№ 215
гр. Варна, 08.07.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на
осми юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Янко Д. Я.
Членове:Даниела П. Костова
Светослава Н. Колева
при участието на секретаря Соня Н. Дичева
и прокурора Ст. Г. Як.
Сложи за разглеждане докладваното от Светослава Н. Колева Наказателно
дело за възобновяване № 20223000600168 по описа за 2022 година.
На именното повикване в 09:20 часа се явиха:
Вносител-осъдено лице Б. ИВ. ЯНК., редовно призован, явява се лично и
с адв.Л. В. АНГ. от АК – ШУМЕН, надлежно упълномощена и приета от
съда от преди и АДВ. М.М. ОТ АК – КЮСТЕНДИЛ, редовно
упълномощена от днес
За Апелативна прокуратура – Варна се явява прокурор Я. .
ПРОКУРОРЪТ – Да се даде ход на делото. Не правя искания за отвод.
АДВ.А. – Да се даде ход на делото. Не правя искания за отвод.
АДВ.М. – Да се даде ход на делото. Не правя искания за отвод.
Осъденото лице Я. – Да се разгледа делото.
СЪДЪТ намира, че няма процесуални пречки по хода на делото, поради
което и
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
ДЕЛОТО СЕ ДОКЛАДВА ОТ СЪДИЯ КОЛЕВА
ДАВА ХОД ПО СЪЩЕСТВО:
АДВ. А. – Уважаеми Апелативни съдии, моля съда да постанови
решение, в което да намери за основателни нашите искания и тези направени
в алтернативност. Считам, че нашето искане е достатъчно мотивирано и няма
да преповтарям написаното в него и за това Ви моля да бъде произнесено
1
такова решение.
АДВ. М. – Уважаеми Апелативни съдии, моля да упражните
правомощията си по чл. 425, ал.1, т.2 от НПК, като отмените присъдата на РС
– Шумен и оправдаете осъденото лице при условията на чл.24, ал.1, т.1 и
алтернативно да измените присъдата, като с оглед на наличието на
изключителни и многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства, като
замените лишаването от свобода с пробация или алтернативно да отмените
присъдата и върнете делото за ново разглеждане от друг състав на РС.
Смятаме, че в случая е налице хипотезата на чл.422, ал.1, т.5 от НПК като са
допуснати съществени нарушения и по трите точки на чл.348. Подробни
аргументи са развити в искането за възобновяване. Само бих си позволила да
поставя няколко акцента:
На първо място, налице е съществено нарушение на процесуалните
правила изразяващо се в липса на мотиви във въззивното решение, в което да
са дадени отговори на наведените доводи във въззивната жалба и по време на
съдебните прения пред втората съдебна инстанция.
На второ място, налице е явна несправедливост на наложеното наказание.
Всъщност това е първия случай в наказателната практика през последните
години, при които гражданин е осъден за участие в протест в мирни
граждански протести, като присъдата грубо погазва правото на изразяване на
мнение, което е закрепено в Конституцията и в чл.10 на Конвенцията за
правата на човека. Бих си позволила да кажа, че ако по същия начин се
прилагаше закона и по отношение на протестиращите през лятото на 2020 г. с
оглед прояви, които бяха многократно по-агресивни и брутални, и в които и
аз съм участвала, местата за лишаване от свобода щяха да бъдат пълни с
протестиращи граждани осъдени за проявата на тяхното конституционно
закрепено право на протест и на изразяване на мнение. В тази посока пред
въззивната съдебна инстанция сме цитирали обилна съдебна практика,
включително на съда в Страсбург, включително по отношение на България и
на други членки на Съвета на Европа, които не са взети предвид от въззивния
съд, нито са изложени съображения и мотиви защо същите аргументи не се
споделят или се отхвърлят от съда.
В случая е налице и неправилно прилагане на закона, което е
2
отменително основание по чл. 348, ал.1, т.1, като и въззивният съд не е развил
мотиви по отношение на твърдението ни, че в случая квалификацията на
деянието на осъдения по чл.325, ал.2 вр. ал.1 е неправилно. Всъщност
твърдим и не са развити аргументи, че и от обективна и от субективна страна
не са налице елементите на извършваното престъпление хулиганство, нито по
квалифицирания състав, нито по основния състав по ал.1 защото проявите на
нашия подзащитен, всъщност той вече е осъдено лице, не сочат нито за
непристойни действия, нито за грубо погазване на обществения ред, нито са
прояви на явно неуважение към обществото, още по-малко е налице оказана
съпротива на органи, на които е възложено охраната на обществения ред и
това е така защото въззивният съд не е взел предвид, нито районния,
контекста, в който са извършени проявите. Да казва съдът, че това се е
случило при масови прояви, но не става дума за масови прояви, става дума за
масов граждански протест, който е легитимна форма, конституционно
закрепена на правото на гражданите да изразяват своето мнение. Тоест няма
как поведението му да е представлявало явно неуважение към обществото,
нито нарушаване на обществения ред защото, както се доказва и по делото, по
време на въпросните протести всички участващи стотици граждани са
скандирали, викали, обиждали, агресивно отправяли закани към органите на
реда. Тоест присъстващите граждани не са били скандализирани от
поведението на водача на протеста Я. защото неговото поведение не се
различава от поведението на гражданите, които са участвали в този протест,
които са изразили своето мнение, упражнявайки правото си да изразят
мнение по отношение на начина, по който се управлява държавата, тъй като
протестът тогава е бил срещу цените на горивата и повишената цена на водата
в гр. Шумен и начинът, по който полицията охранява властта и конкретно
начина, по който се държи по отношение на протестиращите граждани.
Единствените, които са били възмутени и то се установява по делото са
полицейските служители. Само те са се възмутили от поведението на водача
на протеста, за останалите това поведение е абсолютно в контекста на
въпросната проява. Всъщност тя би представлявала явно неуважение към
обществото, грубо нарушение на обществения ред и би скандализирала
присъстващите, тоест би бил налице състава на хулиганството по ал.1 в
случай, че същото поведение на осъдения се случваше например пред
Народния театър по време на симфоничен концерт. Да тогава би била
3
скандализирана публиката и това би било явна проява на неуважение към
обществото, но в конкретния случай поведение със закани, квалификации,
обиди, крещене срещу органите на реда за начина, по който охраняват
протеста впрочем, начина по който са го правили бил противоправен и освен
това както се доказва и по делото, сред полицейските служители е имало
провокатори. Била съм участник в протести когато има внедрена
провокаторска група, а в случая тя е била от страна на полицаите, които са
предизвикали протестиращите като са снимали техните автомобили, техните
номера, след това са налагали глоби, отказвали са да се легитимират. Това
противоправно поведение на органите на реда е довело и до поведението на
осъденото лице. Тук не е ясно защо не са развити аргументи нито от РС нито
от въззивната инстанция, защо не са спазени задължителните указания на
Постановление №2 от 1974 г. на Пленума на Касационния съд, в който явно
се казва, че за да е съпроводено със съпротива срещу орган на властта едно
деяние, то трябва да е започнало преди намесата на органите на властта и да
продължава при тяхната намеса като прерасне в съпротива. В конкретния
случай изначално деянието е срещу охраняващите протеста и то не се е
променило тъй като всъщност не е имало на практика намеса. В този ред на
мисли не е ясно и защо се квалифицира по ал. 2 деянието на осъденото лице,
при положение че не са развити аргументи изобщо за наличието на
престъплението хулиганство по основния състав. Тук е брилянтното решение
на „Чолаков срещу България“ от 2013 г., което всъщност се отнася за един
протестиращ гражданин, който се е завързал с белезници пред обществена
сграда в гр. Враца и който е крещял обидни думи, квалификации, закани
срещу кмета, срещу областния управител, срещу шефа на полицията и тогава
ЕС казва, че цитирам: „При условията на ал.2, чл.10 от Конвенцията
свободата на изразяване на мнение е приложима не само към информация и
идеи, които се приемат благосклонно, считат се за безобидни или се приемат
с безразличие, но също така и за квалификации, които обиждат, шокират,
смущават, скандализират.“ - каквито са били квалификациите, които е
отправил осъденият Я.. В същият смисъл са и други решения на съда в
Страсбург, например „Швейцарско раелско движение срещу Швейцария“ или
„Диана и Озолини срещу Латвия“, която практика на Европейския съд
изобщо не е взета предвид от въззивния ОС – гр. Шумен, нито пък са развити
доводи защо същата не е приета. В случая става дума за лишаване една година
4
от свобода на лице за участие в протест.
Ще развия и аргументи по отношение на обществената опасност на
поведението на осъденото лице. Всъщност фината преценка когато става
дума за хулиганство на съда е да прецени дали става дума за
криминализирано деяние, дали става дума за деяние, което може да бъде
отграничено когато става дума за маловажен случай по чл.9, ал.2 от НК или
пък става дума за административно нарушение, по което може да бъде
ангажирана административно-наказателната отговорност по Указа за дребно
хулиганство. Тук има едно друго знаково брилянтно решение вече на
български съд от 2017 г. на ВАдм.С по Адм.дело № 573/2016 г. по така
наречената „Доматена революция“ на Босия, замерянето с домати на различни
обществени сгради, в което решение се казва, че някой прояви и действия
макар и формално да изпълняват състава на престъплението хулиганство -
например хвърлянето на домати, яйца, непристойни действия, обиди, закани
когато са извършени в контекста на протест представляват форма на
конституционно право на изразяване на мнение и на протест, и макар и
непристойни те не са обществено опасни. ШОС е изложил лековатия довод,
че тъй като в момента става дума за адм. нарушение санкционирано по Указа
за дребното хулиганство мотивите на съда изобщо не трябва да бъдат взети
предвид. Напротив и тук става въпрос за хулиганство, но същото е прието за
необществено опасно деяние по изложените съображения. Всъщност не е
взето предвид и обстоятелството, че цялата присъда и въззивно решение
потвърждаващо присъдата са взети въз основата на свидетелски показания на
полицейски служители, които при това са сори paste, които са в условията на
съгласуваност, тъй като се повтаря едно и също от двадесет и няколко лица,
които са стояли на различни точки по време на въпросните събития. Тук не е
взето предвид едно друго изискване, а именно за постигането на баланс
между защитата на репутацията на държавните служители от една страна, и
от друга страна правото на изразяване на мнение на гражданин по време на
граждански протест. Особено по отношение на държавните служители, в
момента не мога да цитирам практика, но ще приложим съответните бележки
– едното от решенията е № 33/2010 г. на Трето НО на ВКС и други, в същност
има и много практика на ЕСПЧ, в които се казва, че границите на
приемливата критики по отношение на държавни служители, сравнение с
тази по отношение на частни лица са много по-широки, когато става дума за
5
държавен служител, когато става дума за орган на ред, когато става дума за
депутат, кмет, министър. В случая става дума за полицейски началници и за
полицейски служители. Тази преценка за баланса между това докъде да пазим
тяхната репутация и докъде да пазим правото на един гражданин да изразява
своето мнение абсолютно е пренебрегната от всички произнесли се сега
съдилища за да сме изправени пред хипотезата през 2022 г. да има гражданин,
който участвайки в протест е осъден на лишаване от свобода за една година.
Всъщност в случая на лицето може да се види и от приложените извлечения и
бележки от прокуратурата в гр. Шумен за санкциониране на осъденото лице.
В ход е брутална наказателна акция по отношение на осъденото лице Я.,
която се развива и в последващи действия на Шуменската прокуратура, но
първопричината на тази наказателна акция е и противоправното поведение на
органите на реда по отношение на всички протестиращи граждани защото в
гр. Шумен е въведена такса протест. Полицията снима автомобилите на
протестиращите граждани след това им издава глоби в размер на 100 лв.
Всъщност това е била първата причина за взривяване на ситуацията и е
предизвикала осъдения Я. да изрече всичките закани, обиди и квалификации,
викове, крясъци и прочие. Като прибавим и към това наличието на полицай
провокатор, който е снимал номерата на автомобилите, който е отказал да се
легитимира, който е бутнал жена, който се е държал арогантно и в крайна
сметка смекчаващите обстоятелства наистина са налице.
За да не злоупотребявам повече с Вашето търпение ще Ви помоля да
имаме възможност да представим и писмени бележки в най-кратък срок и ще
молим да отмените присъдата и да оправдаете осъдения Я..
Осъденото лице Я. - Поддържам казаното от моите на адвокати.
ПРОКУРОРЪТ – Уважаеми Апелативни съдии, останах с впечатление,
че съм в хода на първоинстанционно или въззивно производство, а не такова
по искане за възобновяване. Следва да бъдат излагани аргументи за
необоснованост на съдебните актове, а на точно визираните в разпоредбата на
чл.248. От аргументите, които чух до момента, а и от тези изложени в
жалбата, не намирам, че са допуснати нарушения на материалния закон,
които евентуално биха били свързани с нарушение на процесуалните правила
6
и то съществени от страна както на първоинстанционния, а и на въззивния
съд. Такива конкретно не се сочат. Липсват нарушения по събирането,
проверката и оценката на доказателствената съвкупност в хода на
производството, които водят до извода, че е нарушен материалния закон,
евентуално свързан с невиновност на осъденото лице. Както
първоинстанционния съд, така и въззивният съд, който е провел и съдебно
следствие в хода на процеса, са събрали по надлежния ред, проверили и
оценили доказателствата, като при тази своя дейност не са допуснали
нарушения на процесуалните правила. Установените факти посредством тази
им дейност съответстват и на правната оценка, която са направили съответно
първоинстанционният съд признавайки за виновен молителя, а
второинстанционния съд потвърждавайки като правилен и законосъобразен
съдебния акт на РС – Шумен. И двата съдебни акта отговарят на изискванията
за мотивираност, дали са отговор на всички възражения, които е направила
защитата на молителя, както и по отношение и на днес сочените аргументи
свързани с решенията на Върховен адм. съд, на другото дело пред
Европейския съд, както и на другите дела водени пред ВКС. В достатъчна
степен отговарят на изискванията на закона и за това не страдат тези съдебни
актове от пороци.
По отношение на третото основание не чух аргументи защо наказанието е
явно несправедливо, такива не се излагат и в искането за възобновяване и за
това не бих могла да изразя становище. Напротив смятам, че наказанието,
което действително е за срок от една година, но услужливо не се сочи, че то е
при условията на чл.66 от НК със съответния тригодишен изпитателен срок,
отговаря в пълна мяра на поведението на молителя, съобразно данните за него
и съобразно данните за извършеното от негова страна, както и данните за
неговата предходна съдимост и за конкретното му поведение.
В този смисъл ще Ви моля да оставите искането за възобновяване като
неоснователно и без уважение.
ПОСЛЕДНА ДУМА:
ВН.-ОС.Л.Я. – Моля съда да ме оправдае и да възобновите делото.
7
СЪДЪТ обяви, че ще се произнесе с решение в законния срок, за което
страните ще бъдат уведомени.
ПРОТОКОЛЪТ изготвен в съдебно заседание, което приключи в 09:45
часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
8