Р Е
Ш Е Н И Е
№213 12.06.2018г. гр.Бургас
БУРГАСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД Първо гражданско отделение
Двадесет и осми май две хиляди и осемнадесета година
в публично заседание в следния състав:
Председател: Дарина Костова
Секретар: Ани Цветанова
като разгледа докладваното от съдията Костова
т.д.№ 98 по описа за 2018 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Постъпила е искова молба от Г.С.Н.,
ЕГН ********** от гр. Б., ул. „М.“ №* с
адрес на призоваване: гр. Б., ул. „Б.“ №*, ет.* е предявила иск против
„Верто Доро“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
Бургас, ул. „Булаир“ №9, ет. 5, представлявано от управителя Д. А. У. за
приемане на установено по отношение на ответника, че същият дължи на ищцата
сумата в размер на 54 000лв. по Запис на заповед, издаден от Д. У. и „Коста
бланка“ ООД на 31.10.2014г. и авалиран на същата дата от „Верто Доро“ ЕООД и
„Аларик втори“ ООД за сумата от 54000 с падеж 31.03.2015г. и предявен на
падежа, както и направените по делото разноски.
Твърди се, че
ответното дружество й дължи сума по запис на заповед, тъй като същата е
издадена като гаранция по съществуващо между страните каузално правоотношение.
На 31.10.2014г. ищцата сключила с Д. А. У., ЕГН ********** от гр. Б., ул. „П.“ №**, ет.*, действащ в лично качество, както и законен
представител на „Коста Бланка“ ООД, „Верто Доро“ООД и на „Аларик Втори“ ЕООД спогодба
за уреждане на финансовите им взаимоотношения за договорени правни услуги. По
силата на процесната спогодба са се съгласили, че Д. А. У. дължи на ищцата за
воденето на т.д.№318/2013г. по описа на БОС 30 000лв., представляваща
½ от минималния адвокатски хонорар за първа и въззивна инстанция и
4 000лв., от които 14 000лв. били падежирали, а останалите суми се
дължали при образуване на делото в съответната инстанция. „Коста Бланка“ ООД
дължала на ищцата за воденето на т.д. № 323/2013г.по описа на БОС
24 000лв., представляващи ½ от минималния адвокатски хонорар за
всяка от инстанциите и 4 000лв. за касационна инстанция, от които
10 000лв. били падежирали, а останалите суми се дължали при образуване на
делото в съответната инстанция. „Верто Доро“ ООД дължало на ищцата за воденето
на т.д. № 323/2013г. по описа на БОС 21 000лв., представляващи ½ от
минималния адвокатски хонорар за всяка от инстанциите и 3 000лв. за
касационна инстанция, от които 9000 лв. били падежирали, а останалите суми се
дължали при образуване на делото в съответната инстанция. В спогодбата било
описано, че към момента на сключването не били платени уговорените хонорари. С
цел обезпечение на така договорените хонорари за правна помощ, Д. У. в лично
качество и като законен представител на „Коста Бланка“ ООД, „Верто Доро“ ООД и
„Аларик втори“ ЕООД се задължили да издадат/авалират записи на заповед в полза
на адв. Г.Н., както следва: за сумата от 54 000лв., с падеж 31.03.2015г. и
за сумата от 21 000лв., с падеж 31.03.2016г. Уговорено било и в случай, че
някое от делата бъде приключено без да бъде проведено производството в някоя от
инстанциите, то задължението за плащане на адвокатския хонорар отпадало.
Тъй като плащания
на извършените адвокатски услуги не били направени, въпреки че делата били
водени от ищцата до последна инстанция, то ищцата подала заявление за издаване
на заповед за изпълнение и изпълнителен лист по първата от издадените записи на
заповеди, от която ответното дружество било авалист.
Предявения иск е с правно основания в чл.422 от ГПК във вр. с чл.535 от ТЗ.
Ответното дружество не е депозирало писмен отговор на исковата молба.
С нарочна молба от 20.04.2018г. “Дау 058“ ООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Несебър, к.к. „Слънчев бряг“, в.с. Браво 5,
бл.4, ет.1, ап.1 чрез адв. Владимира Алексиева – БАК, със съдебен адрес: гр.
