Решение по дело №2479/2023 на Административен съд - Бургас

Производството е по реда на чл.9б от ЗМДТ, във вр. с чл.107, ал.4, във вр. с чл.156 от ДОПК.

Образувано е по жалба, подадена от „Корпоративна търговска банка“ АД – в несъстоятелност, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: [населено място], район „Средец“, [улица], представлявано от синдиците А. Н. Д. и К. Х. М., против Решение №17-00-75(1)/30.11.2023г. по жалба срещу АУЗД.

Независимо от така формулирания предмет на оспорване, съдът приема, че се оспорва Акт за установяване на задължения по декларация (АУЗД) № СВ – 112839-1/21.09.2023 г., издаден от главен експерт в дирекция „Местни приходи от данъци, такси и реклама” при Община Бургас, потвърден с Решение №17-00-75(1)/30.11.2023г. на директора на дирекция „Местни приходи от данъци, такси и реклама“ при Община Бургас, с който на „Корпоративна търговска банка“ АД-в несъстоятелност са определени задължения за данък върху недвижимите имоти (ДНИ) в размер на 593,24 лв. и за такса битови отпадъци (ТБО) в размер на 1 186,46 лв. за 2020г. за недвижими имоти, находящи се в [населено място], [улица], декларирани с декларации вх.№11001/25.11.2014г. и №**********/18.10.2016г. по реда на чл.14 от ЗМДТ.

Жалбоподателят счита, че с откриване на производството по несъстоятелност на банката, съответно с вписването в ТРРЮЛНЦ на съдебното решение за обявяване в несъстоятелност, е приложима специалната норма на чл.21, ал.1 от Закона за банковата несъстоятелност (ЗБН), според която от датата на отнемане на издадения банков лиценз се спират изпълнителните производства срещу имуществото, включено в масата по несъстоятелността на банката. Твърди, че установените с оспорения АУЗД задължения, начислени за 2020г., не подлежат на удовлетворяване в специалното универсално производство по несъстоятелност на кредитната институция така, както е уредено в ЗБН. В този смисъл намира за незаконосъобразно установяването на задължения за периоди, за които след установяване на задължението да се образуват публични изпълнителни производства. Изложени са и съображения във връзка с разноските по несъстоятелността, като е разгледано приложението на чл.54 от ЗБН. Според жалбоподателя разпоредбите на ДОПК са неприложими в случая и прилагането им е в противоречие със специалните разпоредби на ЗБН. Иска АУЗД да бъде отменен като незаконосъобразен.

В съдебно заседание не изпраща представител. С постъпила по делото писмена молба от 05.03.2024г., чрез процесуален представител юрисконсулт Въндева, поддържа жалбата и изразява становище по съществото на спора (л.94-96). Претендира присъждане на разноски по списък (л.97) и прави възражение за прекомерност на разноските, претендирани от другата страна.

Ответникът - директор на дирекция „Местни приходи от данъци, такси и реклама“ при Община Бургас, чрез процесуалния си представител юрисконсулт М., намира оспорването за неоснователно и недоказано. Счита, че от представените по делото протоколи за извършена работа е доказано предоставянето на услугата ТБО. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

І. П. Д.:

Жалбата е процесуално допустима. Подадена е от лице, с доказан интерес от оспорването - адресат на акта, в срока по чл.156, ал.1 от ДОПК, съгласно приложеното известие за доставяне (л.28).

ІI. ФАКТИТЕ:

Според [нотариален акт]/30.07.2003г. (л.61-63) дружеството-жалбоподател е собственик на самостоятелен обект в сграда, с административен адрес [населено място], [улица], представляващ търговски обект – банков офис с обща застроена площ 129 кв.м., заемащ целия партерен етаж от четириетажна масивна сграда, заедно с принадлежащата му  идеална част от 172 кв.м., представляващи част от поземлен [имот номер], УПИ І-78 по плана на [населено място].

Гореописаните имоти са били декларирани от „КТБ“ АД с декларация по чл.14 от ЗМДТ с вх.№11001/25.11.2014г. като „земя и сграда“, с начин на придобиване – „покупка“ съгласно посочения нотариален акт за собственост (л.65-74). В декларацията сградата е била отбелязана като „друга нежилищна“ – банков офис, като отчетната й стойност била определена в размер на 599 979,80 лв. Отчетната стойност на земята била посочена в размер на 60 360 лв.

В Дирекция МПДТР при Община Бургас за имотите била открита партида № 831184677002.

Н. 18.10.2016г. дружеството-жалбоподател подало коригираща декларация по чл.14 от ЗМДТ, в която посочило, че отчетната стойност на банковия офис е в размер на 246 043 лева (л.45-54). Новата отчетна стойност била потвърдена с приложените извлечение от инвентарна книга към 06.10.2016г. (л.55) и оценка на недвижимите имоти, собственост на „КТБ“АД (л.56-60). В писмо изх.№17-00-77(1)/19.10.2016г. било посочено, че посочената в коригиращата декларация нова отчетна стойност влиза в сила на 01.01.2017г. (л.64).

С Акт за установяване на задължения по чл.107, ал.3 от ДОПК №[рег. номер]-1/21.09.2023г. (л.42-44), издаден от С. Г. на длъжност главен експерт в дирекция „Местни приходи от данъци, такси и реклама“ при Община Бургас, въз основа на декларации вх.№11001/25.11.2014г. и №**********/18.10.2016г., за периода 2020г. на „Корпоративна търговска банка“ АД /в несъстоятелност/ били установени задължения за данък върху недвижимите имоти, такса битови отпадъци и лихва за забава, изчислена към 21.09.2023 г., в общ размер на 1 779.70 лева, от които:

- данък върху недвижимите имоти за 2020г. в размер 446.84 лв. и лихва за забава върху тази главница в размер 146.40 лв.;

- такса битови отпадъци (ТБО) за 2020г. в размер 893.67 лв. и лихви за забава върху тази главница в размер 292.79лв.

Актът бил връчен на синдика на дружеството на 13.11.2023г., съгласно представеното известие за доставяне № ИД PS 8000 2QJTG5 Е (л.41).

С жалба вх.№17-00-75/23.11.2023 год. (л.30-34), подадена до директора на дирекция „Местни приходи от данъци, такси и реклама“ при Община Бургас, „КТБ“ АД, действаща чрез своите синдици, е оспорила по административен ред установените задължения.

В жалбата била развита тезата, че след като по отношение на банката е открито производство по несъстоятелност, приложими ще бъдат нормите на ЗБН, които са специални спрямо общия ред, уреден в чл.193 от ДОПК. Поради това бил формиран извод, че се спират изпълнителните производства, образувани по реда на ГПК и ДОПК, като вземанията за данъци и такси следва да бъдат удовлетворени от масата на несъстоятелността по специалния ред, предвиден в ЗБН.

Към жалбата било приложено писмо изх.№92-00-1214#3/21.12.2016г. от изпълнителния директор на НАП с дадени от него указания относно прилагане разпоредбите на чл.54 и 94 от ЗБН (л.35-38).

Н. 23.11.2023г. синдиците на „КТБ“ АД изпратили до дирекция МПДТР при Община Бургас и писмо, с което уведомили служителите на администрацията, че от НАП било предявено публично вземане на Община Бургас, в което било включено и задължението за ДНИ и ТБО за 2020г. (л.39). Вземането било прието и вписано в списъка на кредиторите, като същият е бил одобрен от съда по несъстоятелността. Позовавайки се на чл.4, ал.1 от ЗБН, твърди, че масата на несъстоятелността служи за удовлетворяване на всички кредитори на банката по вземания, възникнали до датата на решение на откриване на производството по несъстоятелност.

С решение №17-00-75/1/30.11.2023г. на директора на дирекция „Местни приходи от данъци, такси и реклама“ при Община Бургас (л.20-21), постановено в срока по чл.155, ал.1 от ДОПК, обжалваният АУЗД бил потвърден изцяло.

Решаващият орган посочил, че задълженията с АУЗД са определени въз основа на първоначално подадена декларация с вх. № 11001/25.11.2014г. и последваща коригираща декларация с вх. № **********/18.10.2016г. Уточнил, че задълженията в акта обхващат периоди от 01.01.2020г. до 31.10.2020г.

По повод възражението на жалбоподателя за приложимостта на чл.21, ал.1 от ЗБН било прието, че тази норма не е относима към законността на проведеното административно производство. В мотивите на решението било посочено, че АУЗД действително представлява самостоятелно основание да бъде образувано изпълнително производство, но актът не бил предаден за принудително събиране, а и установените вземания не са присъединени към вече образувано изпълнително производство. Според решаващия орган посочените от дружеството норми касаят начина и последователността на събиране на вземанията, но не са основание за отмяна на АУЗД по декларация, тъй като с обжалвания акт не се предявяват вземания, а се цели определяне на задължения. Уточнено било, че с факта на обявяване на несъстоятелността не се дерогират законоустановените способи за установяване на задължения. Производството по установяване на вземанията от вида на процесното е различно от това по несъстоятелността, независимо дали последната се реализира по реда на ТЗ или ЗБН.

Решението било връчено на синдика на дружеството на 06.12.2023г. (л.28).

С жалба вх.№ 17-00-75(2)/21.12.2023г., подадена чрез административния орган, (л.3) актът бил обжалван по съдебен ред.

В хода на съдебното производство ответникът представя документи, удостоверяващи за процесния период изпълнение от страна на общината на услугата, за която с оспорения акт е определена такса битови отпадъци:

Препис-извлечение от протокол №5 от проведено на 19.12.2019г. заседание на Общински съвет - Бургас за одобряване на план-сметка за дейностите по събиране, извозване, обезвреждане в депа или други съоръжения за битови отпадъци и поддържане на чистотата на територии за обществено ползване за 2020г. (л.121-123).

Извлечение от програмния продукт на дирекция МПДТР при Община Бургас с отразени данни за начина на изчисление на данъчните оценки, коефициенти за образуването им, както и отчетните стойности на процесните имоти за 2020г. (л.113).

Извлечение от Наредбата за определяне на размера на местните данъци на територията на Община Бургас, с актуални редакции към 2020г. (л.114-120)

Извлечение от Наредбата за определяне и администриране на местните такса и цени на услуги на територията на Община Бургас, с актуални редакции към 2020г. (л.124-129).

Заповед №3232/24.10.2019г. на кмета на Община Бургас за определяне граници на районите на територията на Община Бургас, включени в системата на организирано поддържане на чистотата, в които през 2020г. са били предоставяни услугите по събиране, извозване и обезвреждане на битовите отпадъци в депо и поддържане на чистотата на територии за обществено ползване (л.130). Според посочената заповед дейностите по поддържане на чистотата се извършват на първо място в строителните граници на [населено място], в които граници попада Централната градска част на града, за която не е спорно, че именно в нея попадат имотите – предмет на оспорения АУЗД.

Декларация по чл.14, ал.3 от Наредбата за определяне и администриране на местните такса и цени на услуги на територията на Община Бургас, подадена на 20.11.2019г. от пълномощник на „КТБ“ АД, с която било декларирано, че имот с партиден №831184677002, представляващ банков офис, находящ се в [населено място], [улица], няма да се ползва през цялата 2020г. (л.204). Представена е и разпечатка-извлечение от програмния продукт на дирекция МПДТР, удостоверяваща обработване на подадената декларация за освобождаване от услугите по ТБО - „сметосъбиране и сметоизвозване“ и „регионално депо“ (л.106).

Договор за услуга с рег.№93-ОП18-65(6)/04.04.2019г., сключен между Община Бургас и „Нелсен-Чистота“ ЕООД, с предмет възлагане на дейностите по сметосъбиране, сметоизвозване и поддържане чистотата на териториите за обществено ползване в Община Бургас (л.131-141).

Протоколи, удостоверяващи извършените през 2020г. от това дружество видове дейности, в изпълнение на сключения договор, за териториите, попадащи в обхвата на договора (л.142-201) и месечни справки за брой работници, ангажирани по дейността „Ръчно метене“ (л.152, л.162-гръб, л.167-гръб, л.172-гръб, л.177-гръб, л.191, л.202).

Представено е и постановление за възлагане №7-0120 от 26.10.2020г. на зам.-председателя на Управителния съвет на Фонда за гарантиране на влоговете в банките, с което процесният обект – банков офис с площ 129 кв.м. е възложен на „Климатек“ ЕООД (л.107-112).

ІІI. ПРАВОТО:

Обжалваният акт е издаден от компетентен орган.

Съгласно чл.4, ал.1 от ЗМДТ установяването, обезпечаването и събирането на местните данъци се извършват от служители на общинската администрация по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. Обжалването на свързаните с тях актове се извършва по същия ред. Според чл.4, ал.3 от ЗМДТ в производствата по ал.1 служителите на общинската администрация имат правата и задълженията на органи по приходите, а съгласно ал.4, служителите по ал.3 се определят със заповед на кмета на общината.

Тези изисквания в случая са спазени – актът е издаден от главен експерт в дирекция „Местни приходи от данъци, такси и реклама“ при Община Бургас, оправомощен за това със заповед № 1681/01.07.2014 год. на кмета на Община Бургас (л.78). Съгласно издаденото удостоверение за служебно правоотношение издателят на акта е назначен на горепосочената длъжност със заповед № ЧР 97 от 05.02.2014г. (л.79).

Потвърждаващото акта решение е издадено от директора на дирекция „Местни приходи от данъци, такси и реклама“ при Община Бургас, който притежава материалноправна компетентност по см. на чл.4, ал.5 от ЗМДТ (л.80).

АУЗД е издаден при спазване на установената от закона писмена форма по чл.120, ал.1 от ДОПК, вр. с чл.4, ал.1 от ЗМДТ.

При издаването на обжалвания акт от административния орган не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да са довели до нарушаване правото на защита на жалбоподателя.

Оспореният акт е издаден по реда на чл.107, ал.3 от ДОПК, според който органът по приходите служебно издава акт за установяване на задълженията по декларация, при установяване на несъответствие между декларираните данни и данните, получени от трети лица и организации, след като е изчерпан редът по чл.103, както и когато не е подадена декларация или задължението не е платено в срок и не е извършена ревизия.

В случая са налице предпоставките за служебно издаване на акт, доколкото не е налице спор по делото, че дружеството не е платило задълженията си за ДНИ и ТБО за 2020г. за притежаваните от него недвижими имоти на територията на Община Бургас.

Спазена е и разпоредбата на чл.156, ал.2 от ДОПК, приложима на основание чл.144 от ДОПК, относно обжалването на АУЗД по административен ред, като абсолютна процесуална предпоставка за допустимостта на обжалването на акта по съдебен ред.

По приложението на материалния закон:

Съдът намира за неоснователно основното възражение на жалбоподателя за незаконосъобразност на оспорения АУЗД с твърдението, че административният орган не е съобразил приложението на специалните разпоредби на ЗБН.

Обявяването на задълженото лице в несъстоятелност не изключва правомощието на органа по приходите да определи с нарочен акт в специално производство наличието на дължими неплатени от дружеството суми за съответния период.

Фактът на несъстоятелността не дерогира способите за установяване на задължения по данни от декларации или чрез ревизия. С обявяването на длъжника в несъстоятелност не може да бъде отречена компетентността на органите по приходите да проведат производство по установяване на публични негови задължения, нито да бъде призната приложимост на съответните норми от ТЗ вместо ДОПК (Решение № 3707 от 1.04.2015 г. на ВАС по адм. д. № 10047/2014 г., VII о.).

В този смисъл следва да се приеме, че несъстоятелността на дружеството не се явява пречка за образуване срещу него на производство по издаване на акт за установяване на задължения.

Не съществува законова възможност държавата или общината да установяват инцидентно в производство по несъстоятелност публични задължения по основание и размер. За това са предвидени специален ред, условия и процедура в ДОПК, включително възможност за оспорване на акта, с който са определени задълженията - по административен ред и двуинстанционен съдебен контрол.

За да бъдат предявени в производството по несъстоятелност, вземанията трябва да са предварително установени с акт по чл.107 ДОПК или да са установени с ревизионен акт по чл.118, във вр. с чл.108 ДОПК. Освен това, в производството по несъстоятелност също са предвидени специални разпоредби по отношение изпълнението на публични задължения в отличие от общия режим - чл. 646, ал.8 и чл.647, ал.3 от ТЗ.

В сезиращата съда жалба е направено позоваване на разпоредбата на чл.21, ал.1 от ЗБН, според която от датата на обявяването в търговския регистър на решението на Централната банка за отнемането на лицензията на банката на основание чл.36, ал.2 от Закона за кредитните институции се спират изпълнителните производства срещу имуществото, включено в масата по несъстоятелността.

Неправилно жалбоподателят твърди, че тази норма е относима към започнатите и висящи изпълнителни производства и не следвало да се разглежда като създаваща необходимост от образуване и последващо спиране на изпълнителните производства.

Нормата е относима към вече образувани изпълнителни производства срещу имущество, включено в масата по несъстоятелността. В ЗБН не е уредено нито изпълнителното основание, нито установяването на публичните задължения, поради което следва да се приеме, че е приложима разпоредбата на чл.165 от ДОПК, доколкото същата не е изрично изключена с норма в специалния закон.

Съгласно чл.165 от ДОПК събирането на държавните и общинските публични вземания се извършва въз основа на влязъл в сила акт за установяване на съответното публично вземане, издаден от компетентен орган, освен ако в закон е установено друго. В приложимия ЗБН не е установено друго относно акта за установяване на този вид вземания, поради което именно процесният АУЗД е актът, с който в случая следва да бъдат установени тези задължения.

В допълнение следва да се посочи, че само издаването на АУЗД не води автоматично до образуване на изпълнително производство, тъй като е налице възможност длъжникът да изпълни доброволно, като заплати определените му вземания. В този смисъл началото на изпълнителното производство не се поставя с издаването на АУЗД, макар този акт впоследствие да може да се използва като годно изпълнително основание.

Съдът намира, че не съществува пречка да бъдат установявани задължения на дружество, което е в производство по обявяване в несъстоятелност или е обявено в такава, като дали тези задължения ще бъдат събрани, съответно по какъв ред ще стане това, е въпрос, който касае събирането на задълженията, а не тяхното установяване.

Съгласно чл.711, ал.1, т.1 от ТЗ с решението за обявяване в несъстоятелност съдът обявява длъжника в несъстоятелност и постановява прекратяване дейността на предприятието, като съгласно чл.735, ал.1 и ал.2 от ТЗ производството по несъстоятелност се прекратява с решение на съда, който постановява заличаване на търговеца.

В случая дружеството-жалбоподател е обявено в несъстоятелност, но не се твърди и не се установява по делото производството по несъстоятелност да е прекратено, съответно дружеството да е заличено, поради което няма пречка да му бъде издаден акт за установяване на задължения, след като са налице предвидените от законодателя материалноправни предпоставки.

Въпреки липсата на възражения в жалбата, съдът намира за необходимо да изложи мотиви по материалната законосъобразност на оспорения АУЗД, в частност относно дължимостта и размера на установените с акта задължения.

1. По отношение на задълженията за данък за недвижими имоти (ДНИ):

Съгласно разпоредбата на чл.11, ал.1 от ЗМДТ, данъчно задължени лица са собствениците на облагаеми с данък недвижими имоти.

По делото не е спорно, че до датата на постановлението за възлагане – 26.10.2020г., „КТБ“ АД е притежавало право на собственост върху декларираните имоти, които са облагаеми с данък по см. на чл.10, ал.1 от ЗМДТ.

Този данък, по силата на чл.11 от ЗМДТ, се дължи от собственика на имота, какъвто е дружеството-жалбоподател и се заплаща независимо дали недвижимите имоти се използват или не – по аргумент от чл.13 ЗМДТ.

Предвид регламентацията, дадена с посочената норма, неотносимо към преценката за дължимост на данъка е обстоятелството дали жалбоподателят е ползвал имота през 2020г. или не.

В настоящото производство няма спор относно отчетната стойност на имотите, ползвана от приходния орган за определяне на задълженията ДНИ и ТБО, като изобщо липсва и спор между страните относно определения размер на данъка.

Независимо от това, съдът констатира, че размерът на ДНИ е правилно определен.

Според разпоредбата на чл.19, ал.1 от ЗМДТ данъкът се определя върху данъчната оценка на недвижимите имоти по чл.10, ал. 1 към 1 януари на годината. Начинът на определяне на данъчната оценка на предприятията (който е различен от този за граждани) е регламентиран в чл. 21, ал. 1 от ЗМДТ - тя е по-високата между отчетната им стойност и данъчната оценка съгласно приложение № 2.

В конкретния случай от приложената справка на л.113 се установява, че отчетната стойност на декларираната сграда е в размер на 246 043 лева, а данъчната оценка на същата – 139 225,90 лв. По отношение на земята е посочено, че отчетната й стойност е в размер на 60 360 лева, а данъчната оценка – 256,90 лева.

Нормата на чл.18 (изм. Протокол №6/17.12.2015г.) от Наредбата за определяне на размера на местните данъци на територията на Община Бургас (НОРМДТОБ) предвижда, че ДНИ се определя върху данъчната оценка на недвижимия имот в размер 1,75 на хиляда.

Тук следва да бъде взето предвид уточнението в мотивната част на решението на директора на дирекция МПДТР, че задълженията в акта обхващат периода от 01.01.2020г. до 31.10.2020г., който факт се удостоверява с представеното постановление от 26.10.2020г. за възлагане на процесните имоти на друго лице, т.е. ДНИ се дължи от жалбоподателя само за 10 месеца от календарната година.

При това положение съдът намира, че задълженията са дължими в размера, който е правилно определен с АУЗД - при данъчна ставка за 2020г. - 1,75 пром., приложена върху отчетната стойност на имотите: 306 403 лв. (общата отчетна стойност на сградата и земята) х 0,00175 = 536,20 лева. Тази сума следва да бъде изчислена пропорционално за установяване размера на данъка за периода от 10 месеца, т.е. 536,20/12 = 44,68 лв. х 10 месеца = 446, 84 лева.

Начинът на плащане е предвиден в чл.28, ал.1 от ЗМДТ - данъкът върху недвижимите имоти се плаща на две равни вноски в следните срокове: до 30 юни и до 31 октомври на годината, за която е дължим.

Предвид факта, че ДНИ е следвало окончателно да бъде заплатен до 31 октомври на годината, за която е дължим, на основание чл.175, ал.1 от ДОПК, във връзка с чл.4, ал.1 от ЗМДТ за неплатените в законоустановените срокове публични задължения се дължи лихва за забава, изчислена до датата на издаване на акта. Следователно правилно органът по приходите е начислил и лихва, като е посочил, че размерът на същата е определен към 21.09.2023г. и е 593,24 лева.

2. По отношение на задълженията за ТБО:

Съгласно чл.62 от ЗМДТ таксата за битови отпадъци се заплаща за услугите по събиране и транспортиране на битови отпадъци до съоръжения и инсталации за тяхното третиране; третиране на битовите отпадъци в съоръжения и инсталации и поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване в населените места и селищните образувания в общината.

Размерът на таксата се определя по реда на чл.66 за всяка услуга поотделно - сметосъбиране и сметоизвозване; обезвреждане на битовите отпадъци в депа или други съоръжения; чистота на териториите за обществено ползване. Таксата се определя в годишен размер за всяко населено място с решение на общинския съвет, въз основа на одобрена план-сметка за всяка дейност, включваща необходимите разходи за посочените в същата разпоредба дейности.

Условията, при които не се събира такса за някоя от услугите са посочени в чл.71 ЗМДТ, като по отношение на услугите по сметосъбиране и сметоизвозване и поддържане чистотата на териториите за обществено ползване е необходимо тези услуги да не се предоставят от общината, а по отношение на обезвреждането на битовите отпадъци и поддържане на депа за битови отпадъци и други съоръжения за обезвреждане на битови отпадъци - когато няма такива.

С оглед горепосочените разпоредби, за да бъде дължима таксата за всяка една от услугите е необходимо да бъде доказано наличието на три кумулативно изискуеми предпоставки - принадлежност на имотите към територията на съответното населено място, обстоятелството, че именно задълженото лице е собственик или ползвател на този имот и реалното предоставяне на услугите.

В нормата на чл.8, ал.5 от ЗМДТ законодателят е предоставил възможност лицата, които не ползват определена услуга през годината или през определен период да се освобождават от заплащане на съответната такса, по ред, определен с наредба на Общинския съвет.

Такава възможност е предвидена и в Наредбата за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на Община Бургас. Съгласно чл.18, ал.3 от Наредбата, лицата могат да бъдат освободени от заплащане на такса за сметосъбиране, сметоизвозване и обезвреждане на битови отпадъци в депа или други съоръжения, ако са подали декларация, че няма да ползват имотите през цялата година до края на предходната година.

От текста на посочената норма е видно, че възможността за освобождаване не е предвидена относно таксите за поддържане на чистотата на територията за обществено ползване.

Съответната декларация дружеството-жалбоподател е подало за процесния период (факт, изрично признат от издателя на оспорения акт и обективиран в последния) и поради това е било освободено от заплащане на таксата за сметосъбиране, сметоизвозване и обезвреждане на битови отпадъци в депа, на това основание (л.106).

Съдът намира, че оспореният акт, в частта, в която са установени задължения за услугата по поддържане чистотата на териториите за обществено ползване, е издаден в съответствие с материалноправните разпоредби на закона, тъй като с него е установено задължение на дружеството за услуга, която действително е била предоставена от Община Бургас.

За да е дължима таксата за поддържане чистотата на териториите за обществено ползване, общината следва да осигурява поддържане на чистотата на уличните платна, площадите, алеите, парковите и другите територии от населените места и селищните образувания в общината, предназначени за обществено ползване.

По аргумент от чл.71 от ЗМДТ следва да се установи и фактът, че услугата по поддържане чистотата на териториите за обществено ползване е реално извършвана от общината. В тежест на административния орган е да докаже, че реално е предоставял услугата поддържане чистотата на обществените места.

По делото ответникът е представил като писмени доказателства - заповед на кмета на Община Бургас за определяне на районите на територията на Община Бургас, включени в системата за организирано поддържане на чистотата (л.130), в които през съответната календарна година ще се извършват услугите по събиране, извозване и обезвреждане на битовите отпадъци в депо, както и поддържане чистотата на териториите за обществено ползване; също и протоколи за извършена работа за периода на календарната 2020г., изготвени от изпълнителя по договора за обществена поръчка – „Нелсен Чистота“ ЕООД (л.142-201). В заповедта границите са посочени чрез детайлно изброяване на улици или други идентифициращи признаци на териториите, като територията в която са разположени имотите - ЦГЧ също е включена в обхвата на заповедта.

Наред с това по делото няма спор, че покрай имота на жалбоподателя са разположени територии за обществено ползване. Поземленият имот и сградата, предмет на процесния АУЗД, се намират в централната градска част на [населено място], в която са разположени улични платна, площади, алеи, паркове, пешеходни зони и др. Поради това и предвид обстоятелството, че имотите са включени в границите, определени със Заповед № 3232/24.10.2019г. на кмета на Община Бургас, следва да се приеме, че са налице територии за обществено ползване, чиято чистота следва да бъде поддържана.

С представените по делото месечни справки за броя работници, ангажирани по дейността „Ръчно метене“ (л.152, л.162-гръб, л.167-гръб, л.172-гръб, л.177-гръб, л.191, л.202) ответникът доказва и факта, че Община Бургас има необходимата кадрова и техническа обезпеченост да извършва процесната услуга и я извършва.

Следователно, през разглеждания период общината е предоставяла услугата поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване по отношение територията около имота на жалбоподателя, поради което на основание чл.71 от ЗМДТ за нея следва да събира такса.

Съгласно чл.17, ал.3, т.2 от Наредбата за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на Община Бургас за нежилищни имоти размерът на таксата за услугата по поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване се определя пропорционално (в промил) върху данъчната оценка на имота (за граждани) или отчетната стойност на активите – сгради, земя (за предприятия).

За 2020г. таксата за имоти, ползвани като офиси, е в размер на 3,5 ‰ от данъчната оценка на имота – т.7.2.3 от Приложение №1 към НОАМТЦУТОБ.

При прилагане на посочената ставка, задължението за услугата по поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване е определено при правилно приложение на материалния закон по следния начин: 306 403 лева (общата отчетна стойност на имотите) х 0,0035 = 1072,41 лева. За 10 месеца от календарната година стойността на таксата е определена в размер на 893, 67 лева (1072,41лв./12 = 89,37лв х 10 = 893,67 лева).

Задълженията за ТБО не са заплатени в законоустановения срок, поради което са дължими, ведно със съответната лихва за забава, изчислена до датата на издаване на акта, съобразно нормата на чл.175, ал.1 от ДОПК, общо в размер на 292,79лв.

С оглед на изложеното съдът намира, че оспореният АУЗД № [рег. номер]-1/21.09.2023г., издаден от главен експерт в дирекция МПДТР при Община Бургас, е издаден при правилно приложение на закона, поради което подадената срещу него жалба следва да бъде отхвърлена.

С оглед изхода на спора и на осн. чл.161, ал.1 от ДОПК, на ответника следва да бъдат присъдени разноски за възнаграждение за юрисконсулт в размер на 477,97 лева, изчислено на основание чл.7, ал.2, т.2, във вр. чл. 8, ал.1 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Предвид изложеното, А. съд гр.Бургас, ІV състав,

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Корпоративна търговска банка“ АД – в несъстоятелност, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: [населено място], район „Средец“, [улица], представлявано от синдиците А. Н. Д. и К. Х. М., против Акт за установяване на задължения №СВ-112839-1/21.09.2023 г., издаден от главен експерт в дирекция „Местни приходи от данъци, такси и реклама” при община Бургас, потвърден с Решение №17-00-75(1)/30.11.2023г. на директора на дирекция „Местни приходи от данъци, такси и реклама“ при Община Бургас, с който на „Корпоративна търговска банка“ АД-в несъстоятелност са определени задължения за данък върху недвижимите имоти (ДНИ) в размер на 593,24 лв. и за такса битови отпадъци (ТБО) в размер на 1 186,46 лв. за 2020г. за недвижими имоти, находящи се в [населено място], [улица], декларирани с декларации вх.№11001/25.11.2014г. и №**********/18.10.2016г. по реда на чл.14 от ЗМДТ.

ОСЪЖДА „Корпоративна търговска банка“ АД – в несъстоятелност, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: [населено място], район „Средец“, [улица], представлявано от синдиците А. Н. Д. и К. Х. М. да заплати на Община Бургас направените по делото съдебно-деловодни разноски в размер на 477,97 лева (четиристотин седемдесет и седем лева и деветдесет и седем стотинки).

Решението може да бъде обжалвано с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14- дневен срок от съобщаването му на страните.