№ 8717
гр. София, 28.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 175 СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ПЕТЪР ИВ. МИНЧЕВ
при участието на секретаря РОЗАЛИЯ ИВ. Г.
като разгледа докладваното от ПЕТЪР ИВ. МИНЧЕВ Гражданско дело №
20211110151337 по описа за 2021 година
Производство е образувано по искова молба, подадена от „Топлофикация София”
ЕАД срещу ИВ. П. М., Г.П. Седефчов и СТ. Т. Г., с която са предявени установителни
искове по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ
и чл. 86 ЗЗД с искане да се признае за установено, че ИВ. П. М. дължи 1/8 част, Г.П.
Седефчов дължи 1/8 част и СТ. Т. Г. дължи 2/8 части от следните суми: сумата от 1343,06
лв., представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от
1.5.2017 г. до 30.4.2019 г. за имот, находящ се в гр. София, ж.к. Младост 2, бл. 231, вх. 11,
ет. 3, ап. 76, аб.№ 119989, ведно със законната лихва от 29.12.2020 г. до изплащане на
вземането, мораторна лихва в размер на 216,48 лв. за периода от 15.9.2018 г. до 17.12.2020
г., сумата от 29,64 лв., представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за
периода от 1.11.2017 г. до 30.4.2019 г. ведно със законната лихва от 29.12.2020 г. до
изплащане на вземането, мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение в
размер на 6,39 лв. за периода от 31.12.2017 г. до 17.12.2020 г., за които е издадена Заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК по гр.д. № 65037/2020г. по описа на СРС, 175 състав.
Претендираните от ответниците суми са следните:
От ИВ. П. М. - сумата от 167,88 лв., представляваща цена на доставена от
дружеството топлинна енергия за периода от 1.5.2017 г. до 30.4.2019 г. ведно със законната
лихва от 29.12.2020 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на 27,06 лв. за
периода от 15.9.2018 г. до 17.12.2020 г., сумата от 3,70 лв., представляваща цена на
извършена услуга за дялово разпределение за периода от 1.11.2017 г. до 30.4.2019 г. ведно
със законната лихва от 29.12.2020 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва върху
главницата за дялово разпределение в размер на 0,80 лв. за периода от 31.12.2017 г. до
17.12.2020 г.
1
От Г.П. Седефчов - умата от 167,88 лв., представляваща цена на доставена от
дружеството топлинна енергия за периода от 1.5.2017 г. до 30.4.2019 г. ведно със законната
лихва от 29.12.2020 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на 27,06 лв. за
периода от 15.9.2018 г. до 17.12.2020 г., сумата от 3,70 лв., представляваща цена на
извършена услуга за дялово разпределение за периода от 1.11.2017 г. до 30.4.2019 г. ведно
със законната лихва от 29.12.2020 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва върху
главницата за дялово разпределение в размер на 0,80 лв. за периода от 31.12.2017 г. до
17.12.2020 г.
От СТ. Т. Г. - сумата от 335,76 лв., представляваща цена на доставена от дружеството
топлинна енергия за периода от 1.5.2017 г. до 30.4.2019 г. ведно със законната лихва от
29.12.2020 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на 54,12 лв. за периода
от 15.9.2018 г. до 17.12.2020 г., сумата от 7,41 лв., представляваща цена на извършена услуга
за дялово разпределение за периода от 1.11.2017 г. до 30.4.2019 г. ведно със законната лихва
от 29.12.2020 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва върху главницата за дялово
разпределение в размер на 1,60 лв. за периода от 31.12.2017 г. до 17.12.2020 г.
В исковата молба са изложени твърдения, че ответниците са потребители на топлинна
енергия за битови нужди на топлоснабдения имот, като за процесния период са консумирали
топлинна енергия на процесната стойност, но не са я заплатили. Искането към съда е да
уважи предявените искове. Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК са постъпили идентични по съдържание отговори на
исковата молба от ответниците Г.П. Седефчов и ИВ. П. М., които оспорват предявените
срещу тях искове. Ответниците твърдят, че не били потребители на топлинна енергия за
имота, тъй като не били негови собственици или вещни ползватели. По делото липсвали
доказателства, че процесният имот бил собственост на лицата Благой Асенов Мичов и
Йорданка Тодорова Иванова към датата на откриване на тяхното наследство. На следващо
място, дори да се приемело, че тези лица са били собственици на имота, то същите не били
оставили наследници от първи, втори или трети ред, поради което наследяването било
извършено по съребрена линия. Сочат, че ответницата СТ. Т. Г. била наследник по
съребрена линия от трета степен, като останалите наследници от тази степен били починали
преди откриване на наследството, а по съребрени линии от трета до шеста степен не се
допускало наследяване по право на заместване. Освен това по-близкият по степен роднина и
низходящ на по-близък по степен изключвали по-далечния по степен, каквито били двамата
ответници. С оглед на това считат, че нямат права на собственост върху имота и поради тази
причина не били потребители на доставяната за него топлинна енергия. В условията на
евентуалност правят възражение за изтекла погасителна давност по отношение на
процесните вземания. Претендират разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба и от ответника
СТ. Т. Г., която оспорва предявените искове. Същата сочи, че по делото липсвали
доказателства, че ответницата била собственик или вещен ползвател на процесния имот.
Твърди, че представената молба-декларация била подадена след края на процесния период,
2
поради което не установявала наличие на облигационно правоотношение. Прави възражение
за непоръчана доставка на енергията по смисъла на чл. 62 ЗЗП, като се позовава на пар. 1 от
ПЗР на ЗЗП. Оспорва претенциите за лихва като счита за недоказано изпадането й в забава,
доколкото процесните фактури не били публикувани в интернет, каквото било изискването
на приложимите общи условия. Счита, че нямало основание за претендираното
възнаграждение за услугата дялово разпределение, тъй като същата не била предоставена от
ищеца, а от трето лице. Релевира възражение за изтекла погасителна давност. Претендира
разноски.
С молба от 11.04.2022г. третото лице-помагач „Т.“ ЕООД на страната на ищеца
„Топлофикация София“ ЕАД сочи, че не оспорва предявения иск и счита същия за
основателен и доказан. Развива съображения, че през процесния период дяловото
разпределение на топлинната енергия е извършвано законосъобразно.
Съдът като взе предвид становищата на страните и въз основа на събраните по делото
доказателства, намери за установено следното от фактическа и правна страна.
Исковата молба е редовна, а предявените с нея искове са процесуално допустими. На
26.01.2021г. е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по
ч.гр.д. № 65037/2020г. по описа на СРС, 175-ти състав, за процесните суми срещу
длъжниците СТ. Т. Г., отговаряща за 2/8 части от сумите, Тодор Ангелакиев Иванов,
отговарящ за 2/8 части от сумите, Марина Павлова Станишева, отговаряща за 2/8 части от
сумите, ИВ. П. М., отговаряща за 1/8 част от сумите и Г. П. С., отговарящ за 1/8 част от
сумите. В срока по чл. 414, ал. 2 ГПК са постъпили възражения единствено от длъжниците
СТ. Т. Г., ИВ. П. М. и Г. П. С., като след дадени указания по реда на чл. 415, ал. 1 ГПК,
ищецът е предявил установителен иск за вземанията си в рамките на законоустановения
срок. По отношение на длъжниците Тодор Ангелакиев Иванов и Марина Павлова
Станишева заповедта за изпълнение е влязла в сила.
За да бъдат уважени исковете ищецът следва да докаже кумулативното наличие на
следните материалноправни предпоставки: наличието на облигационно правоотношение по
договор за продажба на топлинна енергия между страните през исковия период за процесния
имот, количеството на реално доставената от него по договора топлинна енергия за
процесния период и нейната стойност; а също така изпадането на длъжника в забава и
размера на обезщетението за забава. С оглед релевираното възражение за изтекла
погасителна давност, в тежест на ищеца е да докаже и наличието на факти и обстоятелства,
водещи до спиране или прекъсване на давността.
Страните по делото не спорят и със свое определение от 17.05.2022г. съдът е обявил за
безспорно и ненуждаещо се от доказване по реда на чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК обстоятелството,
че процесният имот е топлоснабден и за него е доставена топлина енергия в твърдяното в
исковата молба количество.
Относно наличието на облигационно правоотношение между страните по договор за
доставка на топлинна енергия за битови нужди, съдът намира следното. Съгласно
разпоредбата на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно право на
3
ползване в сграда етажна собственост, присъединени към абонатната станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия. Продажбата на топлинна
енергия за битови нужди се извършва при публично оповестени общи условия, като писмена
форма се предвижда само за допълнителни споразумения, установяващи конкретните
уговорки с абоната, различни от тези в общите условия /чл. 150, ал. 1 и ал. 3 от ЗЕ/. С оглед
на така установената законова уредба на договора за доставка на топлинна енергия за битови
нужди се налага заключението, че страните по неформалното правоотношение са законово
уредени – собственикът или титулярът на вещното право на ползване. Извън този кръг от
лица, свободата на договаряне позволява страни по облигационното правоотношение да
бъдат и трети за собствеността лица по съглашение с доставчика на топлинна енергия,
каквито в настоящата хипотеза не се установяват.
В случая, за установяване собствеността върху процесния имот е ангажирано писмено
доказателство – Договор за продажба на държавен имот по реда на Наредбата за държавните
имоти от 13.03.1991г., по силата на който Благой Асенов Мичов е придобил собствеността
върху Апартамент № 76, находящ се в гр. София, ж.к. „Младост 2“, бл. 231, вх. 11, ет. 3
/процесния имот/. От приетото удостоверение за наследници на Благой Асенов Мичов,
издадено на 12.02.2019г. от СО, район „Младост“ се установява, че същият е починал на
25.04.2011г. и е оставил за наследници Йорданка Тодорова Иванова – преживяла съпруга и
Ася Благойчева Асенова – дъщеря. Йорданка Тодорова Иванова е починала на 13.06.2011г. и
е оставила за свой наследник Ася Благойчева Асенова. Ася Благойчева Асенова е починала
на 25.07.2015г. /преди началото на процесния период по делото/ без да остави низходящи,
възходящи, съпруг, братя или сестри, поради което призовани към наследяване са
наследниците по съребрена линия от IV ред. Видно от удостоверението за наследници,
ответницата СТ. Т. Г. е наследник от IV ред, III степен – леля на Ася Благойчева Асенова по
майчина линия. Ответниците ИВ. П. М. и Г. П. С. са роднини от IV степен – първи
братовчеди на Ася Благойчева Асенова по майчина линия – преки низходящи на Славка
Тодорова Иванова /леля на наследодателката/ починала на 23.02.2002г. – преди
наследодателката. Както е уточнено с Тълкувателно решение № 3 от 30.XII.1994 г. по гр. д.
№ 3/94 г., ОСГК, законът не допуска наследяване по право на заместване за съребрените
роднини от трета до шеста степен включително. Прилага се правилото на чл. 8, ал. 4, изр. 2
ЗН, съгласно което по-близкият по степен и низходящият на по-близък по степен изключват
по-далечния по степен. В случая ответницата СТ. Т. Г. е наследник по съребрена линия от III
степен, поради което изключва от наследяване роднините от по-далечната IV степен –
ответниците ИВ. П. М. и Г. П. С.. Тъй като възходящият на посочените двама ответници
/Славка Тодорова Иванова/ също е бил съребрен роднина от III степен, той не би могъл да
изключи от наследяване СТ. Т. Г. ако беше жив, следователно неговите низходящи също не
я изключват.
Предвид гореизложеното се налага изводът, че считано от 25.07.2015г. собственик на
процесния топлоснабден имот по наследяване е ответницата СТ. Т. Г.. В тази връзка следва
да се посочи, че релевираното от тази ответница възражение, че заявлението-декларация за
4
откриване на партида на нейно име било подадено едва в края на процесния период е
неотносимо, тъй като същата е потребител на топлинна енергия в качеството си на
собственик на имота съгласно нормата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и подаването на заявление-
декларация в този случай е без правно значение.
На следващо място, от приетото Решение от 29.06.2019г. по гр.д. № 19961/2019г. по
описа на СРС, 92-ри състав се установява, че СТ. Т. Г. е приела наследството на Ася
Благойчева Асенова по опис. В случая, обаче, процесните задължения за доставена топлинна
енергия са възникнали след откриване на наследството на Ася Благойчева Асенова, поради
което не представляват наследствени задължения, а лични задължения на С.Г. и
ограничената отговорност по чл. 60, ал. 2 ЗН не намира приложение по отношение на тях.
От значение е единствено обстоятелството, че С.Г. е приела наследството, а приемането има
действие от датата на неговото откриване, независимо от датата на вписване. С оглед
диспозитивното начало в процеса, обаче, ответницата СТ. Т. Г. отговаря само до
претендирания от нея размер от 2/8 части от общото задължение.
Ответниците ИВ. П. М. и Г. П. С. не са наследили права върху имота и по делото не се
доказва да са придобили такива права по друг начин или да са поискали откриване на
партида при ищеца на свое име, поради което не се явяват потребители на топлинна енергия.
Предявените срещу тях искове са неоснователни и следва да бъдат отхвърлени изцяло.
Както беше посочено, обстоятелството, че имотът е топлоснабден и ищцовото
дружество е доставило топлинна енергия в претендираното количество през процесния
период е безспорно по делото. Освен безспорния му характер, това обстоятелство се
установява от представените от третото лице – помагач индивидуални документи за дялово
разпределение и протоколи. Спорно е единствено дали доставката е поискана, тъй като
ответницата е направила възражение относно приложението на чл. 62 ЗЗП. В тази насока,
както е прието с Тълкувателно решение № 2/2016г. на ОСГК на ВКС, за отношенията,
възникващи при доставяне на топлинна енергия за битови нужди в сграда – етажна
собственост, се прилагат разпоредбите на Закона за енергетиката, които не противоречат на
разпоредбата на чл.62 във връзка с пар.1 от Допълнителните разпоредби на Закона за защита
на потребителите. Същевременно от приетото и неоспорено експертно заключение по
съдебно-счетоводната експертиза, което съдът кредитира като пълно, ясно и компетентно
изготвено, се установява, че общата стойност на доставената топлинна енергия за процесния
период и имот след отчитане на резултата от изравнителните сметки, е 1343,06 лева, като
вещото лице е установило, че с изравнителните сметки за възстановяване не са погасявани
задължения за стари периоди и не е налице плащане на процесните вземания /такова не се и
твърди по делото/. Ето защо предявената срещу С.Т. претенция за цена на доставена
топлинна енергия в размер на 335,76 лева /2/8 части от 1343,06 лева/ се явява изцяло
доказана по основание и размер.
На следващо място от представените от ищеца протокол от ОС на ЕС за избор на фирма
за дялово разпределение и договор между ищеца и избраната фирма за дялово
разпределение се установява, че дяловото разпределение за имота е възложено на „Т.“
5
ЕООД, като видно от представените от третото лице – помагач индивидуални справки за
дялово разпределение, услугата е предоставена през процесния период. В чл. 36, ал. 1 от
приложимите общи условия на ищеца е уредено задължение на потребителите да заплащат
стойността на тази услуга на топлопреносното предприятие. Вземането на ищеца за цена на
тази услуга се основава на осъщественото от ищеца възлагане по силата на сключения
договор между него и третото лице като фирма за дялово разпределение на основание чл.
139, ал. 2 ЗЕ, както и на посочената клауза от общите условия на договора с потребителя.
Индивидуалната стойност на услугата е посочена в ценоразписa и се установява от
експертното заключение по съдебно-счетоводната експертиза. От заключението се
установява, че за процесния период от м.11.2017г. – м.04.2019г. стойността на услугата е в
размер на 29,64 лева, поради което предявеният иск за така посочената сума е изцяло
доказан.
Относно претенцията за мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия съдът
намира следното. По отношение на процесната лихва върху главницата за периода
м.05.2017г. – м.04.2019г. са приложими общите условия на ищеца, одобрени на 27.06.2016г.
В чл. 32, ал. 1 ОУ е предвидено, че месечната дължима сума по прогнозно потребление се
издава ежемесечна фактура. Според чл. 32, ал. 3 ОУ, след отчитане на средствата за дялово
разпределение и изготвяне на изравнителните сметки от търговеца, продавачът издава за
отчетния период кредитни известия за стойността на фактурите и фактура за потребеното
количество топлинна енергия за отчетния период, определено на база изравнителните
сметки /т. нар. обща фактура/. Съгласно чл. 33, ал. 1 и ал. 2 ОУ, клиентите са длъжни да
заплащат стойността на фактурите /месечни и общи/ в 45-дневен срок след изтичане на
периода, за който се отнасят. Обезщетението за забава, съгласно чл. 33, ал. 4 ОУ, се
начислява при неплащане на задължението по общите фактури в определения срок.
Следователно при действието на общите условия от 2016г., задължението за плащане на
сумата за топлинна енергия е с определен падеж и вземането за мораторна лихва възниква
на основание чл. 84, ал. 1 ЗЗД с изтичане на крайния срок за плащане, без да е необходима
покана и ответниците са изпаднали в забава за плащане на сумата.
Видно от експертното заключение по ССчЕ мораторната лихва за процесния период
върху главницата за топлинна енергия се равнява на общо 216,48 лева, какъвто е и общият
размер на исковата претенция, поради което този иск също е изцяло доказан по основание и
размер.
По различен начин стои въпросът относно претендираната лихва върху главницата за
дялово разпределение, тъй като посочените по-горе клаузи от общите условия касаят
единствено вземанията за топлинна енергия. Относно вземането за цена на услугата дялово
разпределение в чл. 36, ал. 2 ОУ е предвидено, че редът и начинът на заплащане на услугата
“дялово разпределение” се определят от продавача, съгласувано с търговците, извършващи
услугата „дялово разпределение“ и се обявява по подходящ начин на клиентите. В случая
ищецът не е ангажирал доказателства за наличието на такъв предвиден ред и неговото
съдържание, липсват и доказателства за отправена до длъжника покана за плащане на
6
главницата за дялово разпределение. Ето защо предявеният иск срещу СТ. Т. Г. иск за
сумата от 1,60 лева /2/8 части от 6,39 лева/, представляваща мораторна лихва за периода от
31.12.2017 г. до 17.12.2020 г. върху главницата за дялово разпределение е неоснователен и
следва да бъде отхвърлен изцяло.
На последно място по релевираното от ответника С.Г. възражение за изтекла
погасителна давност, съдът намира следното. При действието на общите условия от
27.06.2016г. давността за всяко месечно задължение започва да тече с изтичане на 45-
дневния срок за плащане считано от края на месеца, за който се отнася. Както е установено с
Тълкувателно решение № 3/2011г. на ОСГТК на ВКС, вземанията за цена на доставена
топлинна енергия имат периодичен характер и се погасяват с изтичането на тригодишен
давностен срок съгласно чл. 111, б. „в“ от ЗЗД. Ищецът, който носи доказателствената
тежест, не е доказал наличието на обстоятелства водещи до спиране или прекъсване на
давността.
Също така, съгласно чл. 3, т. 2 от Закона за мерките и действията по време на
извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за
преодоляване на последиците /ЗМДВИП/, за срока от 13 март 2020 г. до отмяната на
извънредното положение спират да текат давностните срокове, с изтичането на които се
погасяват или придобиват права от частноправните субекти /каквито са страните по делото/.
Възобновяването на течението на спрените срокове е извършено с пар. 13 от ПЗР на Закона
за изменение и допълнение на Закона за здравето /ДВ, бр. 44 от 2020 г., в сила от 14.05.2020
г./, според който сроковете, спрели да текат по време на извънредното положение по
ЗМДВИП, продължават да текат след изтичането на 7 дни от обнародването на този закон в
"Държавен вестник". Законът е обнародван на 13.05.2020г., поради което течението на
давностният срок е възобновено на 21.05.2020г. Следователно процесният давностен срок е
бил спрян за период от 2 месеца и 7 дни считано от 13.03.2020г. до 20.05.2020г.
При прилагане на тези правила се установява, че към датата на подаване на заявлението
за издаване на заповед за изпълнение /29.12.2020г./ са погасени по давност вземанията за
периода от м.05.2017г. до м.08.2017г. включително. Вземането за цена на топлинна енергия
за м.08.2017г. е станало изискуемо на 15.10.2017г. с изтичане на 45-дневния срок считано от
01.09.2017г., и тригодишната давност за него е следвало да изтече на 15.10.2020г. След
удължаване на давностния срок с периода от 2 месеца и 7 дни, през който не е текла давност
по силата на чл. 3, т. 2 ЗМДВИП, следва изводът, че давностният срок изтича на
22.12.2020г. – преди датата на заявлението /29.12.2020г./ Ето защо вземането за м.08.2017г.
и за всички предходни месеци са погасени по давност. Вземането за следващия месец –
м.09.2017г. е станало изискуемо на 14.11.2017г. и давността за него е следвало да изтече на
14.11.2020г., като след удължаване на давностния срок, същият изтича на 21.01.2021г. –
след датата на подаване на заявлението. Ето защо вземането за м.09.2017г. и за всички
следващи месеци не е погасено по давност. Ищецът, който носи доказателствената тежест,
не е доказал наличието на обстоятелства водещи до спиране или прекъсване на давността.
Видно от експертното заключение по съдебно-счетоводната експертиза /таблица № 4/ за
7
обхванатия от давността период от м.05.2017г. до м.08.2017г. се дължи цена на топлинна
енергия в размер на общо 145,69 лева. Следователно за остатъка от процесния период от
м.09.2017г. до м.04.2019г. цената на доставената топлинна енергия се равнява на 1197,37
лева /1343,06 – 145,69/. От този размер ответницата С.Г. дължи 2/8 части или 299,34 лева, до
който размер предявеният срещу нея иск за главница за цена на топлинна енергия е
основателен. За разликата до пълния предявен размер от 335,76 лева и за периода от
м.05.2017г. до м.08.2017г., искът следва да бъде отхвърлен.
На следващо място съдът констатира, че към датата на исковата молба няма погасени по
давност вземания за мораторни лихви за периода от 15.09.2018г. до 17.12.2020г. Съгласно
чл. 119 ЗЗД, обаче, погасяването по давност на главницата води до погасяване и на
произтичащото от него вземане за мораторна лихва, независимо дали давността за лихвата е
изтекла. Видно от експертното заключение по ССчЕ /таблица 4/, мораторната лихва върху
главницата по общата фактура от 31.07.2018г. /включваща погасените по давност месеци/ се
равнява на 109,93 лева. Пропорционално на погасената по давност главница по общата
фактура, погасена по давност се явява и мораторната лихва в размер на 32,21 лева.
Следователно за периода от 15.09.2018г. до 22.03.2021г. лихвата върху непогасената по
давност главница се равнява на 184,27 лева /216,48 – 32,21/. Ответницата С.Г. дължи 2/8
части от тази сума или 46,07 лева, до който размер искът следва да бъде уважен, а за
разликата до пълния предявен размер от 54,12 лева искът следва да бъде отхвърлен.
На последно място, към датата на заявлението /29.12.2020г./ липсват погасени по
давност вземания за цена на услугата дялово разпределение за периода от м.11.2017г. до
м.04.2019г., поради което предявеният срещу С.Г. иск за сумата от 7,41 лева – цена на
услугата /2/8 части от 29,64 лева/ следва да бъде уважен изцяло.
По разноските.
При този изход от спора, право на разноски имат всички главни страни. В заповедното
производство ищецът е сторил разноски за държавна такса и адвокатско възнаграждение в
общ размер на 81,91 лева. За тези разноски ответникът С.Г. отговаря до размера от 20,48
лева, като с оглед уважената част от исковете, С.Г. следва да бъде осъдена да заплати на
ищеца разноски в заповедното производство в размер на 18,11 лева. В исковото
производство ищецът е сторил разноски за държавна такса в размер на 168,09 лева, за
депозит за възнаграждение на вещо лице в размер на 250 лева, претендирал е и
юрисконсултско възнаграждение, чийто размер съдът определи на 100 лева или общо 518,09
лева. Ответникът С.Г. отговаря до размера от 259,04 лева, като с оглед уважената част от
исковете следва да бъде осъдена да заплати на ищеца сумата от 229,12 лева. С.Г. не е
сторила разноски, но е била представлявана безплатно в заповедното и в исковото
производство от адв. Снежанка К. К., която претендира възнаграждение на основание чл. 38,
ал. 2 ЗАдв, чийто размер съдът определи на по 300 лева за всяко от двете производства
съгласно чл. 7, ал. 2, т. 1 НМРАВ. С оглед отхвърлената част от исковете, на адв. К. следва
да бъде присъдено адвокатско възнаграждение в размер на по 34,65 лева за заповедното и за
исковото производство. Ответниците И.М. и Г.С. не са сторили разноски в заповедното и в
8
исковото производство и в заповедното производство са се защитавали сами. В исковото
производство ответникът И.М. е била защитавана безплатно от адв. Венелин Венциславов
Панчев, а ответникът Г.С. е бил защитаван безплатно от адв. В.П. Койчева – Панчева, чието
възнаграждение съдът определи по посочения по-горе ред на по 300 лева за всеки от двамата
адвокати, които следва да им бъдат присъдени изцяло с оглед изхода от спора.
Предвид изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК искове с
правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че СТ. Т. Г., с
ЕГН: **********, с адрес: гр. София, кв. „Овча Купел“, ул. „686-та“ № 40, дължи на
„Топлофикация София“ ЕАД, с ЕИК: *********, с адрес на управление: гр. София, ул.
Ястребец“ № 23Б, на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД,
сумата от 299,34 лева, представляваща цена на топлинна енергия за периода от 01.09.2017 г.
до 30.04.2019 г. за имот, находящ се в гр. София, ж.к. Младост 2, бл. 231, вх. 11, ет. 3, ап. 76,
аб. № 119989, ведно със законната лихва от 29.12.2020 г. до изплащане на вземането, сумата
от 46,07 лева, представляваща мораторна лихва за периода от 15.9.2018 г. до 17.12.2020 г. и
сумата от 7,41 лева, представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за
периода от 1.11.2017 г. до 30.4.2019 г. ведно със законната лихва от 29.12.2020 г. до
изплащане на вземането, за които вземания е издадена Заповед за изпълнение по чл. 410
ГПК по гр.д. № 65037/2020г. по описа на СРС, 175 състав, като ОТХВЪРЛЯ предявения
установителен иск за цена на топлинна енергия за разликата над 299,34 лева до пълния
претендиран размер от 335,76 лева и за периода от 01.05.2017г. до 31.08.2017г., предявения
установителен иск за мораторна лихва върху тази главница за разликата над 46,07 лева до
пълния претендиран размер от 54,12 лева, както и предявения иск за сумата от 1,60 лева,
представляваща мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от
31.12.2017г. до 17.12.2020г.
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Топлофикация София“ ЕАД срещу ИВ. П. М., с ЕГН:
**********, с адрес: гр. София, ж.к. „Обеля 2“, бл. 215, вх. В, ет. 5, ап. 66, установителни
искове по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ
и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 167,88 лева, представляваща цена на доставена топлинна
енергия за периода от 1.5.2017 г. до 30.4.2019 г. за имот, находящ се в гр. София, ж.к.
Младост 2, бл. 231, вх. 11, ет. 3, ап. 76, аб. № 119989, ведно със законната лихва от
29.12.2020 г. до изплащане на вземането, сумата от 27,06 лева, представляваща мораторна
лихва за периода от 15.9.2018 г. до 17.12.2020 г., сумата от 3,70 лева, представляваща цена
на извършена услуга за дялово разпределение за периода от 1.11.2017 г. до 30.4.2019 г.,
ведно със законната лихва от 29.12.2020 г. до изплащане на вземането и сумата от 0,80 лева,
представляваща мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от
31.12.2017 г. до 17.12.2020 г., за които вземания е издадена Заповед за изпълнение по чл. 410
9
ГПК по гр.д. № 65037/2020г. по описа на СРС, 175 състав.
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Топлофикация София“ ЕАД срещу Г. П. С., с ЕГН:
**********, с адрес: гр. София, ж.к. „Илинден“, бл. 32, ет. 1, ап. 1, установителни искове по
реда на чл. 422, ал. 1 ГПК с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ и чл. 86,
ал. 1 ЗЗД за сумата от 167,88 лева, представляваща цена на доставена топлинна енергия за
периода от 1.5.2017 г. до 30.4.2019 г. за имот, находящ се в гр. София, ж.к. Младост 2, бл.
231, вх. 11, ет. 3, ап. 76, аб. № 119989, ведно със законната лихва от 29.12.2020 г. до
изплащане на вземането, сумата от 27,06 лева, представляваща мораторна лихва за периода
от 15.9.2018 г. до 17.12.2020 г., сумата от 3,70 лева, представляваща цена на извършена
услуга за дялово разпределение за периода от 1.11.2017 г. до 30.4.2019 г., ведно със
законната лихва от 29.12.2020 г. до изплащане на вземането и сумата от 0,80 лева,
представляваща мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от
31.12.2017 г. до 17.12.2020 г., за които вземания е издадена Заповед за изпълнение по чл. 410
ГПК по гр.д. № 65037/2020г. по описа на СРС, 175 състав.
ОСЪЖДА СТ. Т. Г. да заплати на „Топлофикация София“ ЕАД на основание чл. 78, ал.
1 ГПК сумата от 18,11 лева, представляваща разноски в заповедното производство и сумата
от 229,12 лева, представляваща разноски в исковото производство.
ОСЪЖДА „Топлофикация София“ ЕАД да заплати на адв. Снежанка К. К., САК, с
адрес на упражняване на дейността: гр. София, ул. „Владайска“ № 35, ет. 3, офис 1, на
основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв сумата от 34,65 лева, представляваща възнаграждение за
безплатно представителство на СТ. Т. Г. в заповедното производство и сумата от 34,65 лева,
представляваща възнаграждение за безплатно представителство на същото лице в исковото
производство.
ОСЪЖДА „Топлофикация София“ ЕАД да заплати на адв. Венелин Венциславов
Панчев, САК, с адрес на упражняване на дейността: гр. София, ул. „Алабин“ № 42, ет. 3, ап.
10, на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв сумата от 300 лева, представляваща възнаграждение за
безплатно представителство на ИВ. П. М. в исковото производство.
ОСЪЖДА „Топлофикация София“ ЕАД да заплати на адв. В.П. Койчева – Панчева,
САК, с адрес на упражняване на дейността: гр. София, ул. „Алабин“ № 42, ет. 3, ап. 10, на
основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв сумата от 300 лева, представляваща възнаграждение за
безплатно представителство на Г. П. С. в исковото производство.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на третото лице – помагач „Т.“ ЕООД на
страната на ищеца.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10