№ 6069
гр. София, 06.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-2 СЪСТАВ, в публично заседание
на осемнадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Евгени Георгиев
при участието на секретаря Юлиана Ив. Шулева
като разгледа докладваното от Евгени Георгиев Гражданско дело №
20231100114029 по описа за 2023 година
I. ОБСТОЯТЕЛСТВА, ТВЪРДЕНИ ОТ СТРАНИТЕ, И ИСКАНИЯ
НА СТРАНИТЕ КЪМ СЪДА
1. На ищеца
[1] О. Г. заявява в искова молба от 14.12.2023 г., че на 28.09.2023 г.
около 10:00 часа е вървял по десния тротоар на ул. „Иван Тургенев“ към ул.
„Китна“ в ж. к. „Банишора“ в София. На кръстовището с ул. „Китна“ той е
стъпил върху необезопасена и несигнализирана шахта, която е била над
нивото на тротоарната настилка. От това той е загубил равновесие и е паднал
върху левия си лакът и лявата долна гръдна половина, от което е получил
контузия на гръдния кош. От увреждането О. Г. е претърпял болки, страдания
и неудобства.
[2] Столична община (Общината) е отговаряла за подържането на
тротоара. Тя не е заплатила на О. Г. обезщетение за неимуществени вреди.
1
Затова той моли съда да осъди Общината да му заплати 30 000,00 лева
обезщетение плюс законната лихва от 28.09.2023 г. до окончателното
изплащане (исковата молба, л. 2-4).
2. На ответника
[3] Общината е оспорила иска. Тя е заявила, че:
1. О. Г. не е паднал вследствие на необезопасена и несигнализирана
шахта;
2. дори той да е паднал вследствие на такава шахта, за подържането е
отговаряла не Общината, а „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛИТЕЛНИ МРЕЖИ
ЗАПАД“ ЕАД;
4. търсеното обезщетение е прекомерно;
3. О. Г. е допринесъл за настъпването на уврежданията, понеже не е бил
внимателен, докато е вървял по тротоара. Затова Общината моли съда да
отхвърли иска (писмения отговор, л. 24-27).
II. ОБСТОЯТЕЛСТВА, КОИТО СЪДЪТ УСТАНОВЯВА, СЛЕД
КАТО СЕ ЗАПОЗНА С ФАКТИЧЕСКИТЕ ТВЪРДЕНИЯ НА СТРАНИТЕ
И СЪБРАНИТЕ ПО ДЕЛОТО ДОКАЗАТЕЛСТВА
[4] Не се спори, че О. Г. е бил роден на ******* г. Той е бил разведен,
имал е дете и е работел като управител на фирма (показанията на
свидетелката С., л. 51-52).
[5] На 28.09.2023 г. времето е било сухо. Между 09:00 часа и 10:00 часа
О. Г. и майка му свидетелката С. са излезли от дома на О. Г. в ж. к. „Банишора“
и са тръгнали по ул. „Иван Тургенев“ към ул. „Китна“. Върху тротоара на
кръстовището между двете улици е имало капаци на шахти, като един от тях
се е издигал над плочките. О. Г. се е спънал в този капак и е паднал на земята
(показанията на свидетелката С., л. 51-52).
2
[6] От падането О. Г. е получил контузия на гръден кош и контузия с
охлузване на левия лакът (пак там; заключението на вещото лице д-р С., л. 43-
46). Той е бил лекуван медикаментозно, като пет дни е бил в болница, а 14 дни
е бил лекуван вкъщи. О. Г. се е възстановил за около три седмици, а през
първите седем дни болките са били по-големи. Той няма трайни последици от
уврежданията (заключението на вещото лице д-р С., л. 43-46). О. Г. е бил в
болничен от 28.09.2023 г. до 16.10.2023 г. включително - 19 дни (болничния
лист, л. 7). Майката на О. Г. му е помагала с детето, докато той се е
възстановявал (показанията на свидетелката С., л. 51-52).
[7] Увреждането на О. Г. е малко по-леко от това, предмет на решение
на ВКС 60 168-2022-II Т. О. по т. д. 2 082/2020 г. Това е така, защото
увреждането, предмет на решението на ВКС, е включвало и контузии на
главата и кръста (показанията на вещото лице д-р С., л. 50).
[8] Не се спори, че Общината не е заплащала на О. Г. обезщетение за
неимуществени вреди от увреждането от падането поради спъването в капака
на шахтата. О. Г. е заплатил: 400,00 лева държавна такса (л. 28), като съдът го
е освободил от заплащането на държавна такса за разликата над 400,00 лева до
1 200,00 лева (л. 18); 400,00 лева за вещо лице (л. 41). Той е бил представляван
безплатно от адвокат, регистриран по ЗДДС (л. 14 и л. 49). Общината не е
направила разноски, но е била представлявана от юрисконсулт.
III. ПРИЛОЖИМО КЪМ СПОРА ПРАВО, СЪОТНАСЯНЕ НА
УСТАНОВЕНИТЕ ФАКТИ КЪМ ПРИЛОЖИМОТО ПРАВО И
РЕШЕНИЕ ПО ДЕЛОТО
[9] О. Г. е предявил иск по чл. 49, връзка с чл. 45 от Закона за
задълженията и договорите (ЗЗД) за обезщетение за неимуществени вреди от
непозволено увреждане.
1. По иска по чл. 49, връзка с чл. 45 от ЗЗД
3
[10] Съгласно чл. 49 от ЗЗД, възложителят на някаква работа отговаря
за вредите, причинени при или по повод изпълнението на тази работа. На
обезщетение подлежат всички вреди, които са настъпили или ще настъпят,
като пряка и непосредствена последица от непозволеното увреждане. Не се
изисква виновно и противоправно поведение на възложителя. Такова е
необходимо на изпълнителя на работата.
[11] Следователно предпоставките за уважаване на иска са:
1. Общината да е възложил работа на трето лице;
2. чрез свое противоправно действие или бездействие това трето лице
виновно да е причинило вреда на О. Г.;
3. Общината да не е изплатила на О. Г. обезщетение за неимуществени
вреди.
[12] Общинските пътища са публична общинска собственост (чл. 8, ал.
3 от Закона за пътищата). Пътища са и улиците в населените места (чл. § 1, т. 1
от ДР от Наредба № 1/17.01.2001 г. за организиране на движението по
пътищата) Следователно улиците в населените места са публична общинска
собственост. Тротоарите са надлъжна част от пътя (§ 6, т. 6 от
Допълнителните разпоредби на Закона за движение по пътищата).
Следователно тротоарите към улиците в населените места са също публична
общинска собственост.
[13] Подържаното на общинските пътища се извършва от общините
(чл. 31 от Закона за общинската собственост). Ето защо подържаното на
тротоарите на улиците в населените места също следва да се извършва от
общините, т. е. от техните служители или лица, на които те възложат това.
Налице е първата предпоставка за уважаването на иска.
[14] Съдът установи, че служителите/лицата, на които Общината е
възложила поддържането на тротоара на кръстовището на ул. “Иван Тургенев”
с ул. “Китна”, са допуснали капакът на една от шахтите да се издига над
тротоарните плочи. О. Г. се е спънал в капака и е паднал. От това той е
4
получил телесни увреждания. Налице е и втората предпоставка за
уважаването на иска.
[15] Съдът установи, че Общината не е заплатила на О. Г. обезщетение
за вредите, които е претърпял. Налице е и третата предпоставка за
уважаването на иска.
[16] Съдът трябва да определи размера на обезщетението за
неимуществени вреди и, за да го направи, съдът следва да изясни към кой
момент следва да определи обезщетението. От 2009 г. насам, съдебната
практика вече приема, че моментът на определянето на обезщетението е
датата на увреждането, а размерът му не следва да се влияе от последващи
промени в икономическата обстановка (решение на ВКС 95-2009-I Т. О. по т.
д. 355/2009 г.). Ето защо съдът приема, че следва да определи обезщетението
за неимуществени вреди към датата на ПТП - 28.09.2023 г.
[17] Съгласно чл. 52 от ЗЗД, обезщетенията за неимуществени вреди се
определят от съда по справедливост. Справедливостта обаче не е абстрактно
понятие. То е свързано с преценката на конкретни обективно съществуващи
обстоятелства, които съдът следва да отчете при определяне размера на
обезщетението.
[18] Такива обективни обстоятелства при телесните увреждания са:
1. характерът на увреждането;
2. начинът на извършването му;
3. обстоятелствата, при които е извършено;
4. допълнителното влошаване състоянието на здравето;
5. причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания и др. (т.
II от ППВС 4/1968 г.);
6. конкретните икономически условия и нивата на застрахователно
покритие към момента на увреждането (решения на ВКС: 83-2009-II Т.О. по т.
т. 795/2008 г.; 1-2012-II Т.О. по т. д. 299/2011 г.);
5
7. практиката на по-високостепенни съдилища за присъждане на
обезщетения за неимуществени вреди по близки случаи, постановявана в
период, близък до момента на увреждането по настоящото дело (решение на
ВКС 365-2010-I НО по н. д. 382/2010 г.)
[19] Съдът установи, че към момента на падането О. Г. е бил на 37
години. Той е бил разведен, имал е дете и е работел като управител на фирма.
[20] От падането О. Г. е получил контузия на гръден кош и контузия с
охлузване на левия лакът. Той е бил лекуван медикаментозно, като пет дни е
бил в болница, а 14 дни е бил лекуван вкъщи. О. Г. се е възстановил за около
три седмици, през първите седем дни болките му са били по-големи. Той няма
трайни последици от уврежданията. О. Г. е бил 19 дни в болничен. Майката на
О. Г. му е помагала с детето, докато той се е възстановявал.
[21] Увреждането на О. Г. е малко по-леко от това, предмет на решение
на ВКС 60 168-2022-II Т. О. по т. д. 2 082/2020 г. Това, е така, защото
увреждането, предмет на решението на ВКС, е включвало и контузии на
главата и кръста. С решението си ВКС е определил 12 000,00 лева
обезщетение за неимуществени вреди от увреждане от ПТП от 28.09.2017
г.[1].
[22] От 2017 г. до 28.09.2023 г. икономическата обстановка се е
подобрявала. Така например минималната работна заплата (МРЗ) е била
460,00 лева през 2017 г.[2], а през 2023 г. тя вече е била 780,00 лева[3], т. е.
увеличението е било 69,57%.
[23] Съдът отчита всички обстоятелства, както и факторите, свързани с
определянето на обезщетението за неимуществени вреди. От една страна
съдът отчита, че настоящият случай е по-лек от този, предмет на цитираното
решение на ВКС, но същевременно е от година, когато МРЗ е била с 69,57%
по-висока спрямо 2017 г., откогато е увреждането по решението на ВКС.
Затова съдът приема, че 12 000,00 лева е справедливо обезщетение за
6
неимуществените вреди, които О. Г. е претърпял. Ето защо съдът уважава иска
за 12 000,00 лева, а го отхвърля за разликата над 12 000,00 лева до предявения
размер от 30 000,00 лева.
2. По разноските
[24] О. Г. търси разноски. Той е направил такива за 800,00 лева и е бил
представляван безплатно от адвокат.
[25] Съгласно чл. 78, ал. 1 от ГПК, ищецът има право на разноски
съобразно уважената част от иска. Съдът уважава иска за 12 000,00 лева при
предявен размер от 30 000,00 лева. Затова съдът осъжда Общината да заплати
на О. Г. 320,00 лева разноски по делото, а на адвокат Г. 1 464,00 лева
адвокатско възнаграждение с ДДС (30 000,00-
25 000,00х0,08+2 650,00х1,2х12 000,00/30 000,00). На основание чл. 78, ал. 6
от ГПК съдът осъжда Общината да заплати по сметка на СГС 320,00 лева
държавна такса (12 000,00х0,04-(400,00х12 000,00/30 000,00)).
[26] Общината търси юрисконсултско възнаграждение. Съгласно чл. 78,
ал. 3 от ГПК, ответникът има право на разноски съобразно отхвърлената част
от иска. Съдът отхвърля иска за 18 000,00 лева при предявен размер от
30 000,00 лева. Затова съдът осъжда О. Г. да заплати на Общината 180,00 лева
юрисконсултско възнаграждение (300,00х18 000,00/30 000,00). Ето защо съдът
[1] ВКС е установил, че вследствие на ПТП ищцата е получила: контузия на главата с разкъсно-контузна рана в
окосмената част на главата; контузия на гръдния кош; контузия в областта на таза и поясната област с развитие на
радикулопатия. Получените травми са наложили шев на раната на главата и поставяне на противотетаничен
серум. Възстановяването от травмите е било за около две-три седмици. Възможно е било радикулопатията да
причинява в продължение на месеци периодични болки при движение.
[2] ПМС № 141/13.07.2017 г.
[3] ПМС № 497/29.12.2022 г.
РЕШИ:
[27] ОСЪЖДА Столична община да заплати следните суми на:
1. О. С. Г.:
7
- 12 000,00 лева на основание чл. 49, връзка чл. 45 от Закона за
задълженията и договорите (ЗЗД) обезщетение за неимуществени вреди
вследствие на увреждания от падане на 28.09.2023 г. поради спъване в капак
на шахта, издигаш се над плочките на тротоара на кръстовището на ул. „Иван
Тургенев“ и ул. „Китна“ в София, плюс законната лихва от 28.09.2023 г. до
окончателното изплащане;
- 320,00 лева на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК разноски по делото..
2. на СГС 320,00 лева държавна такса на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК.
[28] ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 49, връзка с чл. 45 от ЗЗД на О. Г. срещу
Столична община за разликата над 12 000,00 лева до предявения размер от
30 000,00 лева.
[29] ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК О. С. Г. да заплати на
Столична община 180,00 лева юрисконсултско възнаграждение. О. Г. е със
съдебен адрес – адвокат А. Г., гр. София, ул. „*******. Столична община е с
адрес в гр. София, ул. „*******.
[30] Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред САС в
двуседмичен срок от връчването му.
[31] Ако Столична община обжалва изцяло решението, с въззивната си
жалба тя следва да представи доказателство, удостоверяващо внасянето на
240,00 лева държавна такса по сметка на САС. Ако тя обжалва частично
решението, следва да представи доказателство, удостоверяващо внасянето по
сметка на САС на 2% държавна такса върху обжалваемия интерес. Ако О. Г.
обжалва решението, той следва да представи доказателство, удостоверяващо
внасянето по сметка на САС на държавна такса, изчислена по следната
формула – обжалваем интересХ400/1 200Х0,02. При неизпълнение съдът ще
върне въззивната жалба.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
8