Р  Е  Ш  Е  Н  И   Е

№

 

град С., 23.11.2016 година

 

В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

Софийски градски съд, Гражданска колегия, І Г.О., 1 състав, в публично заседание на единадесети октомври през две хиляди и шестнадесета година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ : АСЕН ВОДЕНИЧАРОВ

 

при секретаря В.С., като разгледа докладваното от съдия Воденичаров гр. дело № 3125 по описа на 2015 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Предявени са от ищеца обективно съединени искове с правно основание чл. 190, ал.2 и чл.86 от ЗЗД.

Ищецът И.Р.А. излага в исковата молба, че на 05.05.2005 год. сключил със С.О. договор за продажба, чрез търг с явно наддаване досежно недвижим имот, представляващ вътрешна пристройка към сграда /сутерен и два етажа/, находяща се в гр.С. бул."*********, с вход откъм ул."**********" 14, кв.392, УПИ 1,п.и. № 14, п.и. № 15, п.и. N 16 и п.и. N17, зона „Г-б", местността „Центъра", съгласно скица-извадка от действащ ПУП /ЗРП/, одобрен със заповед РД 50-09-135/10. 06.1992 г на Главния архитект на гр.С. - обособена част от „С.И." ЕАД, с разгърната застроена площ от 1019.57 кв м, състоящ се от първи етаж - 474.07 кв м, втори етаж - 243.51 кв.м и сутерен - 301.99 кв.м, ведно със съответните идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж, при съседи на обекта: от изток - ул."**********", сграда „**********, сграда „**********, дворно място п.и. № 14, запад-търговски комплекс в сграда бул."**********, север - сграда „********** и вътрешен двор, вход на жилищна сграда „**********" 16 и проход, юг -  сграда „**********, вътрешен двор и п.и. № 17 и трафопост и при съседи на сутерена - изток-ул."**********", запад - мазета на търговски комплекс „*********, север - мазета сграда „**********" 16, юг - мазета сграда „**********" 18 и вътрешен двор, за обща продажна цена в размер на 1 127 000 лева. Твърди, че съгласно чл.3 от договора изрично е отбелязано, че продавания имот не е обременен с права на трети лица. Поддържа, че с решение № 243 от 11.02.2014 год., постановено по гр.д. № 936/2012 год. по описа на ВКС е уважен предявен срещу него иск с правно основание чл.108 от ЗС и е осъден да предаде на Д.Б.Б. и Д.А.Б.-С., владението на: Целият партерен етаж в сградата на ул. „*********, състоящ се по първоначалния архитектурен проект от 1941 год. от магазин с квадратура 150 кв.м. по документи за собственост, а по архитектурен проект 150.10 кв.м. и склад зад магазина с площ 110 кв.м. по документи за собственост, а по архитектурен проект 110.06 кв.м. шахта на вътрешен асансьор и коридор, с външни граници на обектите, очертани с контур на скица 2-Б на в.лице Б. Х., неразделна част от решението, както и част от сутерена на сградата, съставляваща по архитектурен проект от 1941 год: Изба № 2 c площ 14.70 кв.м., изба N 3 с площ 14.70 кв.м. ,изба N 5 с площ 8,28 кв.м., изба № 6 с площ 9.30 кв.м., изба № 7 с площ 8.90 кв.м., изба № 8 с площ 58.90 кв.м. и изба № 9 с площ 113.92 кв.м., две шахти за вътрешни асансьори и коридори, очертани на скица приложение 1-А на в.лице Б. Х., съставляващи част от закупения с цитирания договор недвижим имот, като ответникът участвал в този процес като страна. Твърди, че частичната евикция обуславя неточното изпълнение на задължението на продавача и поражда неговата отговорност за връщане на част от продажната цена и обезщетение за претърпените вреди. Действително ищецът по договора е декларирал знанието си относно възможността за предявяване на реституционни претенции по отношение на имота, но продавачът съзнателно е премълчал известни нему към момента на продажбата права на трети лица. В тази връзка твърди, че още на 10.10.2001 год.посредством влязло в сила решение Общинската фирма „Хавана“ е била осъдена да предаде на Д.Б.Б. и А.Б. Б. собствеността върху обектите, предмет на предявения против него иск за собственост, а С.О. е участвало в този процес като трето лице помагач. Нещо повече – на 10.04.2004 год. ответникът е издал разрешение за строеж за възстановяване на имотните граници на магазини №№ 1 и 2, склад и мазета №№ 3,5 и 8 в сградата на ул. „**********“ № 16,  както и е одобрила и строителни книжа в полза на същите лица. Всички тези действия обуславят знание на правата на третите лица и след като ги е премълчал, клаузите по договора, която ограничава отговорността му при евикция няма действие и освен намаляване на цената се дължи и обезщетение за вредите. Твърди, че към момента на сключване на договора обектът е бил необитаем с прекъснати инсталации, което наложило влагане на значителни средства за труд и материали. Освен това наличието на права на трети лица обезценили съществено имот, тъй като останалата извън евицираната част от него се оказала лишена от достъп до улицата и неизползваема по предназначение. Поддържа, че претърпял и вреди, изразяващи се в заплатени разходи по приватизационната сделка в размер на 400 лева, по водене на делото – 3 700 лева, както и разноски, които е осъден за заплати на собствениците в размер на 2 356 лева. Поканил с писмо от 12.05.2014 год. ответникът да му възстанови тези разходи, но не получил отговор. В тази връзка моли съда да постанови съдебно решение по силата на което да осъди ответникът да му заплати сумата от 607 605 лева, представляващи намаление на цената съобразно евинцираната част от продадения имот, както и обезщетение за претърпените вреди в размер на 250 564 лева, обезценка на имота; 400 лева – разноски по приватизационната сделка; 6 056 лева, разходи в съдебното производство и 305 980 лева – полезни и необходими разноски за запазване, поддържане и подобряване на имота. Претендира и сумата от 104 510 лева, представляващи мораторна лихва върху главниците, считано от 11.02.2014 год. /датата на влизане на съдебно решение/ до датата на завеждане на делото, както и законната лихва от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане. Претендира и разноските по делото.

Ответникът С.О., чрез процесуален представител оспорва исковете, като твърди неоснователност. Поддържа, че купувачът е знаел за възможността върху имота да има реституционни претенции, както и че реално не е отстранен от имота. Моли исковете да бъдат отхвърлени, като претендира разноските по делото.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

От договор № 065-04 за продажба на обособена част от „С.И.“ ЕАД, чрез търг с явно наддаване, сключен на 05.05.2005 год. се установява, че Столичен общински съвет е продал на И.Р. А. следният недвижим имот: Вътрешна пристройка към сграда /сутерен и два етажа/, находяща се в гр.С. бул."*********, с вход откъм ул."**********" 14, кв.392, УПИ 1,п.и. № 14, п.и. № 15, п.и. N 16 и п.и. N17, зона „Г-б", местността „Центъра", съгласно скица-извадка от действащ ПУП /ЗРП/, одобрен със заповед РД 50-09-135/10. 06.1992 г на Главния архитект на гр.С. - обособена част от „С.И." ЕАД, с разгърната застроена площ от 1019.57 кв м, състоящ се от първи етаж - 474.07 кв м, втори етаж - 243.51 кв.м и сутерен - 301.99 кв.м, ведно със съответните идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж, при съседи на обекта: от изток - ул."**********", сграда „**********, сграда „**********, дворно място п.и. № 14, запад-търговски комплекс в сграда бул."**********, север - сграда „********** и вътрешен двор, вход на жилищна сграда „**********" 16 и проход, юг -  сграда „**********, вътрешен двор и п.и. № 17 и трафопост и при съседи на сутерена - изток-ул."**********", запад - мазета на търговски комплекс „*********, север - мазета сграда „**********" 16, юг - мазета сграда „**********" 18 и вътрешен двор, за обща продажна цена в размер на 1 127 000 лева. Съгласно чл.13, ал.1 от договора, продавачът е декларирал обективната си невъзможност да предостави на купувача към момента на сключване на договора информация относно претенции, а съгласно ал.2 купувачът е декларирал знанието си относно възможността за предявяване на реституционни претенции. По чл.14 страните са уговорили в случай на уважени реституционни претенции, след сключване на договора, отговорността на продавача да се ограничава до връщане на цената.

От решение № 243/11.02.2014 год. постановено по гр.д.936/12 год. по описа на ВКС е видно, че съдът е признал за установено по отношение на И.Р.А., че трети лица – Д.Б.Б. и Д.А.Б. – С. са собственици на следните недвижими имоти, а именно: Целият партерен етаж в сградата на ул. „*********, състоящ се по първоначалния архитектурен проект от 1941 год. от магазин с квадратура 150 кв.м. по документи за собственост, а по архитектурен проект 150.10 кв.м. и склад зад магазина с площ 110 кв.м. по документи за собственост, а по архитектурен проект 110.06 кв.м. шахта на вътрешен асансьор и коридор, с външни граници на обектите, очертани с контур на скица 2-Б на в.лице Б. Х., неразделна част от решението, както и част от сутерена на сградата, съставляваща по архитектурен проект от 1941 год: Изба № 2 c площ 14.70 кв.м., изба N 3 с площ 14.70 кв.м. ,изба N 5 с площ 8,28 кв.м., изба № 6 с площ 9.30 кв.м., изба № 7 с площ 8.90 кв.м., изба № 8 с площ 58.90 кв.м. и изба № 9 с площ 113.92 кв.м., две шахти за вътрешни асансьори и коридори, очертани на скица приложение 1-А на в.лице Б. Х. и И.Р.А. е осъден да предаде владението върху тези имоти, за което е издаден и изпълнителен лист.

От съдебно решение от 07.08.1997 год., постановено по гр.д.4291/96 год. по описа на СРС, влязло в сила на 10.10.2001 год. се установява, че съдът е уважил предявени от Д.Б.Б. и А.Б. Б. против общинска фирма „Хавана“ ревандикационен иск по чл.108 от ЗС досежно целия партерен етаж в сградата на ул. „**********“ № **. Решението е постановено при участието на трети лица помагачи на ищцовата страна - С.О. и Държавата. Въз основа на това са издадени стройтелни книжа в полза на собствениците от СО-Район „Средец“ за възстановяване на имотни граници на магазини, склад и мазета.

По делото е прието основно и допълнително заключение на изготвена съдебно-техническа експертиза, изготвена от вещото лице Н., което съдът кредитира като обективно дадена и неоспорено от страните и от които се установява, че стойността на евицираната част от имота възлиза на сумата от 607 605 лева, изчислени по цени съгласно сключения договор за продажба чрез явен търг, като тази евицирана част съставлява 53.91 от цялата площ по договора. Вследствие на това останалата част от имота, оставаща в собственост на ищеца възлиза на 519 395 лева, но при условие, че няма осигурен достъп от ул. „**********“. Дава заключение, че в сутерена, където са ситуирани складовите помещения, хладилни камери и кухня, както почти изцяло попада в евицираната част, както и част от първия етаж с площ от 150.10 кв.м. от салона за хранене. При тези обстоятелства дава заключение, че стойността на останалата неевицирана част се намалява и нейната стойност е 363 576 лева, което представлява 70 % от стойността на неевицираната част на обща стойност 519 395 лева. Дава заключение също така, че стойността на извършените строително монтажни работи в имота, предмет на договора възлиза на сумата от 272 470.96 лева, както и 9 756.56 лева, които обаче подлежат на доказване с фактури, каквито обаче, няма по делото.

По делото е прието заключение на изготвена съдебно-счетоводна експертиза, изготвена от вещото лице М., което съдът кредитира като обективно дадена и неоспорено от страните и от които се установява, че размерът на мораторната лихва върху главница от 1 127 000 лева, за периода от 11.02.2014 год. до 09.03.2015 год. е 122 999.53 лева.

От разпита на свидетеля М.М. се установява, че познава имота на ул. ********** №16 от 2006 год., тъй като участвал активно в ремонта и възстановяването му. Дава показания, че при посещение вътре заварили с ищеца една сграда в ужасно състояние, като на партерния етаж се наложило да се съборят стени, да се изградят нови, шпакловки мазилки изграждане на ВиК и ел. инсталация, канализация, отоплителна система изцяло, окачени тавани с мазилки. Направило се музикално озвучаване, а на пода се сложил гранитогрес. Облицовали се с камъни колоните, направил се основен ремонт на помещението и сутеренния етаж, където били извършени сериозни подобрения - помпено помещение се изградило, нова абонатна станция, тъй като нямало съществуваща и същите изградени отоплителни инсталации, вентилация, видео наблюдение и СОТ. На покрива се направила изолация, съответно да няма шум, а на партерното ниво се изградило изцяло нова площадка с парапети, стъклена витрина на фасадата с врати. В сутерена вратите са поне 10. Наложило се извозване на отпадъчни материали, като около 60-70 камиончета извозили с отпадъци, поради съществуването на половинчати стени. На сутеренния етаж имало сваляне на ниво, което също налагало извозване на строителни материали. Площта е много голяма, а имало много отпадъци и в центъра на С. няма как да влизат големи камиони.

 Представена е разписка от Д.А.Б. – С. от която се установява, че е получила сумата от 2 356 лева, представляващи разноски за всички инстанции по воденото производство по установителния иск, даващ основание за съдебното отстранение на ищеца.

Представено е писмо от ищеца, входирано при ответника на 12.05.2014 год. с което последния е поканен да заплати исковите суми, дължими след частичната евикция, като е даден едномесечен срок за изпълнение.

Представените от ответника доказателства са такива, предхождащи сключване на договора за покупко-продажба, поради което са ирелевантни към спора и като такива не следва да се обсъждат и ценят.

С оглед на така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

Предявените главни искове са с правно основание чл. 190, ал. 2 от ЗЗД за намаляване на цената на договор за покупко-продажба на недвижим имот и за връщане на намалението на цената, платена по договора за покупко-продажба, по който част от вещта/вещите принадлежи на трето лице и обезщетение за претърпените вреди, както и иск с правно основание чл. 191, ал.1 от ЗЗД за заплащане на разноските по делото, по което е постановено решението, с което купувачът на вещта е бил съдебно отстранен от част от имота. Предявен е и акцесорен искове с правно основание чл. 86 от ЗЗД за заплащане на законната лихва върху претендираните суми по главните искове.

При така предявените искове в тежест на ищеца е да докаже, че с ответника са сключили валиден договор за покупко-продажба, че ищецът е платил цената по договора, но в последствие се е установило, че част от вещта не принадлежи на продавача, че ищецът е претърпял съдебно отстраняване от тази част, стойността на тази част, отделно и за размера на разходите по делото, по което ищецът е претърпял съдебно отстранение и обезщетението което се претендира, както и че претенциите са били изискуеми към момента, от който се претендира обезщетението за забава по чл. 86 от ЗЗД.

По главните искове настоящият състав приема следното:

С договора за покупко-продажба продавачът поема задължение да прехвърли на купувача собствеността на вещното право, обект на сделката. В случаите, в които вещта не е принадлежала на продавача изцяло или отчасти, то е налице неизпълнение на задължението на продавача по договора за покупко-продажба да прехвърли собствеността върху вещта на купувача, поради което и продавачът носи отговорност за неизпълнение на това си задължение.

Отговорността на продавача по чл. 188 и сл. от ЗЗД възниква тогава, когато собствеността на вещта по договора за покупко-продажба не преминава в патримониума на купувача поради наличие на права на трети лица върху имота, противопоставими на купувача. В случаите, в които купувач е отстранен въз основа на влязло в сила съдебно решение, е налице отговорност за евикция, тоест за съдебно отстраняване, като в този случай отговорността на продавача е разширена съобразно чл. 191 от ЗЗД. За да възникне отговорността на продавача, купувачът не е следвало да знае за правата на третите лица към момента на сключване на договора за покупко-продажба, защото знанието за същите прехвърлят риска за него. В случаите, в които купувачът е бил добросъвестен, за него възниква правото да развали договора за покупко-продажба, като в хипотезата на права на трети лица само върху част от вещта, за да възникне това право, следва да са налице обстоятелствата по чл. 190, ал.1 от ЗЗД. Купувачът обаче, не е длъжен да реализира това свое право за разваляне на договора, а може да се възползва от правото си по чл. 190, ал. 2 от ЗЗД и да иска намаление на цената и обезщетение за вредите. В процесния случай купувачът е предявил иск с правно основание чл. 190, ал. 2 от ЗЗД и е поискал намаление на цената по сделката, както и обезщетение за вреди – чрез предявяване на иск за заплащане на стойността на извършените строително-монтажни работи в имота. Поради тази причина съдът приема, че договорът за покупко-продажба от 05.05.2005 год. не е развален, каквито доводи изразява ответната страна. Купувачът явно и недвусмислено заявява, че упражнява правата си по чл. 190, ал. 2 от ЗЗД и не желае да разваля процесния договор за покупко-продажба.

Въз основа на това съдът приема, че в настоящият случай е налице валиден договор за продажба, установени със влязло в сила съдебно решение права на трети лица върху част от имота, предмет на договора, както и нежелание на купувача да развали договора. Налице са трите елемента от фактическия състав за реализиране на отговорността на продавача по чл.190, ал.2 от ЗЗД за намаление на цената. Намаление на цената се дължи от продавача при всяка хипотеза - независимо от това, дали купувачът е добросъвестен или не, независимо от това, дали има уговорка за освобождаване на продавача от отговорност за евикция или не /чл.192, ал.2 от ЗЗД/.

Отговорността за вреди обаче, законът поставя в зависимост от добросъвестността на страните. Добросъвестността е елемент от фактическия състав, при наличието на който може да бъде претендирано обезщетение за вреди по смисъла на чл.189 от ЗЗД - разноски по договора, необходимите и полезни разноски за вещта, а за други вреди -съобразно общите правила за неизпълнение на задължението. Релевантният момент за преценка на добросъвестността на страните е моментът на сключване на сделката. Преценката за добросъвестност на всяка от страните и границите на отговорност на продавача налага анализ на клаузите на чл.13 и 14 от договора, разпоредбите на чл.192 от ЗЗД и обсъдените писмени доказателства.

Съгласно чл.13 ал.1 от договора продавачът е декларирал обективната си невъзможност да предостави на Купувача към момента на сключване на договора информация, относно претенции, предявени по реда на Закона за обезщетяване на собственици на одържавени имоти и останалите реституционни закони, чиито преклузивни срокове се възстановявате него, а по ал.2 купувачът е декларирал знанието си относно възможността за предявяване на реституционни претенции по Закона за обезщетяване на собствениците на одържавени имоти и останалите реституционни закони, чиито преклузивни срокове се възстановяват с него. Съгласно чл. 14 от договора в случай на уважени реституционни претенции след сключване на договора, отговорността на продавача се ограничава до връщане на цената по чл.4 от договора. От приетите доказателства като решение по гр.дело 4201/1996 год. на СРС, разрешение за строеж от 10.04.2003 год. и обяснителна записка към арх.проект, одобрен от С.О. по категоричен начин се установява наличието на вече уважени реституционни претенции, така и обвързаността с тези претенции от страна на С.О.. Решението по това дело е постановено, съгласно изричното указание в диспозитива, с участие на трети лица помагачи на страната на ищците, наследници на Б. Б., С.О. и държавата. Въз основа на това съдът приема, че ответникът обективно е знаел, че за част от имота на ул. „**********“ 16, т.е. за част от имота по договора за продажба вече има уважени реституционни собственически претенции. В подкрепа на това е обстоятелството, че на 10.04.2004 год. С.О. е одобрила проект за обособяване на имот „магазин,склад и изби“ на ул.**********"16 и е издала разрешение за строеж за възстановяване на имотни граници на магазини 1 и 2,склад и мазета 3, 7 и 8 в сградата на ул. "**********" 16 в полза на лицата, на които е помагала в процеса по гр.д.4201/1996 год. Всичко това установява както неверността на декларираното в чл.14, ал.1 за обективна невъзможност на продавача да предостави на купувача информация за налични към момента на сключване на договора реституционни претенции, така и знанието на С.О., че за част от имота /попадащата в имот пл.№ 16/ предмет на договора, такива претенции съществуват.

Съгласно чл. 14 от договора в случай на уважени реституционни претенции след сключване на договора, отговорността на продавача се ограничава до връщане на цената по чл.4 от договора. Текста на чл.192, ал.2 от ЗЗД обаче кодифицира, че съглашението с което продавачът се освобождава от отговорност, няма действие, ако той е премълчал известни нему права на трети лица. В настоящият случай се установи, че продавачът е знаел за правата на наследниците на Б. Б.. Декларираната в чл.13, ал.1 от договора обективна невъзможност на продавача да предостави на купувача към момента на сключване на договора информация, относно претенции, предявени по реда на Закона за обезщетяване на собственици на одържавени имоти и останалите реституционни закони, чиито преклузивни срокове се възстановяват с него, при обективното наличие на заявени, признати и упражнени реституционни претенции за част от имота и при обвързаността и съобразяването на С.О. с тези претенции, съставлява премълчаване по смисъла на чл.192 ал.2 ЗЗД. Последица от тази недобросъвестност на продавача е недействителност на уговорката по чл.14 от договора за ограничаване на отговорността му до връщане на цената по чл.4 от договора. Този извод следва от анализа на двете алинеи на чл.192 от ЗЗД. За разлика от чл.192, ал.1, изр.1 от ЗЗД, където недействителна е само уговорката за невръщане на цената, в хипотезата на чл.192, ал.2 от ЗЗД недействителна, като противоречаща на императивна норма е цялата уговорка за намаляване или освобождаване на продавача от отговорност. Разпоредбата на чл.192, ал.2 от ЗЗД всъщност е конкретизация на нормата на чл.94, ал.1 от ЗЗД, която обявява за недействителни уговорките, с които предварително се изключва или ограничава отговорността на длъжника за умисъл или груба небрежност. Освен това чл.14 ограничава отговорността на продавача в случай на уважени реституционни претенции след сключване на договора. В случая реституционните претенции на наследниците на Б. Б. са заявени и признати към 10.10. 2001 год., с влизане в сила на решението по гр.д. 4201/1996 год. на СРС.

При изложеното настоящият състав приема, че при доказаната частична съдебна евикция е налице неточно изпълнение на задължението да се прехвърли в пълен обем правото на собственост, което поражда отговорност на продавача освен да върне част от цената на имота, съответна на евицираната част, и да обезщети купувача за вредите - чл.190, ал.2 от ЗЗД. Обезщетението за вреди съгласно чл.189 от ЗЗД пр.второ обхваща разноските по договора както и необходимите и полезни разноски, а обезщетението за вреди извън изброените в него, съгласно предложение последно на същата разпоредба, се определя по общите правила за неизпълнение на задължението - чл.82 и чл.83 ЗЗД. Съгласно чл.82 ЗЗД обезщетението обхваща претърпяната загуба и пропуснатата полза, пряка и непосредствена последица от неизпълнението. Разноските по воденото от купувача дело срещу третото лице за запазване на имота , се обхващат от отговорността на продавача за вреди, тъй като са пряка и предвидима последица от неизпълнението /решение по чл.290 ГПК № 294 от 13.10.2011 год. на ВКС по гр.д.1515/2010 г на 3-то г.о/. Пряка и предвидима последица от неизпълнението е и обезценката на останалата, неевицирана част от имота.

Съдът не възприема доводите на ответника за липса на съдебно отстранение. Становището на решаващият състав е, че съдебно отстранение е налице и в хипотезите на установително съдебно решение по иск за собственост от трето лице, какъвто е и процесният случай. Под „съдебно отстранение” законодателят е имал предвид не само случаите на принудително отстраняване от имота въз основа на влязъл в сила съдебен акт, а употребява израза в по-широк смисъл, а именно: признаване на вещни права върху продадения имот на трето лице по силата на влязъл в сила съдебен акт. Това е така, защото и в този случай е налице неизпълнение на договора за покупко-продажба – признаването по съдебен ред на правата на третото лице води до неизпълнение от страна на продавача на задължението да прехвърли правото на собственост върху имота към купувача. Договорът за покупко-продажба има конститутивен ефект, поради което отнемането на фактическата власт не рефлектира върху неизпълнението на задължението за прехвърляне на правото на собственост върху продадената вещ.

По отношение размера на всяка една от претенциите.

Съобразно неоспорените и приети съдебно-технически експертизи, евинцираната част от имота с площ 549.60 кв.м. и съставлява 53.91 % от цялата площ от имота по договора за продажба от 1019.57 кв.м. Частта от продажната цена, съответна на евицираната част от имота, възлиза на 607 605 лева. поради което за тази исковата претенция е основателна и доказана и следва да бъде уважена.

 Установено по делото от писмените и гласни доказателства е, че към момента на продажбата, обектът е бил необитаем, с прекъснати инсталации - В и К, електро, ОВ, ТЕЦ и това състояние е изрично отразено в обяснителната записка към архитектурното заснемане, изготвено за нуждите на приватизационната продажба. Същото се установява и от показанията на свидетеля М., който има непосредствени впечатления, тъй като е участвал пряко в строителния процес. Съгласно експертизата разходите за извършените СМР възлизат на 272 470.96 лева, за която сума исковата претенция в тази част е основателна и доказана и като такава следва да бъде уважена и отхвърлена до пълния размер като неоснователна и недоказана.

Съгласно приетата техническа експертиза, останалата неевицирана част от имота е останала без вход/изход откъм ул. „**********“ и изрично е посочено, че в сутерена, където са ситуирани складовите помещения, хладилни камери, кухня, почти изцяло попада в евицираната част и че в евицираната част попадат и 150.10 м от салона за хранене на ресторанта, като тези обстоятелства възлизат на 30 % от продажната цена. Стойността на останалата, неевицирана част, съгласно заключението, възлиза на 363 576 лева, което възлиза на 70% от стойността й по договора за продажба /519 395 лева/. при това изчисление обезценката е в размер на 30 % и съставлява разликата между стойността по договора за продажба и стойността след евикцията /519 395 - 363 576 = 155 819/. Исковата претенция в тази част е основателна и доказана за сумата от 155 819 лева и като такава следва да бъде уважена и отхвърлена до пълния размер като неоснователна и недоказана.

Доказаха се заплатени разноски от страна на ищеца в полза на Д. С. по предявения установителен иск в размер на 2 356 лева, за която сума искът в тази част следва да бъде уважен и отхвърлен като недоказан до пълния размер. Недоказана остана и исковата претенция в частта за заплатени от ищеца разноски в размер на 400 лева по сключената точно тази приватизационна сделка, а отделно от това такива разноски по закупуване на тръжна документация не му се следват и като такъв и този иск следва да бъде отхвърлен.

По иска с правно основание чл.86, ал. 1 от ЗЗД, съдът намира следното.

Съгласно чл.86, ал.1 от ЗЗД при неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата, а съгласно чл.84, ал.2 от ГПК когато няма определен ден за изпълнение, длъжникът изпада в забава след като бъде поканен. В настоящият случай не се спори, че ищеца е поканил ответникът да плати посредством писмо получено от последния на 12.05.2014 год., като е даден едномесечен срок за изпълнение. Този едномесечен срок е изтекъл на 12.06.2014 год. и от този момент длъжникът дължи и заплащане на лихва. Тъй като искът е установен по своето основание, то размерът му следва да бъде определен на основание чл.162 от ГПК и след използването на лихвен калкулатор в интернет. В тази връзка претендираната мораторна лихва върху сумата от уважените главници в размер на 1 038 250 лева за периода от 12.06.2014 год. до 09.03.2015 год. е в размер на сумата от 87 305.29 лева и до този размер искът следва да бъде уважен.

При този изход на спора ответникът на основание чл.78, ал.3 от ГПК следва да бъде осъден да заплати на ищеца разноски в размер на 75 227 лева, изчислени по компенсация /ищеца има право на разноски в размер на 79 625 лева, съразмерно с уважената част от исковете, а ответника – на 4 398 лева, съразмерно с отхвърлената част.

С оглед на гореизложеното съдът

 

Р  Е  Ш  И  :

 

ОСЪЖДА С.О. с адрес: гр.С., ул. „*********, да заплати на И.Р.А. с ЕГН ********** със съдебен адрес:***, чред адв. Т., на правно основание чл. 190, ал.2 от ЗЗД сумата от 607 605 /шестстотин и седем хиляди/ лева, представляващи намаление на цената, платена по договор за покупко-продажба на недвижими имоти от 05.05.2005 год.; сумата от 155 819 /сто петдесет и пет хиляди осемстотин и деветнадесет/ лева, представляващи обезценка на имота; сумата от 272 470.96 /двеста седемдесет и две хиляди четиристотин и седемдесет лева и деветдесет и шест стотинки/ лева, представляващи полезни и необходими разноски за запазване, поддържане и подобряване на имота, заедно със законната лихва върху тези суми, считано от 09.03.2015 год. до окончателното изплащане, както и на правно основание чл.78, ал.1 от ГПК сумата от 75 227 /седемдесет и пет хиляди двеста двадесет и седем/ лева, разноски по делото, като отхвърля исковете до пълните предявени размери, както и исковете за сумите от 400 /четиристотин/ лева, разноски по приватизационната сделка, като неоснователни и недоказани.

ОСЪЖДА С.О. да заплати на И.Р.А. с ЕГН **********, на правно основание чл. 191, ал.1 от ЗЗД сумата от 2 356 /две хиляди триста петдесет и шест лева/ лева, представляващи присъдени и заплатени разноски по гр.дело № 243/11.02.2014 год. постановено по гр.д.936/12 год. по описа на ВКС, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 09.03.2015 г. до окончателното и изплащане, като отхвърля иска до пълния размер като неоснователен и недоказан.

ОСЪЖДА С.О. да заплати на И.Р.А. с ЕГН ********** на правно основание чл.86, ал.1 от ЗЗД сумата от 87 305.29 /осемдесет и седем хиляди триста и пет лева, двадесет и девет стотинки/ лева, представляващи мораторна лихва за забава върху главници от общо 1 038 250 лева, за периода от 12.06.2014 год. до 09.03.2015 год., заедно със законната лихва върху тази суми, считано от 09.03.2015 год. до окончателното изплащане.

Решението може да се обжалва пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

 

 

 

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: