Решение по дело №964/2018 на Районен съд - Свищов

Номер на акта: 35
Дата: 15 февруари 2019 г. (в сила от 20 март 2019 г.)
Съдия: Стела Дянкова Бъчварова
Дело: 20184150100964
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 28 септември 2018 г.

Съдържание на акта

 

Р Е Ш Е Н И Е

№ 35

гр. Свищов,15.02.2019г.

 

Свищовският  районен съд,  в публично заседание на 17.01.2019 година в състав:

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: СТЕЛА БЪЧВАРОВА

                                                    

при секретаря Василка Лалова и в присъствието на прокурора Калинка Тодорова, като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 964 по описа за 2018 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание  чл. 132,ал.1,т.2, чл.143 и чл.149  от СК.

Ищцата К.М. К. твърди, че с ответника М. К. са бивши съпрузи и родители на малолетното им дете Н. С. К.. Бракът им е бил сключен на 09.01.2012 г. пред длъжностното лице по гражданското състояние град ********. След сключването му бракът между страните е регистриран в Община - Свищов (Акт за граждански брак ********От брака им на ******* в град ********, е родена малолетната им дъщеря Н. С. К.. Раждането на детето е регистрирано в Община Свищов, за което е съставен Акт за раждане ********и в регистъра на населението малолетната им дъщеря е вписана с ЕГН **********. Заявява, че детето Н. С. К. е български гражданин по произход, съгласно чл.8 от Закона за българското гражданство, като родено от майка- български гражданин.

**********

Съгласно чл.133, ал.2 СК, съдът е задължен служебно при заведено дело за лишаване на родител от права да изслуша родителят, чието лишаване се иска. В настоящия случай, обаче, съдът не би могъл да изпълни това си задължение.

Преценен по същество, съдът намира иска  за допустим и основателен.

Съгласно разпоредбата на чл.132,ал.1,т.2 от СК родителят може да бъде лишен от родителски права, когато без основателна причина трайно не полага грижи за детето и не му дава издръжка. Лишаването от родителски права представлява цялостно отнемане на родителските правомощия и е крайна мярка за защита на децата в отношенията им с родителите и се осъществява,  когато са налице двете кумулативни предпоставки- родителят без основателна причина трайно не полага грижи и не дава издръжка, като липсата на която и да е от тях води до  невъзможност да бъде приложена предвидената санкционна мярка. В случая от събраните доказателства безспорно се установява, че ответника практически от раждането на детето и към настоящият момент, трайно и без основателна причина не е полагал грижи за него, като едновременно с това не е участвал в неговата издръжка, не се е интереС.вал от него, не е предприемал мерки за лични контакти, не го е търсил, не е проявявал интерес за ежедневието му, не го е търсил за празници и рождени дни. Установи се, че средствата за издръжката на детето се предоставят изцяло от майката. Доказано бе, че ответникът изцяло се е дезинтересирал и е прекъснал изцяло контактите си с малолетното дете Н. С. К., което се установява от показанията на свидетелите. По делото не са установени обективни основателни причини, поради които бащата да не може да изпълнява родителските си задължения. Ответникът е в млада трудоспособна възраст  и не са налице данни да страда от някакво заболяване.

Лишаването от родителски права не е само санкция за пренебрегналия родителския дълг, но й предоставяне възможност  на родителя, който е поел грижите за отглеждането и възпитанието на детето да решава сам съществените въпроси, свързани с неговото физическо и нравствено развитие, с образованието му, личните му и имуществени интереси. Родителят, предявил иска за лишаване от родителски права на другия родител цели всички последици от лишаването от родителски права. Въпреки, че лишаването от родителски права е крайна мярка, тя трябва да се прилага при  липса на осъществяване на родителския дълг, защото трайното неполагане на грижи, заедно с липсата на финансов или друг материален принос за отглеждане на детето, сочат на противоправно укоримо поведение и реално представляват цялостно неизпълнение на родителските задължения. В  хипотеза на чл.132, ал.1, т.2 СК не е необходимо да е възникнала конкретна опасност за детето. Родителите имат безусловно задължение, съгласно чл.143, ал.1 и ал.2 СК да осигуряват условия на живот, необходими за развитието на своите ненавършили пълнолетие деца и да дават издръжка, независимо от това дали са работоспособни  и дали могат да се издържат от имуществото си.  В конкретния случай доказателствата сочат, че ответникът трайно не полага грижи за детето и не е дава издръжка за отглеждането му без основателна причина за това, което обуславя извода за трайно пренебрегване на родителския му дълг-основание по чл.132,ал.1,т.2 от СК за лишаването му  от родителски права над малолетното му дете Н. С. К..

Съгласно чл. 134, т.1 и т.2 СК при лишаване от родителски права съдът следва да определи издръжката на детето, ако такава не е присъдена и определя мерките относно личните отношения между детето и родителя, който е лишен от родителски права като прилага чл.59, ал.8 от СК. В случая с решението, по което е допуснат развод между страните, съдът е определил режим на лични отношения на бащата с детето, а именно, всяка четвърта неделя от месеца от 10,00 часа до 13,00 часа, в присъствието на майката, както и да заплаща месечна издръжка в размер на 200 лева, считано от 02.11.2015г. до настъпване на законоустановени причини за изменение или прекратяване на издръжката, ведно със законната лихва върху всяка просрочена месечна вноска от дата на забавата й до окончателното й изплащане. В настоящото производство ищцата моли да бъде определен режим на лични отношения на бащата  с детето и да бъде осъден да заплаща на ищцата в качеството й на майка и законен представител на малолетното дете Н. С. ежемесечна издръжка, такива каквито са определени в съдебното решение № 24/28.04.2016 г., влязло в сила на 17.06.2016г. за прекратяване на брака по гр.д. №803/2015г. на РС Свищов. Настоящия състав намира, че не са налице нови обстоятелства, които да налагат изменението, поради което същите следва да останат такива, каквито са определени по бракоразводното дело.

При този изход на делото на основание чл. 78, ал.1 от ГПК ответника следва да бъде осъден да заплати на ищцата направените разноски по делото в размер на 480,00 лева, от които 30,00 лева за държавна такса, 450,00 лева за адвокатско възнаграждение.

Воден от горното, съдът

 

Р Е Ш И :

 

ЛИШАВА на основание чл.132,ал.1,т.2 от СК М.К., гражданин на Република Турция, роден на ***г., с постоянен адрес ***, притежаващ лична карта на чужденец с право на продължително пребиваване в Република България ****, издадена на ****с ЛНЧ ********** от родителски права по отношение на детето Н. С. К., ЕГН **********.

Режимът на лични отношения на бащата М.К., ЛНЧ ********** с детето Н. С. К.,  ЕГН  **********, както и дължимата от бащата М.К., ЛНЧ ********** за малолетното дете Н. С. К.,  ЕГН  ********** ежемесечна издръжка са определени с  Решение № 24/28.04.2016 г., влязло в сила на 17.06.2016г. по гр. д. №803/2015г. на РС Свищов.

ОСЪЖДА М.К., гражданин на Република Турция, роден на ***г., с постоянен адрес ***, притежаващ лична карта на чужденец с право на продължително пребиваване в Република България ****, издадена на ****с ЛНЧ **********  на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК да заплати на  К.М.К., ЕГН ********** С.мата в размер на 480,00 лева (четиристотин и осемдесет лева), направени по делото разноски за внесена ДТ и за заплатено адвокатско възнаграждение.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд Велико Търново, в двуседмичен срок, считано от съобщаването му на страните.

След влизане в сила на настоящето решение, съобразно чл. 136 СК следва да се изпрати препис от него на Община Свищов за вписване на лишаването от родителски права, тъй като постоянния адрес на ответника е в гр.Свищов.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: