Решение по дело №119/2024 на Административен съд - Сливен

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по касационна жалба от Т. Г. И. от [населено място], [област], подадена чрез пълномощник адв. Н. Н. АК С., против Решение № 14/12.01.2024 г., постановено по АНД № 1254/2023 г. по описа на Районен съд Сливен, с което е потвърден Електронен фиш /ЕФ/ серия К № 7847165, издаден от ОДМВР Сливен, с който за нарушение на чл. 21 ал.2 вр. с чл.21 ал.1 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/, установено с автоматизирано техническо средство е наложена глоба в размер на 600 лева на основание чл.189 ал.4 във вр. с чл.182 ал.4, вр. с ал.2 т.4 от ЗДвП и Т. И. е осъдена да заплати на ОДМВР Сливен сумата от 80 лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.

В жалбата се съдържат оплаквания за незаконосъобразност на решението като постановено при неправилно приложение на материалния закон - касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК във вр. с чл. 63в от ЗАНН. Твърди се още, че в хода на административнонаказателното производство били допуснати съществени процесуални нарушения, които не били отчетени от решаващия състав. Неоснователно съдът приел, че нарушението е установено по безспорен начин и е извършено именно от касационния жалбоподател. Моли съда да постанови решение, с което отмени решението на РС Сливен и постанови друго, по съществото на спора, с което да бъде отменен издаденият ЕФ като незаконосъобразен.

В съдебно заседание касационният жалбоподател не се явява. Представлява се от пълномощник – адв. Н. Н. – АК С., който поддържа жалбата. Излага подробни съображения във връзка с твърдяната незаконосъобразност на съдебния акт. Изтъква, че по делото липсват доказателства, че засечената с АТСС скорост е именно на автомобила, управляван от Т. И.. Претендира присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение.

Ответникът по касационната жалба - Областна дирекция на МВР Сливен, в представено писмено становище от пълномощник – ст. юрисконсулт Д. К. оспорва жалбата като неоснователна. Моли решението на районния съд да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Окръжна прокуратура – Сливен дава заключение за неоснователност на жалбата и предлага съдебното решение да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно.

Касационният състав на Административен съд Сливен, след като обсъди събраните по делото доказателства, наведеното от жалбоподателя касационно основание, доводите и становищата на страните и като извърши на основание чл. 218, ал. 2 от АПК служебна проверка на валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния закон, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен и е процесуално допустима.

Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна.

Производството пред Районен съд Сливен се е развило по жалба на Т. Г. И. срещу Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система серия К № 7847165 на ОДМВР – Сливен, с който на основание чл. 189, ал. 4 във вр. с чл. 182, ал.4 вр. с ал. 2, т. 4 от ЗДвП, на И. е наложена глоба в размер на 600 лв., за нарушение на чл. 21, ал. 2 във вр. с чл. 21, ал. 1 от ЗДвП. В електронния фиш е посочено, че на 15.03.2023 г., в 09:34ч., в обл. Сливен, Път I-6 км.363+500 посока към гр. София, извън населено място, при ограничение от 60 км/ч, въведено с пътен знак В 26, е извършено нарушение за скорост при управление на МПС с рег. № [рег. номер], установено и заснето с автоматизирано техническо средство мобилна радарна система № TFR1-M 584. Установената стойност на скоростта е 99 км/ч при отчетен километров толеранс от -3км, като превишената стойност на скоростта е 39 км/ч. Във ЕФ е посочено, че нарушението е извършено в условията на повторност.

За да потвърди ЕФ, Районен съд Сливен е изложил съображения за неговата формална и материална законосъобразност. Констатирано е, че ЕФ е издаден по образеца, утвърден от Министъра на вътрешните работи, отговаря на императивните изисквания на чл. 189, ал. 4, изр. 2 от ЗДвП, като при установяването на нарушението и издаването на електронния фиш не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. По съществото на спора, след преценка на събраните по делото доказателства – снимков материал, протокол за обучение, протокол за проверка на мобилна система, удостоверение за одобрен тип на заснемащото устройство /л.9 - л.13 от дело на РС Сливен/, както и установената въз основа на тях фактическа обстановка, съдът е приел, че извършеното нарушение по чл. 182, ал.4 и ал. 2, т. 4 от ЗДвП е доказано по безспорен и несъмнен начин, като законосъобразно Т. И. е санкционирана с налагане на предвиденото в закона по вид и размер административно наказание за това нарушение с издаването на електронен фиш, доколкото е била подадена декларация по реда на чл.189 ал.5 от ЗДвП, а нарушението е повторно, тъй като е установено, че е извършено в едногодишния срок от влизане в сила на ЕФ серия К №5633461/18.042022г. В конкретния случай съобразени, разгледани, подложени на преценка и отхвърлени като неоснователни са всички заявени възражения на жалбоподателя.

Решението на Районен съд Сливен е валидно, допустимо и постановено в съответствие и при правилно приложение на закона.

Изцяло се споделя извода на съда, че в съответствие със законово установените изисквания, електронният фиш съдържа надлежно описание на нарушението - в необходимата и достатъчна степен е конкретизирано и индивидуализирано мястото на извършване на нарушението, като са посочени всички обстоятелства от значение за съставомерността на деянието и наличието на административно нарушение, при описание на конкретните параметри на нарушението и пределите на следващата се за него отговорност от гледна точка на правна квалификация и вид/размер на приложимата административна санкция.

Противно на твърдението на санкционираното лице, по делото са събрани всички необходими и относими доказателства, които са напълно достатъчни за установяване на извършеното нарушение. Протоколът за използване на автоматизирано техническо средство или система е съставен по реда на чл. 10 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата. В него са отразени: местонахождението на мястото за контрол – първокласен път; ограничение на скоростта – 60 км/ч; въведена с пътен знак за ограничение на скоростта; режимът на измерване – стационарен; посоката на задействане - в двете посоки; име, фамилия и подпис на служителя; начало и край на работа на техническото средство. От изложеното следва, че протоколът е попълнен съгласно приложението, посочено в чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. Нарушението се установява и от изготвената с техническото средство снимка – клип № 19663, имаща качеството на веществено доказателствено средство в административнонаказателния процес, съгласно чл. 189, ал. 15 от ЗДвП. По делото е приобщено удостоверение за одобрен тип на заснемащото устройство, от което се установява по несъмнен начин годността на техническото средство, с което е документирано превишението на скоростта, съответно несъмненото извършване на посоченото в електронния фиш нарушение.

Разпоредбата на чл. 165, ал. 2, т. 6 от ЗДвП регламентира, че при изпълнение на функциите си определените от министъра на вътрешните работи служби, имат право за установяване на нарушенията на правилата за движение по пътищата да използват технически средства или системи, заснемащи или записващи датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство, т. е. регламентира правото на ползване от страна на съответните органи на технически средства, като същевременно в чл. 189, ал. 15 от ЗДвП изрично се посочват като веществени доказателства снимките, видеозаписите и разпечатките, изготвени с технически средства или системи, заснемащи и записващи датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на МПС. Това дава възможност в случаите, когато нарушението е установено с такива технически средства или системи, то да бъде доказано само с разпечатката, чрез която по безспорен начин могат да се установят времето, мястото на нарушението, засечената скорост или да се индивидуализира нарушителя. Доколкото по преписката се съдържа декларация, от която се установява, че именно Т. И. е управлявала посоченото в ЕФ МПС, доколкото именно това МПС е заснето на приложения снимков материал, ведно с разпечатка от използваното средство за измерване, се налага извод, че на посочените в електронния фиш дата, място и час, именно касационният жалбоподател е осъществил посоченото от АНО нарушение.

ЗА да отговори на доводите на жалбоподателя, съдът следва да отбележи, че независимо, че от снимковия материал приложен към ЕФ се установява, че са заснети и други леки автомобили, по делото, от приобщените доказателствата, е установено чия е отчетената скорост, и това е именно скоростта на И.. Относимата към издаването на ЕФ информация в снимковия материал е на български език - номер на МПС, измерена скорост, ограничение на скоростта, превишение, наказуема скорост и наказуемо превишение. Видно от текстовите данни към изображението на снимковия материал режимът на заснемане е „Н“, което означава, че радарът е на непрекъснат режим на излъчване и при засичане на автомобил с превишена скорост, прави запис на видеоклип. Пак от текстовите данни към снимковия материал е видно, че "измерен T=0s" е в кадъра, обхващащ две МПС, като приближаващото е това, което е управлявано от касационния жалбоподател. Видно от снимковия материал от първоинстанционното дело, в настройките на заснемащото устройство е отбелязана посоката на приближаване, а в удостоверението за одобрен тип средство за измерване е посочено, че с установката могат да бъдат измервани по избор приближаващ се или отдалечаващ се трафик. Очевидно в настоящия случай автомобилът, управляван от Т. И. е единственият приближаващ се автомобил, поради което няма основание за съмнения, че измерената скорост е именно неговата. Това означава, че техническото средство е осъществило измерването точно в този момент, когато в обхват /и в кадър на изготвения видеоклип/ и обект на измерване е бил приближаващият се лек автомобил, посочен в ЕФ и управляван именно от касационния жалбоподател И.. При тези данни изводът на РС Сливен, че не възниква съмнение относно това чия е измерената скорост, е законосъобразен и правилен. Законосъобразни са и изводите, че от АНО е приложена относимата правна норма, както е наложена съответната глоба за нарушение, извършено в условията на повторност.

Ето защо касационният състав напълно споделя изводите на първоинстанционния съд за формална и процесуална законосъобразност на оспорения ЕФ серия К, № 7847165 на ОДМВР – Сливен и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 2 от АПК препраща към мотивите на това решение.

По тези съображения Административен съд Сливен намира, че не са налице наведените в касационната жалба основания за отмяна на решението на районния съд и то следва да бъде оставено в сила.

При този изход на спора на основание чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН на ответника следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лева, определено в минималния размер по чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ във връзка с чл. 37 от Закона за правната помощ с оглед фактическата и правна сложност на делото.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Административен съд Сливен

 

 

Р Е Ш И :

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 14/12.01.2024 г., постановено по АНД № 1254/2023 г. по описа на Районен съд - Сливен.

 

ОСЪЖДА Т. Г. И. от [населено място], [област], [улица], [ЕГН] да заплати на Областна дирекция на МВР Сливен сумата 80 /осемдесет/ лева, представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение.

 

Решението не подлежи на обжалване.