№ 10838
гр. София, 09.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 24 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ГЕОРГИ СТОЕВ
при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА М. ГЕРГОВА
като разгледа докладваното от ГЕОРГИ СТОЕВ Гражданско дело №
20231110169623 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 124 ГПК.
Предявени е осъдителен иск с правна квалификация чл. 411 ГПК вр. чл. 45 ЗЗД вр.
чл. 74, ал. 1 ЗЧСИ от М. И. Д., ЕГН **********, заменена в хода на процеса, на основание
чл. 227 ГПК, от наследниците по закон А. Д. Д., ЕГН **********, и Д. А. Д., ЕГН
**********, срещу ЧСИ С. Б. Я., рег. № 844 КЧСИ, за сумата от 448,58 лева,
представляваща имуществена вреда, породена вследствие на действията на съдебния
изпълнител, изразяващи се в разпореждане с посочената сума в полза на взискателя по
изпълнителното дело.
Ищецът твърди, че е налице изпълнително производство с взискател „ДРУЖЕСТВО,
образувано под № 1520/2016 г., по описа на ответника.; че по неговата сметка е постъпила
сумата от 448,58 лева, представляваща обезщетение за ползвания отпуск по болест; че на
17.07.2023 г. ответникът е насочил принудително изпълнение върху процесната сума. Излага
правни доводи, че сумата се явява несеквестируемо имущество, поради което
принудителното изпълнение спрямо нея се явява незаконосъобразно. Твърди се, че след
сигнализиране на съдебния изпълнител е преустановено изпълнението върху ежемесечните
постъпления на суми, представляващи обезщетение поради използван отпуск по болест от
НОИ.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, с който
се оспорват предявените искове по основание и размер. Излагат се доводи за нередовност на
исковата молба, поради липса на надлежна пасивна процесуална легитимация, като
абсолютна процесуална предпоставка за упражняването на правото на иск. Признава факта,
1
че на 17.07.2023 г. процесната сума е постъпила по изпълнителното дело, като същата на
19.07.2023 г. е изплатена на взискателя, след насочено принудително изпълнение. Твърди, че
на 01.09.2023 г. е изискал от финансовата институция- ДРУЖЕСТВО, явяваща се трето
задължено лице по образуваното изпълнително дело, информация за характера на
постъпващите средства по сметката на длъжника, т.е. дали същите се явяват
несеквестируемо имущество. Излага твърдения, че на 03.10.2023 г. Банката е заявила, че
сумата от 448,58 лева е формирана от постъпление, придобило характер на спестявания.
Излага правни доводи за добросъвестно изпълнение на задължението за проверка на
характера на средства.
Софийски районен съд, след като анализира събраните по делото доказателства и
обсъди доводите на страните, намира за установено следното от фактическа и правна
страна:
Предмет на делото е твърдяното от ищеца притезание с правна квалификация чл. 411
ГПК вр. чл. 45 ЗЗД вр. чл. 74, ал. 1 ЗЧСИ, за сумата в размер на 448,58 лева,
представляваща имуществена вреда, породени вследствие на действията на съдебния
изпълнител, изразяващи се в разпореждане с посочената сума в полза на взискателя по
изпълнителното дело, осъществено на 19.07.2023 г..
Правопораждащият фактически състав на твърдяното материално право включва
следните елементи: 1) валидно образувано изпълнително производство, както и наличие на
2) виновно и 3) противоправно 4) действие и/или бездействие на съдебния изпълнител, 5)
което е осъществено при или по повод осъществяването на принудително изпълнение върху
патримониума на длъжника; 6) и което деяние е в пряка причинно-следствена връзка с 7)
претърпените от увредено лице имуществени и/или неимуществени вреди.
В тежест на ищеца е да установи в условията на пълно и главно доказване, че 1)
наличието на изпълнително производство, по което има качеството длъжник, 2) реализирано
от съдебния изпълнител принудително изпълнение върху твърдяното несеквестируемо
имущество, вследствие на което са причинени 3) имуществени и/или неимуществени вреди,
4) които са в пряко причинно-следствена връзка с 5) противоправно 6) действие или
бездействие на съдебния изпълнител при или по повод упражняване на дейността му.
В тежест на ответника е да установи в условията на обратно и пълно доказване
липсата на вина, т.е. добросъвестно полагане на дължимата грижа при реализацията на
принудителното изпълнение, което означава да докаже, че правомерно сумата от 448, 58 лева
е била разпределена по Изпълнително дело № 20168440401520 в полза на взискателя.
Настоящият състав на съда с доклада по делото е отделил за безспорно и ненуждаещо
се от доказване, че 1) че е налице образувано Изпълнително дело № 20168440401520 по
описа на ЧСИ С. Я., рег. № 844, по което ищецът се явява длъжник; 2) че на 17.07.2023 г.
процесната сума е постъпила по изпълнителното дело, 3) като същата на 19.07.2023 г. е
изплатена на взискателя, след насочено принудително изпълнение.
Съгласно нормата на чл. 441 ГПК вр. с чл. 74 от ЗЧСИ частният съдебен изпълнител
2
отговаря за вредите, които неправомерно е причинил при изпълнение на своята дейност.
Частният съдебен изпълнител (ЧСИ) отговаря за всички преки и непосредствени вреди,
които е причинил неправомерно при изпълнение на своята дейност. Тази отговорност
обхваща вреди причинени както по същински действия по изпълнението, така и от такива по
чл. 18, ал. 1 от ЗЧСИ - допълнителни действия, възложени от взискателя за проучване
имуществено съС.ие на длъжника, изискване на документи, справки. Неправомерните
действия на ЧСИ могат да са злоупотреба с права, незаконни действия по отношение на
несеквестируемо имущество, вкл. запор, и др. В този смисъл Решение № 120/08.07.2011г. по
т.д. № 1123/2010г. на ВКС, ІІ-ро Т. О.; Решение № 445/27.07.2010г. по гр. д. № 1219/2009г. на
ВКС, І-во Г. О.; Решение № 264/08.04.2010г. по гр. д. № 474/2009г. по гр. д. № 474/2009г. на
ІV-то Г. О. на ВКС, Решение № 260056 от 16.09.2020г. по в.гр. дело № 6274/2019г. на СГС,
ІV- Б състав.
Задължението на съдебния изпълнител да зачете несеквестируемостга възниква,
когато той бъде уведомен за размера на постъпленията по сметката било от работодателя,
банката /като трети задължени лица/, било от длъжника, като в същия смисъл са и мотивите
към т. 13 в ТР № 2/2015 г. по тълк.д. № 2/2013 г. ОСГТК на ВКС . В тази хипотеза за
съдебния изпълнител възниква задължението да събере незабавно необходимата
информация от банката (за източника на постъпленията и техния размер) и от платеца на
възнаграждението за труд (за размера на възнаграждението, след приспадане на дължимите
върху него данъци и задължителни осигурителни вноски) и да върне на длъжника
несеквестируемата част от преведената му сума.
На 23.05.2023 г. е изпратено отново запорно съобщение до ДРУЖЕСТВО, въз основа
на което е наложен запор върху банковата сметка на длъжника М. И. Д.. На 17.07.2023 г. по
изпълнителното дело постъпва сума в размер на 448,58 лева, наредена от ищеца, чрез
финансовата институция, при която е наложен запора (л.144 от и.д.). На 19.07.2023 г. сумата
от 437,58 лева е платена на взискателя от частния съдебен изпълнител, след като са
приспаднати дължимите такси по т. 26 от ТТРЗЧСИ във връзка с изпълнението (л. 145 от
и.д.).
Вследствие на депозирани молби от страна на длъжника М. Д., че по сметката
постъпват суми, които представляват обезщетения и помощи, съдебният изпълнител с
Разпореждане от дата 01.09.2023 г. е изискал информация до третото задължено лице -
ДРУЖЕСТВО относно произхода на постъпилите с преводно нареждане от 17.07.2023 г.
суми в размер на 448,58 лева от сметката на длъжника, дали същите представляват
несеквестируем доход, имат ли характер на спестявания и за какъв период (л.164 от и.д.). В
отговор на поисканата информация е постъпило съобщение с изх. № 42514/25.09.2023 г. от
третото задължено лице - банка ДРУЖЕСТВО, в което е посочено, че процесната сума е
формирана от постъпление, придобило характер на спестявания.
От приложените от ищеца извлечения от банковата сметка, открита при третото лице
– ДРУЖЕСТВО, се установява, че на 13.04.2023 г. сумата от 407,62 лева е постъпила в
патримониума на ищеца с посочен наредител –НОИ-29. На 17.07.2023 г. (три месеца от
3
последното постъпление), сумата от 448,58 лева е преведена на съдебния изпълнител в
изпълнение на наложения запор. Съгласно чл. 446а, ал. 1 ГПК несеквестируемостта на
доходите по чл. 446, както и на помощи и обезщетения съгласно друг нормативен акт, се
запазва и ако са постъпили по банкова сметка, но не по-рано от един месец преди налагане
на запора. Запорът е наложен на 23.05.2023 г., а изпълнението върху процесната сума е
осъществено на 17.06.2023 г. (лист 140 от и.д.), а последните постъпления по сметката на
длъжника са от 13.04.2023 г., т.е. изминал е период над един месец, поради което Банката е
посочила, че наредената сума е придобила характер на спестявания, т.е. загубила е своята
несеквестируемост.
В запорното съобщение до "ОББ" АД е посочено, че запорът не следва да се
изпълнява по отношение на несеквестируемата част на доходите по чл. 446 от ГПК, ако са
постъпили по банкова сметка, но не по-рано от един месец преди налагане на запора, както
и че запорът не поражда действие по отношение на помощите и обезщетенията по чл. 446а,
ал. 1 изцяло, както и спрямо пенсията до размера на минималната работна заплата.
Изпълнение по наложеният запор е последвало на 17.06.2023 г. след изтичане на 1-месечен
период от постъпване на сумата в размер 458,58 лева, т. е. при спазване на изискванията по
чл. 446а, ал. 1 ГПК. Съобразявайки гореизложените принципни постановки и установените
факти по делото, така наложеният запор на сметките на длъжника и жалбоподател сам по
себе си не е незаконосъобразен и не е в противоречие с разпоредбите относно
несеквестируемостта, а изпълнението върху постъпленията по тази сметка е извършено при
спазване разпоредбата на чл. 446а от ГПК. Когато лицето задържа несеквестируеми или
изключени от принудително изпълнение суми в банковата си сметка и не ги изразходва в
рамките на един месец, се приема, че то няма нужда от тях, за да оцелява и преживява
нормално през съответния период, което има за последица отпадане на законовата защита.
Тези суми придобиват характер на спестявания, които лицето може да си позволи да не
изразходва за ежедневните си нужди, като по този начин те стават годен обект, върху който
да се насочи принудително изпълнение. Такъв е настоящият случай. Сумата в размер на
458,58 лева след изтичането на 1-месечния период е придобила характер на спестявани,
поради което законосъобразно е била преведена по сметка на частния съдебен изпълнител в
изпълнение на наложения запор. В този смисъл виж т.3 и т. 13 в ТР № 2/2015 г. по тълк.д. №
2/2013 г. ОСГТК на ВКС; Решение № 3980 от 3.07.2024 г. на СГС по в. гр. д. № 5119/2024 г.;
Решение № 2191 от 10.04.2025 г. на СГС по в. гр. д. № 2812/2025 г.
След анализ на събрания доказателствен материал настоящият състав счита, че
ищецът не установи в условията на пълно и главно доказване елементите на
правопораждащият спорното материално право фактически състав, а именно претърпяната
вреда и наличието на пряка причинно-следствена връзка между нея и противоправното и
виновно деяние на ответника.
По отговорността за разноски:
При този изход на делото отговорността за разноски е на ищеца. Ответникът е
4
представил доказателства за направени съдебни разноски в размер от 540 лева с ДДС,
представляващи адвокатско възнаграждение.
Така мотивиран, настоящият състав на Софийският районен съд:
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ, предявения от А. Д. Д., ЕГН **********, и Д. А. Д., ЕГН **********
срещу ЧСИ С. Б. Я., с рег. № 844 на КЧСИ, с район на действие СГС, осъдителен иск с
правна квалификация чл. 411 ГПК вр. чл. 45 ЗЗД вр. чл. 74, ал. 1 ЗЧСИ, за сумата в размер
на 448,58 лева, представляваща имуществена вреда, породени вследствие на действията на
съдебния изпълнител, изразяващи се в осъществяването на незаконосъобразно принудително
изпълнение на 17.06.2023 г. върху сумата от 448,58 лева по изп. дело № 1520/2016 по описа
на ЧСИ С. Я., ведно със законната лихва от датата на завеждане на иска 20.12.2023 г. до
окончателното изплащане на обезщетенията.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, А. Д. Д., ЕГН **********, и Д. А. Д.,
ЕГН ********** да заплатят на ЧСИ С. Б. Я., с рег. № 844 на КЧСИ, с район на действие
СГС, сумата от 540 лева с ДДС, представляваща сторените съдебни разноски в
първоинстанционното производство.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5