№ 147
гр. Варна, 31.01.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ ГО, в публично заседание на
двадесет и осми януари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Мирела Огн. Кацарска
Членове:Весела Гълъбова
мл.с. Христо Р. Митев
при участието на секретаря Петя П. Петрова
Сложи за разглеждане докладваното от мл.с. Христо Р. Митев Въззивно
гражданско дело № 20243100502427 по описа за 2024 година.
На именното повикване в 13:10 часа се явиха:
След спазване на разпоредбата на чл. 142, ал.1, изречение 2-ро от ГПК
/НА ВТОРО ЧЕТЕНЕ/
-------------------------------------------------------------------------------------------------
Въззивник Д. Д. С., редовно призован, не се явява, не се представлява.
Въззиваемата М. Т. А., редовно призована, не се явява, представлява се
от адв. И. А., редовно упълномощен и приет от съда от преди.
Третото лице - помагач НАЦИОНАЛНО БЮРО НА
БЪЛГАРСКИТЕ АВТОМОБИЛНИ ЗАСТРАХОВАТЕЛИ, редовно
призовани, не изпращат представители.
СЪДЪТ докладва молба вх. № 1584/20.01.2025 г. от адв. А. М.,
процесуален представител на въззивника Д. С., със становище по хода на
делото, на доказателствата, съществото на правния спор, с представен списък
на разноските и представена служебна бележка.
АДВ.А.: Моля да се даде ход на делото.
1
СЪДЪТ намира, че не са налице процесуални пречки по хода на делото,
поради което
О П Р Е Д Е Л И
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО И ГО ДОКЛАДВА
Производство е с правно основание чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по:
1/ въззивна жалба с вх.№ 75372/20.09.2024 г. от Д. Д. М., ЕГН
**********, чрез адв. А. М. против Решение № 3048 от 11.08.2024 г.
постановено по гражданско дело № 2820 по описа за 2023 г. на Районен съд –
гр. Варна в ЧАСТТА която е отхвърлен иска за осъждане на М. Т. А., ЕГН:
**********, да заплати на ищеца Д. Д. С., ЕГН ********** обезщетение за
претърпените от него неимуществени вреди (болки и страдания) вследствие
на ПТП, настъпило на 15.05.2018г., за разликата от 5000 лв. до 8 000 лв. на
основание чл.45 от ЗЗД и чл.86 вр.84 от ЗЗД.
2/ Въззивна жалба с вх. № 72230/10.09.2024 г. М. Т. А., ЕГН **********,
адрес: гр. Варна, ул. „С.“ № *** чрез адв. И. А., против Решение № 3048 от
11.08.2024 г. постановено по гражданско дело № 2820 по описа за 2023 г. на
Районен съд – гр. Варна в ЧАСТТА в която е осъдена М. Т. А., ЕГН:
**********, да заплати на ищеца Д. Д. С., ЕГН ********** обезщетение за
претърпените от него неимуществени вреди (болки и страдания) вследствие
на ПТП, настъпило на 15.05.2018г., в размер на сумата от 5000лева, ведно със
законната лихва, от същата дата - 15.05.2018год. до окончателното й
изплащане ; сумата в размер на 2078.82лева за имуществени вреди,
вследствие ПТП, настъпило на 15.05.2018г., , ведно с мораторната лихва от
дата на ПТП 15.05.2018г. до датата на предявяване на исковата молба-
08.03.2023г., в размер на 1021.23 лева, заедно със законната лихва върху
сумата от 1021.23лева,считано от датата на завеждане на исковата молба до
окончателното й изплащане, на основание чл.45 от ЗЗД и чл.86 вр.84 от ЗЗД.
Решението е постановено при участието на НАЦИОНАЛНО БЮРО НА
БЪЛГАРСКИТЕ АВТОМОБИЛНИ ЗАСТРАХОВАТЕЛИ като ,трето-лице
помагач на страната на ответника.
Във въззивната жалба на Д. Д. М. се излага следното: Съдът правилно е
установил фактическата обстановка. В постановеното решение не е обсъдено
2
какви са причините за намаляване размера на обезщетението до 5000 лв.,
което противоречи на съдебната практика на други съдилища при подобни
случай. Не е налице съпричиняване на вредоносния резултат от ищеца, което
би довело до намаляване размера на обезщетението. Съдът неправилно е
определил толкова нисък размер на обезщетението. Такова намаляване би
било законосъобразно, единствено, ако е било доказано съпричиняване от
страна на ищеца.
От назначената по делото съдебно – психиатрична експертиза се е
установило, че причинената от ПТП психотравма до някаква степен не е
преодоляна, а факта че са изминали 5 г. от инцидента и ищецът още има
преживявания, означава че това е дало трайно отражение върху психиката му,
тоест вредите имат траен характер.
Съдът не е оценил правилно доказателствата с оглед принципа на
справедливостта, заложен в чл. 52 от ЗЗД. Присъденото обезщетение не
кореспондира с действителните морални вреди, претърпени от ищеца.
Размерът на иска, за сумата, за която е предявен, а именно 8 000лв.
напълно кореспондира с всички събрани доказателства по делото и с размера
на претърпените от ищеца неимуществени вреди (болки и страдания). Този
размер на предявения иск от една страна е съобразен както с принципа за
справедливост, залегнал в чл. 52 ЗЗД, така и с трайно установената съдебна
практика.
Моли да се отмени постановеното решение в обжалваната му част, и
вместо него да постанови решение, с което да се уважи изцяло и в пълен
размер предявеният от иск за изплащане на обезщетение за претърпените
неимуществени вреди (болки и страдания) вследствие на ПТП, настъпило на
15.05.2018г., ведно със законната лихва от същата дата до окончателното й
изплащане. Претендира разноски.
В срок по чл. чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба
от М. Т. А. чрез адв. И. А., в който изразява становище за неоснователност на
въззивната жалба.
Във въззивната жалба на М. Т. А. се излага следното: От свидетелските
показания се е установило, че ищецът е преживял стрес, какъвто все човек би
изпитал в подобни случай, но психическото му състояние се е възстановило
бързо, с оглед на това, че същият не е изпитвал страх да се вози в автомобил и
3
е продължил фиктивно да изпълнява задълженията си по трудовия договор.
Оспорва, че претърпените неимуществени вреди са в пряко причино-
следствена връзка с възникналото ПТП. От съдебно-психологичната
експертиза категорично се установява, че претендираният размер на
неимуществени вреди е силно завишен. ПостраД.т в кратко време след
инцидента продължава да се качва в автомобила, а по късно да го управлява.
Не е убедителен доводът, че случилото се пречи на неговата работа, която е
свързана с шофиране. Ищецът към момента на инцидента е бил на 68 г.
пенсионер.
Моли да се отмени обжалваното решение, в частта в която исковете на
ищцата срещу М. Т. А. са частично уважени и да се постанови друго, с което
да се отхвърли искът, в условията на евентуалност да се редуцира размера на
неимуществените вреди по справедливост.
Прави доказателствено искане да се задължи ищецът да предостави
доказателства, че работата му е била свързана с шофиране.
В срок по чл. чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба
от Д. Д. М. чрез адв. А. М., в който изразява становище за неоснователност на
въззивната жалба.
Третото лице помагач - Национално бюро на българските автомобилни
застрахователи, не е депозирало становища по жалбите.
АДВ.А.: Поддържам въззивната жалба и отговора срещу въззивната
жалба на ответната страна. Няма да сочим нови доказателства. Не представям
списък на разноските.
СЪДЪТ намира, че следва да бъде приет представеният списък с
разноските, поради което и
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЛАГА по делото представеният списък с разноските.
Предвид становищата на страните и отсъствието на направени
доказателствени искания, СЪДЪТ счете делото за изяснено от фактическа
4
страна, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО ПО СЪЩЕСТВО
АДВ. А.: Моля да уважите въззивната жалба на основания, които
подробно сме изложи в нея. Считаме, че тя е обоснова и достатъчно
мотивирана. Моля да отмените решение № 3048/11.08.2024г. по гр.д. №
2820/2023г. по описа на ВРС, като неправилно и незаконасъобразно и да
постановите друго, с което да отхвърлите иска изцяло, евентуално да
намалите присъденото обезщетение.
Съдът счете делото за изяснено от фактическа и правна страна и
ОБЯВИ, че ще се произнесе с решение в законния срок.
Протоколът е изготвен в съдебно заседание, което приключи в 13:13
часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
5