Р Е Ш Е Н И Е
№
15.11.2018г., гр. Плевен
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ДВАНАДЕСЕТИ
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в открито съдебно заседание на двадесет и втори октомври две
хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАЛИЦА МАРИНСКА
При секретаря Петя Иванова и
прокурора.........................., като разгледа докладваното от председателя
гр.д.№9687/2016г. по описа на ПлРС,
за да се произнесе, намери за установено следното:
Делба ІІ-ра фаза.
С
решение №2145/20.12.2017г. постановено по настоящето гр.д.№ 9687/2016г. по описа на ПлРС, съдът, на
основание чл.344, ал.1 от ГПК, е допуснал извършването на съдебна делба между С.Т.Р.,
ЕГН **********,***, Й.С.Ч., ЕГН **********,***, В.С.Ч., ЕГН **********,***, С.П.Ч.,***, С.П.Й., ЕГН **********,***,
М.П.Р. ЕГН **********,***, и И.П.Ч., ЕГН **********,***, по отношение на
следните недвижими имоти, находящи се в с. ***, общ. ***, обл.
Плевен: 1. ДВОРНО МЯСТО, находящо се в с. ***, цялото
от 870 кв.м., парцел ХІІ, пл.№ 317, кв.88, ведно с построените в него ПОЛУМАСИВНА
ЖИЛИЩНА СГРАДА и ПАЯНТОВА СТОПАНСКА СГРАДА, при съседи на имота: улица,
собствен парцела VІІІ-317, имот № ХІV- на насл. на ***и
2. ДВОРНО МЯСТО, находящо се в с. ***, цялото от 880
кв.м., парцел VІІІ, пл.№ 317, кв.88, ведно с построените в него ПОЛУМАСИВНА
ЖИЛИЩНА СГРАДА и ПАЯНТОВИ СТОПАНСКИ СГРАДИ, при съседи на имота: улица,
собствен парцел № ХІІ-317, нива, имот №Х-313 на насл.
на ***и имот №ІХ-316- на ***. От допуснатите до делба недвижими имоти, съдът е
постановил да се образуват 48 равни дяла, от които: 8 дяла за С.Т.Р., ЕГН **********,
по 10 дяла за Й.С.Ч., ЕГН ********** и за В.С.Ч., ЕГН **********-за всеки, по 5
дяла за С.П.Ч., ЕГН **********,
С.П.Й., ЕГН **********, М.П.Р. ЕГН **********, и И.П.Ч., ЕГН **********-за
всеки. Решението е влязло в законна сила.
Съдът,
като обсъди доводите на страните, на основание закона и събраните по делото
доказателства намира за установено следното:
По делото изслушана и приета СТЕ,
от заключението на която се установява следното: от двата, допуснати до делба
имоти, могат да се образуват два реални дяла- Дял Първи- включващ дворно
място, находящо се в с. ***, цялото от 870 кв.м.,
парцел ХІІ, пл.№ 317, кв.88, ведно с построените в него полумасивна
жилищна сграда и паянтова стопанска сграда, с пазарна оценка 4800лв. и Дял
Втори- включващ дворно място, находящо се в с. ***,
цялото от 880 кв.м., парцел VІІІ, пл.№ 317, кв.88, ведно с построените в него полумасивна жилищна сграда и паянтови стопански сгради, с пазарна оценка-
6700лв. ВЛ е посочило, че общата стойност на
имотите е 11500лв., паричната равностойност на един дял- сумата от 239,58лв. ВЛ е посочило също ,че от гледна
точка на чл. 19 от ЗУТ, всеки от имотите
съставлява самостоятелен дял, но в същото време е реално неподеляем.
По
делото, по реда на чл. 349, ал.2 от ГПК, са заявени и приети с протоколно
определени от 26.09.2018г., възлагателни претенции,
от страна на съделителите, както следва: от ищеца С.П.Ч., за поставяне в дял на ДЯЛ
ПЪРВИ от заключението на ВЛ, включващ дворно
място, находящо се в с. ***, цялото от 870 кв.м.,
парцел ХІІ, пл.№ 317, кв.88, ведно с построените в него полумасивна
жилищна сграда и паянтова стопанска сграда, с пазарна оценка 4800лв.; от страна
на ответниците Й.С.Ч. и В.С.Ч.- за поставяне в общ дял, при равни права на ДЯЛ
ВТОРИ, включващ дворно място, находящо се в с. ***,
цялото от 880 кв.м., парцел VІІІ, пл.№ 317, кв.88, ведно с построените в него полумасивна жилищна сграда и паянтови стопански сгради, с
пазарна оценка- 6700лв. С определението си, съдът е дал съответни указания до
старите, направили възлагателни претенции, във връзка
с доказателствената тежест и им е указал, че не сочат доказателства за тези
факти. В тази връзка, от страна на ищеца С.Ч. се уточнява, че няма твърдения, че е живял в имота, а че по
ползва и владее.
По
делото, в ход по същество, ищецът С.Ч., чрез адв. А.Ч.,
моли съдът да уважи предявената възлагателна
претенция, постави в дял на ищеца- ДЯЛ ПЪРВИ от заключението на ВЛ, и разпореди
заплащането на останалите съделители на съответната
парична равностойност на дяловете им. Отв. В.С.Ч.,
също поддържа заявената възлагателна претенция и моли
съда да я уважи. Отв. С.Р., чрез пълномощника си С.М./дъщеря/, също изразява становище за
основателност на възлагателните претенции на ищеца и двамата ответници.
Отв. М.Р. и Й.Ч. не изразяват становище относно
начина на извършване на делбата. Отв. И.Ч. изразява становище за неоснователност на
направените възлагателни претенции, моли съдът да ги остави без уважение и изнесе
допуснатите до делба имоти на публична продан.
По
делото, във връзка с приетите претенции, с правно основание чл. 349, ал.2 от ГПК, са разпитани свидетелите ***, от показанията на които се установява
следното:
Св. ***посочва,
че познава ищеца С.Ч.,***/с. ***/ само
през лятото, за известно време, а зимата- само ако се наложи. Свидетелката
посочва, че в къщата никой не живее. Посочва също, че ищецът С.Ч. *** и никога не е живял в имота. Посочва
също, че В.Ч. си живее в гр. Русе.
Посочва, че единственият, който живее в къщата на село е Й.Ч., като уточнява,
че къщите са две съседни, като Й. живее в едната къща, повече от 10 години, а в
другата през лятото идва ищеца С.Ч.. Св. ***посочва, че ищецът С.Ч. *** през
лятото, като живее в гр. София. Посочва, че
знае, че отв.
Й.Ч. в момента живее в къщата на село, която е била на баща му, откакто е
напуснал гр. Плевен. свидетелят посочва, че
отв. В.Ч. *** не знае къде живее. Св. *** посочва, че знае, че
къщите са две. Посочва, че в едната къща, където сега живее Й.Ч., преди
са живели неговите родители, но не може
да си спомни дали той е живял с тях.
По
делото, от страна на ищеца С.Ч. е представена нотариално заверена декларация,
че не притежава друго жилище, освен дела
му от процесните имоти в с. ***. Представена е и
справка по лице от Служба по вписванията –Плевен, за периода
01.01.1992г-21.10.2018г., и справка от Служба по вписванията- София, за същия
период.
По
делото, е представена декларация, с нотариална заверка на подписа, от В.Ч., с
която декларира, че той и брат му- отв. Й.Ч., след смъртта на родителите им, са владели
непрекъснато имот- дворно място от 880 кв.м., парцел VІІІ, пл.№ 317, кв.88, в с.
***, както и че това е единствено жилище на брат му Й.Ч.. Представена е и
декларация с нотариална заверка на
подписа, с идентично съдържание, с
декларатор Й.Ч..
При
така установено от фактическа страна, съдът намира за установено от правна
страна следното:
Нормата
на чл. 349, ал.2 от ГПК, постановява, че
ако неподеляемият имот е жилище, всеки от съделителите, който при откриване на наследството е живял в него и няма друго жилище,
може да поиска то да му бъде поставено в дял, като дяловете на останалите съделители се уравняват с друг имот или с пари. Както
бе посочено по- горе, съдът, с нарочно протоколно
определение, е приел направените от ищеца С.Ч. и ответниците В.Ч. и Й.Ч., възлагателни претенции, с правно основание чл. 349, ал.2 от ГПК, и е дал съответни указания, във
връзка с подлежащите на доказване факти. С оглед на събраните по делото
доказателства- показанията на разпитаните по делото двамата свидетели, съдът
намира, че не се установява по категоричен и несъмнен начин, първата визирана
от закона предпоставка- а именно, съделителят, отправил
претенцията по чл. чл. 349, ал.2 от ГПК, при откриване на наследството, да е
живял в процесния имот. Този факт не се установява нито за ищеца, нито за двамата
ответници. Св. ******посочва, че ищецът С.Ч. *** и
никога не е живял в имота, като само периодично се прибира на село, през
лятото. В същата посока са и показанията на св. ***, поради което съдът
кредитира напълно дадените от двамата свидетели показания в тази насока. Следва
да се отбележи, че законът визира като
елемент от фактическият състав, факта на живеене- като трайно фактическо
състояние, в поделяемият имот, от сънаследника,
направил възлагателното искане, за задоволяване на
негови жилищни нужди, към момента на откриване на наследството- момента на
смъртта на наследодателя /ТР№1/2004г./. В случая, прекият наследодател на ищеца – ***/П./ ***Ч., от чието наследство
ищецът черпи правата си, съобразно твърденията в ИМ, е починал 28.06.2002г.
Съдът намира, че към тази дата следва да бъде извършена преценката дали ищецът е живял в
процесния имот /арг. ТР№1/2004г, т.9/. В случая,
такова трайно живеене в процесния имот- дворно място, находящо
се в с. ***, цялото от 870 кв.м., парцел ХІІ, пл.№ 317, кв.88, от страна на
ищеца не се установява, към нито един момент. Съдът намира също, че изявлението
на ищеца, чрез неговия процесуален представител, че в случая претенцията за
възлагане се основава на владение и ползване на имота, само по себе си, няма
отношение към самата претенция, с правно основание чл. 349, ал.2 от ГПК.
Нормата няма отношение към факта на владение и/или ползване на поделяемят имот, като заедно с това, въпросът относно
наличието на съсобственост между страните по делото, спрямо процесните
два имота, е решен с влязло в сила решение по допускане на делбата. Съдът намира,
че именно в първа фаза- по допускане на делбата, е следвало да бъдат заявени и
решени всички възражения, свързани с собствеността, вкл. и възражение за давност.
Давностното владение върху процесния имот- по пункт 1,
съставляващ ДЯЛ ПЪРВИ, не е предмет на изследване по чл. 349, ал.2 от ГПК, като
съдът е указал кои факти подлежат на доказване. Доколкото не се установява
наличието на първата визирана от закона предпоставка- сънаследника да е живял
трайно в имота, към момента на откриване на наследството, съдът намира, че не
следва да бъде обсъждано наличието
на останалите елементи от фактическия
състав на цитираната норма.
Що се
отнася до приетите възлагателни претенции на страна
на отв. В.Ч. и
отв. Й.Ч., съдът намира, че от събраните по делото доказателства, също не
се устави факта, че са живели - като трайно фактическо състояние, за
задоволяване на техни жилищни нужди, в процесния имот съставляващ ДЯЛ ВТОРИ от
заключението на ВЛ - дворно място от 880 кв.м., парцел VІІІ, пл.№ 317, кв.88, в
с. ***, към момента на откриване на наследството- момента на смъртта насл. С. ***Ч., поч. 21.01.2004г.
И двата свидетели- ***и *** посочват, че
отв. В.Ч., не живее в имота и не е живял в с. ***; св. ***посочва, че В. Ч.
живее в гр. Русе, а св. *** посочва, че не знае къде живее той. По отношение на
отв. Й.Ч., свидетелите посочват, че същият живее
понастоящем в посочения имот, но не могат да кажат от кога датира това, тъй
като същият е живял преди това в гр. Плевен. Св. ***посочва, че не знае дали Й.Ч.
е живял в имота, докато родителите му са били живи. На основание изложеното,
съдът намира, че за двамата ответници, също не се
установява визираната от закона предпоставка,
да са живели в поделяемия
имот, към момента на откриване на наследството. Заедно с това, следва да се
отбележи, че представените по делото нотариално заверени декларации, касаят
твърдения за владение върху процесния
имот- дворно място от 880 кв.м., парцел VІІІ, пл.№ 317, кв.88, в с. ***, от
страна на двамата ответници, което, както бе посочено, няма отношение към претенцията
за възлагане. Съдът намира, че
декларацията, подписана от отв. Й.Ч., може да се счита като декларация за имуществено състояние, в частта й, в която
същият е посочил, че няма друго жилище. В декларацията на отв.
В.Ч. обаче, такова твърдение – за самия декларатор няма, а е посочено, че Й.Ч.
няма друго жилище, което твърдения е без
доказателствена стойност.
На
основание гореизложеното, съдът намира,
че заявените от страна на ищеца С.Ч. и на отв. В.Ч. и
Й.Ч.- общо, възлагателни претенции с правно основание
чл. 349, ал.2 от ГПК, са неоснователни и недоказани.
С оглед
на изложеното, съдът намира, че доколкото допуснатите до делба имоти са
реално неподеляеми, и не могат да бъдат поставени в
дял, единственият възможен начин за извършване на делбата, е изнасянето им на публична продан-чл. 348 от ГПК, при
първоначална обща цена от 11500лв.
От
получената от проданта сума, следва да се образуват 48 равни дяла, от които: 8
дяла за С.Т.Р., ЕГН **********, по 10 дяла за Й.С.Ч., ЕГН ********** и за В.С.Ч.,
ЕГН **********-за всеки, по 5 дяла за С.П.Ч., ЕГН **********, С.П.Й., ЕГН **********, М.П.Р.
ЕГН **********, и И.П.Ч., ЕГН **********-за всеки.
Следва
страните да бъдат осъдени да заплатят по сметка на ПлРС
дължимите държавни такси, в размер на 4% върху стойността на припадащите им се
дялове, както следва: С.Т.Р., ЕГН **********- сумата
от 76,67лв., Й.С.Ч., ЕГН ********** и В.С.Ч., ЕГН **********- сумата от
95,83лв. -за всеки, С.П.Ч., ЕГН **********, С.П.Й., ЕГН **********, М.П.Р. ЕГН **********, и И.П.Ч.,
ЕГН **********- сумата от 47,92лв.- за всеки.
По делото, от страна на ищеца
няма искане за присъждане на разноски.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И :
ИЗНАСЯ, на основание чл.348 от ГПК, на ПУБЛИЧНА ПРОДАН, следните
недвижими имоти, находящи се в с. ***, общ. ***, обл.
Плевен: 1.
ДВОРНО МЯСТО, находящо се в с. ***, цялото
от 870 кв.м., парцел ХІІ, пл.№ 317, кв.88, ведно с построените в него
ПОЛУМАСИВНА ЖИЛИЩНА СГРАДА и ПАЯНТОВА СТОПАНСКА СГРАДА, при съседи на имота:
улица, собствен парцела VІІІ-317, имот № ХІV- на насл.
на ***, с пазарна стойност 4800лв.
и 2. ДВОРНО МЯСТО, находящо се в с. ***, цялото от 880 кв.м., парцел VІІІ,
пл.№ 317, кв.88, ведно с построените в него ПОЛУМАСИВНА ЖИЛИЩНА СГРАДА и ПАЯНТОВИ
СТОПАНСКИ СГРАДИ, при съседи на имота: улица, собствен парцел № ХІІ-317, нива,
имот №Х-313 на насл. на ***и имот №ІХ-316- на ***, с
пазарна стойност 6700лв., при обща ПЪРВОНАЧАЛНА ЦЕНА на
двата имота от 11500лв. и стойност на един дял- 239,58лв.
ОТ ПОЛУЧЕНАТА при проданта сума, ДА СЕ ОБРАЗУВАТ 48
равни дяла, от които:
·
8 дяла
за С.Т.Р., ЕГН **********,
·
по 10
дяла за Й.С.Ч., ЕГН
********** и за В.С.Ч., ЕГН **********-за всеки,
·
по 5
дяла за С.П.Ч., ЕГН **********, С.П.Й., ЕГН **********, М.П.Р. ЕГН **********, и И.П.Ч.,
ЕГН **********-за всеки.
ОСЪЖДА, на основание чл.355 от ГПК, съделителите,
ДА ЗАПЛАТЯТ по сметка на ПлРС, държавна такса върху дяловете си, както следва:
· С.Т.Р.,
ЕГН **********- сумата от 76,67лв.,
· Й.С.Ч.,
ЕГН ********** И В.С.Ч., ЕГН **********- сумата от 95,83лв. -за всеки,
· С.П.Ч., ЕГН **********, С.П.Й.,
ЕГН **********, М.П.Р. ЕГН **********, и И.П.Ч., ЕГН **********- сумата от 47,92лв.- за всеки.
Решението може да бъде обжалвано в двуседмичен срок
от съобщението до страните пред ПлОС.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: