РЕШЕНИЕ
08.04.2019 г.
№ 783 08.04.2019 г. град
Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаският районен съд, Гражданско отделение, XLIV-ти
граждански състав, на седми март две хиляди и деветнадесета година в
открито заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Сияна ДИМИТРОВА
Секретар - Станка Добрева
като разгледа докладваното от
съдията Сияна Димитрова гражданско дело № 5901 по описа за 2018 година, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството по делото е по реда на чл. 127, ал. 2 от Семейния кодекс
/СК/.
Образувано е по исковата молба вх. № 33421/09.08.2018
г. от Н.И.М., ЕГН **********, с адрес: ***, чрез адвокат Н.Ч. от БАК и адвокат Н.А.
от БАК, със съдебен адрес:***, срещу С.С.В., ЕГН **********, с адрес ***, с
правно основание чл. 127, ал. 2 и чл. 143 от Семейния кодекс, с която се иска
от съда да предостави на ищцата упражняването на родителските права спрямо
роденото от съвместното съжителство на страните малолетно дете - С.С.В., родена
на *** г., като се определи местоживеенето на детето да бъде при майката; да се
определи посоченият в молбата режим на лични отношения на бащата с детето; да
се осъди ответника да заплаща за малолетното си дете месечна издръжка в размер
на 150 лева, считано от подаване на исковата молба до настъпване на законни
основания за изменение или прекратяване на издръжката. В молбата се посочва, че
страните по делото са съжителствали две години на семейни начала на адрес в гр.
Троян, ул. "Мир" № 16, заедно с родителите на ответника и общото им
дете. Твърди се, че на 05.02.2018 г. ответникът е напуснал общото им жилище и е
заживял с друга жена, предвид което и нежеланието на ищцата да продължи да
живее в дома на родителите му, се преместила да живее и работи в гр. Бургас,
където понастоящем с нея фактически се отглежда и детето Симона. Наведени са
твърдения за осъществявано домашно насилие от страна на ответника по отношение
на ищцата и неразбирателства досежно отглеждането на детето С.и упражняване на
родителските права по отношение на него. Представени са писмени доказателства и
е направено искане за допускане до разпит на двама свидетели в режим на
довеждане за установяване на ищцовите твърдения.
1
Претендират
се направените по делото съдебни разноски.
С исковата молба е направено и
искане за постановяване на привременни мерки по реда на чл. 127, ал. 3 от СК,
относно местоживеенето на детето Симона, упражняване на родителските права по
отношение на нея, издръжката й и режима на лични контакти на ответника с
детето, изцяло в смисъла на исковите претенции.
В законоустановения срок по
чл. 131 от ГПК са постъпили писмено становище вх. № 35443/27.08.2018 г. и
писмен отговор вх. № 39959/03.10.2018 г. от ответника С.С.В., ЕГН **********, с
адрес ***, чрез адвокат А.Х. от БАК, със съдебен адрес: ***, с които е
направено насрещно искане да бъде утвърдено постигнато между страните
споразумение по чл. 127, ал. 1 от СК. Твърди се, че ищцата самоволно и против
волята на ответника е отвеждала няколкократно детето С.от гр. Троян, като не се
спори, че понастоящем същото фактически живее и се отглежда при майката.
Заявява се, че ищцата не разполага с образование и професия, както и че
тенденциозно е водила производство по реда на ЗЗДН срещу ответника, което
понастоящем е прекратено. Не се оспорва твърдението на ищцата, че ответникът
съжителства с друга жена, като се заявява, че основни грижи за издръжката на
детето и ищцата до изместването им в гр. Бургас е полагал ответника. Твърди се,
че финансова и морална подкрепа са предоставяли и родителите му, с които ищцата
е продължила да живее и след раздялата на страните. Сочи, че има силна връзка с
детето си Симона, което било силно желано и дълго очаквано от ответника и
оспорва твърденията на ищцата за неполагане от негова страна на адекватни
грижи. Излагат се доводи, че на 09.08.2018 г. страните, в присъствието на
свидетели и адвокати, постигнали споразумение по смисъла на чл. 127, ал. 1 от СК, по силата на което упражняването на родителските права по отношение на
детето С.било определено за бащата. В изпълнение на споразумението ответникът
отглеждал детето С.в гр. Троян от 09.08.2018 г. до 08.09.2018 г., като на
последната дата ищцата отново неправомерно и без съгласието на ответника отвела
детето със себе си в гр. Бургас. Представени са писмени доказателства и е
направено искане за допускане до разпит на трима свидетели в режим на довеждане
за установяване на твърденията на ответника. Прави се искане за изискване и
прилагане по делото на описани жалби и молби до органите на МВР и прокуратурата
в гр. Троян и гр. Бургас, както и на определение, постановено по гр.д. №
5516/2018 г. на БРС. Претендират се направените по делото съдебни разноски.
С отговора на исковата молба е
направено и насрещно искане за постановяване на привременни мерки по реда на
чл. 127, ал. 3 от СК - за местоживеенето на детето С.при ответника и
упражняване на родителските права по отношение на нея и режима на лични
контакти на ищцата с детето.
