РЕШЕНИЕ
№ 501/21.08.08.2020г., гр. Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Хасково, в открито заседание на двадесет и девети юли през две
хиляди и двадесета година, в състав:
Председател: Ива Байнова
Членове: Павлина Господинова
Антоанета
Митрушева
при секретаря Ивелина Въжарска.………………...……….........................… в присъствието на
прокурор Николай Гугушев …………….............……................…………………………като разгледа докладваното от Председателя АНД (К) №465 по описа за 2020 година, за да
се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на глава дванадесета от
АПК във вр. с чл.63 ал.1 от ЗАНН.
Образувано е по жалба от С.П.М. ***, с посочен съдебен адрес:***, против Решение
№27/24.02.2020г., постановено по АНД №39/2020г. по описа на Районен съд -
Свиленград, с което е потвърден Електронен фиш СЕРИЯ .. №.... на ОДМВР - Хасково.
В касационната жалба се твърди, че решението е
незаконосъобразно, неправилно и необосновано. Излагат се съображения, че съдът
не извършил по свой почин проверка относно законосъобразността на процедурата
по установяване на нарушението с ЕФ, на изготвените протоколи и представените с
АНП документи, на обстоятелствата отразени в тях, респ. на валидността и
законосъобразността на издадения ЕФ. Не бил отчетен фактът, че ЕФ не отговаря
на изискването за минимално изискуемо съдържание. В същия липсвала ясна и
прецизна фактическа и юридическа формулировка на твърдяното за извършено
нарушение. Описаните в съдържанието на електронното изявление обстоятелства не
отговаряли на действителността като имало явно несъответствие в описанието му и
приложения снимков материал. Мястото на извършване на нарушението не било
прецизирано съгласно закона като
посоченият в ЕФ път не попадал в обхвата на общинските местни пътища, поради което твърденията, съдържащи се в АНП,
но не и в ЕФ, за наличие на общо ограничение на скоростта били неверни и несъстоятелни.
Съдът не отчел също и липсата на описание на нарушението от фактическа страна,
което да съвпада с посочената за нарушена разпоредба. Общото посочване – „нарушение на скорост,
заснето с АТТС“ не представлявало
валидно повдигане на административнонаказателно обвинение и не можело да се
приеме за описание на нарушението съобразно чл.189 ал.4 от ЗДвП. Наред с това
съдът въобще не изследвал въпроса относно приложимостта и съразмерността на
санкцията, а най общо приел, че последната била фиксирана, нито изследвал необходимите въпроси по чл.12 от ЗАНН.
По
изложените съображения касаторът моли за
отмяна на обжалваното решение и на потвърдения със същото електронен фиш.
Жалбата се поддържа в депозирана от пълномощник на
касатора молба. В случай на уважаване на касационната жалба е направено искане
за определяне на адвокатски хонорар на основание чл.38 ал.3 от Закона за
адвокатурата като се осъди ОДМВР-Хасково да го заплати. В случай, че от
ответника се претендират разноски, се моли подобно искане да не бъде
уважавано.
Ответникът, ОД на МВР – Хасково, редовно призован,
не изпраща представител. Не ангажира становище по делото.
Представителят на Окръжна прокуратура – Хасково
намира касационната жалба за неоснователна. Пледира за оставяне в сила на решението
на районния съд като правилно и законосъобразно.
Административен съд – Хасково, след проверка на
оспореното решение във връзка с изложените в жалбата оплаквания, както и по
реда на чл.218, ал.2 от АПК, намира за установено следното:
Касационната жалба е подадена в срок и е
процесуално допустима.
Разгледана по същество е неоснователна.
С обжалваното решение Районен съд – Свиленград е потвърдил
Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано
техническо средство или система, СЕРИЯ .. №.... на ОДМВР – Хасково, с който на С.П.М., на основание чл.189, ал.4, във връзка с чл.182,
ал.1, точка 2 от ЗДвП, е наложено административно наказание „глоба“ в размер на
50.00 лева, за извършено нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП.
За да постанови този резултат, районният съд
приел, че липсват съществени процесуални нарушения при провеждането на
конкретната административнонаказателна процедура, а описаното в ЕФ административно нарушение се установява и
доказва безспрно. Приел е , че
атакуваният електронен фиш съдържа всички реквизити, изискуеми по закон –
чл.189, ал.4 от ЗДвП, като е коментирал принципната разлика между електронен фиш и наказателно
постановление във връзка с формата, съдържанието и процедурата по издаване на
всеки от актовете, независимо от приравняването им откъм правни последици. Съответно не е констатирал допуснати при
издаването на процесния Електронен фиш съществени процесуални нарушения. Съдът
е приел, че използваното в случая
техническо средство е одобрено за употреба, както и че е спазено изискването на
чл.10 ал.1 от Наредба 8121з-532/19.05.2015г. на МВР. Посочил, че действително в
случая жалбоподателят е нарушил задължението си по чл.21, ал.1 от ЗДвП като с
оглед констатираното превишение на скоростта от 11 км/ч, правилно е санкциониран
на основание чл.182 ал.1 т.2 от ЗДвП.
При извършената служебна
проверка, в съответствие с чл.218, ал.2 от АПК и с оглед правомощията на
касационната инстанция, съгласно цитираната разпоредба, настоящият състав
намира, че оспореният съдебен акт е правилен, а подадената срещу него жалба е
неоснователна. Постановеното решение е
съответно на събраните по делото доказателства и на материалния закон. Съдът е обосновал изводите си, като изложените подробни
съображения в подкрепа на извода за законосъобразност и правилност на ЕФ се
споделят от настоящата инстанция.
В случая извършването на процесното административно
нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП е установено и заснето с автоматизирано
техническо средство тип TFR1-M,
представляващ мобилна система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за
движение, за което са представени Удостоверение за одобрен тип средство за
измерване №10.02.4835 и протокол от
последваща проверка №6-52-18/12.10.2018г.
Правилно районният
съд е приел, че обжалваният електронен фиш съдържа всички необходими реквизити,
съгласно приложимата редакция на чл.189, ал.4 от ЗДвП. Eлектронният
фиш се отличава както от административните актове по смисъла на АПК, така и от
актовете за установяване на административно нарушение по смисъла на ЗАНН и по
отношение на него не съществува законово разписано задължително съдържание
извън изброените в разпоредбата на чл.189, ал.4, изр.второ от ЗДвП реквизити,
т.е. пълно приравняване между електронен фиш и наказателно постановление не
може да има нито по отношение на съдържанието им, нито във връзка с процедурата
по съставянето им. В случая са налице всички изискуеми реквизити на електронния
фиш.
При установяване на нарушението и провеждане на
особената административно-наказателна процедура по издаване на процесния
електронен фиш няма допуснати съществени нарушения, съотв. такива не са
констатирани от районния съд.
Спазено е и
задължителното изискване на чл.10 ал.1 от Наредбата. По преписката се съдържа
задължителният Протокол за използване на Автоматизирано Техническо средство или
Система, с отразена в него дата на използване на АТСС тип TFR1-M, а именно 13.08.2019г., на която е извършено и
коментираното нарушение. Посочено е мястото за контрол, отбелязано е и обстоятелството, че
ограничението на скоростта е в следствие на общото ограничение на скоростта от
50 км/ч., важимо за мястото на нарушението (в населено място). При така
попълнените данни в протокола, по несъмнен начин се потвърждава и визираната от
органа правна квалификация на нарушението, като такова по чл.21, ал.1 от ЗДвП.
Ето защо използваното АТСС законосъобразно е приведено в работен режим на
твърдяното място и време, и е технически изправно, поради което
административнонаказателната отговорност на касатора е законосъобразно
ангажирана.
В представения снимков материал, освен автомобила и неговия регистрационен
номер, са отразени координати, датата и часа на заснемане, посоката на
движение, въведеното ограничение на скоростта, измерената скорост на движение и
установената превишена такава. Няма спор по отношение собствеността на
заснетото МПС.
В случая е
налице и пълно описание на нарушението, поради което не се констатира нарушено
право на защита.
Във връзка с горното, настоящата инстанция намира, че конкретното нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП е
безсъмнено доказано от представените по делото писмени доказателства, както и чрез
приложения снимков материал. Деянието е санкционирано законосъобразно, като
наложената глоба от 50 лева съответства на нормативно предвидения в чл.182,
ал.1, т.2 от ЗДвП вид и размер на наказанието, и на констатираното превишение
на скоростта за движение.
По изложените съображения обжалваното решение е валидно, допустимо, съответстващо
на материалния закон и постановено при липса на съществени процесуални
нарушения, поради което следва да бъде оставено в сила.
Водим от изложеното и на основание чл.221, ал.2, предл. първо от АПК, съдът
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №27/24.02.2020г.,
постановено по АНД №39/2020г.. по
описа на Районен съд – Свиленград.
Решението е окончателно.
Председател: Членове: 1.
2.