Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 17.07.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийски
градски съд, Наказателно отделение, ІІІ въззивен състав, в публично съдебно
заседание на седми юни две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ХРИСТИНКА КОЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
МИРОСЛАВА ТОДОРОВА
АЛЕКСАНДРИНА
ДОНЧЕВА
при
участието на секретар Нели Драндарова и прокурор Мария Николова, като разгледа
докладваното от младши съдия Дончева в.н.о.х.д. № 1519 по описа на съда за 2019
г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на глава
двадесет и първа на НПК.
Образувано е по повод протест на
прокурор при Софийска районна прокуратура, срещу присъда от 26.11.2018 г. по
н.о.х.д. № 258/2018 г. на Софийски районен съд, Наказателно отделение, 109-ти
състав, с която подсъдимият С.Е.П. е признат за невиновен в това на 03.06.2017
г., около 22.10 часа, в гр. София, ж. к. „Обеля“, ул. „******“, пред № 27, да е
държал без надлежно разрешително па ЗКНВП, високорисково наркотично вещество, а
именно коноп с нетно тегло 5.03 грама на стойност 30.18 лева – престъпление по
чл. 354а, ал. 3, т. 1 от НК.
В протеста са наведени доводи за
неправилност на първоинстанционната присъда, в подкрепа на което се твърди, че
от събраните в хода на производството доказателства и най-вече от показанията
на свидетелите се доказва по несъмнен начин основателността на повдигнатото
срещу подсъдимия обвинение. Направено е искане за отмяна на първоинстанционната
присъда и за постановяване на присъда, с която подсъдимият С.П. да бъде признат
за виновен в това, че на 03.06.2017 г. е извършил престъпление по чл. 354а, ал.
3, т. 1 от НК, като доказателствени искания не са направени.
В открито съдебно заседание пред
въззивния съд представителят на Софийска градска прокуратура не поддържа
протеста и излага съображения за правилност на първоинстанционната присъда, тъй
като намира авторството на деянието за недоказано.
Защитникът на подсъдимия изразява
становище за това, че в досъдебното производство по делото са допуснати
съществени процесуални нарушения във връзка с проведения оглед. Поддържа се, че
повдигнатото срещу подсъдимия държавно обвинение не е доказано по несъмнен
начин, поради което е направено искане за потвърждаване на първоинстанционната
присъда.
В последна дума подсъдимият С.П. моли
да бъде оправдан по повдигнатото му обвинение.
Софийски
градски съд, Наказателно отделение, ІІІ въззивен състав, въз основа на
събраните по делото доказателства и при съблюдаване изискванията на закона,
приема за установена следната фактическа обстановка:
На 03.06.2017 г., около 22.10
часа подсъдимият С.Е.П. ***, като се движил пеша по тротоара. В този момент с
патрулен полицейски автомобил към него се приближили полицейските служители при
09 РУ СДВР Я.Г.и Т.М., които в изпълнение на служебните си задължения
осъществявали обход на района като патрул АП 203. От автомобила полицейските
служители забелязали подсъдимия П.,*** в посока бензиностанция „Интерспийд“. Полицейският
патрул се движил срещу посоката на движение на подсъдимия, поради което
последният забелязал неговото приближаване. В момента, в който подсъдимият П.
видял приближаващите към него с полицейски автомобил служители на 09 РУ СДВР,
той пуснал от лявата си ръка предмет, който паднал на земята, след което
подсъдимият подритнал с крак този предмет и продължил движението си в посока
към полицейския автомобил. Тези действия на подсъдимия били забелязани от
страна на полицейските служители, които в този момент се намирали на разстояние
от него от около 7-8 метра, поради което те спрели и му извършили проверка. При
тази проверка полицейските служители установили, че в близост до П. се намира
полиетиленова опаковка, която покрили с лист хартия с идеята да я предпазят от
евентуално влошаване на метеорологичните условия докато на място пристигне
дежурната група разследващи органи. До пристигане на разследващите на мястото
на местопроизшествието, от там минавали хора, тъй като достъпът в близост не
бил ограничен. Щом разследващите пристигнали, те пристъпили към извършване на
оглед, за което бил съставен протокол. В протокола бил отразено, че на около 50
см от оградата на дворното място на бул. „******, върху тротоара е открита
полиетиленопва сгъвка, съдържаща суха тревна маса, както и че същата била
запечатана в прозрачен полиетиленов плик с картон серия А № 0256360.
Разследващите предоставили протокола за подпис на свидетелите М.С.и Б.С. в
качеството на поемни лица, тъй като те случайно преминавали от там, като същите
го подписали, въпреки че в действителност не възприели извършването на
обективираните в протокола за оглед процесуално-следствени действия. След това
било извършено претърсване и изземване е обитаваното от подсъдимия жилище,
находящо се в гр. София, ж. к. „******, при което процесуално-следствено
действие не били открити каквито и да е забранени от закона вещества.
Описаната
фактическа обстановка въззивният приема за установена въз основа на извършения
самостоятелен доказателствен анализ и съпоставка на доказателствата, съдържащи
се в следните доказателствени източници: справка за съдимост /л. 45-48
н.о.х.д./; физикохимична експертиза (ФХЕ) /л. 58-60 н.о.х.д./; експертна
справка /л. 61-62 н.о.х.д./; показания на свидетеля М.С./л. 65-66 н.о.х.д./,
включително приобщените по реда на чл. 281, ал. 5 от НПК показания на свидетеля
от досъдебното производство /л. 11 ДП/; показания на свидетеля Н.К./л. 83-84
н.о.х.д./; показания на свидетеля Т.М./л. 84 н.о.х.д./, включително прочетената
по реда на чл. 281, ал. 5 от НПК част от показанията на свидетеля, дадени в
досъдебна фаза на процеса /л. 74 ДП/; показания на свидетеля Я.Г./л. 84-85
н.о.х.д./, показания на свидетелката Р.К./л. 94 н.о.х.д./; показания на
свидетеля Д.К./л. 105 н.о.х.д./; показания на свидетеля Б.С. /л. 111 н.о.х.д./,
включително дадените от свидетеля показания непосредствено пред въззивния съд;
обяснения на подсъдимия П. /л. 111-112 н.о.х.д./; както и приобщените по реда
на чл. 283 от НПК протоколи и документи от досъдебното производство, относими
към предмета на делото, а именно: протокол за оглед на местопроизшествие от
03.06.2017 г. /л. 3-4 ДП/; протокол за претърсване и изземване от 04.06.2017 г.
/л. 5-8 ДП/; справки за съдимост; фотоалбум от оглед на местопроизшествие от
03.06.2017 г. /л. 98-101 ДП/.
От събраните по делото гласни
доказателствени средства се установява по несъмнен начин, че на 03.06.2017 г.,
около 22.00 часа, подсъдимият С.П. ***, където бил задържан от служителите на
09 РУ СДВР Я.Г.и Т.М.. От показанията на свидетелите Г.и М.се установява, че
към датата на задържането му подсъдимият им е бил известен по линия на
предходни проверки, които са му били извършвани. От тези свидетелски показания
става ясно, че действително съществува лице с имена Ц.В., както и че същият е
известен на полицейските служители във връзка със сигнал за държане на
забранени от закона вещества. Тази информация кореспондира с твърдението на
подсъдимия за лице с имена Ц.В., като в тази връзка от показанията на свидетеля
М.става ясно, че полицейските служители не само са извършвали предходни
проверки на подсъдимия, но и са го задържали, като предходното му задържане
било именно пред дома на Ц.В.. Всичко това напълно подкрепя твърдението на
подсъдимия, че свидетелят Г.многократно му е извършвал проверки, т. е. че
подсъдимият е познат на полицейските служители по линия на извършваните
проверки за държане на забранени вещества. В тази връзка следва да се отбележи, че
обясненията на подсъдимия се възприемат от съда като достоверно доказателствено
средство, тъй като тяхната достоверност не се опровергава нито на собствено
основание, нито въз основа на други доказателства по делото.
Показанията на свидетелите Г.и М.съдържат
информация за това, че в момента, в който подсъдимият П. е видял патрулиращия
автомобил, същият изпуснал нещо с лявата си ръка, което впоследствие
свидетелите установили да е полиетиленова топка, съдържаща тревиста маса. В последната
част касаеща вида на предмета, който подсъдимият е изпуснал на земята, показанията
на полицейските служители не могат да се приемат безкритично. От една страна,
следва да бъде отчетен фактът, че към датата на задържането му подсъдимият е
бил познат на свидетелите Г.и М.по линия на предходни проверки за държане на
забранени вещества. От друга страна, по делото не са събрани други
доказателства, които да подкрепят по убедителен начин твърдението на
полицейските служители, че полиетиленовото топче, съдържащо тревиста маса,
което впоследствие е било обект на изследване на ФХЕ е именно това, което
подсъдимият е държал в ръката си към момента, в който е видял патрулиращия
полицейски автомобил. Това е така, тъй като според въззивния съд протоколът за
оглед от 03.06.2017 г. не съставлява годно доказателствено средство, а поради
това не може да се приеме, че същият отразява правилно изземването на
приобщения като веществено доказателство по делото предмет. Този извод следва
от анализа на доказателствата по делото, сочещи към извършване на
процесуално-следственото действие в нарушение на изискванията, които
процесуалният закон поставя като своеобразна гаранция за съблюдаване правата на
подсъдимия. Посочените в протокола за оглед поемни лица М.С.и Б.С. са разпитани
като свидетели в производството пред първоинстанционния съд, а свидетеля С. е
разпитан и непосредствено от настоящия съдебен състав. От дадените пред двете
съдебни инстанции показания на тези свидетели се установява, че в
действителност те не са осъществили ролята на поемни лица при извършване на
огледа, а фигурирането на имената им в графата „поемни лица“ е изцяло формално.
Това е така, защото макар С.и С. да са подписали протокола, от показанията им
се установява, че те не са възприели начина, по който е извършено
процесуално-следственото действие и нямат представа къде е намерена и кое е
мястото, от което е иззета посочената в протокола за оглед полиетиленова
сгъвка, съдържаща суха тревиста маса, която била запечатана от разследващите
органи в прозрачен плик с картон серия А 0256360. От показанията на свидетеля С.,
дадени непосредствено пред съда, се установява, че същият няма представа
извършването на какво процесуално-следствено действие е обективирано в
протокола за оглед, но независимо от това се е подписал като поемно лице в
протокола, тъй като бил информиран, че в противен случай ще се наложи да бъде
арестуван. Тази показания съдът намира за достоверни, тъй като те не се
опровергават на собствено основание, а и се подкрепят от показанията на
свидетеля С., от които става ясно, че в конкретния случай разследващите органи
са подходили с груба небрежност към извършването на огледа. Последното е вярно,
най-малкото, защото за поемно лице при извършването на оглед е избран свидетелят
С., който по обективни причини не би могъл да изпълнява тази процесуална
функция. Въззивният съд възприе непосредствено състоянието на свидетеля и се
убеди в заявеното от самия него, че е с нарушено зрение, а именно с остатъчно
зрение 0.3 %, което се изразява в това, че може да възприема с очите си единствено
силуети. По тази причина няма как да се приеме, че свидетелят С. е възприел
осъществените процесуално-следствени действия, а още по-малко, че е видял
мястото и начина на изземване на въпросната полиетиленова сгъвка. Както самият
свидетел споделя пред районния съд, той не е видял от къде полицейските
служители са взели пликчето, а единственото което видял бил самият полиетиленов
плик, което станало възможно, защото полицейските служители му го подали. Тази
информация, преценена в контекста на условията, при които процесуално-следственото
действие се е развило, а именно вечерта, при улично осветление, сочи категорично,
че годността на процесуално-следственото действие не е била обезпечена по
надлежния ред. В конкретния случай годността на огледа с оглед изземването на
процесния полиетиленов плик е от ключово значение за решаване на въпроса за
основателността на обвинителната теза. При положение, че протоколът за
извършения оглед е съставен при констатираните нарушения на изискванията, които
процесуалният закон поставя, то за настоящият съдебен състав остава недоказана
твърдяната идентичност между предмета, който полицейските служители твърдят
подсъдимият да е държал и да е пуснал в момента, в който ги е видял и този,
който е приобщен по делото и изследван от експерта по ФХЕ. Този доказателствен
дефицит в случая не може да бъде преодолян посредством разпит на свидетели, тъй
като поемните лица не са възприели начина на извършване на
процесуално-следствените действия, а лицата, които са осъществили самите
действия попадат в категорията лица, които съгласно чл. 118, ал. 2 от НПК не
могат да бъдат разпитвани като свидетели. Що се отнася до показанията на
свидетелите Я.Г.и Т.М., същите не са достатъчни да убедят съда в идентичност на
процесния полиетиленов плик с вещта, която се твърди подсъдимият да е държал,
най-малкото защото самите полицейски служители информират съда за това, че от
момента на задържане на подсъдимия до момента, в който на място е пристигнал
дежурния полицейски екип, на мястото, където се е намирало процесното топче
(плик) продължавали да минават хора, т. е. достъпът до мястото не е бил ограничен
дори в минимален радиус. Това обстоятелство, само по себе си, внася съмнение по
въпроса за идентичност на държания от подсъдимия предмет и иззетото
впоследствие от разследващите топче (полиетиленов плик). Освен това, съдът
отчита, че версията на подсъдимия за наличие на причини за възможно предубедено
отношение от страна на полицейските служители не е изключена, тъй като се
установява, че подсъдимият е бил добре познат на служителите на МВР във връзка
с предходни проверки, а и твърдението на подсъдимия за възможна връзка между
конкретния случай и предходен такъв, свързан с лице с имена Ц.В. се потвърждава,
поради което неговата версия не може да бъде приета единствено за защитна.
Необходимо е да се подчертае, че
показанията на полицейските служители в частта, в която възпроизвеждат
самопризнание, направено от подсъдимия за това, че откритата на
местопроизшествието вещ е негова не могат да бъдат приети за годни
доказателствени средства. Това би било в разрез с установената съдебна
практика, съгласно която обяснения на подсъдимите, които не са дадени в това
процесуално качество не могат да бъдат възпроизвеждани впоследствие от други
лица като свидетели, поради което подобни показания не могат да се ползват от
съда при постановяване на присъдата, най-малкото защото са в колизия с правото
на защита, иманентна част от което е изборът на подсъдимия да избере каква
процесуална линия на поведение ще избере и по какъв начин ще се защитава.
Въз основа на тези съображения,
въззивният съдебен състав приема, че по делото е налице непреодолим
доказателствен дефицит, тъй като няма как да бъде установено несъмнено и
убедително по какъв начин е извършен огледът на местопроизшествието и в
частност идентичен ли е приобщеният като веществено доказателство плик с
тевиста маса с вещта, която подсъдимият е държал. При положение, че е внесено
сериозно съмнение в това вещта, която П. е държал на процесната дата, време и
място и приобщеният по делото полиетиленов плик, съдържащ тревиста маса да са
идентични, то няма как подсъдимият да бъде признат за виновен в това да е
държал процесното забранено вещество. Обратният извод би бил изграден в
преимуществената си част върху предположения, а това е недопустимо с оглед
забраната на чл. 303, ал. 1 от НПК присъдата да почива на предположения и
предвид установения в чл. 303, ал. 2 от НПК стандарт, съгласно който съдът може
да признае подсъдимия за виновен единствено когато обвинението е доказано по
несъмнен начин.
В конкретния случай несъмнена доказаност
на обвинението липсва, поради което настоящият съдебен състав се солидаризира
изцяло с извода на първоинстанционния съд, че по делото не е доказано на
03.06.2017 г., около 22.10 часа, в гр. София, ж. к. „Обеля“, ул. „******“, пред
№ 27, подсъдимият С.П. да е държал без надлежно разрешително па ЗКНВП,
високорисково наркотично вещество, а именно коноп с нетно тегло 5.03 грама на
стойност 30.18 лева – престъпление по чл. 354а, ал. 3, т. 1 от НК, т. е.
твърдяното престъпление не е доказано от обективна страна.
При това положение, обсъждането на
въпроса реализирано ли е престъплението от субективна страна е безпредметно,
като в допълнение на това, въз основа на установените по делото факти не може
да се формира извод за извършено от подсъдимия административно нарушение, както
районният съд правилно е приел.
Доколкото приобщеното като веществено
доказателство по делото наркотично вещество представлява забранена за държане
вещ, независимо от извода за неоснователност на обвинителната теза, на
основание чл. 53, ал. 2, б. „а” от НК тази вещ следва да бъде отнета в полза на
държавата, което кореспондира с извода на първата съдебна инстанция.
При тези изводи и на основание чл. 304
от НПК С.Е.П. следва да бъде признат за невиновен и оправдан по повдигнатото му
обвинение, с оглед на което протестираната присъда се явява правилна и
законосъобразна и като такава следва да бъде потвърдена.
По тези мотиви и на основание чл. 338,
вр. чл. 334, т. 6 от НПК, съдът,
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА присъда от 26.11.2018 г. по
н.о.х.д. № 258/2018 г. на Софийски районен съд, Наказателно отделение, 109-ти
състав.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.