РЕШЕНИЕ
гр.
ВРАЦА, 11.10.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Врачанският районен съд, втори граждански
състав, в публичното заседание на 27 септември Две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
Районен
съдия:НЕДЕЛИН ЙОРДАНОВ
При секретаря Н.Петрова, като разгледа докладваното от СЪДИЯТА гр. дело № 2056 по описа за 2019г. и
за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са искове от А.Г.А.-В.,
като майка и законен представител на малолетното дете Б.Ц.Ц.против
Ц.Н.Ц. за осъждане на ответника да заплаща месечна издръжка на малолетното дете
в размер на 200.00 лева, считано от предявяването на иска и 2000.00 лв.,
считано една година преди предявяване на иска за периода 01.08.2018г. до
31.05.2019г., ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска до
окончателното й изплащане. В исковата молба се поддържа, че ответникът не
полага грижи за отглеждането и възпитанието на детето, чийто нужди са нараснали
и не изпълнява задължението си да дава издръжка.
Исковете са с правно основание
чл.143 и 149 СК и са процесуално допустими.
В писмен отговор по реда на
чл.131 ГПК ответникът оспорва по основание иска за издръжка за минал период,
като твърди, че е осигурявал средства за детето. Относно исканата издръжка за
бъдеще време счита предявения размер за завишен, обосновавайки становището си с
липсата на доходи, поради безработица и факта, че е пенсионер по болест.
Предлага размер на дължима от него издръжка от 140.00 лева.
По делото са събрани писмени и гласни доказателства, които обсъдени
поотделно и в съвкупност във връзка с доводите на страните дават основание на
съда да приеме за установено от фактическа страна следното:
Страните са живели на съпружески начала и от тази им връзка е родено детето
Б.Ц.Ц., ЕГН **********, видно от приложеното удостоверение за раждане. От
показанията на свидетеля Т.В.се установява, че са обитавали съвместно с детето
жилище на адрес гр.Враца, ******, което е собствено на ищцата. Свидетелят
твърди, че е домоуправител на блока и е виждал страните редовно, сутрин да
излизат с детето, а вечер да се прибират с колата, като са носели пликове от
пазар. Поддържа, че това е било до м.05.2019г. и между тях всичко е изглеждало
нормално. Не знае ищцата дали работи, но знае, че Ц. не работи по здравословни
причини.
Представено е удостоверение от НОИ, ТП Враца, издадено на 11.06.2019г.,
съгласно което ответника Ц.Ц. за периода от
м.08.2018г. до м.06.2019г. е получил суми от пенсии, в размер на 176.46 лева
месечно. Видно от друго удостоверение от НОИ, ТП Враца /л.17 от делото/ за
същия период ответника е получил парично обезщетение за временна
неработоспособност за м.02.2019г. в размер на 706.68 лв. и за м.03.2019г. в
размер на 41.58 лв. Представено е и удостоверение от „Европейски пътища” АД,
гр.Пловдив, според което за периода м.11.2018г. до м.04.2019г., вкл. ответника
е получил брутен доход от общо 265.05 лв.
Страните не спорят, че ищцата е едноличен собственик на капитала на „Божи
Стоун” ЕООД, гр.Враца, което дружество е извършвало дейност по договори с
различни контрагенти и е реализирало доходи. За установяване на последното
обстоятелство са представени извлечение от движение по сметка в „Инвестбанк” АД, свидетелстващо, че за периода м.07.2018г.
до м.02.2019г. дружеството е имало дебитен оборот в размер на 14141.89 лева.
Страните не спорят, че заедно с детето са празнували Коледа през м.декември
2018г. и Новогодишните празници, в която насока е представена резервация за
хотел „Боженци” и договор за туристически пакет от
22.10.2018г. за хотел Радан, Пролом Баня, удостоверяващи периодите, броя
нощувки и цени. Ищцата признава осъществяването на тези факти в обясненията си
пред съда.
Представено е извлечение от сметка на ищцата в „Банка ДСК” ЕАД, според което за периода 07.08.2018г. до
20.09.2019г. са извършени транзакции на стойност 10508.62 лева.
В представения от ДСП Враца социален доклад е отразено, че от м.05.2019г.
майката и детето са се установили да живеят в гр.Вършец. Социалния работник е
констатирал, че детето е спокойно, общително и лъчезарно. Посочено е, че с
детето работи психолог и социален педагог. Детето е споделило, че се чува с
баща си по телефон, рядко са се виждали. Към настоящия момент основни грижи за
Божидара полага майката А.. Жилището, в което живеят е обзаведено с всичко
необходимо за едно домакинство.
При така установеното от фактическа страна се налагат следните правни
изводи:
Съгласно разпоредбата на чл.143, ал.1 СК
всеки родител е длъжен съобразно своите възможности и материално състояние да осигурява условия
на живот, необходими за развитието
на детето. По делото безспорно се установи,
че майката е родителят, който полага непосредствени грижи за отглеждане и
възпитание на детето Божидара. Същото живее при своята майка, поради което
съдът намира, че е налице и силна взаимна привързаност между майката и детето,
което е важна предпоставка, както за съвместното им живеене, така и за самото
упражняване на родителските права. Страните не спорят, че бащата-ответник, живее
отделно от семейството и към настоящия момент не дава средства за издръжка на
детето.
По делото стои единствено въпроса за дължимата от
ответника на малолетното дете издръжка и периода, за който се отнася, предвид
претенцията за издръжка и за минало време. Съобразно актуалната редакция на
чл.142, ал.2 СК размера на издръжката е обвързан с размера на минималната за
страната работна заплата и към настоящия момент представлява стойност от 140.00
лв. – размер на минималната издръжка за едно дете. В конкретния случай следва да
се съобрази обстоятелството, че детето е на навършени 8 години и по делото не
се установиха негови специфични нужди, въпреки указаната с доклада по делото
доказателствена тежест на ищцата, освен обичайните за възрастта негови социални
и образователни такива, нито особени материални възможности на бащата. За
последния се установи, че макар и в трудоспособна възраст, към настоящия момент
не е трудово ангажиран. Последното е изводимо от представеното удостоверение от
НОИ, свидетелстващо за получавано обезщетение за временна нетрудоспособност,
макар и с давност, относима към м.06.2019г. и
обясненията на самия ответник в с.з. Същият заяви, че в периода м.08-м.11.2018г.
е получавал месечен доход от 1450 лв.
основна заплата, а от м.11.2018г. до м.02.2019г. е работил като строителен
техник в „Пътища Пловдив” и за двата месеца е получил общо сумата 2000 лв.
Следователно дължимия от ответника, като баща
месечен размер на издръжката на малолетното му дете Божидара следва да бъде
определен, като се съобрази искането на ищцата за присъждането й от датата на
предявяването на иска /31.05.2019г./ и обстоятелството, че съгласно ПМС №
320/20.12.2018г. за периода от 01.01.2019г. размера на МРЗ за страната е 560.00
лв. При това положение съдът намира, че ответникът следва да бъде осъден на
основание чл.143 СК да заплати на малолетното си дете Божидара Цветкова, чрез
ищцата като негов родител и законен представител, месечна издръжка в размер на
140.00 лева, считано от датата на предявяване на иска до настъпване на обстоятелства за нейното изменение или
прекратяване, ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска. Останалата
част от издръжката е дължима от майката, която упражнява и непосредствените
грижи по отглеждането му.
По отношение искането на ищцата за присъждане на
издръжка за минал период от една година преди предявяването на иска, т.е. за
периода 01.08.2018г. до 31.05.2019г. от събраните по делото доказателства се установи,
че страните са празнували заедно Коледа на 2018г. и Новогодишните празници на
настоящата година в резервирани от тях хотели, заедно с детето. Съпоставяйки тези
безспорни между страните факти с показанията на свидетеля В., който твърди, че
е виждал страните заедно до м.05.2019г. и обясненията на ищцата в с.з., която
заяви, че през м.02. и м.03.2019г. ищецът от време на време е карал сутрин
детето на училище, но е живеел на друго място, следва да се приеме, че
раздялата между страните е настъпила в по-късен момент от твърдения такъв в
исковата молба /м.08.2018г./ Извършения анализ на коментираните доказателства
води до категоричен извод, че страните са разделени от началото на м.02.2019г.,
а това, че св. В. през следващите месеци ги е виждал понякога с колата и
детето, кореспондира с обясненията на ищцата, относно причините това да се
случва.
С оглед изложеното следва да се приеме, че искът за
издръжка за минало време е доказан по основание, считано от м.02.2019г. до
предявяване на исковата молба – 31.05.2019г. Относно дължимата за този период
от ответника издръжка следва да се отчете ПМС № 320/20.12.2018г., съгласно
което за периода от 01.01.2019г. размера на МРЗ за страната е 560.00 лв. При това положение съдът намира, че за периода
01.02.2019г. до 31.05.2019г./датата на предявяване на иска/ ответникът следва
да бъде осъден на основание чл.149 СК да заплати на ищцата, като родител и
законен представител на малолетното дете месечна издръжка в общ размер от
560.00 лева /4 м. х 140.00 лева/. В останалата част до пълния им предявен
размер исковете като недоказани следва да се отхвърлят.
С оглед изхода на делото, ответникът следва да
заплати в полза на съда дължимата държавна такса от 251.60 лв. върху
определения размер на издръжката по двата оценяеми иска.
На основание чл.242, ал.1 от ГПК следва да се допусне
предварително изпълнение на настоящото решение.
В полза на ищцата на основание чл.78, ал.1 от ГПК
се дължат съразмерно с уважената част от исковете разноски за заплатено
адвокатско възнаграждение в размер на 63.63 лв.
На ответника следва да се присъдят на основание
чл.78, ал.3 от ГПК съразмерно с отхвърлената част от исковете направените по
делото разноски за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 204.55 лева.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА Ц.Н.Ц., ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТИ на малолетното дете Б.Ц.Ц., ЕГН **********,
чрез неговата майка и законен представител А.Г.А.-В. с ЕГН ********** ***, издръжка на осн. чл.149 от СК за минало време в размер на
общо 560.00 лева за периода от 01.02.2019г. до 31.05.2019г. и ДА ЗАПЛАЩА месечна издръжка на детето на осн. чл.143 от СК в размер
на 140.00 лева, считано от предявяване на иска – 31.05.2019г. до настъпване на
обстоятелства за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва
за всяка просрочена вноска.
ОТХВЪРЛЯ исковете по чл.143 и чл.149 от СК в останалата им част до пълния
претендиран размер.
ДОПУСКА на основание чл.242, ал.1 от ГПК
предварително изпълнение на настоящото решение.
ОСЪЖДА Ц.Н.Ц., ЕГН ********** *** ДА
ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на РС Враца д.т. върху
дължимия размер на издръжката в размер на 251.60 лева.
ОСЪЖДА на основание чл.78,
ал.1 от ГПК Ц.Н.Ц., ЕГН ********** *** ДА
ЗАПЛАТИ на А.Г.А.-В. *** направените по делото разноски за заплатено адвокатско възнаграждение в
размер на 63.63 лв.
ОСЪЖДА на основание чл.78,
ал.3 от ГПК А.Г.А.-В. *** ДА ЗАПЛАТИ на Ц.Н.Ц., ЕГН **********
*** направените по
делото разноски за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 204.55 лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно
обжалване пред Врачански окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:……………