Бургас, ул. „Възраждане“ №28, ет.2 е поискало да встъпи в процеса като трето
лице-помагач на страната на ответника. Съдът е конституирал като страна в
производството „Дау 058“ ООД като трето лице помагач на страната на ответника с
определение, постановено в открито съдебно заседание на 23.04.2018г. В молбата
за привличане се казва, че „Дау 058“ ООД е кредитор на „Верто доро“ ООД с
вземане на главницата 1 530 000лв., ведно с лихви и разноски.
Описаното вземане било породено от Договор за продажба на търговско
предприятие, сключен на 09.09.2008г. между „Дау 058“ ООД и „Верто доро“ООД, с
нотариална заверка на подписите и Договор за поправка на описания договор за
прехвърляне на търговско предприятие, който договор за поправка бил сключен на
06.10.2010г. С посочения договор „Дау 058“ ООД продал търговското си
предприятие като съвкупност от права, задължения и фактически отношения срещу
цена в размер на 1 530 000лв., платима от „Верто доро“ ООД на вноски
и срокове, подробно описани в молбата.
От така описаното вземане, със сила на пресъдено нещо била установена
част от него – вземане в размер на 612 000лв., представляващо главница,
дължима по описания договор, представляваща неплатени първа и втора вноска от
цената с падежи 04.09.2012г. и 04.09.2013г. на „Дау 058“ ООД към „Верто доро“
ООД, както и лихви от 20.04.2014г. За тези суми имало издадена Заповед №
948/27.02.2014г. и изпълнителен лист по ч.гр.д. №1428/2014г. на РС – Бургас. За
друга част от вземането в размер на 200 000лв. – главница по Договора за
продажба на търговско предприятие от 09.09.2008г. в полза на „Дау 058“ ООД били
издадени Заповед за незабавно изпълнение и Изпълнителен лист по ч.гр.д.№ 2190/2017г.
на РС – Бургас. За събиране на вземанията, установени със съдебни актове „Дау
058“ ООД образувало изп.дело № 309/2014г. по описа на ЧСИ Делян Николов. Към
момента на подаване на молбата за встъпване като трето лице помагач, нито една
част от посочените задължения не била изплатена.
Законният представител на „Верто доро“ ООД предприел и дори продължавал
да предприема редица действия, с които да осуети удовлетворяването на вземането
на „Дау 058“ ООД. Първото се представлявало от Д. У., като съдружници в него
били Д. А. У., притежаващ 90% от капитала и синът му А. Д. У., притежаващ 10%
от капитала на дружеството. Д. У., като законен представител на ответника, с
цел да осуети принудителното изпълнение върху имуществото на посоченото
дружество, се разпореждал с активи – 11 броя недвижими имоти, като ги апортирал
в капитала на „Аларик Втори“ ООД, ЕИК *********. Към момента на апорта
едноличен собственик на капитала на последното дружество бил „Верто доро“ ООД,
т.е. прехвърлителят. Два месеца и половина по-късно, на 05.10.2011г. „Верто
доро“ като едноличен собственик на капитала на „Аларик втори“ ЕООД,
представлявано от Д. У. прехвърлило всички дружествени дялове от капитала на
дружеството на себе си, в качеството на физическо лице и на сина си А. У.
В полза на „Дау 058“ ООД имало вписана възбрана върху недвижимите имоти,
предмет на апорта, която била вписана в Имотния регистър преди непаричната
вноска, поради която същата била непротивопоставима на третото лице.
Отново с цел да бъде осуетено удовлетворяването на „Дау 058“ ООД били
предприети нови действия, в резултат на които „Аларик втори“ ООД било обявено в
несъстоятелност по т.д. №207/2016г. по описа на БОС. Допуснато било осребряване
на имуществото на „Аларик втори“ ООД. В резултат на това настъпила конкуренция
на права, тъй като недвижимите имоти, срещу които „Дау 058“ ООД насочило
изпълнението по изп. дело №29/2014 , били собственост на „Аларик втори“ ООД, но
в полза на „Дау 058“ ООД била вписана възбрана върху тях преди вписването на
апорта в Имотния регистър. По повод конкуренцията на права БОС не разрешил на
синдиката на „Аларик втори“ ООД да проведе продажба на апортираните недвижими
имоти.
На следващо място се посочва, че пореден опит от страна на ответника да
осуети принудителното изпълнение на задължението към „Дау 058“ ООД било, че
били предприети действия чрез симулативни съдебни производства да се снабдят
със заповеди за изпълнение и изпълнителни листи срещу „Верто доро“ ООД от името
на трети поставени лица, за огромни суми, за да може мнимите кредитори, в полза
на които били издадени заповеди за изпълнение и изпълнителни листове, да се
присъединят по изп. дело № 309/2014г., да участват в разпределението на сумите,
които се събират по делото и по този начин да препятстват „Дау 058“ ООД да
събере вземанията си.
Така по ч.гр.д.3354/2017г. по описа на РС – Бургас била издадена Заповед
за незабавно изпълнение и Изпълнителен лист, с която „Верто доро“ ООД било
осъдено да заплати на Г.Н. сумата от 54 000лв., представляваща вземане по
запис на заповед от 31.10.2014г., законната лихва за забава върху главницата от
датата на падежа 31.03.2015г. до датата на заявлението 12.05.2017г., законната
лихва от датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане на
вземането. Изпълнителното основание било издадено въз основа на запис на
заповед, с който длъжникът „Верто доро“ ООД се задължил в качеството си на
поръчител на „Коста Бланка“ ООД, да заплати посочената сума.
Третото лице било уведомено с постановление изх. № 18250/29.05.2017г. на
ЧСИ Делян Николов Г.Н. била присъединена като взискател по изп. дело №
309/2014г. Поради бездействие на „Верто доро“ ООД, с Определение №
255/28.06.2017г., постановено по ч.т.д. №186/2017г., Апелативен съд – Бургас овластил
„Дау 058“ ООД да подаде възражение от името на „Верто доро“ ООД срещу
издадената заповед за незабавно изпълнение по ч.гр.д. № 3354/2017г. на Районен
съд – Бургас. След извършеното действие от името на длъжника, заявителят Г.Н.
предявила настоящия иск по чл. 422 от ГПК. Поради гореизложеното за „Дау 058“
ООД се появявал правен интерес да встъпи в настоящия процес като помагач на
ответника с цел отхвърляне на предявения иск.
Бургаският
окръжен съд, като съобрази, че са налице процесуалните предпоставки за
допустимост на исковата молба и липсват процесуални пречки за разглеждането на
спора, приема, че предявените обективно съединени установителни искове са
допустими.
Бургаският
окръжен съд, след съвкупна преценка на доказателства по делото, с оглед
изразените становища и съобразно закона, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 422, ал.1 от ГПК от Г.Н. против
„Верто доро“ ООД с цена на иска 54 000лв., представляваща дължима сума по запис на
заповед от 31.10.2014. с падеж – 31.03.2015г. и предявен на падежа ведно със законната
лихва за забава върху главницата от датата на падежа – 31.03.2014г. до датата
на подаване на заявлението – 12.05.2017г.; законната лихва върху главницата,
считано от датата на завеждане на заявлението по чл.417 ГПК, а именно 12.05.2017г.
до окончателното изплащане на задълженията, както и извършените и дължими в
заповедното производство разноски, посочени в същото заявление. Претендират се
и направените в настоящото производство разноски.
В производство по чл.417 от ГПК е издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ № 2013/15.05.2017год. по ч.гр.д №3354/2017 г.
по описа на БРС, срещу която заповед е подадено възражение от кредитора на
длъжника „Дау 058“ ООД, което обуславя правния интерес от предявяване на
настоящия иск.
Не се спори и от представените доказателства се установява, че е налице
идентичност на претендираните вземания в заповедното производство в настоящото
производство.
По делото е представена Спогодба за уреждане на финансовите взаимоотношения
за договорени правни услуги, сключена между лицата Д. У. в лично качество и
като законен представител на „Коста бланка“ ООД; „Верто доро“ ООД и „Аларик
втори“ ЕООД от една страна и Г.Н. от друга страна. По силата на процесната спогодба страните са се
съгласили, че Д. А. У. дължи на ищцата за воденето на т.д.№318/2013г. по описа
на БОС 30 000лв., представляваща ½ от минималния адвокатски хонорар
за първа и въззивна инстанция и 4 000лв., от които 14 000лв. били
падежирали, а останалите суми се дължали при образуване на делото в съответната
инстанция. „Коста Бланка“ ООД дължала на ищцата за воденето на т.д. №
323/2013г.по описа на БОС 24 000лв., представляващи ½ от минималния
адвокатски хонорар за всяка от инстанциите и 4 000лв. за касационна
инстанция, от които 10 000лв. били падежирали, а останалите суми се
дължали при образуване на делото в съответната инстанция. „Верто Доро“ ООД
дължало на ищцата за воденето на т.д. № 323/2013г. по описа на БОС
21 000лв., представляващи ½ от минималния адвокатски хонорар за
всяка от инстанциите и 3 000лв. за касационна инстанция, от които 9000 лв.
