РЕШЕНИЕ
№ 47
гр. Велики Преслав, 20.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКИ ПРЕСЛАВ, II СЪСТАВ, НО, в публично
заседание на седемнадесети ноември през две хиляди двадесет и първа година
в следния състав:
Председател:Елена С. Геренска
при участието на секретаря Марияна П. Василева
като разгледа докладваното от Елена С. Геренска Административно
наказателно дело № 20213610200308 по описа за 2021 година
Настоящото производство е образувано на основание чл. 59 и сл. от
ЗАНН, въз основа на жалба от Д. Г. ИЛ. с ЕГН **********, с адрес в
гр.********, срещу Наказателно постановление №21-0323-000375/08.07.2021
г., издадено от Началника на РУ – Велики Преслав към ОД на МВР-гр.Шумен
с което за нарушение по чл. 140, ал.1, чл.145, ал.2 и чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП,
на осн. чл.175, ал.3, пр.1, чл.177, ал.6, пр.2 и чл.183, ал.1,т.1,пр.2 от ЗДвП са
му наложени административни наказания „Глоба“ в общ размер на 410.00 лв.
и „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 месеца.
В жалбата се съдържат доводи за неправилност и незаконосъобразност
на обжалваното пред настоящия съд наказателно постановление, с аргументи
за нарушение на материалния и процесуалния закон. Сочи се, че АНО е
допуснал нарушение на чл.52, ал.4 и чл.54 от ЗАНН, както и такива на чл.42,
т.4 и чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, които са от категорията на съществените и
нарушават в значителна степен правото на защита на жалбоподателя и водят
до недоказаност на нарушението, съгласно чл.6 от ЗАНН.
В съдебно заседание жалбоподателят, чрез процесуалния си
представител, поддържа изцяло депозираната жалба.
Въззиваемата страна както и призованата на осн.чл.62 от ЗАНН РП-
Шумен, редовно призовани, не изпращат представител в съдебно заседание.
Съдът, като обсъди материалите по приложената
административнонаказателна преписка и събраните по нея, и в хода на
съдебното производство гласни и писмени доказателства, преценени
поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите на закона,
1
намира следното:
На 23.04.2021 г. св. С.Н. – мл.автоконтрольор при РУ Велики Преслав,
заедно с колегата си св.П.Д. осигурявали контрол по безопасност на
движението на път I-7 в Община Велики Преслав. Св.Н. спрял за проверка на
км. 137+130 движещ се в посока към гр.Шумен, товарен автомобил
"Мерцедес 412 Д с регистрационен номер *****, управляван от
жалбоподателя Д.И.. Предвид констатирани извършени от същия нарушения,
св.Н. му съставил АУАН за това, че на посочената дата, управлявал МПС,
което не е регестрирано по надлежният ред, доколкото се установило, че е с
прекратена служебна регистрация на 25.01.2021 г. по реда на чл.143, ал.15 от
ЗДвП, както и че в качеството му на приобретател не го е пререгистррал в
службата по местоживеене в едномесечен срок от датата на придобиването му
и не носи контролен талон към СУМПС - нарушения на чл.140, ал.1, чл.145,
ал.2 и чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП.
Във връзка с направените констатации, от страна на РУ - В.Преслав
била сезирана РП-Шумен с оглед преценка на данни за извършено
престъпление по чл. 345, ал. 2 от НК. С Постановление от 18.06.2021 г. на
прокурор при ШРП бил постановен отказ от образуване на ДП с аргумент за
субективна несъставомерност на извършено по чл.345, ал.2 деяние, предвид
липсата на доказателства за наличието на пряк умисъл у дееца, закупил
процесното МПС на 23.11.2020 г.
Препис на постановлението било изпратено на началника на РУ -
В.Преслав за преценка относно ангажиране отговорността на Д. Г. ИЛ. от гр.
**** по административен ред за същото деяние.
Въз основа акта и посоченото в Постановлението на ШРП било
издадено и обжалваното пред настоящия съд НП, издалият го орган на което,
изцяло възприел посочената в съставения акт фактическа обстановка, като на
жалбоподателя, на осн. чл.175 ал.З пр.1 от ЗДвП била наложена „Глоба“ в
размер на 200лв. и „Лишаване от право да управлява МПС“ за 6 месеца за
нарушение на чл.140 ал. 1 от ЗДвП, на осн. чл.177 ал.6 пр.2 от ЗДвП била
наложена „Глоба“ в размер на 200лв за нарушение на чл.145 ал. 2 от ЗДвП и
на осн.чл.183 ал.1 т.1 пр.2 от ЗДвП – „Глоба“ в размер на 10,00 лв за
нарушение на чл.100 ал. 1 т.1 от ЗДвП.
Приетата за установена фактическа обстановка, съдът изведе въз основа
на анализа на доказателствата - писмени и гласни събрани в хода на
настоящото производство, вкл. и приобщени в хода на съдебното следствие.
Свидетелските показания депозирани от разпитания свидетел са
безпротиворечиви, взаимно допълващи се в кореспондираща връзка помежду
си, като колерират и с писмените доказателствени средства, като поради
липса на предпоставки за тяхната критика съдът възприема с доверие и
кредитира както показанията на разпитания свидетел считайки ги обективни и
достоверни, така и писмените доказателствени източници.
Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна
проверка на издаденото наказателно постановление относно
законосъобразността, обосноваността му, и справедливостта на наложеното
административно наказание и предвид установените факти направи следните
правни изводи:
2
Така депозираната пред настоящия съд жалба е подадена в
законоустановения срок. Същата изхожда от легитимирана страна и е
насочена срещу подлежащ на обжалване акт, поради което се явява
процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата се явява
неоснователна.
За да достигне до този извод, настоящият съдебен състав съобрази
следното:
Актът и наказателното постановление са съставени при спазване
императивните изисквания на ЗАНН. Същите съдържат всички необходими
за тяхната редовност от формална страна реквизити, визирани в чл. 42 и чл.
57 ЗАНН. Описаните нарушения, са по начин индивидуализиращ същите и
позволяващ на наказаното лице да разбере, за какво конкретно нарушение е
санкциониран и както в АУАН, така и в издаденото въз основа на него НП са
намерили отражение приетите за осъществили се от страна на
административнонаказващия орган обективни признаци на състава на
нарушенията, за което е ангажирана отговорността на жалбоподателя, а така
също и конкретната законова разпоредба, под които са субсумирани фактите,
установени от административнонаказващия орган и санкционната норма, въз
основа на която е ангажирана административнонаказателната отговорност на
нарушителя.
По делото не е налице спор между страните относно така установената
от съда фактическа обстановка. Спорът е относно наличието на субективния
елемент от състава на едно от посочените административни нарушения,
правната квалификация касателно другото такова и липсата на позоваване в
обжалваното пред съда НП от страна на АНО на Постановлението на
прокурор от ШРП, с което е отказано образуването на ДП и съотв.прилагане
разпоредбата на чл.36, ал.2 от ЗАНН
В случая отговорността на жалбоподателя е ангажирана на първо
място на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП - за управление на моторно
превозно средство, което не е регистрирано по надлежния ред. Легална
дефиниция за регистрация се съдържа в § 2, т. 4 от ДР на Наредба № I-45 от
24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в
движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на
регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и
реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства.
Съгласно този текст "регистрация" е административно разрешение за
превозното средство да участва в пътното движение, включващо
идентификацията на превозното средство и издаването на табели с
регистрационен номер. Разпоредбата на чл. 145, ал. 2 от ЗДвП вменява
задължение към приобретателя на регистрирано пътно превозно средство в
срок един месец да регистрира придобитото превозно средство в службата за
регистрация на пътни превозни средства по постоянния адрес или адрес на
регистрация на собственика, освен когато пътното превозно средство е
придобито от търговец с цел продажба. Аналогични са и разпоредбите на чл.
3, ал. 1 и чл. 4, ал. 1 от Наредба № I-45 от 24.03.2000 г.
Когато това задължение за регистрация не бъде изпълнено от
собственика в двумесечен срок от придобиването, разпоредбата на чл.
3
143,ал.15 от ЗДвП предвижда прекратяване на регистрацията на
регистрираното пътно превозно средство, което прекратяване става служебно,
с отбелязване в автоматизираната информационна система. Прекратяването
на регистрацията има за последица липсата на административно разрешение
за превозното средство да участва в пътното движение.
Съответно, според правилото на чл. 140, ал. 1, изр. първо от ЗДвП, по
пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни
превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с
регистрационен номер, поставени на определените за това места.
Нарушаването на това правило е обявено за наказуемо с административно
наказание по чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП, според който текст, се наказва с
лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 6 до 12
месеца и с глоба от 200 до 500 лв. водач, който управлява моторно превозно
средство, което не е регистрирано по надлежния ред.
Очевидно е, че изпълнителните деяния на двете нарушения са
различни. За да се осъществи състав на нарушение по чл. 145, ал. 2 от ЗДвП,
задълженото лице трябва в срок до един месец да не предприеме действие по
регистриране на придобито превозно средство в съответната служба за
регистрация на ППС. Т. е. материалното правило за поведение е за
определено действие, а нарушаването му се осъществява, чрез бездействие.
Съответно, за да се наруши забраната за допускане по пътищата, отворени за
обществено ползване, само на моторни превозни средства и ремаркета, които
са регистрирани по надлежния ред, възведена в чл. 140, ал. 1, изр. първо от
ЗДвП, задълженото лице трябва да управлява моторно превозно средство,
което не е регистрирано по надлежния ред. В този случай изпълнителното
деяние се осъществява с действие, при дължимо по закон бездействие.
Анализът и тълкуването на цитираните по-горе разпоредби, относими
към настоящия казус, водят на извода, че след валидно осъществена промяна
на собствеността върху превозното средство и непредприемане на действия
от страна на новия собственик в срок до един месец да регистрира
придобитото превозно средство в съответната служба за регистрация, същото
следва да бъде квалифицирано като моторно превозно средство, което не е
регистрирано по надлежния ред, по смисъла на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП. Т. е.
състоянието на превозното средство "нерегистрирано по надлежния ред
моторно превозно средство" е пряка последица от неизпълнение в срок на
задължението по чл. 145, ал. 2 от ЗДвП.
В разглеждания случай след придобиване на процесното моторно
превозно средство на 23.11.2020 г. жалбоподателят не е изпълнил посочените
нормативни задължения за регистрация на превозното средство и на
25.01.2021 г. регистрацията на автомобила е била прекратена служебно на
основание чл. 143, ал. 15 от ЗДвП, чрез отбелязване в автоматизираната
информационна система. Следователно към посочената в наказателното
постановление дата на извършване на нарушението – 23.04.2021 г.,
автомобилът вече е бил със служебно прекратена регистрация и
жалбоподателят Д. Г. ИЛ. е управлявал нерегистрирано МПС по смисъла на
4
закона, поради което е осъществил виновно състава на административното
нарушение по чл. 175, ал. 3, предл. 1 от ЗДвП. Противно на рлевираните
възражения, за служебното прекратяване на регистрацията, законът не
предвижда издаване на акт или уведомяване на собственика на автомобила,
както това е предвидено например при служебното прекратяване на
регистрацията по реда на чл. 143, т. 10 от ЗДвП – при получено уведомление
от собственика от Гаранционния фонд по чл. 574, ал. 11 от Кодекса за
застраховането. В качеството си на собственик на управлявания автомобил
жалбоподателят И. е длъжен да познава произтичащите от ЗДвП задължения
към приобретателите на моторни превозни средства за регистрирането им по
реда и в срока по чл. 145, ал. 2 от ЗДвП, а и да знае последиците от
неизпълнение на тези задължения. Именно тези обстоятелства не изключват
вината на И. за управлението на моторното превозно средство, което не е
регистрирано по надлежния ред.
По силата на чл. 7, ал. 1 от ЗАНН, деянието, обявено за
административно нарушение, е виновно, когато е извършено умишлено или
непредпазливо, като алинея 2 на същия член предвижда, че непредпазливите
деяния не се наказват само в изрично предвидените случаи. Такова
изключение не е предвидено в нормата на чл. 175, ал. 3 от ЗДвП, поради което
и деянието правилно е било санкционирано, дори и при липса на установен
пряк умисъл за извършването му.
С оглед тези съображения се налага извод, че
административнонаказателния орган правилно е ангажирал
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя за
извършените от него деяния по чл.140, ал.1 и чл.145, ал.2 от ЗДвП.
Що се касае до възражението относно липсата на прилагане в случая
на чл.33, ал.2 от ЗАНН, то следва да се посочи, че същото се явява
неоснователно, доколкото не е било образувано досъдебното производство,
което да предпоставя прекратяването на административнонаказателното
такова поради забраната за възможността за двукратно санкциониране на
дееца за едно и също деяние и с оглед последващата възможност за
реализиране на административнонаказателната отговорност в приложение
на чл. 36, ал. 2 от ЗАНН, както ефектът от липсата на прекратяване е
единствено, че срокът за издаване на НП не е спрял да тече, при издаден
АУАН , т. е. налице са основанията визирани в хипотезата на чл. 36, ал. 2
ЗАНН е издадено при спазване на шестмесечния срок по чл. 34, ал. 3 ЗАНН.
Съгласно чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП водачът на моторно превозно
средство е длъжен да носи свидетелство за управление на моторно превозно
средство от съответната категория и контролния талон към него. За да е
съставомерно деянието по чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, водачът на МПС следва
да е правоспособен и да не носи СУМПС и контролния талон към него.
Видно от приложената справка за нарушител/водач към 23.04.2021 г.
жалбоподателят И. е притежавал СУМПС, валидно до 25.05.2023 г.
следователно същият безспорно е бил правоспособен водач на МПС.
Съдът намира, че правилно е посочена като нарушена нормата на чл.
100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, тъй като установеното поведение на водача, който при
проверката не е носил контролен талон към него на практика не се оспорва и
5
от самия жалбоподател. АНО правилно е издирил и приложил
административно наказателната разпоредба на чл. 183, ал. 1, т. 1, предл. 2 от
ЗДвП предвиждаща санкциониране на водач, който не носи определените
документи - свидетелство за управление, контролен талон и свидетелство за
регистрация на управляваното моторно превозно средство, като е наложил
предвидения абсолютен размер "глоба" 10 лева за всяко едно от нарушенията.
Съдът не кредитира и направеното в възражение за „дописване“ на ръка
на обвинение за извършено нарушение в съставения АУАН , с което се
ревират доводи за нарушаване правото на жалбоподателя да направи
възражение по същото и препятстване правото му на защита, доколкото от
една страна липсват доказателства за посоченото да е осъществено не в
присъствието на жалбоподателя, а от друга - същото видно от приложения по
делото АУАН е касателно единствено посочване цифром на разпоредбата от
ЗДвП относима към извършено нарушение за непредставяне на контролен
талон към СУМПС, което е описано в издадения АУАН.
Поради изложеното съдът намира, че обжалваното наказателно
постановление се явява правилно и законосъобразно и като такова следва да
бъде потвърдено изцяло, като следва да се посочи и че доколкото АНО е
наложил минимално предвидените във визираните разпоредби наказания
същите са справедливи и е лишен от възможност да ги ревизира. В случая не
са налице и основанията за прилагане на чл.28 от ЗАНН, както поради броя на
извършените от жалбоподателя нарушения, така и предвид, че същите не са
първи такива за него, както и че срокът на регистрационните табели е
изтекъл преди няколкомесечен период от време и случаят не разкрива
пониска степен на обществена опасност. Съобразявайки посоченото и
степента на засягане на обществените отношения, съдът намира, че
настоящите нарушения не може да се приемат като такива с незначителни
вредни последици, поради което правилно е преценено, че същото не е
маловажен случай.
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН в съдебните
производства по обжалване на издадени НП пред районния съд страните имат
право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния
кодекс, като на основание чл. 144, ал.3 от АПК, с оглед изхода на делото
такива да се присъдят на административнонаказващия орган, който
своевременно е направил изрично искане за това. Съгласно чл. 37, ал. 1 от
ЗПП заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на
извършената дейност и се определя в наредба на Министерския съвет по
предложение на НБПП. Като взе предвид, че производството по делото е
приключило в едно съдебно заседание, без участието на представител на
въззиваемата страна, съотв. същото не представлява фактическа и правна
сложност намира, че на страната следва да бъде присъдено юрисконсултско
възнаграждение в минималния размер, предвиден в нормата на чл. 27е от
Наредбата, а именно за сумата от 80,00 /осемдесет/ лева.
Воден от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
6
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №21-0323-
000375/08.07.2021 г., издадено от Началника на РУ – Велики Преслав към ОД
на МВР-гр.Шумен, с което на Д. Г. ИЛ. с ЕГН **********, с адрес в гр.*****
за нарушение по чл. 140, ал.1, чл.145, ал.2 и чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП, на осн.
чл.175, ал.3, пр.1, чл.177, ал.6, пр.2 и чл.183, ал.1,т.1,пр.2 от ЗДвП са му
наложени административни наказания „Глоба“ в общ размер на 410.00 лв. и
„Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 месеца.
ОСЪЖДА Д. Г. ИЛ. с ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на ОД на МВР
Шумен сумата от 80,00 /осемдесет/ лева, представляваща разноски за
юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд – Шумен по реда на АПК в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Велики Преслав: _______________________
7