Решение по дело №259/2024 на Административен съд - Монтана

Производството е по реда на чл.208 и сл АПК във връзка с чл.63в от ЗАНН.

С решение №80/25.03.2024г.,постановено по АНД№1062/2023г., Районен съд-Враца е отменил наказателно постановление №BG27052022/ 4000/Р8-604 от 21.11.2022г. на директора на национално ТОЛ управление към Агенция „Пътна инфраструктура“,[населено място] ,с което на И. Б. Б. от [населено място] е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 1800,00лв.на основание чл.179,ал.3а от ЗДвП , за нарушение на чл. 10,ал.1,т.2 от Закона за пътищата/ЗП/.

Горното решение е обжалвано с касационна жалба от касатора- директор на национално ТОЛ управление към Агенция „Пътна инфраструктура“,чрез юрк.К. М. ,с искане да бъде отменено решението на ВрРС ,като неправилно и незаконосъобразно и да бъде потвърдено НП. В съдебно заседание ,чрез юрк.М. поддържа касационната жалба и иска отмяна на решението ,по доводи ,изложени в касационната жалба.Претендира юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на другата страна.

Ответникът по касацията- И. Б. Б.,чрез адв.К. А.,преупълномощена от адв.Л. оспорва жалбата и излага доводи по същество, като иска да бъде отхвърлена жалбата ,като неоснователна и да бъде потвърдено обжалваното решение.Претендира разноски за настоящата и за всички предходни съдебни инстанции, съгласно списък на разноски.

Представителят на Окръжна прокуратура Монтана счита жалбата за неоснователна,а решението на съда за правилно.

Настоящият състав на А. съд -Монтана, като взе в предвид оплакванията в жалбата, доводите на страните,събраните по дело-то доказателства и приложимата нормативна уредба намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена от надлежна страна,в срока по чл.211 АПК ,поради което се явява процесуално допустима,а разгледана по същество същата се явява НЕОСНОВАТЕЛНА, по посочените по-долу съображения.

Решението на Районния съд е правилно и законосъобразно.От фактическа страна по делото е установено,че на ответника в настоящето производство е съставен акт за установяване на административно нарушение № BG27052022/4000/Р8-604 от 27.05.2022г. и наказателно постановление №BG27052022/4000/Р8-604 от 21.11.2022г. за това ,че на 27.05.2022г.в 23,04ч. в направление излизане от територията на РБ на ГКПП [община]-Митница Лом е пристигнало ППС с рег.№[рег. номер] товарен автомобил,марка и модел “Волво“ ФХ 62 Р с обща техническа допустима максимална маса над 12 тона ,управлявано от И. Б.,като след извършена проверка от контролните органи е установено, че на 14.05.2022г. в 21,28ч. горепосоченото пътно превозното средство попада в категорията на ППС, за което е дължима ,но не е заплатена такса по чл.10,ал.1,т.2 от ЗП, което е засечено по обход Враца, път І-1,км.8+849,вкл. в обхвата на платената пътна мрежа, за което на водача е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 1800,00лв.на основание чл.179,ал.3а от ЗДвП , за нарушение на чл. 10,ал.1,т.2 от Закона за пътищата/ЗП/. Тази фактическа обстановка е установена по несъмнен и безспорен начин от събраните по делото доказателства.

Решението на съда е правилно и законосъобразно.За да отмени издаденото НП първоинстанционният съд е приел ,че не е определено точно мястото на нарушение в АУАН и НП ,като се е позовал на свидетелските показания на разпитаните свидетели, които са заявили, че не знаят на територията на РБ къде се намира път І-1,км.8+849, обход Враца и дали същото попада в обхвата на област Враца. След изискване на съответната информация, с писмо изх.№11-00-24/14.02.2024г.,издадено от АПИ е вписано,че това място се намира в обхвата на територията на Област Видин.Счита, че неправилното посочване на мястото на нарушение в АУАН и НП и разминаването в информацията къде точно се намира мястото на нарушение ,е съществено процесуално нарушение,като с тези мотиви е отменил НП. Настоящата касационна инстанция намира решението за правилно и законосъобразно,като краен резултат.Безспорно е, че лицето е преминало през платената пътна мрежа ,по републикански път ,без да е заплатил сегмент от пътя ,за който дължи такса по чл.10,ал.1,т.2 ЗП .Съгласно чл.10б,ал.1 ЗП Тол таксите се диференцират в зависимост от техническите характеристики на пътя или пътния участък, от изминатото разстояние, от категорията на пътното превозно средство и броя на осите, екологичните му характеристики и се определят за всеки отделен път или пътен участък. Съгласно чл.10б,ал.3 ЗП Тол таксата се заплаща от собственика или ползвателя на пътното превозно средство за всички пътни превозни средства с обща технически допустима максимална маса над 3,5 тона, извън тези по чл. 10а, ал. 7, 7а и 9, като заплащането й дава право на пътното превозно средство, за което е заплатена, да измине определено разстояние между две точки.Безпорно е, че лицето не е заплатило дължимата пътна такса ,но също така неточното посочване на мястото на нарушение в АУАН и НП и разминаването между тях ,е съществено процесуално нарушение по чл.42,ал.1,т.3 ЗАНН и чл.57,ал.1,т.5 ЗАНН,което влече след себе си отмяна на издаденото НП,както правилно е констатирал и въззивния съд.Не се внася яснота относно мястото на нарушение и с посоченото писмо изх.№11-00-24/14.02.2024г.,което не се отнася за настоящето дело ,а се отнася за АНД№1331/23г. Безспорно иначе на база представените доказателства ,ползвател на МПС-то е И. Б. ,комуто е наложена санкция по ЗДвП,при което същият се явява субект на нарушението.Настоящата касационна инстанция споделя и доводите на адв.А., че с влизане в сила на по-благоприятната разпоредба на чл.10б,ал.7 ЗП / ДВ.бр. 14 от 2023 г., в сила от 01.01.2024г./,която разпорежда,че в случай, че е налице частично или пълно недеклариране на тол данни в рамките на един календарен ден за пътно превозно средство от категорията по ал. 3, за което има действащ договор с доставчик на услуга за пътно таксуване, на собственика или ползвателя се предоставя възможност да заплати таксата за преминаване през съответните участъци в срок до 14 дни, считано от получаването на уведомление по ал. 8. При заплащане на таксата в срока по изречение първо не се образува административнонаказателно производство.Безспорно дължимата такса е заплатена с квитанция от 27.05.2022г. При тези доводи касационната инстанция намира изводите на първоинстанционния съд за несъставомерност на НП за правилни ,което има за последица потвърждаване на решението на съда .

С оглед изхода на спора,претендират се разноски от ответника, чрез адв.К. А. ,съгласно списък на разноски ,които са дължими в посочения размер, за всички съдебни инстанци,за което са представени договори за правна помощ и разходо-оправдателни документи.

Водим от гореизложеното административният съд

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА решение №80/25.03.2024г.,постановено по АНД№1062/ 2023г. по описа на Районен съд-Враца.

ОСЪЖДА Агенция „Пътна инфраструктура“, гр.София ДА ЗАПЛАТИ на И. Б. Б. от [населено място] разноски по делото в размер на общо 2740/две хиляди седемстотин и четиридесет/лв.с ДДС ,представляващи адвокатско възнаграждение за всички съдебни инстанции.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.