Р Е Ш Е Н И Е
№ 2024
гр.Пловдив, 05.11.2019
г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД ПЛОВДИВ, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, V
състав, в публично
съдебно заседание на четиринадесети октомври две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАТЯ БОЕВА
при секретаря: ТАНЯ СТОИЛОВА
като разгледа АНД №
4888/2019 г. по описа на Районен съд Пловдив, V наказателен състав и за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по депозирана жалба
от Х.Г.У., ЕГН: **********, с адрес: ***, срещу наказателно постановление № 646 от 21.05.2019 г., издадено Заместник-кмет „Транспорт“
в Община Пловдив, с което на основание чл. 43 ал.4 от Наредба за реда за
спиране, престой и паркиране на пътни превозни средства на територията на гр.
Пловдив /НРСППППСТП/, му е наложено административно наказание – глоба, в размер
на 20 лева, за нарушение на разпоредбата на чл. 4 ал.2 т.2 от Наредба за реда
за спиране, престой и паркиране на пътни превозни средства на територията на
гр. Пловдив /НРСППППСТП/.
В жалбата се излагат съображения, че
на жалбоподателя са наложени множество глоби, като всички са по сигнал на едно
и също лице. Посочва, че собствения му автомобил не е бил паркиран по начин, по
който пречи на останалите участници в движението. Посочва, че на процесното
място липсва знак, обозначаващ спиране или паркиране на МПС. Възразява, че живее
на улица, която в успоредна на мястото, където е паркиран автомобилът, и не
намира място за паркиране на своя автомобил. Посочва, че на процесната улици е
паркирал многократно и до този момент не е имало санкция. Поради изложеното от
съда се иска отмяна на обжалваното НП.
В проведеното открито съдебно
заседание жалбоподателят, редовно призован, явява се лично на етап съдебния
прения. По същество излага съображения, че на ул. „Беласица“ няма поставен
забранителен знак за паркиране на МПС, като информационната табела на знака,
поставен на гаража, не се отнася за насрещната страна. Посочва, че собственикът
на лекия автомобил има възможност да паркира в своя гараж и да осъществява
маневра.
Въззиваемата страна – Община
Пловдив, редовно призована, за нея се явява юрк. М.. По същество излага
съображения, че от събрания по делото доказателствен материал по несъмнен начин
се установява, че процесният автомобил е бил паркиран по начин, който
затруднява влизането и излизането в гаражната клетка. Посочва, че при съставяне
на АУАН и НП не са допуснати съществени процесуални нарушения. Изразява
становище за неприложимост на разпоредбата на чл. 28 ЗАНН, а посочената санкция
съответства на целите, предвидени в чл. 12 ЗАНН. Поради изложеното от съда се
иска да потвърди обжалваното НП.
Съдът, след като прецени събраните
по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира и приема за
установено следното:
Жалбата се явява процесуално
допустима, доколкото е подадена в предвидения в чл. 59 ал.2 ЗАНН срок, от
легитимирана страна, срещу акт, подлежащ на обжалване.
Разгледана по същество се явява НЕОСНОВАТЕЛНА, поради следните
съображения:
От фактическа страна съдът установи следното:
На 29.03.2019 г. в 04 РПУ при
ОДМВР Пловдив бил получен сигнал за неправилно паркиране на микробус на ул.
„Беласица“ до № 48. На място при пристигнал свидетелят А.Д., заемащ длъжността
„младши инспектор“ в посоченото РПУ.Там той и неговите колеги възприели
двупосочна улица, като в едното платно, срещу посоката на движение, бил
паркиран микробус марка „Форд“, модел „Транзит“, с рег. № ***, собственост на
жалбоподателя. Те преценили, че паркиран по този начин, микробусът затруднява достъпът
до гараж, който се намира срещу него, доколкото улицата била тясна и нямало
възможност за извършване на маневри. Върху гаражът имал поставен знак:
забранено паркирането. Микробусът бил паркиран по такъв начин, че не позовлявал
свободното разминаване на два автомобила.
Поради извършените от свидетеля Д.
констатации, че паркираният микробус затруднява движението, същият съставил на
жалбоподателя фиш № **********/29.03.2019 г., с който му вменил нарушение на
чл. 4 ал.2 т. 2 от НРСППППСТП.
На 03.04.2019 г. жалбоподателят У.
депозирал в 04 РПУ при ОДМВР Пловдив възражение, с което оспорил посочения фиш.
С оглед направеното оспорване,
свидетелят Д. съставил на жалбоподателя АУАН № КТ 038403/15.04.2019 г., с който
му вменил нарушение на чл. 4 ал.2 т. 2 от НРСППППСТП.
Описаната по-горе фактическа
обстановка се установява от показанията на свидетелите А.Д., С.А. и Г.А.. Съдът
кредитира същите, доколкото са еднопосочни, непосредствени и съответстват на
събраната по делото доказателствена съвкупност. Фактическата обстановка се
потвърждава и от приложените по делото писмени доказателства, а именно: фиш № **********/29.03.2019
г.; АУАН № КТ 038403/15.04.2019 г.; възражение УРИ 441000-3197/03.04.2010 г. по
описа на 04 РПУ при ОДМВР Пловдив.
Относно приложението на процесуалните правила:
С оглед изложеното, съдът
след запознаване с приложените по дело АУАН и НП намира, че съставеният
АУАН и обжалваното НП отговарят на формалните изисквания на ЗАНН, като
материалната компетентност на административнонаказващия орган следва от така
представената Заповед № 18ОА418/06.03.2018 г. на Кмета на Община Пловдив, а на
актосъставителят – от Заповед № 15ОА1328/20.05.2015 г. При съставянето на АУАН
и при издаването на НП не са налице съществени нарушения на процесуалните
правила, които да водят до опорочаване на административнонаказателното
производство по налагане на наказание санкция на жалбоподателя. АУАН е издаден
при спазване на императивните изисквания на чл.42 и чл.43 от ЗАНН и не създава
неяснота относно нарушението, която да ограничава право на защита на
жалбоподателя и да ограничава правото му по чл.44 от ЗАНН в тридневен срок от
съставяне на акта да направи и писмени възражения по него. Атакуваното НП
съдържа реквизитите по чл.57 от ЗАНН и в него не съществуват съществени пороци,
водещи до накърняване правото на защита на жалбоподателя. Спазени са и
сроковете по чл. 34 от ЗАНН.
От правна страна съдът намира следното:
На жалбоподателя е вменено
нарушение по чл.4 ал.2 т.2 от Наредба за реда за спиране, престой и паркиране
на пътни превозни средства на територията на гр. Пловдив /НРСППППСТП/, съгласно
която паркирането е забранено на платното за движение и на тротоара
непосредствено пред входовете на жилищни сгради и гаражи, когато това
затруднява достъпа до тях.
С оглед приетата по делото
фактическа обстановка, по несъмнен начин се установи жалбоподателят да е
извършил вмененото му нарушение. Така с оглед затруданяване достъпа до гаража
следва да се посочи, че не просто е паркирал непосредствено пред него, но и
паркирането от него МПС е микробус, което заема по-голяма площ от лек
автомобил. Извършеното нарушение от жалбоподателя се потвърждава и от самия
него, който посочва като единствен начин на възможност за достъп до гаража с
МПС паркиране на заден ход. Настоящият съдебен състав намира, че достъп до
гараж може да има лице в случаите, в които безпрепятствено, с оглед
заобикалящата обстановка, се паркира МПС в гаражната клетка. Настоящият случай
не е такъв, като препятствието, затрудняващо достъпа до гаража, е именно
МПС-то, паркирано от жалбоподателя.
Неоснователно се явява
възражението на жалбоподателя, че на ул. „Беласица“ няма поставен знак, който
да вменява забрана за паркиране. На първо място се касае за двупосочна улица, а
жалбоподателят е спрял в насрещната пътна лента, в който случай съобразно
нормата на чл. 94 ал.3 ЗДвП паркирането е забранено във всички случаи – не само
при затрудняване на достъп до гараж, респ. във всички случаи жалбоподателят
реализира недобросъвестно поведение, от което същият не може да черпи благоприятни
последици. На следващо място за съставомерността на вмененото му деяние се
изисква единствено паркираното от него МПС да затруднява достъпа до гаражната
клетка, не и да е в нарушение на знак, вменяващ забранено паркирането.
Според настоящият съдебен състав ирелевантни
за съставомерността на извършеното нарушение се явяват обстоятелствата досежно
предишни паркирания на жалбоподателя на същото място и ограничените паркоместа
в района.
По
приложението на чл. 28, б. „а“ ЗАНН.
Съобразно разясненията, дадени с
Тълкувателно решение № 1/ 2007г. на ОСНК на ВКС, съдът трябва в пълнота да изследва релевантните за изхода на спора
факти, като това включва и преценка за наличието, респективно отсъствието на
такива обстоятелства, дефиниращи случая като маловажен. Преценката на
административнонаказващият орган за „маловажност“ се прави по законосъобразност
и подлежи на съдебен контрол.
Съгласно чл. 93, т. 9 от НК
"маловажен случай" е този, при който извършеното престъпление /в конкретния случай административно нарушение /, с оглед на липсата или незначителността на вредните последици, или с
оглед на други смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска степен на
обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление от
съответния вид. Тази разпоредба е приложима и в процеса, развиващ се по реда на
ЗАНН, съобразно изричната препращаща норма на чл. 11 ЗАНН.
В настоящия случай
се касае за формално нарушение, поради което факторът липса на вредни последици
не може да бъде взет предвид при преценката за маловажност на случая. Самото
деяние не разкрива и други смекчаващи обстоятелства, които да разкриват
по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на
нарушение от съответния вид.
От всичко изложено
следва, че по категоричен начин бе установено жалбоподателят да е извършил
вмененото му административно нарушение. В хода на административнонаказателното
производство не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените
правила. Случаят не попада в приложното поле на чл. 28 б. „а“ ЗАНН. Обжалваното
наказателно постановление се явява законосъобразно и като такова следва да бъде
потвърдено. Наложената санкция е в определения от закона размер.
Така мотивиран, Районният съд Пловдив
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно
постановление № 646 от 21.05.2019 г., издадено Заместник-кмет „Транспорт“ в Община Пловдив, с което на Х.Г.У., ЕГН: **********,
с адрес: ***, на основание чл. 43 ал.4 от Наредба за реда за спиране, престой и
паркиране на пътни превозни средства на територията на гр. Пловдив
/НРСППППСТП/, му е наложено административно наказание – глоба, в размер на 20
лева, за нарушение на разпоредбата на чл. 4 ал.2 т.2 от Наредба за реда за
спиране, престой и паркиране на пътни превозни средства на територията на гр. Пловдив
/НРСППППСТП/.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен
срок от получаване на съобщението от страните, че същото е изготвено и обявено,
пред Административен съд Пловдив, на основанията, предвидени в НПК, и по реда
на глава дванадесета от АПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!
ТС