Р Е
Ш Е Н
И Е № 516
гр.Пазарджик 13.11.2013 год.
в името
на народа
Пазарджишки окръжен съд -
гражданска колегия ,втори въззивен състав в
публичното заседание на четиринадесети октомври през двехиляди и тринадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:Борислав Илиев ЧЛЕНОВЕ:Мариана Димитрова Красимир Лесенски при
секретаря В.БОЕВА. като разгледа докладваното от
член съдия Б.ИЛИЕВ в.гр.д.№737/13год. и за да се произнесе взе
предвид следното: Производството е по чл.268 във
връзка с чл.258 от ГПК. С решение
на Районен съд гр.Велинград №221 от 27 .06.2012г.
постановено по гр.д. №781 по описа на съда за 2011г. е отхвърлен установителния
иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК предявен от Е. А.К. и С. Х.К. ***,
Велинградска община, против А. С.М.,***,
Велинградска община, за признаване на установено по отношение на А. С.М.,че Е. А.К.
и С. Х.К. са собственици на дворно място с площ от 471.00 м2, имот планоснимачен №, при граници и съседи: от запад – имот с планоснимачен 173 общинско дере, от север, изток и юг –
имот с планоснимачен № на Е. А.К. и С. Х.К.,***..Осъдени
са Е. А.К. и С. Х.К.,*** да заплатят общо
на А. С.М. *** сторените по делото разноски
в размер на 1 250.00 лв. В срока по чл.259 от ГПК против
така постановеното решение е постъпила въззивна жалба от С. Х.К. и Е. А.К. ***, с която обжалват решението като незаконосъобразно,неправилно,постановено в
нарушение на материалния закон и необосновано по съображения изложени в жалбата.Молят
да се отмени решението и се постанови
друго с което се уважи изцяло предявения иск . Не сочат доказателства. В
срока по чл.263 от ГПК е постъпил
отговор от ответника,чрез пълномощника му адв.М.Ш. с който оспорват подадената въззивна жалба като неоснователна по съображения изложени в
него.Моли да се отхвърли подадената въззивна жалба и се потвърди решението на първоинстанционния съд. Не сочи доказателства. Окръжният съд,като прецени валидността
и допустимостта на обжалваното решение и събраните по делото доказателства в
тяхната съвкупност прие за установено следното : В исковата си молба против А. С.М. *** ищците Е. А.К. и С. Х.К. ***, са предявили установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от
Гражданския процесуален кодекс за признаване за установено по отношение на
ответника, че ищците са собственици на дворно място с площ от 471.00 м2,
имот планоснимачен №172, при граници и съседи: от
запад – имот с планоснимачен 173 общинско дере, от
север, изток и юг – имот с планоснимачен №171 на
ищците, включително и на основание придобивна
давност. Претендират се разноски.
Ответникът
в срока по чл.131 от ГПК в писмения си отговор оспорват исковете като
неоснователни. Претендират се разноски.
Въззивният съд,като прецени събраните по делото доказателства,
и доводите на страните, прие за
установено следното:
От приложения по делото нотариален акт за
собственост на основание извършена обстоятелствена проверка №, том , нотариално
дело № от 1978 година, се установява,че е
признат А.В.С., живеещ в с. С., Велинградска община, за собственик на основание дарение и давностно владение на дворно място, цялото състоящо се от
550.00 м2, находящо се в гр. С., местността
К., при съседи А.А., братя Б. и дере.
На 26. ІХ. 1980 година във Велинград е сключен
договор за покупко-продажба на недвижим имот, по силата на който А.В.С., живеещ в с. С., Велинградска
община, се задължава да прехвърли на С. А. К., собствеността на дворно място,
цялото състоящо се от 550.00 м2, находящо
се в с. С. – К., при съседи А.А., братя Б. и улица,
срещу цената от 550.00 лева, която С. А. К. се задължава да му заплати. За
посочения договор е съставен нотариален акт , том, нотариално дело № от 1980
година.
От
приложено удостоверение за идентичност на лице с различни имена, издадено от
кметството в гр. С., Велинградска община на 15. VІ. 2012 година под №. се
установява,че името С. А. К. и името С. Х.К.
са имена на едно и също лице. От
удостоверение за сключен граждански брак е видно, че имотът, описан по-горе, е
придобит от ищеца след сключване на брак с ищцата през 26. ІХ. 1964 година. Със заповед, издадена от Кмета
на Велинградска община на 29. Х. 2012 година под №1576 на основание чл. 34, ал.
1 от ЗСПЗЗ , част от имот с планоснимачен №. и с площ
от 1 000.00 м2 е иззета от ищеца С. Х.К.. По силата на чл. 34, ал. 3 от Закона за
собствеността и ползването на земеделските земи е разпоредено
изпълнението на заповедта да стане със съдействието на Велинградското районно
управление на полицията. На 29. Х. 2012 година под входящ №032-01-288 във Велинградската
община постъпва молба от ищеца С.Х.К. до Пазарджишкия административен съд срещу
посочената заповед. Няма представени доказателства дали производството пред
Пазарджишкия административен съд е приключило или дори образувано. Със заповед,
издадена от Областния управител на Пазарджишка област на 19. ХІІ. 2012 година
под №ПО-296 заповедта на Кмета на Велинградската община №1576 от 29. Х. 2012
година е отменена поради нарушения в процедурните правила при издаването й. В
мотивите на заповедта си Областният управител на Пазарджишка област приема, че
е налице гражданско-правен спор, който следва да се разреши по съдебен ред. По делото е приложено решение, постановено на
10. ХІІ. 2004 година под №С02 Велинградската общинска служба по земеделие и
гори възстановява правото на собственост на ответника в съществуващи
(възстановими) реални граници на четиринадесет имота, включително нива с площ
от 4 676.00 м2, VІІІ категория, находяща
се в местността Юрте, имот №по картата на Землището
на гр. С., Велинградска община, при граници (съседи): имот № – полски път на
Велинградска община, имот № – нива на наследниците на М.С., имот – дере на Велинградска община и имот № – път
ІІІ клас на Държавата. От приложено по делото Становище на Велинградската
общинска служба по земеделие с изходящ №РД-13-392 от 22. VІІ. 2011 година,
приложено по делото, се установява, че имот с планоснимачен
№202001 е възстановен на ответника в стари реални граници по реда на чл. 18ж,
ал. 1 от Правилника за прилагане на Закона за собствеността и ползването на
земеделските земи, като при заснемането ответникът е посочил границите на имота
на място.
По
делото е допусната и изслушана тройна СТЕ от която се установява, че ищците
владеят процесния имот заедно с имот с планоснимачен №. С решение, постановено на 10. ХІІ. 2004
година от Велинградската общинска служба „Земеделие и гори” под №С02, на
ответника е възстановено правото на собственост в съществуващи (възстановими)
стари реални граници на нива с площ от 4 676.00 м2, имот с планоснимачен №, находящ се в
местността Юрте. Вещите лица заявяват, че не е
възможно да се установи дали при изграждане на новия път от гр. С.,
Велинградска община, за гр. Доспат са „отнети части от имота на ответника”, тъй
като няма данни за границите на имота към момента на изграждането на пътя.
Съществуващото дере е заснето и нанесено в геодезическото
заснемане с планоснимачен №. Дерето граничи с процесния имот от запад. Сегашното местоположение на дерето
е резултат от корекция, извършена през времето от 1980 година до 1985 година,
когато е изграден пътят от гр. С., Велинградска община, за гр. Доспат. При
изграждането на пътя дерето е коригирано, пътят е насипан и е изпълнено ново
бетоново съоръжение за преминаване на дерето под пътя. Пътят е претърпял
известни корекции, които обаче не са променили съществено местоположението му.
След 1991 година съществуващото към същата година и понастоящем дере не е
заснето и нанесено върху картата на съществуващите стари реални граници. Върху
картата е пренесено дерето така, както е съществувало към 1980 година от
кадастрален план. Вещите лица дават становище, че източната граница на имот с планоснимачен №. не отговаря на съществуващите към момента
на реституцията граници и релеф. Процесният имот с планоснимачен №. е ограничен от запад – от настоящото дере
и от изток – от съществувалото преди корекцията дере, заснет е с планоснимачен №. и представлява източната част на имот с планоснимачен №.Експертното заключение е изготвено въз
основа и на приложено по делото геодезическо заснемане.
По
делото са разпитани като свидетели И.К., Р. К., Ш.Т., Д.А. –тримата от гр.С. и
А.С. от гр.Велинград .
От
показанията на първия свидетел,И. К.- син на ищците се установи, че процесният имот е с площ от около 2 000.00 м2.
Дерето било граница между имота и земеделските земи. Имотът бил ограден с
дървена ограда от 1980 година, от когато ищците го ползвали. Част от имота бил
закупен от А.С., а друга част – от наследници на К.. Още при закупуването на
имота дерето съществувало и било източна граница на имота. Самото дере било
обрасло със стари дървета. Вторият свидетел ,Р. К. брат на ищеца- депозира
показания, че процесният имот е с площ от около
1 500.00 м2. Местоположението на дерето не било променяно.
Имотът бил ограден от всички страни. Третият свидетел е съсед на ищците.
Депозира показания, че процесният имот е с площ от
около 1 000.00 м2. Бил ограден от всички страни.
Местоположението на дерето, с което граничел, не било променяно.
Последните
двама свидетели Д.А. и А.С. нямат родство със страните,като в показания си установяват, че страните владеят
имоти, разделени от дере. През 1982 година били извършвани изкопни работи във
връзка с бетоново съоръжение. Дерето било изместено с близо двадесет метра по
посока към местността Юрте. Старото дере било
запълнено.
Въззивният съд намира предявения искът за допустим като предявен от
процесуално легитимни субекти, пред компетентен съд,съобразно изложените в
исковата молба обстоятелства, а по същество за неоснователен.
Ищците
са предявили установителен иск по чл. 124, ал. 1 от ГПК за признаване за установено по отношение на ответника, че са собственици на
дворно място с площ от 471.00 м2, имот планоснимачен
№, при граници и съседи: от запад – имот с планоснимачен
. общинско дере, от север, изток и юг – имот с планоснимачен
№. на ищците. Правото на собственост по отношение на процесния
имот претендират на две основания: първото е, както самите ищци го наричат
„грешка в КВС”. В тази
връзка е спорен въпроса - променяно ли е местоположението на дерето, находящо се между владените от страните имоти. Второто
основание е изтекла в полза на ищците придобивна
давност,тъй като се легитимират като собственици въз основа на договор за
покупко-продажба и изтекла в тяхна полза придобивна
давност.
По
отношение на посоченото първо основание страните по делото се позовават на
гласни доказателства и на констатациите, направени от вещите лица, като всяка
от двете страни тълкува последните в своя полза. Трима от свидетелите намиращи
се в роднински отношения с ищците по делото (И. К., Р. К. ) заявяват, че
местоположението на дерето не е било променяно. Другите двама свидетели (Д.А. и
А.С.) депозират показания в обратния смисъл – че при изграждането на новия път
от гр. С., Велинградска община към гр. Доспат местоположението на дерето е било
изменено. Свидетелят Д.А. дори заявява, че „Площта между старото и новото дере
е оградена … от К.”.
Съдът
намира, че следва да даде вяра на втора група свидетели свидетелите Д.А. и А.С..
тъй като нямат роднинска връзка с която и да е от страните още повече,че от
заключението на повторната експертиза, „Местоположението на съществуващото сега
дере е в резултат на корекция на съществувалото към онзи момент дере, извършена
през периода 1980 година – 1985 година, и прочие”.
Съобразявайки
изложенотго съдът приема,че към 1980 до 1985 година,
когато ищците са закупили имота, местоположението на дерето е било променено по
такъв начин, че то е престанало да преминава по границата между двата имота и
навлязло в съседния имот-имота на ответника. Тъй като по същото време имотът на
ответника не му е бил възстановен, ищците са оградили и частта от имота му,
очертана с новото местоположение на дерето. Между страните няма спор, че
оттогава ищците владеят частта от имота на ответника, която са оградили. Когато
на ответника е бил възстановен имотът му, той е бил възстановен в стари реални
граници, т. е. с граница, очертана от старото местоположение на дерето, както
са посочили и вещите лица,макар процедурата да не е приключила с въвод във владение на възстановения имот. Велинградската
общинска служба по земеделие и гори е възстановила имота в старите му реални
граници, такива, каквито са били при създаването на Трудовото кооперативно
земеделско стопанство (същото стопанство е създадено преди 1980 година, т. е.
преди изменението на местоположението на дерето). Поради горното вещите лица
приемат, че източната граница на имота на ответника не отговаря на
съществуващите към момента на реституцията граници и релеф. Тя отговаря на съществуващите
към момента на създаването на Трудовото кооперативно земеделско стопанство
граници. По отношение на второто
основание, визирано от ищците – изтекла
в тяхна полза придобивна давност, съдът намира
следното: В
обжалваното решение първоинстанционният съд се е
позовал ,че е част от имота с пл.№202001 е възстановен на ответника с решение
на ОСЗГ гр.Велинград от 10.12.2004т. и съдът е приел,че до 1990г. той е бил
социалистическа собственост по смисъла на чл.86 от ЗС в редакцията му от 1951г.
и същия не може да бъде придобит по давност. Този извод е неправилен, тъй като
причисляването на един недвижим имот към фонда на селскостопанските
/земеделските/ земи няма за задължителна правна последица невъзможността той да
бъде придобит по давност. Давността остава допустим придобивен
способ по отношение на тези земеделски земи, които не са били реално отнети от
собствениците им. Такива земи не са и заявявани за възстановяване по реда на
ЗСПЗЗ, защото този реституционен закон е приложим само за имотите, които са
били отнети фактически или юридически от собствениците им. Спрямо земите, които
са изключени от приложното поле на ЗСПЗЗ, не се прилага и разпоредбата на чл. 5, ал. 2 ЗВСОНИ, според която изтеклата придобивна давност за имоти, собствеността върху които се
възстановява по този закон или по ЗСПЗЗ, не се зачита и започва да тече от
влизането на разпоредбата в сила - 22.11.1997 г. Такива имоти не влизат и във
фонд "Резултативен" по чл. 19, ал. 1 ЗСПЗЗ, не стават общинска
собственост и няма пречка да бъдат придобити по давност от трето лице в периода
след изменението на чл. 86 ЗС съгласно публикацията в ДВ,
бр. 31 от 17.04.1990 г. В разглеждания случай по делото няма данни спорният
имот да е бил отнет реално от собственика му; не е установено и да е заявен
/възстановен/ по реда на ЗСПЗЗ-/има заявен такъв от ответника в р-р на 4дка. в
м.“Юрте“/, по отношение на който е налице не приключила процедура по въвеждане във
владение на имота. Неправилно е и становището на първоинстанционния
съд, че давностния срок изтичал най-рано на 19.04.2006г
.но тъй като с решение №СО2 на ОСЗГ Велинград е възстановено правото на
собственост на ответника преди изтичане на давностния
срок същия не бездействал,тъй като административната процедура
не прекъсва давността. Като
краен резултат първоинстанционното решение е неправилно,
тъй като ищците доказаха, при условията
на пълно и главно доказване, че са
владели спорния имот като свой в продължение на непрекъснат период по-голям от
10 години.Прегледът на данните по делото потвърждава правилността на извода, че
е доказано обект на установената фактическа власт да е именно спорният имот,
който е и обособен като отделна
самостоятелна вещ в действащата кадастрална карта на града.В такава насока са и
събраните по делото гласни доказателства и отразяване в кадастралната карта с изготвено
от ангажиран геодезист геодезическо заснемане, а
предложената от него скица-проект е използвана от вещите лица при изготвяне на
скицата към заключението на тройната съдебно-техническата експертиза.
Следователно, може да се приеме, че е налице владение, осъществявано в тези
граници, в които имотът е предложен за нанасяне в кадастралната карта, поради
наличието на установени обективни
признаци. В
предвид на това предявения от ищците иск се явява основателен и като такъв
следва да бъде уважен по изложените по-горе съображения.Постановявайки съдебен
акт в противен смисъл, първоинстанционния съд е
постановил незаконосъобразно решение което следва да се отмени изцяло.Вместо
това следва да се постанови ново с което се уважи предявения от ищците против
ответника иск с правно осн.чл. 124 от ГПК. С
оглед изхода от спора, разноски следва да бъдат присъдени в полза на
жалбоподателя съгласно чл. 78, ал. 1 от ГПК в размер на 476лв. от които
400лв. представляваща адв. възнаграждение на адв.П.Хисчев от АК гр.Пазарджик и
76лв.-Д.Т Водим от горното, Пазарджишкият окръжен съд
ОТМЕНЯВА изцяло решение № от 14.03.2013 г. по гр.д.№ 1528/2012 г. по
описа на РС Велинград, вместо което постановява: По предявения иск с правно осн.чл. 124 от ГПК от Е.А.К. и С.Х.К. ***, Велинградска община, против А.С.М.,***, Велинградска община
приема за установено по отношение на А.С.М.,че Е.А.К. и С.Х.К. са собственици
на дворно място с площ от 471.00 м2, имот планоснимачен
№172, при граници и съседи: от запад – имот с планоснимачен
. общинско дере, от север, изток и юг – имот с планоснимачен
№. на Е. А.К. и С. Х.К.,***.. съгласно ръчна скицата на в.л. С.Б ,Г.П. и Г.Б. по заключение от 20.05.2013 г., която е
неразделна част от решението.
ОСЪЖДА А.С.М.:***, Велинградска община,ул.Ч“№ да заплати на Е.А.К. и С.Х.К. ***,Велинградска община ,м.“К.“№1
лева-съдебно деловодни разноски в размер на 476лв. от които 400лв.
представляваща адв. възнаграждение на адв.П.Х. от АК гр.Пазарджик и 76лв.-Д.Т
Решението
не подлежи на обжалване .
Председател:
Членове:1.
2