били падежирали, а останалите суми се дължали при образуване на делото в
съответната инстанция. В спогодбата в раздел I,
т.4 е записано, че страните признават, че към момента на сключването й не са
платени уговорените хонорари. В т. 5 е уговорено обезпечение на така договорените
хонорари за правна помощ, като Д. У. в лично качество и като законен
представител на „Коста Бланка“ ООД, „Верто Доро“ ООД и „Аларик втори“ ЕООД се
задължили да издадат/авалират записи на заповед в полза на адв. Г.Н., както
следва: за сумата от 54 000лв., с падеж 31.03.2015г. и за сумата от
21 000лв., с падеж 31.03.2016г. В т.6 е уговорено, че в случай, че някое
от делата бъде приключено без да бъде проведено производството в някоя от
инстанциите, то задължението за плащане на адвокатския хонорар отпада.
От представените писмени доказателства към заявлението, които не се
оспорват от страните се установява, че на на 31.10.2014г. Д. А. У., действащ в
лично качество, както и като законен представител на „Коста бланка“ ООД; „Верто
доро“ ООД и на „Аларик втори“ ЕООД се е задължил да плати сумата от
54 000лв. по запис на заповед, издаден в полза на ищцата. Падежът на
записа на заповед е на 31.03.2015г. Не се спори от страните, че задължението не
е заплатено на падежа.
Ответникът по делото не представя отговор на исковата молба, с която да
наведе възражения по основателността на иска. Встъпилото в процеса като трето
лице – помагач на страната на ответника „Дау 058“ ООД оспорва иска, като
навежда твърдения за това, че процесният запис на заповед е авалиран от лицето Д.
У. в лично качество и като законен представител на ответното дружество само с
цел да осуети удовлетворяване вземанията на кредитора. Счита спогодбата за
уреждане на финансовите взаимоотношения за договорени правни услуги от
31.10.2014г., въз основа на която е издаден процесният запис на заповед за
симулативна.
На първо място следва да се подчертае, че е недопустимо авалистите да противопоставят на приносителя на менителничния ефект
възражения, произтичащи от каузалното правоотношение между него и издателя на
записа на заповед. В настоящия случай
възражението е направено от встъпилото като трето лице-помагач на страната на
ответника, който ответник е авалист по процесната запис на заповед. Уреденото в чл. 483
- чл.
485 ТЗ менителнично поръчителство /авал/ има самостоятелен и неакцесорен
характер спрямо главното задължение, което обезпечава, и поради това авалистът
не може да противопоставя на приносителя на менителничния ефект възражения,
които би могъл да му предостави самият хонорат /издател на записа на заповед/ -
както абсолютни възражения за недействителност на ефекта /с изключение на
възражението относно формата/, така и лични възражения, произтичащи от каузално
правоотношение между приносителя и хонората. Наред с това по делото не се
представят доказателства, които по неоспорим начин да водят до извод за наличие
на симулативност на каузалната сделка, в частност подписаната на 31.10.2014г.
Спогодба. Следва да се отбележи и следното: третото
лице счита, че процесната каузална сделка е симулативна и има за цел да осуети
удовлетворяване на вземанията му спрямо длъжника „Веро доро“ ООД. За да се
твърди симулация, то следва да се твърди, че страните по сделката трябва да са
я сключили, като реално не са желаели пораждането на последиците на самата
сделка, както и самата сделката на няма действие спрямо конкретните страни по
нея. Такова твърдение въобще липсва в становището на третото лице. Възражението
му по-скоро е свързано с това, че сключвайки сделката, страните по нея са имали
за цел да го увредят, като осуетят удовлетворяването на вземанията на „Дау 058“
ООД. Това по-скоро е вид упражняване на потестативно право, по конститутивен
иск по чл. 135 от ЗЗД. Последният обаче не може да бъде заявен като възражение,
а с предявяването на иска в отделно производство. За пълнота следва да се
посочи, че на съда е служебно известен фактът, че ищцата Г.Н. е била
процесуален представител на лицето Д. У. в лично качество и като законен
представител на: „Коста бланка“ ООД‘ „Верто доро“ ООД и ‚Аларик втори“ ЕООД, а
и това обстоятелство отново не се оспорва.
По отношение на размера и падежите на
дължимите суми, съдът намира същите за доказани с оглед съответствието на посочените суми в заявлението, исковата молба и
записа на заповед, по отношение на главницата, а по отношение на претенцията за
лихви, то същата законосъобразно е предявена от датата на падежа на записа на
заповед до окончателното изплащане на вземането.
Съдът намира предявения иск за основателен със следните
аргументи:
Предмет на производството по чл.422
от ГПК е установяване на съществуването на правото, което е предявено по реда
на заповедното производство. Видно от посоченото в т.9, 12 и 14 от заявлението
по чл.417 от ГПК се иска плащане на дължимото по запис на заповед от 31.10.2014г. за сумата от 54 000лв, с падеж на 31.03.2015.,
издаден Д. У. и авалиран „Верто доро“ ООД; „Аларик втори“ ООД, която претенция
е описана по идентичен начин в заявлението и исковата молба.
Видно от текста на чл.422 от ГПК,
производството цели установяване на съществуването на вземането, предмет на
заповедното производство, към момента на подаване на заявлението –аргумент от
текста на чл.422, ал.1 – към кой момент се счита предявен иска. При
разглеждането на иска, съдът е обвързан с индивидуализацията на вземането,
така, както е направена в заявлението за издаване на заповед за изпълнение по
чл. 417 от ГПК. В настоящия случай вземането е описано по начин идентичен с
изписването в заявлението за издаване на заповед за изпълнение и е съществувало
във вида, в който е заявено към датата на подаване на заявлението, което се
установява от представените писмени доказателства, които доказателства не са оспорени и удостоверените
с тях факти не са опровергани по никакъв начин от ответника и от третото лице-помагач,
поради което съдът приема иска за основателен и доказан в предявения размер .
Поради уважаване на
главната претенция, то основателна е и акцесорната такава за лихва за забава върху
сумата от 54 000лв.от датата на падежа на записа на заповед 31.03.2015г до
депозиране на заявлението за издаване на Заповед за изпълнение 12.05.2017г. в
размер на 11 631,84лв. /изчислена с помощта на www.calculator.bg/, както и лихвата от датата на депозиране на
заявлението 12.05.2017г. до окончателното изплащане на вземането.
По отношение на разноските, с оглед
основателността на претенциите, съдът намира, че ответникът дължи в заповедното
производство разноски в размер на1080лв., а в настоящото производство - на 1080лева
– двете за заплатена държавна такса.
Мотивиран от горното, Бургаският
окръжен съд,
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Г.С.Н., ЕГН ********** от гр. Б., ул. „М.“ №* с адрес на призоваване: гр. Б., ул. „Б.“ №*, ет.*, че
„Верто Доро“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
Бургас, ул. „Булаир“ №9, ет. 5, представлявано от управителя Д. А. У., като
авалист дължи на Г.С.Н. сумата от 54 000лв., представляваща вземане по
запис на заповед, издаден от Д. У. и „Коста бланка“ ООД на 31.10.2014г. и
авалиран на същата дата от „Верто Доро“ ЕООД и „Аларик втори“ ООД, ведно със законната лихва в размер на
11 631,84лв. от датата на падежа на записа на заповед – 31.03.2015г. до
датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение -12.05.2017г.;
лихвата от датата на депозиране на заявлението 12.05.2017г. до окончателното
изплащане на вземането; както и понесените в заповедното
производство разноски в общ размер на 1080лв., за които в процедурата по заповедно
производство по чл.417 от ГПК, по ч.гр.д.№3354/2017г. по описа на БРС е издадена заповед за
изпълнение №2013/15.05.2017г. от БРС.
ОСЪЖДА „Верто
Доро“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Бургас, ул.
„Булаир“ №9, ет. 5, представлявано от управителя Д. А. У., да заплатят на Г.С.Н.,
ЕГН ********** от гр. Б., ул. „М.“ №* с
адрес на призоваване: гр. Б., ул. „Б.“ №*, ет.* разноски в размер на
1080лв.
РЕШЕНИЕТО е
постановено при участието на трето лице – помагач на страната на ответника: Дау 058“ ООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Несебър, к.к. „Слънчев
бряг“, в.с. Браво 5, бл.4, ет.1, ап.1.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с
въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му пред Бургаския апелативен
съд.
СЪДИЯ: