч. гр.
д. № 2575/2016 г. ОС – Пловдив е отменил разпореждането за незабавно изпълнение
и е обезсилил издадения въз основа на Заповед № 5574/11.07.2016 г. изпълнителен
лист. Определението на районния съд е обжалвано пред ОС – Пловдив и е
потвърдено с Определение № 605 от 03.04.2020 г., постановено по в. ч. гр. д. №
31 по описа на съда за 2020 г. Въззивният съд е приел, че жалбоподателят не
може да претендира издаването на нов изпълнителен лист въз основа на заповед за
изпълнение по чл. 417 ГПК № 5574 от 11.07.2016 г., тъй като единственият ред за
издаване на изпълнителен лист в заповедното производство по чл. 417 ГПК е този,
посочен в чл. 418, ал. 2 ГПК, който вече е изчерпан.
С молба от 27.10.2020 г. жалбоподателят
отново е отправил искане до заповедния
съд за издаване на изпълнителен лист въз основа на Заповед за изпълнение № 5574
от 11.07.2016 г. по ч. гр. д. № 8744 по описа на РС – Пловдив за 2016 г., която
счита за влязла в сила. С обжалваното разпореждане районният съд е оставил без
уважение молбата, излагайки като единствен мотив наличието на влязло в сила
определение на ОС – Пловдив.
За да се произнесе, настоящият съдебен
състав съобрази следното:
Съгласно чл. 419, ал. 1 ГПК на
обжалване подлежи разпореждането, с което се уважава молбата за незабавно
изпълнение. Същото е отделен от заповедта за изпълнение акт, подлежащ на
самостоятелен инстанционен контрол. По пътя на обжалването на разпореждането може
да се дерогира незабавната изпълнителна сила, но не и самото изпълнително
основание – заповедта за изпълнение. Така,
при констатиране на нередовен от външна страна документ, въз основа на който по
реда на чл. 418 ГПК е издадена заповед за изпълнение, въззивният съд е оправомощен
единствено да отмени разпореждането за незабавното ѝ изпълнение, но не и самата заповед, като в
тази хипотеза последната ще се приравни по правни последици на заповедта за
изпълнение по чл. 410 ГПК.
От материалите по делото се установява,
че в настоящия случай с Определение №
2606 от 16.11.2016 г., постановено по в. ч. гр. д. № 2575 по описа на ОС –
Пловдив за 2016 г., е отменено разпореждането за незабавно изпълнение и за издаване
на изпълнителен лист, обективирано в заповед за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК № 5574 от 11.07.2016 г.,
издадена по ч. гр. д. № 8744 по описа на РС – Пловдив за 2016 г., а издаденият
изпълнителен лист е обезсилен. Горепосочената заповед за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК не е отменена и същата следва
да се счита за приравнена по правни последици на заповед за изпълнение по чл.
410 ГПК. Съгласно чл. 404, т. 1 ГПК заповедта за изпълнение е подлежащо на
принудително изпълнение изпълнително основание. Разпоредбата на чл. 406, ал. 1 ГПК предвижда, че изпълнителен лист се издава, след като съдът провери дали
актът по чл. 404 е редовен от външна страна и удостоверява подлежащо на изпълнение
вземане срещу длъжника. За да бъде издаден изпълнителен лист въз основа на
заповед за изпълнение в хипотезата на чл. 410 ГПК, същата следва да е влязла в
сила. Съгласно чл. 416 ГПК заповедта за изпълнение влиза в сила, когато не е
подадено възражение в срок или същото е оттеглено, или след влизане в сила на
решението за установяване на вземането. В случая не може да се направи извод,
че заповедта за изпълнение е влязла в сила. Действително производството по
предявения от жалбоподателя по реда на чл. 422 ГПК иск е било прекратено с
влязло в сила на 09.10.2018 г. Определение № 1602 от 18.09.2018 г., постановено
по т. д. № 630 по описа на ОС – Пловдив за 2016 г., по съображения, че по
отношение на длъжника „МИСТЪР СУИТ“ ЕООД е открито производство по
несъстоятелност, а вземането, предмет на иска по чл. 422 ГПК, е прието по
смисъла на чл. 693 ТЗ – включено е в одобрения от съда списък на приетите
вземания по чл. 692 ТЗ. Определението на съда по несъстоятелността, с което се одобрява
списъкът на приетите от синдика вземания, обаче не се ползва със сила на
пресъдено нещо /Така Решение № 15 от 01.03.2010 г. по т. д. № 535/2009 г. на
ВКС, I т.о./. Определенията по
чл. 692 ТЗ не установяват със сила на пресъдено нещо размера, основанието и
обезпечеността на включените в одобрения списък вземания. Приемането на
последните в производството по несъстоятелност няма за ефект на установяването
им със сила на пресъдено нещо.
Отделно от това следва да се посочи, че
доколкото жалбоподателят не разполага с изпълнителен лист срещу длъжника, а вземанията
му по договора за кредит са обезпечени с ипотека върху имущество на трето лице,
за него е налице възможността да предяви иск за вземанията си срещу длъжника. В
Определение № 84 от 30.01.2015 г. по т. д. № 626/2014 г. състав на ВКС, ТК, I
т.о. е формирал извод за допустимост на основание чл. 637, ал. 6, т. 3 ТЗ, вр.
чл. 429, ал. 3 ГПК на нови съдебни производства по имуществени граждански и
търговски дела срещу длъжника, ако вземането на кредитора – ищец е обезпечено
със залог и/или ипотека върху имущество на трети лица и обезпечителното
правоотношение не е погасено, като е изложил съображения, че по този начин се
осигурява възможността кредиторът да се ползва от субективните предели на
издаден срещу длъжника изпълнителен лист, които съгласно чл. 429, ал. 3 ГПК се
разпростират върху третото лице, дало своя вещ в залог или ипотека за
обезпечаване на дълга, който изпълнителен лист има сила срещу третото лице,
когато взискателят насочи изпълнението върху вещта, служеща за обезпечение. Правен
интерес от предявяване на иск в тази хипотеза е налице в случаите, когато
кредиторът не разполага с издаден срещу длъжника изпълнителен лист.
Поради съвпадане на крайните изводи на двете
инстанции, макар и по различни съображения, обжалваното разпореждане следва да
бъде потвърдено.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане
от 19.11.2020 г., постановено по ч. гр. д. 8744 по описа на РС – Пловдив за
2016 г., с което е оставена без уважение молбата на „ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА“
АД, ЕИК: *********, за издаване на изпълнителен лист въз основа на Заповед за
изпълнение № 5574 от 11.07.2016 г. по ч. гр. д. № 8744 по описа на РС – Пловдив
за 2016 г.
Определението е окончателно и не
подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: