Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 11.11.2019
г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, І ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно заседание на единадесети ноември две
хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛИЦА ЙОРДАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕЛЕНА АНДРЕЕВА
РАДОСТ БОШНАКОВА
като
разгледа докладваното от съдия Р. Бошнакова в.ч.гр.д. № 10907 по описа на съда за 2019
година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 435 – 438 от ГПК.
Образувано е по жалба на длъжника С.О.срещу постановление
от 17.07.2019 г. на ЧСИ Р.М.с рег. № 790 и район на действие СГС, с което е
отказано да бъдат намалени разноските за адвокатското възнаграждение на
взискателя по изп. дело № 1321/2019 г. до размер на 200 лева.
В жалбата се твърди, че претендираното от взискателя
адвокатско възнаграждение е прекомерно, предвид фактическата и правна сложност
на изпълнението и липсата на необходимост от предприемане на действия по
принудително изпълнение от представителя на взискателя за удовлетворяване на
вземането на последния, погасено в срока за доброволно изпълнение. Иска се
отмяна на обжалваното действие на съдебния изпълнител. Претендира разноски.
Взискателят ЗАД Б.В.И.ГАД е подал възражения по жалбата, навеждайки
доводи за уговорено и заплатено адвокатско възнаграждение в минималния размер по
чл. 10, т. 1 и 2 от Наредба № 1 от 2004 г. и дължимостта на същото за
осъществената защита по изпълнението, а не на резултата от осъществената такава,
като в мотивите си по чл. 436, ал. 3 от ГПК - съдебният изпълнител също заявява
становище за неоснователност на жалбата.
Софийски градски съд, като прецени събраните по делото
доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 от ГПК във връзка с
наведените в жалбата пороци на обжалваното действие и мотивите на съдебния
изпълнител, намира за установено следното:
Производството по изп. дело № 1321/2019 г. по описа на ЧСИ
Р.М.с рег. № 790 и район на действие СГС е образувано по молба от 10.07.2019 г.
на взискателя ЗАД Б.В.И.ГАД по изпълнителен лист от 20.06.2019 г., издаден въз
основа на влязло в сила осъдително решение по гр. дело № 40481/2016 г. на СРС, за
заплащане от длъжника С.О.на сумата 531.65 лева – регресно вземане за изплатено
застрахователно правоотношение по щета № 470415151548651 от 02.11.2015 г.,
заедно със законната лихва върху тази сума от 20.07.2016 г. до окончателното изплащане,
сумата 32.51 лева – мораторна лихва, и сумата 750 лева - разноски.
Молбата на взискателя ЗАД Б.В.И.ГАД е подадена чрез процесуален
представител – адвокат, като с нея е поискано налагането на запор върху вземане
на длъжника от Общинска банка АД. Според представената към молбата фактура от
07.05.2019 г. изплатеното от взискателя на адвокатското дружество възнаграждение
за образуването на изпълнителното производство и защитата при провеждането на действията
по принудително изпълнение възлиза в размер на 370 лева без включен ДДС или 440
лева с ДДС, което е възложено от съдебния изпълнител в тежест на длъжника заедно
със сумата 358.36 лева – разноски по изпълнението.
На 10.07.2019 г. съдебният изпълнител е изпратил покана
за доброволно изпълнение до длъжника, връчена на последния в същия ден. На
същата дата съдебният изпълнител е изпратил и запорно съобщение до банката на
длъжника, което е получено от нея на 10.07.2019 г., като видно от приложеното по
преписката на изпълнителното дело уведомление банката е изпълнила запора и е
изплатила изцяло дължимата сума от сметката на длъжника към 16.07.2019 г.
На 16.07.2019 г. длъжникът е направил възражение за
прекомерност на определеното адвокатско възнаграждение и е поискал от съдебния
изпълнител същото да бъде намалено в минималния размер от 200 лева
по Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, а съобразно него пропорционално да бъде намален и размерът
на таксата по т. 26 от ТТРЗЧСИ.
С постановление от 17.07.2019 г. във връзка с така
направеното от длъжника възражение съдебният изпълнител е отказал да намали
възложеното му по изпълнителното производство адвокатско възнаграждение.
При така установените факти съдът намира от правна страна
следното:
Жалбата е подадена в срока по чл. 436, ал. 1 от ГПК,
видно от съобщението за връчване на обжалваното постановление. Същата е допустима
– насочена е срещу подлежащ на обжалване съгласно чл. 435, ал. 2, т. 7 от ГПК
акт на съдебния изпълнител, а именно – разноски по изпълнението.
Разгледана по същество жалбата е основателна.
Отговорността за разноските по изпълнителното производство се
урежда по правилата на чл. 79 от ГПК, чл. 78 – 84 от ЗЧСИ и Тарифата за таксите
и разноските към ЗЧСИ (ТТРЗЧСИ). Съгласно чл. 78 от ЗЧСИ такси по изпълнението
се събират за извършване на изпълнителни действия и за извършването на други
действия, като размерът и видът на разноските по изпълнението се определят с
тарифа на МС по предложение на министъра на правосъдието след съгласуване с
камарата. За събиране на таксите по изпълнението се изготвя сметка в два или
повече еднообразни екземпляра, подписани от частния съдебен изпълнител, единият
от които се връчва на задълженото лице – арг. от чл. 79 от ЗЧСИ. Обикновените
такси се събират само за действия, изрично посочени в Тарифата, а пропорционалните
такси се събират в процент според материалния интерес - чл. 82 и 83 от ЗЧСИ.
Длъжникът съгласно чл. 79 от ГПК не отговаря за разноските в
изпълнителното производство само в три случая. Когато не е дал повод за
предявяване на изпълнителния лист, защото е платил дълга си преди това, респ.
при прекратяване на изпълнението на друго основание по чл. 433 от ГПК, когато
изпълнителните действия бъдат изоставени от взискателя или отменени от съда или
когато разноските, направени от взискателя са за изпълнителни способи, които не
са приложени.
В разглеждания случай единствените действия, извършени от
процесуалния представител на взискателя, са свързани с образуването на
изпълнителното производство по чл. 426 от ГПК. В молбата по чл. 426 от ГПК е
посочен изпълнителен способ от представителя на взискателя, представляващ налагане
на запор върху вземане на длъжника от търговска банка, но посочването му е част
от изискванията за редовност на молбата за образуването на изпълнително
производство, поради което то не представлява самостоятелно искане за
извършване на изпълнително действие, предприето от представителя на взискателя.
При наличието само на подадена от последния молба за образуването на изпълнителното
производство и погасяването в срока за доброволно изпълнение на паричното
вземане на взискателя по изпълнителния лист по предприетото принудително
изпълнение срещу длъжник, за който поначало се предполага, че разполага с
необходимия финансов ресурс, за да изпълни парично задължение, следва несъмненият
извод, че единствените извършени от процесуалния представител на взискателя
действия са свързани с образуването на изпълнителното производство. Погасяването
на вземането поради превеждането на сумата от банкова сметка ***лнител запор, а
не поради доброволно плащане от длъжника, не променя този извод, тъй като запорът
е изпълнен от банката почти веднага след налагането на запора и в срока за
доброволно изпълнение, правещо ненужно плащането от самия длъжник в същия срок,
поради което такова развитие на изпълнителното производство следва да се
приравни на случаите, в които длъжникът е изпълнил доброволно в срока за
доброволно изпълнение.
Предвид тези съображения възнаграждението за адвоката на
взискателя следва да се определи по чл. 10, т. 1 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г.
за минималните размери на адвокатските възнаграждения като адвокатско
възнаграждение за образуване на изпълнителното производство в минималния размер
от 200 лева, но не и като такова за предоставена адвокатска защита по изпълнителното
дело при предприемането на изпълнителни действия по него. Двете възнаграждения
противно на наведените във възражения на взискателя и мотивите на съдебния
изпълнител доводи не се кумулативни, а самостоятелни по своето основание и ред
за определяне на техния размер и са обусловени от спецификата на изпълнителното
производство и дадената от закона изрична възможност на длъжника да погаси
дълга си в срока за доброволно изпълнение, което изпълнение в този срок прави
ненужна защитата на взискателя с предприемането на изпълнителни действия по производството.
Именно поради тези съображения законодателят е изключил възможността за
възлагане върху длъжника и на разноските за изпълнителните способи, които не са
приложени, респ. ненужни за принудителното изпълнение на дълга – чл. 79, ал. 1,
т. 3 от ГПК. Следователно заплащането на адвокатско възнаграждение в по-голям
размер от 200 лева за процесното изпълнение се явява прекомерно по смисъла на
чл. 78, ал. 5 от ГПК.
Изводът за прекомерност на адвокатското възнаграждение води
до основателност и на искането на жалбоподателя за размера на пропорционалната
такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ, която следва да бъде намалена със сумата 23.04 лева
с ДДС, определена върху разликата над дължимия размер на адвокатско възнаграждение
от 200 лева до уговорения такъв от 440 лева.
Ето защо, обжалваното постановление, с което отказано
намаляване на възложените на длъжника разноски, следва да бъде отменено.
С оглед константната практика на ВКС за недължимост на
разноски при разглеждане на спор за разноските по производството, какъвто е
разглежданият, такива не следва да бъдат присъждани на жалбоподателя.
По изложените съображения Софийски градски съд
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ
по жалба на С.О., ЕИК ********, с адрес: гр. София, ул. *********, постановление
от 17.07.2019 г. по изп. дело № 1321/2019 г. по описа на ЧСИ Р.М.с рег. № 790 и
с район на действие Софийски градски съд, с което е отказано намаляване на разноските
по изпълнението за заплатено от ЗАД Б.В.И.ГАД адвокатско възнаграждение за
сумата 240 лева – разликата над сумата от 200 лева до възложения от съдебния
изпълнител размер от 440 лева, и за пропорционалната такса по т. 26 от Тарифата
за таксите и разноските към Закона за частните съдебни изпълнители за сумата 23.04
лева.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.