ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 3387
гр. Варна, 01.09.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в закрито заседание на първи
септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Марин Г. Маринов
Членове:Пламен Ат. Атанасов
Елина Пл. Карагьозова
като разгледа докладваното от Марин Г. Маринов Въззивно гражданско дело
№ 20233100501730 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК, образувано по
въззивна жалба вх. № 55424/24.07.2023 г. на Застрахователно акционерно
дружество „ОЗК Застраховане“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, район „Възраждане“, ул. „Света София“ № 7, ет. 5,
против Решение № 2526/10.07.2023 г., постановено по гр. д. № 9093/2022 г. по
описа на ВРС, 51-ви състав, с което е уважен предявеният срещу
жалбоподателя иск с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ за осъждане на
застрахователното дружество да заплати сумата в размер на 25 000 лева,
частичен иск от сума в общ размер на 70 000 лева, представляваща
застрахователно обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от Д. И.
Д. в резултат на виновно и противоправно поведение на лекуващите я лекари
в периода от 12.03.2019 г. до 13.03.2019 г. в „Клиника за интензивно лечение
на остри отравяния и токсикоалергии“ в „МБАЛ – Варна“ към ВМА – София,
изразяващо се в непроведена диагностика и лечение на наличен дивертикулит
на сигмата, довел до абсцес, перфорация на сигмата и фибринозен перитонит,
обусловил постоянно общо разстройство на здравето, опасно за живота, което
представлявал застрахователен риск по сключен между ВМА и ЗАД „ОЗК
Застраховане“ АД договор за застраховка „Професионална отговорност“, с
период на действие от 01.01.2019 г. до 31.12.2019 г., ведно със законната
лихва от 14.03.2019 г. до окончателното изплащане на паричното
обезщетение.
В жалбата си въззивникът излага становище за неправилност,
незаконосъобразност и необоснованост на обжалваното решение, както и че
същото е постановено в разрез със събрания по делото доказателствен
материал. Твърди се неправилност на извода на съда за това, че по делото е
1
установено по безспорен и категоричен начин настъпилото застрахователно
събитие, а в допълнение се оспорва наличието на причинна връзка на
поведението на лекуващите лекари с настъпилите вредоносни за Д. Д.
последици. Излага съображения, че съставът на РС – Варна не се е мотивирал
относно обстоятелството в какво се изразява противоправното поведение на
лекарите за процесния престой. Твърди се, че пострадалата е претърпяла
оперативни намеси в УМБАЛ „Св. Марина“ – Варна след престоя й на
хоспитализация във ВМА „МБАЛ – Варна“, което не следвало да се вменява
във вина на лекуващите я лекари във ВМА, които не били отговорни за
последващи хоспитализацията на Д. Д. във ВМА физиологични промени и
болестни изменения в отделителната й система. В допълнение се излага, че в
процесния период от 12.03.2019 г. до 13.03.2019 г. липсват данни за
направени от хоспитализираната оплаквания за болки в коремната област при
дефекация, газове и промяна в изхожданията. Сочи се, че ищцата не е имала
симптоми, свързани с дебелите черва, не е отправяла оплаквания, свързани с
дебелите черва и до изписване от болницата не е имала прояви на такива.
Следователно, получената перфорация на дебелото черво не следвало да се
вменява във вина на лекуващите лекари. Твърди се в жалбата, че
първоинстанционният съд е допуснал процесуално нарушение, като не е
допуснал до разпит двамата лекари, ангажирани с лечението на Д. Д. при
престоя й във ВМА - Варна. На подробно изложени във въззивната жалба
съображения е отправено искане за отмяна на обжалваното решение в цялост,
като се претендира и присъждане на сторените съдебно-деловодни разноски
за две съдебни инстанции. Отправено е и искане за събиране на гласни
доказателства чрез разпита на двама свидетели на основание чл. 266, ал. 3
ГПК за установяване на състоянието на Д. Д. по време на хоспитализацията й
за периода 12.03.2019 г. до 13.03.2019 г. в МБАЛ – Варна към ВМА – София.
Въззиваемата страна – Д. И. Д., ЕГН **********, с адрес в гр. В., ул.
„О.“ № *, чрез пълномощниците си адв. М. Р. и адв. С. Т., е депозирала в
срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК писмен отговор, в който се излагат
съображения за правилност и законосъобразност на оспореното решение.
Сочи, че искането на въззивника за събиране на гласни доказателства чрез
разпита на двама свидетели е просрочено, като първоинстанционният съд
правилно не е допуснал събирането им. Поради изложеното, отправя искане
за потвърждаване на първоинстанционния акт.
Въззивната жалба е редовна и допустима, подадена е от лице,
легитимирано с правен интерес от обжалване на решението на ВРС. Същата
съдържа изискуемите по чл. 260 ГПК реквизити и приложения по чл. 261
ГПК.
По направеното с жалбата искане за събиране на гласни доказателства
чрез разпита на двама свидетели на основание чл. 266, ал. 3 от ГПК
настоящият състав намира следното:
Искането се явява преклудирано на основание чл. 266 от ГПК, тъй като
не се твърдят нови обстоятелства или нововъзникнали след подаване на
2
въззивната жалба обстоятелства. Не се установяват допуснати от страна на
първоинстанционния съд по смисъла на чл. 266, ал. 3 от ГПК процесуални
нарушения, тъй като искане пред него за събирането им е отправено след
първото по делото заседание, което обуславя, че същото е просрочено, като
пред настоящата инстанция не се сочат уважителни причини за това
поведение.
Поради изложеното, искането за допускане на гласни доказателства
чрез разпита на д-р В. С. Г. и д-р М. И. Й.-С., в качеството им на лекуващи
лекари на ищцата по време на хоспитализацията й в МБАЛ – Варна към ВМА
– София, следва да се остави без уважение.
Производството следва да се насрочи за разглеждане в открито съдебно
заседание с призоваване на страните.
По гореизложените съображения и на осн. чл. 267, ал. 1 от ГПК,
съставът на ВОС
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА производството по възз. гражд. дело № 1730/2023 г. на
04.10.2023 г. от 14.00 часа, за която дата и час да се уведомят страните.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за допускане на гласни
доказателства на страната на въззивника чрез разпита на свидетелите д-р В. С.
Г. и д-р М. И. Й.-С., в качеството им на лекуващи лекари на ищцата по време
на хоспитализацията й в МБАЛ – Варна към ВМА – София като подадено
след преклузивния срок.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3