С
протоколно определение от 22.11.2018 г., на основание чл. 127, ал. 3 от СК,
съдът постанови привременни мерки в интерес на детето Симона, след изслушване
на родителите и съобразяване докладите на ДСП, като счете, че родителските
права по отношение на детето следва да се упражняват от майката до
постановяване на окончателен съдебен акт.
По искане на ответника, след
последното по делото съдебно заседание и с оглед изслушана съдебнопсихологична
експертиза и представени нови доказателства, съдът със свое определение №
2027/08.03.2019 г. измени постановените в процеса привременни мерки и
предостави упражняването на родителските права по отношение общото на страните
дете на неговия баща до постановяване на окончателно съдебно решение по делото.
В съдебно заседание, чрез
процесуалните си представители, ищцата поддържа предявения иск и моли съда да
го уважи. Ангажира гласни и писмени доказателства. Претендират се направените
по делото съдебни разноски.
В съдебно заседание, чрез
процесуалния си представител, ответникът оспорва първоначално предявената
претенция на ищцата и моли за нейното отхвърляне. Прави искане родителските
права по отношение на детето С.да бъдат предоставени за упражняване на него,
като относно размера на дължимата от майката издръжка предоставя на преценката
на съда. Ангажира писмени и гласни доказателства. Претендират се направените по
делото съдебни разноски.
Дирекция „Социално
подпомагане"/ДСП/ гр. Бургас и Дирекция „Социално подпомагане" гр.
Троян, редовно уведомени за делото на основание чл. 15, ал. 6 от Закона за
закрила на детето, не изпращат представители за участие в производството.
Представят социални доклади за положението на детето.
Съдът, като взе предвид
исканията и доводите на страните, събрания по делото доказателствен материал и
съобрази разпоредбите на закона, намира за установено следното:
Предявените искове са с правно основание чл. 127, ал.
2, вр. чл. 143 от СК.
От представеното по делото
удостоверение за раждане от *** г., издадено въз основа на акт за раждане №
49/27.02.2017 г., е видно, че малолетното дете С.С.В. е родена на *** г., ЕГН **********,
с родители: майка - Н.И.М. и баща - С.С.В..
По делото
е безспорно, че малолетното дете е родено от съвместното съжителство на
страните, като родителите не са встъпвали в граждански брак и не са съпрузи.
Безспорно е също така, че родителите са разделени от м.февруари 2018 г., след
като ответникът се изнесъл от къщата на родителите си в гр. Троян, в която
съжителствали с ищцата и детето и заживял с друга жена. Безспорни между
страните са и обстоятелствата, че ищцата през месец юли 2018 г. се е изместила
да живее и работи в гр. Бургас, като в края на същия месец е взела и детето от
дома на родителите на ответника при себе си в гр. Бургас. Страните еднозначно
твърдят, че на 09.08.2018 г. са постигнали писмено споразумение по реда на чл.
127, ал. 1 от СК, по силата на което упражняването на родителските права по
отношение на детето е решено да се предостави на бащата - ответника, а майката
се е съгласила да осъществява режим на лични отношения с детето всяка събота и
неделя в дома на родителите на ответника, където са определили местоживеенето
на Симона. Страните сочат, че по силата на споразумението С.е живяла в гр.
Троян от 09.08.2018 г. до 08.09.2018 г., когато майката, която твърди, че е
била манипулирана да подпише споразумение, го отвела отново в гр. Бургас,
против волята на бащата - ответник.
Съгласно представени и
служебно приложени съдебни актове и медицински документи /л. 6-9; л. 16-17; л.
29 от делото/, се установява, че между страните по настоящото дело е водено
производство по реда на ЗЗДН, от страна на ищцата в лично качество и в
качеството й на законен представител на детето С.срещу ответника, което е
прекратено с протоколно определение от 21.08.2018 г. по гр.д. № 5516/2018 г. по
описа на БРС, поради отказ от искането от страна на молителката - ищца по
настоящото дело. Предвид изложеното, не може да се приеме, че между страните е
налице установено упражнявано от ответника по отношение на ищцата и детето
домашно насилие, в какъвто смисъл са наведени твърдения с исковата молба.
От друга страна, съдът по
искане на ответника е изискал служебно посочени преписки по описа на РУ на МВР
-Троян; РП - Троян; РП - Бургас; ОП - Ловеч /л. 63-110 от делото/, от които се
установяват множество подавани сигнали от страна на ответника до компетентните
органи, по повод неизпълнение от страна на ищцата на подписаното между страните
споразумение по чл. 127, ал. 1 от СК. От съдържанието на жалбите се установяват
твърдения на ответника за риск за общото на страните дете от отглеждането му от
майката, предвид емоционалната й нестабилност, суицидно поведение, обременено
минало /вкл. твърдения за доброволна проституция/, липса на образование и
неспособност да задоволява потребностите на детето.
Ищцата представя договор за
наем на жилище с адрес в гр. Бургас, ж.к. "Меден рудник", бл. 258, от
20.07.2018 г., както и трудов договор № 011/22.08.2018 г., сключен с работодателя
"БИ ЕНД СИ СТАНДАРТ" ЕООД, съгласно който ищцата е приела да заема
длъжността "отчетник, счетоводство" срещу възнаграждение от 510 лева
при 8-часов работен ден. От представено удостоверение на работодателя се
установява брутния месечен доход на ищцата за периода от м. август 2018 г. до
м. октомври 2018 г., а видно от удостоверение на ЦПЗ - гр. Бургас, ищцата е
психично здрава. Съгласно справки с НАП и НОИ за актуалното състояние на
трудовите и осигурителни права на ищцата, освен последната й трудова заетост,
се установява още един период на трудова ангажираност - от 21.05.2013 г. до
03.06.2013 г., при работодател от с. Баните, на длъжност "сервитьор".
Ответникът представя
доказателства за доходите си за една година назад /л. 143-146 от делото/, от
които се установява, че същият за периода м. ноември 2017 г. - м. октомври 2018
г. е получавал средно брутно месечно възнаграждение от 598,61 лева, като е
реализирал и допълнителен годишен доход от 360 лева или 30 лева месечно. С
молба от 21.01.2019 г. ответникът представя трудов договор № 1/01.02.2019 г.,
по силата на който се е задължил да заема длъжността "специалист ЕГ
трансфер на технологии и валидиране" при основно трудово месечно
възнаграждение от 1500 лева.
По делото
е представена от ответника и служебна справка със системата на НЗК, от която се
установява, че към 07.01.2019 г., детето С.е вписана като пациент към
практиката на д-р Герасова от гр. Троян. Това обстоятелство се удостоверява и
със служебна бележка на д-р Герасова от 16.01.2019 г. /л. 170 от делото/. Видно
от амбулаторни листи за прегледи на С.от личния й лекар в гр. Троян от датите
02.01.2019 г. и 04.01.2019 г., детето е диагностицирано с памперсдерматит и
изоставане в нервно-психическото развитие.
От представени от ищцата
писмени доказателства - рецептурна бланка, фактура и амбулаторен лист от платен
преглед от 24.12.2018 г. на д-р Роза Йорданова, се установява, че детето е
прегледано на посочената дата в медицинско заведение "Бургасмед" и е
диагностицирано с повишена температура, секреция от носа и хрипове, като са
изписани медикаменти за лечение. Съгласно удостоверение на д-р Мирослава
Райкова от 01.03.2019 г., детето С.е записано като пациент към практиката й в
гр. Бургас от 01.02.2019 г., като са приложени амбулаторни листи от прегледи на
детето на 06.03.2019 г. и 26.02.2019 г.
По делото са изготвени
социални доклади за положението на детето от ДСП -Бургас и ДСП - Троян. В
обследване от 14.08.2018 г. социален работник при ДСП -Бургас е установил, че
ищцата се е изнесла с детето да живее в гр. Бургас на адрес в ж.к. "Меден
рудник", бл. 258, в нает за срок от две години апартамент. Констатирана е
висока хигиена в жилището, осигурени храна, памперси и играчки за детето.
Посочено е намерение на ищцата да запише детето на детска кухня, ясла и да
смени личния му лекар с такъв в гр. Бургас. Ищцата е заявила, че ползва
подкрепата на приятели, като се намира в добри отношения с родителите на
ответника, а самият ответник е посещавал детето в Бургас за кратко. Позовала се
е на упражнявано по отношение на нея домашно насилие от страна на ответника,
като е посочила, че реализира трудови доходи от дистрибуция на козметика марка
"Орифлейм" и надомна работа - изработка на подаръчни комплекти. В
повторно обследване от 16.11.2019 г., социалният работник при ДСП - Бургас е
констатирал промяна в адреса на ищцата и детето - в ж.к. "Меден
рудник", бл. 396, както и ползвана от страна на ищцата помощ от жена на
име Ганка за отглеждането на Симона. Ищцата е споделила, че е избрала за личен
лекар на детето в гр. Бургас - д-р Райкова, като е заявила трудова ангажираност
в счетоводна фирма, освен останалите източници на доход, както и финансова
подкрепа от семейството си. Констатирана е отново добра хигиена в жилището и
осигурена среда за отглеждане на детето. В изслушване пред съда на 15.01.2019
г., социалният работник при ДСП - Бургас - Й.Ц., потвърждава констатациите от
двата социални доклада, като заявява, че е работила по данни на майката от
проведеното интервю, но е направила справка и е установила, че детето има
вписан личен лекар и е видяла лично договор за наем на жилището, в което живеят
ищцата и детето.
В обследване на социалния
работник при ДСП - Троян, обективирано в социален доклад от 06.11.2018 г., се
установява, че от раждането си детето С.е отглеждано в дома на баба си и дядо
си по бащина линия в гр. Троян, където е съжителство заедно със своите
родители. Посочено е, че всички материални потребности на детето са били
задоволявани от ответника, като майката е получавала социална помощ от 100 лева
месечно през първата година от майчинството си, в качеството на неосигурен
родител. Ответникът е заявил, че след раздялата си с ищцата са постигнали
споразумение, С.да продължи да се отглежда в дома на родителите му, но майката
два пъти неправомерно отвеждала детето със себе си в гр. Бургас. Посочва още,
че майката е правила нееднократно опити за самоубийство, самонараняване с нож,
прием на медикаменти и опит за скачане от високо, всичко това в присъствието на
детето. В дома на родителите на ответника - къща на два етажа с обособени две
самостоятелни жилища на всеки от тях - е установена безопасна и гарантирана
среда за детето, висока хигиена, като е установена подкрепата на ответника от
двамата му родители - бивши учители, пенсионери в добро здраве. Ответникът е
заявил, че емоционалната му връзка с детето е много силна, като за същото е с
осигурена разширена семейна среда в гр. Троян с необходимите условия за
отглеждането му. Констатирано е съжителство на ответника на семейна начала с Нанси
Богданова, която имала професионален опит като детегледачка в чужбина.
По делото е изготвена и приета с възражения на ищцата
съдебнопсихологична експертиза на вещото лице Д.К., която съдът изцяло
кредитира като компетентна, всестранна и обективно изготвена. Вещото лице, на
база пространно обследване на личностите на родителите и връзката на всеки един
от тях с детето Симона, както и с оглед проведени разговори с личните лекари на
детето, е дало заключение относно родителския капацитет на всеки един от тях. В
заключението си експертът е посочил емоционалната лабилност на ищцата и слаб
контрол на импулса, омаловажаване отсъствието на експресивна реч у детето
Симона, посочване на различни предпочитания на детето, несъответни на възрастта
му. От друга страна е посочена емоционална стабилност у ответника, добър
импулсивен контрол, демонстрирана ангажираност към детето и неговите
потребности. Пред вещото лице, д-р Герасова е заявила, че в три прегледа на
детето в периода 30.12.2018 г. - 03.01.2019 г. е констатирала несъобразено
лечение на детето, памперсдерматит и регрес в общото му психо-интелектуално
развитие, както и видимо оживление след прекарано време с ответника и неговото
семейство. В индивидуален разговор, д-р Райкова е заявила пред вещото лице К.,
че е имала един единствен първоначален контакт с детето при вписването му към
практиката й в началото на м. февруари 2019 г. Експертът посочва, че ищцата е
заявила избирателни факти от историята си, като разказва преувеличено, със
задръжки в експресивната реч - ограничен речников фонд. Експертът констатира,
че в три срещи ищцата променя отговорите си по едни и същи въпроси, заявява, че
е била компаньонка и че ответникът е знаел с какво се занимава, когато се
запознали, реагира с гняв на темата, не намира причина за раздялата им, описва
детството си като не леко, била приучавана към земеделска работа, без
изисквания от родителите й към нейното образование и развитие, без изявени
интереси и хобита, без ясна перспектива относно бъдещ личен и професионален
план. Ищцата е посочила, че има официален годеник, който живее в чужбина и
мисли да започне да прави разни красиви неща за вкъщи. Експертът констатира
фамилна психопатология при ищцата - шизофрения при майка й; епилепсия при
ищцата в юношеска възраст; проституция в млада възраст; както и присъствие на
стремеж към приключения, търсене на разнообразие, същевременно - комплекс за
малоценност и апатичност. От друга страна, по отношение личността на ответника,
експертът е установил ясно изразени интереси и цели за собственото развитие,
хоби - треньор по шах на деца, липса на данни за психопатология и зависимости,
откроени личностни черти - автократичност, силно Его, амбиция, решителност,
самоувереност, висока потребност от достижения, с откроено чувство за
отговорност, трезва преценка за себе си, психическа устойчивост и слаба
податливост на стрес. При разиграна ситуация между майката и детето, експертът
констатира липса на реакция у С.при отсъствие на майката от помещението, проява
на индиферентност и поведение на ненадеждна привързаност. В обсъждането на
заключението, вещото лице е посочило наличие на негативна психологична връзка
между майката и детето - на ненадеждно-избягваща привързаност, при която детето
не търси взаимодействие с майката, а взаимодействието между тях е
дисхармонично. В открито съдебно заседание пред съда, експертът заявява, че
такава връзка предполага изградено у детето съзнание за липса на отклик на
нуждите му от страна на майката, независимо от физическото й присъствие или отсъствие.
От друга страна по повод връзката дете - баща е констатирана свобода в избора,
по-малко наличие на зависимост и желание за личностен обмен, или „връзка в
развитие". Вещото лице е посочило склонност у майката към изкривяване на
реалността, което се разпростира и спрямо грижата й към детето, както и
констатация за психично предразположение към упражняваната дейност -
компаньонка. С оглед данните, предоставени от лекарите на детето, психологът е
констатирал изрично, че детето продължава да носи пелена и е с неразвита реч. В
заключение, вещото лице К. е посочила като по-здрава привързаността на детето с
бащата, като майката е оценена с дефицити в ресурса и психични предразположения
/осъществявана дейност като компаньонка/, които поставят детето в риск. В
съдебно заседание, експертът прави подробен анализ на направените констатации,
като посочва специфичността на връзката между проституиращи майки и деца от
женски пол, както и риска, при наличие на такава, от занижаване моралните
ценности на детето, въвличането в подобни дейности и ранна сексуализация.
Заявява още, че ако жената е преустановила дейността като проститутка горният
анализ може и да не е приложим, но е много рядко възможно, почти неприложимо.
Сочат се установени изключително големи дефицити в развитието на детето, като
се заявява, че С.е във възраст /около 3 години/, подходяща за еманципация и
социализация и отделянето от майката е подходящо, предвид наличието на грижеща
се жена - бабата по бащина линия.
Родителите
са изслушани от съда по реда на чл. 59, ал. 6 във вр. с чл. 127, ал. 3 от СК,
като ищцата заявява, че има сериозен приятел, но не живее с него и го държи на
дистанция от детето, като държи С.да общува с нейния си баща. Иска да си
отглежда детето, като претендира издръжка от бащата в размер под минималния и
не възразява срещу личните отношения между детето и бащата.
От своя
страна ответникът заявява, че е заплашван от ищцата при опити да се срещне с
нея, ограничаван в контактите със Симона, и желае детето да се отглежда от
него, предвид начина на живот на майката, четите й отсъствия от дома вечерно
време. Твърди, че живее в къщата на родителите си в гр. Троян, заедно с
годеницата си.
Пред
настоящия съд бяха изслушани трима свидетели - свидетелката Ганка Стоянова -
водена от ищцата и свидетелите Таничка Кирова и Пламен Петров -водени от
ответника.
Свидетелката Стоянова,
детегледачка на ищцата от лятото на 2018 г., заявява пред съда, че се грижи за С.три
пъти в седмицата, по 8 часа през деня, от м. август 2018 г. насам. Заявява
добри впечатления от майката, сочи, че живее сама с детето, трепери над него и
то си има всичко необходимо. Твърди, че от нея знае, че се занимава със
счетоводство.
От своя страна свидетелката
Кирова, колега на процесуалния представител на ответника, свидетел на
преговорите на страните и сключването между тях на споразумение по чл. 127, ал.
1 от СК, сочи, че за пръв път случайно видяла страните да се карат на пейка в
гр. Бургас, а впоследствие, като отишла на работа, била помолена от адв. Х. да
бъде свидетел на преговорите им. Заявява, че страните са преговаряли над
условията на споразумението около 4 часа, през м. август 2018 г., като били
много наострени. Свидетелят сочи, че ищцата в личен разговор й споделила, че
няма образование, че в гр. Бургас се справя сама и има намерение като събере
пари да изработва бижута. Ищцата споделила на свидетелката още, че нямала
проблеми със семейството си в гр. Смолян и разчитала на него, но в момента
работела като момиче на повикване. Посочила още, че има сериозен приятел, а
докато ходи на работа оставя детето на приятели за час-два.
Свидетелят
Петров — таксиметров шофьор на територията на гр. Бургас от 2006 г. до
понастоящем, заявява, че познава ищцата от м. юли 2018 г., когато общ познат го
препоръчал на нея за доверен и сигурен шофьор. Сочи, че след седмицата на
запознанството им, ищцата започнала да му звъни за таксиметрови услуги, като
искала да я кара на различни адреси, което свидетелят извършвал. По показания
на свидетеля, това се случвало по няколко пъти на седмица, предимно вечерно
време, след 20-22 часа, като първо по-рядко, а после по 5-6 пъти на седмица,
предимно през събота и неделя. През ноември 2018 г. ищцата спряла до го вика.
Ищцата споделила на свидетеля, че има дете и проблеми с баща му, като иска да
си вземе детето. Свидетелят взимал ищцата от адрес в ж.к. "Меден
рудник", като тя лично му споделила, че е момиче на повикване. Веднъж
поискала да я изчака с колата докато поогледа човека, при когото отива, тъй
като не го познавала. Свидетелят сочи, че е дал на ищцата своя СИМ карта, но тя
не си плащала таксите и при среща с нея по този повод видял детето й.
С оглед събраните по делото
доказателства, съдът намира предявеният от ищцата иск по чл. 127, ал. 2 от СК
за неоснователен, поради което следва да се отхвърли.
Съгласно
разпоредбата на чл. 127, ал. 2 от СК, когато родителите не живеят заедно и не
могат да постигнат съгласие относно местоживеенето на детето, упражняването на
родителските права, личните отношения с него и издръжката му, този спор се
разрешава от районния съд по настоящия адрес на детето, който се произнася по
всички тези въпроси. Решението за предоставяне на родителските права
8
спрямо децата за упражняване от единия родител следва
да се основава най-вече на интересите на децата, а така също следва да се
преценяват и родителските качества, полагането на грижи и уменията за
възпитание от родителите, социалното обкръжение и битовите условия, възрастта
на децата, привързаността им с родителите, помощ от трети лица и др.
В настоящия случай съдът е
сезиран с искова претенция по чл. 127, ал. 2 от СК, предявена от майката.
Бащата, с отговора на исковата молба прави искане за утвърждаване на постигнато
между страните в минал момент споразумение по чл. 127, ал. 1 от СК, съгласно
което правата по отношение на малолетното на страните дете са били предоставени
за упражняване на него, но предвид изрично изразено несъгласие от страна на
ищцата с представеното споразумение, съдът не дължи произнасяне по това искане
на ответника. Независимо от горното, ответникът изрично заявява желание правата
по отношение на детето С.да му бъдат предоставени за упражняване, както с
отговора на исковата молба, така и с нарочна молба за постановяване на
привременни мерки в защита интереса на детето и в открито съдебно заседание
пред съда.
Според съда, и двамата родители имат желание да
полагат грижи за детето си, като всеки от тях е положил усилия да осигури
възможно най-добрите условия за отглеждането му, с оглед възможностите си, като
до момента по делото не се установява някой от тях трайно да се е
дезинтересирал от детето Симона. Съмнения относно родителския капацитет на
майката внасят обстоятелствата относно личните й качества, обремененото минало
и данните за осъществявана от нея дейност като момиче на повикване, включително
през последната една година, докато детето е отглеждано от нея в гр. Бургас.
Действително,
с оглед доклада на ДСП, се установява, че майката има доброто желание да
осигури сигурна и безопасна среда за отглеждането на детето Симона, като
поддържа отлични хигиенно-битови условия в дома си и разполага с необходимите
средства за материалното осигуряване на детето. Независимо от това, от двата
последователни доклада на ДСП - Бургас се установява, че в рамките на четири
месеца, майката, при заявен двугодишен договор за наем на първоначално
обследваното жилище, е сменила адреса, на който живее с детето. Отделно от
това, въпреки представен трудов договор от м. юли 2018 г., при първото си
интервю със социален работник, не е споделила осъществявана трудова заетост в
сферата на счетоводството. Съдът взима предвид и заявено още през м. август
2018 г. желание на майката да смени личния лекар на детето, което видно от
представените доказателства е осъществено едва през м. февруари 2019 г., като
междувременно детето е имало нужда от медицински прегледи и лечение, които са
били осъществявани при произволно избран медик, различен от личния му лекар.
Майката противоречиво заявява пред социалните служби и вещото лице - психолог,
че има сериозен приятел, официален годеник, но същият няма контакт с детето, тя
няма намерения да живее с него и не предоставя информация за личността му и
професията му. Изложените обстоятелства в пълнота кореспондират с извода на
експерта по приетата по делото съдебнопсихологическа експертиза, че майката е
склонна да преувеличава, да взима импулсивни решения, както и да дава
противоречиви отговори на едни и същи въпроси, поставени при различни
обстоятелства, като тази нестабилност в поведението не може да бъде оценена от
съда в положителна светлина що се касае до висшия интерес на детето Симона.
Отделно от горното, по делото
безспорно се установи, че майката, преди запознанството си с ответника е
осъществявала дейност като момиче на повикване, като това обстоятелство е
заявено изрично и пред вещото лице - психолог от самата ищца. По делото се
съдържат гласни доказателства, показанията на свидетелите Таничка Кирова и
Пламен Петров, които заявяват, че тази дейност е продължена от ищцата след
преместването й през м. юли 2018 г. в гр. Бургас, включително в периода до м.
ноември 2018 г., докато детето е пребивавало при нея и е било под нейни грижи.
Осъществяваната дейност - проституция - е предмет на анализ от приетата
съдебнопсихологическа експертиза по делото и е посочена като поставяща в риск
детето Симона, особено с оглед пола му, като е дадено заключение за висока
вероятност от сексуализиране на детето при отглеждането му в среда на
проституираща майка. Не на последно място, съдът отчита и събраните по делото доказателства
сочещи, че ищцата не разполага с роднини и близки в гр. Бургас, на които да
разчита, няма данни за образованието й и перспективата за бъдеща трудова
заетост, като се установява и дефицит в родителския капацитет по повод
отглеждането и възпитанието на детето, в следствие на което е констатирана
негативна връзка на зависимост между майка и дете и забавяне в развитието на
Симона. Предвид изложеното и доколкото в настоящото производство основен
критерий за решението при кого от двамата родители да живее детето и
произтичащите от това фактически последици, свързани с текущото осъществяване
на родителските функции, са интересите на самото дете, съдът намира, че искът
на майката следва да бъде отхвърлен с мотиви, че предоставяне упражняването на
родителските права по отношение на детето С.и определяне местоживеенето му в
гр. Бургас не е в негов най-добър интерес.
От анализа на разпоредбите на
чл. 122 - чл. 127 от СК във вр. с § 1, т. 5 от ЗЗДет. следва, че във висш
интерес на детето, негово право и задължение е да живее съвместно с родителите
си, а когато те са разделени - поне с единия от тях. Предвид изложеното и
доколкото настоящото производство е такова на спорна съдебна администрация, при
което съдът действа служебно и изцяло в защита най-добрия интерес на детето,
той дори и без позоваване на страните следва да прецени всички новонастъпили в
хода на процеса факти и обстоятелства. Когато единият родител с поведението си
поражда опасност за личността, здравето, възпитанието или имуществото на детето
или по обективни причини не е в състояние да упражнява родителските права, във
висш интерес на детето е да живее с другия си родител, ако той не представлява
опасност за живота, здравето и възпитанието му. /в този смисъл решение №
29/04.04.2019 г. по гр.д. № 3138/2018 г. на ВКС, ГО, IV гр.с-в/.
Съобразявайки приложимото право и трайната съдебна практика, с оглед
данните по делото, съдът намира, че родителските права по отглеждането и
възпитанието на детето следва да се предоставят на бащата, предвид изразените
изрично готовност и желание от негова страна. По делото се установи, че именно
в дома на бащата в гр. Троян детето е било отглеждано в разширена семейна среда
до изместването му с майката в гр. Бургас. Установени са много добри
хигиенно-битови условия в дома на бащата, моралната и материална подкрепа от
страна на двамата му родители - пенсионери - бивши учители, както и на
сегашната му партньорка и фактически съжител. Бащата е с установени постоянни
задоволителни доходи, като дадената оценка за родителския му потенциал и
връзката му с детето е изцяло положителна, съгласно приетата по делото
съдебнопсихологична експертиза. С предоставяне родителските права на бащата,
съдът счита, че в пълнота ще бъде защитен водещия интерес на детето Симона,
което ще продължи да бъде отглеждано в сигурна и безопасна среда, с
допълнителната грижа на своите баба и дядо по бащина линия, в дома в който е
родена и отглеждана до изместването й в гр. Бургас.
Предвид предоставяне
упражняването на родителските права на бащата и определяне местоживеенето на
детето при него, на майката следва да бъде дадена възможност да поддържа режим
на лични отношения с малолетното си дете, за да не се прекъсват биологичната,
емоционалната и социалната връзка и отношенията на доверие между родител и
дете, тъй като контактите с майката са необходими за нормалното психическо и
физическо развитие на детето. Съгласно разпоредбата на чл. 59, ал. 3 от СК,
определянето на режима на личните отношения между родителите и децата включва
определяне на период или на дни, в които родителят може да вижда и взема
детето, включително през училищните ваканции, официалните празници и личните
празници на детето, както и по друго време. В случая, режимът на лични контакти
с детето следва да бъде съобразен с възрастта му, пола, потребностите и
изградения му дневен режим, като в интерес на самото дете е да бъдат установени
и затвърдени стабилни емоционални връзки между него и майка му, което може да
стане единствено, ако те се срещат редовно и прекарват заедно определен период
от време, като майката присъства достатъчно дълго и качествено в живота на
детето си.
В тази
връзка и с оглед данните по делото за емоционалната привързаност на детето към
майка му и за непрекъсваната до момента между тях връзка, съдът намира за съответен
на интересите и нуждите на малолетното дете следния режим на лични отношения:
всяка първа и трета седмица от месеца от 19,00 часа в петък до 18,00 часа в
неделя, с преспиване при майката, като майката ще взема детето от дома на
бащата и след изтичане на режима ще го връща обратно там; един месец през
лятото, когато бащата не ползва платен годишен отпуск; на рождения ден на
детето - през четни години детето ще бъде при майка си, а през нечетните години
при баща си; на официалните празници - през четни години на Великден и Коледа
детето ще бъде при майката, а на Нова година при бащата и обратно - през
нечетни години на Великден и Коледа детето ще бъде при бащата, а на Нова година
при майката. През останалото време майката също би имала възможност да се вижда
с детето си и да поддържа контакти с него, но това следва да става при
съответните договорки между родителите и разбира се при съгласие на бащата,
както и при проявена толерантност от негова страна. С така определения режим на
лични отношения, съдът намира, че интересите на малолетното дете са защитени в
пълен обем, като се държи сметка за неговото емоционално състояние, физическо и
психично здраве, както и за запазване и разширяване на връзката родител-дете.
Като последица от
предоставянето на родителските права за упражняване на единия родител, следва
осъждането на другия родител да заплаща за детето месечна издръжка на основание
чл. 127 във вр. с чл. 143, ал. 1 от СК. Съгласно разпоредбите на чл. 142 и чл.
143 от СК, размерът на необходимата издръжка се определя в зависимост от
нуждите на детето и възможностите на родителя, който я дължи, като родителите
дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца независимо дали са
работоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си. Съгласно чл. 142,
ал. 2 СК, минималната издръжка на едно дете е равна на една четвърт от размера
на минималната работна заплата за страната, която към момента е в размер на 540
лева, т.е. минималния размер на издръжка е 135 лева за едно дете.
По отношение размера на необходимата
издръжка съдът съобрази нуждите на детето, възможностите и доходите на двамата
родители. От представените по делото писмени доказателства е видно, че
получаваните от майката трудови доходи са минимални - средно 510 лв. на месец.
За сметка на това, бащата доказва постоянен среден месечен доход от около 620
лева, а съобразно сключен през 2019 г. трудов договор - 1500 лв. Видно от
доказателствата по делото, към настоящия момент малолетната С.е на 2 години и 1
месец, не посещава детско заведение и се намира се в добро здраве. В този
смисъл, съдът намира, че с оглед възрастта на детето и възможностите на
родителите, за задоволяване на неговите нужди и потребности е възможна и
необходима месечна издръжка в общ размер от 270 лева, от които 135 лева следва
да бъдат заплащани от майката, а останалите 135 лева следва да бъдат
осигурявани от бащата, който макар и да полага непосредствените грижи за
детето, също следва да участва в неговата издръжка. Предвид горното, съдът
намира, че майката Н.М. следва да заплаща за малолетното си дете С.месечна
издръжка в размер на 135 лева, считано от постановяване на настоящото съдебно
решение.
Съдът счита, че така
определения размер на издръжка, който е на минимума по чл. 142, ал. 2 от СК, е
съобразен с нуждите на детето и възможностите на родителя, който я дължи, като
съдът взе предвид обстоятелството, че майката е в трудоспособна възраст и е в
състояние да реализира доходи.
С оглед решението на съда по
съществото на спора, ищцата следва да бъде осъдена да заплати в полза на
държавата по сметка на БРС следващата се държавна такса в размер на 194,40
лева, дължима върху размера на присъдената издръжка, съгласно Тарифата за
държавните такси, събирани от съдилищата по ГПК. Предвид изхода на спора и
направените от двете страни искания за разноски, на ищцата такива не се дължат,
като на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК същата следва да заплати на ответника
сумата от 250 лева за направените от него съдебни разноски за възнаграждение на
вещо лице /250 лв./. Доколкото ответникът представя доказателства за заплатено
от него адвокатско възнаграждение в размер на 800 лева след приключване на
последното заседание в настоящата инстанция, съдът не следва да присъжда в
тежест на ищцата тези разноски, като несвоевременно заявени от ответната
страна.
Мотивиран от горното и на
основание чл. 127, ал. 2 от СК, Бургаският районен съд
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ исковата молба вх. №
33421/09.08.2018 г. от Н.И.М., ЕГН **********, с адрес: ***, чрез адвокат Н.Ч.
от БАК и адвокат Н.А. от БАК, със съдебен адрес:***, срещу С.С.В., ЕГН **********,
с адрес ***, с правно основание чл. 127, ал. 2 и чл. 143 от Семейния кодекс, с
която се иска от съда да предостави на ищцата упражняването на родителските
права спрямо роденото от съвместното съжителство на страните малолетно дете - С.С.В.,
родена на *** г., като се определи местоживеенето на детето да бъде при
майката; да се определи посоченият в молбата режим на лични отношения на бащата
с детето; да се осъди ответника да заплаща за малолетното си дете месечна
издръжка в размер на 150 лева, считано от подаване на исковата молба до
настъпване на законни основания за изменение или прекратяване на издръжката,
като неоснователна и недоказана.
ПРЕДОСТАВЯ упражняването на
родителските права по отношение на малолетното дете С.С.В., родена на ***
г., ЕГН **********, на бащата С.С.В., ЕГН **********, с адрес ***.
ОПРЕДЕЛЯ местоживеенето на детето С.С.В., родена на ***
г., ЕГН **********, при бащата С.С.В., ЕГН **********, с адрес ***.
ОПРЕДЕЛЯ режим на лични
отношения между майката Н.И.М., ЕГН **********, с адрес: ***, и малолетното дете С.С.В., родена на *** г., ЕГН **********,
както следва:
- всяка първа и трета седмица от
месеца, от 19,00 часа в петък до 18,00 часа в неделя, с преспиване при майката,
като майката ще взема детето от дома на бащата и след изтичане на режима ще го
връща обратно там;
- един месец през лятото, когато
бащата не ползва платен годишен отпуск, като майката ще взема детето от дома на
бащата и след изтичане на режима ще го връща там;
-
на рождения ден на детето - през четни години детето
ще бъде при майка си, а през нечетните години при баща си;
-
на официалните празници - през четни години на
Великден и Коледа детето ще бъде при майка си, а на Нова година детето ще бъде
при баща си, и обратно - през нечетни години на Великден и Коледа детето ще
бъде при баща си, а на Нова година при майка си.
През останалото време майката може да се вижда с
детето и да поддържа контакти с него, но при съответните договорки между
родителите и при съгласие на бащата.
ОСЪЖДА Н.И.М., ЕГН **********, с адрес: ***, да заплаща на
малолетното си дете С.С.В., родена на *** г., ЕГН **********, чрез неговия баща
и законна представител С.С.В., ЕГН **********, с адрес ***, месечна издръжка в размер на
135 /сто и тридесет и пет/ лева, считано от 08.04.2019 г. до настъпването на законни
причини за нейното изменяване или прекратяване, ведно със законната лихва върху
всяка просрочена вноска.
ОСЪЖДА Н.И.М., ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати на С.С.В.,
ЕГН **********, с адрес ***, сумата от 250 /двеста петдесет/ лева за
направените по делото съдебни разноски.
ОСЪЖДА Н.И.М., ЕГН **********, с
адрес: ***, да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на
Районен съд — гр. Бургас, сумата от 194,40 /сто деветдесет и четири лева и
четиридесет стотинки/ лева, представляваща дължимата държавна такса върху
размера на присъдената издръжка на малолетното дете.
ПОСТАНОВЯВА
предварително изпълнение на решението в частта, в която е уважен иска за
издръжка.
|
|
Решението подлежи на въззивно
обжалване пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му в
препис на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: