№ 80
гр. Сливен, 10.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на девети април през две хиляди двадесет и
пета година в следния състав:
Председател:Надежда Н. Янакиева
Членове:Мартин Цв. Сандулов
Стефка Т. Михайлова Маринова
при участието на секретаря Ивайла Т. Куманова Георгиева
като разгледа докладваното от Надежда Н. Янакиева Въззивно гражданско
дело № 20252200500098 по описа за 2025 година
Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и следващите
от ГПК.
Обжалвано е първоинстанционно решение № 1133/26.11.2024г. по гр.д.
№ 2059/24г. на СлРС, с което е признато за установено, на основание чл.
194, ал. 2, изр. първо, вр. ал. 3 ГПК, че представените от ищцовото
дружество „А1 БЪЛГАРИЯ“ ЕАД Договор № ******* от ******* г., 2 броя
Приложение № 1 към Договор № ******* от ******* г., Допълнително
приложение към Приложение № 1 към Договор № ******* от ******* г.,
Приложение № 2 към Договор № ******* от ******* г. и Анекс към Договор
№ ******* от ******* г. са НЕИСТИНСКИ документи, тъй като
подписите, положени за „потребителя“ и за „абоната“ в тях, не
принадлежат на посочения в документите Н.Р.Н. и са отхвърлени като
неоснователни и недоказани предявените от „А1 БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, ЕИК
*******, със седалище и адрес на управление: гр. ******* срещу
„ДАЙНАМАКС“ ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление
гр. *******, представлявано от Н.Р.Н. искове с правно основание чл. 422, вр.
чл. 415 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, чл. 92, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за
1
признаване за установено по отношение на ищеца, че ответникът му дължи
сумата от 784,49 лв. /седемстотин осемдесет и четири лева и четиридесет
и девет стотинки/, представляваща месечни такси и потребление по
Договор № ******* за електронни съобщителни услуги със системен
партиден номер ******* от ******* г. за периода от 23.05.2023 г. до
22.11.2023 г., ведно със законна лихва за период от 06.03.2024 г. до
изплащане на вземането, сумата 1 935,85 лв . /хиляда деветстотин
тридесет и пет лева и осемдесет и пет стотинки/, представляваща
неустойка за неизпълнение на Договор № ******* за електронни
съобщителни услуги със системен партиден номер ******* от ******* г.,
ведно със законна лихва за период от 06.03.2024 г. до изплащане на
вземането, както и сумата 147,14 лв. /сто четиридесет и седем лева и
четиринадесет стотинки/, представляваща мораторна лихва, от която
36,52 лв. върху сумата за месечни такси и потребление за период от
27.07.2023 г. до 05.03.2024 г. и 110,62 лв. върху сумата за неустойка за период
от 13.07.2023 г. до 05.03.2024 г., за които суми е издадена Заповед № 716 от
06.03.2024 г. по ч. гр. д. № 1207/2024 г. по описа на СлРС, а ищецът е осъден
да заплати на ответника направените по делото разноски в размер на 1770,
00 лв.
Против това решение е постъпила въззивна жалба от ищеца в
първоинстанционното производство.
Въззивникът - ищец в първоинстанционното производство, обжалва
решението изцяло, като твърди, че то е неправилно, незаконосъобразно и
необосновано. Заявява, че неправилно първоинстанционният съд е приел, че
след като оспорените документи са неистински, е неприложима
разпоредбата на чл. 301 от ТЗ, независимо от осчетоводяването на една от
процесните фактури при ответника, тъй като не е ясно кое е лицето,
сключило договора без представителна власт. Твърди, че е налице
константна практика, че при договори, сключени без представителна власт
е налице висяща недействителност и ако търговецът потвърди сделката,
последната се счита за валидно сключена. Цитира съдебна практика в тази
насока. Въззивникът заявява, че в случая е приложима именно нормата на чл.
301 от ТЗ и тя санира действителността на сключения договор за
електронни съобщителни услуги и приложенията и анексите към него, като
сочи че заявлението за смяна на абонат не е оспорено от ответника и
2
съгласно него новият абонат се задължава да сключи нов абонамент със
срок от 1 или 2 години и това е договорът от 17.05.22г. Издаваните
фактури от юни 2022-май 2023 и фактура ********* от 28.08.23г. са
осчетоводени при ответника и той е ползвал право на приспадане на данъчен
кредит, тоест това представлява потвърждаване на сключения договор
съгласно чл. 301 от ТЗ. Твърди, че е ирелевантно обстоятелството, че
управителят на ответното дружество е представлявал и друго дружество,
което е било в облигационни отношения с мобилния оператор, тъй като
описаните по-горе фактури фигурират в счетоводството на „Дайнамакс“
ЕООД.
С оглед изложеното иска да се отмени изцяло атакуваното решение и
вместо него да се постанови ново, с което установителните искове бъдат
изцяло уважени.
Претендира разноски за всички инстанции.
Във въззивната жалба няма направени нови доказателствени искания.
В срока по чл. 263 ал. 1 от ГПК въззиваемата страна не е подала
писмен отговор.
В същия срок не е подадена насрещна въззивна жалба.
В с.з. за въззивното дружество, редовно призовано, не се явява
процесуален представител по закон или пълномощие, с писмено становище,
подадено от процесуален представител по пълномощие по чл. 32 т. 1 от
ГПК, поддържа въззивната жалба, няма нови искания. Моли да се отмени
атакуваното решение и да се постанови ново, с което искът бъде уважен и
се признае дължимостта на сумите по заповедта за изпълнение.
Претендира разноски за двете инстанции, прави възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение на насрещната страна, в
случай, че надвишава минималните размери по наредба №182004г.
В с.з за въззиваемото дружество, редовно призовано, не се явява
процесуален представител по закон, явява се процесуален представител по
пълномощие по чл. 32 т. 1 от ГПК, който оспорва въззивната жалба,
поддържа отговора и иска да се потвърди обжалваното решение като
правилно и законосъобразно. Претендира разноски за тази инстанция,
представя писмени бележки, договор за правна помощ и списък за
разноските.
3
Въззивният съд намира въззивната жалба за редовна и допустима, тъй
като отговаря на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е
подадена в законовия срок, от процесуално легитимиран субект, имащ правен
интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт районен съд.
При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК
настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е
валидно, и с оглед пълния обхват на обжалването – и допустимо.
При осъществяване на въззивния контрол за законосъобразност и
правилност върху атакувания съдебен акт, в рамките, поставени от
жалбата, настоящата инстанция, след преценка на събраните пред РС
доказателства, намира, че той е и правилен, поради което следва да бъде
потвърден.
Вземанията, чието съществуване ищецът иска да бъде установено по
реда на чл. 422, вр. чл. 415 от ГПК и за които е била издадена заповед №
716/06.03.2024г. по ч.гр.д. № 1207/24г. на СлРС, са с облигационен източник –
договор № ******* от *******г. за електронни съобщителни услуги, сключен
с ответното дружество „Дайнамакс“ ЕООД, гр. Сливен.
След оспорване автентичността на договора и съпътстващи го
документи и надлежно откриване на производство по оспорването, е
установено категорично посредством съдебно-графическа експертиза, че
подписите, положени в договора от *******г., 2 броя приложение №1 към
него, приложение №2 към него и анекс към договора не принадлежат на
управителя на ответното дружество Н.Р.Н..
Ключовият защитен аргумент на ищеца се състои в твърдението, че
това обстоятелство следва да бъде тълкувано в светлината на нормата на
чл. 301 от ТЗ, като се съобрази фактът на осчетоводяване на фактури от
юни 2022-май 2023 и фактура ********* от 28.08.23г. в счетоводството на
ответното дружество и ползваният данъчен кредит за тях, тъй като това
представлява потвърждаване на сделката.
Въззивният състав счита, че в случая не може да намери приложение
разпоредбата на чл. 301 от ТЗ, според която „когато едно лице действа от
името на търговец без представителна власт, се смята че търговецът
потвърждава действията, ако не се противопостави веднага след
узнаването“.
4
Категорично не е налице фигурата на действащ без представителна
власт, тъй като в оспорените и ревизираните документи като страна,
съответно – автор на подписите, е посочен управителят Н.Р.Н.. Автор на
действието без представителна власт винаги е друго лице, което
оповестява пред останалите наличие на представителна власт, дадена му
от представляваното лице – тоест – трябва да са налице два правни
субекта – представляван и представляващ /който се индивидуализира със
собствените си лични данни/, за да може да се прецени дали има или не
действително упълномощаване и съответно да се изследват въпросите за
последиците когато такова липсва.
В случая обаче в правната среда /процесния договор и изброените
приложения и анекс към него/, обозначеното лице е именно това, което
разполага със законовата представителна власт спрямо ответното
дружество и то е идентифицирано с неговите имена – тоест се афишира, че
управителят действа от свое име и представлява управляваното
дружество. В такъв случай, щом се установи, че подписите не са положени
от него, това лишава изцяло съглашението от едната страна по него,
тоест – отнема договорния му характер. Не може да се говори за действия
на трето лице без представителна власт, тъй като такова лице въобще не
фигурира в документите, в частност – в договора за електронни
съобщителни услуги – като техен автор. Поради това не може да се
активира и приложението на разпоредбата на чл. 301 от ТЗ.
Следователно, при липса на изразена воля от едната страна, посочена в
договора, не може да се приеме, че е възникнало договорно правоотношение,
което да може да бъде годен облигационен източник на права и задължения.
Това от своя страна означава, че търсените суми, чийто произход се свързва
именно с уговорките и клаузите на договора от 17.05.22г. и приложенията,
не се дължат на договорно основание.
Ищецът може да търси заплащане на реално ползваните предоставени
от него на ответника услуги на недоговорно основание, с извъндоговорен
източник на облигационното задължение, но в това производство, доколкото
исковете му се основават на договор, те не следва да бъдат уважавани.
В този смисъл са без значение въпросите за осчетоводяването на част
от фактурите, прехвърляне на услуги между различните дружества с един и
5
същ управител, частичния пренос на мобилни услуги към друг оператор и др.,
тъй като както вече бе посочено – няма условия за прилагане на чл. 301 от
ТЗ и не може да се приеме за потвърдено сключването на договора от
*******г. Не може да се приеме и че договорът е сключен устно, тъй като
няма данни за съвпадане на насрещните воли относно всички конкретни и
ясни съществени негови елементи като вид услуга, срок, цена, отговорности
при забава, неустойки и т.н. Ответникът не може да дължи изпълнение на
главни и акцесорни задължения по несключен договор.
Предвид всичко изложено настоящият съдебен състав намира жалбата
за неоснователна, поради което следва да се отхвърли, а атакуваното
решение - да бъде потвърдено, включително по отношение на присъдените
на ответника разноски за исковото производство.
С оглед изхода на процеса отговорността за разноски и за тази
инстанция следва да се възложи на въззивника, който следва да понесе
своите както са направени и заплати тези на въззиваемата страна в размер
на 500 лв. Съдът не намира за основателно възражението за прекомерност
на адвокатското възнаграждение, тъй като то е съобразено с минималните
размери по Наредба 1/2004г. и кореспондира с характера на спора, вида и
цената на иска, както и с обема на вложените процесуални усилия на
адвоката.
Ръководен от гореизложеното съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА първоинстанционно решение № 1133/26.11.2024г. по
гр.д. № 2059/24г. на СлРС.
ОСЪЖДА „А1 БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, гр. София да заплати на
„ДАЙНАМАКС“ ЕООД, гр. Сливен направените по делото разноски за
въззивното производство в размер на 500 лв.
Решението не подлежи на касационно обжалване с оглед характера на
спора и цената на иска.
6
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7