Р
Е Ш Е
Н И Е
№
гр. Добрич, 22.02.2018 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ДОБРИЧКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, гражданска колегия, І-ви състав, в публично заседание на двадесет
и втори януари две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТАНИМИР АНГЕЛОВ
При участието на секретаря: ***
Разгледа докладваното от РАЙОННИЯ
СЪДИЯ гр. дело № 3080/2017 г. по описа на Добричкия районен съд, и за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е
образувано по реда на чл. 422 и чл. 415 от ГПК. Видно от приложеното ч. гр.
дело № 1580/2017 г. Добричкият районен съд със заповед № 1002 от 07.06.2017 г.
е разпоредил ДЛЪЖНИКЪТ ***, ДА ЗАПЛАТИ на КРЕДИТОРА ***, следните суми: 1) 1 315,19 лв. /хиляда триста и
петнадесет лева и деветнадесет стотинки/, представляваща дължима сума по
Договор за ремонт и обслужване на камион с ДК *** от *** г. и издадена фактура
№ *** г., ведно със законната лихва върху посочената сума, считано от
09.05.2017 г. до окончателното й изплащане; 2) 638,30 лв. /шестстотин тридесет и осем лева и тридесет стотинки/,
представляваща сторените по делото разноски.
В срока по чл. 414, ал. 1 от ГПК
длъжникът е възразил писмено срещу издадената заповед за изпълнение по реда на
чл. 410 от ГПК. Предвид това и на основание чл. 415, ал. 1 от ГПК с
разпореждане от 16.06.2017 г. Съдът е указал на заявителя, че може да предяви
искове относно вземанията си в едномесечен срок, като довнесе пълния режим на
дължимата държавната такса /след приспадне на тази внесена по ч. гр. дело №
1580/2017 г./.
В изпълнение на посочените
указания *** е завело искова молба /предмет на настоящото гр. дело № 2669/2017
г./ срещу длъжника *** иск за установяване
съществуване на вземането му относно процесното вземане.
Според изложените в исковата молба твърдения,
поддържани и в съдебно заседание от упълномощения адвокат, между страните е
налице сключен договор, по силата на който ищецът е извършил възложения му от
ответника ремонт и сервизно обслужване на товарен автомобил с ДК ***,
собственост на последния. Общата стойност на извършения ремонт възлиза на
1 315,19 лв., за която сума е издадена и фактура № *** г. Въпреки, че
възложителят приел извършената от изпълнителя работа без възражения, ответникът
не изпълнил задълженията си по договора да заплати уговореното възнаграждение.
В срока по чл. 131 от ГПК *** е представил отговор на исковата молба,
според който предявеният иск е неоснователен и недоказан. Ответникът оспорва
наличието на правоотношение между страните, така както се сочи от ищеца, като
предоставените от последния услуги през
По искане на ответника е допусната и назначена съдебно-счетоводна
експертиза вещото лице (***) по която докладва, че от предоставените счетоводни документи и
регистри от ищеца, относно процесната фактура, може да се обоснове извода за
редовно водено от *** счетоводството, тъй като същата е намерила отражение в
счетоводните регистри.
По отношение счетоводството на ответника, същото се осъществява от специализирано счетоводно предприятие, което заявило на
в.л., че не е постъпвала при тях процесната фактура. Касателно
фактури от
На следващо място експертизата докладва, че в счетоводствата и на двете
дружества не е налице Договор за ремонт и обслужване на камион с ДК *** от *** г.
От предоставените счетоводни регистри от страните по делото се установява, че няма данни за извършено
плащане от ответника по издадената от ищеца фактура№ ***г. на стойност 1315,19
лв., като в счетоводството на ищеца вземането по процесната фактура е осчетоводено,
а в счетоводството на ответника задължението по процесната фактура не е осчетоводено, поради това, че при
тях фактурата не е постъпвала.
По счетоводни данни и в двете дружества в.л. сочи за данни за отношения
между тях извън процесните, като са издадени две фактури през
По искане на ищеца по делото са събрани и гласни доказателства, чрез
разпита на свидетеля ***. Същият, в качеството му на служител на ищцовото
дружество, изпълняващ длъжността ***, сочи, че запознат с отношенията между
страните. Така *** си спомня, че през
По
отношение на процесния ремонт свидетелят сочи, че е извършен през 2014 г., като
се е състоял в следните дейности: извършен демонтаж на разпределителния вал,
ремонт на ***.
Според *** обичайната дейност по
обслужване на клиентите включва уговаряне на час за пристигане на автомобила в
сервиза, след което се извършва диагностика и се установява от какъв ремонт има
нужда. Следващото действие касае изготвяне на оферта – писмена или устна (по
телефона), която се предоставя на клиента, касаеща описание на ремонтните
действия, които ще бъдат извършени и тяхната цена.
Конкретният случай бил следният – *** пристигнал на собствен ход, като
след извършена диагностика и констатираните неизправности в сервиза установили
от какъв ремонт има нужда автомобила спрямо оплакванията на клиента. След
съгласие на клиента е извършен ремонта, след което не са постъпили рекламации
или оплаквания от страна на ответника.
На следващо място свидетелят сочи, че е разговарял с представител на
ответното дружество по телефона за задължението му и се разбрали да се изпрати
фактурата за ремонта по куриер. Няколко дни след като фактурата била изпратена
куриерът уведомил свидетеля, че пратката
не е била приета от клиента и е върната в офиса в гр. ***, респ. плащане по
фактурата не е постъпил от страна на ответното дружество.
***** свидетелства, от около година ищцовото дружество е установило
практика, при която предава на *** приемо-предавателен протокол за извършения
ремонт, но към датата на издаване на процесната фактура – 2014 г. се е
процедирало по описания по-горе начин.
Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Видно от представената, във вид
на заверен препис, фактура № *** г., на *** г. *** е извършила ремонтна услуга
на товарен автомобил, марка *** с ДК ***, собственост на ***. Според посочената
фактура стойността на извършените ремонтни дейности, включващи цената на вложените
резервни части и себестойността на труд, възлиза на 1 315,19 лв., с
включен ДДС. В тази връзка са и събраните по делото гласни доказателства, чрез
разпита на свидетеля *** ***.
От изложеното по-горе се налага
извода, че между ***, като възложител, и ***, като изпълнител, е сключен
договор за изработка – ремонт на посочения по-горе товарен автомобил. В
изпълнение задълженията си по договора ищецът издал фактура № *** г. за сумата от 1 315,19 лв.
От така сключения договор, който
е двустранен, възмезден, консенсуален и неформален, са възникнали права и
задължения в тежест и полза на всяка от страните, затова изпълнението на
задължението на едната страна е функционално обусловено от изпълнението на
задължението на другата страна. Задължение на изпълнителя е да изработи нещо
съгласно поръчката в срок, без отклонения от същата, което да бъде годно за
обикновеното или предвиденото в договора предназначение - чл. 261, ал. 1 от ЗЗД, а според ал. 2-ра на същата разпоредбата изпълнителят дължи и добро
качество на изработеното, ако работи със свой материал. Следващото основно задължение
на изпълнителя е да предаде изработеното на поръчващия.
По отношения
на поръчващия законът е вменил следните задължения: да даде на изпълнителя
необходимото съдействие; да приеме изработената съобразно договора работа и да
плати уговореното възнаграждение за приетата работа.
Установената фактическа обстановка дава основание на съда да приеме, че
изтъкнатите от ответника възражения по чл. 414 от ГПК нямат характера на
правоизключващи, правоунищожаващи, правопогасяващи, правоотлагащи такива, които
биха могли успешно да се противопоставят на вземането на кредитора. В този
смисъл предявеният установителен иск за сумата от 1 315,19 лв. е
основателен и доказан.
С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ищецът има
право на сумата от 779 лв. /седемстотин седемдесет и девет лева/, представляваща
сторените по делото съдебни разноски, от която: 27 лв. – платена държавна
такса, 140 лв. – внесен депозит за вещо лице и 612 лв. – възнаграждение за
упълномощения адвокат с включен ДДС.
По отношение искането за присъждане на съдебни разноски за път, храна и
хотел, свързани с пътуването на пълномощника на ищеца по маршрута – ***, същото
е неоснователно. Това искане не намира опора нито в закона (чл. 78 от ГПК) и
съдебната практика (определение № 263/01.06.2015 г. по гр. дело № 2713/2015 г.
на ВКС, ГК, І г.о.), нито в правната доктрина (***).
По отношение на съдебно-деловодните разноски, дължими по заповедното
производство, същите възлизат на 638,30 лв. /шестстотин тридесет и осем лева и
тридесет стотинки/, от която: 26,30 лв. – платена държана такса, и 612 лв. –
възнаграждение за упълномощения адвокат.
С оглед изложените съображения, Добричкият районен съд
Р
Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на
основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, че ***, ДЪЛЖИ по издадената от Добричкия районен
съд заповед № 1002 от 07.06.2017 г. за изпълнение на парично задължение по чл.
410 от ГПК по ч. гр. дело № 1580/2017 г. в полза на кредитора ***, сумата от 1 315,19 лв. /хиляда триста и
петнадесет лева и деветнадесет стотинки/, представляваща дължима сума по
Договор за ремонт и обслужване на камион с *** от *** г. и издадена фактура № *** г.,
ведно със законната лихва върху посочената сума, считано от *** г. до
окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА ***, ДА ЗАПЛАТИ на ***, сумите
от: 779 лв. /седемстотин седемдесет
и девет лева/, представляваща сторените по настоящото дело съдебни разноски; 638,30 лв. /шестстотин тридесет и осем
лева и тридесет стотинки/, представляваща сторените по ч. гр. дело № 1580/2017
г. по описа на Добричкия районен съд съдебни разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с
въззивна жалба пред Добричкия окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му
на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: