Р Е Ш Е Н И Е
№ 01.11. 2018 година , град
Тетевен
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Тетевенският
районен съд , първи състав,в открито заседание
на двадесет и пети октомври
през две хиляди и осемнадесета година:
Председател: АНИ ГЕОРГИЕВА
Секретар :Виолета Монова
Като
разгледа докладваното от съдията Георгиева гражданско
дело № 612 по описа на
Тетевенският районен съд
за 2018 год., за да се произнесе – съобрази:
Ищец : Р.К. ***
Ответник А.К.С., М.К.С. и Т.К.С. ***
Предявен е иск с правна квалификация 108
от ЗС
Ищцата Р.К.А. твърди, че била
собственик на основание Нотариален акт
по обстоятелствена проверка № 176 , том първи рег. №815, 101 /2018г на
нотариус Р. В. въз основа на давностно
владение на имот представляващ нива от 0,914 дка в местността „****** ” , шеста
категория съставляваща имот кад. № ******, тъй като този имот ползвала и
владеела като свой собствен от близо 20 години
и никой до снабдяването и с НА не е пречил или спорил за осъществяване
на правата и.Тримата ответници А.К.С., М.К.С. и Т.К.С. били нейни сестри и
брат и през м. април тази година/2018г./
и тримата ответници се самонастанили против волята и в северната част на имота
и започнали да обработват около 600 кв.м. , като и отговорили ,че не признавали
собственическите и права .Моли съдът да се произнесе с решение с което да
признае за установено по отношение на тримата ответници че ищцата е собственик
на имота и да бъдат осъдени тримата ответници да и предадат владението върху
600 кв.м.,в северната част на имота , които същите ползвали без правно
основание .Претендира
и разноските по делото.В съдебно заседание процесуалния представител на
ищцата-адвокат Т.Ц. от ЛАК , поддържа иска , представил е и писмена азщита.
В
срока и по реда на чл. 131 от ГПК, е
постъпил писмен отговори от тримата ответници. В
отговора се твърди ,че считат предявеният иск за допустим но изцяло
неоснователен и недоказан, същия бил в отговор на искова молба подадена от тях
и тяхната майка Елка Асенова С. въз основа на която било образувано гр.д. №
565/2018г по описа на Р.С. Тетевен за установяване правото на собственост
предмет на иска .Невярно било твърдението описано в исковата молба ,че имотът
се ползвал 20г от ищцата и затова оспорвали истинността на нотариалният акт. За
признаване правото и на собственост върху недвижимият имот .Твърди се ,че имота
не бил нива ,а бил застроен , на второ място не бил владян от ищцата ,явно
,непрекъснато и спокойно за да го придобиела по давностно владение .Твърди се
че тримата ответници , ищцата и тяхната майка били наследници на К.С.С. *** ,
който бил починал на 20.10.2001г.,който бил син на А.А.С. починал на
22.08.1962г.През 1995г пред кмета на с. ****** била извършена нотариална
заверка на подписа на М.И.С., брат на К.С.С. , с декларирал ,че подарява на
брат си К. С. идеална част от нива в местността „******” в землището на с. ******
от около 600 кв.м. , както и ,че тази
нива била наследствена от техния баща А.А.С.. В отговора се твърди , че
родителите им Елка С. и К. С. построили в имота малка жилищна сграда , която
майка им обитава и до сега, като преди да почине баща им позволил на ищцата да
си построи в процесния имот малка жилищна сграда , която тя строила няколко
години.Твърдят ,че ищцата никога не е владяла имота и притежавала 1/10 ид. част
по наследство .
В съдебно заседание ответниците не се
явяват и не се представляват, не правят искания .
Съдът,
след преценка на доказателствата по делото и като съобрази доводите и исканията
на страните, намира за установено от фактическа страна следното:
С
определението по чл.140 от ГПК съдът е разпределил доказателствената
тежест ,като е указал ,че ищецът следва да проведе
пълно и главно доказване на заявените в исковата молба факти и
обстоятелства, в негова тежест е да установи
наведените от него твърдения, обуславящи допустимостта на исковата
претенция, а именно: Ищецът да е извършил такива
действия, от които да се вижда, че фактическата власт на другите сънаследници
ответници е прекратена, и че ако се
опитат да я упражнят, те ще бъдат отблъснати от владелеца с оглед на твърдението ,че е
владяла по-вече от 20 години , да докаже, че е собственик на имота-предмет
на иска, че същия е във владение на ответника, както и че последния упражнява
това владение без правно основание.В
тежест на ответника по делото е да установи всички евентуално наведени от него
положителни правоизключващи и правопогасяващи възражения по иска, от които
черпи благоприятни за себе си правни последици. Указал е на
основание чл. 146, ал. 2 от ГПК на ответниците, че не сочат доказателства ,че в
имота има построени сгради , както същите твърдят и същите са обитаеми едната
от тяхната майка , а другата от ищцата.Още по-вече разяснил е на ответниците
,че представеното от тях писмено доказателство Декларация от Момчил Илиев Слатински, с която
декларира ,че дарява своята ид. част от нива в м. ****** ,землище с. ****** от
около 600 кв.м. на брат си Мустафа Алиев Слатински /по удостоверение за
идентичност н имена това е ответника К.С.С. /, като по отношение на това
доказателство указал на ответниците ,че договора за дарение е двустранен
формален и безвъзмезден и тази
декларация би установявала само начало на владение и то при положение ,че се
докаже че процесния имот в м.»****** » е идентичен с имота в м. «******» и ,че
двете имена касаят една и съща местност т.е
м.»****** » е идентична с м. «******»,
в землището на с.****** в противен
случай това доказателство ще е неотносимо, както и че представеното решение №
85/23.04.1993г на ПК- Тетевен, /землище с.****** е задраскано и отстрани
записано с. ******/ и заявление №85 от
1992г към него , е нечетливо и следва да бъде представено в четлив вид .По
делото съдът е изискал препис от гр.д. №565/2018г със страни тримата ответници
и Елка С. Асенова , която е тяхна майка
и ответник Р.К. А. , с който
четиримата ищци молят съдът да признае
за установено по отношение на Елка Асенова С. ,че била собственик на 6/10 ид.
Части от имота предмет на настоящото дело ,
и по 1/10 ид. Част на другите трима ищци и ответницата.В
обстоятелствената част исковата молба по
гр.д. №565/2018г на Р.С.Тетевен , отново се твърди ,че през 1995г пред кмета на
с. ****** била извършена нотариална заверка на подписа на М.И.С.–брат на К.С.С.
подарявал своята ид. Част от нива в м. «******
» в землището на с. ****** от около 600
кв.м. Съдът не е спрял производството по делото на основание чл.229 ал.1 т.4 от ГПК , тъй като по делото ищцата представи удостоверение от ОСЗ-Тетевен , от
което е видно ,че двете местности «******» и «******»в землището на с. ****** са различни местности нямащи нищо общо помежду
си.
Не се спори между
страните по делото са братя и сестри .Видно
от представеното удостоверение за наследници по делото . От приложеният по
делото констативен нотариален акт по
обстоятелствена проверка № 176 , том първи рег. №815, дело101 /2018г на
нотариус Р. В. ,вписан в служба вписвания при
районен съд Тетевен , вх. рег. №485/22.03.2018г , акт №80 ,том ІІ,д.
№286/2018г , партидна книга том 46180 ищцата Р.К.А. е призната за въз основа на давностно владение за
собственик на имот представляващ нива от 0,914 дка в местността „****** ” ,
шеста категория съставляваща имот кад. № ******,находящ се в землището на с. ******
, обл. Ловеч при граници и съседи :имот №****** на насл. на М.А.Г., имот №******-полски
път , имот №******-дере .
Видно от представеното в първото по делото заседание удостоверение
/л.61/от Общинска служба земеделие-Тетевен с изх. №108/08.08.2018г ,че
местността „******”, масив №45 от КВС на с. ****** , общ. Тетевен е обособен
самостоятелен масив и няма нищо общо с местността „******”, масив №43 от КВС на
с. ****** , находящ се на изток от м. „******”.По делото е приложено и
постановление за отказ от образуване на наказателно производство от 30.08.2018г
, преписка №1173 /2018г на Р.П.Тетевен, образувана от Елка Асенова С. против
дъщеря си Р.К.А./ищец по настоящото дело/ , която се оплаквала ,че имали спор
за собственост и,че дъщеря и я заплашвала ,че ще я изгони от имота.
По делото са разпитани свидетелите Р.М.Л.,А.М.А,
А.И.П.. От свидетелските показания става ясно ,че св. А.А.е съседка на ищцата
от 1997г ,тъй като тогава последната се нанесла в имота ,а преди това през
1995г пристигнал в имота баща и .Процесният имот бил в м. „******”под пътя и
никой не го работил, парцела бил около 900кв.м.Ищцата си седяла в имота от
1997г и баща и той бил в този имот , като починал бащата на ищцата тя отишла да
извика сестрите и брат си ,но никой не дошъл.Ищцата била направила в имота две
къщички .Мястото дето го било описала било на И ,но ищцата била там /в имота /от
1997г. Тази пролет сестрите и брат и наделили процесното място искали да и го
вземат защото било на баща им и завладяли 500-600 метра нагоре от къщата на
ищцата. Свидетелката А.П.също твърди ,че
процесното место е в м. „******”, остава под пътя с долчината и е около 900
кв.м., вървяло на клин отдолу по тясно и нагоре се разширява.Ищцата живее в местото от 1997г най напред си
направила постройчица да си живее с децата ,а след това друга с две стаи отдолу
и две отгоре.Сестрите и брат и се настанили в порцесния имот тази пролет и
завладели около 500-600 кв.м.Свидетелят Р.Л., който е бил и кмет два мандата от
1999г до 2007г , описва имота , познава го тъй като от 1989г с брат си имали
свинеферма в м. „******”, процесния имот
бил с площ 900-950 кв.м., описва с кого граничи имота . Заявява ,че местността
„****** ” не е имало друго наименование.Поради факта ,че е бил кмет по негова
преценка местото било на наследници на Ибрим Ичинов, но ищцата го владяла от
1997г ,а от пролетта на 2018г ищцата имала проблем тъй като около 600 кв.м. от
имота и бил завзет.
При
така установеното от фактическа страна, съдът достига до следните правни
изводи: Иск с правно
основание чл. 108 от ЗС ,
иск на невладеещия собственик срещу владеещия несобственик. Доказа се ,че процесният
имот не е наследствен и в случая не касае за задължително другарство, с този
иск се цели запазване на правото на собственост в неговата цялост , а не
погасяването на такова право или обременяване с др. тежести, тоест касае се за
действие на управление , а не на разпореждане с имота.
От представеният нотариален акт за
признаване на правото на собственост на
недвижим имот чрез извършване на обстоятелствена проверка № 176 , том първи
рег. №815, 101 /2018г ищцата Р.К.А. е призната за въз основа на давностно владение за
собственик на имот представляващ нива от 0,914 дка в местността „****** ” ,
шеста категория съставляваща имот кад. № ******,находящ се в землището на с. ******
, обл. Ловеч при граници и съседи :имот №****** на насл. на М.А.Г., имот №******-полски
път , имот №******-дере , видно от Тълкувателно решение No 11/21.03.2013 г. по
тълк. д. No 11/2012 г. на ВКС, ОСГК самата констатация в КНА за принадлежността
на правото на собственост не се ползва с материална доказателствена сила, но се
приема и още, че и тази констатация не е лишена от доказателствено
значение.Посочва се, че се касае за т.нар. легитимиращо действие. За да отпадне
легитимиращото действие на акта, съгласно ТР No 11/21.03.2013 г. по тълк. д. No
11/2012 г. на ВКС, ОСГК, тежестта за оспорване на признатото с акта право на
собственост се носи от оспорващата страна и не намира приложение редът по чл.
193 ГПК. Необходимо е да се докаже, че титулярът на констативния нотариален акт
не е бил или е престанал да бъде собственик.Обратното доказване може да бъде
проведено с помощта на всякакви доказателствени средства, допустими по ГПК.
Оборването на констативния нотариален акт може да стане инцидентно по повод на
иск за собственост от или срещу третото лице. Но то може да стане и чрез иск по
чл. 537, ал. 2 във вр. с чл.108 ЗС или 124 от ГПК, целящ да отмени или обезсили
нотариалния акт, удостоверяващ невярно, че титулярът му е собственик. При
всички положения, при оспорване, тежестта се носи от страната, която оспорва
констатираното от нотариуса в производството по чл. 587 от ГПК.От разпитаните в
съдебно заседание свидетели се доказва ,че ищцата владее имота от 1997г , като
си построила там две къщички и продължава и сега да живее там . По думите на
свидетелите този имот бил на наследници на Ибрим Ичинов , но ищцата го владее
от 1997г и до пролетта на 2018г е нямала проблеми , тъй като тогава двете и
сестри и бра ти , тоест ответниците по делото са завзели около 600 кв.м. от парцела.Тоест владението
от 1997 г до пролетта на 2018г е било непрекъснато ,явно и необезпокоявано . В
случая владението на ищцата е било недобросъвестно , което е дефинирано в чл. 68, ал. 1 ЗС. В него е
посочено, че владението е упражняване на фактическа власт върху вещ, която
владелецът държи, лично или чрез другиго, като своя. От тази дефиниция е видно,
че тя иманентно съдържа два основни признака, на които владението трябва да
отговаря. Това са упражняване на фактическа власт върху вещта и намерението
вещта да се държи лично или чрез другиго като своя. Те трябва да са налице
кумулативно, за да може да говорим за владение и от него да произтекат
предвидените в закона правни последици.Първият основен признак
е обективен. Той се изразява във фактическата власт над вещта – corpus possessionis.
Това означава, че владелецът трябва да може да въздейства върху вещта и да
извършва действия спрямо нея. Тези действия могат да съответстват както изцяло
на съдържанието на правомощията на титуляра на правото на собственост – пълно
владение, така да се извършват действия, съответстващи на ограничено вещно
право – ограничено владение. Поради тази причина т. 2 от диспозитива на ППВС
№ 6 от 1974 г. на Пленум на ВС задължава съдилищата при установяване, че
едно лице упражнява фактическа власт върху вещ да изследват дали тя не се държи
като своя, т.е. дали е налице владение.Вторият основен признак
е субективен. Елементът се изразява в намерението на владелеца да
държи вещта като своя – animus possidendi. Този
елемент е част от душевния мир на човека. Той не е явен, поради което би бил
трудно доказуем в съдебния процес, ако доказателствената тежест се носеше от
владелеца. Обикновено за него съдим от проявата на обективния признак. Ето
защо, с оглед на доказването в съдебния процес, в разпоредбата на чл. 69 ЗС е установена
оборимата презумция, че се предполага, че владелецът държи вещта като своя,
докато не се докаже, че я държи за другиго. Доказателствената тежест за
оборването на тази презумпция е в тежест на ответника в съдебния
процес.съобразно чл. 79 ал.1 от ЗС . Съгласно мотивите
на Тълкувателно решение № 10/2012 г. на ВКС от 05.12.2012 г., прекъсване на
придобивната давност е налице тогава, когато се прекъсва теченето на времевия
срок, без да е необходимо самото владение да се изгуби, да се изостави или отнеме.
Когато се изгуби владението като установено обществено отношение на фактическо
господство върху определена вещ с намерение да се свои, то тогава се прекъсва
владението и придобивната давност не може да тече, защото не съществува
фактическото господство върху вещта. В настоящия случай обаче, към момента, в
който ищецът е загубил владението през м. април 2018г върху част от имота , /около 600 кв.м. в
северната му част /, вече е бил изтекъл
срок много по-дълъг от 10 години и придобиването на собствеността е било факт
,а и вече е бил съставен приложеният по делото констативен нотариален акт съставен и вписан на дата 22.03.2018г., с
който ищцата е била призната за
собственик на основание давностно владение.Правото
на собственост по давност върху недвижим имот се придобива с непрекъснато
владение в продължение на 10 години, видно от свидетелските показания ищцата е
владяла имота по-вече от 10 години , тоест близо 20 години.Историческият
анализ на института на владението показва, че те произлизат от отменения чл.
302 ЗИСС, в който е било посочено, че: „Владението е законно, когато то е постоянно, непрекъсвано, спокойно, явно, несъмнено
и с намерение да се държи вещта, като своя собствена” (курс. мой – И. В.).
Тоест, те са плод на историческите традиции в българското вещно право. Те се
приемат безкритично и при действието на уредбата на владението при сега
действащия ЗС. Аргумент за това дават и р.
№ 68 от 02.08.2013 г. по гр. д. № 603/2012 г., I г. о. на ВКС, р. № 304 от
04.05.1995 г. по гр. д. № 75/1995 г., I г. о на ВКС и р. № 649/1993 г. по гр.
д. № 477/1992 г., I г. о. на ВС, в които е прието, че макар
и ЗС да не посочва изрично тези признаци на владението, те се извеждат като
логическо следствие на основните два признака на владението по чл. 68 ЗС. Нека
разгледаме по-подробно тези признаци.
По отношение на твърденията на
ответниците в отговора на иска ,че , че тримата ответници , ищцата и тяхната майка като наследници на К.С.С. *** , който бил
починал на 20.10.2001г.,който бил син на А.А.С. починал на 22.08.1962г.През
1995г пред кмета на с. ****** била извършена нотариална заверка на подписа на М.И.С.,
брат на К.С.С. , с декларирал ,че подарява на брат си К. С. идеална част от
нива в местността „******” в землището на с. ****** от около 600 кв.м. , както и ,че тази нива била наследствена от
техния баща А.А.С.. Както и, че
родителите на страните по делото Елка С.
и К. С. построили в имота малка жилищна сграда , която майка им обитава и до
сега, като преди да почине баща им позволил на ищцата да си построи в процесния
имот малка жилищна сграда , която тя строила няколко години.Същите първо по
никакъв начин не доказаха ,че ,че местността
„******” и м. „******” са идентични и са наименование на една и съща местност .
Доказа се ,че се касае за съвсем различни местности , и явно и различни имоти ,
тъй като ищцата представи
удостоверение от Общинска служба земеделие-Тетевен с изх. №108/08.08.2018г
,че местността „******”, масив №45 от КВС на с. ****** , общ. Тетевен е
обособен самостоятелен масив и няма нищо общо с местността „******”, масив №43
от КВС на с. ****** , находящ се на изток от м. „******”.
Ревандикационния иск е иска на
невладеещия собственик срещу владеещия несобственик. За да е основателна една
ревандикационна претенция, е необходимо ищецът да докаже, че е собственик на
имота-предмет на иска, че същия е във владение на ответника, както и че
последния упражнява това владение без правно основание.Тъй като
недоказването на който и да е от тези
три елемента има за последица отхвърляне на иска поради неоснователността му.В
случая безспорно се доказа ,че ищцата владее имота от 1997г , с КНА № 176 , том първи рег. №815, 101 /2018г ищцата Р.к.А. е
призната за въз основа на давностно
владение за собственик на имот представляващ нива от 0,914 дка в местността „******
” , шеста категория съставляваща имот кад. № ******,находящ се в землището на
с. ****** , обл. Ловеч при граници и съседи :имот №****** на насл. на М.А.Г.,
имот №******-полски път , имот №******-дере ., доказа се ,че около 600 кв. м. от имота
са във владение на ответниците от пролетта на 2018г и упражняват това владение без правно
основание. Съгласно чл.108 ЗС
всеки собственик може да иска своята вещ от всяко лице, което я владее или
държи без да има основание за това. В случая ищцата се легитимират като собственик с КНА № 176 , том първи рег. №815, дело 101 /2018г на нотариус Р.
В. , поради което искът се явява основателен.
По отношение на отговорността за
разноски, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, с оглед изхода на делото ответниците
следва да заплатят на ищеца направените разноски за държавна такса от 50 лв. и
4 лв банкова услуга , и за адвокатско възнаграждение от 400 лв.
Водим от горното съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на А.К.С.
ЕГН ********** ***, М.К.С. ЕГН **********
***, и Т.К.С. ЕГН ********** *** , че Р.К.А. ЕГН ********** *** е собственик недвижим имот
представляващ нива от 0,914 дка в местността „****** ” , шеста категория
съставляваща имот кад. № ******,находящ се в землището на с. ****** , обл.
Ловеч при граници и съседи :имот №****** на насл. на М.А.Г., имот №******-полски
път , имот №******-дере ,
за който е съставен нотариален акт за признаване на правото на собственост
върху недвижим имот чрез извършване на обстоятелствена проверка от дата 22.03.2018г. № 176 , том първи рег. №815, дело 101 /2018г на нотариус Р.
В. с рег. № 392 в НК , вписан в служба вписвания при районен съд Тетевен , вх. рег.
№485/22.03.2018г , акт №80 ,том ІІ,д. №286/2018г , партидна книга том
46180, с който Р.К.А. ЕГН ********** е
призната за собственик по давностно
владение , КАТО ОСЪЖДА А.К.С. ЕГН ********** ***, М.К.С. ЕГН ********** ***, и Т.К.С. ЕГН ********** *** да предадат на Р.К.А. ЕГН ********** *** владението върху 600 кв.м. от имота в
северната му част , на осн. чл.
108 от ЗС.
ОСЪЖДА на основание чл.78
ал.1 от ГПК А.К.С. ЕГН ********** ***, М.К.С.
ЕГН ********** ***, и Т.К.С. ЕГН ********** *** да заплатят на Р.К.А.
ЕГН ********** *** направените разноски по делото в размер
на 454лв , от които за
държавна такса от 50 лв. и 4 лв. банкова услуга за превода на държавната такса ,сумата от 400 лв. представляващи заплатено адвокатско
възнаграждение .
РЕШЕНИЕТО подлежи
на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните, пред Ловешкия окръжен
съд.
Районен
съдия: