№ 52
гр. Е.П., 10.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Е.П., V СЪСТАВ ГРАЖДАНСКИ ДЕЛА, в
публично заседание на седми април през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Росица Г. Тодорова
при участието на секретаря Стефка Сл. Методиева
като разгледа докладваното от Росица Г. Тодорова Гражданско дело №
20211820101226 по описа за 2021 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК от „Фронтекс
интернешънъл” ЕАД, ЕИК ............. представлявано от пълномощника
юрисконсулт В. Ц. със съдебен адрес: гр.София, ул. ”.....”, № 15, ет.6 за
признаване за установено по отношение на ответника М. Г. АНД., ЕГН
********** от гр.Е.П., Община Е.П., Софийска област, ул. „......, че дължи на
ищеца следните суми: сумата от 18125,04 лева – главница; сумата от 1642,00
договорна лихва за периода от 05.01.2020 г. до 05.06.2021 г. и сумата от
987,86 лева лихва за забава за периода от 06.12.2019 г. до 10.09.2021 г.
последната включваща 561,09 лева за периода от 06.12.2019 г. до 13.03.2020 г.
и 426,77 лева за периода от 16.06.2021 г. до 10.09.2021 г. произтичащи от
Договор за потребителски паричен кредит № PULS-16540466/16.11.2018 г..
Претендира се и законна лихва считано от датата на подаване на заявлението
за издаване на заповед за изпълнение – 14.09.2021 г., до окончателното й
изплащане. Ищецът не претендира лихва за забава за срока от 13.03.2020 г. до
13.07.2020 г. съгласно ЗМДПВНИП.
Твърди се, че ищецът основава претенцията си въз основа на сключен
между „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А. клон България“, ЕИК ..... и
1
ищеца „Фронтекс интернешънъл” ЕАД Рамков договор за продажба и
прехвърляне на вземания, съгласно който цедента прехвърля на цесионера на
всеки три месеца за срока на договора портфолио от вземания
индивидуализирани в Приложение № 1а от 18.06.2020 г., в което подробно са
индивидуализирани и описани цедираните вземания, между които и
процесното срещу ответника. По силата на договора и на основание чл.99,
ал.2 от Закона за задълженията и договорите титуляр на вземанията по
договора за кредит, включително вземанията претендирани в настоящото
производство е ищеца. С оглед задължението си по чл.99, ал.3 от ЗЗД
цедентът „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А. клон България“,
упълномощава цесионера „Фронтекс интернешънъл” ЕАД да уведоми
длъжника М. Г. АНД. за прехвърлянето на вземанията спрямо него. До
ответника е изпратено писмо чрез Български пощи ЕАД на адреса посочен в
договора за кредит, но ответникът не е открит за връчване на уведомлението.
Открито е пълнолетно лице А.А., която го е получила на 13.07.2020 г.
Въпреки това, се иска съдът да връчи при размяна на книжата по чл.131 от
ГПК на насрещната страна уведомление по реда на чл.99 от ЗЗД, с което
ответникът да се счита за уведомен за извършената цесия.
Сочи се, че съдът е уважил подадено заявление за издаване на заповед
за изпълнение по образувано ч.гр.д. № 894/2021 г. на РС Е.П. и е издал
Заповед за изпълнение по искане на заявителя „Фронтекс интернешънъл”
ЕАД срещу длъжника М. Г. АНД.. Длъжникът е уведомен за издадената
заповед за изпълнение и е възразил срещу същата, поради което на заявителя
е указано да предяви иск за установяване на претенциите си, в която връзка е
предявен настоящия иск.
В исковата молба се твърди, че вземането е възникнало по повод
сключен между длъжника - ответник и кредитора „БНП Париба Пърсънъл
Файненс С.А. клон България“, ЕИК ..... Договор за потребителски паричен
кредит № PULS-16540466/16.11.2018 г., въз основа на който между страните е
възникнала облигационно правна връзка, по силата на която кредитодателят е
отпуснал на кредитополучателя сума в размер на 20000.00 лева получена от
кредитополучателя по посочена от него банкова сметка. Кредитополучателят
се е задължил да върне получената сума, ведно с дължимите лихви на 84 броя
месечни погасителни вноски, чиито размер и срок са посочени в погасителен
план, намиращ се на първата страница от договора за кредит. Всяка месечна
2
погасителна вноска съдържа главница по кредита, ведно с надбавка, която е
печалбата на кредитора – договорна възнаградителна лихва. Тъй като
кредитополучателят – ответник не е изпълнил всички свои задължения по
договора за кредит и е преустановил плащанията, като падежът на първата
неплатена вноска за главницата е настъпил на 05.12.2019 г., а за договорната
възнаградителна лихва на 05.01.2020 г., считано от следващия ден длъжникът
изпада в забава. В този случай се дължи на основание чл.86 от ЗЗД
обезщетение за забава – лихва за забава, чиито размер се изчислява спрямо
действащата законна лихва. Крайният срок на договора е на 05.11.2025 г., но
предвид изпадането на длъжника в забава още на 05.12.2019 г., ищецът се е
възползвал от възможността да обяви кредита за предсрочно изискуем. В
договора е уговорено, че при просрочие на две или повече месечни вноски,
считано от датата на падежа на втората погасителна вноска за кредитора
възниква потестативно право да обяви предсрочната изискуемост на
вземането си. Това обстоятелство може да бъде установено от приложеното
към исковата молба известие за доставяне от Български пощи ЕАД. За
периода от 05.12.2019 г. до 16.06.2021 г. е настъпил падежа на 19 броя
погасителни вноски. На 16.06.2021 г. е обявена предсрочна изискуемост на
вземането поради което на основание т.2 от Тълкувателно решение № 3 от
27.03.2019 г. по т.д. № 3/2017 г. на ОСГТК на ВКС, кредиторът няма право да
претендира вземания за възнаградителна лихва, чиито падеж следва да
настъпи след датата на обявяване на предсрочната изискуемост. Поради това
ищецът претендира договорната възнаградителна лихва в размер на 1642,00
лева за периода от 05.01.2020 г. до 05.06.2021 г.
Изложеното обуславя правния интерес от водене на настоящия иск.
Препис от исковата молба и доказателствата към нея са изпратени на
ответника М. Г. АНД., който в срока по чл.131 от ГПК чрез адв. Н.Д. – САК
счита предявения иск за допустим, но го оспорва като неоснователен.
Оспорва настъпилата предсрочна изискуемост на Договора за заем и твърди,
че съгласно чл.6 от Закона за мерките и действията по време на извънредното
положение и за преодоляване на последиците до два месеца след отмяната на
извънредното положение при забава на плащане на задължения на
частноправни субекти, длъжници по договори за кредит и други форми на
финансиране, предоставени от финансови институции по чл.3 от Закона за
кредитните институции, с изключение на дъщерните дружества на банките,
3
включително когато вземанията са придобити от банки, финансови
институции или трети лица, не се начисляват лихви за забава и неустойки,
задължението не може да бъде обявено за предсрочно изискуемо и договорът
не може да бъде развален поради неизпълнение. Затова за срока от 13.03.2020
г. до 13.07.2020 г. е било невъзможно да бъде обявен заемът за предсрочно
изискуем а такова изявление би било нищожно на основание чл.6 от
посочения закон.
Постоянната практика на ВКС приема, че предсрочната изискуемост
има действие от момента на получаване от длъжника на волеизявлението на
кредитора, ако към този момент са настъпили обективните факти, обуславящи
настъпването й, поради което едва с издадената заповед за изпълнение
ответникът е разбрал за претенцията на ищеца и затова че същият е
пристъпил към изпълнение. Оспорва се и претенцията за възнаградителна
лихва върху претендираните вноски с ненастъпил падеж, както и
дължимостта на възнаградителна лихва за просрочените вноски чиито падеж
е настъпил в периода от 05.01.2020 г. до 05.06.2021 г.. По своя смисъл
договорната лихва е цената на стойността на капитала, който се предоставя за
временно ползване. Постоянна е практиката на съдилищата, съобразно която
уговорената в договора за банков кредит възнаградителна лихва не е лихвата,
която се дължи при забавено изпълнение за парично задължение имаща
обезщетителен характер. Договорната лихва в хипотезата на банков кредит по
своя правен характер е възнаграждението, платимо на кредитора за
ползването на предоставените на кредитополучателя парични средства, ако
длъжникът не плати в срок тази цена на кредитора, той дължи мораторна
лихва върху просрочените суми – главница и възнаградителна лихва по реда
и условията на чл.86, ал.1 от ЗЗД, а ако няма такава – законната лихва. Затова
длъжникът не може да дължи едновременно законна и договорна лихва дори
в хипотезата на забавено плащане – той ще дължи или само мораторна лихва
за забава или само законната лихва при условията на чл.86, ал.1 от ЗЗД.
Затова се оспорва иска и за сумата от 1642.00 лева договорна
възнаградителна лихва за периода от 05.01.2020 г. до 05.06.2021 г.
След преценка на събраните по делото доказателства и във връзка със
становищата на страните, съдът от фактическа страна установява следното:
Със заповед за изпълнение на парично задължение № 314/16.09.2021 г.
по чл.410 от ГПК, издадена по ч.гр.дело № 894/2021 г. на РС Е.П., съдът е
4
уважил искането на заявителя „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД и
е разпоредено ответникът М. Г. АНД. да заплати на заявителя следните суми:
сумата от 18125,04 лева – главница; сумата от 3895,21 договорна лихва за
периода от 05.12.2019 г. до 16.06.2021 г. и сумата от 987,86 лева лихва за
забава за периода от 06.12.2019 г. до 10.09.2021 г. произтичащи от Договор за
потребителски паричен кредит № PULS-16540466/16.11.2018 г.. Претендира
се и законна лихва считано от датата на подаване на заявлението за издаване
на заповед за изпълнение – 14.09.2021 г., до окончателното й изплащане,
както и сторените разноски в размер на 460,17 лева внесена държавна такса и
50.00 лева юрисконсултско възнаграждение.
Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника А. на 13.10.2021 г.,
който в срока по чл.414 от ГПК е депозирал възражение, с което оспорва
претендираните вземания по издадената заповед за изпълнение. В тази връзка
на основание чл.415, ал.1, т.1 вр. ал.4 от ГПК съдът е указал на кредитора да
предяви иск за установяване на вземането си в месечен срок от връчване на
съобщението. Искът е предявен в преклузивния едномесечен срок.
Въз основа на Договор за потребителски кредит № PULS-
16540466/16.11.2018 г. кредиторът „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А клон
България“, ЕИК ..... е предоставил на ответника сумата от 20000.00 лева,
платима на 84 броя погасителни вноски, всяка от по 375,87 лева, като
кредитополучателят следва да заплати и застрахователна премия защита на
плащанията в размер на 6300.00 лева, такса ангажимент 700.00 лева, годишен
процент на разходите 8,39 % и лихвен процент от 6,96 %.
Към договора са представени погасителен план и общи условия,
декларация за предоставяне на лични данни и копие от лична карта на
ответника; стандартен европейски формуляр за предоставяне на информациия
за потребителските кредити.
Видно от платежно нареждане от 19.11.2018 г. кредиторът „БНП
Париба Пърсънъл Файненс С.А клон България“ е превел на М. Г. АНД. сума в
размер на 19300.00 лева във връзка с Договор за потребителски кредит №
PULS-16540466.
С договор за цесия от 22.04.2020 г. и Приложение № 1 към него от
18.06.2020 г., „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А клон България“ е
прехвърлило на ищеца вземането по процесния кредит.
Представено е и пълномощно, с което „БНП Париба Пърсънъл Файненс
С.А клон България“ упълномощава „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД да
уведоми длъжниците по Договор за прехвърляне на вземания от 22.04.2020 г.
за извършената цесия, както и потвърждение за сключена цесия на основание
чл.99, ал.3 от Закона за задълженията и договорите.
5
По делото е представено и уведомление за извършено прехвърляне на
вземания, адресирано от ответника М. Г. АНД. от 14.12.2021 г. и приложена
обратна разписка на „Български пощи“ ЕАД, на която е отбелязано, че А.А. е
получила известте на 13.07.2020 г., както известие за доставяне на „Български
пощи“ удостоверяващо получаване на уведомление за цесия и предсрочна
изискуемост по договора от М.А. на 16.06.2021 г..
От заключението на изслушаната и приета съдебно-счетоводна
експертиза се установява, че кредитополучателят М. Г. АНД. е усвоил изцяло
и в брой заемната сума в размер на 19300.00 лева, която е преведена по
посочена от него банкова сметка в ОББ АД от кредитора “БНП Париба
Пърсънъл Файненс С.А клон България“, като разликата от преведената сума
до общия размер на кредита от 20 000.00 лева - представлява такса
ангажимент от 700.00 лева уговорена в самия договор. Усвоеният паричен
кредит по Договор за потребителски паричен кредит № PULS-
16540466/16.11.2018 г. от кредитополучателя е в размер на 20 000.00 лева.
Ответникът е извършил плащания за погасяване на кредита в общ размер от
4677,83 лева, от които в системата на кредитодателя са погасени следните
суми: 2324,96 лева – главница; 1377,87 лева – договорна възнаградителна
лихва и 975,00 лева главница по застраховка кредит. Кредитополучателят не е
изпълнил всички свои задължения по договора за кредит и многократно е
заплащал дължимите месечни погасителни вноски със закъснение, като
първата частично неизплатена вноска за главница е с настъпил падеж на
05.12.2019 г.. На 05.01.2021 г. е настъпил падежа на първата изцяло
неизплатена вноска. Към момента на депозиране на заявлението за издаване
на заповед за изпълнение – 14.09.2021 г. размерът на остатъчното задължение
на кредитополучателя по пера е както следва: главница 17675,04 лева;
договорна възнаградителна лихва за периода от 05.01.2020 г. до 05.06.2021 г.
в размер на 1642.00 лева; главница по застраховка кредит 450,00 лева;
обезщетение за забава за периода от 05.12.2019 г. до 16.06.2021 г. в размер на
270.25 лева и законна лихва за забава за периода от 17.06.2021 г. до
14.09.2021 г. в размер на 436,97 лева, като общия размер на задължението
възлиза на 20474,26 лева. Към момента на депозиране на иска в съда -
15.12.2021 г. задълженията възлизат както следва: 17675,04 лева; договорна
възнаградителна лихва за периода от 05.01.2020 г. до 05.06.2021 г. в размер на
1642.00 лева; главница по застраховка кредит 450,00 лева; обезщетение за
забава за периода от 05.12.2019 г. до 16.06.2021 г. в размер на 270.25 лева и
законна лихва за забава за периода от 17.06.2021 г. до 15.12.2021 г. в размер
на 888,67 лева, като общия размер на задължението възлиза на 20925,96 лева.
При така установената по делото фактическа обстановка, съдът стигна
до следните правни изводи:
6
Предявен е положителен установителен иск, правният интерес на който
се извежда от предходно проведено заповедно производство, по което е
издадена заповед за изпълнение, длъжникът по която е направил възражение,
поради което съдът е указал на зявителя да предяви иск за установяване на
вземането си, като ищецът е предявил настоящият иск. Искът е предявен в
преклузивния едномесечен срок, поради което е допустим и подлежи на
разглеждане по същество.
За установяване легитимацията си на кредитор, ищецът „Фронтекс
Интернешънъл“ ЕАД е посочил и представил договор за продажба и
прехвърляне на вземания от 22.04.2020 г., ведно с Приложение 1 към него, по
силата на който продавачът „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А. клон
България“ му е прехвърлил вземания към свои длъжници в определен размер,
произтичащи от договори за кредит, индивидуализирани
в съответното Приложение № 1, сред които е и договора, сключен с ответника
М. Г. АНД.. Представено е и издадено от цедента потвърждение за
прехвърлянето на вземанията.
От представеното по делото изрично пълномощно от БНП Париба
Пърсънъл Файненс С.А. клон България“ в полза на Фронтекс Интернешънъл
ЕАД е видно, че е налице изрично изявена правно валидна воля от цедента за
упълномощаването на цесионера от негово име да предприеме фактически
действия по уведомяването на длъжниците за извършеното прехвърляне на
вземанията. От представените по делото доказателства се установява
надлежно уведомяване на длъжника за извършената цесия и предсрочната
изискуемост преди предявяването на иска, доколкото са представени
доказателства - два броя известия за доставяне връчени съответно на на
13.07.2020 г. на А.А. и на 16.06.2021 г. лично на ответника А..
От всичко изложено следва извода, че ищецът се легитимира като
кредитор на ответника, тъй като уведомлението за цесията, приложено към
исковата молба е достигнало до длъжника и съставлява надлежно съобщаване
за цесията по чл.99, ал.3 от ЗЗД, с което прехвърлянето на вземането е
породило действие за длъжника.
Кредитополучателят А. е усвоил предоставената му сума, което се
установява, както от представеното платежно нареждане удостоверяващо
извършено плащане по смета на ответника от кредитодателя, така и от
приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза. В случая ответникът е
получил сумата от 19 300.00 лева, като е погасил само част от дължимите
вноски в общ размер от 4677,83 лева, както следва: 2324,96 лева – главница;
7
1377,87 лева – договорна възнаградителна лихва и 975,00 лева главница по
застраховка кредит. Ищецът претендира заплащане на главница в размер на
18125,04 лева, чиято дължимост се установява в пълен размер от
заключението на приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза, поради
което предявеният иск за главница е основателен и доказан по основание и
размер и следва да се уважи.
Претендира се присъждане и на договорна лихва, която по своята
същност е възнаградителна и представлява цената или възнаграждението по
договора и се дължи по силата на уговорка между страните или по силата на
закона. Размерът й е определен в договора, а предназначението й е да
възмезди заемодателя за ползването на паричната сума от заемополучателя за
времето на действие на договора. С договора страните са уговорили, че при
просрочие на две или повече месечни погасителни вноски, считано от
падежната дата на втората погасителна вноска за кредитора възниква право
да обяви предсрочната изискуемост на вземането си. В случая за периода от
05.12.2019 г. до 16.06.2021 г. е налице настъпил падеж на 19 броя
погасителни вноски, поради което на 16.06.2021 г. е обявена предсрочна
изискуемост на вземането. В този смисъл ищецът съобразявайки се с т.2 от
Тълкувателно решение № 3 от 27.03.2019 г. по т.д. № 3/2017 г. на ОСГТК на
ВКС, според което кредиторът няма право да претендира вземания за
възнаградителна лихва, чиито падеж следва да настъпи след датата на
обявяване на предсрочната изискуемост, претендира договорна
възнаградителна лихва в размер на 1642.00 лева, която претенция се доказва
от заключението на изслушаната по делото съдебно-счетоводна експертиза,
поради което следва да се уважи в претендирания размер.
Обезщетителната (мораторна) лихва по чл.86, ал.1 ЗЗД се дължи при
поискване - чрез самостоятелен иск за обезщетение за вредите от забавата
или като последица от уважаването на иск за главницата. В случая, предвид
извода за доказаност на предявения главен иск в пълен размер, на ищеца се
следва и сумата от 707,22 лева включваща дължимо обезщетение за забава за
периода от 06.12.2019 г. до 10.09.2021 г., предвид заключението на вещото
лице по приетата съдебно-счетоводна експертиза, като искът в останалата му
част за разликата до пълния предявен размер от 987,86 лева подлежи на
отхвърляне като неоснователен и недоказан. Ищецът не претендира
обезщетение за забава за срока от 13.03.2020 г. до 13.07.2020 г., съгласно
8
ЗМДПВНИП, като вещото лице при изчислението й също е взело предвид
посочената разпоредба.
По разноските в настоящото производство:
В това производство ищцовото дружество претендира разноски от
които 380.51 лева държавна такса, 380.00 лева възнаграждение за вещо лице
и 150.00 лева юрисконсултско възнаграждение. В тази връзка и с оглед изхода
на делото на ищеца следва да бъдат присъдени разноски в размер на 898,19
лева съразмерно с уважената част от иска.
На основание ТР № 4/16.06.2014г. на ОСТГК на ВКС при пълно или
частично уважаване на искове с правно основание чл.422 ГПК, исковият съд
дължи произнасяне за разноските на заявителя по заповедното производство с
осъдителен диспозитив, поради което претенцията на заявителя за
присъждане на направените разноски в заповедното производство се явява
също частично основателна, като ответникът следва да бъде осъден да
заплати на „Фронтекс интернешънъл” ЕАД разноски в размер на 503,27 лева
сторени в заповедното производство съразмерно на уважената част на иска.
Ответникът по делото не представя доказателства за сторени разноски,
поради което не следва да му бъдат присъждани такива съобразно
отхвърлената част на иска.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422 от ГПК, че М.
Г. АНД., ЕГН ********** от гр.Е.П., Община Е.П., Софийска област, ул.
„...... дължи на „Фронтекс интернешънъл” ЕАД, ЕИК ............. със съдебен
адрес: гр.София, ул. ”.....”, № 15, ет.6 следните суми: 18125,04 лева
/осемнадесет хиляди сто двадесет и пет лева и четири стотинки/
главница; сумата от 1642,00 лева /хиляда шестстотин четиридесет и два
лева/ договорна лихва за периода от 05.01.2020 г. до 05.06.2021 г. и сумата
от 707,22 лева /седемстотин и седем лева и двадесет и две стотинки/ лихва
за забава за периода от 06.12.2019 г. до 10.09.2021 г. ведно със законната
лихва считано от 14.09.2021 г. – момента на подаване на заявлението за
издаване на Заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл.410
9
от ГПК по ч.гр.д. № 894/2021 г. по описа на РС Е.П. до окончателното
изплащане на вземането произтичащи от Договор за потребителски паричен
кредит № PULS-16540466/16.11.2018 г..
ОТХВЪРЛЯ иска за заплащане на лихва за забава за периода от
06.12.2019 г. до 10.09.2021 г. за разликата от уважения размер от 707,22 до
предявения размер от 987,86 лева.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК М. Г. АНД., ЕГН
********** да заплати на „Фронтекс интернешънъл” ЕАД, ЕИК .............
сумата от 898,19 лева /осемстотин деветдесет и осем лева и деветнадесет
стотинки/ направени разноски по производството по предявяване на исковата
молба и разноски направени по заповедното производство в размер на 503,27
лева /петстотин и три лева и двадесет и седем стотинки/.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Софийски окръжен
съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
След влизане в сила на решението по настоящото дело, ч.гр.д. №
894/2021 г. по описа на РС Е.П. да бъде върнато в деловодството на съда, като
към същото бъде приложен заверен препис от настоящото решение.
Съдия при Районен съд – Е.П.: _______________________
10