О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1089 / 12.7.2022г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД-ПАЗАРДЖИК, IХ-ти състав, в открито заседание на двадесет и първи юни две хиляди двадесет и
втора година в състав:
СЪДИЯ: МАРИЯ КОЛЕВА
при участието на секретаря Антоанета Метанова,
като разгледа докладваното от съдията адм. дело № 484 по описа за 2022
г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 197 и сл. от Административнопроцесуалния
кодекс (АПК).
Образувано е по жалба на И.Хр.А., действащ в
качеството му на ЕТ „Ангелов – Иван Ангелов“ със седалище гр. Пещера, подадена
чрез адвокат М.Т., срещу отказ за изплащане на обезщетение
за принудително унищожаване на яйца, ведно с направените разходи, обективиран в
писмо изх.№ ПЗ-345/01.02.2022 г. на директора на ОДБХ-Пазарджик. С жалбата
се иска отмяна на отказа за изплащане на обезщетение и връщане на преписката на
органа с указания да разгледа заявлението по същество и да уважи същото. Твърди
се, че отказа за изплащане на обезщетение е незаконосъобразен, предвид това, че
в хипотезите на чл. 142, ал. 1 ЗВМД, а именно случаите, при които не се изплаща
обезщетение, не е включен срок за подаване на искане за такова. Изложени са
доводи, че отказът е издаден при липса на мотиви, противоречие с
административнопроизводствените правила и материалния закон. Претендира присъждане
на разноски по приложен списък.
Ответникът – директорът на Областна дирекция по
безопасност на храните – Пазарджик, в представен писмен отговор и в съдебно
заседание чрез процесуалния си представител юрисконсулт С. С., изразява
становище за недопустимост на подадената жалба, алтернативно за
неоснователност, по което претендира отхвърляне на жалбата, ведно с присъждане
на юрисконсултско възнаграждение по приложен списък.
Административен съд-Пазарджик, IХ-ти състав, като
обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност,
съобрази доводите на страните и извърши цялостна проверка на акта във връзка с
правомощията си по чл. 168 АПК, приема за установено следното:
В Областна дирекция по безопасност на храните – Пазарджик
(ОДБХ) е постъпило заявление вх.№ 4821-КХ/10.12.2021 г. от ЕТ „Ангелов – Иван Ангелов“, с което е поискано да бъде
изплатено обезщетение за принудително унищожени 1 731 740 броя яйца,
ведно с направените разходи в размер на 24 804,11 лв. с ДДС, към което са
приложени документи от „Екарисаж варна“ ЕООД.
Не е спорно между страните, че ЕТ „Ангелов – Иван
Ангелов“ е собственик на животновъден обект рег.№ BG13006 а отглеждане на птици – кокошки носачки и
производство на суровини и храни от животински произход – яйца, находящ се в
гр. Пещера. От представените по делото потвърдителни бележки и фактури е видно,
че кокошите яйца са били предадени на „Екарисаж Варна“ ЕООД за преработка на странични
животински продукти.
С оспореното в настоящото производство писмо изх.№
ПЗ-345/01.02.2022 г., директорът на ОДБХ – Пазарджик е уведомил търговеца, че
не е спазен срока за подаване на заявление по чл. 147, ал. 1 ЗВМД, поради което
не следва да се изплаща обезщетение за посочените количества яйца.
При така установеното от фактическа страна съдът
прави следните правни изводи:
Редът за разглеждане на жалбата е този по чл. 197
и сл. АПК, тъй като с депозираното на 10.12.2021 г. на основание чл. 147, ал. 1
във вр. чл. 141 ЗВМД заявление е било поискано издаване на административен акт
по чл. 148 ЗВМД за обезщетяване. Съдът приема, че актът на административния
орган, издаден по реда на чл. 148 ЗВМД е индивидуален административен акт,
доколкото с него се разпорежда изплащане на обезщетение или се отказва
изплащането на такова. Като е приел, че не е спазен предвиденият в разпоредбата
на чл. 147 ЗВМД срок за подаване на заявлението и на това основание е счел, че
обезщетение не следва да се изплаща, директорът на ОДБХ-Пазарджик е отказал да
разгледа по същество отправеното до него искане като недопустимо поради
просрочие. Съгласно чл. 197 АПК изричният отказ на административния орган да
разгледа по същество отправено до него искане за издаване на индивидуален или
общ административен акт може да се обжалва чрез него пред съда от лицето,
направило искането, в 14-дневен срок. Следователно редът за разглеждане на
процесната жалба е именно този.
Неоснователен е доводът на ответника, че не става
ясно кой акт се обжалва, както и че е налице нарушение относно съдържанието на
жалбата по смисъла на чл. 150, ал. 1, т. 5 АПК. Видно от Определение №
742/29.04.2022 г. по адм. дело № 364/2022 г. на Административен съд-Пазарджик, VII-ми състав, производството по същото дело е образувано
по жалбата на ЕТ „Ангелов – Иван Ангелов“ срещу Уведомително писмо изх.№
ПЗ-828/22.03.2022 г. на директора на ОДБХ-Пазарджик, като съдът е установил, че
в петитума на жалбата търговецът е посочил, че иска отмяната на уведомителното
писмо и на писмо изх.№ ПЗ-345/01.02.2022 г. След дадени от съда указания,
едноличният търговец е уточнил, че обжалва и двата акта, поради което
производството по адм. дело № 364/2022 г. е разделено, като образуваното пред
настоящия състав дело е срещу отказа за изплащане на обезщетение за принудително
унищожаване на яйца, ведно с направените разходи, обективиран в писмо изх.№
ПЗ-345/01.02.2022 г. на директора на ОДБХ-Пазарджик. В тази връзка съдът
намира, че не е налице нарушение във формата на жалбата, доколкото жалбоподателят
изрично е посочил кой акт обжалва.
Неоснователно е и твърдението на ответника, че жалбата
е недопустима, тъй като писмото не представлява индивидуален административен
акт. Според легалното определение на понятието „административен акт“, дадено в
чл. 21, ал. 1 АПК, това е изричното волеизявление или изразеното с действие или
бездействие волеизявление на административен орган или на друг овластен със
закон за това орган или организация, с което се създават права или задължения
или непосредствено се засягат права, свободи или законни интереси на отделни
граждани или организации, както и отказът да се издаде такъв акт. Иначе казано,
съществено е наличието на волеизявление от страна на органа, създаващо или
засягащо права и законни интереси на граждани или организации. Предвид
специфичната материя, регулирана със ЗВМД, всеки акт произнесен по заявление за
изплащане на обезщетение, с който изрично или фактически се предоставя или
отказва предоставянето на такова, е индивидуален административен акт. Именно така
е подходено и при издаването на писмото от 01.02.2022 г. в отговор на
заявлението, с което търговецът е поискал изплащане на обезщетение и такова не му
е предоставено. Доколкото с отказа се засягат правата и законните интереси на
едноличния търговец, то писмото се явява „волеизявление“ на директора на
ОДБХ-Пазарджик, поради което е и индивидуален административен акт.
Неоснователно е и твърдението, че жалбата е недопустима
като подадена след изтичане на преклузивния срок по чл. 149, ал. 1 АПК. Безспорно
по делото е, че оспореният акт е съобщен на търговеца на 08.02.2022 г. (л. 21),
като жалбата е подадена до съда на 31.03.2022 г. Доколкото обаче в писмото не е
указано пред кой орган и в какъв срок може да се подаде жалба, то приложима е
разпоредбата на чл. 140, ал. 1 АПК, според която срокът за обжалване се
удължава на два месеца. Жалбата е подадена на 31.03.2022 г., поради което е
допустима, а разгледана по същество – основателна, по следните съображения:
Оспореният отказ е издаден от компетентен орган – директорът
на ОДБХ – Пазарджик, до когото е било адресирано заявлението на жалбоподателя и
който съгласно разпоредбата на чл. 148 ЗВМД е компетентен да се произнесе по
него. Макар и издаден под формата на писмо, отказът е в писмена форма и съдържа
относимите към крайния извод на органа обстоятелства – неспазаване на срока за
депозиране на заявлението. Доколкото последното не е разгледано по същество,
други мотиви административният орган не е длъжен да излага. За да приеме, че
обезщетение не следва да се изплаща органът е приел, че е пропуснат срока за
депозиране на заявлението за това, регламентиран в чл. 147, ал. 1 ЗВМД.
Съгласно тази разпоредба за изплащане на обезщетение собствениците в срок до
три работни дни от датата на умъртвяването, унищожаването или на смъртта на
животните, когато същата е настъпила след датата на обявяване на съмнение за
възникване на болест по чл. 47, ал. 1 и/или от унищожаването, зародишни
продукти, суровини и храни от животински произход, странични животински
продукти и продукти, получени от тях, фуражни суровини, фуражни добавки,
премикси, комбинирани и медикаментозни фуражи подават заявление до директора на
съответната ОДБХ, към което прилагат: 1. документ, издаден от
месопреработвателно и/или млекопреработвателно предприятие, когато суровините
от животински произход са насочени от ОДБХ за преработване; 2.
ветеринарномедицински паспорт за едри преживни и еднокопитни животни; 3.
документът по чл. 143, ал. 7 от ЗВМД. Безспорно се установи в случая, а и
противното не се твърди от жалбоподателя, че тридневният срок не е спазен.
Спорен е въпросът дали този срокът по чл. 147, ал.
1 ЗВМД е преклузивен и дали пропускането му е основание за издаване на акт от
вида на процесния. Редът за обезщетяване е регламентиран в раздел III от глава
VI „Контрол на здравеопазването на животните“ в ЗВМД. Отказът на
административния орган да издаде акт за обезщетение, съответно заповед за отказ
за изплащането му е мотивиран с посочената разпоредба, като е приета
преклузивност на срока. Анализирана изолирано от другите норми на закона,
цитираната разпоредба налага извод за установен от нея преклузивен срок за
исканията. Но при съпоставянето и в контекста на хипотезите, посочени в чл. 142
ЗВМД, при наличието на които административният орган е длъжен да откаже
изплащане на обезщетение е очевидна липсата на кореспонденция между
изискванията при подаване на искането до компетентния административен орган за
изплащане на обезщетение за унищожени животни и предпоставките, при които
органът може да постанови отказ за обезщетение. Следователно при изрично
посочените случаи, при които не се изплаща обезщетение и невключването на срока
за подаване на искането, не може да бъде обоснован извод за законодателна воля
за придаване на преклузивен характер на посочения в чл. 147, ал. 1 ЗВМД срок. В
този смисъл е и определение по адм. дело № 1684/2022 г. на Върховния
административен съд, Пето отделение. Отказът на административния орган може да
бъде постановен само в случаите на чл. 142 ЗВМД, измежду които не е налице
неспазен срок, поради което като е приел обратното, административният орган е постановил
незаконосъобразен отказ, който следва да бъде отменен и преписката да бъде изпратена
за произнасяне по същество по подаденото от търговеца заявление.
С оглед изхода от спора и на основание чл. 143 АПК
на жалбоподателя се дължат. Последните, установени по представения по делото договор
за правна защита и съдействие и списък по чл. 80 ГПК, разноските, във връзка
със своевременно заявеното от ответника възражение за прекомерност, следва да
бъдат намалени от съда съобразно фактическата и правна сложност на делото, и
обстоятелството, че то е без определен материален интерес съобразно чл. 8, ал.
3 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, до размера от 600 лв., от поисканите 1 000 лв. за адвокатско
възнаграждение. Така Областна дирекция по безопасност на храните - Пазарджик
следва да бъде осъдена да заплати на ЕТ „Ангелов – Иван Ангелов“ сумата от 650
лв., от които 600 лв. адвокатско възнаграждение и 50 лв. внесена държавна такса.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 200,
ал. 1 АПК, Административен съд-Пазарджик, IХ-ти състав
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ отказ за изплащане на обезщетение за принудително унищожаване на
яйца, ведно с направените разходи, обективиран в писмо изх.№ ПЗ-345/01.02.2022
г. на директора на Областна дирекция по безопасност на храните-Пазарджик.
ИЗПРАЩА на директора на Областна дирекция по безопасност на храните-Пазарджик
административната преписка по заявление вх.№ ПЗ-345/01.02.2022 г. на И.Хр.А.,
действащ в качеството му на ЕТ „Ангелов – Иван Ангелов“, за произнасяне по реда
на Раздел III от ЗВМД налице ли са предвидените в закона предпоставки за
изплащане на обезщетение.
ОСЪЖДА Областна дирекция по безопасност на храните - Пазарджик да заплати
на И.Хр.А., действащ в качеството му на ЕТ „Ангелов – Иван Ангелов“, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. Пещера, ул. „Михаил Такев“ № 39, сумата
от 650 (шестстотин и петдесет) лева, представляваща разноски по делото.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба
пред Върховния административен съд в 7-дневен срок от съобщаването му от
страните, участващи в административното производство.
На основание чл. 138, ал. 3 АПК препис от определението
да се изпрати на страните по реда на чл. 137 АПК.
СЪДИЯ:
/п/