№ 55
гр. Пловдив , 06.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ в
публично заседание на единадесети юни, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Нестор Сп. Спасов
Членове:Емилия Ат. Брусева
Радка Д. Чолакова
при участието на секретаря Катя Н. Митева
като разгледа докладваното от Емилия Ат. Брусева Въззивно търговско дело
№ 20215001000308 по описа за 2021 година
Производство по чл.258 и сл. от ГПК.
Постъпила е въззивна жалба вх. № 265642/23.12.2020г. от “М.М.-и.“
ЕАД – гр. Р., област. С.З., ул. „Г.Д.“ № ..., ЕИК ... – чрез пълномощника на
дружеството юрисконсулт СТ. Ж. против решение №26...8 от 04.12.2020г.,
постановено по т.д. №125/2019г. по описа на Окръжен съд – Стара Загора, с
което е осъдено “М.М.-и.“ ЕАД – гр. Р., област. С.З., ул. „Г.Д.“ № ... да
заплати на „...“ АД - гр. С., бул. “Д.Ц.” № ..., ЕИК ... сумата 236 240.04 лева -
представляваща стойността на неизпълнени задължения към заложния
кредитор на „Р. - Р.” ЕАД с ЕИК: ..., а именно: „...“ АД, ЕИК ..., ведно със
законната лихва от датата на предявяване на исковата молба-15.12.2015 г. до
окончателното изплащане на задължението, като изпълнението следва да бъде
извършено по сметка на вписания в Централния регистър на особените залози
депозитар С.Б.Ц. с ЕГН:..., с IВАN: ВG ... ......, ВIС: ..., открита в „...” АД,
както и сумата 41 723.65 лева - съдебни разноски. По съображения, развити
във въззивната жалба се иска да бъде отменено решението, а по същество
постановено друго, с което предявените искове бъдат отхвърлени.
1
Въззиваемата страна „...“ АД - гр. С., бул. “Д.Ц.” № ..., ЕИК ... – чрез
пълномощника си юрисконсулт И.Х. с писмен отговор от 03.02.2021г.
изразява становище за неоснователност на жалбата.
Постъпила е и частна жалба вх. №263934 от 22.03.2021г. от “М.М.-и.“
ЕАД – гр. Р., област. С.З., ул. „Г.Д.“ № ..., ЕИК ... – чрез пълномощника на
дружеството юрисконсулт СТ. Ж. против Определение №260269 от
05.03.2021г., постановено по т.д. № 125/2019г. по описа на Окръжен съд –
Стара Загора, с което е оставена без уважение молбата на “М.М.-и.“ ЕАД – гр.
Р. за изменение на постановеното по делото решение в частта за разноските.
Иска се неговата отмяна и уважаване на молбата за изменение на решението в
частта за разноските.
Постъпил е отговор от 19.04.2021г. от „...“ АД - гр. С. чрез
процесуалния представител на Банката юрисконсулт И.Х., с който се изразява
становище за неоснователност на частната жалба.
Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства, доводите
на страните и наведените в жалбата оплаквания, намира за установено
следното:
Искът е с правно основание чл.44а ал.1 и ал.2 от ЗОЗ.
Ищецът от „...“ АД - гр. С. твърди, че е предоставила на „Р. – Р.“ ЕАД
кредит до размер от 2 000 000 лева по договор №......-...-.../01.03.2012г.,
средствата по който са обезпечени с особен залог на вземанията на
кредитополучателя от “М.М.-и.“ ЕАД, произтичащи от следните договори:
Договор № .../... от 29.02.2012г., Договор № .../...г. от 29.02.2012г., Договор №
...г. от 29.02.2012г. и Договор № .../...г. от 29.02.2012г. Твърди, че с Анекс №1
от 25.07.2012г. към договор №......-...-.../01.03.2012г. размерът на кредита е
увеличен до 4 000 000 лева, като е договорено допълнително обезпечение –
особен залог върху всички настоящи и бъдещи вземания на
кредитополучателя „Р. – Р.“ ЕАД от “М.М.-и.“ ЕАД. Твърди, че учреденият от
„Р.- Р.“ ЕАД особен залог върху вземания с Договор за залог на вземания от
01.03.2012г. е вписан в ЦРОЗ с рег. №.... Твърди, че длъжникът по заложеното
вземане - “М.М.-и.“ ЕАД е уведомен за учредения и вписан залог на вземания
със съобщение изх. №231-346/13.03.2012г. по реда на чл.17 от ЗОЗ, а с писмо
2
изх. №ФС-17-355/15.03.2012г. “М.М.-и.“ ЕАД е потвърдило, че е уведомено и
че залогът има действие спрямо дружеството. Твърди, че поради
неизпълнение на задълженията от страна на кредитополучателя на
16.12.2013г. Банката е вписала в ЦРОЗ пристъпване към изпълнение върху
заложеното имущество /вписване рег. №... като търсената сума е 833 295.03
лева – част от цялото вземане към датата на вписването/. Допълнително – с
вписване рег. №... в ЦРОЗ е вписано пристъпване към изпълнение за друга
част от дълга - 2 353 848.88 лева. Твърди, че кредитополучателят е уведомен
за вписаното пристъпване към изпълнение с писмо, получено на 21.12.2013г.,
а длъжникът по заложеното вземане – с писмо, получено от него на
27.12.2013г. Впоследствие с писма от 13.01.2014г. е извършено уведомяване и
за вписаното пристъпване към изпълнение и за допълнителната част от дълга.
Твърди, че с Договор за залог на вземания от 25.07.2012г.
кредитополучателят „Р. – Р.“ ЕАД е учредил в полза на „...“ АД особен залог
върху всички свои настоящи и бъдещи вземания от „М.М.-и.“ ЕАД. Посочва,
че това е допълнително обезпечение по сключения Договор за овърдрафт по
разплащателна сметка ......-...-.../01.03.2012г. и анексите към него. Твърди, че
той е вписан в ЦРОЗ под № .... Твърди, че длъжникът по заложеното вземане -
“М.М.-и.“ ЕАД е уведомен за учредения и вписан залог на вземания със
съобщение изх. №231-856/03.08.2012г. по реда на чл.17 от ЗОЗ, а с писмо изх.
№ПО-02-400/08.08.2012г. “М.М.-и.“ ЕАД е потвърдило, че е уведомено и че
залогът има действие спрямо дружеството. С писма от 10.01.2013г. и от
20.11.2013г. на длъжника по заложените вземания е напомняна отговорността
за превод на дължимите суми само и единствено по посочена сметка на
кредитополучателя, разкрита в Банката. Твърди, че поради неизпълнение на
задълженията от страна на кредитополучателя на 17.12.2013г. Банката е
вписала в ЦРОЗ пристъпване към изпълнение върху заложеното имущество
/вписване рег. №.../ като търсената сума е 833 295.03 лева – част от цялото
вземане. Допълнително е вписано пристъпване към изпълнение за друга част
от дълга – 2 307 385.03 лева – главница и 46 463.85 лева – лихва /вписване
№.... Твърди, че за вписаното пристъпване към изпълнение е уведомил както
кредитополучателя – писмо от 21.12.2013г., така и длъжника по заложеното
вземане – с писмо, получено на 27.12.2013г. С уведомления от 17.01.2014г.
твърди, че за допълнителното пристъпване към изпълнение и за останалата
3
част от кредита е уведомен длъжника по заложеното вземане. Твърди, че му е
предоставен информация за вписания депозитар и за специалната сметка, по
която следва да извършва плащане.
Твърди, че с писмо изх. №ПО-02-172/27.03.2014г. длъжника по
заложеното вземане “М.М.-и.“ ЕАД е потвърдило, че задълженията му към
кредитополучателя „Р. – Р.“ ЕАД са в размер на 667 727.57 лева, но е заявило,
че ще ги плати една след като депозитарят изготви разпределение. Твърди, че
с подобно съдържание има и следващото му писмо – изх. №ПО-02-275/21.05.-
2014г. Твърди, че с Покана вх. №.../19.06.2015г. е поканил “М.М.-и.“ ЕАД да
заплати сумата от 667 727.57 лв., представляваща размера на признатото от
ответника негово задължение посредством писмо с негов изх. № ПО-02-
172/27.03.2014г.
Твърди, че след признанието за наличие на задължения към
кредитополучателя „Р. - Р.“ ЕАД с писмо от 06.07.2015г. ответникът е
изпратил до ищеца подписан Протокол за прихващане на взаимни задължения
от 30.05.2014г. между „М.М.-и.“ ЕАД и „Р. - Р.” ЕАД, по силата на който се
твърди наличие на насрещни задължения, които се прихващат до сумата от
217.674.83 лева. Счита, че съгласно чл.44а от ЗОЗ на него са му
непротивопоставими извършените от ответника и залогодателя действия със
заложените вземания, след ката същите са били уведомени за вписания залог
върху тях и за вписаното пристъпване към изпълнение по реда на чл.33 от
ЗОЗ. Първоначално с исковата молба се претендира осъждане на ответника
„М.М.-и.“ ЕАД да заплати по сметка на депозитаря С.Б.Ц. сумата 667 727.57
лева - задължения към „Р. – Р.“ ЕАД, чиито вземания към ответника са
заложени в полза на „...“ АД, ведно със законната лихва от предявяване на
иска до окончателното изплащане.
С молба от 12.07.2019г. – с оглед настъпило плащане в хода на
съдебното производство – искът е оттеглен частично за сумата 431 487.53
лева. Така претенцията остава в размер на 236 240.04 лева.
Ответникът “М.М.-и.“ ЕАД – гр. Р., област. С.З., ул. „Г.Д.“ № ..., ЕИК ...
в срок е подал отговор на исковата молба. С него той оспорва предявения иск.
Във връзка с договора за особен залог на вземания от 01.03.2012г. -
4
признава се обстоятелството, че със съобщение от 13.03.2012г. на основание
чл.17 от ЗОЗ е уведомен за учредяването на особен залог върху вземанията на
„Р. – Р.“ ЕАД по сключени с „М.М.-и.“ ЕАД договори: Договор № .../... от
29.02.2012г., Договор № .../...г. от 29.02.2012г., Договор № ...г. от 29.02.2012г.
и Договор № .../...г. от 29.02.2012г. в полза на „...“ АД, както и че е отговорил,
потвърждавайки получаването на съобщението. Счита, че задължението му
включва да плаща по посочена в съобщението сметка с титуляр „Р. – Р.“ ЕАД,
а задължение на залогодателя като титуляр на сметката е да превежда тези
суми по сметка на заложния кредитор. Счита, че е изпълнил задълженията си
като е извършвал плащане на фактурите, издадени от „Р. – Р.“ ЕАД в
изпълнение на цитираните договори. Признава и обстоятелството, че за
вписаното пристъпване към изпълнение от страна на Банката е уведомен с
писмо от 27.12.2013г. Твърди, че всички дължими суми, произтичащи от
Договор № .../... от 29.02.2012г., Договор № .../...г. от 29.02.2012г., Договор №
...г. от 29.02.2012г. и Договор № .../...г. от 29.02.2012г. са платени след
13.03.2012г. и преди 27.12.2013г. По договора за особен залог на вземане от
25.07.2012г. - признава се обстоятелството, че със съобщение от 03.08.2012г.
на основание чл.17 от ЗОЗ е уведомен за учредяването на особен залог върху
всички настоящи и бъдещи вземания на „Р. – Р.“ ЕАД по сключени с „М.М.-
и.“ ЕАД по посочените договори. Признава се обстоятелството, че за
вписаното пристъпване към изпълнение от страна на Банката е уведомен с
писмо от 27.12.2013г., а длъжникът е бил уведомен с писмо от 04.12.2013г.
Твърди, че между „ПИБ“ АД и „Р. – Р.“ ЕАД са били сключени
множество договори за цесии на вземания и по тези договори „М.М.-и.“ ЕАД
е извършило плащания в полза на ищеца пряко в качеството му на цесионер и
това е станало в същия период, за който се претендират настоящите вземания.
Твърди, че по същите фактури, издадени от „Р. – Р.“ ЕАД, вземанията, по
които са цедирани на Банката, тя се явява и заложен кредитор. Според
ответника, така се стига до припокриване на фигурите и се иска плащане два
пъти на различни правни основания, което би довело до неоснователно
обогатяване на ищеца. Твърди, че цедираните вземания възлизат на
431 487.53 лева и те са претендирани от Банката в качеството и на цесионер,
за което същата е изпращала писма до ответника.
Твърди, че след 27.12.2013г. не е извършило никакви плащания по
5
фактури, издадени от залогодателя нито към него, нито към трети лица.
Прави възражение за нищожност на договорите за особен залог, поради
противоречие с добрите нрави и заобикаляне на закона, тъй като чрез
сключването им Банката цели да изпревари останалите кредитори и да се
удовлетвори от заложеното имущество.
С допълнителна искова молба ищецът конкретизира по кои фактури,
издадени от „Р. Р.“ ЕАД ответникът е извършил плащания. Твърди, че към
27.03.2014г. ответникът е признал наличие на непогасени вземания в общ
размер 667 727.57 лева, на 19.06.2015г. е получил от Банката покана за
плащането им, на която покана на 06.07.2015г. е отговорил, че сумата
667727.57 лева е общо задължение, включващо и задължения по фактури,
които не са предмет на особения залог в полза на Банката. Твърди, че със
същото писмо – от 06.07.2015г. – е изпратил подписан Протокол за
прихващане на взаимни задължения от 30.05.2014г. между „М.М.-и.“ ЕАД и
„Р. Р.“ ЕАД. В тази връзка твърди, че след като е признало наличието на
заложеното вземане и неговия размер, след като е уведомено за вписаното
пристъпване към изпълнение по отношение на заложеното имущество, а това
са всички настоящи и бъдещи вземания на „Р. – Р.“ ЕАД към „М.М.-и.“ ЕАД,
ответното дружество се е разпоредило с част от тези вземания като е
извършило прихващане. Позовава се на обстоятелството, че в полза на
Банката е учреден залог не само на вземания по конкретни договори, но и на
всички настоящи и бъдещи вземания на залогодателя от „М.М.-и.“ ЕАД. По
отношение та изложените твърдения за извършени цесии, намира същото за
неотносимо към настоящия спор, тъй като претенциите касаят вземания,
които не са цедирани, а са само предмет на особения залог. Намира за
неоснователно възражението за нищожност на договора за особен залог, тъй
като той е учреден с цел да обезпечи заложния кредитор за предоставения
заем на залогодателя, поради което той нито заобикаля закона, нито
противоречи на добрите нрави.
С допълнителен отговор на исковата молба ответникът поддържа, че
вземанията, с които е извършено прихващане, касаят фактури и суми, които
не са цедирани в полза на Банката, поради което счита, че тя не би могла да
претендира плащане по същите. Поддържа останалите съображения и
възражения, изложени в първоначалния отговор.
6
Видно от представения договор №......-...-.../01.03.2012г. за овърдрафт
по разплащателна сметка „...“ АД - гр. С. предоставя на „Р. – Р.“ ЕАД
разрешен овърдрафт до размер от 2 000 000 лева за оборотни средства.
Съгласно чл.22 от същия договор изпълнението на задълженията от страна на
кредитополучателя се обезпечава с особен залог върху вземанията на
кредитополучателя от “М.М.-и.“ ЕАД, произтичащи от следните договори:
Договор № .../... от 29.02.2012г., Договор № .../...г. от 29.02.2012г., Договор №
...г. от 29.02.2012г. и Договор № .../...г. от 29.02.2012г. Видно от Анекс №1 от
25.07.2012г. към договор №......-...-.../01.03.2012г. допустимият размер на
разплащанията при условията на овърдрафт е увеличен до 4 000 000 лева.
Изменя се и чл.22 от основния договор, който касае дадените обезпечения от
кредитополучателя в полза на кредитора. Уговорено е, че изпълнението на
задълженията на „Р. – Р.“ ЕАД по договора и анекса се обезпечава с особен
залог върху всички настоящи и бъдещи вземания на кредитополучателя „Р. –
Р.“ ЕАД от “М.М.-и.“ ЕАД. Посочено е, че договорът за залог на вземания е
неразделна част от сключения договор и анекс. С Анекс №2 от 21.06.2013г. се
изменят други условия от основния договор, касаещи лихвения процент и
сроковете за погасяване.
С договор за залог на вземания от 01.03.2012г. /стр.16-18 от делото на
ОС/ „Р.- Р.“ ЕАД учредява в полза на Банката особен залог върху своите
вземания от „М.М.-и.“ ЕАД, произтичащи от следните договори: Договор №
.../... от 29.02.2012г., Договор № .../...г. от 29.02.2012г., Договор № ...г. от
29.02.2012г. и Договор № .../...г. от 29.02.2012г. с обща стойност 4 610 000
лева без ДДС. Видно от представените заявление за вписване и потвърждение
за вписване учредения с цитирания договор особен залог върху вземания е
вписан в ЦРОЗ с рег. №.... Видно от представеното писмо изх. №231-
346/13.03.2012г. заложният кредитор „...“ АД е уведомил длъжника по
заложеното вземане - “М.М.-и.“ ЕАД за учредения и вписан залог на
вземания. Съгласно чл.17 ал.1 и 2 от ЗОЗ залогът на вземане има действие
спрямо длъжника по заложеното вземане след съобщаването му.
Съобщението може да се направи както от залогодателя, така и от заложния
кредитор и съдържа: 1. изявление, че вземането се залага; 2. описание на
вземането и на заложената част; 3. данните за вписването на залога в
регистъра. В случая изпратеното съобщение съдържа всички необходими
7
реквизити на съобщението по чл.17 ал.2 от ЗОЗ. От страна на ответника –
длъжник по заложеното вземане до заложния кредитор – ищец е изпратено
потвърдително писмо изх. №ФС-17-355/15.03.2012г. С него “М.М.-и.“ ЕАД
потвърждава, че е уведомено за вписания залог и че той има действие спрямо
дружеството, като се задължава всички дължими плащания към „Р. – Р.“ ЕАД,
произтичащи от Договор № .../... от 29.02.2012г., Договор № .../...г. от
29.02.2012г., Договор № ...г. от 29.02.2012г. и Договор № .../...г. от
29.02.2012г., да извършва по посочената в писмото на Банката разплащателна
сметка.
Видно от представените заявление за вписване и потвърждение за
вписване в ЦРОЗ от 16.12.2013г. поради неизпълнение на задълженията от
страна на кредитополучателя на посочената дата - 16.12.2013г. Банката е
вписала в ЦРОЗ пристъпване към изпълнение върху заложеното имущество.
Касае се за вписване рег. №... като търсената сума е 833 295.03 лева – част от
цялото вземане към датата на вписването. Видно от представените заявление
за вписване от 03.01.2014г. и потвърждение с вписване рег. №... в ЦРОЗ
Банката е вписала пристъпване към изпълнение за друга част от дълга -
2 353 848.88 лева.
Съгласно чл.32 ал.2от ЗОЗ кредиторът е длъжен да заяви за вписване в
регистъра, че пристъпва към изпълнение и да извести залогодателя за
започване на изпълнението. Кредиторът има същите задължения и когато
изостави изпълнението. Съгласно ал.3 от същата разпоредба с вписването на
пристъпване към изпълнение заложеното имущество преминава в
разпореждане на заложния кредитор. Той има право да вземе мерки за
запазването му, да го управлява и да го продаде.
В настоящия случай кредитополучателят - залогодател е уведомен за
вписаното пристъпване към изпълнение с писмо, получено на
21.12.2013г./представено по делото – стр.35 от делото на ОС/, а длъжникът по
заложеното вземане – с писмо, получено от него на 27.12.2013г. /представено
по делото – стр.36/. С него ответникът е предупреден да не нарушава
заложното право на Банката, както и че следва да извършва всички плащания
към залогодателя по сметка на депозитаря. Ответникът изрично е уведомен за
вписания депозитар и за банковата сметка, по която следва да извършва
плащанията си. Впоследствие с писма от 13.01.2014г. е извършено
8
уведомяване и за вписаното пристъпване към изпълнение и за
допълнителната част от дълга.
Видно от представения Договор за залог на вземания от 25.07.2012г. „Р.
– Р.“ ЕАД е учредил в полза на „...“ АД особен залог върху всички свои
настоящи и бъдещи вземания от „М.М.-и.“ ЕАД за пълно обезпечаване
вземанията на Банката по сключения Договор за овърдрафт по разплащателна
сметка №......-...-.../01.03.2012г. и анексите към него. Видно от представените
заявление за вписване и потвърждение за вписване /стр.42-43 от делото/
особеният залог е вписан в ЦРОЗ под № .... Видно от представеното писмо
изх. №231-856/03.08.2012г. ищецът е уведомил длъжника по заложеното
вземане - “М.М.-и.“ ЕАД за учредения и вписан залог на вземания. Това
съобщение има всички реквизити по чл.17 ЗОЗ. С потвърдително писмо изх.
№ПО-02-400/08.08.2012г. “М.М.-и.“ ЕАД потвърждава, че е уведомено за
вписания залог и че той има действие спрямо дружеството.
Видно от представените писма от 10.01.2013г. и от 20.11.2013г.,
изпратени от ищеца до ответника, на длъжника по заложените вземания е
напомняна отговорността за превод на дължимите суми само и единствено по
посочена сметка на кредитополучателя, разкрита в Банката и за правата на
заложния кредитор като такъв с особена привилегия и право на
предпочтително удовлетворение от заложените вземания.
Видно от представените заявление за вписване и потвърждение за
вписване в ЦРОЗ на 17.12.2013г. поради неизпълнение на задълженията от
страна на кредитополучателя Банката е вписала в ЦРОЗ пристъпване към
изпълнение върху заложеното имущество. Касае се за вписване рег. №... като
търсената сума е 833 295.03 лева – част от цялото вземане. Допълнително е
вписано пристъпване към изпълнение за друга част от дълга – 2 307 385.03
лева – главница и 46 463.85 лева – лихва – с вписване №.... Видно от
представеното писмо от 21.12.2013г. /стр.62 от делото/ за вписаното
пристъпване към изпълнение Банката е уведомила кредитополучателя. Видно
от представеното писмо, получено от „М.М.-и.“ ЕАД /стр.63-64 от делото/ на
27.12.2013г. Банката е уведомила и длъжника по заложеното вземане. С
уведомления от 17.01.2014г. длъжникът по заложеното вземате е уведомен за
допълнителното пристъпване към изпълнение и за останалата част от
9
кредита. Видно от съдържанието на писмата ответникът е уведомен и
вписания депозитар и за специалната сметка, по която следва да извършва
плащане.
С писмо изх. №231-393/04.03.2014г. ищецът е поискал от длъжника по
заложените вземания информация относно неплатените суми по заложените
вземания с настъпил и с ненастъпил падеж и конкретните основания, от които
произтичат те. С писмо изх. №ПО-02-172/27.03.2014г. ответникът е изпратил
справка за дължимите неплатени вземания към „Р. – Р.“ ЕАД към 17.03.2014г.
Съгласно справката, изходяща от самия ответник, тези вземания възлизат на
667 727.57 лева.
С писмо изх. №ПО-02-275/21.05.2014г. ответникът уведомява ищеца,
че има претенции от други лица, които са вписали запори и отказва да
извърши плащане до получаване на разпределение от депозитаря.
С Покана вх. №.../19.06.2015г. ищецът – заложен кредитор е поканил
“М.М.-и.“ ЕАД да заплати сумата от 667 727.57 лв., представляваща размера
на признатото от ответника негово задължение посредством писмо с негов
изх. № ПО-02-172/27.03.2014г. По тази покана с писмо изх. №ФС-17-428 от
06.07.2015г. ответникът е изпратил до ищеца подписан Протокол за
прихващане на взаимни задължения от 30.05.2014г. между „М.М.-и.“ ЕАД и
„Р. - Р.” ЕАД, по силата на който се твърди наличие на насрещни задължения,
които се прихващат до сумата от 217.674.83 лева.
От заключението на вещото лице В.Е.Н. по допуснатата съдебно –
счетоводна експертиза се установява, че за периода 27.12.2013г. –
04.05.2020г. „М.М.-и.“ ЕАД е извършило погасяване на задължения,
възникнали на основание договори с „Р. – Р.“ ЕАД, цедирани на „...“ АД в
общ размер 431 487.53 лева. Погасяването е извършено на 10.05.2016г. Това
представлява сумата, по отношение на която ищецът е оттеглил предявения
иск. Цесиите – видно от заключението – са осъществени до 23.12.2013г.
След частичното оттегляне на претенцията предмет на делото е сумата
236 240.04 лева по конкретно посочени фактури, вземанията по които не са
били цедирани от „Р. – Р.“ ЕАД в полза на „...“ АД. Обстоятелството кои
вземания по кои фактури са цедирани се установява от представените
договори за цесия. Видно от заключението на вещото лице по допусната
10
съдебно – счетоводна експертиза общият размер на неплатените суми –
236 240.04 лева в отношенията между „Р. – Р.“ ЕАД и „М.М.-и.“ ЕАД касаят
задълженията по фактури №.../17.10.2013г., №.../15.10.2013г.,
№.../21.10.2013г., №.../28.10.2013г., №.../16.10.2013г., №.../18.10.2013г.,
№.../22.10.2013г., .../09.10.2013г., №.../14.08.2013г., №...16.08.2013г.,
№.../30.09.2013г., №.../02.10.2013г., №.../10.10.2013г., №.../03.10.2013г.,
№.../27.08.2013г., №.../13.08.2013г., №.../20.09.2013г., №.../12.09.2013г.,
№.../30.09.2013г., №.../03.10.2013г., №.../22.10.2013г., .../28.08.2013г.,
№.../30.09.20134г., №.../30.09.2013г., №.../03.10.2013г., №.../14.10.2013г.,
№.../16.10.2013г., №.../29.10.2013г., №.../25.10.2013г., №.../10.10.2013г.,
№.../12.08.2013г., №.../14.08.2013г., №.../16.08.2013г. и .../22.08.2013г.
Вземанията по тези фактури не са предмет на някой от множеството
договори за цесии на вземания, с които „Р. – Р.“ ЕАД цедира на „...“ АД свои
вземания от „М.М.-и.“ ЕАД. По тях /по тези фактури – видно от
заключението - „М.М.-и.“ ЕАД не е извършило плащания. По тях Банката не
претендира плащане в качеството и на цесионер, тъй като цесия липсва, а
претендира такова да бъде извършено по сметка на депозитаря,
легитимирайки се като заложен кредитор, вписал пристъпване към
изпълнение и като такъв - с право да събере заложените вземания. Ето защо
възражението на ответника, че по едни и същи фактури, издадени от „Р. – Р.“
ЕАД, вземанията, по които са цедирани на Банката, тя се явява и заложен
кредитор по същите и претендира плащане два пъти на различни правни
основания. По отношение на цедираните вземания, платени от ответника,
претенцията е оттеглена.
Неоснователно е и възражението за нищожност на договорите за особен
залог, поради противоречие с добрите нрави и заобикаляне на закона, тъй
като чрез сключването им, според ответника, Банката цели да изпревари
останалите кредитори и да се удовлетвори от заложеното имущество. Залогът
на вземане е един напълно допустим и уреден от ЗЗД и ЗОЗ правен институт.
Той е противопоставим на трети лица, когато е в писмена форма, с
достоверна дата и съдържащ означение на вещите и на вземането. Съгласно
предвижданията в ЗОЗ особеният залог на вземане е противопоставим на
третите лица от момента на вписването на писмения договор в Централния
регистър на особените залози по партидата на залогодателя. Следва длъжника
11
по заложеното вземане да бъде уведомен за вписания залог след вписването в
ЦРОЗ. Редът за удовлетворяване при конкуренция между заложни кредитори
и други кредитори е уреден в чл.32 от ЗОЗ и поредността на удовлетворяване
на кредиторите, в случай че те са повече от един, е в зависимост от датата на
вписване на договора. Чрез вписването на особения залог и на пристъпването
към изпълнение при неизпълнение на задълженията от страна на
залогодателя, не се цели нито заобикаляне на закона, нито се преследва
забранен резултат, а кредиторът защитава правния си интерес по реда,
регламентиран в закона. Всяко от третите лица е могло да се информира за
вписванията в ЦРОЗ и да прецени своето участие в сделки със залогодателя.
Съгласно чл.32 ал.3 о ЗОЗ с вписването на пристъпване към изпълнение
заложеното имущество преминава в разпореждане на заложния кредитор. Той
има право да вземе мерки за запазването му, да го управлява и да го продаде.
Съгласно ал.4 на същата разпоредба извършените от длъжника сделки на
управление и разпореждане със заложеното имущество след вписване на
пристъпването към изпълнение не могат да се противопоставят на заложния
кредитор и на присъединените кредитори по чл. 40 от ЗОЗ, които се
удовлетворяват от заложеното имущество, независимо от извършените
сделки с него.
Съгласно чл.44а ал.2 от ЗОЗ паричното вземане се счита възложено за
събиране на заложния кредитор с вписването на пристъпване към изпълнение,
а съгласно ал.3 постъпленията при събиране на вземането се получават от
депозитаря.
След като „М.М.-и.“ ЕАД е уведомено за вписания особен залог и за
вписаното пристъпване към изпълнение по отношение на заложените
вземания, той в качеството си на трето задължено лице /длъжник по
заложеното вземане/ не може да извършва плащания в полза на длъжника.
Залогодателят събира заложеното вземане и неговите плодове и има право да
прави това до вписване на пристъпване към изпълнение. След пристъпването
към изпълнение право и задължение да събира вземането и неговите плодове
има заложния кредитор. От момента на уведомяването третото лице е само
12
пазач по отношение на сумите. Целта на уведомяването на заложния длъжник
е да бъде уведомен, че правото да се разпорежда с вземането има само
заложния кредитор. Затова при опасността да изпълни лошо, длъжникът по
заложеното вземане следва да извърши плащането само по сметка на
вписания депозитар. Съгласно чл.9 ал.4 от ЗОЗ залогодателят не може да се
разпорежда със заложеното имущество след вписване на пристъпване към
изпълнение. Извършените от залогодателя разпореждания със заложеното
имущество след вписаното пристъпване към изпълнение не могат да се
противопоставят на заложния кредитор. Чрез извършеното на 30.05.2014г.
прихващане на взаимни задължения между „М.М.-и.“ ЕАД и „Р. - Р.” ЕАД е
осъществено погасяване на парични задължения към залогодателя. Това
прихващане няма погасителен ефект спрямо заложния кредитор.
Погасяването на заложеното вземане чрез прихващане е недействително и
непротивопоставимо на заложния кредитор. За да има погасителен ефект
вземането трябва да бъде платено по сметка на депозитаря.
Съгласно чл.75 ал.2 от ЗЗД длъжникът се освобождава, ако
добросъвестно е изпълнил задължението си към лице, което въз основа на
недвусмислени обстоятелства, се явява овластено да получи изпълнението. В
настоящия случай не може да се приеме, че „М.М.-и.“ ЕАД е погасило
задължението си към „Р. Р.“ ЕАД чрез прихващането, което е след получаване
на уведомлението за вписаното пристъпване към изпълнение от заложния
кредитор. Това не е добросъвестно изпълнение по смисъла на чл.75 ал.2 от
ЗЗД, след като е наясно, че плащането следва да се извърши само по сметка
на депозитаря. Извършеното прихващане не може да го освободи от
отговорност. Задължението по цитираните по – горе фактури в общ размер
236 240.04 лева, която сума ответникът следва да бъде осъден да плати по
сметка на депозитаря.
До същите правни изводи като краен резултат е достигнал и
първоинстанционният съд, поради което решението му като правилно и
законосъобразно следва да бъде потвърдено.
На основание чл.78 ал.1 от ГПК на ищеца - въззиваем следва да се
присъдят разноски за юрисконсултско възнаграждение за защитата пред
въззивния съд в размер на 450 лева.
13
По частната жалба на “М.М.-и.“ ЕАД – гр. Р. против Определение
№260269 от 05.03.2021г., постановено по т.д. № 125/2019г. по описа на
Окръжен съд – Стара Загора, с което е оставена без уважение молбата на
“М.М.-и.“ ЕАД – гр. Р. за изменение на постановеното по делото решение в
частта за разноските:
Първоначално производството е образувано по молба на „...“ АД - гр.
С. за сумата 667 727.57 лева. В хода на производството пред
първоинстанционния съд е извършено частично оттегляне на иска за сумата
431 487.53 лева като производството е прекратено в тази му част и
продължава за остатъка от 236 240.04 лева. Окръжният съд е приел, че
предпоставките на чл.78 ал.2 от ГПК не са налице, тъй като ищецът е дал
повод за завеждане на делото и е извършил плащане в размер на 431 487.53
лева в хода на вече образуваното производство. Тези обстоятелства са така,
както са посочени, с изключение на факта, че плащането на сумата 431 487.53
лева е извършена на кредитора не въз основа на правата му по договора за
особен залог като събирач на заложено вземане, в качеството му на цесионер.
Той не би могъл да претендира изпълнение по реда на ЗОЗ и да събира
вземането на своя залогодател, след като е титуляр на вземането, което му е
цедирано. Ето защо оттеглянето на иска не е заради извършено плащане в
хода на производството по предявения иск, а на друго основание, което не е
заявено по делото. В този смисъл и разноските следва да бъдат присъдени
само съобразно размера на претенцията след частичното оттегляне, тъй като
за предявяването и в по-големия такъв и на това основание ответникът не е
дал повод. Това е решение на кредитора, който не е съобразил качеството, в
което да претендира изпълнение. Следва да се отмени Определение №260269
от 05.03.2021г., постановено по т.д. № 125/2019г. по описа на Окръжен съд –
Стара Загора, с което е оставена без уважение молбата на “М.М.-и.“ ЕАД – гр.
Р. за изменение на постановеното по делото решение в частта за разноските и
по същество да се постави друго, с което да се допусне изменение на
решението като се отмени същото относно присъждането на разноски на „...“
АД в размер над 20 384.40 лева до уважения такъв от 41 723.65 лева.
С оглед на гореизложеното и на основание чл.271 и чл.272 от ГПК
съдът
14
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №260138 от 04.12.2020г., постановено по
т.д. №125/2019г. по описа на Окръжен съд – Стара Загора, с което е осъдено
“М.М.-и.“ ЕАД – гр. Р., област. С.З., ул. „Г.Д.“ № ... да заплати по сметка на
вписания в Централния регистър на особените залози депозитар С.Б.Ц. с
ЕГН:..., с IВАN: ВG ... ......, ВIС: ..., открита в „...” АД сумата 236 240.04 лева -
представляваща стойността на неизпълнени задължения към заложния
кредитор на „Р. - Р.” ЕАД с ЕИК: ..., а именно: „...“ АД, ЕИК ..., ведно със
законната лихва от датата на предявяване на исковата молба-15.12.2015 г. до
окончателното изплащане на задължението.
ОСЪЖДА “М.М.-и.“ ЕАД – гр. Р., област. С.З., ул. „Г.Д.“ № ..., ЕИК ...
да заплати на „...“ АД - гр. С., бул. “Д.Ц.” № ..., ЕИК ... сумата 450 лева –
разноски пред въззивния съд за юрисконсултско възнаграждение.
ОТМЕНЯ Определение №260269 от 05.03.2021г., постановено по т.д.
№ 125/2019г. по описа на Окръжен съд – Стара Загора, с което е оставена без
уважение молбата на “М.М.-и.“ ЕАД – гр. Р. за изменение на постановеното
по делото решение в частта за разноските и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТМЕНЯ решение №260138 от 04.12.2020г., постановено по т.д.
№125/2019г. по описа на Окръжен съд – Стара Загора, в частта с която е
осъдено “М.М.-и.“ ЕАД – гр. Р., област. С.З., ул. „Г.Д.“ № ... да заплати на „...“
АД - гр. С., бул. “Д.Ц.” № ..., ЕИК ... разноски по делото в размер над
20 384.40 лева до уважения такъв от 41 723.65 лева.
ПОТВЪРЖДАВА решение №260138 от 04.12.2020г., постановено по
т.д. №125/2019г. по описа на Окръжен съд – Стара Загора, в частта с която е
осъдено “М.М.-и.“ ЕАД – гр. Р., област. С.З., ул. „Г.Д.“ № ... да заплати на „...“
АД - гр. С., бул. “Д.Ц.” № ..., ЕИК ... разноски по делото в размер до 20 384.40
лева.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд в
едномесечен срок от съобщаването му на страните при наличие на
предпоставките по чл.280 от ГПК.
15
Препис от решението да се връчи на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
16