РЕШЕНИЕ
№ 260986/02.11.2020 г.
гр. Варна
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН
СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ХХ състав, в открито
съдебно заседание, проведено на двадесет и първи септември две хиляди и двадесета година,
в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ОРЛИН
ЧАРАКЧИЕВ
при участието
на секретаря Ани Динкова,
като разгледа
докладваното от съдията
гражданско дело
№ 5357 по описа на
съда за 2019 г.,
за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството по делото е образувано по предявени по реда на чл. 422 ГПК
от „В.и к.Д.“ АД *** ООД обективно кумулативно съединени установителни искове,
както следва: 1) иск с правно
основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД за сумата от 2096.43 лева, представляваща дължима
главница за ползвани и незаплатени ВиК услуги по
партида с клиентски № *, за имот, находящ се в гр. Д., бул. „** с.“ № * – завод, начислени по фактури, както следва: фактура № * г. за отчетен период от 04.04.2017 г. до 04.05.2017 г., фактура № * г. за отчетен период от 05.09.2018 г. до 03.10.2018 г., фактура № * г. за отчетен период от 03.10.2018 г. до 05.11.2018 г., фактура № * г. за отчетен период от 05.11.2018 г. до 03.12.2018 г.; 2) иск с правно основание чл. 86, ал.
1 ЗЗД за сумата от 203.92 лева, представляваща обезщетение за забава върху
главницата, начислено за периода от 05.06.2017 г. до 24.01.2019 г., за които
суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр. дело № * г. по описа на ВРС.
Ищецът „В.и к.Д.“ АД твърди, че ответникът „В.Д.“ ООД, в качеството си на
потребител на водоснабдителни и канализационни услуги за обект, находящ се в гр.
Д., бул. „** с.“ № * – завод, клиентски № *, е ползвал предоставени от ищеца услуги, които не е заплатил. Посочва, че
ответното дружество не е заплатило задължения на обща стойност 2096.43 лева по
фактури, както следва: фактура № * г. за отчетен период от
04.04.2017 г. до 04.05.2017 г., фактура № * г. за отчетен период от 05.09.2018 г. до 03.10.2018 г., фактура № * г. за отчетен период от 03.10.2018 г. до 05.11.2018 г., фактура № * г. за отчетен период от 05.11.2018 г. до 03.12.2018 г. Поддържа, че
падежът на вземанията по всяка от фактурите е настъпил след изтичането на
тридесетдневен срок от издаването ѝ, като ответникът дължи обезщетение за
забава върху главницата в размер на 203.92 лева за периода от 05.06.2017 г. до
24.01.2019 г. Обосновава правния си интерес от предявяване на иска с твърдения,
че в негова полза е издадена заповед за изпълнение за процесните вземания по ч.
гр. дело № * г. по описа на ВРС, срещу която е постъпило възражение от ответника. Претендира
присъждане на извършените по делото разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е депозирал писмен отговор, с който
изразява становище за неоснователност на исковите претенции. Счита, че
претендираните суми са произволно определени, като оспорва реално да са
потребени ВиК услуги на посочената в исковата молба стойност. Моли предявените
искове да бъдат отхвърлени и да му бъдат присъдени разноски.
Предявява насрещен осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД за
сумата от 1506 лева, представляваща получена на 19.10.2015 г. без основание
сума за служебно начислени ВиК услуги по фактура № * г., ведно със законната лихва, считано от момента на депозиране на
исковата молба в съда – 16.07.2019 г. до окончателното изплащане на
задължението.
Претенцията си обосновава с твърдения, че на 19.10.2015 г. „В.Д.“ ООД е
заплатила на „В.и к.Д.“ АД сумата от
1506 лева, начислена с фактура № * г. Посочва, че същата съставлява цена за служебно начислени ВиК услуги,
които не са реално потребени. Заявява, че с влязло в сила решение по гр. д. № * г. по описа на РС-Д. е прието за установено между страните, че „В.Д.“ ООД
не дължи на „В.и к.Д.“ АД сумата от 750 лева, част вземането по горепосочената
фактура.
В проведеното по делото открито съдебно заседание процесуалните
представители на страните поддържат изразените позиции по спора.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото, съдът приема за
установено от фактическа страна:
Приети са като доказателства по делото „Общи условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от ВиК оператор“ на „В.и к.Д.“ АД.
Като доказателство по делото е приобщен оригинал от карнет 606 на „В.и к.Д.“ АД за отчитане на потреблението на ВиК услуги по партида № * за обект завод за спиртни напитки с адрес: гр. Д., бул. „** с.“ № 74, с потребител „В.Д.“ ООД, за периода от 05.01.2016 г. до 03.12.2019 г.
От приетото по делото и неоспорено от страните заключение на ССчЕ на вещото Е. Тр., което съдът кредитира като обективно, мотивирано и компетентно
дадено, се установява, че общият размер на месечните задължения за заплащане на
ВиК услуги по партида „В. А.“ ООД (наименование на ответното дружество до
27.12.2018 г.) за които са издадени процесните
фактури № * г., № * г., № * г. и № **********/ 04.12.2018 г. възлиза на 2775,55 лв., от която са заплатени
679,12 лв., с което се формира неизплатен остатък от 2096,43 лв. Вещото лице е
установило, че обезщетението за забава върху неизплатената главница възлиза на 206,41
лв. за периода от датата на падежа на всяко от задълженията за главница до 23.01.2019
г. Експертът сочи, че по издадената от ищеца фактура № * г. за ползвани ВиК услуги на обща стойност
1506,00 лв. с ДДС е извършено пълно погашение от ответника.
Към доказателствата по делото е приобщено гр. д. № * г. по описа на РС-Д..
Предвид така установеното от фактическа страна се налагат следните
правни изводи:
По
първоначално предявените искове:
Предявени са обективно-кумулативно съединени
искове с правно основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1 от ГПК вр. чл. 79,
ал. 1 и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за
реално изпълнение по облигационно правоотношение за доставка на ВиК услуги и заплащане на обезщетение за забава върху
просрочените месечни задължения на абоната.
За успешното провеждане на исковата защита
ищецът следва да установи в условията на пълно и главно доказване, че 1) ответникът
е потребител на ВиК услуги за процесния обект, 2) че ищецът е предоставил
твърдяното количество ВиК услуги на обекта за посочения период, 3) изпадането
на ответника в забава, 4) размера на претенциите.
Съгласно
§. 1, т. 2, б. „а“ от ДР на ЗРВКУ потребители
на ВиК услуги
са а) юридически или физически лица
- собственици или ползватели на съответните
имоти, за които се предоставят
В и К услуги. С идентично
съдържание е и текстът на разпоредбата на чл. 2, ал. 1, т.1 от ОУ на ответника.
В тази връзка по делото
е обявено за безспорно и ненуждаещо се от доказване в отношенията между
страните, че същите са в облигационно отношение, по силата на което ответникът
се явява потребител на водоснабдителни и канализационни услуги като титуляр на
партида с клиентски № *, за обект, находящ се в гр. Д., бул. „** с.“ № * – завод.
Не е спорно по делото,
че обектът гр. Д. е водоснабден и че обслужващото го СТИ е изправно.
Спорен по делото обаче е
въпросът осъществена ли е реална доставка от ВиК оператора, което обстоятелство
е възложено в тежест на доказване на ищеца.
В тази връзка следва да
бъде съобразен редът и начинът на измерване, отчитане и разпределение на
количествата питейна вода и на количествата отведени и пречистени отпадъчни
води, уреден в правилата на ОУ за предоставяне на ВиК услуги на потребителите,
които са служебно известни на съда, както и в Наредба № 4 от 14.09.2004 г.
В чл. 23, ал. 4, изр.
първо от ОУ е предвидено, че отчитането на средствата за търговско измерване
(водомерите) следва да се извършва от служител на ВиК оператора, в присъствието
на титуляра на абонатния номер или на негов представител. По този начин
резултатите от отчитането се свеждат до знанието на потребителя. В същото
време, с подписа си върху карнетния лист абонатът удостоверява неизгоден за
себе си факт. Последното е от значение при преценката на доказателствената сила
на карнетния лист, който е частен свидетелстващ документ и се ползва с
доказателствена сила само когато удостоверява неизгодни за издателя му факти, като
е непротивопоставим на страната, която не го е подписала.
В случая от карнетните листи
представени по делото се установява, че за процесните периоди 04.04.2017 г. до
04.05.2017 г., 05.09.2018 г. до 03.10.2018 г., 03.10.2018 г. до 05.11.2018 г.,
05.11.2018 г. до 03.12.2018 г. представител на абоната е положил подпис при
отчитането на водомера за всички месеци. Карнетните листи са оспорени
своевременно от ответника в частта досежно автентичността на тези подписи,
респективно не е налице презумпцията по чл. 301 от ТЗ. В тази връзка съдът е
открил производство по реда на чл. 193 от ГПК и предвид обстоятелството, че
ответникът чиято е тежестта да докаже неавтентичността на подписите положени за
дружеството на основание чл. 193, ал.1, предл. първо от ГПК, не е ангажирал доказателства
в тази посока оспорването се явява неоснователно. Респективно съдът е обвързан
да приеме, че подписите положени върху карнетния лист изхождат от представител
на търговеца и удостоверяват, че същият е запознат и е бил съгласен с
начисленото количество ВиК услуги за всеки един от месеците включен в
процесните периоди. Така полагайки подпис върху карнета абонатът е признал
количеството и размера на доставените му ВиК услуги, съответно и възникналото
задължение за заплащанто им. Изложеното сочи, че предявеният главен иск се
явява основателен за релевираните искови периоди, за които съобразно
заключението на ССчЕ, което съдът кредитира като мотивирано, компетентно и
обективно за партида с абонатен № 42577 са издадени фактури на стойност 2096.43 лв., кореспондираща на исковата сума,
поради което искът следва да се уважи изцяло.
С оглед настъпилия падеж
на всяко едно от месечните задължения за периодите 04.04.2017 г. до 04.05.2017
г., 05.09.2018 г. до 03.10.2018 г., 03.10.2018 г. до 05.11.2018 г., 05.11.2018
г. до 03.12.2018 г. и неизпълнението на абоната за заплащането им в
тридесетдневен срок, считано от датата на издаване на съответната фактура (чл.
33, ал.2 от ОУ), основателен се явява и иск по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за
установяване на задължението за мораторна лихва върху съответните главници за
периода 30.06.2017 г. до 24.01.2019 г. Дължмото задължение за обезщетение за
забава съобразно заключението на ССчЕ възлиза на 206,41 лв., до който размер
акцесорния иск се явява основателен, а за разликата
до претендираната с исковата молба сума от 249,55 лв. следва да се отхвърли
като неоснователна.
По насрещния иск:
За успешното провеждане на исковата защита по
иска с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД ищецът следва да
установи в условията на пълно и главно доказване, че на 19.10.2015 г. е
заплатил на ищеца сумата от 1506 лева, начислена с фактура №
**********/21.08.2013 г., а ответникът следва да установи правното основание за
получаване на сумата.
По делото не е спорно, а и от заключението на
ССчЕ се установява, че сумата по издадената от „В.и к.Д.“ АД фактура № **********/21.08.2013 г. е изцяло
заплатена от „В.Д.“ ООД.
На следващо място от приобщеното по делото гр.
д. № * г. по описа на РС-Д. е
видно, а и между страните не е спорно, че с влязло в сила на 14.07.2016 г. решение
е прието за установено между страните, че „В. А.“
ООД (наименование на ответното дружество до 27.12.2018 г.) не дължи на
ответника сумата от 750,00 лв. представляващо частично задължение по фактура № * г. издадена за сумата от 1506,00 лв. служебно
начислена консумация от 500 куб.м. вода.
Доколкото не се спори, че решението по
частичния иск е влязло в сила същото има силата на пресъдено
нещо между страните и съдът по настоящото дело е обвързан да приеме, че ответникът
по насрещния иск дължи на ищеца по него сумата от 750,00 лв. като част от общо
задължение по фактура № * г. в
размер на 1506,00 лв. Респективно последващото плащане по фактурата е лишено от
правно основание до размер от 750,00 лв., а за разликата над тази сума до
пълния размер на фактурата от 21.08.2013 г. „В.и к.Д.“ АД следва да установи в настоящия процес
основание за получаване на плащането.
В тази връзка в мотивите на решението по гр.
д. № * г. по описа на РС-Д. е
прието, че в действителност за отразения във фактурата период на потребление е
изтекло количество вода от 49,224 куб.м. вместо претендираните 500 куб.м.
Респективно съдът приема, че плащането по фактурата извършено от „В.Д.“ ООД е
извършено в изпълнение на облигационната връзка между страните до размера на
сумата необходима за погасяване на реално консумираното от потребителя
количество вода от 49,224 куб.м., или пропорционално до размер от 148,27 лв., а
за разликата от 1357,73 лв. до общо платената сума от 1506,00 лв. ответникът не
е доказал основание за получаването ѝ.
В обобщение насрещния осъдителен иск за
осъждане на „В.и к.Д.“ АД да върне
неоснователно заплатената от „В.Д.“ ООД
сума по фактура № * г. се
явява основателен до размер от 1357,73 лв., до който следва да се уважи, а за
разликата до пълния размер на фактурираната сума от 1506,00 лв. искът се явява
неоснователен и следва да се отхвърли.
Вследствие на частичното уважаване на насрещната
претенция основателен се явявата и акцесорния за законна лихва, считано от
датата на депозирането му в съда - 16.07.2019 г. до окончателното погасяване на
задължението.
По разноските:
Предвид изхода на
спора, право на разноски в производството имат и двете страни.
В заповедното
производство ищецът претендира присъждане на разноски в общ размер от 96,92
лв., които с настоящото решение следва да бъдат редуцирани с оглед отхвърлената част от исковете до размер
от 95,13 лв., която сума следва да се присъди на ищеца, на
основание чл. 78, ал. 1 и 8 от ГПК. В настоящото производство ищцовото
дружество представя доказателства за сторени разноски за държавна такса от 133,85 лв. и платен депозит за ССчЕ от 100,00
лв., а предвид направеното с исковата молба искане съдът определя по реда на
чл. 78, ал. 8 от ГПК на страната и юрисконсултско възнаграждение от 100,00 лв. Доколкото
юрисконсултското възнаграждение е определено в минимален размер, неоснователно
се явява възражението за прекомерност релевирано от ответника. След направените
изчисления съдът намира, че в полза на страната съобразно уважената част от
исковете следва да бъдат присъдени разноски в общ размер от 327,71 лв., на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
Предвид частичното уважаване
на насрещната исковата претенция, представените от ответника доказателства за
извършени съдебни разноски от общо 610,24 лв. - 60,24 лв. за държавна такса,
50,00 лв. за заключние по допуснатата ССчЕ и 500,00 лв. плaтено в брой адвокатско възнаграждение и частичната основателност на
направеното от ищеца възражение за неговата прекомерност, на ищеца по насрещния
иск следва да се присъди сумата от 414,90 лв., на основание чл. 78, ал.1 от ГПК.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЕМА
ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че „В.Д.“ ООД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление:*** дължи
на „В.и к.Д.“ АД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление:***, сумата от 2096.43 лева, представляваща дължима главница за ползвани
и незаплатени ВиК услуги по партида с клиентски № *, за имот, находящ се в гр. Д., бул. „** с.“ № * – завод, начислени по фактури, както следва: фактура № * г. за отчетен период от 04.04.2017 г. до 04.05.2017 г., фактура № * г. за отчетен период от 05.09.2018 г. до 03.10.2018 г., фактура № * г. за отчетен период от 03.10.2018 г. до 05.11.2018 г., фактура № * г. за отчетен период от 05.11.2018 г. до 03.12.2018 г., както и сумата от 206,41 лева, представляваща
обезщетение за забава върху главницата, начислено за периода от 30.06.2017 г.
до 24.01.2019 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК
по ч.гр. дело № * г. по описа на ВРС, на основание чл. 422 от ГПК, като
ОТХВЪРЛЯ иска за заплащане на обезщетение за забава върху
главницата, начислено за периода от 30.06.2017 г. до 24.01.2019 г. за разликата над присъдената сума от 206,41
лева до претендирания с исковата молба размер от 249,55 лв., като
неоснователен.
ОСЪЖДА „В.и к.Д.“ АД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление:***
да заплати на „В.Д.“ ООД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление:*** сумата от 1357,73 лева,
представляваща получена на 19.10.2015 г. без основание сума за служебно
начислени ВиК услуги по фактура № * г., ведно със законната лихва,
считано от момента на депозиране на исковата молба в съда – 16.07.2019 г. до
окончателното изплащане на задължението, на основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД, като
ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над присъдената сума от 1357,73
лева до претендирания с насрещната
искова молба размер от 1506,00 лв., като неоснователен.
ОСЪЖДА
„В.Д.“ ООД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление:***, да заплати на „В.и к.Д.“ АД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление:*** сумата 95,13 лв., представляваща сторените съдебно-деловодни разноски в заповедното производство по ч. гр. д. № * г.
по описа на ВРС, както и сумата 327,71 лв., представляваща
сторените в настоящото производство съдебно-деловодни разноски, на основание
чл. 78, ал. 1 вр. ал. 8 от ГПК.
ОСЪЖДА
„В.и к.Д.“ АД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление:***, да заплати „В.Д.“ ООД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление:*** сумата 414,90 лв., представляваща сторените в настоящото производство съдебно-деловодни разноски, на основание чл.
78, ал. 1 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване
пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: