Р Е Ш Е Н И Е № 1457
06.12.2019
г., гр. Пловдив
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, Гражданско
отделение, VI-ти
гр. състав, в публично съдебно заседание на тринадесет ноември две хиляди и
деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА
ДЗИВКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВИДЕЛИНА КУРШУМОВА
ТАНЯ ГЕОРГИЕВА
при участието на секретаря Валентина Василева, като
разгледа въззивно гражданско дело № 2420 по описа за 2019 г. на ПОС, VI-ти гр. състав, докладвано от съдия В.Куршумова, за да
се произнесе, взе предвид следното:
Въззивно производство по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Производството
е образувано по въззивна жалба, подадена от ответника в първоинстанционното
производство А.Д.Ш., ЕГН **********, с адрес: ***,
чрез адвокат Е.И., против Решение № 360/26.07.2019 г. постановено по гр.д.№
2482 по описа за 2018 г. на Районен съд Асеновград, I гр.с.,
с което се признава
за установено, че А.Д.Ш., ЕГН ********** дължи на “Теленор
България” ЕАД, ЕИК **** със седалище и адрес на управление гр. ****,
представлявано от О. Б. Ш., сумата от общо 1 769.97 лева (хиляда седемстотин шестдесет и девет лева и
деветдесет и седем стотинки), представляваща месечни абонаментни такси за
периода от 05.07.2016г. до 04.10.2016г. за мобилни номера ****, ****, ****, **** и лизингови вноски за мобилни апарати в общ размер
от 433,22 лева, дължими по допълнителни споразумения от 26.06.2015г., от
31.08.2015г. и от 29.03.2016г. и договори за лизинг от
26.06.2015г. и от 29.03.2016г. на мобилни апарати „Samsung Note 4 White“ и „Samsung Galaxy S 7 Edge 32Gb Gold“, както
и лизингови вноски за периода от месец
октомври 2016 до месец май 2017г. за мобилен апарат „Samsung Note 4 White“ в
размер на 340,72 лева и за периода от месец октомври 2016г. до месец февруари
2018г. за мобилен апарат „Samsung Galaxy S 7 Edge 32Gb Gold“ в размера на
996,03 лева, дължими по договори за лизинг от
26.06.2015г. и от 29.03.2016г., ведно с обезщетение за забава в размер
на законната лихва от датата на подаване на заявлението 30.08.2018г. до
окончателното изплащане на вземането, за събиране на което е издадена заповед
за изпълнение № 1034 от 31.08.2018 по ч.гр.д.№ 2040/2018г. по описа на АРС,
както и А.Д.Ш. е осъдена да заплати на “Теленор
България” ЕАД сумата от 460,08 лева - направени по производството разноски и
сумата от 395,40 лева - направени в заповедното производство разноски.
Във въззивната жалба се излагат оплаквания за
недопустимост на атакуваното съдебно
решение с довода, че искането на ищеца е за установяване на вземането му по
фактури, а съдът се е произнесъл за негови вземания по договори и споразумения.
Излагат се и оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на решението с
довода, че ищецът не е доказал при условията на пълно и главно доказване
исковата претенция, както и че не е доказал облигационната обвързаност между
страните, тъй като на част от представените договори липсва подпис, издадените
фактури не били основание за плащане. Оспорва се вземане за неустойка като
противоречащо на добрите нрави. Искането към въззивния съд е за отмяна на
обжалваното решение. В съдебно заседание претендира разноските по делото.
В срока по чл.263 от ГПК е подаден
отговор на въззивната жалба от въззиваемата страна „Теленор България” ЕАД, ЕИК ****
със седалище и адрес на управление гр. ****, чрез адвокат З.Ц., с който същата
се оспорва като неоснователна. Взема се становище по конкретните
оплаквания във въззивната жалба и се излагат подробни доводи и съображения за
неоснователност на твърденията и
аргументите в жалбата. Искането към въззивния съд е за оставяне на жалбата без
уважение и за потвърждаването на първоинстанционното решение. Правят се
доказателствени искания за допускането на съдебно-счетоводна
експертиза и съдебно - техническа експертиза с формулирани задачи в жалбата.
С определение в открито съдебно
заседание на 13.11.2019 г. въззивният съд остави без уважение доказателствените
искания на въззиваемата страна.
Пловдивският
окръжен съд, след като провери обжалваното решение съобразно правомощията си по
чл.269 от ГПК, прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намери за установено от
фактическа и правна страна следното:
Въззивната
жалба е подадена в срок, от легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване
съдебен акт, поради което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.
Първоинстанционното производство е
образувано по предявени обективно съединени искове с правна квалификация чл.
422, вр. с чл. 415 и чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД. Ищецът
излага твърдения, че между “Теленор България” ЕАД и А.Д.Ш. е сключен договор за мобилни услуги №603141357от 29.02.2012г. за
мобилен номер ****, ведно с допълнително споразумение № 00533712 по програма
Заедно към договор за мобилни/фиксирани услуги и Договор за лизинг от 05.12.2012 г. за предоставянето на мобилен
апарат Samsung Galaxy S III
Mini White. Твърди, че
между страните е сключен и Договор за мобилни
услуги №********* от 17.05.2013г. за мобилен номер **** и мобилен апарат Alcatel X230L, както Сертификат за пакетни услуги Globul combo + № ********* от 17.05.2013 г. за мобилни номера **** и ****, както и за мобилен номер ****, който е
ползван по предходен договор. Също така, че между страните е сключен Договор за
мобилни услуги №********* от 25.06.2014г. за мобилен номер **** и мобилен тел.апарат Nokia 106, както и Сертификат за пакетни услуги Globul combo + № ********* от
25.06.2014 г. за мобилни номера ****; ****; ****,
както и за номер ****, който е ползван по предходен договор. Позовава се и на Допълнително
споразумение № ********* към договор за мобилни/фиксирани услуги от 26.05.2015
г. за мобилен номер ****, с което по отношение на посочения мобилен номер
влиза в сила нов абонаментен план. Посочва, че с Допълнително споразумение №
********* от 26.06.2015 г. към договор
за мобилни/фиксирани услуги за мобилен номер **** влиза в сила нов абонаментен план, както и на ответника бил
предоставен телефонен апарат Samsung Galaxy Note 4 White, за който е сключен
отделен Договор за лизинг от 26.06.2015 г. към мобилен номер ****. С Допълнително споразумение № ********* към договор за
мобилни/фиксирани услуги от 31.08.2015 г. за
мобилен номер **** влязал
в сила нов абонаментен план. Излага и твърдения, че между страните е
сключен и Договор за мобилни услуги №********* от 29.03.2016г., с който на
ответника е предоставен мобилен номер ********** и мобилно устройство - Tablet Alcatel Pixi3 7 Black. С Допълнително споразумение № ********* към договор за
мобилни/фиксирани услуги за мобилен номер ****
бил предоговорен нов абонаментен план, както и на ответника бил предоставен
мобилен апарат Samsung
Galaxy S7 Edge 32Gb Gold, за който между страните бил подписан и Договор за
лизинг от 29.03.2016 г.Въз основа на изложените обстоятелства ищецът твърди, че
между страните са постигнати договорености за предоставянето на мобилни услуги
за мобилен номер ****, мобилен номер ****, мобилен номер ****
и мобилен номер ****, срещу заплащането
от страна на ответника на абонаментни такси, съгласно посочените по - горе
договори и допълнителни споразумения. Твърди се и за постигнати договорености
за закупуването от ответника на мобилни устройства на изплащане. С Договор за лизинг
от 26.06.2015 г. на ответника бил предоставен мобилен апарат Samsung Galaxy Note 4 White срещу
заплащането на обща цена за лизинговата вещ в размер на 979, 57 лв. с ДДС и за
неговото ползване ответникът се задължил да извърши 23 месечни лизингови вноски
в размер на 42, 59 лв. с ДДС / 35, 49 лв. без ДДС/. Посоченото мобилно
устройство било предоставено към мобилен номер
****, съгласно Допълнително споразумение №
********* от 26.06.2015 г.С Договор за
лизинг от 29.03.2016 г. на ответника бил предоставен мобилен апарат Samsung
Galaxy S7 Edge 32Gb Gold срещу заплащането на обща цена за лизинговата вещ в
размер на 1 347, 57 лв. с ДДС и за неговото ползване ответникът се задължил да
извърши 23 месечни лизингови вноски в размер на 58, 59 лв. с ДДС / 48, 83 лв.
без ДДС/. Посоченото мобилно устройство било предоставено към мобилен номер ****, съгласно Допълнително споразумение № ********* към договор за мобилни/фиксирани услуги.Всяка от
лизинговите вноски по договорите за лизинг е следвало да се фактурира заедно
със сметките за ползваните през отчетния период мобилни услуги чрез посочените
за всеки от тях мобилни номера.
Претендира се неизпълнение от
ответника на задължението му за заплащане абонаментни такси за мобилни номера ****, ****, **** и **** и на месечните лизингови вноски за мобилни
устройства Samsung Galaxy Note 4 White и Samsung Galaxy S7 Edge 32Gb Gold, за
които ищецът е издал фактура № **********/05.08.2016 г. за отчетен период
05.07.2016 г.-04.08.2019 г. за сумата от
166, 88 лв. с падеж на плащане 20.08.2016 г., фактура № **********/05.09.2016
г. за отчетен период 05.08.2016 г. - 04.09.2016 г. за сумата от 186, 87 лв. с падеж 20.09.2016 г. и фактура №
**********/05.10.2016 г. за отчетен период 05.09.2016 г. - 04.10.2016 г. за
сумата от 79, 47 лв. с падеж на плащане 20.10.2016 г. Посочва, че през периода
на издаване на процесните фактури спрямо ползваните от ответника мобилни номера
и мобилни устройства на лизинг са се прилагали следните условия: за мобилен номер **** - условията, договорени в Договор
за мобилни услуги №*********/29.02.2012г. и Допълнително споразумение № ********* от
26.06.2015 г.; за мобилен номер **** -
условията, договорени в Договор за мобилни услуги №*********/
17.05.2013г. и Допълнително
споразумение № ********* към договор за мобилни/фиксирани услуги от 31.08.2015
г.; за мобилен номер ****
- условията, договорени в Договор за мобилни услуги №********* от 25.06.2014г. и Допълнително споразумение № ********* от 29.03.2016 г.към договор за мобилни/фиксирани услуги; за мобилен номер **** - условията, договорени в Договор
за мобилни услуги №********* от 29.03.2016г.; за мобилен апарат Samsung Galaxy
Note 4 White - условията, договорени в Договор за лизинг от 26.06.2015 г.; за мобилен апарат Samsung Galaxy S7 Edge 32Gb Gold -
условията, договорени в Договор за лизинг от 29.03.2016 г. Ищецът посочва, че
предвид неизпълнението от ответника на задължението му за заплащането на
договорените абонаментни такси и лизингови вноски, начислени в две
последователно издадени фактури, на осн.чл.19б от Общите условия на „Теленор
България“ ЕАД едностранно е прекратил посочените по-горе договори и
допълнителни споразумения. За момент на прекратяване счита датата на спирането
на достъпа на клиента до мобилната мрежа на оператора чрез мобилни номера, която
посочва, че е 27.09.2016 г.В предвид предсрочното прекратяване на договорите и
на допълнителните споразумения към тях, ищецът е издал фактура №
**********/05.11.2016 г. за сумата от 3 067, 69 лв., в която е включено
задължение на ответника за заплащане на неустойка от 1 730, 94 лв. / и
която сума изрично се сочи, че не се претендира с предявения иск/ и за сумата
от 1 336, 75 лв. - предсрочно изискуемите вноски за мобилните апарати
Samsung Galaxy Note 4 White и Samsung Galaxy S7 Edge 32Gb Gold, заплащането на
които се претендира от ищеца на осн.чл.12, ал.2 от Общите условия на договора
за лизинг.
С оглед на изложеното с предявения
установителен иск ищецът моли да бъде постановено решение, с което да бъде
признато за установено, че ответникът му дължи сумата в общ размер на
1 769, 97 лв. - абонаментни такси и
лизингови вноски, за които е издал фактура № **********/05.08.2016 г., фактура
№ **********/05.09.2016 г. и фактура №
**********/05.10.2016 г. за отчетен период 05.09.2016 г. - 04.10.2016 г., както
и предсрочно изискуемите лизингови вноски по фактура № **********/05.11.2016 г.,
за които е издадена Заповед за изпълнение на парично задалжение по чл.410 ГПК
по ч.гр.д.№ 2040/2018 г. по описа на РС Асеновград, ведно с обезщетение за
забава в размер на законната лихва от датата на подаване на заявлението до
изплащането й. Претендира направените по делото разноски, както и тези в
заповедното производство.
Ответникът
намира предявените искове за допустими, но за неоснователни като оспорва същите
по основание и размер. Оспорва обстоятелството, че ищцовото дружество му е
предоставило услугите в обема, за който претендира заплащане, респективно че не
дължи паричното вземане, защото не била предоставена услугата. Оспорва
облигационната си обвързаност с ищеца и представените фактурите. Възразява, че
не е сключвал договор за мобилен номер ****, условията за който сочи, че са договорени
в договор за мобилни услуги № ********* от 29.12.2012г. и за мобилен номер ****,
условията за който са договорени с договор за мобилни услуги № ********* от
25.06.2019 г. и относимите към тях сертификати за пакетни услуги. Оспорва
получаването на процесните мобилни апарата Samsung Galaxy Note 4 White и Samsung Galaxy S7 Edge 32Gb Gold, от
което твърди, че ищецът е неизправна страна. Искането му към съда е за
отхвърлянето на предявените искове.
За да уважи предявените искове за
заплащането на абонаментни такси и лизингови вноски първостепенният съд е
приел, че е налице договорна обвързаност между страните, макар и договорите за мобилни
номера **** и **** да не са подписани от ответника, тъй като той е подписал
допълнителни споразумения към тях от 26.06.2015г., от 31.08.2015г. и от
29.03.2016 г., съдържащи всички необходими клаузи за уреждане на отношенията
между страните. По тези съображения районният съд е приел, че за ответника е
възникнало задължение да заплаща уговорените в тях абонаментни такси за мобилни
номера ****, ****, ****, **** и тъй като не е направил това за
периода от 05.07.2016г. до 04.10.2016г. той дължи сумата от 433,22 лева, в
която са включени и лизингови вноски за същия период. Районният съд е приел за
неоснователно възражението на ответника, че не са му били предоставени
мобилните устройства „Samsung Note 4 White“ и
„Samsung Galaxy S 7 Edge 32Gb Gold“, доколкото в представените договори за
лизинг от 26.06.2015г. и от 29.03.2016г. се съдържа изявлението за получаването
от А.Ш. на процесните вещи. Поради това и след като се е позовал на чл. 12, ал.
2 от общите условия на договора за лизинг,
според които ищецът има право да иска
предсрочно вноските при предсрочно прекратяване на договорите за мобилни
услуги, районният съд е уважил исковите претенции.
При извършената
служебна проверка на решението
съобразно правомощията си по
чл.269, изр. първо от
ГПК съдът намира,
че същото е
валидно и допустимо като в тази връзка не се споделя
възражението в жалбата за недопустимост на съдебното решение. Първостепенният
съд се е произнесъл в пределите на спора, очертан от основанието и
предмета на търсената защита. В исковата си молба ищецът е изложил
обстоятелствата / основанието/ на предявените искове за дължимостта на абонаментни такси за мобилни номера ****, ****, **** и **** въз основа на посочените договори
и допълнителни споразумения, и за лизингови вноски по договорите за
лизинг, за периода от 05.07.2016 г. до 04.10.2016 г. и за
които е издал фактура №
**********/05.08.2016 г., фактура № **********/05.09.2016 г. и фактура №
**********/05.10.2016 г., както и за дължимостта на предсрочно изискуемите
лизингови вноски по договорите за лизинг, за които е издал фактура №
**********/05.11.2016 г., като с петитума на предявения иск е претендирал
установяване на посочените задължения, за които е издадена и Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д.№ 2040/2018 г. по
описа на РС Асеновград. Първоинстанционният
съд е постановил решението в съответствие с основанието и петитума на
предявените искове, поради което неоснователно се възразява за недопустимост на
съдебното решение.
Предвид горното
и на
основание чл.269, изр.2 от
ГПК следва да
бъде проверена правилността
на решението по
изложените във въззивната
жалба оплаквания, както и при
служебна проверка за
допуснати при постановяването му
нарушения на императивни
материалноправни норми, като въззивната
инстанция се произнесе
по правния спор между страните.
Ищецът основава претенцията си за установяване на задълженията
за абонаментни такси и лизингови вноски на представените по делото Договор за мобилни услуги
№*********/29.02.2012г. и Допълнително
споразумение № ********* от 26.06.2015 г. към него за мобилен номер ****; Договор за
мобилни услуги №*********/ 17.05.2013г. и Допълнително
споразумение № ********* към него от 31.08.2015 г. за мобилен номер ****; Договор
за мобилни услуги №********* от 25.06.2014г. и Допълнително споразумение № ********* от 29.03.2016 г.към него за
мобилен номер *****; Договор за мобилни услуги №********* от
29.03.2016г. за мобилен номер ****; Договор
за лизинг от 26.06.2015 г. за мобилен апарат Samsung
Galaxy Note 4 White и Договор за лизинг от 29.03.2016 г. за мобилен апарат Samsung Galaxy S7 Edge 32Gb Gold, за които твърди, че
са действали между страните през процесния период от 05.07.2016г. до 04.10.2016г.
За този период претендира неизпълнение от ответника на задължението му за
заплащане на абонаментни такси и лизингови вноски, за които е издал фактура № **********/05.08.2016 г., фактура №
**********/05.09.2016 г. и фактура № **********/05.10.2016 г.
Ответникът оспорва облигационната си обвързаност от
договорите за мобилни номера **** и **** серитификатите
към тях с довода, че върху тях липсва неговия подпис. Оспорва фактурите с
довода, че представляват частни свидетелстващи документи, удостоверяващи
изгодни за издателя си факти. Относно последния довод съдът намира, че действително
фактурите представляват частни писмени документи, които не се ползват с материална доказателствена сила, но
имат доказателствена стойност, която следва да се
цени в съвкупност с другите доказателства по делото.
При съвкупната преценка на доказателствата въззивният
съд намира, че между страните е
възникнало валидно облигационно правоотношение, по силата на което на ответника
е предоставено ползването на мобилен номер ****.Ответникът е оспорил сключването на Договор за мобилни
услуги №*********/29.02.2012г. (с който фактически е
предоставен мобилен номер ****), но е аргументирал неговото оспорване с довода, че с
него са уговорени условията относно номер *****, като не е оспорил
договореностите си относно номер ****. По делото е представено и двустранно
подписано Допълнително споразумение №
********* от 26.06.2015 г., което не е оспорено. С това споразумение страните
са уговорили ползването от ответника на мобилен номер **** срещу заплащането на
промоционален месечен абонамент от 29.99 лв. за срок от 24 месеца. В предвид
съдържанието на представеното допълнително споразумение въззивният съд споделя
изводите на първостепенния съд, че с него страните са уредели отношенията си
относно ползването от ответника на мобилния номер срещу заплащане на абонаментната такса за посочения срок,
поради което същото валидно обвързва
страните. С подписването на допълнителното споразумение от 26.06.2015 г. на ответника е предоставен и мобилен апарат Samsung Galaxy Note 4 White, по отношение на който
страните са подписали отделен Договор за лизинг от 26.06.2015 г., неоспорен от
ответника. Съгласно чл.4 от договора за лизинг, мобилното устройство е било
предадено на лизингодателя, поради което съдът намира за неоснователно
възражението на ответника за неизпълнение от ищеца на задължението му да
предаде лизингованата вещ. Договорена е лизингова цена от 979, 57 лв. с ДДС и месечна лизингова вноска в размер на 42, 59
лв. С оглед на така представените доказателства въззивният съд намира, че се
доказва облигационната обвързаност на страните и задължението на ответника да
заплаща месечна абонаментна вноска за мобилен номер **** в размер на 29.99 лв. и на
месечна лизингова вноска за мобилен апарат Samsung
Galaxy Note 4 White в размер на 42, 59 лв.
По делото се доказва и облигационната обвързаност по
отношение ползването от ответника на мобилен номер ****. Ищецът основава претенцията
си на Договор за мобилни услуги №********* от 25.06.2014г. и на Допълнително
споразумение № ********* от 29.03.2016 г.
към него.
Действително се установява, че на Договора за мобилни услуги №********* от 25.06.2014г. не е подписан от
ответника, доколкото се констатира, че въобще липсва положен подпис за
потребителя. Страните обаче са подписали и Допълнително споразумение №
********* от 29.03.2016 г., което не е
оспорено и с него са договорили ползването от ответника на мобилен номер **** срещу заплащането на
стандартен месечен абонамент от 30.99 лв. за срок от 24 месеца. В предвид
съдържанието на това допълнително
споразумение въззивният съд намира, че същото има правопораждащо действие за
предоставяне ползването на мобилен номер ****
срещу заплащането на посочения месечен абонамент през договорения срок.
С подписването на допълнителното споразумение от 29.03.2016 г. на ответника е предоставен мобилен апарат Samsung Galaxy S7 Edge 32Gb Gold, и едновременно с
това е подписан Договор за лизинг от 29.03.2016 г., неоспорен от ответника. В
чл.4 от договора за лизинг се съдържа декларация от страна на ответника, че мобилното
устройство му е било предадено, от което се доказва изпълнението от
лизингодателя на задължението му да предаде на лизингополучателя мобилното
устройство. Договорена е лизингова цена от 1 347, 57 лв. с ДДС и месечна лизингова вноска в размер на 58, 59
лв., дължима от ответника. В предвид на изложеното, доказва се облигационната
обвързаност на страните и задължението на ответника да заплаща месечна
абонаментна вноска за мобилен номер **** в размер на 30.99 лв. и на месечна лизингова вноска
за мобилен апарат Samsung Galaxy S7 Edge
32Gb Gold в размер на 58, 59 лв.
От представения в
производството Договор за мобилни услуги №********* от 29.03.2016г., който не е
оспорен от ответника в преклузивния за това срок, се доказва договорната
обвързаност между страните и по отношение на мобилен номер ****. Договорът е
сключен при абонаментен план интернет 6500 с предпочитан номер **** срещу
заплащането на стандартен месечен абонамент от 19.99 лв. и първоначален срок на
договора от 24 месеца.
По делото обаче не се
установява договорната обвързаност на страните за предоставянето на мобилен
номер ****, тъй като в Договора за мобилни услуги №*********/ 17.05.2013г. и
Сертификат за пакетни услуги № *********/17.05.2013 г., с които са договорени
условията относно този мобилния номер, въобще липсва положен подпис за
потребителя. Страните са подписали Допълнително
споразумение № ********* от 31.08.2015 г., но същото няма правопораждащо действие,
доколкото с него не са договорен
съществени условия на договора - дължимата като насрещна престация абонаментна
такса и абонаментният план, при който ще се ползва номерът. В раздел I от споразумението е налице препращане към вече
ползваните от потребителя мобилните/фиксирани услуги на оператора и към условията
на вече ползвания абонаментен план, но същите са уредени в Договора за мобилни
услуги №*********/ 17.05.2013г. и в Сертификата за пакетни
услуги № *********/17.05.2013 г., които не са породил действие.
В преклузивния срок за отговор на исковата молба жалбоподателят
е оспорил обстоятелството, че ищецът му е предоставил услугите в договорения
обем, за който претендира заплащане, а така и че плащането не е дължимо, тъй
като услугата не е била предоставена, което възражение поддържа в жалбата.
Въззивният съд намира това възражение за неоснователно, тъй като претенцията на
ищеца е формирана на база задължения на абоната за заплащане на месечни такси
за ползвани пакети услуги, която се дължи независимо от реалното потребление. В разпоредбата на § 1, т. 17 от ДР на ЗЕС е дадена легална дефиниция
на понятието "електронна съобщителна услуга", а именно услуга,
обичайно предоставяна по възмезден начин, която изцяло или предимно включва
пренос на сигнали по електронни съобщителни мрежи, включително услуги по
преноса, осъществявани чрез мрежи за радиоразпръскване, без да се включват
услуги, свързани със съдържанието и/или контрола върху него, а според § 1, т.
47 от ДР на ЗЕС "Повикване" е свързване, осъществено чрез обществена
електронна съобщителна услуга, позволяващо двупосочни гласови съобщения. Предвид на тази законова регламентация предоставянето на
електронни съобщителни услуги се изразява в задължението на мобилния оператор
да поддържа своите телекомуникационни системи в изправност и по начин, че да не
се възпрепятства правото на потребителя, по негова преценка и избор да използва
тези съоръжения за пренос на заявените чрез съответното устройство
телекомуникационни услуги-пренос на глас и на данни. Наред с това същия, освен
в предвидените с договора изключения, е ограничен във възможността да се
намесва в обема на заявения от потребителя трафик на информация. Жалбоподателят не твърди неправомерна
намеса от страна на мобилния оператор в отчета на трафика на услуги, чрез
ползваните от потребителя устройство. Ето
защо потребителят
има задължението да заплаща договорените
абонаментни такси, независимо от реалното
потребление.
Ищецът основава претенцията си на отрицателния факт -
липса на плащане от страна на ответника на абонаментните такси, който не
подлежи на доказване от ищеца, а на оборване от ответника с надлежни за това доказателства, удостоверяващи извършено плащане на
дължимите такси. По делото ответникът не твърди да е заплатил дължмите месечни
абонаментни такси за периода 05.07.2016г. - 04.10.2016г., както и не представя документи,
доказващи плащане, от което е
изводът, че същите не са платени и като такива са дължими.
Дължими са и начислените през периода 05.07.2016г. -
04.10.2016г. месечни лизингови вноски.
Страните са обвързани от договорите за лизинг, с които е уредено придобиването от ответника на мобилни апарати
Samsung Galaxy S7 Edge 32Gb Gold и
Samsung Galaxy Note 4 White на изплащане. Разпоредбата на чл. 342, ал.
1 от ТЗ дава легално определение на договора за оперативен лизинг, съгласно
което лизингодателят се задължава да предостави за ползване вещ срещу
възнаграждение. Изявлението на ответника в
чл.4 от договорите за предаването на
мобилните устройства обуславят несъмнения извод, че лизингодателят е изправна
страна по отношение на задължението си да предостави за ползване лизингованите вещи, поради което ответникът му дължи заплащането на
договорените месечни лизингови вноски. Ответникът, в чиято тежест е това, не е ангажирал
доказателства за връщане на предадените му мобилни устройствата или погасяване на
задълженията за лизингови вноски в уговорения срок, поради което същият дължи претендираните лизингови вноски.
Ищецът претендира, че дължимите от ответника абонаментни
такси и лизингови вноски за периода 05.07.2016г. -
04.10.2016г. възлизат в общ размер на
433, 22 лв. За отчетния период 05.07.2019 г. - 04.08.2019 г. ищецът претендира
общо 166, 88 лв. с ДДС, от която сума съдът намира, че следва да се приспадне претендираната
месечна абонаментна такса от 5, 02 лв. за мобилен номер ****, при което сумата
възлиза в размер на 161, 86 лв. Според доказателствата по делото за мобилен
номер **** се дължи месечна абонаментна вноска от 29.99 лв., както и лизингова
вноска от 42, 59 лв. за предоставения към номера
мобилен апарат; за мобилен номер **** се
дължи абонаментна такса от 30, 99 лв., както и лизингова вноска от 58, 59 лв. за предоставения към номера мобилен апарат;
за мобилен номер
**** - месечен абонамент от 19.99 лв, тоест общо за периода задължението се
изчислява в размер на 182, 15 лв. По отношение на номер **** ищецът сочи, че е начислил
такса в размер от 33, 74 лв., която съдът намира, че е в по-висок размер от
договорената от 29,99 лв. В случая обаче тази такса, заедно с лизинговата вноска, се претендират в по-малък
размер от 63, 83 лв. от дължимите по допълнителното споразумение и договора за
лизинг от 26.06.2015 г., след приспадане на отстъпки. Ищецът е намалил всички
такси и вноски за отчетния период след извършени отстъпки и приспадане на суми,
с което признава неизгодни за себе си факти. Претендираните суми са в по-малък
размер от договорените месечни плащания, от което се обосновава основателността
на претенцията за заплащането на сумата от 161, 86 лв. По същия начин за отчетния период 05.08.2019
г. - 04.09.2019 г. ищецът претендира
общо 186, 87 лв. с ДДС, ведно и с включени такси за спиране на всяка от
мобилните устройства от 0,75 лв., от
която следва да се приспадне начислената от него месечна абонаментна такса от 5,
92 лв. за мобилен номер ****, при което сумата възлиза в размер на 180, 95 лв.
По отношение на номер **** ищецът отново признава, че е начислил такса в размер
от 33, 74 лв., която обаче заедно с
лизинговата вноска, се претендират в по-малък размер от 69, 59 лв. от
дължимите по допълнителното споразумение и договора за лизинг от 26.06.2015 г., след
приспадане на отстъпка и начисляване на таксата за спиране на
устройството. По отношение на всички
такси и вноски за отчетния период, ищецът отново е извършил отстъпки и
приспадане на суми, при което отново претендира суми са в по-малък размер от
договорените месечни плащания, от което се обосновава основателността на
претенцията за заплащането на сумата от 180, 90лв.За периода 05.09.2016 г. -
04.10.2016 г., предвид прекратяване на договорните отношения между страните на
27.09.2016 г./факт, който не се оспорва от ответника/ се претендира общо 79, 47
лв. за абонаментна и лизингова вноска, който размер също се установява. Ето
защо, въззивният съд намира за установено задължението на ответника за
заплащането на абонаментни такси и лизингови вноски до размера на 422, 28 лв.
По делото се установява задължението на ответника за
заплащането на предсрочно изискуеми лизингови вноски за периода от месец октомври 2016 до месец май 2017г. за мобилен апарат
„Samsung Note 4 White“ в размер на 340,72 лева, дължими по договор за лизинг от
26.06.2015 г. и на лизингови вноски за периода от месец октомври 2016г. до месец
февруари 2018г. за мобилен апарат „Samsung Galaxy S 7 Edge 32Gb Gold“ в размера
на 996,03 лева, дължими по договор за лизинг от
29.03.2016г. Въззивният съд установи, че страните са обвързани от посочените договори
за лизинг, както и че лизингодателят е изпълнил задължението си за предаването
на лизингованите вещи, за което свидетелства изявлението на ответника в чл.4 от
всеки от договорите. Съгласно договора
за лизинг от 26.06.2015 г. лизинговата цена на мобилен апарат „Samsung Note 4
White“ е 979, 57 лв., дължима на 23 месечни вноски по посочен в договора
падежен план от 26.07.2015 г. до 26.05.2017 г. Според договора за лизинг от 29.03.2016 г.
лизинговата цена на мобилен апарат „Samsung Galaxy S 7 Edge 32Gb Gold“ е 1347,
57 лева, също дължима на 23 месечни вноски по посочен в договора падежен план
от 29.04.2016 г. до 28.02.2018 г. Неразделна част от договорите за лизинг са
Общите условия за договор на лизинг, приети от ответника с подписването им. По
смисъла на чл.12, ал.2 от общите условия
месечните вноски по договорите за лизинг стават предсрочно изискуеми както при
прекратяване на договора за предоставянето на мобилните услуги, сключен от
лизингополучателя, така и при забава в плащанията на дължими съгласно тези
договори възнаграждения. По делото се установява забавата от страна на
ответника за заплащане на абонаметните вноски по допълнителните споразумения от
26.06.2015 г. и 29.03.2016 г., като ответникът не твърди и не установява да е
върнал мобилните устройства. Поради това претенцията за установява на
задължението на ответника за заплащане на вноските по договора за лизинг от
26.06.2015 г. от месец октомври 2016 г. до месец май 2017 г. в размер на 340,
72 лв., а по договора за лизинг от 29.03.2016 г. за периода от месец октомври
2016 г. до месец февруари 2018 г. в размер на 996, 03 лв., или в общ размер на 1336,75
лева е основателна и правилно е била уважена от районния съд. На основание чл. 86 от ЗЗД правилно е
присъдено и обезщетение за забава в размер на законната лихва от датата на
подаване на заявлението до окончателното изплащане на вземането.
Във въззивната жалба се излагат оплаквания
за нищожност на претенция за неустойка като противоречаща на добрите нрави,
които са неотносими към настоящия спор, тъй като с предявения иск ищецът не
претендира установяване на задължение за неустойка. С исковата молба и уточняващата
молба не се претендира начислената неустойка от 1 730, 94 лв. по фактура
№ **********/05.11.2016 г. Фактурата е издадена за сумата в общ размер на 3 067,
69 лв., от която ищецът претендира единствено размера на предсрочно изискуемите
вноски от 1 336, 75 лв., и районният съд се е произнесъл по тази претенция.
С оглед на изложеното, решението в частта му, с
която е установено задължението за абонаментни такси за мобилен номер ****, мобилен номер ****
и мобилен номер **** и на лизингови вноски за мобилен апарат „Samsung Galaxy S 7 Edge
32Gb Gold“ и мобилен апарат „Samsung Note 4 White“, ще бъде потвърдено, а за начислената
абонаментна такса за мобилен номер **** ще
бъде отменено, както и ще се отхвърли исковата претенция в тази й част. Първоинстанционното
решение ще бъде потвърдено в частта, с която е установено задължението за
предсрочно изискуемите лизингови вноски.
С оглед изхода
на делото следва
да бъдат преизчислени и
присъдените с обжалваното
решение разноски. В заповедното производство ищецът е направил
разноски в размер на 35, 40 лв. - за държавна такса и 360 лв. - за платено
адвокатско възнаграждение по представен договор за правна защита и съдействие
от 06.08.2018 г., тоест общо от 395, 40 лв., от които по съразмерност му се
дължат 392, 96 лв. В
първоинстанционното производство ищецът
е направил разноски за държавна
такса в размер на 35, 40лв. и
адвокатско възнаграждение в
размер на 424, 68 лв. или общо разноските от 460,08 лева, от които по съразмерност му се дължат 457, 24 лв., поради
което обжалваното решение ще се
отмени в частта
му, с която в
полза на ищеца
са присъдени разноски
за разликата над посочените
суми.
На
основание чл.78, ал.3 от ГПК
в полза на ответника следва да бъдат присъдени разноски за заповедното и
за първоинстанционното производство, какво искане същият е направил. По ч.гр.д№ 2040/18 г. АРС е представен договор
за правна защита и съдействие от 10.09.2018 г. за процесуално представителство
при условията на чл.38, ал.1, т.2 от ЗА при подаване на възражението по чл.414 ГПК. В случая при определяне на размера на адвокатското възнаграждение следва
да се има предвид, че възнаграждението за процесуалното представителство за
подаване на възражение по чл. 414 от ГПК от длъжник
срещу издадена заповед за изпълнение не е сред изрично предвидените в Наредба №
1 от 09.07.2004 г. случаи, поради което и на основание § 1 от ДР на наредбата,
възнаграждението следва да се определи по аналогия като се изходи от вида на
самото процесуално действие. За възражението е налице утвърден с Наредба № 6 от
20.02.2008 г. на Министъра на правосъдието образец и в случая е налице бланкетно подадено възражение в
утвърдения образец срещу цялото вземане. Поради това по аналогия следва да
намерят приложение предвидени в чл. 6 от Наредба № 1 възнаграждения за съвет,
справка и изготвяне на книжа, а именно т. 3 – за проучване на дело с даване на
мнение по него и т. 5 за изготвяне на други молби. Тези действия на адвоката са
най-близки до действията му по подаване на възражение по чл. 414 от ГПК и дължимото за
тях възнаграждение е общо в размер на 110 лв., от което по съразмерност на адв.И.
следва да се присъди възнаграждение от 0, 68 лв. В първоинстанционното
производство с договор за правна защита и съдействие от 17.12.2018 г. отново е
договорено процесуално представителство при условията на чл.38, ал.1, т.2 от ЗА,
поради което на основание чл. 38, ал. 2 от ЗА, във вр. с чл. 7, ал. 1 вр. с ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от
9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения следва да се
определи размер на адвокатско възнаграждение от 353, 90 лв., от което по съразмерност
на адв.И. да се присъди 2, 18 лв.
По разноските във въззивното
производство: Жалбоподателят претендира
разноски за платена държавна такса от 35, 40 лв. и адвокатско възнаграждение,
което съгласно договор за правна защита и съдействие от 13.11.2019 г. е
уговорено при условията на чл.38, ал.1, т.2 от ЗА. Поради това на основание чл. 38, ал. 2 от ЗА, във вр. с чл. 7, ал. 1 вр. с ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от
9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, се определяне
размер на адвокатското възнаграждение от 353, 90 лв., който представлява
минималния размер по наредбата, а така и е неоснователно искането на въззиваемата
страна за неговото намаляване. На жалбоподателя следва да се присъдят съдебно -
деловодните разноски за държавна такса по съразмерност в размер на 0, 22 лв., а
по съразмерност на адв. И. следва да се присъди възнаграждение за осъщественото
безплатно процесуално представителство в размер на 2, 18лв.
Въззиваемата страна не претендира
разноски, поради което такива няма да му бъдат присъдени за въззивната
инстанция.
Мотивиран от гореизложеното,
Пловдивският окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 360/26.07.2019 г. постановено по гр.д.№ 2482 по
описа за 2018 г. на Районен съд Асеновград, I гр.с, в частта му, с която се признава за
установено, че А.Д.Ш., ЕГН **********, с адрес: ***, дължи на “Теленор
България” ЕАД, ЕИК **** със седалище и адрес на управление гр. ****,
представлявано от О. Б. Ш., разликата над 1 759,
03 лв. (хиляда седемстотин петдесет и девет лева и три стотинки) до
1 769.97 лева
(хиляда седемстотин шестдесет и девет лева и деветдесет и седем ст.) -
представляваща месечни абонаментни такси за периода от 05.07.2016г. до
04.10.2016 г. за мобилни номера ****, ****, ****, **** и лизингови вноски за мобилни
апарати в общ размер от 433,22 лева, дължими по допълнителни споразумения от 26.06.2015г., от
31.08.2015г. и от 29.03.2016г. и договори за лизинг от
26.06.2015г. и от 29.03.2016г. на мобилни апарати „Samsung Note 4 White“ и „Samsung Galaxy S 7 Edge 32Gb Gold“, както
и лизингови вноски за периода от месец
октомври 2016 до месец май 2017г. за мобилен апарат „Samsung Note 4 White“ в
размер на 340,72 лева и за периода от месец октомври 2016г. до месец февруари
2018г. за мобилен апарат „Samsung Galaxy S 7 Edge 32Gb Gold“ в размера на
996,03 лева, дължими по договори за лизинг от
26.06.2015г. и от 29.03.2016г., както
и в частта, с която А.Д.Ш., ЕГН ********** е осъдена да
заплати на “Теленор
България” ЕАД, ЕИК ****, направените по производството разноски за разликата
над 457, 24лв. до 460, 08 лв., както и
направените в заповедното производство разноски за разликата над 392, 96 лв. до
395, 40 лева, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявените от “Теленор България” ЕАД, ЕИК **** със седалище и адрес
на управление гр. ****, представлявано от О. Б. Ш. против А.Д.Ш., ЕГН **********, искове за приемане за
установяване, че А.Д.Ш., ЕГН ********** дължи на “Теленор България” ЕАД сумата
в размер на 5, 02 лв. /пет лева и две стотинки/ по фактура №
**********/05.08.2016 г. и сумата в размер на 5, 92 лв /пет лева и деветдесет и две стотинки/ по фактура
№ **********/05.09.2016 г., представляващи начислени абонаментни такси за
мобилен номер ****, ведно с обезщетение
за забава в размер на законната лихва от датата на подаване на заявлението на 30.08.2018г.
до окончателното изплащане на вземането, за които е издадена заповед за
изпълнение № 1034 от 31.08.2018 по ч.гр.д.№ 2040/2018г. по описа на АРС.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 360/26.07.2019 г. постановено по гр.д.№ 2482
по описа за 2018 г. на Районен съд Асеновград, I гр.с, в останалата му обжалвана част.
ОСЪЖДА
“Теленор България” ЕАД, ЕИК **** със седалище и адрес на управление гр. ****,
представлявано от О. Б. Ш. да заплати на
А.Д.Ш., ЕГН **********, с адрес: ***, сумата в размер на 0, 22 лв. /двадесет и
две стотинки/ - разноски във въззивното производство.
ОСЪЖДА “Теленор България” ЕАД, ЕИК ****
със седалище и адрес на управление гр. ****, представлявано от О. Б. Ш. да
заплати на адвокат Е.Г.И. – М. от Адвокатска колегия - **** с личен номер:****,
със съдебен адрес:***, сумата в общ размер на 5, 04 лв. /пет лева и четири
стотинки/ - разноски за заповедното, първоинстанционното и въззивното
производство на основание чл. 38, ал.
2
вр. с чл. 38, ал.
1, т. 2 от
Закона за адвокатурата.
Решението
е окончателно и
не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.