Решение по дело №4/2021 на Административен съд - Перник

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 18 май 2021 г. (в сила от 13 април 2022 г.)
Съдия: Силвия Иванова Димитрова
Дело: 20217160700004
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 5 януари 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р   Е   Ш   E   Н   И   Е

 

№103

 

гр. Перник, 18.05.2021 г.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

Административен съд – Перник, в публично съдебно заседание проведено на двадесети април две хиляди двадесет и първа година, в състав:

 

                                                        СЪДИЯ: СИЛВИЯ Д.

 

при съдебния секретар А.М., като разгледа докладваното от съдия Силвия Д. административно дело № 4 по описа за 2021 година на Административен съд – Перник, за да се произнесе взе предвид следното: 

 

        Производството е по реда на чл.156 – чл.161 от Данъчно - осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/.

Образувано е по Жалба вх. № 11/04.01.2021 г., подадена от „***“ ЕООД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: с. Д.***, ул. ***№ 158, представлявано от управителя Д.Д.З., чрез адв. А.И. от САК, против Ревизионен акт № Р-22221719007821-091-001/16.06.2020 г., издаден от И.М.Р.***– началник на сектор, възложил ревизията, и Б.М.Я.***– главен инспектор по приходите – ръководител на ревизията, потвърден с Решение № 1857/08.12.2020 г. на директора на Дирекция „Обжалване и данъчноосигурителна практика“ при ЦУ на НАП – гр. с.*** в оспорената част на установения резултат по ЗДДС за данъчни периоди м.12.2013 г., м.02.2014 г., от м.06.2014 г. до м.07.2015 г., м.10.2015 г., м.11.2015 г., м.01.2016 г., м.05.2016 г., м.06.2016 г., м.12.2016 г., м.05.2017 г., от м.10.2017 г. до м.01.2018 г., м.12.2018 г. и м.02.2019 г., както и в частта по ЗКПО за данъчни периоди от 01.01.2013 г. до 31.12.2018 г., ведно със съответните лихви за забава.

Със същото решение директорът на дирекция „Обжалване и данъчноосигурителна практика“ при ЦУ на НАП – гр. с.*** е счел жалбата на „***“ ЕООД за недопустима в останалата част поради липса на правен интерес, поради което я е оставил без разглеждане и е прекратил производството в тази му част. В тази част решението е влязло в сила.

Жалбоподателят прави искане за отмяна на оспорения ревизионен акт. Излага становище, че същият е незаконосъобразен като издаден при съществени нарушения на процесуалните разпоредби на ДОПК и в противоречие с материалноправните норми на ЗДДС. Твърди, че е немотивиран и необоснован, събраните в хода на ревизионното производство доказателства - интерпретирани превратно, а изводите относно непризнаване на правото на данъчен кредит и установените задължения по ЗКПО – направени на база непълни, неточни и/или липсващи доказателства или такива, събрани в нарушение на ДОПК. Счита, че в конкретния случай няма данни и твърдения за данъчна измама, нито установеност от страна на органите на приходната администрация данъчнозадълженото лице да е знаело за такава измама, както и че събраните доказателства убедително сочат, че спорните доставки са реални.

В съдебните заседания жалбоподателят се представлява от адв. А.И. ***. Поддържа жалбата, доразвива доводите в нея и моли съда да отмени оспорвания ревизионен акт като незаконосъобразен. Претендира присъждане на направените по делото разноски. Посочва и изброява същите в последното съдебно заседание. Представя доказателства, че са извършени.

Ответникът – директорът на дирекция „ОДОП“ – с.***, чрез процесуалният си представител гл.ю.к. В. З.***, оспорва жалбата, позовавайки се на фактическите и правни изводи, посочени в решението на директора на дирекция „ОДОП“. Прави искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Окръжна прокуратура – Перник не е встъпила като страна по делото.

Административен съд – П., като прецени процесуалните предпоставки за допустимост, взе предвид становищата на страните и на основание чл.160, ал.2 от ДОПК, въз основа на събраните по делото доказателства, провери законосъобразността и обосноваността на ревизионния акт и прие за установено следното:

Жалбата е подадена в срока по чл.159, ал.1 от ДОПК, от надлежно легитимирано лице, срещу подлежащ на съдебно оспорване ревизионен акт, обжалван и потвърден по административен ред, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество е частично основателна по долуизложените съображения:

Началото на ревизионното производство е поставено със Заповед за възлагане на ревизия /ЗВР/ № Р-22221719007821-020-001/04.12.2019 г., издадена от И.М.Р.***– началник на сектор „Ревизии“ в дирекция „Контрол“ при ТД на НАП с.***, упълномощен със Заповед № РД-01-818/10.05.2019 г. на директора на ТД на НАП с.***. Със заповедта е възложено извършването на ревизия за установяване на отговорност на „***“ ЕООД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: с. Д.***, ул. ***№ 158, представлявано от управителя Д.Д.З., за определяне задълженията на дружеството за данък върху добавената стойност за периода от 01.12.2013 г. до 31.12.2018 г. и корпоративен данък за периода от 01.01.2013 г. до 31.12.2018 г. Ревизията е следвало да завърши в двумесечен срок от връчването на ЗВР. Връчването е направено на 14.12.2019 г., видно от разписка на л.62.

Със Заповед за изменение на заповед за възлагане на ревизия /ЗИЗВР/ № Р-22221719007821-020-002/12.02.2020 г., издадена от И.М.Р.***срокът за извършване на ревизията е продължен до 13.03.2020 г. Заповедта е връчена по електронен път на задълженото лице на 12.02.2020 г.

Със Заповед за изменение на заповед за възлагане на ревизия /ЗИЗВР/ № Р-22221719007821-020-003/09.03.2020 г., също издадена от И.М.Р.***е определен нов срок на ревизията до 13.04.2020 г. Тя е връчена на дружеството на 09.03.2020 г. по електронен път.

Резултатите от ревизията са обективирани в Ревизионен доклад /РД/ № Р-22221719007821-092-001/21.04.2020 г., връчен електронно на 23.04.2020 г. Срещу констатациите в него, в срока по чл.117, ал.5 от ДОПК, е депозирано Възражение вх. № 53-00-139#22/04.06.2020 г. То е прието за неоснователно, а мотивите са изложени в ревизионния акт.

В хода на ревизията е установено, че ревизираното лице „***“ ЕООД е вписано в Агенцията по вписванията на 16.11.2009 г. От 16.11.2011 г. едноличен собственик на капитала от 5000 лв. и управител на дружеството е Д.Д.З.. След проверка в информационната система на НАП и в Търговски регистър на Агенцията по вписвания са събрани данни, че освен с „***“ ЕООД, Д.З. е свързано лице по §1, т.3 от ДР на ДОПК с „***“ ЕООД и „*** – Д.З.“.

Основната дейност на „***“ ЕООД през ревизирания период е търговия на дребно с лекарства и други фармацевтични дейности.

В ревизирания период е упражнявало дейността си в наети помещения:

– аптека, находяща се в гр. с.***, ул. ***, № ***;

- аптека, находяща се в гр. с.***, бул. ***, № ***;

- аптека, находяща се в гр. с.***, ул. ***, № ***;

- офис, находящ се в гр. с.***, бул. ***, № **.

Собствени недвижими имоти не притежава.

От представена оборотна ведомост към 28.02.2020 г. е установено, че има заведени активи - транспортни средства, стопански инвентар, дълготрайни материални и нематериални активи, на обща стойност в размер ***лв.

Дружеството е регистрирано по ЗДДС на 27.11.2009 г. /регистрация по избор, независимо от облагаемия оборот/. Притежава издадено от Изпълнителна агенция по лекарствата Разрешение № 3965-1/01.11.2011 г. за търговия на дребно с лекарствени продукти в аптека, находяща се в гр. с.***, м. Манастирски ливади - запад, ул. ***, № 54.

През ревизирания период ревизираното лице е извършвало дейност и в други обекти, които е ползвало под наем: аптека, находяща се в гр. с.***, ул. *** № ***, аптека, находяща се в гр. с.***, бул. *** № ***. Ползвало е под наем и помещение за офис, находящ се в гр. с.***, бул. ***,№ ***. За доказване на това обстоятелство е представило договори за наем /подробно описани в РД/.

На дружеството не са извършвани предходни ревизии. Извършена е проверка за установяване на факти и обстоятелства, която е приключила с издаването на Протокол № П-22221719100254-073-001/20.11.2019 г.

В хода на ревизията, на основание чл.37, ал.3, чл.53 и чл.56, ал.1 от ДОПК на ревизираното лице са връчени искания за представяне на документи и писмени обяснения, както следва:

- ИПДПОЗЛ № Р-22221719007821-040-001/30.12.2020 г., връчено на декларирания електронен адрес за кореспонденция в НАП на 06.01.2020 г. Определен е 14-дневен срок за представяне на документи. Такива са представени с вх. № 53-00-139/20.01.2020 г. в деловодството на ТД на НАП с.*** /Приложение № 1 към РД/;

- ИПДПОЗЛ № Р-22221719007821-040-002/28.01.2020 г., връчено на декларирания електронен адрес за кореспонденция в НАП на 29.01.2020 г.

С вх. № 53-00-139#4/05.02.2020 г. и вх. № 53-00-139#8/26.02.2020 г. в деловодството на ТД на НАП с.*** са представени документи /Приложение № 2 към РД/;

- ИПДП03Л № Р-22221719007821-040-003/06.03.2020 г., връчено на декларирания електронен адрес за кореспонденция в НАП на 11.03.2020 г. С него е изискано съдействие за осъществяване на контакт с доставчици на задълженото лице /Приложение № 3 към РД/.

При ревизията, на основание чл.45 от ДОПК, са извършени насрещни проверки на други задължени лица, а именно: „***“ ЕООД с ЕИК ***, „***“ ЕАД с ЕИК ***, „***“ ЕООД с ЕИК ***, „***“ ЕООД с ЕИК ***, „*** ***“ ЕООД с ЕИК ***, „***“ ЕООД с ЕИК ***, „***“ ЕООД с ЕИК ***, „***" ЕООД с ЕИК ***, „***“ ЕООД с ЕИК ***, „***“ЕООД с ЕИК ***, „***“ ЕООД с ЕИК ***, „***“ ЕООД с ЕИК ***, „***“ ЕООД с ЕИК ***, „***" ЕООД с ЕИК ***, „***“ ЕООД с ЕИК ***, „***“ ЕООД с ЕИК ***, „***“ ЕООД с ЕИК ***, на В.Н.П.***, А.Г.М.***, З.И.Т.***и ******.

Резултатите са обективирани в протоколи /ПИНП/, които са приложени като доказателства по ревизионната преписка – Приложения от № 4 до № 30 към РД.

Извършено е посещение на място в счетоводството на ревизираното дружество на адрес: гр. с.***, ж.к. ******бл.***, и са прегледани първичните и вторични счетоводни документи. Резултатите са обективирани в Протокол Кд-73, серия АА, № 1620912/05.03.2020 г. /Приложение № 26 към РД/.

Изпратени са искания за представяне на документи и писмени обяснения до „***“ ЕООД с ЕИК ***, „***“ ЕООД с ЕИК ***, „***“ ЕООД с ЕИК ***, „***“ ЕООД с ЕИК ***. Всички те са връчени по реда на чл. 32 от ДОПК на 13.03.2020 г. Определен е 14-дневен срок за представяне на документи, но такива не са представени.

Към ревизионното производство, с Протокол Кд-73, cep. АА № 1620922/18.03.2020 г. /Приложение № 30 към РД/ са приобщени доказателства от извършена ревизия на „***“ ЕООД с ЕИК *** - доставчик на ревизираното дружество, приключила с издаването на РА.

В хода на ревизията е констатирано, че задълженото лице е организирало и водило текущо счетоводно отчитане в съответствие с изискванията на Закона за счетоводството и счетоводните стандарти. Прилагана е двустранна форма на счетоводно записване; формата на счетоводството осигурява синхронизирано хронологично и систематично /аналитично и синтетично/ счетоводно отчитане. Извършен е преглед на първичните и вторични счетоводни документи, счетоводни регистри, търговски и банкови документи, Справки-декларации по ЗДДС, задължителните регистри към тях и годишните данъчни декларации по чл.92 от ЗКПО. За ревизираните периоди е извършена съпоставка с данните от оборотната ведомост и декларираното по СД за ДДС, уточнен е размера на действително реализираните и отчетени приходи, проследени са хронологичните и аналитичните счетоводни записвания по счетоводните сметки от гр. 15, гр. 20, гр. 30, гр. 40, гр. 50, гр. 60, гр. 61 и гр. 70. Извършено е проследяване на банковите извлечения и проверка на счетоводните записвания и движението по банковата сметка на дружеството - разплащателна сметка в лева. Извършена е проверка на хронологичните и аналитични счетоводни записвания по сметки от гр.50 „парични средства“; сметка 501 „каса в лева“, сметка 503 „разплащателна сметка в лева“. При проверка за евентуално образувани срещу дружеството административнонаказателни производства за нарушения на счетоводното законодателство, както и по Закона за разплащанията в брой, такива не са установени.

Собственикът на ревизираното лице Д.З. е представила договори за парични заеми, както следва:

1. Договор от 21.07.2016 г. за кредит за текущо потребление, сключен между „***“ ЕАД – кредитор, и Д.Д.З. – кредитополучател, с предмет - отпускане на кредит за текущо потребление в размер на 50 000,00 лева, със срок за издължаване на кредита - 60 месеца, считано от датата на неговото усвояване. Кредитът се усвоява еднократно в срок до 20.08.2016 г.;

2. Договор от 21.12.2017 г. за кредит за текущо потребление, сключен между „***“ ЕАД – кредитор, и Д.Д.З. – кредитополучател, с предмет - отпускане на кредит за текущо потребление в размер на 50 000,00 лева със срок за издължаване на кредита - 120 месеца. Кредитът се усвоява еднократно в срок до 30 дни;

3. Договор от 04.01.2018 г. за кредит за текущо потребление, сключен между „***“ ЕАД с ЕИК *** – кредитор, и Д.Д.З. – кредитополучател, с предмет - отпускане на кредит за текущо потребление в размер на 20 000,00 лева със срок за издължаване на кредита - 120 месеца. Кредитът се усвоява еднократно в срок до 30 дни.

Съгласно представената оборотна ведомост към 28.02.2019 г., сч. сметка 493 „Разчети със собствениците“ е с кредитно салдо в размер на 92 685,17 лв.

Според данните в информационната система на НАП „Справка за регистрирани фискални устройства на ЕИК“, дружеството има регистриран ЕКАПФ рег. № 4323623, с № на ФУ: DT794292, № на ФП: 02794292, № на свидетелство: 759, за аптека, находяща се в гр. с.***, ул. ***, № **.

Установено е, че в ревизирания период „***“ ЕООД е подавало Уведомления по чл.62, ал.5 от КТ за 23 лица. Съгласно „Справка - данни за осигуряване по Булстат“ и „Справка за задължения за осигурител по Декларация обр. 6“ дружеството е подало Декларация обр. 1 за начислени ЗОВ, както и Декларация обр. 6 за начислени задължения за ЗОВ. Към 19.03.2020 г. ревизираното лице няма задължения към бюджета.

Направени са проверки за притежавани от РЛ активи/имущество – в Имотния регистър на Агенцията по вписвания и в информационния масив НАП „Имущество по данни от КАТ“. Притежавани от „***" ЕООД моторни превозни средства не са установени.

Органите по приходите са извършили анализ на представените доказателства, както и на възможността именно посочените във фактурите доставчици да са извършили спорните доставки с наличния кадрови, материален и технически ресурс. Направени са служебни проверки в информационния масив на НАП и въз основа на тях е прието, че дружествата - доставчици не са разполагали с необходимия ресурс /материален, технологичен и кадрови/ за извършване на процесиите доставки. Този извод е мотивиран с това, че част от тях нямат наети лица по трудови правоотношения или наетите такива са на длъжности неотносими към предмета на доставките, не са приложени доказателства за лицата, пряко извършвали възложените работи, че липсват доказателства за транспортирането на стоките, за чия сметка и по какъв начин е извършен транспорта, че не са представени доказателства за наличие на търговски обекти /собствени или наети/ откъдето да извършват дейността си, че не са представени счетоводни регистри, от които да се докаже текущо начисляване на приходите и разходите, липсват хронологии на счетоводни сметки от гр.30 и гр.20, не са представени доказателства и за реални разплащания.

В хода на ревизията, органите по приходите са извършвали посещения на място в офисите на дружествата-доставчици за преглед на оригиналите първични и вторични счетоводни документи, банкови документи, договори с клиенти, справки, хронологии на счетоводни сметки и др., но не са осъществили контакт с тях. Документирали са проверките с протоколи, подробно описани в РД за всеки от доставчиците. Въз основа на справка в информационната система на НАП е установено, че на тези дружества са извършвани множество насрещни проверки и ревизии, при които от тях не са представяни изисканите им документи.

Като са направили преценка на събраните в хода на ревизията доказателства, в т.ч. предоставените такива от ревизираното лице и събраните при извършените насрещни проверки на преките му доставчици, ревизиращите органи са заключили, че няма реално изпълнение на доставките по издадените фактури. Приели са, че са налице предпоставки за отказване на правото на приспадане на данъчен кредит в общ размер на *** лв. и съответните лихви върху тях.

В ревизионния доклад всяка фактура е посочена с основните индивидуализиращи я данни – номер на документ, дата на издаване, име и идентификационен номер на контрагента, предмет на доставката. Предмет на спорните доставки са стоки: рекламни материали, козметични продукти, компютърна система, оборудване за аптеки, дрехи - елеци и тениски и др., или услуги: изработване на рекламни материали, предпечат и печат на рекламни материали, наеми, боядисване на МПС, ремонт на МПС, боядисване на оборудване, абонаментно почистване на аптеки, подмяна на окачен таван и луминисцентни модули, художествено оформление и публикуване на рекламно каре и др.

Установено е, че в дневника за покупките на „***“ ЕООД част от фактурите са отразявани по два пъти – в месеца на издаването им и в следващ данъчен период, като е дублиран резултатът за периодите. Подробно са описани ревизираните периоди, в които не са констатирани различия с декларираните от лицето данни, както и тези с установени различия. За всеки от последните периоди са посочени фактурите, по които не се признава данъчен кредит /по номер, дата на издаване, издател, получател, предмет, данъчна основа и ДДС/. Определен е резултатът за съответния период и лихвата, която се дължи върху него.

Конкретно по доставчици и периоди е направено предложение за непризнаване право на данъчен кредит, както следва:

- в размер на 1999,00 лв. за данъчен период м.10.2017 г. по фактури № 1047/30.10.2017 г. и № 1049/31.10.2017 г., издадени от „***“ ЕАД, с предмет на доставка: стоки календар работен 3 секции - 1500 бр.; визитни картички - 500 бр.; рекламни хартиени торби /бял рипс/- 1000 бр. и флаери - 5000 бр.;

- в размер на 1092,00 лв. за данъчен период м.02.2015 г. по фактура № 475/27.02.2015 г., издадена от „***“ ЕООД с предмет на доставка - услуга;

- в размер на 6 979,80 лв. за данъчни периоди м.01, м.02, м.03, м.07 и м.11.2015 г. по 8 фактури, издадени от „***“ ЕООД с предмет на доставка - наем, боядисване на шкафове и рафтове от МДФ, ремонт на „***“, боядисване на „***“ и заплащане но договор;

- в размер на 2976,00 лв. за данъчни периоди м.10.2015 г., м. 11.2015 г. и м.06.2016 г. но 3 фактури, издадени от „*** ***“ ЕООД с предмет на доставка - хартиени пликове и по договор за наем;

- в размер на 3712,74 лв. за данъчен период м.12.2013 г. по 3 фактури, издадени от „***“ ЕООД с предмет на доставка - изработване на рекламни материали, компютърна система и оборудване за аптека;

- в размер на 7590,44 лв. за данъчни периоди м.04, м.05, м.10 и м.11.2015 г. и м.01 и м.05.2016 г. по 11 фактури, издадени от „***“ ЕООД е предмет на доставка - изработване на кашони за документи, препарати, материали, дрехи /елеци черни, тениски памучни/, отпечатване па рекламни материали, наем на складово помещение, абонаментно почистване на аптеки;

- в размер на 776,67 лв. за данъчен период м.12.2014 г. по фактури № 10... 032/08.12.2014   г. и № 10... 033/15.12.2014 г., издадени от „***“ ЕООД с предмет на доставка материали по опис и гипсокартон;

- в размер на 2462,00 лв. за данъчни периоди м.05 и м.11.2017 г. по фактури № 533/31.05.2017 г. и № 844/30.11.2017 г., издадени от „***“ ЕООД с предмет на доставка - заплащане по договор /организиране и провеждане на събитие/ и художествено оформление и публикуване на рекламно каре във вестник „Квантов преход“;

- в размер на 5406,64 лв. за данъчни периоди м.11 и м.12.2017 г. по 5 фактури, издадени от „***“ ЕООД с предмет на доставка - направа на рекламни материали, козметика Lierac по опис, терезиен ойл монодози, ресюо промо пакет, есприко саше;

- в размер на 2045,01 лв. за данъчен период м.12.2018 г. по 4 фактури, издадени от „***“ ЕООД с предмет на доставка - козметични продукти;

- в размер на 910,00 лв. за данъчен период м.02.2019 г. по фактура №18 от 28.02.2019 г., издадена от „***“ ЕООД с предмет на доставка стоки - козметични продукти: к-т Лиерак премиум, к-т Лиерак гел Стрим, к-т Лиерак лифтисим серум;

- в размер на 2366,72 лв. за данъчни периоди м.12.2017 г. и м.01.2018 г. по 3 броя фактури, издадени от „***“ ЕООД с предмет на доставка - подмяна на окачен таван и луминисцентни модули е лед осветление, омни биотик Панда, регулатор метаболик и хиалурон;

- в размер на 2718,68 лв. за данъчни периоди м.07 и м.08.2014 г. по 3 фактури, издадени от „***“ ЕООД с предмет на доставка - предпечат и печат на рекламни материали /визитни картички и плашист скицник/, рекламни материали - луксозни подаръчни картонени кутии, печат на папки и пликове, тефтер е надписи, предпечат и печат на флаери;

- в размер на 800,00 лв. за данъчен период м.02.2015 г. по фактура № 362/28.02.2015   г., издадена от „***“ ЕООД с предмет на доставка - наем;

- в размер на 1440,00 лв. за данъчен период м.12.2016 г. по фактура № 1455/27.12.2016 г., издадена от „***“ ЕООД с предмет на доставка - рекламни календари, химикалки и тефтери;

- в размер на 2460,00 лв. за данъчен период м.02.2015 г. по фактура № 1231/28.02.2015 г., издадена от „***“ ЕООД с предмет на доставка – дълготраен актив.

В РД органите по приходите са обосновали отказаното право на приспадане на данъчен кредит по отношение на гореописаните фактури и доставчици въз основа на констатации за липса на доказателства за предаване на резултата от фактурираните услуги и прехвърляне на собствеността върху стоките, както и тяхното счетоводно отразяване при доставчиците. Направен е извод, че издадените от определен доставчик фактури следва да удостоверяват реално осъществени доставки на описаните в тях стоки и/или услуги. При липсата на такива доказателства за лицето-получател по тези фактури, няма да възникне право на приспадане на данъчен кредит, поради липса на доставка по смисъла на чл. 6/9 от ЗДДС. Обобщено е, че са изискани от доставчиците подробни писмени обяснения относно предмета на доставките по спорните фактури: вида на оказаните услуги, място на извършване, от кой са извършени, транспортни документи, кадрова обезпеченост и др., каквито доказателства не са представени както в хода на ревизията, така и впоследствие. Установено е, че приложените доказателства изхождат предимно от ревизираното лице, а от неговите доставчици са представени само част от изисканите данни и документи, като от същите не може да се направи обоснован извод, че е осъществена реална размяна на престации по спорните фактури, респективно, че същите документират реално извършване на услуги, съответно прехвърляне на собственост върху стоки. Обосновано е, че липсват и не са приложени доказателства за фактически извършена от тези доставчици дейност, от кого и как е извършено, какви разходи са направени за това.

Отделно, както се посочи и по-горе, при извършена проверка в информационния масив на НАП е установено, че по фактури за покупки, подробно описани в РД, е ползван данъчен кредит два пъти в резултат на включването им в отчетните регистри по ДДС „Дневник покупки“ два пъти в един и същ данъчен период.

Във връзка с това, ревизиращият екип е направил предложение да се откаже право на приспадане на данъчен кредит в общ размер на 1470,12 лв. по дублираните фактури за покупки за данъчни периоди м.02.2014 г., от м.06.2014 г. до м.11.2014 г., м.03.2015 г. и м.01.2016 г. Дублираните фактури и данъчните периоди, в които са отразени, са следните:

1. Фактура № **********/30.12.2013 г., издадена от ***с.*** – ООД, с предмет на доставка: КОНСУМАТИВИ, ДО с ДК: 36,71 лв., ДДС с ПДК: 7,34 лв. – отразена в период М.02.2014 г., а после и в период 07.2014 г.;

2. Фактура № **********/09.01.2014 г., издадена от *** АД, с предмет на доставка: МЕДИКАМЕНТИ, ДО с ДК: 118,78 лв., ДДС с ПДК: 24,91лв. – отразена в период м.01.2014 г., а после и в период м.07.2014 г. като във втория период ДО с ДК е посочена на стойност7 124,54 лв.;

3. Фактура № **********/17.01.2014 г., издадена от ***- ЕООД, с предмет на доставка: КОНСУМАТИВИ, ДО с ДК: 10.03 лв., ДДС с ПДК: 2,01 лв. – отразена в период м.02.2014 г., а после и в период 07.2014 г.;

4. Фактура № **********/20.01.2014 г., издадена от *** АД, с предмет на доставка: МЕДИКАМЕНТИ, ДО с ДК: 709,99 лв., ДДС с ПДК: 142лв. – отразена в период м.01.2014 г., а после и в период м.02.2014 г.;

5. Фактура № **********/05.02.2014 г., издадена от ***– ЕООД, с предмет на доставка: НАЕМ, ДО с ДК: 976,67 лв., ДДС с ПДК: 195,33лв. – отразена в период м.02.2014 г., а после и в период м.07.2014 г.;

6. Фактура № **********/13.02.2014 г., издадена от ***с.*** - ООД, с предмет на доставка: КОНСУМАТИВИ, ДО с ДК: 24,36 лв., ДДС с ПДК: 4,87 лв. – отразена в период м.02.2014 г., а после и в период м.07.2014 г.;

7. Фактура № **********/17.02.2014 г., издадена от ***ООД, с предмет на доставка: КАНЦЕЛАРСКИ МАТЕРИАЛИ, ДО с ДК: 81,82 лв., ДДС с ПДК: 16.36 лв. – отразена в период м.02.2014 г., а после и в период м.07.2014 г.;

8. Фактура № **********/19.02.2014 г., издадена от ***с.*** - ООД, с предмет на доставка: КОНСУМАТИВИ, ДО с ДК:33,57 лв., ДДС с ПДК: 6,71 лв. – отразена в период м.02.2014 г., а после и в период м.07.2014 г.;

9. Фактура № **********/27.02.2014 г., издадена от *** ООД, с предмет на доставка: КОНСУМАТИВИ, ДО с ДК: 86,95 лв., ДДС с ПДК: 17,39лв. – отразена в период м.02.2014 г., а после и в период м.07.2014 г.;

10. Фактура № **********/04.03.2014 г., издадена от *** ООД, с предмет на доставка: МЕДИКАМЕНТИ, ДО с ДК: 66,30 лв., ДДС с ПДК: 13,25лв. – отразена в период м.03.2014 г., а после и в период м.08.2014 г. Във втория период ДО с ДК е посочена като 66,26 лв.;

11. Фактура № **********/14.05.2014 г., издадена от ***- АД, с предмет на доставка: МЕДИКАМЕНТИ, ДО с ДК: 249,37 лв., ДДС с ПДК: 46,09 лв. – отразена в период м.01.2014 г., а после и в период м.07.2014 г. Във втория период ДО с ДК е записана като 230,43 лв.;

12. Фактура № **********/21.05.2014 г., издадена от *** - ООД, с предмет на доставка: МЕДИКАМЕНТИ, ДО с ДК: 312,67 лв., ДДС с ПДК: 61,79 лв. – отразена в период м.05.2014 г., а после и в период м.06.2014 г. Във втория период ДО с ДК е записана като 308,93 лв.;

13. Фактура № **********/05.06.2014 г., издадена от ***- ООД, с предмет на доставка: МЕДИКАМЕНТИ, ДО с ДК: 116,37 лв., ДДС с ПДК: 23,28 лв. – отразена в период м.05.2014 г. и още веднъж в период м.06.2014 г.;

14. Фактура № **********/20.06.2014 г., издадена от ***- ЕООД, с предмет на доставка: МЕДИКАМЕНТИ, ДО с ДК: 77,44 лв., ДДС с ПДК: 15,49 лв. – отразена в период м.06.2014 г., и още веднъж в период м.20.06.2014 г.;

15. Фактура № **********/04.09.2014 г., издадена от ***АД, с предмет на доставка: ДОСТАВКА НА МЕДИКАМЕНТИ, ДО с ДК: 445,85 лв., ДДС с ПДК: 89,17 лв. – отразена два пъти в период м.09.2014 г. Във втория период ДО с ДК е записана като 416,62 лв.;

16.  Фактура № **********/24.09.2014 г., издадена от ***АД, с предмет на доставка: ДОСТАВКА НА МЕДИКАМЕНТИ, ДО с ДК: 188,72 лв., ДДС с ПДК: 37,74 лв. – отразена в период м.09.2014 г., а после и в период м.10.2014 г. Във втория период ДО с ДК е записана като 182,18 лв.;

17. Фактура № **********/10.10.2014 г., издадена от ***АД, с предмет на доставка: ДОСТАВКА НА МЕДИКАМЕНТИ, ДО с ДК: 55,73 лв., ДДС с ПДК: 11,15 лв. – отразена в период м.10.2014 г., а после и в период м.11.2014 г.;

18. Фактура № **********/11.10.2014 г., издадена от ***ЕАД, с предмет на доставка: ДОСТАВКА НА МЕДИКАМЕНТИ, ДО с ДК: 151,59 лв., ДДС с ПДК: 30,32 лв. – отразена в период м.10.2014 г., а после и в период м.11.2014 г. Във втория период ДО с ДК е записана като 151,70 лв.;

19. Фактура № **********/24.10.2014 г., издадена от ***АД, с предмет на доставка: ДОСТАВКА НА МЕДИКАМЕНТИ, ДО с ДК: 180,71 лв., ДДС с ПДК: 36,14 лв. – отразена в период м.10.2014 г., а после и в период м.11.2014 г. Във втория период ДО с ДК е записана като 174,17 лв.;

20. Фактура № **********/24.10.2014 г., издадена от ***ЕАД, с предмет на доставка: ДОСТАВКА НА МЕДИКАМЕНТИ, ДО с ДК: 132,66 лв., ДДС с ПДК: 26,53 лв. – отразена в период м.10.2014 г., а после и в период м.11.2014 г., като във втория период е посочена данъчна основа с данъчен кредит: 101,03 лв. Във втория период ДО с ДК е записана като 101,03 лв.;

21. Фактура № **********/31.10.2014 г., издадена от ***АД, с предмет на доставка: ДОСТАВКА НА МЕДИКАМЕНТИ, ДО с ДК: 458,78 лв., ДДС с ПДК: 91,76 лв. – отразена в период м.10.2014 г., а после и в период м.11.2014 г.;

22. Фактура № **********/31.10.2014 г., издадена от ***ЕАД, с предмет на доставка: ДОСТАВКА НА МЕДИКАМЕНТИ, ДО с ДК: 54,00 лв., ДДС с ПДК: 10,80 лв. – отразена в период м.10.2014 г., а после и в период м.11.2014 г.;

23. Фактура № **********/31.10.2014 г., издадена от ***ЕАД, с предмет на доставка: ДОСТАВКА НА МЕДИКАМЕНТИ, ДО с ДК: 227,38 лв., ДДС с ПДК: 45,48 лв. – отразена в период м.10.2014 г., а после и в период м.11.2014 г.;

24. Фактура № **********/06.01.2015 г., издадена от ***- ЕООД, с предмет на доставка: МЕДИКАМЕНТИ, ДО с ДК: 250,66 лв., ДДС с ПДК: 50,13 лв. – отразена в период м.01.2015 г., а после и в период м.01.2016 г.;

25. Фактура № **********/22.01.2015 г., издадена от ***-ЕООД, с предмет на доставка: МЕДИКАМЕНТИ, ДО с ДК: 1620,96 лв., ДДС с ПДК: 324,19 лв. – отразена в период м.01.2015 г., а после и в период м.03.2015 г.;

26. Фактура № **********/30.01.2015 г., издадена от ***-ЕООД, с предмет на доставка: МЕДИКАМЕНТИ, ДО с ДК: 339,13 лв., ДДС с ПДК: 67,13 лв. – отразена в период м.01.2015 г., а после и в период м.02.2015 г.;

27. Фактура № **********/30.01.2015 г., издадена от *** - ЕООД, с предмет на доставка: стоки,  ДО с ДК: 171,36 лв., ДДС с ПДК: 34,27 лв. – отразена в период м.01.2015 г., а после и в период м.02.2015 г.

По ЗКПО:

Във връзка с определяне на данъчните задължения на ревизираното лице по реда на ЗКПО са проверени първичните счетоводни документи, отчетните регистри, хронологични и аналитични записвания по счетоводните сметки, оборотни ведомости за съответните данъчни периоди, проследени са движението на паричните средства в брой и по банковите сметки, проследени са счетоводните записвания по счетоводните сметки, отразяващи приходите, разходите, клиенти и свързани с тях сметки, персонал и съдружници, ДМА, начин на формиране на данъчната основа по ЗКПО. Извършен е анализ на първичните и вторични счетоводни документи получени, издадени или създадени от „***“ ЕООД, както и дейността на дружеството като цяло. За всяка финансова година е проследена информацията от съответната ГДД като са взети предвид счетоводния финансов резултат /печалба/ и формиран данъчен финансов резултат – данъчна печалба, деклариран корпоративен данък, годишен корпоративен данък за внасяне, установени факти, обстоятелства и доказателства за тях. За всяка финансова година, включена в ревизирания период са определени общо приходи, общо разходи, счетоводна печалба.

По отношение на задълженията по ЗКПО са приети за установени факти и обстоятелства, водещи до корекция на декларираните резултати. Прието е, че отчетените от дружеството разходи за материали и разходи за външни услуги по фактури за покупки, издадени от доставчиците „***“ ЕООД, „***“ ЕАД, „***“ ЕООД, „***“ ЕООД, „*** ***“ ЕООД, „***“ ЕООД, „***“ ЕООД, ,***“ ЕООД, „***“ ЕООД, „***“ ЕООД, „***“ ЕООД, „***“ ЕООД, „***“ ЕООД, „***“ ЕООД, „***“ ЕООД и „***“ ЕООД, не отразяват реално извършени доставки, както и че няма доказателства за формираните разходи, които да обусловят реално извършени стопански операции. Установено е, че през ревизираните периоди от 01.01.2013 г. до 31.12.2018 г. фактурите, издадени от тези доставчици са включени от ревизираното лице като разходи и участват при определянето на счетоводния финансов резултат на дружеството за съответните финансови години. Разходите са осчетоводени по дебита на счетоводна сметка 601 „Разходи за материали“ и сметка 602 „Разходи за външни услуги“. В резултат, в частта по ЗДДС, органите на приходната администрация са формирали извод, че чрез осчетоводяването на първичните счетоводни документи като разходи по гореописаните сделки, които не са реално извършени, „***“ ЕООД е намалило финансовият си резултат с цел отклоняване от облагане с корпоративен данък.

Направено е предложение за корекция на декларирания финансов резултат в посока увеличение с отчетната стойност на изписаните доставки, фактурирани от горните доставчици.

За отчетната 2013 г. то е за увеличение на декларирания финансов резултат с отчетените разходи по фактурите, издадени от „***“ ЕООД и „***“ ЕООД с данъчна основа в общ размер на 59 357,04 лв. Във връзка с констатациите за липса на доставки по 3ДДС след данъчно преобразуване с определен корпоративен данък в размер на 7 475,00 лв., при деклариран от ревизираното лице такъв в размер на 1 539,29 лв. и внесен данък в размер на 1 539,29 лв., е предложен остатък за довнасяне в размер на 5 935,71 лв. със съответните лихви за забава.

За отчетната 2014 г. е направено предложение за увеличаване на декларирания финансов резултат с отчетените разходи по фактурите, издадени от „***“ ЕООД и „***“ ЕООД, с данъчна основа в общ размер на 17 424,65 лв. Във връзка с приеманията за липса на доставки по ЗДДС след данъчно преобразуване е определен корпоративен данък в размер на 2 820,54 лв., при деклариран от ревизираното лице в размер на 1 078,08 лв. и внесен такъв в размер на 1 078,08 лв., е установен остатък за довнасяне в размер на 1 742,46 лв. със съответните лихви за забава.

За отчетната 2015 г. е предложено увеличение на декларирания финансов резултат с отчетените разходи по фактурите, издадени от „***“ ЕООД, „***“ ЕООД, „***“ ЕООД, „***“ ЕООД и „МЕБЕЛ ТРУП КОРПОРЕЙШЪН“ ЕООД с данъчна основа в общ размер на 90 058,00 лв. След данъчно преобразуване е предложен за установяване корпоративен данък в размер на 10 583,41 лв., при деклариран от ревизираното лице:1 577,67 лв., внесен: 976,96 лв., и направени през годината авансови вноски в размер на 600,95 лв., е предложен размер на остатък за довнасяне: 9 005,80 лв., ведно със законните лихви за забава.

За отчетната 2016 г. е предложено увеличение на декларирания финансов резултат с отчетените разходи по фактурите, издадени от „*** ***“ ЕООД, „***“ ЕООД и „***“ ЕООД с данъчна основа в общ размер на 25 933,20 лв. След данъчно преобразуване е предложен за установяване корпоративен данък в размер на 4 923,16 лв., при деклариран от ревизираното лице: 238,84 лв., внесен авансово през годината: 46,17 лв., е предложен размер на остатък за довнасяне: 2 593,32 лв., ведно със законните лихви за забава.

За отчетната 2017 г. е предложено увеличение на декларирания финансов резултат с отчетените разходи по фактурите, издадени от „***“ ЕАД, „***“ ЕООД, „***“ ЕООД и „***“ ЕООД с данъчна основа в общ размер на 45 620,00 лв. След данъчно преобразуване е предложен за установяване корпоративен данък в размер на 4 923,16 лв., при деклариран: 238,84 лв. След приспадане на направените през годината авансови вноски в размер на 100,00 лв. и на внесеният ефективно данък в остатъчен размер на 138,84 лв., ревизиращият екип е направил предложение за установяване на задължение по ЗКПО за 2017 г. в размер на 4684,32 лв. и съответните лихви за забава върху тази сума.

За отчетната 2018 г. е предложено увеличение на декларирания финансов резултат с разходите по фактурите с издадени от „***“ ЕООД, „***“ ЕООД и „***“ ЕООД с данъчна основа в общ размер на 33 054,20 лв. След данъчно преобразуване е определен корпоративен данък в размер на 3 456,431 лв., при деклариран от ревизираното лице: 89,85 лв. След приспадане на направените през годината авансови вноски в размер на 150,00 лв., ревизиращият екип е установил остатък за довнасяне в размер на 3 366,58 лв. и съответните лихви за забава.

Ревизията приключва с Ревизионен акт № Р-22221719007821-091-001/16.06.2020 г., издаден от И.М.Р.**, на длъжност началник сектор „Ревизии“ в дирекция „Контрол“ при ТД на НАП с.*** - орган, възложил ревизията и Б.М.Я.**, на длъжност главен инспектор по приходите при ТД на НАП с.*** - ръководител на ревизията. Той е връчен електронно на ревизираното лице на 22.06.2020 г.

Видно от разпоредителната му част, на ***“ ЕООД са установени задължения за довнасяно общо в размер на 105 162,78 лв., от които: ДДС: 47 205,79 лв., корпоративен данък: 27 328,19 лв. и лихви: 30 628.80 лв.

С Жалба вх. № 53-06-5701/03.07.2020 г. по регистъра на ТД на НАП с.*** /вх. № 23-22-1036/09.07.2020 г. по регистъра на ДОДОП с.***/ „***“ ЕООД е оспорил в цялост ревизионния акт по административен ред.

С Решение № 1857/08.12.2020 г. директорът на Дирекция „ОДОП” е потвърдил РА в оспорената част на установения резултат по ЗДДС за данъчни периоди м.12.2013 г., м.02.2014 г., от м.06.2014 г. до м.07.2015 г., м.10.2015 г., м.11.2015 г., м.01.2016 г., м.05.2016 г., м.06.2016 г., м.12.2016 г., м.05.2017 г., от м.10.2017 г. до м.01.2018 г., м.12.2018 г. и м.02.2019 г., както и в частта по ЗКПО за данъчни периоди от 01.01.2013 г. до 31.12.2018 г., ведно със съответните лихви за забава. Със същото решение жалбата на „***“ ЕООД е оставена без разглеждане в останалата част като недопустима, тъй като за данъчните периоди м.01.2014 г., от м. 03.2014 г. до м. 05.2014 г. м. 06.2015 г., м.08.2015 г., м.09.2015 г., м.12.2015 г., от м.02.2016 г. до м.04.2016 г., от м.07.2016 г. до м.11.2016 г., от м.01.2017 г. до м.04.2017 г. от м.06.2017 г. до м.09.2017 г., от м.02.2018 г. до м.11.2018 г. и м.01.2019 г. по ЗДДС няма промяна на декларираните от „***“ ЕООД резултати, поради което за него не е налице правен интерес от оспорване на акта в тази част. Прието е, че е налице хипотезата на чл.88, ал.1, т.3 от АПК, поради което производството в тази част е прекратено. На „***“ ЕООД е указано, че решението в тази му част подлежи на обжалване чрез директора на дирекция ОДОП с.*** при ЦУ на НАП пред съответния административен съд в 7-дневен срок от връчването му.

За изясняване на делото от фактическа страна, по искане на жалбоподателя, е допусната и приета съдебно-счетоводна експертиза, която не е оспорена от страните, а съдът възприема като безпристрастно и компетентно изготвена, поради което я цени като годно доказателство.

След проучване и анализ на доказателствения материал по делото, вещото лице е систематизирало наличните данни, индивидуализирало е всяка от спорните доставки, посочило е съответната фактура - номер, дата на издаване, предмет на доставката, данъчна основа, данъчен кредит и обща стойност, посочило е съпътстващите доставката документи – договори, приемо-предавателни протоколи, опис на приетите стоки и услуги и сума на същите /Таблица 1/.

Експертът е констатирал дублирането на някои от фактурите чрез отразяването им по два пъти в дневниците за покупки на жалбоподателя и е посочил в кои месеци е направено това /Таблица 2/.

След анализ на представените съпроводителни документи, експертизата е установила, че е налице обвръзка количествено и видово на стоките с първичните счетоводни документи – издадените процесни фактури. Относно последващата реализация на стоките и след установяване на годишните обороти, приходите от продажби, съгласно ОПР, в т.ч. приходи от продажба на стоки, е направен извод, че последващата реализация на стоките е част от описаните обороти на дружеството като приходи от продажба на стоки.

Констатирано е, че за всеки данъчен период жалбоподателят е подавал справка-декларация по реда на чл.125, ал.1 от ЗДДС, съставена въз основа на отчетни регистри по образец. Отделно е направена проверка на счетоводните регистри на „***“ ЕООД и от тях е установено осчетоводяването като е посочена съответната дебит счетоводна сметка /сметка 302 „Материали“, сметка 4531 „начислен ДДС покупки, сметка 602 „Разходи за външни услуги“, сметка 601 „Разходи за материали“, сметка 206 „Компютърна система“, сметка 304 „стоки“, сметка 204 „Стопански инвентар“, сметка 209 „Други дълготрайни материални активи“/ и кредит счетоводна сметка /сметка 401 „Доставчици“/. Проучени са доказателствата относно осчетоводяване на процесните фактури при доставчиците, детайлно са проверени от вещото лице и резултатите са онагледени в табличен вид. Направено е изследване на данните за плащания, представени в преписката, както и допълнително представени такива, получени при проверка в счетоводството на дружеството-жалбоподател. Резултатите са обобщени и представени в Таблица 5.

В хода на съдебното производство са разпитани и двама свидетели на жалбоподателя – Румен С. и Станислав В. /без родство и дела със страните/. Съдът кредитира показанията им, тъй като ги намира за логични, достоверни и лишени от заинтересованост.

Първият свидетел Р. С. заявява, че е запознат с осъществяваната от жалбоподателя дейност, тъй като се познава с управителя на дружеството от години. В момента жалбоподателят стопанисвал един обект – аптека, но преди това обектите били три – аптеки и склад. Аптеките се намирали в наети помещения, които „***“ ЕООД означавало с рекламни табели, правело им ремонти, оборудвало ги със специални мебели с множество малки чекмедженца, преградни стъкла, витрини и други, монтирало самозаключващи се устройства. Във всяка аптека се инсталирали компютърни системи. Почистването се извършвало от други фирми. В аптеките, освен лекарства, се продавали и козметични продукти, провеждали се рекламни кампании, раздавали се рекламни материали – флаери, листовки, брошури, тефтери, химикали, рекламни торбички с надписи. Служителите били облечени с фирмени облекла, осигурени от дружеството /престилки, туники и др./. Стоките се доставяли на място от фирмите-доставчици, а самото дружество-жалбоподател ползвало лек автомобил, което не било негова собственост.

Свидетелят С. В. заявява, че познава собственичката на „***“ ЕООД от 2012 – 2013 г. По това време той самият бил собственик и управител на „***“ ЕООД – гр. с.*** и изпълнявал различни поръчки на „***“ ЕООД и изработвал различни рекламни материали – флаери, визитки, подаръчни кутии, настолни и работни календари, рекламни торбички и др. В аптеките на дружеството виждал и рекламни материали, изготвени от други дружества. Светещите табели, означаващи обектите, също били направени от друг. Знае, че в процесния период „***“ ЕООД е ползвало под наем и други помещения, освен това в което осъществява дейността си понастоящем. Във всички били извършвани строително-монтажни и ремонтни работи, правели се преградни стени от гипсокартон, окачени тавани, специално осветление. Относно поръчките св. В. уточнява, че винаги фирмата-изпълнител прави един или няколко идейни проекта, които показва на компютър, но рядко се прави разпечатка. Обикновено възложителят на поръчката преценява кой от вариантите да се изпълни въз основа на видяното в компютърен вариант, след което се пристъпва към изработката.

По делото са приети като неоспорени доказателствата, приложени от жалбоподателя към жалбата. Сред тях са заверени копия на вестник „Квантов преход“, в които са публикувани рекламни съобщения /карета/ на Аптека „***“.

При така установената фактическа обстановка съдът достига до следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима. Жалбоподателят е адресат на акта, засегнат неблагоприятно от обективираното в същия властническо волеизявление, поради което има правен интерес от оспорване. Жалбата е подадена в срока по чл.156, ал.1 ДОПК и е насочена срещу индивидуален административен акт, подлежащ на пряк съдебен контрол за законосъобразност.

Разгледана по същество жалбата е основателна.

Ревизионният акт е издаден от компетентен орган в кръга на определените му в закона правомощия /чл.119, ал.2 от ДОПК/.

Спазена е предписаната от чл.120, ал.1, пр.1 от ДОПК писмена форма по образеца по чл.120, ал.3 от ДОПК с всички задължителни реквизити по чл.120, ал.1, пр.2, т.1–8 от ДОПК, включително мотиви, обосноваващи от фактическа и правна страна установените задължения по ЗДДС с акцесорните им лихви по чл.175, ал.1 от ДОПК и кореспондираща разпоредителна част при определяне резултатите по данъчни периоди, както и установените задължения по ЗКПО, ведно със съответните лихви за забава. Фактическите констатации и правни изводи на РА са допълнени и така конкретизирани чрез тези по приложения към него РД № Р-22221719007821-092-001/21.04.2020 г., съставляващ неразделна негова част съгласно чл.120, ал.2, изр.1 ДОПК. В срока по чл.117, ал.5 от ДОПК е депозирано възражение срещу РД, което е разгледано и обсъдено в ревизионния акт.

РА е подписан с квалифицирани електронни подписи на издателите му, валидни към датата на неговото издаване, видно от представените от ответника преки доказателства по чл.184, ал.1 от ГПК - удостоверения по чл.24 ЗЕДЕП, възпроизведени на хартиен носител.

Ревизионното производство е проведено без допуснати съществени процесуални нарушения. Образувано е съгласно чл.112, ал.1 от ДОПК с издаването на Заповед за възлагане на ревизия № Р-22221719007821-020-001/04.12.2019 г. На И.М.Р.***– началник на сектор „Ревизии“ в дирекция „Контрол“ при ТД на НАП с.***, упълномощен със Заповед № РД-01-818/10.05.2019 г. на директора на ТД на НАП с.***. ЗВР има задължителното съдържание по чл.113, ал.1, т.1 от ДОПК – ревизираното лице е конкретизирано с данните по чл.81, ал.1, т.2–5 от ДОПК; определени са поименно и подлъжностно ревизиращите органи по приходите; конкретизирани са ревизираните задължения по ЗДДС и ЗКПО и ревизираните периоди; даден е 2-месечен срок за извършване на ревизията съобразно чл.114, ал.1 от ДОПК, който е продължен двукратно с две заповеди за изменение на ЗВР. Не е изтекъл преклузивният срок чл.109, ал.1, изр.1 от ДОПК.

В рамките на ревизията, на основание чл.37, ал.2 и 3 от ДОПК от ревизираното лице са изискани доказателства по нейния предмет и относно спорните доставки. Инициирани са насрещни проверки на доставчиците по чл.45, ал.1 от ДОПК по спорните фактури, като ПИНП с приложенията са приобщени по преписката. Служебно са направени справки по информационните масиви на НАП за тези доставчици. Тази доказателствена съвкупност е формирана със законосъобразно извършени от ревизиращите органи процесуални действия. За тях са изготвени протоколи в изискуемата от закона форма, които на основание чл.50, ал.1 от ДОПК се ползват с материална доказателствена сила относно отразените в тях обстоятелства.

Ревизията е извършена в срока, определен в ЗИЗВР № Р-22221719007821-020-003/09.03.2020 г., който е до 13.04.2020 г. За резултатите от нея е съставен РД № Р-22221719007821-092-001/21.04.2020 г. като е спазен срока по чл.117, ал.1 от ДОПК. Съдържанието на ревизионния доклад съответства на изискванията на чл.117, ал.2, т.1-10 от ДОПК и към него са приложени събраните от ревизията доказателства по чл.117, ал.3 от ДОПК.

Относно приложението на материалния данъчен закон съдът намира следното:

1. По ЗДДС

ДОПК не съдържа особени правила относно разпределението на доказателствената тежест в производството по ревизия по общия ред на чл. 112–120 ДОПК, поради което субсидиарно приложение намират правилата за доказване, установени в АПК и ГПК /арг. от § 2 ДР на ДОПК/. „***“ ЕООД черпи право на приспадане на данъчен кредит от спорните фактури, претендирайки го по съдебен ред след отказ за признаването му с ревизионния акт, поради което на основание чл.154, ал.1 от ГПК и чл.170, ал.2 от АПК, вр. § 2 от ДР на ДОПК негова е тежестта да докаже всички факти, на които основава искането си за признаване на това право, за да установи, че са изпълнени условията за възникването и упражняването му. Неизпълнението на задължението на ответника по доказателствата не освобождава дружеството-жалбоподател от тежестта да докаже наличието на всички предпоставки за съществуването на твърдяното от него право. Жалбоподателят не може да се позове на проявена от ответника пасивност при попълване на делото с доказателства и по този начин да цели освобождаване от собственото си задължение за провеждане на пълно доказване на обстоятелствата, съставляващи основание на претенцията му за признаване на право на приспадане на данъчен кредит. Единствено жалбоподателят носи тежестта да докаже реалността на доставките по процесните фактури, тъй като той твърди положителния факт, че такива доставки са осъществени и именно в това твърдение се състои възражението му срещу незаконосъобразността на РА в обжалваната част. Същият следва да проведе пълно доказване на своето оспорване, като създаде сигурно убеждение у съда в съществуването на фактите и връзките между фактите. В съответствие с разпределението на доказателствената тежест, както административният решаващ орган, така и съдът, имат правото, но и задължението да приемат за ненастъпили тези правни последици, чийто юридически факт е останал недоказан.

Доказателствената тежест в производството е указана от съда с разпореждане от 22.02.2021 г., като на страните е предоставена възможност да предприемат съответните процесуални действия.

В съответствие с нормата на чл. 6, ал. 1 ЗДДС доставка на стока е прехвърляне на правото на собственост или друго вещно право върху стока, а такава по чл.5, ал.1 от ЗДДС е всяка движима вещ. Аналогично е и легалното определение, дадено в чл.14, ал.1 от Директива 2006/112/ЕО, според което доставка на стоки е прехвърлянето на правото на разпореждане с материална вещ като собственик. Съгласно чл.9, ал.1 от ЗДДС доставка на услуга е всяко извършване на услуга. Облагаема според чл.12, ал.1 от ЗДДС е доставката на стока или услуга, извършена от данъчно задължено лице с място на изпълнение на територията на страната. Извършаването й е данъчно събитие /чл.25, ал.1 от ЗДДС/, което в съответствие с нормата на чл.25, ал.2 от ЗДДС възниква на датата, на която собствеността на стоката е прехвърлена, а услугата е извършена. Тогава, съгласно нормата на чл.25, ал.6, т.1 от ЗДДС, данъкът за извършената облагаема доставка става изискуем и възниква задължение на регистрираното лице да го начисли. Едновременно с настъпване на изискуемостта на данъка на основание чл.68, ал.2 от ЗДДС и чл.167 от Директива 2006/112/ЕО възниква правото на приспадането му.

Съгласно чл.68, ал.1, т.1 от ЗДДС данъчният кредит е сумата на данъка, която регистрирано лице има право да приспадне от данъчните си задължения по този закон, за получени от него стоки или услуги по облагаеми доставки. Определяйки предпоставките за възникване на право на приспадане на данъчен кредит, националният законодател, транспонирайки чл.168, б.“а” от Директива 2006/112/ЕО, в нормата на чл.69, ал.1, т.1 от ЗДДС е уредил право на регистрирано лице да приспадне данъка за стоките или услугите, използвани за целите на извършваните от него облагаеми доставки, които стоки или услуги са му доставени или предстои да му бъдат доставени от доставчик, регистриран по този закон.

След като са налице предпоставките за възникването му, вече породеното право на приспадане на данъчен кредит по чл.68, ал.1, т.1 вр. чл.69, ал.1, т.1 от ЗДДС подлежи на упражняване при условието по чл.71, т.1 ЗДДС - данъчно задълженото лице да притежава фактура, съставена в съответствие с чл.114–115 от ЗДДС с посочен на отделен ред данък за доставка на стоки или услуги, по които то е получател.

По аргумент от чл.25, ал.2 от ЗДДС без реално извършена доставка на стока по смисъла на по чл.6, ал.1 от ЗДДС и реално извършване на услуга по смисъла на чл.9 от ЗДДС данъчно събитие по чл.25, ал.1 от ЗДДС не настъпва, респективно - не възниква изискуемост на данъка в хипотезата на чл.25, ал.6, т.1 от ЗДДС, а оттам по аргумент от чл.68, ал.2 от ЗДДС не възниква и функционално свързаното право на приспадане на данъчен кредит по чл.68, ал.1, т.1 от ЗДДС, поради което същото не може да бъде упражнено дори при наличие на хипотезата на чл.71, ал.1, т.1 от ЗДДС /аналогична на чл.178, б.“а” от Директива 2006/112/ЕО/.

От горния анализ се установява, че за да възникне правото на приспадане на данъчен кредит по ЗДДС е необходимо кумулативното наличие на следните условия: доставка между регистрирани по ЗДДС лица, облагаема с данък върху добавената стойност /чл.68, ал.1, т.1 от ЗДДС/, предметът по която се използва за целите на извършвани от получателя облагаеми доставки /чл.69, ал.1 от ЗДДС/, удостоверена по някой от начините, посочените в чл.71 от ЗДДС, като счетоводният документ е отразен в дневника за покупки за съответния данъчен период и размерът на данъчния кредит е включен в справката- декларация за същия период /чл.72, ал.2 от ЗДДС/. Отсъствието на който и да елемент от пораждащия правото на приспадане фактически състав изключва възникването на правото.

В настоящият случай са събрани безспорни доказателства, че жалбоподателят е регистрирано по ЗДДС лице, считано от 27.11.2009 г. Водил е редовно счетоводство. Всички фактури, по които не е признато право на данъчен кредит отговарят на изискванията на чл.114 от ЗДДС и са отразени в дневника за покупки и в справки-декларации за съответните данъчни периоди, съобразно изискванията на чл.72, ал.2 от ЗДДС. Доставчиците по процесните фактури, към момента на издаването, им също са регистрирани по ЗДДС.

В случая, отказът да се признае право на данъчен кредит е мотивиран от данъчния орган с отсъствието на доказателства, установяващи извършването на доставки по смисъла на чл.6 от ЗДДС или чл.9 от ЗДДС. Органите по приходите са направили този извод въз основа на представените от ревизираното лице писмени доказателства и извършените насрещни проверки на доставчиците по процесните сделки. В хода на съдебното производство са събраха доказателства, категорично оборващи констатациите на ревизиращия екип, видно от приемно-предавателни протоколи към процесните фактури, приобщени с протоколи по надлежния ред, както и от заключението на вещото лице.

От събраните в хода на административното производство доказателства се установява, че страните по процесните доставки са регистрирани по ЗДДС лица; сделките са обективирани в данъчни фактури, съдържащи реквизитите по чл.114 от ЗДДС; фактурите са отразени в дневника за покупки и размерът на данъчния кредит е включен в справка-декларациите за съответните данъчни периоди; за фактурираните доставки е начислен данък върху добавената стойност; от предмета им следва, че са сключени с цел осъществяване на други облагаеми доставки. Единственото основание да не бъде признато право на приспадане на данъчен кредит по процесните фактури е отсъствието на реално извършени доставки на стоки и услуги. Това е и основният спорен въпрос между страните - получил ли е жалбоподателят действително, фактурираните стоки от издателите на фактурите. Същият застъпва тезата, че реално е получил фактурираните стоки и услуги, тъй като са придружени с приемо-предавателни протоколи и описи, което е доказателство за приемането на полученото от доставчиците стоки и услуги, респ. че тези стоки са вложени в извършваната от него стопанска дейност, а именно: търговия на дребно с лекарства и други фармацевтични дейности, както и че услугите са послужили за обезпечаване на тази дейност.

В процесния случай е спорно реалното осъществяване на доставките с предмет: стоки – медикаменти, календар работен 3 секции, визитни картички, рекламни хартиени торби, хартиени пликове, компютъра система и оборудване за аптека, кашони за документи, препарати, дрехи /елеци черни, тениски памучни/, материали по опис и гипсокартон, козметика по опис, терезиен ойл монодози, рескю промо пакет, есприко саше, козметични продукти: к-т Лиерак премиум, к-т Лиерак гел Стрим, к-т Лиерак лифтисим серум, омнибиотик „Панда“, регулатор метаболик и хиалурон, планшет скицник, луксозни подаръчни кутии, тефтери, рекламни календари, рекламни химикалки и др., както и тези с предмет: услуги, изразяващи се в: наеми, боядисване на шкафове и рафтове от МДФ, ремонт на „***“, боядисване на „***“, изработване на рекламни материали, отпечатване на рекламни материали, наем на складово помещение, абонаментно почистване на аптеки, художествено оформление и публикуване на рекламно каре във вестник „Квантов преход“, подмяна на окачен таван и луминисцентни модули с лед осветление, предпечат и печат на рекламни материали и др. Закупените стоки безспорно са свързани и необходими при осъществяване дейността на дружеството. От свидетелските показания се установи, че аптеките, стопанисвани от жалбоподателя, са били обозначени с рекламни табели и светещи знаци, предлагали са се рекламни материали с цел привличане на клиенти или насочване вниманието към различни продукти, помествани са рекламни съобщения в средства за масово осведомяване – вестник „Квантов преход“. В ревизирания период дружеството е ползвало три помещения, за които е заплащан наем. В тях са извършвани строително-монтажни и ремонтни работи. Те са били оборудвани със специални шкафове, витрини, рафтове и др., със специални заключващи устройства, подменян е таван, монтирани са осветителни тела и т.н. От една страна, съдебносчетоводната експертиза, която е приета по делото като неоспорена от страните, констатира, че стоките, предмет на спорните доставки, са вложени в последваща реализация, обусловена от конкретната дейност на жалбоподателя. Тази реализация е част от оборотите на дружеството, като приходи от продажба на стоки. От представените съпроводителни документи към фактурите се установява обвръзка количествено и видово на стоките с първичните счетоводни документи – издадените процесни фактури. От друга страна е ноторно известен факта, че търговски обекти от вида на стопанисваните от жалбоподателя, се обозначават чрез рекламни табели и обозначителни знаци, предлагат на клиентите си рекламни материали – брошури, листовки и др., поставят закупените лекарства и козметични продукти в рекламни пликове и торбички, провеждат различни рекламни кампании и привличат купувачи чрез раздаване на календарчета, картички, химикалки и др. От това може да се направи заключение, че стоките и услугите по всички спорни фактури са свързани с независимата икономическа дейност на дружеството. В тази връзка изводът на данъчните органи не кореспондира с факта на реално доставените стоки по спорните фактури – медикаменти по опис, козметика по опис, компютърна система, оборудване за аптека, рекламни материали и т.н. изброените фактурирани доставки представляват договори за покупко–продажба по смисъла на чл.183 от ЗЗД, във връзка с чл.318, ал.1 от ТЗ. С договорът за продажба продавачът се задължава да прехвърли на купувача собствеността на конкретна вещ, срещу цена. Задължение на продавача е и да предаде вещта на купувача /чл.187 от ЗЗД/. За да бъде прието, че фактурираните доставки са извършени е необходимо по безспорен начин да се установи, че издателите са прехвърлили в собственост и фактически са предали на получателя описаните движими вещи, респ. извършили са описаните услуги, и са получили от последния тяхната цена. Доказването може да се извърши чрез преки доказателства, които да установяват предаването на вещите, предмет на доставките от доставчика на получателя. Ангажирането на доказателства за главния факт /прехвърлянето на собствеността и предаването на стоките/, изключва необходимостта от установяване на предхождащи или последващи факти от съвкупната преценка, на които може да се направи единствения извод за настъпване на правнорелевантното обстоятелство. В случая от събраните по делото писмени доказателства – заявки, описи, приемо-предавателни протоколи по спорните фактури, счетоводни записи, представляват доказателства, които установяват пряко реалното осъществяване на сделките, водещи до единствения и категоричен извод, че последните са реализирани между издателите и получателя по фактурите. Реалността на доставката както на стоки, така и на услуги предполага оставянето на определени следи в обективната действителност, каквито в случая са налице. Въз основа на това следва да се приеме, че прехвърлянето на собствеността е доказано. Въпреки, че транспортирането на стоката не е елемент на фактическия състав на чл.68 от ЗДДС, същото е от значение за установяване по безспорен начин на правото на фактическо разпореждане с процесните стоки, съответно за установяване реалността на доставката. В тази връзка намират опора в доказателствата по делото и твърденията на управителя на ревизираното дружество, че стоките са доставяни на място в обектите на жалбоподателя с техен транспорт.

Липсата на доказателства за транспорт и доказателства за кадрова и техническа обезпеченост на доставчика не могат да бъдат самостоятелни основания за отказ на правото на данъчен кредит, като в този смисъл е практиката на СЕС по съединени дела С-80/11 и С-142/11, и по дела С-324/11, С-18/13, като в конкретиката на казуса същите не спомагат да се сподели извода на ревизиращия екип и на потвърдителното решение, че не е налице реалност на доставките. Затова изводът на съда е, че в съдебното производство, при доказателствена тежест на данъчнозадълженото лице, то е установи действителното извършване на процесните доставки на стоки и услуги и този правно релевантен факт е напълно доказан. Съвкупната оценка на посочените писмени доказателствени източници сочи на пълно количествено съответствие на стоките по фактурите с тези, отразени в обсъжданите документи.

На следващо място несъвместимо с неутралността на ДДС е признаването на реалността на доставката за целите на плащането на начисления от доставчика данък, но не и за правото на приспадане на данъчен кредит от получателя по нея. В тази връзка е практиката на СЕС по Решението от 21.06.2012 година по съединени дела C-80/11 и C-142/11. Разпоредбите на чл. 167, чл. 168, буква а), чл. 178, буква а) и чл. 273 от Директива 2006/112 трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална практика, съгласно която данъчният орган отказва да признае право на приспадане, поради това че данъчнозадълженото лице не се е уверило, че издателят на фактурата за стоките, във връзка с които се иска упражняване на това право, има качеството на данъчнозадължено лице, разполагал е със стоките, предмет на доставката, бил е в състояние да ги достави и е изпълнил задълженията си за деклариране и за внасяне на данъка върху добавената стойност, или поради това че въпросното данъчнозадължено лице не притежава други документи, освен фактурата, от които да е видно съществуването на посочените обстоятелства, макар да са изпълнени предвидените в Директива 2006/112 процесуални и материалноправни условия за упражняването на правото на приспадане и данъчнозадълженото лице да не разполага с данни за евентуални нарушения или измама от страна на въпросния издател /т.2 от диспозитива на решението/.

В разглеждания казус притежаването на данъчните документи по чл.71, т.1 от ЗДДС, определяемостта на родовоопределените вещи по представените описи и подписани от „предал“ и „приел“ приемо-предавателни протоколи,  наличието на плащане по фактурите, договорите и анексите към тях, заключението на вещото лице сочат на осъществяване на предпоставките на правото на приспадане на данъчен кредит. Задължението за извършването на оценка на доказателствата е за националната юрисдикция и то по правилата на националния правопорядък /вж. т.32 от решението на СЕС по дело С-285/11/. При този извод за реалност на доставките правото на приспадане на данъчен кредит не може да бъде отказано, съгласно т.33 от Решението по дело С-285/11 на СЕС. Санкцията на отказа на право на приспадане на ДДС е недопустима при липса на обективни данни за участие от ДЗЛ в данъчна измама, съгласно т.39 – т.41 от цитираното решение. В посочения смисъл е съдебната практика на Върховния административен съд на Република България, обективирана в Решение № 53 от 04.01.2013 г., постановено по адм. дело № 5302/2012 г., I отд., Решение № 26 от 03.01.2013 г., постановено по адм. дело № 4038/2012 г., I отд., и Решение № 7703 от 25.06.2015 г., постановено по адм. дело № 9274/2014 г., I отд.

Предвид всички гореизложени съображения се налага изводът, че процесните фактури, издадени от „***“ ЕООД с ЕИК ***, „***“ ЕАД с ЕИК ***, „***“ ЕООД с ЕИК ***, „***“ ЕООД с ЕИК ***, „*** ***“ ЕООД с ЕИК ***, „***“ ЕООД с ЕИК ***, „***“ ЕООД с ЕИК ***, „***" ЕООД с ЕИК ***, „***“ ЕООД с ЕИК ***, „***“ЕООД с ЕИК ***, „***“ ЕООД с ЕИК ***, „***“ ЕООД с ЕИК ***, „***“ ЕООД с ЕИК ***, „***" ЕООД с ЕИК ***, „***“ ЕООД с ЕИК ***, „***“ ЕООД с ЕИК ***, „***“ ЕООД с ЕИК ***, в данъчните периоди м.12.2013 г., м.02.2014 г., от м.06.2014 г. до м.07.2015 г., м.10.2015 г., м.11.2015 г., м.01.2016 г., м.05.2016 г., м.06.2016 г., м.12.2016 г., м.05.2017 г., от м.10.2017 г. до м.01.2018 г., м.12.2018 г. и м.02.2019 г. удостоверяват осъществени облагаеми доставка по смисъла на чл.6/9, ал.1 от ЗДДС, които са надлежно документирани с първични счетоводни документи и осчетоводени на база същите, по които е начислен правомерно данък, и които формират данъчен кредит за приспадане по смисъла на чл.68, ал.1 и чл.69, ал.1, т.1 от ЗДДС, който неправилно е отказан на получателя. С оглед на това, постановеният отказ относно тези доставки следва да бъде отменен.

Същевременно, през ревизирания период „***“ ЕООД е упражнило право на приспадане на данъчен кредит по фактури от доставчици, които са отразявани по два пъти: в месеца на издаването им и в следващ данъчен период, като е дублиран резултатът за периодите. От „***“ ЕООД не е извършена корекция на резултата.

Констатираното дублиране налага извършване на корекция на резултата в съответните месеци, както и начисляване на лихви върху съответните задължения. За всеки данъчен период регистрираното по ЗДДС лице подава справка-декларация по реда на чл.125, ал.1 от  ЗДДС, съставена въз основа на отчетни регистри по образец. Справка-декларацията се подава до 14-то число включително на месеца, следващ данъчния период, за който се отнася. Началната дата на изчислителния период за лихвата е 15-то число на следващия месец, след данъчния период, за който е дублирано включването на съответната фактура. В случая, крайната дата за изчисляване на лихвата е 16.06.2020 г. - датата, на която е издаден процесния РА № Р-22221719007821-091-001/16.06.2020 г.

Съдът, след като направи необходимите изчисления, установи задълженията по дублираните фактури и лихвите върху тях. Същите са посочени в табличен вид, като са вписани и периодите, в които те са отразени.

 

Дан. период

№ на документ

Дата на издаване

контрагент

ДО с ДК

ДДС

Период, в който е изчислена лихвата

лихва

2.2014

**********

30.12.2013

***с.*** ООД

36,71

7,34

 

 

7.2014

**********

30.12.2013

***с.*** ООД

36,71

7,34

15.08.2014 -16.062020

4,35

 

 

 

 

 

 

 

 

1.2014

**********

09.01.2014

*** ЕАД

118,78

24,91

 

 

7.2014

**********

09.01.2014

*** ЕАД

124,54

24,91

15.08.2014 -16.06.2020

14,77

 

 

 

 

 

 

 

 

2.2014

35735

17.01.2014

***ЕООД

10,03

2,01

 

 

7.2014

35735

17.01.2014

***ЕООД

10,03

2,01

15.08.2014 -16.06.2020

1,19

 

 

 

 

 

 

 

 

1.2014

**********

20.01.2014

*** ЕАД

709,99

142

 

 

2.2014

**********

20.01.2014

*** ЕАД

709,99

142

15.03.2014 -16.06.2020

90,23

 

 

 

 

 

 

 

 

2.2014

3226

05.02.2014

***

976,67

195,33

 

 

7.2014

3226

05.02.2014

***

976,67

195,33

15.08.2014 -16.06.2020

115,8

 

 

 

 

 

 

 

 

2.2014

**********

13.02.2014

***с.*** ООД

24,36

4,87

 

 

7.2014

**********

13.02.2014

***с.*** ООД

24,36

4,87

15.08.2014 -16.06.2020

2,89

 

 

 

 

 

 

 

 

2.2014

**********

17.02.2014

***

81,82

16,36

 

 

7.2014

**********

17.02.2014

**

81,82

16,36

15.08.2014 -16.06.2020

9,7

 

 

 

 

 

 

 

 

2.2014

**********

19.02.2014

***с.*** ООД

33,57

6,71

 

 

7.2014

**********

19.02.2014

***с.*** ООД

33,57

6,71

15.08.2014 -16.06.2020

3,98

 

 

 

 

 

 

 

 

2.2014

**********

27.02.2014

*** ООД

86,95

17,39

 

 

7.2014

**********

27.02.2014

*** ООД

86,95

17,39

15.08.2014 -16.06.2020

10,31

 

 

 

 

 

 

 

 

3.2014

*********

04.03.2014

***

66,30

13,25

 

 

8.2014

*********

04.03.2014

***

66,26

13,26

15.09.2014 -16.06.2020

7,71

 

 

 

 

 

 

 

 

5.2014

580221

14.05.2014

***

249,37

46,09

 

 

6.2014

580221

14.05.2014

****

230,43

46,09

15.07.2014 -16.06.2020

27,72

 

 

 

 

 

 

 

 

5.2014

118497

21.05.2014

***

312,67

61,79

 

 

6.2014

118497

21.05.2014

***

308,93

61,79

15.07.2014 -16.06.2020

37,17

 

 

 

 

 

 

 

 

6.2014

21612245

05.06.2014

*** ООД

116,37

23,27

 

 

6.2014

21612245

05.06.2014

**ООД

116,36

23,28

15.07.2014 -16.06.2020

14

 

 

 

 

 

 

 

 

6.2014

**********

20.06.2014

***ЕООД

77,44

15,49

 

 

6.2014

**********

20.06.2014

***ЕООД

77,44

15,49

15.07.2014 -16.06.2020

9,32

 

 

 

 

 

 

 

 

9.2014

6256906

04.09.2014

***АД

445,85

89,17

 

 

9.2014

6256906

04.09.2014

***АД с.***

416,62

89,17

15.10.2014 -16.06.2020

51,35

 

 

 

 

 

 

 

 

9.2014

6309207

24.09.2014

***АД

188,72

37,74

 

 

10.2014

6309207

24.09.2014

***АД

182,18

37,74

15.11.2014 -16.06.2020

21,41

 

 

 

 

 

 

 

 

10.2014

6349338

10.10.2014

***АД

55,73

11,15

 

 

11.2014

6349338

10.10.2014

***АД

55,73

11,15

15.12.2014 -16.06.2020

6,23

 

 

 

 

 

 

 

 

10.2014

**********

11.10.2014

***ЕАД

151,59

30,32

 

 

11.2014

**********

11.10.2014

***ЕАД

151,70

30,34

15.12.2014 -16.06.2020

16,96

 

 

 

 

 

 

 

 

10.2014

6384442

24.10.2014

***АД

180,71

36,14

 

 

11.2014

6384442

24.10.2014

***АД

174,17

36,14

15.12.2014 -16.06.2020

20,2

 

 

 

 

 

 

 

 

10.2014

**********

24.10.2014

***ЕАД

132,66

26,53

 

 

11.2014

**********

24.10.2014

***ЕАД

101,03

26,53

15.12.2014 -16.06.2020

14,83

 

 

 

 

 

 

 

 

10.2014

6403753

31.10.2014

***АД

458,78

91,76

 

 

11.2014

6403753

31.10.2014

***АД

458,78

91,76

15.12.2014 -16.06.2020

51,28

 

 

 

 

 

 

 

 

10.2014

**********

31.10.2014

***ЕАД

54,00

10,8

 

 

11.2014

**********

31.10.2014

***ЕАД

54,00

10,8

15.12.2014 -16.06.2020

6,04

 

 

 

 

 

 

 

 

10.2014

**********

31.10.2014

***ЕАД

227,38

45,48

 

 

11.2014

**********

31.10.2014

***ЕАД

227,38

45,48

15.12.2014 -16.06.2020

25,42

 

 

 

 

 

 

 

 

1.2015

**********

06.01.2015

***ЕООД

250,66

50,13

 

 

1.2016

**********

06.01.2015

***ЕООД

250,66

50,13

15.02.2016 -16.06.2020

22,06

 

 

 

 

 

 

 

 

1.2015

10270907

22.01.2015

**

1620,96

324,19

 

 

3.2015

10270907

22.01.2015

**

1620,95

324,19

15.04.2015 -16.06.2020

170,27

 

 

 

 

 

 

 

 

1.2015

10271953

30.01.2015

**

339,13

67,83

 

 

2.2015

10271953

30.01.2015

**

339,13

67,83

15.03.2015 -16.06.2020

36,21

 

 

 

 

 

 

 

 

1.2015

**********

30.01.2015

*** ЕООД

171,36

34,27

 

 

2.2015

**********

30.01.2015

*** ЕООД

171,36

34,27

15.03.2015 -16.06.2020

18,29

 

809,69

 

На база горните изчисления настоящата инстанция направи корекция на декларираните резултати с главница непризнато право на данъчен кредит 1432,36 лв. и съответни лихви за периода 809,69 лв., като по периоди корекциите на декларираните резултати от жалбоподателя са следните:

        - за м.02.2014 г. не признава право на данъчен кредит в размер на 142 лв. и съответна лихва в размер на 90,23 лв. /изчислена за периода от 15.03.2014 до 16.06.2020 г./;

- за м.06.2014 г. не признава право на данъчен кредит в размер на 146,65 лв. и съответна лихва в размер на 88,21 лв. /изчислена за периода от 15.07.2014 до 16.06.2020 г./;

- за м.07.2014 г. не признава право на данъчен кредит в размер на 274,92 лв. и съответна лихва в размер на 162,99 лв. /изчислена за периода от 15.08.2014 до 16.06.2020 г./;

- За м.08.2014 г. не признава право на данъчен кредит в размер на 13,26 лв. и съответна лихва в размер на 7,71 лв. /изчислена за периода от 15.09.2014 до 16.06.2020 г./;

- За м.09.2014 г. не признава право на данъчен кредит в размер на 89,17 лв. и съответна лихва в размер на 51,35 лв. /изчислена за периода от 15.10.2014 до 16.06.2020 г./;

- За м.10.2014 г. не признава право на данъчен кредит в размер на 37,74 лв. и съответна лихва в размер на 21,41 лв. /изчислена за периода от 15.11.2014 до 16.06.2020 г./;

- За м.11.2014 г. не признава право на данъчен кредит в размер на 252,20 лв. и съответна лихва в размер на 140,96 лв. /изчислена за периода от 15.12.2014 до 16.06.2020 г./;

- За м.02.2015 г. не признава право на данъчен кредит в размер на 102,10 лв. и съответна лихва в размер на 54,50 лв. /изчислена за периода от 15.03.2015 до 16.06.2020 г./;

- За м.03.2015 г. непризнава право на данъчен кредит в размер на 342,19 лв. и съответна лихва в размер на 170,27 лв. /изчислена за периода от 15.04.2015 до 16.06.2020 г./;

- За м.01.2016 г. непризнава право на данъчен кредит в размер на 50,13 лв. и съответна лихва в размер на 22,06 лв. /изчислена за периода от 15.02.2016 до 16.06.2020 г./.

2. По ЗКПО

Предмет на делото е законосъобразността на РА в частта на установения корпоративен данък за данъчните периоди от 01.01.2013 г. до 31.12.2018 г.

В хода на ревизията, органите по приходите са извършили проверка относно коректното осчетоводяване на приходите и разходите за спорните периоди и съответно правилното определяне на данъчния финансов резултат и дължимия корпоративен данък. Приели са, че са налице факти и обстоятелства, които водят до необходимост от корекция на декларираните резултати, тъй като фактурите, издадени от “***“ ЕООД, „***“ ЕАД, „***“ ЕООД, „***“ ЕООД, „*** ***“ ЕООД, „***“ ЕООД, „***“ ЕООД, ,***“ ЕООД, „***“ ЕООД, ,***“ ЕООД, „***“ ЕООД, „***“ ЕООД, „***“ ЕООД, „***“ ЕООД, „***“ ЕООД и „***“ ЕООД не отразяват реално извършени доставки, респективно няма доказателства за формираните разходи, които да обусловят реално извършени стопански операции.

През ревизираните периоди от 01.01.2013 г. до 31.12.2018 г. фактурите, издадени от горецитираните доставчици са включени от ревизираното лице като разходи и участват при определянето на счетоводния финансов резултат иа дружеството за съответните финансови години. Разходите са осчетоводени по дебита на счетоводна сметка 601 „Разходи за материали“ и сметка 602 „Разходи за външни услуги“.

В резултат на възприетото, в частта по ЗДДС, органите на приходната администрация са формирали извод, че чрез осчетоводяването на първичните счетоводни документи за извършване на разходи по гореописаните сделки, „***“ ЕООД е намалило финансовият си резултат с цел отклоняване от облагане с корпоративен данък. На основание чл.26. т.2 от 3KПО, във връзка с чл.10, ал.1 и 3 от ЗКПО ревизиращите органи са извършили корекция на декларирания финансов резултат в посока увеличение с отчетната стойност на изписаните доставки, фактурирани от горецитираните доставчици. След данъчното преобразуване на жалбоподателя е доначислен корпоративен данък, както следва:

- за отчетната 2013 г. е извършено увеличение на декларирания финансов резултат с отчетените разходи по фактурите, издадени от „***“ ЕООД и „***“ ЕООД с данъчна основа в общ размер на 59 357,04 лв. Във връзка с възприетата липса на реални доставки по ЗДДС, след данъчно преобразуване с определен корпоративен данък в размер на 7 475,00 лв., при деклариран от ревизираното лице: 1 539,29 лв., и внесен: 1 539,29 лв., органите са установили остатък за довнасяне в размер на 5 935,71 лв. На основание чл.175 от ДОПК са начислили лихва за забава: 3140,61 лв.;

- за отчетната 2014 г. е извършено увеличение па декларирания финансов резултат с отчетените разходи по фактурите, издадени от „***“ ЕООД и „***“ ЕООД, с данъчна основа в общ размер на 17 424,65 лв. Във връзка с възприетата липса на доставки по ЗДДС след данъчно преобразуване е определен корпоративен данък в размер на 2 820,54 лв., при деклариран от ревизираното лице: 1 078,08 лв. При внесен данък в размер на 1 078,08 лв., органите са установили остатък за довнасяне в размер на 1 742,46 лв. На основание чл.175 от ДОПК са начислени лихва за забава в размер на 921,94 лв.;

- за отчетната 2015 г. е извършено увеличение на декларирания финансов резултат с отчетените разходи по фактурите, издадени от „***“ ЕООД, „***“ ЕООД, „***“ ЕООД, „***“ ЕООД и „***“ ЕООД с данъчна основа в общ размер на 90 058,00 лв. След данъчно преобразуване е установен корпоративен данък в размер на 10 583,41 лв., при деклариран от ревизираното лице в размер на 1 577,67 лв. При внесен данък в размер на 976,96 лв. и направени през годината авансови вноски в размер на 600,95 лв., органите са установили остатък за довнасяне в размер на 9 005,80 лв. На основание чл.175 от ДОПК са начислени лихва за забава в размер на 3 848,37 лв.;

- за отчетната 2016 г. е извършено увеличение на декларирания финансов резултат с отчетените разходи по фактурите издадени от „*** ***“ ЕООД, „***“ ЕООД и „***“ ЕООД с данъчна основа в общ размер на 25 933,20 лв., След данъчно преобразуване е установен корпоративен данък в размер на 2 639,49 лв., при деклариран от ревизираното лице в размер на 46,17 лв. При внесен данък в размер па 46,17 лв., органите са установили остатък за довнаеяне в размер на 2 593,32 лв. Па основание чл.175 от ДОПК са начислени лихва за забава в размер на 974,89 лв.;

- за отчетната 2017 г. е извършено увеличение на декларирания финансов резултат с отчетените разходи по фактурите, издадени от „***“ ЕАД, „***“ ЕООД, „***“ ЕООД и „***“ ЕООД с данъчна основа в общ размер на 45 620,00 лв. След данъчно преобразуване е установен корпоративен данък в размер на 4 923,16 лв., при деклариран от ревизираното лице в размер на 238,84 лв. След приспадане на направените през годината авансови вноски в размер на 100,00 лв. и внесеният ефективно данък в остатъчен размер на 138,84 лв., органите са установили остатък за довнасяне в размер на 4 684,32 лв. На основание чл.175 от ДОПК са начислени лихва за забава в размер на 1 051,67 лв.;

- за отчетната 2018 г. е извършено увеличение на декларирания финансов резултат с отчетените разходи по фактурите, издадени от „***“ ЕООД, „***“ ЕООД и „***“ ЕООД с данъчна основа в общ размер на 33 054,20 лв. След данъчно преобразуване е определен корпоративен данък в размер на 3 456,431 лв., при деклариран от ревизираното лице: 89,85 лв. След приспадане на направените през годината авансови вноски в размер на 150,00 лв., органите са установили остатък за довнасяне в размер на 3 366,58 лв. На основание чл.175 от ДОПК невнесеният в срок корпоративен данък за 2018 г. са начислени съответните лихви за забава в размер на 414,31 лв.

Съдът, предвид направените по-горе изводи за реалност на спорните доставки, намира че така определените задължения за корпоративен данък са неправилни и незаконосъобразни.

Съгласно чл.10, ал.1 от ЗКПО, счетоводен разход се признава за данъчни цели когато е документално обоснован чрез първичен счетоводен документ по смисъла на Закона за счетоводството, отразяващ вярно стопанската операция. Предвид установените и подробно изложени съображения, съдът счита, че издадените на жалбоподателя фактури отразяват вярно посочените в тях стопански операции, доколкото същите са реално осъществени, поради което незаконосъобразно не са признати за данъчни цели.

В настоящият случай „***“ ЕООД доказа, че разходите са действително направени, фактурите –  издадени от посочените в тях данъчнозадължени лица, които осъществяват стопанска дейност, водят счетоводството си и имат ресурс за осъществяване на документираните доставки.

Същевременно, поради отразяването на фактурите, посочени по-горе в решението, по два пъти в дневниците за покупки на жалбоподателя, съдът направи преизчисление на корпоративния данък за 2013 г., 2014 г. и 2015 г. /тъй като дублираните фактури са издадени през тези години/.

За финансовата 2013 г.:

Подадена е Годишна данъчна декларация за финансовата 2013 година със:

- счетоводен финансов резултат /печалба/ - 15 392,92 лв.

- формиран данъчен финансов резултат - данъчна печалба -15 392,92 лв.

-  Деклариран корпоративен данък -1 539,29 лв.

- Годишен корпоративен данък за внасяне - 1 539,29 лв.

Предвид установеното дублиране на Фактура № **********/30.12.2013 г. с ДО: 36,71 лв., то със сума в същия размер следва да се увеличат счетоводния финансов резултат /печалба/ и формирания данъчен финансов резултат /данъчна печалба/. На тази база дължимият корпоративен данък /КД/ за 2013 г. се определя на 1542,96 лв., от които на 31.03.2014 г. е внесен такъв в размер на 356,73 лв., а на 28.04.2014 г. – 1182,56 лв., или общо: 1539,29 лв. Следователно, дължимият корпоративен данък е в размер на 3,67 лв.

На основание чл. 175 от ДОПК, във връзка с чл. 1 от ЗЛДТДПДВ за невнесените в срок суми в размер на 3,67 лв. се дължи лихва в размер на общо 2,22 лв. /изчислена до 16.06.2020 г./.

За финансовата 2014 година:

Подадена е Годишна данъчна декларация за финансовата 2014 година със:

- счетоводен финансов резултат /печалба/ - 10 765,45 лв.;

- формиран данъчен финансов резултат /данъчна печалба/ - 10 780,80 лв.;

- деклариран корпоративен данък - 1078,08 лв.;

- годишен корпоративен данък за внасяне - 1078,08 лв.

Предвид това, че са дублирани фактури, издадени в същия период, както следва:

- Фактура № **********/09.01.2014 г., ДО с ДК: 118,78 лв., ДДС;

- Фактура № **********/17.01.2014 г., ДО с ДК: 10.03 лв.;

- Фактура № **********/20.01.2014 г., ДО с ДК: 709,99 лв.;

- Фактура № **********/05.02.2014 г., ДО с ДК: 976,67 лв.;

- Фактура № **********/13.02.2014 г., ДО с ДК: 24,36 лв.;

- Фактура № **********/17.02.2014 г., ДО с ДК: 81,82 лв.;

- Фактура № **********/19.02.2014 г., ДО с ДК:33,57 лв.;

- Фактура № **********/27.02.2014 г., ДО с ДК: 86,95 лв.;

- Фактура № **********/04.03.2014 г., ДО с ДК: 66,30 лв.;

- Фактура № **********/14.05.2014 г., ДО с ДК: 249,37 лв.;

- Фактура № **********/21.05.2014 г., ДО с ДК: 312,67 лв.;

- Фактура № **********/05.06.2014 г., ДО с ДК: 116,37 лв.;

- Фактура № **********/20.06.2014 г., ДО с ДК: 77,44 лв.;

- Фактура № **********/04.09.2014 г., ДО с ДК: 445,85 лв., ДДС с ПДК: 89,17 лв.;

-  Фактура № **********/24.09.2014 г., ДО с ДК: 188,72 лв., ДДС с ПДК: 37,74 лв.;

- Фактура № **********/10.10.2014 г., ДО с ДК: 55,73 лв.;

- Фактура № **********/11.10.2014 г., ДО с ДК: 151,59 лв.;

- Фактура № **********/24.10.2014 г., ДДС с ПДК: 36,14 лв.;

- Фактура № **********/24.10.2014 г., издадена от ***ЕАД, ДО с ДК: 132,66 лв.;

- Фактура № **********/31.10.2014 г., ДО с ДК: 458,78 лв.;

- Фактура № **********/31.10.2014 г., ДО с ДК: 54,00 лв.;

- Фактура № **********/31.10.2014 г., ДО с ДК: 227,38 лв.,

Общата стойност на данъчната основа е 4668,94 лв. Със сума в същия размер се увеличава печалбата за 2014 г. – тя е 15 434,39 лв., а данъчната печалба е 15 434,39 лв.

Корпоративният данък за 2014 г. се определя на 1543,44 лв. При внесен такъв в размер на 1078,08 лв. на 26.03.2015 г. /в законоустановения срок/, дължим остава корпоративен данък: 465,36 лв.

На основание чл.175 от ДОПК, във връзка с чл. 1 от ЗЛДТДПДВ за невнесените в срок суми в размер на 465,36 лв. се дължи лихва, която изчислена към 16.06.2020 г. е 234,45 лв.

За финансовата 2015 г.

В ГДД за финасовата 2015 г. са декларирани:

- с счетоводен финансов резултат /печалба/- 15 741,02 лв. и формиран данъчен финансов резултат - данъчна печалба - 15 776,11 лв.

- Деклариран корпоративен данък- 1 577,61 лв.

- Направени авансови вноски през годината - 976,96 лв.

- Годишен корпоративен данък за внасяне - 600,65 лв.

Предвид установените дублирания, към счетоводния финансов резултат /печалба/ за 2015 г. следва да се прибавят 23 821 лв., формирана от следните фактури:

- Фактура № **********/06.01.2015 г., ДО с ДК: 250,66 лв.;

- Фактура № **********/22.01.2015 г., ДО с ДК: 1620,96 лв.;

- Фактура № **********/30.01.2015 г., ДО с ДК: 339,13 лв.;

- Фактура № **********/30.01.2015 г., ДО с ДК: 171,36 лв.

Установява се печалба от 18 123,12 лв. и данъчна печалба: 18 123,12 лв.

Корпоративният данък се определя на 1812,31 лв.

При внесен такъв 1577,61 лв. остава за довнасяне КД 235,00 лв.

На основание чл.175 от ДОПК, във връзка с чл. 1 от ЗЛДТДПДВ за невнесените в срок суми в размер на 235,00 лв. се дължи лихва 94,46 лв., изчислена към 16.06.2020 г.

За финансовите 2016 г., 2017 г. и 2018 г. резултатите са такива, каквито са декларирани от жалбоподателя със съответните годишни данъчни декларации.

В обобщение, предвид увеличаването на финансовия резултат на жалбоподателя за 2013 г., 2014 и 2015 г. се установява дължим корпоративен данък в размер на 704,03 лв.

Поради това РА в остатъка на установения корпоративен данък до 27 328,19 лв. следва да бъде отменен. Т.е. установява се корпоративен данък за данъчни периоди от 01.01.2013 г. до 31.12.2018 г. в размер на 704,03 лв., а остатъкът от 26 624,16 лв. се явява недължим.

На основание чл.81 ГПК във вр. с § 2 ДР на ДОПК съдът следва да се произнесе по претенциите на страните за присъждане на разноски, независимо, че ответникът не представил списък по чл.80 от ГПК. Този факт лишава страната от правото да иска изменение на решението в частта на разноските, но не освобождава съда от задължението по чл.81 от ГПК.

Жалбоподателят е представил списък по чл.80 от ГПК, с който е заявил разноски в размер на 2550 лв., от които: 50,00 лв. – внесена държавна такса, 1500,00 лв. – платен адвокатски хонорар, и 1000,00 лв. – възнаграждение за вещо лице, изготвило ССчЕ. На основание чл.161, ал.1, изр.1 от ДОПК, предвид изхода на спора, на жалбоподателя се дължат разноски съразмерно на уважената част от жалбата, които са в размер на 2470,10 лв.

Предвид изхода на спора и по аргумент от чл.161, ал.1, изр.2 и изр.3 от ДОПК на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ с.*** е дължимо юрисконсултско възнаграждение за един адвокат съобразно на отхвърлената част от жалбата. При приложение на нормата на чл.8, ал.1, т.5 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения дължимото от жалбоподателя в полза на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ с.*** юрисконсултско възнаграждение е 112,23 лв.

Мотивиран от гореизложеното и на основание чл.160, ал.1 от ДОПК настоящия съдебен състав на Административен съд – Перник

 

Р   Е   Ш   И   :

 

ОТМЕНЯ Ревизионен акт № Р-22221719007821-091-001/16.06.2020 г., издаден от И.М.Р.***– началник на сектор, възложил ревизията, и Б.М.Я.***– главен инспектор по приходите – ръководител на ревизията, потвърден с Решение № 1857/08.12.2020 г. на директора на Дирекция „Обжалване и данъчноосигурителна практика“ при ЦУ на НАП – гр. с.*** в частта на установения резултат по ЗДДС в размер на 45 755,43 лв. /четиридесет и пет хиляди седемстотин петдесет и пет лева и четиридесет и три стотинки/ по фактури, издадени от „***“ ЕООД с ЕИК ***, „***“ ЕАД с ЕИК ***, „***“ ЕООД с ЕИК ***, „***“ ЕООД с ЕИК ***, „*** ***“ ЕООД с ЕИК ***, „***“ ЕООД с ЕИК ***, „***“ ЕООД с ЕИК ***, „***" ЕООД с ЕИК ***, „***“ ЕООД с ЕИК ***, „***“ЕООД с ЕИК ***, „***“ ЕООД с ЕИК ***, „***“ ЕООД с ЕИК ***, „***“ ЕООД с ЕИК ***, „***" ЕООД с ЕИК ***, „***“ ЕООД с ЕИК ***, „***“ ЕООД с ЕИК ***, „***“ ЕООД с ЕИК ***, в данъчните периоди м.12.2013 г., м.02.2014 г., от м.06.2014 г. до м.07.2015 г., м.10.2015 г., м.11.2015 г., м.01.2016 г., м.05.2016 г., м.06.2016 г., м.12.2016 г., м.05.2017 г., от м.10.2017 г. до м.01.2018 г., м.12.2018 г. и м.02.2019 г., и лихвите за забава върху същата сума в размер на 19 467,32 лв. /деветнадесет хиляди четиристотин шестдесет и седем лева и тридесет и две стотинки/, до 16.06.2020 г., както и за корпоративен данък в размер на 26 624,16 лв. /двадесет и шест хиляди лева шестстотин двадесет и четири лева и шестнадесет стотинки/ за данъчни периоди от 01.01.2013 г. до 31.12.2018 г. и законната лихва върху същата сума в размер на 10 020,66 лв. /десет хиляди и двадесет лева и шестдесет и шест стотинки/, изчислена до 16.06.2020 г.

ОТХВЪРЛЯ жалбата на „***“ ЕООД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: с. Д.***, ул. ***№ ***, представлявано от управителя Д.Д.З., в частта на установения резултат по ЗДДС в размер на 1450,36 лв. /хиляда четиристотин и петдесет лева и тридесет и шест стотинки/ по фактури, издадени от „***с.***“ ООД, „***“ ЕАД, **“ ЕООД, „**“ ООД, „**“, „*** ООД, „***“, „**“, „***“ ООД, „**“ ООД, „**“ ЕООД, „**“ АД, „**“ ЕАД, „**“ ЕООД, „**“ И „***“ ЕООД, в данъчните периоди м.12.2013 г., м.01.2014 г. – м.03.2014 г., м.05.2014 г., м.06.2014 г. м.09.2014 г. м.09.2014 г. м.10.2014 г., м.11.2014 г. и м.01.2015 г., и лихвите за забава върху същата сума в размер на 809,69 лв. /осемстотин и девет лева и шестдесет и девет стотинки/ до 16.06.2020 г., както и за корпоративен данък в размер на 704,03 лв. /седемстотин и четири лева и три стотинки/ за данъчни периоди от 01.01.2013 г. до 31.12.2015 г. и лихвата за забава върху същата сума в размер на 331,13 лв. /триста тридесет и един лева и тринадесет стотинки/, изчислена до 16.06.2020 г.

ОСЪЖДА Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ при ЦУ на НАП да заплати на „***“ ЕООД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: с. Д.***, ул. ***№ ***, представлявано от управителя Д.Д.З., разноски по делото в размер на 2470,10 лв. /две хиляди четиристотин и седемдесет лева и десет стотинки/.

ОСЪЖДА „***“ ЕООД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: с. Д.***, ул. ***№ ***, представлявано от управителя Д.Д.З., да заплати на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ при ЦУ на НАП – гр. с.***, сумата от 112,23 лв. /сто и дванадесет лева и двадесет и три стотинки/.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от връчване на преписи на страните.

 

 

                                                                СЪДИЯ:/П/